Светлана Куюмуджиева от галерия Credo Bonum: всички големи промени в историческия ход на нашето развитие се случват взривообразно

Светлана Куюмджиева е куратор и критик, завършила Изкуствознание в Художествената академия, а от 2003 година е галерист в галерия Credo Bonum.

Последната им изложба е Bing Bang. Помолихме Светлана да ни разкаже повече за идеята за тази изложба.

—

Как се стигна до тази изложба?
Идеята за такава изложба се появи още преди около 4 месеца във връзка с промяната в статута на галерията и преминаването й към фондация Credo Bonum. Преходът и преустройството на пространството изискваха кратка пауза в изложбената програма. След нея, за откриването имахме нужда от събитие, което да ознаменува промяната и да посочи някои от основните акценти в дейността на самата фондация. Затова започнах да мисля по идеи главно в посока на екологията и да търся автори, които имат отношение към тази тема. Конкретно названието и окончателния вид на изложбата се появиха в процеса на работа, инспирирани от отделни работи, от срещи и то разговори с колеги куратори и художници по темата.

Защо “Големия взрив”?
Взривът се появи първо във връзка с атомната енергия. Търсейки изкуство, което е пряко ангажирано с екологични проблеми, трябваше да набележа първо, кои са тези проблеми. Кое е актуалното, което подлежи на коментар със средствата на изкуството? Така стигнах до атомната енергия като важен аспект при всеки разговор за екологична криза. Но това ме ограничаваше твърде много в търсенето, затова реших да разширя максимално периметъра като добавя към взрива философската теория, че всички големи промени в историческия ход на нашето развитие се случват взривообразно. Така стигнах до Големият взрив като теория за самото възникване на Вселената. Хареса ми. Не знам дали е вярна, май все още нямаме доказателства, че е така, но тази теория е секси. Освен това в нея намерих идеалната метафора на началото и края, точно тази който ми беше необходима, за да събера аргументирано в изложбата „черното” и „бялото”, апокалипсиса и сътворението.

Какви са отзивите на публиката?
Като цяло положителни. Изложбата е много добре посетена. Идват не само хора от художествената гилдия, както обикновено става при представяне на съвременно изкуство, но и групи ученици, и съвсем нова, дори неочаквана публика. Всеки реагира различно, но виждам, че хората се забавляват, четат, слушат произведенията, и се радват, че имат достъп до такава необичайна гледна точка към проблемите.

Има ли разбиране в арт-средите за засегнатите проблеми?
Темата е супер актуална и се тиражира масово в света на изкуството. При нас тя не е толкова силно застъпена, макар че и тук зачестиха събитията, които се ангажират с един или друг проблем, свързан с климатичните изменения. Наскоро гледах такива изложби на Надежда Олег Ляхова и Самуил Стоянов. Повечето от художниците, които събрах за проекта, имат заявен интерес към тази тема отпреди. Но поначало съвременното българско изкуство не е особено рефлективно и критично. Тук като че ли сме ангажирани преди всичко с проблемите на самото изкуство, на формата и на консервативните бариери, които то се опитва да прекрачи в своята реализация. Това е малко противоречво, тъй като аз сега имах възможност да видя как съвременно изкуство, което говори за актуалните проблеми на хората н достъпен език, успява да реализира много по-добра комуникация с тях и да ги привлече да съучастват, отколкото изкуство, което само се опитва да им се покаже, колко е съвременно.

Кои са авторите, които са представени?
Авторите са много и различни. Още се чудя как успях да ги побера в галерията. Освен художници в изложбата участват архитекти, и дизайнери. Това беше важно за мен, за да покажа съвсем буквално връзката на тези проблеми с реалността. Красимир Терзиев, Петко Дурмана, Симеон Стоилов, Иво Бистрички, Рада Букова, Вероника Цекова са автори от едно поколение, което работи най-активно сега. Те изграждат общо взето ядрото на съвременния художествен живот в страната ни. Част от тях живеят в чужбина и са много добре представени на различни международни форуми. Светозара Александрова и Бора Петкова са също в групата на двигателите, които оформят най-актуални тенденции в изкуството ни. Бора Петкова е тук в съавторство с италианката Жулиана Мори. София Христозова и Марта Димитрова пък са съвсем млади, наскоро се дипломираха, но дебютът им преди две години беше с един цял проект, посветен на водата като среда за живот и като изчезващ природен ресурс, от който взех две работи. Заедно с техните произведения в изложбата са включени презентации на проектите на арх. Николай Маринов, който е доста известна фигура сред еко активистите в страната и се занимава с приложение на алтернативни енергии в строителството, също и един проект на студентите по архитектура Никола Енчев и Стефан Ванков, който в началото на тази година спечели международния конкурс „Дизайн срещу стихиите”. В рамките на експозицията има отделена специална документална част с книги от библиотеката за устойчиво развитие на Народно читалище „Бъдеще сега”, както и три кратки документални филмчета за автентични еко активистки практики в страната, предоставени ни от Мрежа за устойчив обмен „Живи места”

Какви са плановете ви?
По отношение на галерията, плановете са свързани с по-често представяне на такъв тип обществено ангажирани проекти и работа с гостуващи куратори от България и чужбина. Надявам се да успеем да поддържаме интереса на публиката, която спечелихме с първата изложба и с разнообразни събития във всички области на културата.

—

Галерия Credo Bonum

Прочети цялата новина

Свързани новини: