Гледах Love.net


(следват размисли, които включват части от сюжета на филма, така че продължавайте на своя отговорност)

Всъщност, гледах го преди седмица, но чак сега намерих време да пиша за него.

Молът на „Хемус“ е сериозно брендиран, няма как да пропуснеш. Аз го гледах на „Стамболийски“

Българското кино откри Интернет около 12 години след началото на масовата му употреба в България. Ама така го откри, че направо не вярвам, къде пребивават тия хора, които правят филми, толкова пък ли не познават средата, в която живеят.

Технически е прилично изпълнен. Саундтракът е интересен и е от плюсовете.

В края на соца имаше едни такива филми, които опитваха да показват, колко добре живее българинът при Т.Ж. Филмите бяха бездарни, но в кадър виждахме прекрасните телевизори, хладилници и други домашни удобства на героите.

Сега е нещо подобно - всичко е окъпано в лукса на прехода. Захари Бахаров, бедното журналистче, живее в апартамент „ум да ти зайде“ и кара мотор „мамата си трака“. Няма лош апартамент или лош квартал в тая кино реалност, няма ги типичните кални улици след бомбардировки, няма ги кученцата. Доста са се постарали за външните снимки да намерят поносимо изглеждащи места. Няма да се изложим пред чужденците. Всичките живеят на шик места и всички плачат. „Богатите също плачат“

Сюжетът нещичко е гепил и от Love Actually (шантавите многобройни сюжетни линии, хлабаво свързани помежду си и някои сцени) и  нещичко от „Сексът и градът“ (лайфстайл премъдростите с дикторски глас зад кадър) и от мелодрамата на „La donna e mobile“.

Имаме многобройните и разнообразни любовни истории.

Имаме журналист (Захари Бахаров) в лайфстайл списание, който пише за секс. За съжаление, пише толкова бездарно и клиширано, че ако съществуваше, не биха го взели дори в безплатен вестник или във вестник за кръстословици. Горкият, прави бомбастични открития за това колко българи имало в сайтовете за запознанства, когато тия сайтове вече залязват.

Имаме англичани (пак тези англичани!), които добронамерено ни вменяват чувството, че сме част от развита цивилизация и ние се гордеем.

Имаме режисьорка, която очевидно е станала режисьорка, защото не може да играе.

Имаме тинейджърка, която се надпреварва с мама (без да знае) по нет активност. Детето прави отлична роля. Изгря звезда.

Имаме главен редактор в лайфстайл списание, който изглежда като колега на Цецо и се изразява като такъв. Това не е чак толкова невъзможно.

Централната драма е на доктор и на жена му, които не си говорят, но в нета се скъсват от свалки.

Почти всички изричат баналности, които никога не биха казали в реалния живот и  им се получава изкуствено.

Във филма има продуктово позициониране – не остана човек в залата, който да не е разбрал кои лаптопи да ползва, кои разплащателни системи и кои сайтове за запознанства.

Да ги бяха разпитали тия от сайтовете, които са им спонсори, щяха да им разкажат умопомрачителни историйки, по-добри от тия в сюжета.

Но филмът не твърди, че е изкуство. Love.net няма особени претенции, затова и аз нямам особени претенции към него. Горните констатации не ми предизвикват особени емоции, просто такива са фактите.

 Това е кутия с пуканки, на която пише „пуканки.“ Така е честно.

Още един български филм, който може да се гледа. Както се научихме сами да си правим поп-фолк, така и поп-корн филмите ще ги научим.

Дано е излязла сметката с приходите, че във вечността стана ясно, че няма да се засечем.

P.S. Може би от 5-6 години не познавам хора, които НЕ СА си намирали половинката в Интернет.