03/21/11 08:38
(http://patepis.com/)

Будапеща – зимни впечатления

Крайно време беше и аз да си напиша пътеписа, нали? ;) Днес ви представям тазгодишното ми зимно ходене до Будапеща – т.к. това е продукт от неколкократно ходене до там в рамките на зимата 2010/2011, то и затова става дума за впечатления Бележка за читателите ни през четци и Блогосферата – снимките, които не виждате са многпо хубави, но т.к. са и доста големи, то реших да не ви затормозявам трафика и затова, ако искате да ги видите – кликайте за разказа :) Приятно четене:

Будапеща – зимни впечатления

Мъгла, мъгла, мъгла... Когато няма мъгла – прехвърча сняг, а като за посрещане – дъжд с оловни облаци.

[singlepic id=8552 w=512 h=384 float=center]

Това не е проблем, защото единственото време в денонощието, в което имаме шанс да сме на открито е половината час между тръгването от хотела до пристигането в офиса. После влизаме в „подводницата“ и до края на деня копаме активно, а когато свършим отдавна вече е тъмно. А е само шест часа вечерта*.

[singlepic id=8553 w=512 h=384 float=center]

Знам защо харесвам да живея в България – даже през най–лютата зима има шанс да видиш слънцето. Централна Европа? – no thanks. За работа или за екскурзия – супер, но за живеене се искат още качества :)

[singlepic id=8558 w=512 h=384 float=center]

Това е Верижният мост, най-старият в града. Но не мога да разбера, защо е кръстен на технологията си, а всичко останали са кръстени на хора: Елизабетински, Франц-Йосиф, Маргит, Арпад, Петьофи...

(на заден план се виждат църквата Матиаш с Рибарските кули и Хилтън)

[singlepic id=8559 w=512 h=384 float=center]

Всъщност Будапеща има някои добавки, които биха могли да наклонят везните в нейна полза :)

В таксито

може да се плаща с кредитна карта. Не във всяко, но ако по телефона си поискате да ви пратят кола, приемаща карти – точно такава ще пратят. Въпросът разбира се е как ще успеете да го кажете това на диспечерките ;-) Всъщност става и на англо-немски :) – а най-добре е да помолите колегата да го направи – все пак унгарският му е роден, нали? Когато търсите такси имайте предвид, че читавите фирми имат „мутренски“ по нашите представи телефонни номера: например, препоръчаха ми 555-5555 или 777-7777. Тези двете може и да са една фирма, но със сигурност има таксита 444-4444, както и 666-6666, но не се подлъгвайте: 333-3333 е телефонът на PizzaHut, а не на някоя такси-компания ;-)

[singlepic id=8556 w=512 h=384 float=center]

[singlepic id=8554 w=512 h=384 float=center]

Коледен пазар и улица Ваци

[singlepic id=8555 w=512 h=384 float=center]

Имайте предвид, че градът хич не е малък на размер, и се пригответе за дълги като разстояние пътувания – времето обаче не би било чак толкова голямо, имайки предвид почти постоянната зелена вълна, по която се движим, включително и със специалния автобус, който ни бяха наели за случая. А как карат – ще пиша по-долу, че сега ще се отплесна ;)

Цените

са сериозни, като такси-компанията, обслужваща летището и работеща на фиксирани, цени взима между 26 и 28 евро (в зависимост от курса на летището), за да ви откара до центъра – тарифите са твърди, като градът е разделен на 4 зони – центърът се пада в трета зона, спрямо разстоянието от летище Ферихеги. Иначе във форинти е 5700 от летището до центъра (т.е.трета зона). А

курсът на летището беше 245 форинта за евро

В центъра (на Ваци) имаше чейnдж и за 232 форинта за евро, така че не ме беше яд много, че обмених трийсетачка първия път още преди да мина граничен контрол. Но при второто ходене до в Будапеща, точно до Свети Стефан, намерих чейндж с 272 форинта за евро, като (изненада!) приемат и левове! Но левчета нямах, освен резервните десет кинта, заврени в малкото джобче и смачкани до неузнаваемост.

[singlepic id=8560 w=512 h=384 float=center]

Кораб - ресторант на Дунава. Не можах да намеря ресторант, който да ви препоръчам с чиста съвест – доста е скъпо, а и заведенията като цяло са празни (т.е.скъпи са и за местното население)

[singlepic id=8557 w=512 h=384 float=center]

Кралският дворец в Будапеща. Т.к. „крал“ на Унгария е австрийският кайзер (или жена му), то можете да приемете, че това е аналог на резиденцията на Тодор Живков в Пловдив ;-)

Иначе в нормален чейндж курсът трябва да е около 270 форинта за евро

или 130 форинта за лев. Нормалните чейнджове не са много цветни и табелите с курсовете имат само две колони (купува/продава). Кавам специално това, защото в центъра има и едни чейнджове с повече от две колони – там едната колона е за 100 евро, като нормалния курс е именно за 100, докато под сто – курсът е като на летището. Абе, гледайте да са само две колони по табелата с курсовете и курсът да е приблизително 270 форинта за евро или 130 за лев.

От летището обаче има и още по-евтин начин за придвижване,

ако сте чужденец (т.е.не знаете автобусните линии): освен такси с фискирани цени, от летището може да се поръча трансфер с минибус, който даже за двама души излиза по-евтинко с бусче отклолкото с таксито, а на всичкото отгоре можете да си го поръчате отиване-и-връщане (т.е.и от града към летището), като връщането като „право“ ви важи за 6 месеца (Винаги съм се чудел – полезната информация дали да не я сложа под рубриката „Бай Ганьо“;-) Има и градски автобус, за който обаче все още не знам нищо, освен, че подозирам номера му – 1 (единица) и че го мернах да минава покрай Моста с веригите.

[singlepic id=8531 w=512 h=384 float=center]

Вие вероятно виждате Колоната на чумата (зад църквата Матиаш при Рибарските кули). Обаче тук съм снимал полицейската кола! :)

[singlepic id=8520 w=320 h=240 float=center]

Фуникульорът с който можете да се качите към Кралския дворец и Рибарските кули. Цената беше към 800 форинта и на мен ми се видя много за две минути возене, та се качих пеша и сега виждате снимката отстрани.

[singlepic id=8521 w= 480 h=360 float=center]

Пред Кралския дворец

Кухнята е потресаваща

Също като китайската, когато я опитвате за пръв път ;-) Разбира се всички са чували за гулаша и хранейки се в служебния стол, разбирам защо е така ;-)

Хапването в стола

на някой офис в различни страни най-бързо и лесно може да ти разкаже за истинските местни вкусове – забележете, че столовата кухня като цяло отговаря много точно на националните вкусове, без да има претенциите да бъде „представителна“, каквато по-скоро е в ресторантите. Та, мисълта ми е, че в един стол по-бързо ще разберете какви са местните вкусове, докато в ресторантите по-скоро ще попаднете на Бьоф Строганофф ;-) Та визуално кухнята на унгарците наподобява българската, но само на пръв поглед и само визуално:

Салатата от домати с лук беше потопена в прекрасен сладък дресинг
Краставиците – също
А киселите краставички, освен, че са сладки, но често са и лютиви. Сладки кисели краставички, които лютят ;)
Почти всяко основно е панирано, а ако не е панирано е покрито с доста тежък и много често сладък сос. Всъщност пържола със сладко от боровинки не е толкова зле, даже ми хареса ;-)

Много характерна манджа са панирани палачинки с гарнитура пържени картофи, поляти с майонеза или сладък сос. Както и за основно: сутляш , покрит с шоколад – това последното предизвика недумените усмивки на персонала, когато една колега си взе сутляша за десерт, неразбираща защо ѝ сипват 400-500 грамова порция – това се оказа второто ѝ основно, т.к. вече си беше взела една от панираното пиле. Та и тя и персонала се гледаха много интересно едни други ;-) Гарнитурата към скарата (телешко) бяха пържени картофи и пържен лук. Последното по принцип много го харесвам, но унгарският беше и сладък :) Изобщо там

даже кафето без захар сладнеше :)

Друга интересна комбинация бяха пържените филийки с кетчуп. Кока Кола Лайт има също вкус на нормална кОла с много захар. Кока Колата Зеро – също :) Всъщност какво се учудваме –

най-известният им вид вино – Токайското

(то по-скоро е регион, отколкото вид, нека Илия да разкаже повече) е сладко като сироп. Ако искате да научите малко дете да пие алкохол, най-лесно е да го направите с Токайско. Моя милост след втората глътка се отказва обикновено – харесва ми, но идва малко байгън. И така с жена ми половинлитрова бутилка си я изпихме за цяяяла седмица :) Сега разбрахте ли

защо гулашът е толкова популярен сред туристите и в чужбина?

Ами защото е единствената нормална не-подсладена манджа от Унгария :)

Водата (бутилираната) обаче е проблем.

Първо: Всички пият газирана, като се по цвета на етикета се познава и степента на газираност, та ако искате негазирана вода, търсете РОЗОВИ етикети – сините, зелените и другите цветове са една от една по-газирани. То и розовата не е съвсем негазирана, но все още се търпи. (По-негазирана от розовата няма изобщо) Второ: и най-негазираната вода е по-гадна на вкус от чешмяната в хотела. А Будапеща е на река, което значи, че чешмяната вода по подразбиране не може да е върхът на сладоледа. И въпреки това бутилираната като цяло не чини...

[singlepic id=8522 w=320 h=240 float=center]

Верижният мост и Дунав

[singlepic id=8523 w=320 h=240 float=center]

Канцелария на президента на Унгария – в една от пристройките към Кралския дворец

Маниер на каране:

Човек като е в средното и горното течение на Дунава винаго очаква едно, как да го кажем, по-културно отношение между шофьорите, пешеходците, както и в комбинацията между тях. До голяма степен това е така, поне що се отнася до спирането на пешеходна пътека или слагането на колан. Спират като заковани в момента, в който си помислиш, че искаш да пресечеш, както и в момента, в който приближиш пътеката – което както винаги доведе до неудобни ситуации: ние, пофлянквайки се, се помоткваме и си говирим до пешеходната пътека, без ни най-малко желание за пресичане, защото мислехме да ходим в другата посока – и пак предизвикахме задръстване на няколко пъти. Просто от уважение пресякохме и се върнахме обратно ;) А за колан – пред очите ми движеща се патрулка спря шофьор без колан. Това е още по-забележително, защото никъде не видях КАТ-аджии на пусия, но е пълно с движещи се патрулки, като и с ходещи пеши патрули. Всичко горе-описано може да ви звучи добре, до момента, в който видите как

шофьорът ви, виждайки, че е станало жълто натиска газта, за да мине в първите секунди на червеното!

Първият път си помислих, че е кретен, после се оказа, че всички до един, включително и шофьорът на служебния автобус с допълнителна засилка минават не просто на жълто или оранжево, а на откровено червено. После си обясних, защо когато им светне зелено, не бързат да дават газ – от напречната улица идва друг джигит ;) Без грам майтап – минават си откровено на червено. Изглежда спазването, и по-скоро,

начина на спазването на правилата за движение, много зависи от политиката на местната пътна полиция

Българската гони за червено (жълто) и колан – унгарската гони за пешеходна пътека и колан. Който е бил под османско владичество, винаги намира оправдания, а унгарците са били 160 години наши сънародници с Османската империя (то тогава май чак до Йемен е стигал вътрешният свободен пазар на Империята ;) И понеже стана дума за оправдания, нека кажем няколко думи

за унгарците или както те се наричат: маджарите

Да се обърнем към класическата българска литература „Маджарите, знайте, не са ми твърде по сърце, ама, виж, маджарките - против тях нямам нищо.“ ;-) Какво да добавим още освен корекцията, че маджарите, както и маджарките са доста приятни хора – леко са резервирани, но са културни, възпитани и с тях може да се работи, но срещу маджарките наистина не можем и да си помислим да имаме нещо против. Каквото и да имаме против тях – автоматично пада в момента, в който ги видите. Аз имах чене – и то падна. И за трите седмици там не можах да го вдигна (ченето бе! Ченето не можах да си вдигна! ;-) Идея нямам какво му става на средното течение на Дунава, но толкова много и хубави жени едновременно – май само Братислава има... Честно. Даже тези, които в сравнение с останалите, не са чак толкова хубави са поне готини, или имат крак, или имат цици, или ги и показват. Очите ви няма да скучаят. И това се отнася както за офиса, така и за дамите по улицата. Хергелета от хубави жени! Одобрявам. Винаги съм твърдял, че

физическата привлекателност на жителите също е част от културното наследство

на даден град или страна. (един познат, завръщайки се от Канада, каза: „един хубав човек не можеш да видиш на улицата, как да издържиш?“ Спомнете си и последното си ходене до Гърция, за да оцените важността и на този вид културно наследство – камъни, акрополи и ... нищо за цвят ;) Не си е работа... Пък в Унгария може и да е мъгливо, но гледката компенсира определено. Но не одобрявам начина, по който

PR-ите (т.е. викачите) на нощните клубове се опитваха да ни привличат за клиенти

Минавайки по Ваци вечерно време (вечер, значи, че е тъмно, независимо, че часът е 18:00 или 19:00) и сте без дама със себе си, почти със сигурност ще получите покана за нощен клуб, а ако сте по-голяма компания, покана ще получат и дамите, наблягайки на това, че входът за дами е безплатен :) Малка мръсна тайна за мен: не съм фен на нощните клубове, а и досегът ми с проститутки винаги е бил професионален, и винаги съм избягвал по-близки контакти със съсловието, освен ако не се е налагало. След това въведение да обърнем и малко внимание и на конкретно ми ходене до

Будапеща

Миналата година имахме достатъчно хора и не се наложи да пътувам командировка по Нова година, но тази, както и по-предишната (когато ходих до Братислава) се наложи веднага след речта на резидента Гоце още на следващия ден да съм в чужбина – при ваденето на клечките на мен се падна Будапеща. Лошо няма – преди години бяхме ходили за едно посрещане на Нова година (тогава като туристи), но тогава така и не успях да си довърша разказа и той си остана само с първата си част. Бях ходил и един път за две дена през далечната 1993 година (ей, имаме читатели, които са родени тогава!). Градът ми беше харесал при това повече от Прага – а защо, мисля, че мога да ви кажа сега: Прага можем да я по я оприличим на средновековен замък с топлоизолация и ПВЦ-дограма (идете и вижте ;) , докато

Будапеща е по-истинска

– фасадите са в доста по-истинско, за да не казвам доста по-кинематографично състояние. Това, подкрепено и от специалната политика на Унгария (освобождаване от някои данъци за кино-продукции) прави така, че за миналата 2010 година в Будапеща (в града, не просто в някакво студио) са снимани 52 (!!!) холивудски (едва ли са Боливсудски, но във всички случаи са чуждестранни) филма! Петдесет и два! Батко Арни, Робърт Редфорд и мнозина други са снимали в унгарската столица И не само филми, но и музикални клипове:

Днешната звезда Кати Пери (горе), както и бъдещата звезда Селена Гомес (долу) са снимали клипове в Будапеща. При това – градът се вижда :)

Доколкото знам подобна политика има и Франция за Париж – така че не се чудете, че толкова често виждате Будапеща или Париж по филмите. Крушката си има опашка :) Този външен вид на сградите, фасадите и цялостното устройство в центъра са довели до това, че крайбрежните улици покрай Парламента, както и огромен участък от улица Андраши са обявени от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство. Мда! И вместо с Голф тройка и пристройка, Будапеща се хвали с туристопоток и филми. А културата и имиджа създават симпатии у хората, които се докосват до съответния град :)

Андраши води от Площада на героите до центъра,

подминавайки с малко Свети Стефан. Улицата е наистина интересна като излъчване, там някъде се вее и трикольорът на българското посолство, но по-интересна е една пряка, в която се намира и будапещенския Мулен Руж. Пряка е силно казано, по-скоро прилича на мини-площад и ако случайно, като мен – търсейки пътя към хотела без карта – попаднете там ще бъдете очаровани от симпатичността (да не казвам атмосферата) на мястото. Май доста филми са снимани и там :) В единия край на Андраши е

Площадът на героите,

т.е. основателите и строителите на Унгария. Забавно ми беше, че те водят основаването на държавата си от момента на покръстването си, когато всъщност са получили корона от ръцете на папата (или поне такава е версията), за разлика от прабългарските си събратя, които броят основаването на държвата си от първия мирен договор, подписан с врага. Е, маджарите пристигат в Панония, вероятно най-равната и плодородна част от поречието на Дунава, приблизително по същото време, в което и прабългарите пристигат на Балканите – без да го твърдя, но май по времето на Кубрат за били даже заедно, като едно от двете племена е било подчинено на другото, но какви ли не книги съм чел, така че може и да се бъркам. Във всеки случай унгарците се насочват право на запад, където в продължение на два-триста години се опитват да позавоюват нещо от преди тях дошлите германски племена, които даже си имат и държава (Карл Велики, известен кат’ Шарлероа ;) Опитите им „спират“, когато получават кралска корона и собствена династия през X или XI век (не помня точно). Първат им столица е в Естергом, а историята на кралски унгарски династии и истински верни католици продължава, докато един ден обединената османска армия не решава, че ще стига до Виена. Мда, тук историята наподобява известния виц, когато Полша обявява война на ... Китай. Китай разбира се превзема Полша, но за целта минава два пъти през Русия (отиване и връщане ;-), което е и целта на всеки полски патриот ;-). Та докато се опитва да превземе Виена, Османската империя остава към 150 години в Унгария – те си местят столицата в Братислава междувременно (по тоя повод много се имат със словаците ;-), а турците научават унгарците да ходят на баня. (Следва питанката: а нас кой е отучил? Или все пак е градска легенда, раздухвана от магарето Чърчил? Всъщност замисляли сте се защо в България няма нито една улица, кръстена на Чърчил или Рузвелт? При все, че на доста места в Източна Европа и на Балканите има подобни улици. Даже и в страни, които са били на страната на Тристранния пакт – даже в Будапеща има площад Рузвелт, а май мернах и улица Чърчил. В България обаче нямаааа, не е заслужил. И с основание не е заслужил) Зад Площада на героите се намира и

градската баня на Будапеща

– така де, сега му викат SPA, но не си мислете, че има нещо общо със Софийската баня. Мястото напълно заслужава посещението ви, но все пак си носете и банския. Моя милост няма този навик и затова не ходи до там, но пък колегите ми бяха много доволни от посещението – още повече, че банята работи до десет часа вечерта, а билетите след пет следобед са съществено по-ниски :) Абе, нещо като пистата за нощно каране на Витоша :) Наблизо има и станция на метрото, което прави банята много лесно достъпна от центъра.

Парламентът

е друга забележителност, която според мен е добре да видите. Много е лесен за намиране – изобщо град, в който има голям воден басейн (река, море, пролив) е лесен за ориентация. Та Парламентът се намира на левия (по течението) и десен (ако гледате карта, на която северът е горе ;) бряг на Дунава по средата между Верижния мост и моста Маргит (Мостът Маргит е този, който минава през остров Маргит – така да се каже градският парк на Будапеща). Сградата сте я виждали отвън хиляди пъти на картички и, както казват унгарците с гордост, е най-големия Парламент на континента (Британският бил по-голям). Няма да се втеляваме и да припомняме, че румънците пък с каква гордост показват Двореца на Чаушеску като втората по големина (след Пентагона) сграда в света. А тези, които са забравили – днес в двореца на Чаушеску се помещава... румънският парламент, така че математически погледнато румънският би трябва ло да е най-големият Парламент в света изобщо, а в частен случай – и на континента :D Ташак да става, няма да се заяждам за националните митове на разните народи, но винаги е приятно да се чете много :) (и съвсем няма да се заяждаме, че най-голямата сграда в света все пак не е Пентагонът, ами производственото хале на Боинг ;-) Та да се върнем на унгарския Парламент – строен в края на XIX и началото на XX век и е бил избран след конкурс, като, за да няма сръдня, проектите заели второ и трето място също са построени (абе, имали бол пари – строили) – това са двеминистрества, точно зад Параламента. Иначе екскурзоводът в Парламента разказваше, че в днешни пари, средствата, похарчени за Парламенита биха били достатъчни за построяването от-до на един днешен 50 хиляден град. Всъщност, ако искате да разгледате унгарския Парламент във всички случаи ще трябва да ползвате екскурзовод – предлагат се на всякакви езици (вкл.руски и японски, но без български). Групите са достатъчно начесто през деня, като може би в неделен ден може и да няма група на японски (ако държите). Когато искате да го посетите – задължително си носете паспорт, лична карта или шофьорска книжка: билетите се дават само срещу представяне на такъв документ. Е, ако НЕ СТЕ европейски гражданин – пригответе си и някъде към 4-5000 форинта. Обаче ако сте европейски гражданин (пояснявам: на личната ви карта пише Европейски съюз) – входът е безплатен :P Парламентът заслужава посещение Нещо друго интересно, което може да изпуснете, а не бива е:

Лабиринтът

Рибарските кули всеки е виждал и ходил, а Лабиринтът не е толкова популярен, а напълно си струва да се види, ако че се намира буквално на 50 метра от Рибарските кули. Та Лабиринтът практически е мазето на Кралския дворец – влиза се поне през два различни входа, като единият е в уличките зад Рибарските кули. А вътре е една страшно (буквално) интересна художествена инсталация – движите се в тъмното, мотапт се сенки, бумка странна музика, и ... няма да ви разказвам повече, идет го вижте, като си отделите поне час за това. Вземете и децата със себе си – и на тях ще им допадне. И понеже бях за няколко седмици в Будапеща успях една събота да ида и до едно малкоизвестно в България, но много хубаво селце (градче?) близо до Будапеща

Сентендре (Szentendre)

Градчето се намира на около 40-45 минути път с крайградската желзница. А тя тръгва за Сентендре от може би най-лесно за обяснение място: точно срещу Парламента, на острещния брпг срещу главната фасада има нещо като площад, който е първа/последна спирка на маса автобуси и трамваи, както и първа/последна спирка на две линии на крайградската желзница. Всъщност станцията е отдолу (под площада), влизате просто с един ескалатор. Нужната ви линия е означена с думата Szentendre, така че трябва да сте пълно магаре, за да сбъркате ;) Билетът отиване и връщане беше от порядъка на 1400 форинта и 45 минуто по-късно слизате на последната станция в Сентендре. За да стигнете до историческия център от гарата (станцията) продължавате напред, минавате през подлеза и се оставяте улицате да ви заведе. Аз нямах никаква карта и идея къде е центъра и все пак го намерих без грам лутане, така че не вярвам и вас да затрудни. Иначе Сентендре е добър пример какво може да се направи с Несебър без това да наруши интересите на кафеджиите, търговците на сувенири и художниците, продаващи картините си в истински галерии. Мястото е туристическо, но изглежда голяма част от местното население са сърби, защото освен двете сръбско-православни черкви, в градчето има и сръбски църковен музей. Аз пък пих едно кафе в една Посластичарница (Konditorei) или казано с други думи сладкарница, на масата ми седнаха и две баби-германки, тръгнали по живот – лаф-моабет си направихме с тях: от Източна Германия бяха, някакво градче на Балтийско море до полската граница, но вече от години живеещи в Палма де Майорка. Хвалиха хубавите пътища и магистрали на Испания, и много лошо се изказваха за корумпираността на полтииците там (в Испания) и че немските политици били същите ;) Аз пък им разказах, защор Черно море е Черно („я го вижте през януари и ще разберете“), те изразиха съмнение в думите ми като казаха, че за тях България е много топла страна и че сега (януари) сигурно не е толкова студено (то беше минус 14 по Целзий тия дни ;-), за което си мислех по-късно, че предразсъдъците на всички нас – хората – винаги са много интересни : ) На последнате реплика с гордост отговорих, че България е място, на което има всичко** :). А нима не е така? Послепис: Летището на Будапеща е единственото, в чийто във Free Shop-а се продават люти чушки, но след виенското е второто, в което се предлагат както салами така и шунки;-) *За трите седмици и нещо, които изкарах в Будапеща през зимата на 2010/11 година сумарното слънцегреене беше не повече от 4 часа. Дневните снимки от този пътепис са именно тези 4 часа **А аз имах предвид, че зиматата е студена, а лятото – топло, че вали и дъжд, и снях, и суграшица и че когато е слънчево е наистина слънчево, а когато вали сняг е наистина снежно Край Още пътеписи от близки места: