Грешките на архитектите стърчат над земята, а на лекарите са на два метра под нея. Чудя се на какво да оприлича грешките на коментаторите по темата за войната и мира в контекста на либийската драма. Либийците щели да плачат за Кадафи, чух да казва тази вечер по Би Ти Ви Кирияк Цонев. Явно съди по [...]

От 1 април- денят на хумора и шегата, в Париж България ще има аташе по ... земеделие. Досегашената шефка на дирекция "Връзки с обществеността и протокол" в Министерството на земеделието Веселина Евдокимова вече е получила назначение за уникалната длъжност. Нейната задача е да представя в световната столица на изкуствата ... българския зарзават. Предложението за това е направено от министъра на земеделието Мирослав Найденов на Министерството на външните работи и от там явно не са му отказали.
Преди настоящата си позиция дамата е заемала същата и в министерството на труда. Евдокимова има богат организационен опит, както и богати медия и бизнес контакти, се казва в официалното съобщение. По нататък е разказано CV-то й. От него се разбира, че е завършила политология с профил външна политика и национална сигурност, има специализации по политически маркетинг и реклама, както и по дипломация и журналистика.
Колкото и прелестна и подготвена да е дамата, по-добре щеше да й намерят друга длъжност, вместо да промотира зарзават в Париж . Иначе това я превръща в поредната „калинка” на Найденов, който когато и да го сменят все ще е късно.

Скоро в очите на арабите, престъпникът Кадафи ще изглежда ето така: Той започва да се превръща в знаме на съпротивата срещу т.н. “кръстоносен поход” срещу Либия. Насила го направихме герой. Днес медиите са пълни със снимки на трупове от бомбардировките, а такива липсваха преди намесата на коалицията. С течение на времето диктаторът ще печели подкрепа [...]

Наскоро се престраших да опитам един custom ROM за Galaxy-то. Честно да кажа разликата е голяма. Много по-бързо е (засега) и по-шарено. А и на хоризонта се задава и gingerbread ROM-а ! Явно самсунг правят доста щуротии с техните ромове. Дотук добрееее. Но се оказа че има някои неща които спряха да работят. Тези които [...]

Ваня Златева е сред редовните ни читатели, а отскоро и приятел на "Книга за теб", откъдето си взе последния роман на Елизабет Костова "Крадци на лебеди". Вижте как чете Ваня, която участва и в рубриката ни "Аз чета с мама" през януари. А можете да станете и нейни приятели в Читалнята.

Бойко Борисов твърди, че държавният бюджет се държи на милиарди приходи от Лукойл-Нефтохим – съответно, ако компанията спре за неколкомесечен ремонт бюджетът на държавата ще се издъни.

На пръв поглед това изглежда вярно – наистина, Лукойл внася значителни суми акцизи и ДДС всяка година. Това, обаче е само на пръв поглед.

Всъщност, с акциз и ДДС се облагат горивата, които се реализират на вътрешния пазар – независимо дали са произведени от Лукойл или са внесени от чужди рафинерии. Ако Лукойл затвори, ще има повече внос. Т.е. приходите от акцизи и ДДС от Лукойл ще намалеят, но приходите от акцизи и ДДС от вносителите на горива ще се увеличат. Нетният ефект ще е нулев.

Тъй като в крайна сметка с акциз и ДДС се облага крайното потребление на горива, няма никакво значение кой е производител или вносител на тези горива. Единственото което има значение е размерът на крайното потребление.

Така че – Лукойл може да затвори за 2-3 месеца ремонт и това няма да има абсолютно никакъв негативен ефект върху бюджета. Нито един бюджетен приход няма да намалее.

Блогът за икономика 2011

По покана на евродепутата Илиана Иванова пет млади таланта ще посетят Европейския парламент в Брюксел На 21 март, в Младежкия дом, във Велико Търново под патронажа на евродепутата  Илиана Иванова (ЕНП/ГЕРБ) се проведе концерт, посветен на младите таланти на града. “Вечер на талантите” е съвместна идея на г-жа Иванова и ръководството на Младежкия Дом, която отбелязва [...]

Полезна графика, която в контекст обяснява колко е радиацията около Фукушима, изпусната от АЕЦ Даичи. както и разни други „радиационни неща“. Клик за пълен размер.

Графиката е на xkcd

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Права на потребителите: засилване на доверието на потребителите и трансграничната търговия Новите правила за защита на потребителите целят да повишат доверието на потребителите и да гарантират прозрачност за компаниите, с което да се стимулира растежът в областта на трансграничната търговия в ЕС. В рамките на пленарната сесия в Брюксел, депутатите ще гласуват в четвъртък предложенията [...]

(детски терапевтични приказки и притчи)

Децата в едно семейство започнали спор помежду си, кого майка им обича най-силно и като не могли да се разберат помежду си, отишли при нея да го разреши.
Майката взела една свещ, запалила я и казала:
-Тази свещ съм аз, а нейният пламък - моята любов!
След това взела още една свещ, запалила я от своята и казала:
-Това е първородното ми дете. Аз му дадох от своя огън, своята любов. Нима от това пламъкът на моята свещ намаля? Пламъкът на моята свещ остана същия.
И така тя запалила толкова свещи, колкото деца имала, но пламъкът на нейната свещ останал все така топъл и силен.

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

На 19 януари 2011 г., се проведе организиран протест, пред сградата на МИЕТ, по повод политиката на правителството в областа на ядрената енергетика. Към края на протеста от сградата на МИЕТ "изскочи" зам. министър Мар...

Мая Ценова

Като не можем да помогнем на другите, поне на себе си да помогнем! За това са се загрижили „експерти от клуб „1 ноември”.

Формулиран от „Нюз.бг”, келепирът, според тях, се състои в това: „Бежанци от Япония може, от Либия – не”.

 

И каква богата палитра от епитети като аргументация за едното и за другото: японците били „хора с висока нравственост, честни и талантливи”, „хора с отношение към европейската култура, хора с отворени сетива”. В противовес „Либия и другите размирни арабски страни са на друг етап на развитие и са предимно нереализирани нещастници”. Либия е „на ниво родово общински строй” и Западът се бил намесил в „междуплеменен конфликт”.

Пита се в задачата: къде сме ние?

В момент, когато в размирната арабска страна Египет един милион нереализирани нещастници, протестиращи на площад „Тахрир” пред вратите на Египетския национален музей, сложиха постове да го охраняват и не допуснаха въпреки провокациите да бъде разграбено египетското национално богатство – египетската памет и корени, 300-400 европейци – фенове на два европейски футболни отбора от една и съща държава членка на Европейския съюз, отдавна надживели междуплеменните конфликти, опустошиха в справедливия си футболен гняв половин европейска столица. Къде бяхте тогава, господа експерти от клуб „1 ноември” – нека припомним на хората с не дотам услужлива памет – 1 ноември е нашият български Ден на народните будители. Ние, древният европейски народ, устремен към достойно място в Шенгенското пространство, в началото на 21 век все още се нуждаем от будители – юнакът балкански все така си спи дълбок сън. Я да дойдат японците да се опитат да го събудят! Те нали са „хора с отворени сетива  и с отношение към европейската култура” – ако не успеят да събудят юнака балкански, поне „бързо ще оправят родното село”, категорични били първоноемврийците. Затова пък приемането на арабски бежанци според убеждението им щяло да бъде „краят на България”, която и без това била „на границата на агресивния ислям.” Наистина ли един експерт арабист като г-н Киряк Цонев, е изрекъл цитираните от „нюз.бг” в тази връзка негови думи, че „България не бива да става боклукчийската кофа на Европа”? В такъв случай благодаря на будителите от клуб „1 ноември”, но на мен просто не ми се събужда – в такава някаква България, която дели изстрадалите човешки същества на „хора с висока нравственост” и на „боклук”. И пресмята от кого колко келепир ще извлече. И, като няма какво друго да каже, се изправя пред света в целия си балкански ръст, бие се в гърдите и вика: „Булгар, булгаааар!”

 

 

Послепис: Надявам се да не бъда криво разбрана – изобщо не приритвам България да приема бежанци. Между другото, палестинци от Газа, избягали от блокадата на израелската окупация, минали през всички опасности, за да се доберат до „Европа” и попаднали в „общежитието” в Бусманци, наскоро по собствено желание отпътуваха обратно за Газа – предпочетоха я…

 

 

 

 

Мая Ценова

Като не можем да помогнем на другите, поне на себе си да помогнем! За това са се загрижили „експерти от клуб „1 ноември”.

Формулиран от „Нюз.бг”, келепирът, според тях, се състои в това: „Бежанци от Япония може, от Либия – не”.

 

И каква богата палитра от епитети като аргументация за едното и за другото: японците били „хора с висока нравственост, честни и талантливи”, „хора с отношение към европейската култура, хора с отворени сетива”. В противовес „Либия и другите размирни арабски страни са на друг етап на развитие и са предимно нереализирани нещастници”. Либия е „на ниво родово общински (абе, май се казва родово общинен, ама…- б.м. М.Ц.) строй” и Западът се бил намесил в „междуплеменен конфликт”.

Пита се в задачата: къде сме ние?

В момент, когато в размирната арабска страна Египет един милион нереализирани нещастници, протестиращи на площад „Тахрир” пред вратите на Египетския национален музей, сложиха постове да го охраняват и не допуснаха въпреки провокациите да бъде разграбено египетското национално богатство – египетската памет и корени, 300-400 европейци – фенове на два европейски футболни отбора от една и съща държава членка на Европейския съюз, отдавна надживели междуплеменните конфликти, опустошиха в справедливия си футболен гняв половин европейска столица. Къде бяхте тогава, господа експерти от клуб „1 ноември” – нека припомним на хората с не дотам услужлива памет – 1 ноември е нашият български Ден на народните будители. Ние, древният европейски народ, устремен към достойно място в Шенгенското пространство, в началото на 21 век все още се нуждаем от будители – юнакът балкански все така си спи дълбок сън. Я да дойдат японците да се опитат да го събудят! Те нали са „хора с отворени сетива  и с отношение към европейската култура” – ако не успеят да събудят юнака балкански, поне „бързо ще оправят родното село”, категорични били първоноемврийците. Затова пък приемането на арабски бежанци според убеждението им щяло да бъде „краят на България”, която и без това била „на границата на агресивния ислям.” Наистина ли един експерт арабист като г-н Киряк Цонев, е изрекъл цитираните от „нюз.бг” в тази връзка негови думи, че „България не бива да става боклукчийската кофа на Европа”? В такъв случай благодаря на будителите от клуб „1 ноември”, но на мен просто не ми се събужда – в такава някаква България, която дели изстрадалите човешки същества на „хора с висока нравственост” и на „боклук”. И пресмята от кого колко келепир ще извлече. И, като няма какво друго да каже, се изправя пред света в целия си балкански ръст, бие се в гърдите и вика: „Булгар, булгаааар!”

 

 

Послепис: Надявам се да не бъда криво разбрана – изобщо не приритвам България да приема бежанци. Между другото, палестинци от Газа, избягали от блокадата на израелската окупация, минали през всички опасности, за да се доберат до „Европа” и попаднали в „общежитието” в Бусманци, наскоро по собствено желание отпътуваха обратно за Газа – предпочетоха я…

 

 

 

 

Започвам да ставам фен на Лондонската полиция и социалните кампании, които правят за обучение на британските хлапета. След акцията срещу хладни оръжия от лятото сега фокусът пада върху съучастничеството. Кампанията “Who killed Deon?” е интригуваща, фабулата е заплетена, а зрителят научава много трудни уроци.

Общественият морал, като цяло, е доста гъвкаво понятие. От малки ни учат, че трябва да спазваме закона, но пък съществува и вековната традиция да помагаме на приятел в нужда – правило, което се засилва в социалната среда. Когато границата на закона и границата на морала се преплетат, как е правилно да постъпиш? И дали наистина, ако помогнеш съвсем малко, престъплението пак е твое? Въпросът става още по-труден, ако си по-млад и в съответна “рискова” среда.

Role-playing кампанията на Лондонската полиция цели да покаже директно именно този урок – че всяка постъпка, която дори индиректно помага за извършването на престъпление, е грешна и наказуема от закона. Видео-историята, разказана на Facebook страницата Who killed Deon?, напомня малко на игрите на детектив, които децата толкова обичат. Но за сметка на това тук имаме 6 заподозрени и 5 виновни: всеки от тях по определен начин става съучастник в кървавата развръзка. Разбира се, присъства и позитивният пример – един от групата помага на полицията да разреши убийството и като свидетел не е осъден.

Трейлърът показва самото убийство, а шестте по-кратки видеа ни развеждат през историята на героите. Така с отделни фрагменти се конструира целият разказ, а финалите на всеки от тях показват крайната идея: че всяко действие, което помага директно или индиректно за извършването на престъпление, се класифицира като съучастничество и може дори да доведе до затвор. За нетърпеливите ето цялата история:

С личния поглед, който проследява отделните герои, се създава доста по-лично отношение към тях. Така зрителят се фокусира на отделното парче от пъзела и вижда, че наглед малки постъпки всъщност могат да имат сериозни последици. Момчето, което помага на полицията, показва правилния изход от ситуацията и индиректно казва “Има начин да се измъкнеш”.

Тъй като темата за съучастничеството е малко по-сложна от дилемата “да носиш нож или не”, тази кампания не се радва на същия успех като Choose a Different Ending. Според мен, това се дължи и на относително по-малкото промотиране на видеата онлайн – от полицията са заложили и на телевизия и радио, но като че ли тези канали вече не са достатъчно ефективни за привличане на тийнейджърите. Въпреки че публиката е по-ограничена (около 39 000 фена във Facebook до този момент), ангажираността на аудиторията остава висока – това е видимо от коментарите и like-овете.

След началното разработване на комуникационния подход “Видео за възпитание на тийнейджърите”, полицията явно е решила да го използва и за други, по-нишови кампании. Въпросът е дали с повторното и всяко следващо използване ефективността няма да спадне твърде много – все пак хлапетата не обичат повторението.

Още по темата:

1. Справяне с грешки – правилният начин
2. Обучение на клиента
3. Реклама в Twitter – по умния начин

Войната на Саркози. Възможно е с това име да се асоциира атаката над Либия след време, в учебниците и Wikipedia ще пише за войната, която френският президент инициира, за да вдигне рейтинга си.

(За българската позиция по въпроса за Либия, препоръчвам коментара на Владимир Шопов)

Ситуацията в момента е повече от безумна. Това, което виждаме по медиите са безцелни удари по Триполи, липса на координация при атаките, липса на единно мнение относно ролята на НАТО в Либия, безразборно пускане на бомби, убиващи цивилни, вместо да обезсилят силите на Кадафи. Идеята на резолюция 1973 бе да се създаде щит над Либия, за да не могат самолетите на полковник Кадафи да удрят силите на бунтовниците в Бенгази. Вместо това виждаме неадекватни удари посред територията на Либия, стрелба по обекти, които са набелязани за цели, но тези атаки са съпътствани с много цивилни жертви, което напълно унищожава идеята на приетата на 17 март резолюция на ООН.  Има някои моменти в Резолюция 1973, които са прокарани именно от Великобритания и Франция, и които биха имали ужасяващ ефект, ако бъдат приложени в по-големи мащаби от сега.

Грешка в текста на резолюцията може да се смята този пасаж:

Резолюцията настоява за незабавно прекратяване на огъня и установява забранена за полети зона от въздушното пространство на Либийската арабска джамахирия, като разрешава на всички държави — членки на ООН, и на международните организации, които желаят да се включат в налагането на предвидените в резюлюцията мерки, да използват сила, за да защитят цивилното население в източната част на джамахирията от въоръжените нападения от страна верните на либийския режим сили, които извършват военни действия срещу цивилни граждани, обявили се срещу властта на Муамар Кадафи.

Какво означава “желаещи да се включат” и “да използват сила”. Ударите по Триполи от два дни означават прилагане и разбиране на тази част от текста по именно този начин – удари по части на Кадафи, по цели в столицата и градове, приближени на полковника, но без да се мисли, че умират цивилни. В същото време, използването на живи щитове от жени и деца от страна на силите на Кадафи прави почти невъзможен сценария за удар без жертви. Свидетели сме на ужасяващ цикъл от насилие, който още не може да бъде разбит. Про-Дакафи войници удрят град Мисурата и убиват над 40 души само при вчерашната атака, а има слухове, че могат да стигнат и до Бенгази. Всъщност, те го направиха вече, като при тази бърза атака бе убит създателят на първата частна телевизия в Либия, революционната Libya Al Hurra, Мохамед Набус.

Явно е, че трябва да има план на участниците в нападението над режима на Кадафи. В противен случай светът може да приеме, че това е атака над Либия като цяло, което моментално ще предизвика сътресения и протести срещу войната. Без подкрепа отвън, бунтовниците в Бенгази няма да успеят. Силите на полковника ще смажат бунта, ако се разчиташе единствено на силите на бунтовниците, които вече отстъпваха при началото на въздушните атаки.

Ако искат името им да бъде опетнено с нова война, от която няма изход, подобно на Афганистан и Ирак, страните, които участват в ударите срещу режима на Кадафи трябва да приемат възможно най-бързо план на действията си, стратегия, която да изпълнят, без да изсипват безразборно бомби по столицата Триполи. Те трябва да се ограничат до смазване на ПВО системата на Кадафи и въздушни патрули, позволяващи създаването на реална зона без полети над Либия. Всеки друг сценарии би имал пагубно въздействие върху световната общественост, както и в обществата на самите страни-участнички. Никой от заявили участие не бе готов за една война, каквато обеща да има Кадафи – дълга и безмилостна. САЩ трябва да предадат командването на европейските държави, ако искат да спасят малкото доверие, останало в тях, че няма да последва окупация на Либия. ЕС също трябва да реши възможно най-бързо дали ще се продължава по същия безумен начин, или ще има координация и налагане на санкции върху самия режим и сили на Кадафи.

С удари или без тях, бунтовниците биват удряни от Кадафи, дори в момента се водят боеве. Ако Запада иска да помогне, нека го направи по един достоен и справедлив начин.

Войната на Саркози. Възможно е с това име да се асоциира атаката над Либия след време, в учебниците и Wikipedia ще пише за войната, която френският президент инициира, за да вдигне рейтинга си.

(За българската позиция по въпроса за Либия, препоръчвам коментара на Владимир Шопов)

Ситуацията в момента е повече от безумна. Това, което виждаме по медиите са безцелни удари по Триполи, липса на координация при атаките, липса на единно мнение относно ролята на НАТО в Либия, безразборно пускане на бомби, убиващи цивилни, вместо да обезсилят силите на Кадафи. Идеята на резолюция 1973 бе да се създаде щит над Либия, за да не могат самолетите на полковник Кадафи да удрят силите на бунтовниците в Бенгази. Вместо това виждаме неадекватни удари посред територията на Либия, стрелба по обекти, които са набелязани за цели, но тези атаки са съпътствани с много цивилни жертви, което напълно унищожава идеята на приетата на 17 март резолюция на ООН.  Има някои моменти в Резолюция 1973, които са прокарани именно от Великобритания и Франция, и които биха имали ужасяващ ефект, ако бъдат приложени в по-големи мащаби от сега.

Грешка в текста на резолюцията може да се смята този пасаж:

Резолюцията настоява за незабавно прекратяване на огъня и установява забранена за полети зона от въздушното пространство на Либийската арабска джамахирия, като разрешава на всички държави — членки на ООН, и на международните организации, които желаят да се включат в налагането на предвидените в резюлюцията мерки, да използват сила, за да защитят цивилното население в източната част на джамахирията от въоръжените нападения от страна верните на либийския режим сили, които извършват военни действия срещу цивилни граждани, обявили се срещу властта на Муамар Кадафи.

Какво означава “желаещи да се включат” и “да използват сила”. Ударите по Триполи от два дни означават прилагане и разбиране на тази част от текста по именно този начин – удари по части на Кадафи, по цели в столицата и градове, приближени на полковника, но без да се мисли, че умират цивилни. В същото време, използването на живи щитове от жени и деца от страна на силите на Кадафи прави почти невъзможен сценария за удар без жертви. Свидетели сме на ужасяващ цикъл от насилие, който още не може да бъде разбит. Про-Дакафи войници удрят град Мисурата и убиват над 40 души само при вчерашната атака, а има слухове, че могат да стигнат и до Бенгази. Всъщност, те го направиха вече, като при тази бърза атака бе убит създателят на първата частна телевизия в Либия, революционната Libya Al Hurra, Мохамед Набус.

Явно е, че трябва да има план на участниците в нападението над режима на Кадафи. В противен случай светът може да приеме, че това е атака над Либия като цяло, което моментално ще предизвика сътресения и протести срещу войната. Без подкрепа отвън, бунтовниците в Бенгази няма да успеят. Силите на полковника ще смажат бунта, ако се разчиташе единствено на силите на бунтовниците, които вече отстъпваха при началото на въздушните атаки.

Ако искат името им да бъде опетнено с нова война, от която няма изход, подобно на Афганистан и Ирак, страните, които участват в ударите срещу режима на Кадафи трябва да приемат възможно най-бързо план на действията си, стратегия, която да изпълнят, без да изсипват безразборно бомби по столицата Триполи. Те трябва да се ограничат до смазване на ПВО системата на Кадафи и въздушни патрули, позволяващи създаването на реална зона без полети над Либия. Всеки друг сценарии би имал пагубно въздействие върху световната общественост, както и в обществата на самите страни-участнички. Никой от заявили участие не бе готов за една война, каквато обеща да има Кадафи – дълга и безмилостна. САЩ трябва да предадат командването на европейските държави, ако искат да спасят малкото доверие, останало в тях, че няма да последва окупация на Либия. ЕС също трябва да реши възможно най-бързо дали ще се продължава по същия безумен начин, или ще има координация и налагане на санкции върху самия режим и сили на Кадафи.

С удари или без тях, бунтовниците биват удряни от Кадафи, дори в момента се водят боеве. Ако Запада иска да помогне, нека го направи по един достоен и справедлив начин.

Продукти:
250г спанак
250г коприва
1 морков
2с.л. доматен сок
3 картофа
3 стръка зелен лук
1/2ч.л. сол
1с.л. олио
1 жълтък
1ч.ч. кисело мляко
1ч.ч. пармезан
4- 5 стръка копър

Приготвяне:
Листата  спанак и коприва се измиват едно по едно на течаща вода. Дръжките на спанака се накисват в купа с вода. Премиват се няколко пъти, като е необходимо да се сменя водата. След това спаначените стебла се режат много на дребно. Измитите листа на спанака и копривата се накъсват на малки парчета. Картофите и морковът се белят и измиват. Морковът се стърже на ренде. Стръковете лук се почистват, измиват и режат на колелца. В тенджера се слагат подготвените зеленчуци. Наливат се 4ч.ч вода. Съдът се похлупва и слага на включен котлон. Когато кипне водата се намаля степента на готвене. Добавят се 1/2ч.л. сол, 1с.л. олио и 2с.л. доматен сок. Отново се похлупва. Супата се вари на тих огън 40- 50 минути. Накрая се изваждат картофите. Намачкват се на пюре. Връщат се обратно в супата. Разбърква се с дървена лъжица. Чорбата се оставя за 30 минути да се охлади. В купа се разбива жълтъкът с киселото мляко. С тази смес се застройва супата. Поръсва се със ситно нарязан копър. В порцеланови купички с подложки чинийки се слага по 1с.л. пармезан. После се сипва от пролетната супа.

Премиерът Бойко Борисов се скара публично на министъра на икономиката Трайчо Трайков, защото си е позволил да допусне, че единственият производител на горива в България се възползва извън правилата от монополното си положение.

В изказването на Трайков има здрава пазарна логика: или има договорка между търговците, или вносът е затруднен по някакви причини. Това може да бъдат обясненията на факта, че дизелът в България е по-скъп, отколкото в някои други държави, а по бензиностанциите не се появява по-евтин внос. В една пазарна икономика, в която преобладаваща е частната собственост, работата на министъра на икономиката е да подобрява средата и да гарантира, че ще има свободен пазар. И точно когато министърът на икономиката Трайчо Трайков демонстрира макар и само словесна активност в тази посока, премиерът реши да му удари шамар. Публично.

Ефектът от този шамар обаче не е само върху Трайков. Сега вече всеки ще знае, че за единствения производител на горива в България не се говори, не се задават въпроси, не се изказват съмнения. Това е запазена територия за премиера Бойко Борисов. “Аз съм ги (”Лукойл” - бел. ред.) помолил да помислим за поне едномесечен мораториум на цените в посока нагоре”, казва Борисов. С това темата за ролята на държавата в пазара на горива е изчерпана. По подобен начин при учредяването на ГЕРБ Бойко Борисов забрани на всички останали да говорят за президента Георги Първанов и запази темата за себе си. А общото между двамата са именно добрите отношения с мениджъра на “Лукойл” Валентин Златев.

Трайчо Трайков е пестелив на емоционални изказвания, но понякога има разумни и правилни публични позиции - и за АЕЦ “Белене”, и за пазара на горивата. Нищо общо с това принципно говорене нямат мачовските изказвания на Борисов, че е помолил “Лукойл” да не вдига цените за месец и че “разбира се, ще строим “Белене”, как няма да го строим.” Думите на Трайков са изказване на човек, който зачита демокрацията и пазара. Другите са изказвания на човек, който не крие пристрастията си към авторитарното управление тип “Путин”.

След унижението, на което премиерът Бойко Борисов и приятелят му Валентин Златев подложиха министър Трайков, правителството вече съвсем не прилича на правителство. Екипът, който в началото на мандата излъчваше модерност и решителност, днес  изглежда като обслужващ персонал на един уверен в непогрешимостта си човек, който не прави разлика между приятели, бизнесмени и политици. И зад всяко подобно нелогично действие все по-ясно виждаме послеписа: “От Русия с любов”.

коментар от в.Пари

Сподели във Facebook

Защо въпросът за "експертите" е важен? Не мога да отговоря по-добре от проф. Едуард Саид: "В съзнанието на американеца и европееца понятието “интелектуалец” подсказва “признат професионалист”, но в “признанието” ударението е изместено към властовите структури, т. е. прието е да се смята, че заслугите и целта, към които интелектуалецът трябва да се стреми, са неотделимо свързани с политическата игра - ­ неговата роля тук е да формира и определя политиката, да създава общественото мнение. 

Нов вид беге пиар спам се намества в последните седмици в мейла ми. ето днешния пример:

От:KIA Motors Bulgaria <promotion@kiabg.com>
До: Мен
Относно: Въпрос от КИА Моторс България

Здравейте,

Ние от КИА Моторс България бихме желали да Ви изпратим непоискано търговско съобщение на тема „КИА Венга“, но за това ни е необходимо Вашето съгласие.

Ако желаете да прочетете съобщението може да посетите този линк: http://www.kiabg.com

С най-добри  пожелания,
Екипът на КИА
www.kia.bg
office@kia.bg
тел.: (02) 962 84 02

Тоест да обобщим – пращаме ви спам, за да питаме дали може да ви пращаме спам? Как точно помага това в борбата със спама? Страшна регулация си имаме.
И представяте ли си да взема да отговоря – натискам Reply и пиша специален мейл – „Ама моля ви се, много искам да прочета вашето непоискано съобщение!“ А пък то така става поискано и няма нужда от спама. Абе, направо спам- параграф 22

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Нали съм с връзки, та мога да си позволя лукса в дава последователни дена да пускам мой разказ ;-) Днес продължавам с посещението си в Будапеща. Общите впечталения четохте вчера, а сега – малко забележителности. Приятно четене:

Будапеща – зимни впечатления

част втора:

Някои забележителности

След това въведение да обърнем и малко внимание и на конкретно ми ходене до

Будапеща

Миналата година имахме достатъчно хора и не се наложи да пътувам командировка по Нова година, но тази, както и по-предишната (когато ходих до Братислава) се наложи веднага след речта на резидента Гоце още на следващия ден да съм в чужбина – при ваденето на клечките на мен се падна Будапеща. Лошо няма – преди години бяхме ходили за едно посрещане на Нова година (тогава като туристи), но тогава така и не успях да си довърша разказа и той си остана само с първата си част. Бях ходил и един път за две дена през далечната 1993 година (ей, имаме читатели, които са родени тогава!).

[caption id="" align="aligncenter" width="670" caption="Будапеща и Дунав. Нагоре, нагоре и скоро сте въ Виена :)"][/caption] Градът ми беше харесал при това повече от Прага – а защо, мисля, че мога да ви кажа сега: Прага можем да я по я оприличим на средновековен замък с топлоизолация и ПВЦ-дограма (идете и вижте;), докато

Будапеща е по-истинска

– фасадите са в доста по-истинско, за да не казвам доста по-кинематографично състояние. Това, подкрепено и от специалната политика на Унгария (освобождаване от някои данъци за кино-продукции) прави така, че за миналата 2010 година в Будапеща (в града, не просто в някакво студио) са снимани 52 (!!!) холивудски (едва ли са Боливсудски, но във всички случаи са чуждестранни) филма! Петдесет и два! Батко Арни, Робърт Редфорд и мнозина други са снимали в унгарската столица И не само филми, но и музикални клипове: Днешната звезда Кати Пери (горе), както и бъдещата звезда Селена Гомес (долу) са снимали клипове в Будапеща. При това – градът се вижда :) Доколкото знам подобна политика има и Франция за Париж – така че не се чудете, че толкова често виждате Будапеща или Париж по филмите. Крушката си има опашка :) Този външен вид на сградите, фасадите и цялостното устройство в центъра са довели до това, че крайбрежните улици покрай Парламента, както и огромен участък от улица Андраши са обявени от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство. Мда! И вместо с Голф тройка и пристройка, Будапеща се хвали с туристопоток и филми. А културата и имиджа създават симпатии у хората, които се докосват до съответния град :)

Андраши води от Площада на героите до центъра,

подминавайки с малко Свети Стефан. Улицата е наистина интересна като излъчване, там някъде се вее и трикольорът на българското посолство, но по-интересна е една пряка, в която се намира и будапещенския Мулен Руж. Пряка е силно казано, по-скоро прилича на мини-площад и ако случайно, като мен – търсейки пътя към хотела без карта – попаднете там ще бъдете очаровани от симпатичността (да не казвам атмосферата) на мястото. Май доста филми са снимани и там :) В единия край на Андраши е

Площадът на героите,

т.е. основателите и строителите на Унгария. Забавно ми беше, че те водят основаването на държавата си от момента на покръстването си, когато всъщност са получили корона от ръцете на папата (или поне такава е версията), за разлика от прабългарските си събратя, които броят основаването на държвата си от първия мирен договор, подписан с врага. Е, маджарите пристигат в Панония, вероятно най-равната и плодородна част от поречието на Дунава, приблизително по същото време, в което и прабългарите пристигат на Балканите – без да го твърдя, но май по времето на Кубрат за били даже заедно, като едно от двете племена е било подчинено на другото, но какви ли не книги съм чел, така че може и да се бъркам. Във всеки случай унгарците се насочват право на запад, където в продължение на два-триста години се опитват да позавоюват нещо от преди тях дошлите германски племена, които даже си имат и държава (Карл Велики, известен кат’ Шарлероа ;) Опитите им „спират“, когато получават кралска корона и собствена династия през X или XI век (не помня точно). Първат им столица е в Естергом, а историята на кралски унгарски династии и истински верни католици продължава, докато един ден обединената османска армия не решава, че ще стига до Виена. Мда, тук историята наподобява известния виц, когато Полша обявява война на ... Китай. Китай разбира се превзема Полша, но за целта минава два пъти през Русия (отиване и връщане ;-), което е и целта на всеки полски патриот ;-). Та докато се опитва да превземе Виена, Османската империя остава към 150 години в Унгария – те си местят столицата в Братислава междувременно (по тоя повод много се имат със словаците ;-), а турците научават унгарците да ходят на баня. (Следва питанката: а нас кой е отучил? Или все пак е градска легенда, раздухвана от магарето Чърчил? Всъщност замисляли сте се защо в България няма нито една улица, кръстена на Чърчил или Рузвелт? При все, че на доста места в Източна Европа и на Балканите има подобни улици. Даже и в страни, които са били на страната на Тристранния пакт – даже в Будапеща има площад Рузвелт, а май мернах и улица Чърчил. В България обаче нямаааа, не е заслужил. И с основание не е заслужил) Зад Площада на героите се намира и

градската баня на Будапеща

– така де, сега му викат SPA, но не си мислете, че има нещо общо със Софийската баня. Мястото напълно заслужава посещението ви, но все пак си носете и банския. Моя милост няма този навик и затова не ходи до там, но пък колегите ми бяха много доволни от посещението – още повече, че банята работи до десет часа вечерта, а билетите след пет следобед са съществено по-ниски :) Абе, нещо като пистата за нощно каране на Витоша :) Наблизо има и станция на метрото, което прави банята много лесно достъпна от центъра.

[caption id="" align="aligncenter" width="603" caption="Парламентарните мацки обикалят забранения за хора периметър. За да посетите Парламента трябва да се обадите на охраната да ви пусне, за да си вземете билет. Обиколки с водач има по няколко на час в работен ден и на различни езици. За граждани на ЕС, билетът е безплатен."][/caption]

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Парламентът

е друга забележителност, която според мен е добре да видите. Много е лесен за намиране – изобщо град, в който има голям воден басейн (река, море, пролив) е лесен за ориентация. Та Парламентът се намира на левия (по течението) и десен (ако гледате карта, на която северът е горе ;) бряг на Дунава по средата между Верижния мост и моста Маргит (Мостът Маргит е този, който минава през остров Маргит – така да се каже градският парк на Будапеща). Сградата сте я виждали отвън хиляди пъти на картички и, както казват унгарците с гордост, е най-големия Парламент на континента (Британският бил по-голям). Няма да се втеляваме и да припомняме, че румънците пък с каква гордост показват Двореца на Чаушеску като втората по големина (след Пентагона) сграда в света. А тези, които са забравили – днес в двореца на Чаушеску се помещава... румънският парламент, така че математически погледнато румънският би трябва ло да е най-големият Парламент в света изобщо, а в частен случай – и на континента :D Ташак да става, няма да се заяждам за националните митове на разните народи, но винаги е приятно да се чете много :) (и съвсем няма да се заяждаме, че най-голямата сграда в света все пак не е Пентагонът, ами производственото хале на Боинг ;-)

[caption id="" align="aligncenter" width="670" caption="Парламентът, гледан от Рибарските кули"][/caption] Та да се върнем на унгарския Парламент – строен в края на XIX и началото на XX век и е бил избран след конкурс, като, за да няма сръдня, проектите заели второ и трето място също са построени (абе, имали бол пари – строили) – това са двеминистрества, точно зад Параламента. Иначе екскурзоводът в Парламента разказваше, че в днешни пари, средствата, похарчени за Парламенита биха били достатъчни за построяването от-до на един днешен 50 хиляден град. Всъщност, ако искате да разгледате унгарския Парламент във всички случаи ще трябва да ползвате екскурзовод – предлагат се на всякакви езици (вкл.руски и японски, но без български). Групите са достатъчно начесто през деня, като може би в неделен ден може и да няма група на японски (ако държите). Когато искате да го посетите – задължително си носете паспорт, лична карта или шофьорска книжка: билетите се дават само срещу представяне на такъв документ. Е, ако НЕ СТЕ европейски гражданин – пригответе си и някъде към 4-5000 форинта. Обаче ако сте европейски гражданин (пояснявам: на личната ви карта пише Европейски съюз) – входът е безплатен :P Парламентът заслужава посещение

[singlepic id=8526 w=480 h=360 float=center]

В Лабиринта

Нещо друго интересно, което може да изпуснете, а не бива е:

Лабиринтът

Рибарските кули всеки е виждал и ходил, а Лабиринтът не е толкова популярен, а напълно си струва да се види, ако че се намира буквално на 50 метра от Рибарските кули.

[caption id="" align="aligncenter" width="502" caption="„Конникът“"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="670" caption="Изворът на виното"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="670" caption="Останките от днешната цивилизация в Лабиринта"][/caption]

[singlepic id=8527 w=512 h=384 float=center]

Археолози откриват остатъци от култа в Лабиринта

Та Лабиринтът практически е мазето на Кралския дворец – влиза се поне през два различни входа, като единият е в уличките зад Рибарските кули. А вътре е една страшно (буквално) интересна художествена инсталация – движите се в тъмното, мотапт се сенки, бумка странна музика, и ... няма да ви разказвам повече, идет го вижте, като си отделите поне час за това. Вземете и децата със себе си – и на тях ще им допадне.

[singlepic id=8551 w=496 h=372 float=center]

Парламентът. От мястото, от което е правена снимката тръгват влаковете за Сентендре :)

И понеже бях за няколко седмици в Будапеща успях една събота да ида и до едно малкоизвестно в България, но много хубаво селце (градче?) близо до Будапеща

Сентендре (Szentendre)

Градчето се намира на около 40-45 минути път с крайградската желзница. А тя тръгва за Сентендре от може би най-лесно за обяснение място: точно срещу Парламента, на острещния брпг срещу главната фасада има нещо като площад, който е първа/последна спирка на маса автобуси и трамваи, както и първа/последна спирка на две линии на крайградската желзница. Всъщност станцията е отдолу (под площада), влизате просто с един ескалатор. Нужната ви линия е означена с думата Szentendre, така че трябва да сте пълно магаре, за да сбъркате ;) [caption id="" align="aligncenter" width="502" caption="Сръбски православен кръст на центъра на Сентендре"][/caption]

Билетът отиване и връщане беше от порядъка на 1400 форинта и 45 минуто по-късно слизате на последната станция в Сентендре. За да стигнете до историческия център от гарата (станцията) продължавате напред, минавате през подлеза и се оставяте улицате да ви заведе. Аз нямах никаква карта и идея къде е центъра и все пак го намерих без грам лутане, така че не вярвам и вас да затрудни.

[caption id="" align="aligncenter" width="670" caption="Сръбска православна църква"][/caption]

Иначе Сентендре е добър пример какво може да се направи с Несебър

без това да наруши интересите на кафеджиите, търговците на сувенири и художниците, продаващи картините си в истински галерии. Мястото е туристическо, но изглежда голяма част от местното население са сърби, защото освен двете сръбско-православни черкви, в градчето има и сръбски църковен музей.

[caption id="" align="aligncenter" width="670" caption="Сентендре, Унгария"][/caption] Аз пък пих едно кафе в една Посластичарница (Konditorei) или казано с други думи сладкарница, на масата ми седнаха и две баби-германки, тръгнали по живот – лаф-моабет си направихме с тях: от Източна Германия бяха, някакво градче на Балтийско море до полската граница, но вече от години живеещи в Палма де Майорка. Хвалиха хубавите пътища и магистрали на Испания, и много лошо се изказваха за корумпираността на полтииците там (в Испания) и че немските политици били същите ;) Аз пък им разказах, защо Черно море е Черно („я го вижте през януари и ще разберете“), те изразиха съмнение в думите ми като казаха, че за тях България е много топла страна и че сега (януари) сигурно не е толкова студено (то беше минус 14 по Целзий тия дни ;-), за което си мислех по-късно, че предразсъдъците на всички нас – хората – винаги са много интересни : ) На последнате реплика с гордост отговорих, че България е място, на което има всичко* :). А нима не е така? Послепис: Летището на Будапеща е единственото, в чийто във Free Shop-а се продават люти чушки, но след виенското е второто, в което се предлагат както салами така и шунки;-) *А аз имах предвид, че зиматата е студена, а лятото – топло, че вали и дъжд, и снях, и суграшица и че когато е слънчево е наистина слънчево, а когато вали сняг е наистина снежно

Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="530"] – на картата:

[geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="530" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"]

[geo_mashup_category_name map_cat="530"]

Всички снимки - във ФБ

Още пътеписи от близки места:

1. Будапеща – зимни впечатления (1): Общи впечатления
2. Из Будапеща набързо
3. Нова година в Будапеща, Унгария
4. Централна Европа – Будапеща
5. До Будапеща
6. На Синия Дунав…или „До Будапеща и назад“
7. Съвети за пътуване: Прага и Будапеща
8. Пътуване до Будапеща – втора част
9. Из Стария свят с влак (Европа)
10. Пътуване до Будапеща – първа част
11. До Хунгароринг и Унгария
12. Коледа и Нова година

От скоро в интернет магазина на КРОКОТАК са и новите Активни карти за деца над 7 години –

Игри и загадки за ГОЛЕМИ ДЕЦА

Защо ги представяме?- защото са страхотни и занимателни за по-големи деца. И както винаги, изпробвани от нашето малко домашно “крокотаче”.

Специално сме заснели колко лесно се изтрива маркера при решаването на задачките, за да може следващият път отново да се използват.

Игрите наистина са много – около 100 различни занимания и задачки. Изпълнението е професионално, а за картинките мога да кажа едно – модерни и съвремени.

-Слушай, Ежко, - казала Лисицата - кога най-накрая ще махнеш тия бодли? Толкова са демодирани, отдавна вече не се носят!
Решил да я послуша таралежът и тръгнал към фризьорския салон. По пътя над него прелетяла Совата. Като разбрала къде отива, се засмяла:
-А ти поръчай още да те освежат с морковена вода и балсам от краставички!
-И това ли е модерно? - заинтересувал се таралежът.
-Не, но така на лисицата ще и е по-вкусно, докато те яде! Защото единственото, което я спираше досега, бяха бодлите ти.

Така Ежко разбрал, че не трябва да вярва на всеки съвет, а още по-малко на всеки, който дава съвети.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!