A ако беше хубава друго ли щеше да е?

Наскоро с близък мой приятел дискутирахме поведението на общ познат.
Да синтезирам, имаше повече от една девойка, скъсване на една връзка, започване на друга и социална мрежа намесени в историята.
Като цяло, доста клюкарска дискусия, в която коментирахме социалните и житейски избори на трети човек, нищо особено натоварващо, докато моят познат реши да изтърси, че освен всичко останало, новото момиче е дебело и грозно, което определено беше част от неодобрението му.

А аз се зачудих дали щеше да направи нещата по-добре? Има ли някакво значение дали са ти предали доверието и приятелството заради Анджелина Джоли/Джони Деп или заради Баба Яга/Кашчей Безсмъртни?
Мисля, че моят познат просто го изтърси преди да е помислил, просто някаква автоматична реакция.
Случва се на всеки, езикът изпреварва мозъкът, но въпреки това ситуацията беше интересна.

Склонни сме да оневиним някого ако лапне по красиво личице, било то мъжко или женско, защото ни кара да се чувстваме по-добре. Всъщност той/тя не е гъз, просто е сглупил, подведен от хормоните, просто се е подвел, бил/а е повърхностен.
Разбира се, това звучи нереално дори в съзнанията, само че не променя логиката зад него.
Ако обаче другият/другата е непривлекателен… това хем показва някаква сериозност, хем показва, че този човек е тръгнал с другия/другата не заради външния им вид, а защото има нещо по-сериозно и нещо по-истинско.

Тук няма да дискутирам моралността или правилността на многоъгълниците, на недискретността или на пуберските изпълнения. Те не са ми интересни, а вълнуват само директно замесените.
По-интересна ми е реакцията, че се чувстваме много по-предадени, когато заместникът е нещо сериозно и когато външния вид не е имал значение.
Последното прави най-голямо значение, защото ние обръщаме голямо внимание на външния вид. Той е изключително важен.
Защо иначе някои хора ще се подлагат на тунинговане, на болезнени физически процедури, ако ние не бяхме издигнали визията в култ и този човек действа точно на въпреки на тази ни вяра, съответно дразнейки ни.

Особено по отношение на жени. Независимо от ситуацията, винаги можеш да обидиш някого на външния вид на приятелката му, винаги е възможно. Или да я обидиш директно нея, ако е наоколо. Независимо че външния вид не е еманация на нечия същност, ние я третираме като такава. И си проличава, като в примерното изпускане, което цитирах.

А на мен все пак ми е интересно… щеше ли да е по-различно ако беше красив/а?

Filed under: бръмчащи мисли Tagged: връзки, външност, жени, коментари, красота, мъже, размишления, стереотип

Прочети цялата новина

Свързани новини: