Будапеща – зимни впечатления (2): Някои забележителности в Будапеща и Сентендре

Нали съм с връзки, та мога да си позволя лукса в дава последователни дена да пускам мой разказ ;-) Днес продължавам с посещението си в Будапеща. Общите впечталения четохте вчера, а сега – малко забележителности. Приятно четене:

Будапеща – зимни впечатления

част втора:

Някои забележителности

След това въведение да обърнем и малко внимание и на конкретно ми ходене до

Будапеща

Миналата година имахме достатъчно хора и не се наложи да пътувам командировка по Нова година, но тази, както и по-предишната (когато ходих до Братислава) се наложи веднага след речта на резидента Гоце още на следващия ден да съм в чужбина – при ваденето на клечките на мен се падна Будапеща. Лошо няма – преди години бяхме ходили за едно посрещане на Нова година (тогава като туристи), но тогава така и не успях да си довърша разказа и той си остана само с първата си част. Бях ходил и един път за две дена през далечната 1993 година (ей, имаме читатели, които са родени тогава!).

[caption id="" align="aligncenter" width="670" caption="Будапеща и Дунав. Нагоре, нагоре и скоро сте въ Виена :)"][/caption] Градът ми беше харесал при това повече от Прага – а защо, мисля, че мога да ви кажа сега: Прага можем да я по я оприличим на средновековен замък с топлоизолация и ПВЦ-дограма (идете и вижте;), докато

Будапеща е по-истинска

– фасадите са в доста по-истинско, за да не казвам доста по-кинематографично състояние. Това, подкрепено и от специалната политика на Унгария (освобождаване от някои данъци за кино-продукции) прави така, че за миналата 2010 година в Будапеща (в града, не просто в някакво студио) са снимани 52 (!!!) холивудски (едва ли са Боливсудски, но във всички случаи са чуждестранни) филма! Петдесет и два! Батко Арни, Робърт Редфорд и мнозина други са снимали в унгарската столица И не само филми, но и музикални клипове: Днешната звезда Кати Пери (горе), както и бъдещата звезда Селена Гомес (долу) са снимали клипове в Будапеща. При това – градът се вижда :) Доколкото знам подобна политика има и Франция за Париж – така че не се чудете, че толкова често виждате Будапеща или Париж по филмите. Крушката си има опашка :) Този външен вид на сградите, фасадите и цялостното устройство в центъра са довели до това, че крайбрежните улици покрай Парламента, както и огромен участък от улица Андраши са обявени от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство. Мда! И вместо с Голф тройка и пристройка, Будапеща се хвали с туристопоток и филми. А културата и имиджа създават симпатии у хората, които се докосват до съответния град :)

Андраши води от Площада на героите до центъра,

подминавайки с малко Свети Стефан. Улицата е наистина интересна като излъчване, там някъде се вее и трикольорът на българското посолство, но по-интересна е една пряка, в която се намира и будапещенския Мулен Руж. Пряка е силно казано, по-скоро прилича на мини-площад и ако случайно, като мен – търсейки пътя към хотела без карта – попаднете там ще бъдете очаровани от симпатичността (да не казвам атмосферата) на мястото. Май доста филми са снимани и там :) В единия край на Андраши е

Площадът на героите,

т.е. основателите и строителите на Унгария. Забавно ми беше, че те водят основаването на държавата си от момента на покръстването си, когато всъщност са получили корона от ръцете на папата (или поне такава е версията), за разлика от прабългарските си събратя, които броят основаването на държвата си от първия мирен договор, подписан с врага. Е, маджарите пристигат в Панония, вероятно най-равната и плодородна част от поречието на Дунава, приблизително по същото време, в което и прабългарите пристигат на Балканите – без да го твърдя, но май по времето на Кубрат за били даже заедно, като едно от двете племена е било подчинено на другото, но какви ли не книги съм чел, така че може и да се бъркам. Във всеки случай унгарците се насочват право на запад, където в продължение на два-триста години се опитват да позавоюват нещо от преди тях дошлите германски племена, които даже си имат и държава (Карл Велики, известен кат’ Шарлероа ;) Опитите им „спират“, когато получават кралска корона и собствена династия през X или XI век (не помня точно). Първат им столица е в Естергом, а историята на кралски унгарски династии и истински верни католици продължава, докато един ден обединената османска армия не решава, че ще стига до Виена. Мда, тук историята наподобява известния виц, когато Полша обявява война на ... Китай. Китай разбира се превзема Полша, но за целта минава два пъти през Русия (отиване и връщане ;-), което е и целта на всеки полски патриот ;-). Та докато се опитва да превземе Виена, Османската империя остава към 150 години в Унгария – те си местят столицата в Братислава междувременно (по тоя повод много се имат със словаците ;-), а турците научават унгарците да ходят на баня. (Следва питанката: а нас кой е отучил? Или все пак е градска легенда, раздухвана от магарето Чърчил? Всъщност замисляли сте се защо в България няма нито една улица, кръстена на Чърчил или Рузвелт? При все, че на доста места в Източна Европа и на Балканите има подобни улици. Даже и в страни, които са били на страната на Тристранния пакт – даже в Будапеща има площад Рузвелт, а май мернах и улица Чърчил. В България обаче нямаааа, не е заслужил. И с основание не е заслужил) Зад Площада на героите се намира и

градската баня на Будапеща

– така де, сега му викат SPA, но не си мислете, че има нещо общо със Софийската баня. Мястото напълно заслужава посещението ви, но все пак си носете и банския. Моя милост няма този навик и затова не ходи до там, но пък колегите ми бяха много доволни от посещението – още повече, че банята работи до десет часа вечерта, а билетите след пет следобед са съществено по-ниски :) Абе, нещо като пистата за нощно каране на Витоша :) Наблизо има и станция на метрото, което прави банята много лесно достъпна от центъра.

[caption id="" align="aligncenter" width="603" caption="Парламентарните мацки обикалят забранения за хора периметър. За да посетите Парламента трябва да се обадите на охраната да ви пусне, за да си вземете билет. Обиколки с водач има по няколко на час в работен ден и на различни езици. За граждани на ЕС, билетът е безплатен."][/caption]

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Парламентът

е друга забележителност, която според мен е добре да видите. Много е лесен за намиране – изобщо град, в който има голям воден басейн (река, море, пролив) е лесен за ориентация. Та Парламентът се намира на левия (по течението) и десен (ако гледате карта, на която северът е горе ;) бряг на Дунава по средата между Верижния мост и моста Маргит (Мостът Маргит е този, който минава през остров Маргит – така да се каже градският парк на Будапеща). Сградата сте я виждали отвън хиляди пъти на картички и, както казват унгарците с гордост, е най-големия Парламент на континента (Британският бил по-голям). Няма да се втеляваме и да припомняме, че румънците пък с каква гордост показват Двореца на Чаушеску като втората по големина (след Пентагона) сграда в света. А тези, които са забравили – днес в двореца на Чаушеску се помещава... румънският парламент, така че математически погледнато румънският би трябва ло да е най-големият Парламент в света изобщо, а в частен случай – и на континента :D Ташак да става, няма да се заяждам за националните митове на разните народи, но винаги е приятно да се чете много :) (и съвсем няма да се заяждаме, че най-голямата сграда в света все пак не е Пентагонът, ами производственото хале на Боинг ;-)

[caption id="" align="aligncenter" width="670" caption="Парламентът, гледан от Рибарските кули"][/caption] Та да се върнем на унгарския Парламент – строен в края на XIX и началото на XX век и е бил избран след конкурс, като, за да няма сръдня, проектите заели второ и трето място също са построени (абе, имали бол пари – строили) – това са двеминистрества, точно зад Параламента. Иначе екскурзоводът в Парламента разказваше, че в днешни пари, средствата, похарчени за Парламенита биха били достатъчни за построяването от-до на един днешен 50 хиляден град. Всъщност, ако искате да разгледате унгарския Парламент във всички случаи ще трябва да ползвате екскурзовод – предлагат се на всякакви езици (вкл.руски и японски, но без български). Групите са достатъчно начесто през деня, като може би в неделен ден може и да няма група на японски (ако държите). Когато искате да го посетите – задължително си носете паспорт, лична карта или шофьорска книжка: билетите се дават само срещу представяне на такъв документ. Е, ако НЕ СТЕ европейски гражданин – пригответе си и някъде към 4-5000 форинта. Обаче ако сте европейски гражданин (пояснявам: на личната ви карта пише Европейски съюз) – входът е безплатен :P Парламентът заслужава посещение

[singlepic id=8526 w=480 h=360 float=center]

В Лабиринта

Нещо друго интересно, което може да изпуснете, а не бива е:

Лабиринтът

Рибарските кули всеки е виждал и ходил, а Лабиринтът не е толкова популярен, а напълно си струва да се види, ако че се намира буквално на 50 метра от Рибарските кули.

[caption id="" align="aligncenter" width="502" caption="„Конникът“"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="670" caption="Изворът на виното"][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="670" caption="Останките от днешната цивилизация в Лабиринта"][/caption]

[singlepic id=8527 w=512 h=384 float=center]

Археолози откриват остатъци от култа в Лабиринта

Та Лабиринтът практически е мазето на Кралския дворец – влиза се поне през два различни входа, като единият е в уличките зад Рибарските кули. А вътре е една страшно (буквално) интересна художествена инсталация – движите се в тъмното, мотапт се сенки, бумка странна музика, и ... няма да ви разказвам повече, идет го вижте, като си отделите поне час за това. Вземете и децата със себе си – и на тях ще им допадне.

[singlepic id=8551 w=496 h=372 float=center]

Парламентът. От мястото, от което е правена снимката тръгват влаковете за Сентендре :)

И понеже бях за няколко седмици в Будапеща успях една събота да ида и до едно малкоизвестно в България, но много хубаво селце (градче?) близо до Будапеща

Сентендре (Szentendre)

Градчето се намира на около 40-45 минути път с крайградската желзница. А тя тръгва за Сентендре от може би най-лесно за обяснение място: точно срещу Парламента, на острещния брпг срещу главната фасада има нещо като площад, който е първа/последна спирка на маса автобуси и трамваи, както и първа/последна спирка на две линии на крайградската желзница. Всъщност станцията е отдолу (под площада), влизате просто с един ескалатор. Нужната ви линия е означена с думата Szentendre, така че трябва да сте пълно магаре, за да сбъркате ;) [caption id="" align="aligncenter" width="502" caption="Сръбски православен кръст на центъра на Сентендре"][/caption]

Билетът отиване и връщане беше от порядъка на 1400 форинта и 45 минуто по-късно слизате на последната станция в Сентендре. За да стигнете до историческия център от гарата (станцията) продължавате напред, минавате през подлеза и се оставяте улицате да ви заведе. Аз нямах никаква карта и идея къде е центъра и все пак го намерих без грам лутане, така че не вярвам и вас да затрудни.

[caption id="" align="aligncenter" width="670" caption="Сръбска православна църква"][/caption]

Иначе Сентендре е добър пример какво може да се направи с Несебър

без това да наруши интересите на кафеджиите, търговците на сувенири и художниците, продаващи картините си в истински галерии. Мястото е туристическо, но изглежда голяма част от местното население са сърби, защото освен двете сръбско-православни черкви, в градчето има и сръбски църковен музей.

[caption id="" align="aligncenter" width="670" caption="Сентендре, Унгария"][/caption] Аз пък пих едно кафе в една Посластичарница (Konditorei) или казано с други думи сладкарница, на масата ми седнаха и две баби-германки, тръгнали по живот – лаф-моабет си направихме с тях: от Източна Германия бяха, някакво градче на Балтийско море до полската граница, но вече от години живеещи в Палма де Майорка. Хвалиха хубавите пътища и магистрали на Испания, и много лошо се изказваха за корумпираността на полтииците там (в Испания) и че немските политици били същите ;) Аз пък им разказах, защо Черно море е Черно („я го вижте през януари и ще разберете“), те изразиха съмнение в думите ми като казаха, че за тях България е много топла страна и че сега (януари) сигурно не е толкова студено (то беше минус 14 по Целзий тия дни ;-), за което си мислех по-късно, че предразсъдъците на всички нас – хората – винаги са много интересни : ) На последнате реплика с гордост отговорих, че България е място, на което има всичко* :). А нима не е така? Послепис: Летището на Будапеща е единственото, в чийто във Free Shop-а се продават люти чушки, но след виенското е второто, в което се предлагат както салами така и шунки;-) *А аз имах предвид, че зиматата е студена, а лятото – топло, че вали и дъжд, и снях, и суграшица и че когато е слънчево е наистина слънчево, а когато вали сняг е наистина снежно

Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="530"] – на картата:

[geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="530" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"]

[geo_mashup_category_name map_cat="530"]

Всички снимки - във ФБ

Още пътеписи от близки места:

1. Будапеща – зимни впечатления (1): Общи впечатления
2. Из Будапеща набързо
3. Нова година в Будапеща, Унгария
4. Централна Европа – Будапеща
5. До Будапеща
6. На Синия Дунав…или „До Будапеща и назад“
7. Съвети за пътуване: Прага и Будапеща
8. Пътуване до Будапеща – втора част
9. Из Стария свят с влак (Европа)
10. Пътуване до Будапеща – първа част
11. До Хунгароринг и Унгария
12. Коледа и Нова година

Прочети цялата новина

Свързани новини: