България няма да плаща за спасяването на еврото и няма да допусне намеса в данъчната си политика

Правителството не е поело ангажимент и няма да участва с парична вноска в новия механизъм за подпомагане на еврозоната чрез МВФ и няма да допусне данъците в страната да бъдат променени на общоевропейско ниво. Това заяви външният министър Николай Младенов в Народното събрания, където бе изслушан за българската позиция в европейския дебат за спасяването на еврото. "България не е причинила кризата в еврозоната, но не и тази, която ще я извади от нея", заяви Младенов, след като по-рано управляващите отхвърлиха предложението да бъде изслушан премиерът Бойко Борисов. В края на миналата седмица лидерите на ЕС стигнаха до съгласие държавите от еврозоната и още 9 страни членки на ЕС да обмислят и потвърдят в рамките на 10 дни предоставянето на допълнителни ресурси на МВФ в размер до 200 млрд. евро под формата на двустранни заеми, за да се гарантира, че МВФ разполага с необходимите ресурси за справяне с кризата. Принципно съгласие дадоха 6 страни извън еврозоната, включително и България. Младенов обясни, че около 150 млрд евро ще осигурят страните от еврозоната, а други 4- 5 държави членки на ЕС, като Швеция, Дания Чехия и Полша ще съберат останалите около 50 млрд евро. Външният министър посочи още, че в пакта "Евро плюс" няма текст, който да задължава държавите да уеднаквят корпоративния данък и националните данъци няма да бъдат променени отвън. "В Европейския съвет винаги сме подчертавали държавите да следват собствена данъчна политика. Не може от Брюксел или отвън да ни наложат данъци, с които не сме съгласни и с тази позиция страната ни не е сама в ЕС", каза Младенов. Той посочи, че правителството няма да ангажира България и да вземе решение без съгласуване с Народното събрание за подписване на споразумението за стабилизиране на еврозоната, предлагано от Брюксел и страната ни е била третата след Чехия и Швеция, която е заявила, че решение не може да се вземе без консултации с парламента. От Синята коалиция обаче настояха правителство да внесе в парламента документ, в който да е представена рамка на поведението и на действията му при преговорите. "Най-слабото място във вашето изложение е формата на консултации с българския парламент. Тя е абсолютно недостатъчна и настояваме българското правителство да влезе със собствен документ по времето на преговорите в Брюксел и какво то иска да постигне като рамка", настоя лидерът на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов. По-рано тази седмица от ДСБ заявиха, че България не може да участва с парична вноска в новия механизъм за подпомагане на еврозоната, поне докато не приеме еврото, и се обявиха против увеличаването на данъците или въвеждането на "европейски данък, представени като хармонизация на данъчната политика в ЕС" и поискаха изготвянето на национална позиция. Младенов заяви, че ако има нужда от ясен мандат, на база на конституцията и законодателството правителството ще дойде в НС да го обсъди с депутатите, но това ще стане в момента, когато процедурата наближи. До март държавите членки, които имат национално съгласие трябва да постигнат междуправителствено споразумение за по-строги бюджетни правила. Младенов съобщи, че следващите седмици се очаква конкретна информация по юридическата рамка на споразумението и първоначалния му проект като основа за водене на преговори. "България не е договаряща се страна по европейския механизъм за стабилност. Не е поемала ангажименти и за доброволен финансов принос към този механизъм. България няма задължение и не възнамерява да предоставя допълнителни финансови ресурси на МВФ. Процесът сега започва. Ако има нужда от ясен мандат на базата на българската конституция и българското законодателство, правителството ще дойде в Народното събрание да го обсъди с народните представители, но това ще се случи в момент, в който наближим тази процедура и имаме повече яснота. Нашият дневен ред е, изпълнявайки задължението си, което имаме на базата на присъединяването на България към ЕС, да станем част от еврозоната, да го направим по такъв начин, по който да защитим това, което е важно за България. Докато е на власт това мнозинство в Народното събрание няма да се съгласи да отстъпим националния си суверинитет затова някой друг освен българското Народно събрание да определя данъците в България. Именно затова моля уважаемите парламентарни групи за проява на търпение, за проява и на внимание предвид сериозността и деликатността на темите, които се дискутират в момента, декларира министърът. Иван Костов изтъкна, че държавите със сериозни дългове не могат да ги преодолеят чрез златното правило, което се обсъжда, да не надвишават лимита на бюджетния дефицит от 3%. "Тези страни трябва да формират значителен бюджетен излишък, за да могат да спрат нарастването на дълга. Трябва да е ясно това на хората, няма смисъл да се крие", заяви Костов. Той посочи още, че проблемът на българското правителство е как да бъде стабилизирани валутният борд и банковата система на страната при положение, че в Европа вилнее криза. "Тук можете да направите много и очакваме честен дебат по тези въпроси. Иначе допускате огромен риск към българската икономика", посочи лидерът на ДСБ. Меглена Плугчиева от Коалиция за България заяви, че изявлението на външния министър е закъсняло и е липсвал дебат преди заседанието на Европейския съвет на 9 декември. "След като имаме претенциите да сме пълноправен член на ЕС, ние трябва да се държим не само като изпълнител, на който му се свеждат за изпълнение указания, а трябва да дадем нашия принос в този дебат", посочи Плугчиева. Това е потъпкване на Лисабонския договор и на конституцията, заяви тя и припомни, че НС не е давало мандат на правителството нито в комисиите, нито в зала.

Прочети цялата новина

Свързани новини: