За смисъла на думите или за последиците от това, че не си говорим за литература :)

Миналата седмица се опитах да обясня защо не си говорим за литература, която предизвика доста интересни и за мен очаквани коментари :) Причината с липсата на топки я изяснихме предишния път, но след като петлите очевидно са безгръбначни животни, реших, че е време да видим и последствията от това, че не си говорим за литература.

Реших, че можем да разгледаме изречението: Ще построим изгодно АЕЦ Белене, защото ще има евтин ток и ще можем да изнасяме в чужбина.

Миналия път в неофициален чат ме разкритикуваха, че обясненията ми за разделянето на дейностите на енергийните компании в отделни фирми е можело да се обясни много по-лесно с картинка, то сега ще започна с една картинка. На какво ви прилича това:

http://www.elia.be/Repository/GeneralPictures/loadgraph_new_EN.gif

Ето и още:

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/de/thumb/e/e6/Stromnetz_Lastkurve.jpg/400px-Stromnetz_Lastkurve.jpg

http://papundits.files.wordpress.com/2009/07/load-curve.jpg

http://www.sepsas.sk/seps/images/dispecing/mesacne/enDenneMaxMin_2010_12.gif

http://dranetz.com/content/images/screenshots/dranetz-casestudy-2weekenergy-survey2.png

(ето ви и още резултати :)

На интернет-специалистите това им напомня дневния трафик на нета, а на мен лично, като един бивш работник на столичния градски транспорт, а днес – ежедневен генератор на вългеродни емисии в софийските задръствания, тези картинки много ми напомнят трафика в София:
сутрин, в началото на работния ден е много натоварено, после през деня има едно успокояване, привечер след края на работния ден отново има пик, който завършва с напълно спокойния и почти липсващ трафик през нощта. (разликата между софисйкия трафик и горната картинка е в това, че в града сутрешният пик е по-ясно изразен от вечерния, който за сметка на това е по-продължителен).

Не знам при интернет-трафика как се решава тази задача, но в градския транспорт това се решава чрез увеличаване бройката на излезлите на линия транспортни средства – затова ако работите като водачи в градския транспорт освен редовните първа и втора смяна (до и от обяд) има и една, при която се работи малко сутрин, прекъсва се, и после се работи малко вечерно време. Смените трябва да се спазват, т.е.прави се всичко възможно колите и хората да бъдат налице в необходимите моменти в денонощието. Много критична ситуация, ако някоя от колите по някаква причина не може да излезе в пиков час, викат резерви, ако има - или прекъсват на някого почивката и изобщо, знаете как реагират пътниците, когато градският транспорт закъснява или го няма – затова диспечерите правят всичко възможно, за да не се случва това. Ако обаче при късните смени (респ.много ранните) има проблем с някоя кола (рейс, тролей, трамвай), то никой не сяда да мре – колко хора ползват тролей в 23:00? Ще изюака следващата. Но в пиковите часове това може да прерасне в катастрофа, защото ако 80 човека изпуснат един тролей, то на следващия ще искат да се качат 160 човека... Затова диспечерите правят всичко възможно това да не се случи.
Всичко възможно в този живот си има и цена.

Както сте забелязали показаните диаграми са дневния товар на електро-енергийната мрежа на страна в умерения пояс – от мен ви добавям, че става дума за зимен ден, а в летен ден има само един пик, който напомня промяната на температурата на въздуха през деня (най-голяма е консумацията между 2 и 3 часа следобед). И още нещо, като знаете и бе з картинка, но товарът през лятото е много по-нисък от товара през зимата. Ако разтеглим обаче времето (т.е.да разгледаме само един час от графиката то пак няма да видим гладка линия, а тя ще бъде изпъстрена с пикове и спадове)

Как решават тази задача диспечерите на електрическата мрежа, като не забравяте, че за разлика от градския транспорт, който допуска известен асинхрон между търсенето (броя чакащи по спирките) и броя излезли тролеи на линия (нали могат да се понатъпчат още хора в даден тролей), то при енергийните диспечери това е практически недопустимо – генерацията трябва много точно да съответсва на консумацията (и обратното) и да повтаря графиката. Номерът се получава чрез включване и изключване на допълнителни мощности. Включването и изклюването на електроцентрали е скъпо удоволствие, по същия начин по който като дадете газ на колата, за да ускорите разходът ви се качва, така както и при спиране и празен ход, харчите горивото неефективно. Изобщо енеергийните машини са ефективни само когато работят в някакъв равновесен режим, но когато се налага да ги пускате и спирате – разходите ви нарастават доста. (Каранаето газ-спирачка вдига разхода ви двойно, не сте ли забелязали?). Или с други думи – покриването на пиковете и спадовете в консумацията на мрежата е скъпо удоволствие и това се изразява и в цената, по която се продава този ток.
Или с други думи:
пиковият ток е скъп и обратното: скъп е пиковият ток. А токът през нощта е евтин, по простата причина, че никой не иска да го консумира.

Той е толкова евтин, че се ползва даже за изпомпване на водата от ПАВЕЦ, така че на сутинта, когато дойде момента да се генерира (продава) скъп ток, централата да е готова да го направи. (ПАВЕЦ от енергийна гледна точка има доста нисък КПД – мисля, че е около 0,6, което ще рече , че за 100 консумирани енергийни единици е генерирал 60 единици. Но от търговска гледна точка е с КПД = 1,2 - т.е.купува ток за 100 парични единици и продава за 120 единици. Ако някой има точните данни - нека ги цитира, бях го чел това доста отдавна, и може леко да се бъркам, но е с малко). Или с други думи ПАВЕЦ купува евтино и продава скъпо.
Изобщо ВЕЦ-овете имат един страхотен плюс – те могат да бъдат включвани и изключвани много бързо (за десетки секунди*), което не можете да постигнете в един ТЕЦ, да не говорим в АЕЦ – там щеш-не-щеш трябва да работи в някакъв рядко включван и изключван режим. Или с други думи – АЕЦ-ът трябва да работи постоянно и да осигурява постоянната компонента, която ако се вгледате на първата картинка е нивото на нощната консумация. Т.е. АЕЦ-ът работи заради евтиния нощен ток.

Имайте още малко търпение, скоро ще се върнем към литературния ни анализ. Нека сега си представим съседните нам държави. Как мислите, при тях денонощната консумация дали се различава от тази в България? Май не,а? (а и не забравяйте, картинките в началото съм ги взел от различни държави в северното полукълбо – всичките имаме подобни графики и ако има изобщо разлика то тя ще е само в малките пикови стойности, които не можем да видим при денонощна графика). Т.е.за тях понятията „скъп“ и „евтин“ ток имат точно същото значение каквото и за нас: скъп е пиковият ток, а не-пиковият е евтин.

Сега е време да се върнем на нашите литературни занимания.
Изследваното изречение беше: Ще построим изгодно АЕЦ Белене, защото ще има евтин ток и ще можем да изнасяме в чужбина

Вече обясних кои са тези „ние“, за които Белене е изгоден, а сега даже си мисля, че и без допълнително обяснения ще разберете глупостта с евтиния ток и износа. След като е евтин, защо да го изнасяме???

И енергетиците го разбират това нещо. Ето какво каза Ангел Семерджиев (шефът на ДКЕВР) преди дни:
Всички разходи, които се правят, в момента изобщо нямат никакво отношение към цената на електроенергията, защото тази централа на практика не съществува.
Друг е въпросът, когато тази централа почне да работи, разбира се, че всички разходи, които са направени, ще бъдат включени за покриване от цената на електроенергията т.е. правейки сега разходи в прединвестиционния процес, те няма как да не се отразят и на цената в момента, в който тази централа почне да работи, да продава електроенергията си на вътрешния или на външния пазар.
http://energetikata.blog.bg/technology/2011/04/13/semerdjiev-potrebitelite-shte-platiat-razhodite-za-aec-8222-.728418
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3746492

Какво се крие пък зад тези думи? То даже не се крие, а е казно в прав текст – просто българските журналисти и българските читатели след тях не се опитват даже да го разберат.

Това значи, че за да има някаква изгода от Белене, тя ще бъде само ако ние им я построим сега, а те ни продават ток на регулирани цени още 60 години. А в цената на регулирания ток са включени всички разходи по тока плюс гарантирана печалба (разходите включват и разходите за амортизация на това в което в момента българския гражданин в момента инвестира -т.е.това ще си го платим два пъти). Точно с това ценообразуване се занимава г-н Семерджиев в момента и много ясно го казва кой плаща и ще плаща сметката за Белене.

А ще изнасят евтин нощен ток, най-малкото по простата причина, че в района на Балканите НЯМА идиоти, които да купуват скъп.

Винаги съм смятал, че най-големият дефект на образователната ни система е неспособността на завършилите я да разбират и осмислят текстове и това е най-тежкото следствие от това, че не си говорим за литература.

Послепис: много ми се искаше да напиша един обобщен отоговор на глупостите в коментарите към предната статия, но ще изчакам и коментарите под тази.

Прочети цялата новина

Свързани новини: