На карнавал във Венеция

Едно приятелче във ФБ написа днес по повод понеделника „...und morgen mit dem gleichen Fleisse geht's wieder an die selbe Scheisse...“ За да не му толкова такъв деня, за него и всички, които мразите трудовите понеделници – да ви заведем на карнавал? Какво ще кажете? Приятно четене:

На карнавал във Венеция

Това беше най-дълго планираното и най-дългоочакваното пътуване в краткия ми /скромни 30+г. :) / живот. Самолетните билети и апартамента бяха резервирани близо 6 месеца по-рано. С което установих, че при wizz е безсмислено закупуването толкова рано. Цената от 146лв. в двете посоки след много варирания беше актуална и седмица преди полета. Друг беше случая с апартамента обаче.

Нощувка на човек в карнавалните дни, почти на центъра ни излезе по 28Е,

което си е забележително! В апартамент за 6 човека, оборудван с всичко необходимо, включително и с кухненски бокс. Ето линк за следващите, цените са по-евтинки извън сезона и карнавала и не се изисква депозит: http://www.venicerentapartments.com/?

По размер летище Тревизо е колкото Благоевградската гара. По чистота малко се различават ;) . Трансфер от летище Тревизо си закупихме през Wizz – двупосочен 11Е. Разпечатва се ваучер от мейла и само го показваш, ако знаеш на кого де. Пред изхода на летището имаше три автобуса, без особени отличителни белези. С листа хартийка тръгнах да си търся нашия, последваха ме петте останали мравки, натоварени с багаж. На думата Wizz? със запитваща интонация реагира третия, но дори не погледна ваучера, попита за колко човека е и взе да ръкомаха да се качваме. И рецепта за имамбаялдъ да държах все тая. Вариант за трансфер има и за 9Е, купува се на място, ние предпочетохме предварително, уж да не се мотаем там с багажа...

Трансфера е до Piazzale Roma /площад Рим/, нататък транспорта е само воден.

Билета за вапоретка /воден автобус ;) / къса нискобюджетното ми сърце – 6,5Е. Скромната сума е за 1 час, валидно и при прекачване, но еднопосочно. Местните не плащат толкова, което си е чиста проба дискриминация! От комуникацията по мейла с хазяйката /ееех, че хубава дума/ разбрах, че с линия №1 минавам

Канале Гранде

и стигам близо до апартамента – до Ponte dell'Accademia /мост Академиа/. Това беше и първата ни гонитба да не изпуснем ...СПИРКАТА ;) ))) Сериозно говоря! Четем на светлинното табло – линия някоя си ще тръгне след две минути. Гледаме изходите до водата - едно такова се люшка до брега и на него надпис с номера на нашата линия. Бегом! И като стигнем вдяваме, че това е спирката! Тя е просто един понтон, ама затворен и прилича на превозно средство. Добре, че там явно са свикнали с неориентирани, че и неуравновесени ;) туристи – никой не се впечатляваше от нашия спринт да не изпуснем понтона ;) , последван от дружен и гръмогласен балкански смях. Та, метнахме се на вапорето №1 и умряхме от кеф по Канале-то.

[caption id="" align="aligncenter" width="700" caption="По Канале Гранде"][/caption]

[singlepic id=8608 w=320 h=240 float=center]

Eдна от тези спирки "гонихме" :)

Още първите ми впечатления от Венеция през карнавала се очертаваха забележителни. Мазало голямо. Тълпите огромни. И една особена атмосфера, явно обхванала всичко живо там. Навсякъде атрактивни маскирани хора, които ти се усмихват, ако ги оглеждаш, позират с удоволствие /и с часове/за снимки и пращат въздушни целувки към лодки и вапорети. Туристите се поздравяват, когато вапоретите се разминават, махат, подвикват, смеят се, глъч, врява... ама страшно мазало ви казвам ;) По едно домино и ние и вече бяхме част от голямата емоция на

Карнавала във Венеция.

Настаняването ни беше за 10 минути и изхвърчахме навън в посока

площад Сан Марко

Колкото и близо да бяхме настанени, да се доберем до площада ни трябваше много време. Причината – огромни тълпи хора тръгнали нанякъде, пеят, спират на всяко мостче за фотосесии, спират се пред всеки по-атрактивен карнавален костюм, пред всяка църква, всяко мостче от което да погледат гондолите, спират, за да се целуват влюбени двойки, пред магазинчетата със сувенири, пред многобройните заведения от типа take away…. Изобщо темпото за придвижване беше едно за целия поток. Бързай си, ако искаш. Тези заведения бяха най-посещаваните и като поразгледахме цените на заведенията се ориентирахме и ние към тях. Пиците започваха от цени 12Е и нагоре, наливна италианска 6Е, а сервиза при сядане в заведение е около 12/13%...До бара обикновено имаше висящо на стената меню,в което в две графи са описани цените при консумация навън и при сядане в заведението. Например кафе 1Е за навън, 2Е на масичка, сандвич – 4Е за навън, 7Е на масичка и т.н. Ей по тази причина в тесните улички около заведенията беше пълно с дъвчещи на крак и други, насядали буквално на улицата, които както се сещате при размер на улицата 1,5м ширина, се налага да попрескочите, за да продължите. Най-странното е, че всичко това много забавляваше всички участници в пешеходното движение. Никой никъде не се скара или развика, хората си се прескачаха смеейки се, голям майтап беше. Само французите като туристи окончателно ги обявявам за мрънкалА. Съскане и грачене се чуваше само на френски, че и ти пращат едни такива смразяващи погледи, от които до си умреш от смях.

[singlepic id=8637 w=320 h=240 float=none]

Улица във Венеция

[caption id="" align="aligncenter" width="700" caption="В мазалото :)"][/caption] [singlepic id=8606 w=320 h=240 float=none] Пред "Флориан", където Казанова изпил първото си кафе след бягството от затвора. Или поне така разправят :) [singlepic id=8603 w=320 h=240 float=none] [singlepic id=8616 w=320 h=240 float=none] [singlepic id=8593 w=320 h=240 float=none] [singlepic id=8579 w=320 h=240 float=none] Барби и Кен [singlepic id=8585 w=320 h=240 float=none] Папата и Дявола [singlepic id=8622 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=8589 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=8604 w=320 h=240 float=none] [singlepic id=8625 w=320 h=240 float=none] [singlepic id=8616 w=320 h=240 float=none] [singlepic id=8578 w=320 h=240 float=none] И торби боклук :)

[singlepic id=8698 w=320 h=240 float=none]

[singlepic id=8602 w=320 h=240 float=none] Катедралата Сан Марко

Потокът от хора винаги беше в две посоки: към площад Сан Марко и към моста Риалто. В тази патардия видях и нещо невиждано от мен засега – регулировчици за пешеходното движение и затваряне на улици за еднопосочно пешеходно движение. Много яко :) На основното туристическо сборище - площад Сан Марко, се оформяха няколко опашки. Първата на която се наредихме беше за

Катедралата Сан Марко

Потокът вървеше с бързи темпове, но на входа един чичко с лош поглед ни прати две пресечки встрани, да си депозираме багажа. Дамските чанти минаха, но раницата не, нищо, че беше почти празна. Та, на две пресечки от Сан Марко, в нещо като безистен, имаше миниатюрна табелка Гардероб. Депозират ви багажа безплатно за един час, но никой не засича и не записва време на оставяне на багажа :) Добре, че нямахме чупливи неща в раницата, пича така я запрати към рафта, че ако бяхме купили вече сувенирчета, щяхме да ги намерим като сол. На опашка не се редихме повторно, минахме отпред с реплика: Депозитаре! и още един поглед от злобния чичко. Само дето катедралата не била отворена, опашката беше само да се качиш на терасата на катедралата и да видиш няколко музейни експоната, един от които са бронзовите коне, откраднати от Константинопол. Това удоволствие е 4Е ;) А и се вижда доста отблизо тавана на катедралата, целият украсен с позлатени мозайки. Много е красив. В два часа следобяд отново се наредихме на опашката, за да посетим и самата катедрала отвътре. Карнавал, некарнавал - в толкова отваряше за посетители ;) в неделния ден. Упорито пробвахме отново да влезем с празната раница. Упорито, чичкото с лоши очички ни прати при Депозитарето две пресечки по-нататък. В катедралата едни от най-впечатляващите неща са съкровищницата – вход 3Е и олтара – вход 2Е ;) ИНАЧЕ входа в самата катедрала е безплатен, разбира се. Съкровищницата е събрала невероятно красиви, богато украсени предмети. Плячка, разбира се :) В едната й част се помещава мощохранилището. Там ме потресоха изсъхнали ръчички, крачета и други разни части от телата на вече отишли си хора, съхранени в украсени златни обкови. Не ща да си спомням. А олтара е наистина уникален! Очи не можеш да откъснеш от него. Многобройните малки икони по него са от емайл и сякаш триизмерни. Камъните, използвани за украса са огромни и разноцветни. Невероятно творение на изкуството в допълнение с мнооого богата украса. На излизане от катедралата ни изненадаха пешеходните регулировчици – затворили уличката с гардероба за еднопосочно. Пак обяснения на италиано-английски, подправен с нашенски по повод роднините и си взехме несретната раница.

[singlepic id=8596 w=320 h=240 float=none]

Мозайките на купола на катедралата

[singlepic id=8639 w=320 h=240 float=none]

Поглед от терасата на катедралата: колоните с Крилатия лъв и Св. Марко

Следващата опашка изтърпяхме, за да се качим на Камбанарията. Там входното билетче е 8Е и с асансьора хоп! горе. Гледката е зашеметяваща. Виждат се островите, яхтите, всичко. [singlepic id=8641 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=8580 w=320 h=240 float=none]

Поглед от върха на Камбанарията

Следваща опашка, удивително скоростна:

Palazzo Ducale или Двореца на Дожите

Вход - 12Е, включва и посещения в още три музея, от които посетихме само Корер. В него най-впечатляващи за мен бяха едни чехлички на около 40см платформа! Такива съм виждала в един филм за куртизантките. На такова е самоубийство да ходиш! В Двореца на Дожите има уникални сбирки от средновековни оръжия, ризници и всякакви други военни приспособления, а таваните и стените са изписани от гениални майстори. За съжаление вътре снимането е забранено ;).

Минахме по Моста на въздишките,

разгледахме и затворническите килии, много стресиращи ;) В Двореца си намерихме и един нашенец, който работи там. Човека ни упъти подробно откъде да минем и какво да разгледаме, подарихме му и мартеничка, абе, много готин.

[singlepic id=8635 w=320 h=240 float=none] В двора на Двореца на Дожите [singlepic id=8693 w=320 h=240 float=none] Най-голямата зала без колони в света

Още първата вечер се ориентирахме към по-практичните неща – трябваше да се намери супермаркет. Благодарение на един афро-италианец, продавач на оригинални чанти Гучи  на опънато килимче на един ъгъл, открихме магазин от позната и у нас верига супермаркети. Цените – супер. А уискито дето у нас е трийсетак там беше с десетачка по-евтино. Удостоихме го с внимание неколкократно. Установихме и друг интересен факт – местните бабки са нагли почти колкото нашите, сигурна съм до една бяха тренирали някакъв спорт като „бутане с кошници” и „скоростно предреждане на опашка”

Ориентирането във Венеция се оказа трудно, да не кажа непосилно.

Местните като ги помолиш да те упътят, първо - разбират чудесно английския ти, но отговарят на италиански, поне голяма част от тях. Второ – измерват разстоянията в минути, сякаш непременно всички се движим с една скорост. И трето – вечно ти казват да вървиш направо, а ТАМ НЯМА НАПРАВО! Резултата - три дни във Венеция, три сериозни загубвания, въпреки наличието на карти, табели и всякакви езици в наличност като варианти за комуникация. И да знаете посоката, в която трябва да се движите, и да тръгнете по уличка в тази посока, то тя по неведоми за нас причини прави няколко пъти обратен завой, прекарва ви през всякакви неочаквани места и най-накрая ви извежда на километри от желаното място. Колко разказчета съм изчела за романтични загубвания във Венеция...а ние като се загубихме попаднахме късно вечерта в един пуст квартал, ама зловещо пуст, казвам ви. Минавайки по едно мостче се обърнах за беля назад, а на отсрещната оградка нещо като статуя на разпнатия Христос, ужас! Като жив разпънат човек ми се видя. За мое успокоение статуята подейства на всички така ;) та не излязох само аз бъзла ;) Постарахме се да напуснем призрачния квартал моментално и подтичвайки. Като цяло романтиката на града някак ми убягна. Вероятно тълпите от хора, а и факта, че бяхме солидна 6-членна група допринесе за това ;). За сметка на това карнавална Венеция ми се стори най-забавното, весело и купонджийско място на земята ;), а усмивките на хората се запечатаха като един от най-ярките ми спомени оттам.

Вечерните забавления по програма на карнавала /много ги обичам програмите, до една не ги следвам/ бяха главно на площад Сан Марко.

Концерти, балети, конкурси и т.н. През тях минавахме колкото да отчетем присъствие. Имаше билетчета за седящите места за около 5Е, но по-голямата част от зрителите го раздаваха правостоящи като нас. Другите забавления през карнавалните дни са баловете в разни дворци с кувертче 250-450Е. Както каза един от групата „тия балове трябва да са със солиден happy end, за да оправдаят входната такса” ;) /помни ли някой филма „Широко затворени очи” :))))))/. За нас вечерно мероприятие №1 стана откритата дискотека близо до моста Риалто. Вход свободен и пълно с маскирани млади хора, които се забавляват яко. Загряващо шишенце в джоба и се присъединихме и ние. В тесните улички, по които се промъквахме на път към моста, се носеше непрестанно аромат на трева /помня го от младини :)/, та докато стигне човек площадчето с диджея вече се е напушил порядъчно ;) Често срещани бяха и сергийките с греяно вино, то не че е нещо особено, но като е по-хладно става за загряване. Друга „улична” забележителност бяха артистите. И с радост да споделя, че там ги приемат точно като артисти. При нас, струва ми се, малко изкривено ги възприемаме като просяци. Там тази специфична група творци се радваше на голямо внимание.

[caption id="" align="aligncenter" width="700" caption="Уличен артист"][/caption]

[singlepic id=8645 w=320 h=240 float=center]

Почти един цял ден прекарахме на остров Мурано при стъкларията. До Мурано важи билетчето за градски транпорт. Ние ползвахме карта за всички линии за 24 часа за скромната сума от 18Е. Много ми хареса тази разходка с корабче между островите. Погледахме и майсторите, които правят всички тези красоти от стъкло. И се завряхме в хиляда магазинчета за стъкло и сувенири, където снимането също е забранено...Голяма досада бяха тези забрани за снимане. Последва обяд близо до крайбрежната улица на Мурано, състоящ се предимно от лазаня, вино и мрънкане за малките порцийки, които поднасят италианците. :))))

Много полезен се оказа пътеводителя на Нешънъл Джеографик.

От него си набелязахме за посещаване няколко по-интересни църкви и галерията на братството Сан Рока, рисувана от Тинторето и учениците му 24 години. Уникални картини, които спират дъха ти. С огледало можеш да разгледаш тавана, за да не те заболи врата. Вход – 7Е. Снимките - забранени. Нищо ново. Но тук пазят зорко, даже посетителите като те видят и ти подвикват No foto, no foto…

Св. Панталеймон или San Pantalon :)

има уникално изписан таван. Имаше хванали се на бас дори, че крачката са барелефи, а не рисунки :).

[caption id="" align="aligncenter" width="650" caption="Таванът на Сан Паналон"][/caption]

Хиляда пъти вече ме попитаха возила ли съм се на гондола – не. Но за цените ще ви осведомя – спазарихме си гондолка за 6 човека за 80Е. Някъде из пътеписите прочетох веднъж, че приличали на катафалки , споделям мнението. А и някак си не ми пасваше гондолка за шестима! За двойка по-става. И на водните таксита проверих цените, ей така за инфо – по 10Е ни поиска един чаровен мургав венецианец, като не ме и попита за разстоянието, вероятно няма голямо значение, ако се пътува в самата Венеция, там всичко е близко. . Подозирам, че цялата женска част от групата имаше желание да се повози на това такси ;) . Тръгвайки към карнавална Венеция имах лееекото притеснение, че сбъркахме с периода на посещение. Опасявах се, че от тълпите няма да успеем да видим нищо, а само ще се изнервим. Оказа се невероятно забавно изживяване! И ако имам възможност догодина пак! Надявам се снимките да са по красноречиви от мен :) Чиаоо!

[singlepic id=8628 w=320 h=240 float=none]

[singlepic id=8627 w=320 h=240 float=none]

Витрини

[singlepic id=8636 w=320 h=240 float=none]

Карнавална Венеция вечер

[singlepic id=8588 w=320 h=240 float=none]

Eто ни и нас :) [singlepic id=8647 w=320 h=240 float=none] Муранско стъкло [singlepic id=8629 w=320 h=240 float=none] Боклукчийски "камион" [singlepic id=8697 w=320 h=240 float=none] Пробвахме, но не ни върза :) [singlepic id=8696 w=320 h=240 float=none] На пазар за карнавални маски [singlepic id=8626 w=320 h=240 float=none] "Катафалките" [singlepic id=8592 w=320 h=240 float=none] [singlepic id=8590 w=320 h=240 float=none] [singlepic id=8584 w=320 h=240 float=none]

Край

Автор: Валя Пунчева

Снимки: авторът

Още пътеписи от близки места:

1. Импровизирано из Венеция и Верона
2. Пътешествиe с Фори (3) – Венеция и Венецианската лагуна
3. Из Венеция за кратко
4. Eсенна разходка във Венеция (1)
5. Практично за Венеция
6. Когато мечтите се сбъдват (1): През Загреб към Венеция
7. Eсенна разходка във Венеция (2)
8. Пътуване в съня
9. От тук до Венеция – балкански пътепис
10. Венеция…любов моя
11. Венеция и Любляна
12. „С деца на море“ – Калдонацо, Италия (2)

Прочети цялата новина

Свързани новини: