На 19 април преди 70 години Българската Армия навлиза в новоосвободените земи в Македония и Беломорието. На този ден мечтата на 4 поколения българи за национално обединение на България в нейните етнически граници се превръща в реалност. ...

Активисткият младежки сайт Mideast Youth стартира ново начинание, насочен към ЛГБТ общността в Близкия изток. Един интересен проект в още по-интересен регион. Ahwaa.org представлява нещо подобно на социална мрежа, в която се дискутират теми, касаещи хомосексуалната общност. Смятам, че е похвална инициатива, още повече, че стартира в Близкия изток, където свободата да изразиш подобни симпатии е много ограничена. Като оставим потайните клубове и събиранията в части домове (описани добре в романа “Малък град в Кайро”, преведен и на български), хомосексуалните нямат свободата да се покажат или дискутират проблемите си. Този сайт е такава възможност.

Има ли подобен европейски или български сайт?

картинката е от представянето на Webloz '11 (състезание за ученици уеб дизайнери и уеб програмисти) на Съдбата на диктаторите - много актуален сайт, разработван в последните 7-8 месеца от Омар Али и Стайко Димитров от 12 клас, Професионална гимназия по електроника и автоматика, гр. София "Целта на проекта е да обогати ...

Феодализацията на демокрация у нас е публична тайна и всеки може с лекота да посочи примери. Правец е владение на клана Златеви. Дупница е на Галеви. А Пещера – на “пещаците”, собствениците на местния винпром. Тъкмо в този градец се развихри голям и доста лицемерен скандал около факта, че комунизмът не е си е отишъл, [...]

Толкова динамика напоследък и толкова жива се чувствам! Макар и да съм изморена до краен предел, това е умората, която обичам. Призната, заслужена и носеща ми удовлетворение. Бързо отминаваща и губеща силата си, при подготовката за празник. Тогава тя добива друга характеристика, става сладка, а аз усмихната. Умората е като отминалата зима – носеща само спомен за себе си. И тепърва предстои най-хубавото – насладата от положените усилия.

Тази година, по стечение на обстоятелствата не започнах постите. Но това ми даде един плюс. Мога предварително да обмисля, да приготвя и да опитам някои неща, които съм си набелязала за Великден. И както се случва на всеки празник изобилието от храна е голямо. Съвсем не ми се иска да остава храна, да я претоплям и да стои в хладилника с дни. Като отбележа и наличието на толкова много варени яйца, с които се сдобивам по Великден, мисля да пропусна мащабните порции и огромните количества сготвена храна и да заложа на нещо малко, семпло, вкусно и с чар. И това ще бъде! Мини пайове с агнешко месо, придружени от голяма порция пролетна салата. Без риск да остане, но съвсем достатъчни.

Предварително приготвеното бутер тесто и неангажиращото задушаване на месото за тези пайове ми дават време да приготвя и любимите козунаци. Разбира се по миналогодишната рецепта, която намирам за сполучлива. А пайовете могат да се сглобят и опекат точно преди вечеря, във времето, в което ще приготвя зелена салата и ще си налея чаша вино. Всичко това ми гарантира топла и питателна храна, добро настроение и лек празник.

Мини пайове с агнешко месо

По идея от книгата French Cooking – Classic Recipes and Techniques

Дозите са за 6 индивидуални порции.

Продукти:

• 800 гр. агнешко месо от плешка (обезкостено и почистено)
• 2 глави лук
• 2 скилидки чесън
• 50 мл. зехтин
• 2 супени лъжици брашно
• 100 мл. сухо бяло вино
• 2 супени лъжици доматено пюре
• букет гарнѝ (розмарин, мащерка, магданоз, дафинов лист)
• 800 мл. зеленчуков бульон
• сол и черен пипер
• 300 гр. бутер тесто
• микс от зелени салати, репички и чери домати овкусени с винегрет

Месото се нарязва на малки кубчета (около 1 см.)

Лукът се нарязва на ситно, чесънът се смачква и се нарязва на едро.

В дълбок тиган с капак или тенджера се загрява зехтинът. Добавят се парченцата месо и се запържват от всички страни. Добавя се лукът и съда се захлупва с капак. Готви се 5-6 минути докато лукът омекне и се задуши. След това се добавя брашното и се разбърква за няколко секунди.

Към месото и зеленчуците се изсипва виното и бульонът. (Течностите трябва да покриват месото изцяло.) Добавят се доматеното пюре, букет гарнѝ, чесънът, сол и черен пипер на вкус. Съдът се похлупва и месото се задушва на умерен към слаб огън за около 1 час или докато стане готово. Букетът гарнѝ се отстранява.

Задушеното месо се разпределя в 6 порцеланови огнеупорни купички с вместимост 160 мл.

Бутер тестото се разточва на дебелина около 5 мм. Изрязват се 6 кръга с диаметър, колкото е диаметъра на купите, които се използват. (В моя случай – 7 см.) Изрязаните кръгове се слагат в купичките върху задушеното месо. Пекат се в предварително нагрята фурна на 200°C за 15 минути или докато тестото се надигне и придобие златист цвят. (Аз пекох на вентилатор, който ускорява процеса. Ако не се използва вентилатор времето може да се увеличи с 5-7 минути.)

Топлите пайове се сервират със свежа зелена салата и разбира се предпочитано вино.

За десерт…. ще ти кажа по-късно.

Забележка: За букет гарнѝ може да се използват предпочитани подправки. Това, което аз използвах са 1 стрък пресен розмарин, 2 стръка прясна мащерка, 3 стръка магданоз и 1 дафинов лист. Подправките се завързват с памучен конец и се потапят във времето, когато ястието се задушава. След като стане готово, букет гарнѝ се отстранява.

Ако се използват сухи подправки може да се сложат в тензух. Количеството им обаче трябва да се намали. Процедира се по същия начин.

Мини пайове с агнешко месо от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Тази седмица в блога на Foreign Policy съвсем нарочно сметнах да пиша за Тунис. Инициаторът на арабските протести сякаш остава встрани от събитията, макар там да продължава да е неопределена ситуацията. Европейският съвет по външни отношения (ECFR) излезе с доклад за състоянието на Тунис днес и нуждата от реакция от страна на ЕС. Именно това ме подтикна към връщането към темата “Тунис”.

За разлика от Египет, където бяха предприети мерки срещу управляващата партия на Хосни Мубарак (тя бе поставена извън закона, а имотите й предадени на държавата, самият Мубарак и синовете му са в ареста от няколко дни), в Тунис това все още не се случва.

Пионерът на арабската пролет все още се чувства неудовлетворен от постигнатите резултати. Режимът бе свален, а Бен Али накаран да си тръгне и замина за Саудитска Арабия, но това не е достатъчно, за да бъдат завършени действията на демонстрантите. Според блогъра и активист Касем Жлиди, революцията, водена от младите, Интернет, технологиите и ръководена от нещастието и безработицата, сега е потъпкана от стъпките на динозаврите в страната. Зад това описание не стои никой друг, а хора от старата управляваща партия, които са сменили цвета си, за да запазят постове и власт. А това е нежелано от младежите в страната.

Касем продължава с това, че: “новият министър-председател, Беджи Каид Себси, е на 85 години. Вярно е, че той е уважаван, но остава усещането, че реално няма промяна.” Повечето хора не са доволни от преходното правителство. Няма бивши министри, които са арестувани – един от тях дори започна своя политическа партия и няма сигнали, че ще се опита да донесе нужното правосъдие. Властите твърдят, че искат да съдят Бен Али по 18 обвинения, но процедурата няма развитие. Още един голям проблем тормози населението в Тунис – макар тайната полиция да беше разпусната, хората, стреляли и убили протестиращи, снайперистите, които властта използва, за да плаши демонстрантите, все още са на свобода. Вместо да се установи ред, да бъдат съдени престъпниците, преходното правителство е по-загрижено за формирането на комисии, които да наблюдават какво правят хората във Facebook. През последните няколко дни активисти бяха арестувани, заради създаването на страници, призоваващи за нови протести срещу липсата на реални действия срещу Бен Али и партията му.

(цялата публикация)

В предишния пост писах, че поставям началото на обществен експеримент. Ето, че разкривам и втората му половина – сравняване на българските предложения за търсене с английските (или по-скоро, тези на света). Къде си приличаме, къде се различаваме и можем ли да направим портрет на типичния българин онлайн чрез резултатите от Google? Да видим…

Избрах 15 от 25-те търсения (поради проблеми и неточности в превода на някои от тях). Според броя линкове, въвеждаме оценка за подобност от 0 до 5, където 1 означава „практически нищо общо“, а 5 – „практически едно и също“.

Също така въвеждам кратък коментар за всяка картинка:

Подобност:
Коментар: Като цяло хората по света обичат да си представят какво ли би било да си представител на флората – дърво, цвете, тревичка… Българите обаче клонят малко повече към това „какво съм“, в който могат да са велики, големи, царе, дори реки и вълшебници и обръщат много голямо внимание на родителската връзка, докато в по-голямата част от света се залага повече на „какво имам“, т.е. какво би било, ако съм богат.

Подобност:
Коментар: Както в българската, така и в световната лирика има много текстове, които са свързани с понятието „ако имах“ (с особено популярната навсякъде песен „Ако имах чук“). Извън това, българинът определено се насочва към вълшебния свят (машина на времето, лампата на аладин, вълшебна пръчица).

Подобност:
Коментар: Както в България, така и по света хората се интересуват от едни и същи неща, повечето от които паранормални и необясними – Бог, извънземни, живот на Марс. На второ място са притесненията за здравето, както и търсене на лек за различни болести. По-малките пък се интересуват от практични неща като има ли детски филмчета или училище. В тази категория разлика между България и света почти няма.

Подобност:
Коментар: В тази категория практически нямаме съвпадение. Българите се интересуват от алкохол (заради песента, разбира се), приятели/гаджета, дневници и сентенции, както и силиконовите бюстове. Накратко – как изглеждаш, с кого се събираш, какво правите и говорите заедно. Останалата част от света се интересува от това дали някой не е болен, дали не е нервен или с мръсно подсъзнание, както и типичният бизнес-лекторското „имате ли въпроси?“. Накратко, българите рядко ще попитат дали вие имате да ги питате нещо, как сте със здравето или нещо подобно, но пък живо ще се интересуват от това истински ли са ви циците, кой ви е гаджето и какви са тайните, които пишете в дневника си.

Подобност:
Коментар: Като махнем отчаяните до самоубийство хора, които са по целия свят, остава една голяма група хора по света, която си търси любим човек, т.е. половинката. Google е вкарал доста „шум“ от имена и текстове на песни,  но като изключим това, можем да отбележим, че за българинът е важно да работи, да е добър родител, да знае много и… да се преброи (това последното го разбирам като да си изпълнява гражданските задължения).

Подобност:
Коментар: Има няколко неща, които са важни за хората по света: 1. Как да се целуват добре. 2. Как да изглеждат добре, за да стигнат до точка 1, което включва най-вече въпроса как да отслабнат. Като цяло българинът се справя доста добре с неща като това да чертае, да връзва възли или да си напише CV… или пък не му пука толкова за тези неща. За сметка на това, българите се интересуват от известността си онлайн (как да си направя сайт), от това да знаят всичко, както и да се… преброят (вече коментирах).

Подобност:
Коментар: Три неща се питат всички хора по света, включително и българите – защо трябва да опазваме природата; защо трябва да сме образовани; защо трябва да запазим националната си култура и самосъзнание… Много по-назад в списъка на българина се появяват въпроси, свързани с употребата на алкохол и здравословното хранене.

Подобност:
Коментар: Общочовешки фактор е да се интересуваш от това дали си нормален, колко често трябва да ходиш до тоалетна и т. н. Малката разлика тук отново е, че българинът отново поставя това през призмата на родител. И докато в България хората се интересуват по-скоро от научнопопулярни факти, по света се интересуват от известни личности, техните взаимоотношения и собствената си известност.

Подобност:
Коментар: В тази категория нищо общо между българинът и останалия свят. Обсебени от родителски и домакински грижи, българите оставят на заден план световните новини, Fаcebook и забавления… поне един извод може да се направи от горната картинка – българите готвят повече от хората по света онлайн.

Подобност:
Коментар: Общочовешка е нуждата да знаеш колко скъп е автомобилът ти. Българинът се интересува повече от цената на здравни и обществени услуги (аборт, сватба, почистване на зъбен камък, вадене на зъб). За повечето хора по света това не е чак такъв проблем, те се интересуват от цената на редки монети и банкноти, големи компании и дори известни личности.

Подобност:
Коментар: Както по света, така и у нас най-важни за хората са спортните постижения. По света се интересуват от броя контакти в социалните мрежи, кой може да следи хората, страхуват се от война и данъци… В България се интересуваме от Тузара, Дядо Коледа, Крали Марко и кой е по-по-най.

Подобност:
Коментар: Вярвате или не, общата ни тема със света са най-добрите филми. Хората по света са доста по-комерсиализирани, търсят изгодни покупки и се интересуват много повече от свръхмодерни смартфони. В България песните, вицовете и компютърните игри определено се тачат повече. И отново се търси „най-добрата майка“ – за съжаление, няма как да се каже от кого.

Подобност:
Коментар: По отношение на нещата, които не можем, доста си приличаме с хората по света. Най-трудно на всички човешки същества е да се справят със своите чувства, страстта, либидото и сложните човешки взаимоотношения. Една голяма част от хората както в България, така и по света имат проблеми с безсънието.

Подобност:
Коментар: Хората в България търсят три неща: добра работа, добри приятели и половинката си. На световно ниво имаме „шум“ от филми и песни, но като че ли българинът е с един нюанс по-малко авантюрист от средностатистическия световен потребител.

Подобност:
Коментар: „Защо?“ е обвиняващ въпрос… И както в България, така и по света две неща мъчат хората – компютърните проблеми и здравето. Лошото е, че в България здравето на хората е по-голям проблем и въпросите за него са повече, отколкото по света. Колкото до компютрите, нашите се изключват и рестартират; по света са просто бавни.

Заключение

Пълна глупост е да заключаваш за характера на българина по търсенията му в нещо постоянно променящо се. Толкова тъпо, колкото да направиш 15 снимки на централна гара София и на летище Хийтроу, след което да започнеш: българите носят повече червено и са по-дебело облечени – пълна глупост!

Обичам глупостите… Да, няма да стана научен сътрудник по социология в БАН, нито пък шеф на PR отдел, но пък мисля, че успях да направя един различен портрет на българите (или по-скоро тези, които са онлайн):

Обобщено, бих написал следното – вие кажете доколко сте съгласни:

Българите са част от света. Като всички хора, те се интересуват от куп теми: песни, филми, спорт, компютри, автомобили и паранормални явления. Много от тях търсят любим човек, искат да изглеждат добре, милеят за природата и искат да запазят националната си култура, една част не могат да заспят лесно, а друга директно мислят за самоубийство – но всичко това е точно както и при повечето хора по света. Какво ни различава?

За типичния българин онлайн, въпросът „кой съм аз“ е по-важен от „какво имам“, поне в сравнение с останалите хора в Интернет. Обича компании, песни, вицове и компютърни игри и е с поне няколко години по-назад в техническо отношение в сравнение с тях. Може би защото няма пари и си мечтае за смартфон. Притеснява се дали ще може да си плати сватбата или абортът ще излезе по-евтино. Чуди се дали да плати за почистване на зъбен камък сега или няма да е по-изгодно, ако просто си извади зъба след някоя друга година. За българина проблеми като цунамито в Япония е новина номер шест, след това колко се е напил Гошо снощи, кое е новото гадже на Цецка, какво пише в дневника на Пешо, Глория има ли силиконови цици и „кой е по-по-най“ в едноименното шоу на бате Енчо. В същото време, за българина приятелите, семейството и особено децата му са много по-важни в сравнение с останалата част от света, която е ориентирана към кариерата си, изкарването на пари, комерсиализирана и насочена към това как да се купи нещо възможно най-изгодно. Българинът си знае, че богат тук не се става с много труд и не очаква да впечатли някого с материално положение. Много по-важно е в очите на другите той да бъде добра компания, любящ партньор, добър родител, образован, красив, компетентен по всякакви въпроси и примерен за обществото гражданин.

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 08.04.2011 -- „Тилт“ (5)
• 06.04.2011 -- Love.NET (10)
• 20.12.2010 -- Българите официално са най-нещастните хората на планетата (17)
• 03.11.2010 -- Най-добрите (и най-лошите) зимни гуми според ADAC (17)
• 13.04.2011 -- Шампионска лига в Североизточна България (и не само) (3)
• 28.03.2011 -- „Речта на краля“ – най-добър филм за 2010 г. според „Оскарите“ (5)
• 05.02.2011 -- Search Terms V (7)
• 15.09.2010 -- Time Capsule 2010 (24)
• 06.03.2011 -- Зимна разходка до пещера „Съевата дупка“ (0)
• 11.02.2011 -- Детски столчета за автомобил: сравнителен тест на над 120 модела! (29)
• 30.01.2011 -- Посетителите на блога: кой откъде е? (7)
• 17.11.2010 -- Шофирането в София – Survival Guide в 10 съвета! (18)
• 24.10.2010 -- WC публикация (10)
• 22.10.2010 -- Малко игрички като за петък… (1)
• 20.03.2011 -- Музика не само в #000000 и #FFFFFF (1)
• 17.03.2011 -- За контакти (1)
• 08.03.2011 -- 13138 предложения за регистрационен номер с надпис (6)
• 31.01.2011 -- Посетителите на блога: войната на браузърите (2)
• 16.12.2010 -- Официални празници 2011 (7)
• 27.10.2010 -- За майките-пушачки (8)

"Това е нашата най-важна антикризисна мярка – инфраструктура, асфалт, строителство…" (Бойко Борисов, септември 2010)

Най-важната антикризисна мярка, обаче, беше изначално ясно, че няма да има ефект. Тя не само не спря кризата в икономиката, но според данните тя не успя да спре кризата дори и само в строителството. Дали пък не трябваше други неща да са "най-важни" антикризисни мерки. Неща като бюджетна стабилност и реформи? 

Евростат: Индекс на строителството в България

Блогът за икономика 2011

Един мъж обичал да се хвали със своята сила.
Веднъж режел прясно сирене. Погледнала го жена му и го попитала:
-Ножът ли е остър или сиренето меко, че така хубаво го режеш?
-Ха, защо са ти остър нож и меко сирене, - отвърнал важно той - кога нямаш юнашка десница!

Димитър Бърняков

Турците и сектите са като слънцето и водата за Атака и ВМРО. Без турците Атака губи смисъл, без сектите, ВМРО се изпразва от съдържание. Това е моето заключение, след като си направих труда да изслушам днешните Челюсти по Дарик, в който гост беше Ангел Джамбазки от ВМРО.

Същият Джамбазки, който е председател на Комисията по ред и сигурност към Софийска община. Същото ВМРО, което години наред организира и участва в погроми и побои над представители на новите религиозни движения в България. При това, безнаказано... Припомням, че Джамбазки е общински съветник, избран с листата не на друга партия, а на ГЕРБ — гражданите за ЕВРОПЕЙСКО развитие на България. Това явно се разбира под "европейско развитие" — да прокараш през задния вход в управлението лица и партии, очевидно нарушаващи всякакви демократични, а вероятно и законови норми и правила.

Провокиран съм от участието му в предаването да го призова да си скъса юридическата диплома, за да не резили адвокатската професия... По следните причини:

Какво се случи в Бургас тази неделя? Провокирани от хипотетичните си обвинения срещу религиозната общност "Свидетели на Йехова" ВМРО участва в организацията на погром над частна собственост и насилие, довело до средни или тежки телесни повреди на последователи на религизона общност — счупени лицеви кости. Казано просто — МВРО са съучастници в действия, които Наказателният кодекс квалифицира като престъпления срещу правата на гражданите и вероизповеданията. Точка.

В обречения си на провал опит да оневини ВМРО, Джамбазки стигна до висини, граничещи с абсурд, в които обясни, че тези действия са протест срещу държавата и имат за цел едва ли не да защитят реда и законността... Сиреч, според Джамбазки, проблем очевидно няма.

В пледоарията си в защита на лумпените, биещи свидетелите на Йехова, Джамбазки постоянно провокираше религиозна нетърпимост и омраза, многократно ползвайки термин, който няма правна стойност и легална дефиниция и извън теософския или социологическия дискурс няма никаква реална стойност — секти и производното сектанти.

Казано съвсем просто, така, че всеки последовател и симпатизант на ВМРО дори да разбере, Джамбазки защитаваше кауза пердута — опитваше се да оправдае и оневини едно очевидно престъпление, заснето от минимум две камери, без да броим специално монтираните камери на СКАТ, с менипулативното, недоказано и хипотетично твърдение за предполагаеми закононарушения на религиозната общност.

Наглостта на Джамбазки стигна до там, че в опита си да оневини ВМРО, като съорганизатор на погрома и насилието на религиозна основа, той има нахалството да твърди, че вината е персонална, сякаш обвиненията, които сипеше не би следвало, също така, да се персонифицират.

Заради аргумента, нека допуснем, че той е прав. Само за миг да го допуснем. Приемам, че отговорността на религиозната организация трябва да бъде потърсена. Очевидно обаче е друго — няма правова държава, в която подобни действия и насилие, провокирани от политически доктрини ще остане ненаказано, а санкцията най-вероятно ще се отрази недвусмислено върху присъствието на въпросната политическа структура в правния мир — с думи прости, подобна партия ще бъде забранена.

Наглостта на Джамбазки стигна до там, че си позволи да провежда разпит в ефир, за съжаление, необезпокояван от водещата, в който той с полицейски методи се опита да компрометира представителя на свидетелите на Йехова.

В заключение, Джамбазки нееднократно се зарече, че неговата партия и за в бъдеще ще продължи да безчинства по подобен начин, организирайки подобни прояви, а за начало председателят на общинската комисия по ред и сигурност посочи столичния район Люлин. Дори повече, той гордо заяви, че ще вее знамето на ВМРО на бъдещите протести...

Интересно е и друго — участието на бургаската СКАТ. Нейни камери са били на събитието доста време преди то да започне, а на сайта си са публикували репортажи в гръб.

Очевидно е, че вероятността това очевидно и филмирано престъпление да бъде покрито от МВР е огромна и само гражданското общество и медиите са в състояние да го предотвратят....

За по-сигурно, прехвърлих видео записите с лицата на извършителите в своя канал в Ютюб, за да не изчезнат услужливо от мрежата.

Винаги е добре да има история, която може да се продължи от децата… Това не са просто яйца, боядисани с олио, това са петнисти извънземни, с много очи, кацнали на нашата планета, защото са силно озадачени от нашите навици да боядисваме яйцата, а след това да ги чупим….

Първо си боядисахме по нормалния начин яйцата.

След това, отново разтворихме боя, но вместо оцет, добавихме една лъжица олио, която разбъркахме. Там потапяхме предварително боядисаните яйца. Така може да редувате в няколко различни бои с олио. Хубавото е, че дори и тъмно боядисани яйца, стават на по-светли петна и цветове.

Ето какви живописни яйца се получиха след това. Накрая им залепихме очички и с перманентен маркер нарисувахме уста.

Днешният пътепис ще остане в историята на сайта с грандиозната издънка на редакцията (много ми се насъбра и на мен тия дни :( – това да подготвиш един разказ с повече по от 20 снимки и точно, когато е готов за публикуване, да разбереш, че си подгтовил чeтвърта, вместо трета част си е жива класика :) Надявам се Росица да не се сърди, третата част (изпуснатата) ще се появи, но малко по-късно и тогва ще направя и окончатленото хронологично оформяне. Досега бяхме в Диарбекир, Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа, изпуснахме третата част (все още е тайна ;) ), а сега – към Палмира и Дамаск в Сирия Приятно четене:

Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан

Пътешествие без кола

част четвърта

Палмира и Дамаск

В Палмира (Тадмор)

пристигнахме около 14:00 часа. С какво Палмира се доближава по слава до великите градове от древността? С богатството си, което дължи на таксите и приходите от търговците, т.е. на стратегическата си позиция – царица на сирийската пустиня, на почти еднакво разстояние между Дейр Еззор и Дамаск. От второто хилядолетие пр. Хр., според табличките от Мари, вече е била съществен фактор по пътя на търговците от Месопотамия към бреговете на Средиземно море; неизбежна спирка по пътя от Китай, Индия и Персия към римските провинции в Сирия и Финикия; неизбежна спирка на керваните по пътя на коприната. Наричат Палмира „керванен” град и именно в Палмира е големият фестивал, отбелязващ пътя на коприната. Палмира не се романизира дълго време след завземането ѝ от римляните, в края на трети век преживява възход и влиза в историята с подвизите на царица Зенобия. Според някои историци Зенобия е по-интересна и драматична фигура дори от Клеопатра! Но след тази екстензия на царството започва и бавният му, но неумолим залез. Крепостта на хълма е построена през 16 век от ливански принц, който е опитвал да конролира пустинята. Ако търсите среща с историята, Палмира е не по-малко велика от Петра. Ако имате по-драматургичен поглед върху живота, може да се разровите по-надълбоко в живота на царица Зенобия. По вече познат сценарий багажът ни бе „отнет” и настанен в багажника на частна кола, чийто шофьор предложи да ни закара до избрания от нас хотел. Казахме му име, препоръчано от Lonеly Planet, той се съгласи, но ни предложи да пробваме първо хотела на негов приятел – „на хубаво място, чисто и евтино”. Съгласихме се да се отбием, и ако не ни хареса, да се върнем към първоначалния план. Само че хотелът на приятеля ни задоволи напълно. Гледаше към руините на Палмира, а пък имаше и добра видимост към Долината на гробниците и крепостта. Собственикът на хотела си погледна часовника и ни вкара в преговори с досегашния ни шофьор. Подкани ни да побързаме, за да не изпуснем времето за посещение в грабницата „Трите братя”, която впоследствие успях да оприлича само и единствено на тракийска гробница. Тук започна едно приключение извън „закона”, от което в крайна сметка останахме твърде доволни. Защо извън „закона”? Защото, за да посетите цеееееелия комплекс Палмира, трябва първо да откриете музея и туристическия център или в крайна сметка храма на Баал и там да си закупите законно билета за посещение, който струва около 10 долара. Ако сте с организирана група, няма проблеми. Автобусът ще ви вози от място на място, екскурзоводът ще ви разказва и всички ще са доволни. Ако обаче сте индивидуални туристи, то първото препятствие, изискващо превоз, ще е именно отиването до центъра на обекта и закупуването на билет. Особено, ако е жега. Оттам нататък превоз също ще ви трябва, тъй като едва ли ще разполагате с цялото време на света, а Палмира условно се разделя на три важни части, които са си далечко една от друга:

1. Руините – храм на Баал, триумфална арка, нимфеум, улица с колони и обществени сгради, амфитеатър, „кръстопът” – четири колони от египетски червен гранит, комплекс на Диоклециан, изписан като „Доклесиан” на табелата, и прочие величие, но все в светската част на упражнението; обща дължина на централната улица – 1,2 км.
2. Долината на гробниците, от които посетихме тази на „Тримата братя” и на Елахбел; дължина на обекта около 1 км.
3. Крепостта от 16 век, откъдето можете да съзерцавате и светската, и погребалната част на комплекса, долината, новата Палмира, хиподрума и пр. Изисква ходене и здраво катерене в случай, че сте без кола.

Друго неудобство за индивидуалните туристи е почти нулевият шанс да се посети най-интересната гробница „Тримата братя”, която отваря за по 30-40 минути няколко пъти на ден и приема само организирани туристииии. Ние обаче не знаехме нито една от тези подробности. Доверихме се на шофьора-гид и спазарихме цена от 18 долара за тричасова екскурзия в Палмира с включено такси до автогарата на следващия ден. Оказа се, че това момче и другите като него отлично познават разписанието на обектите и номерът им всъщност е да те вкарат с някоя група. Затова си гледат часовниците и те подканват да побързаш. Разходката ни започна от Долината на гробниците – първо на Елахбел, после „Тримата братя”. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Гробницата на Елахбел"][/caption]

Влизахме и излизахме с групите според указанията на нашия водач. Местните продавачи на сувенири, повечето от тях бедуини, бяха много настоятелни, преследваха ни пеша и с мотори, десетки пъти идваха да ни убеждават да си купим от стоката им. Снимането на стенописите в „Тримата братя” беше забранено, с хиляди молби изпросих разрешение за снимка без светкавица, но за зла беда качеството е отвратилено и няма как да покажа за какво става дума. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Поглед към Палмира от Долината на гробниците"][/caption]

След „квартала” на мъртвите се отправихме към

бляскавата светска Палмира,

разстоянието е някъде около 3 километра. Водачът ни остави пред храма на Баал и ни отпусна един час за разглеждане на комплекса. Разходката беше много приятна, спирахме за снимки, слънцето клонеше към залез, но залеза ни беше обещано да гледаме от крепостта. Малка екскурзия в снимки: [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="храм на Баал"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="„Триумфалната арка” "][/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="„Кръстопътят”"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Диоклециановият комплекс"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Амфитеатър"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Амфитеатър"][/caption]

Точно след час водачът ни взе и тръгнахме към крепостта на ливанския принц, откъдето цялата околност се виждаше много добре. Изминахме разстояние около 4-5 километра. Ако си представите следващите обекти по посока на часовниковата стрелка, ще можете да се ориентирате в Палмира отлично. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Крепостта Факредин ал Маани от 16 век"][/caption]

Това е най-лявата гледка. Отговаря приблизително на 9:00 часа.

[caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Новото селище на Палмира"][/caption] Това е новото селище Палмира, разположено като обърнато Г около стария хиподрум. Срещу хиподрума са останките от древната Палмира. Нашият хотел се намираше успоредно на пътя – ляво на снимката. Древната Палмира се пада на 12:00 часа спрямо крепостта.

Долината на гробниците се намира между 15:00 и 17:00 часа спрямо крепостта. Основните обекти в Долината образуват „коридор” с дължина около километър. Обиколката ни беше приключена и по наша молба шофьорът ни закара в селото, за да хапнем. Собственикът на ресторанта беше „цивилен” бедуин, предложи ни специалитета на заведението и разни мезета. Помоли Емо да преведе на български офертата му за организиране на бедуински партита и други бедуински екстри – масаж, лов и пр. Срещу тази преводаческа услуга получихме айран, чай и предложение за бедуински масаж в случай, че ни боли глава. Пилето с ориз и незнайни подправки беше вкусно и атрактивно поднесено. Напоследък в Сирия доста се яде ориз с къри – мода, която идвала чрез саудитците, които пък я взели от индийците, които пък работят в Саудитска арабия. Изкарахме приятна вечер, намирахме Палмира за очарователна и велика. Във всички случаи Ефес леко бледнее пред нея. След като видях и Петра в Йордания, бих казала, че на набатеите в Петра природата им е помогнала колосално – както за „издълбаване” на град, така и за защита. Палмира никога не е имала природата за съюзник – просто малък оазис в средата на сирийската пустиня. И въпреки това е достигнала невиждани мащаби и стил в строителството, както и ръст на защитата, на която малцина са можели да съперничат. И двата древни града са преживели златно време заради оживената търговия между континентите, а тази мобилност на древните за мен е най-голямото чудо, което не престава да събужда възхищението ми! На следващата сутрин дълго пихме чай с един от собствениците на хотела – син, брат, братовчед или племенник на баш собственика, студент последна година по туризъм. От него научихме много за поминъка на съвременните хора тук. 70% от тях пряко са зависими от туризма. Маслиновите насаждения са собственост на не повече от 10 човека! Освен хотелиерство и транспорт, местните погражданени бедуини се оказаха добри водачи за планински лов в пустинята. Клиентите им са предимно богаташи от Залива, които са в състояние да платят от сто хиляди до половин милион за специалната порода ловен сокол, която вирее тук. Организират бедуински партита с традиционна храна, напитки и танци-песни в палатки в пустинята; отглеждат коне и камили; водят кандидатите за дерматологично изцеление до серните минерални извори, които са на 20-ина километра от Палмира. В Палмира са инвестирали турците, видяхме хотел „Дедеман” в близост до руините. Много частни домове притежават и продължават да строят споменатите симпатяги от Залива. Сред луксозните хотели са „Cham palace” от сирийската национална елитна верига «Шам”, има ги почти във всички сирийски градове, както и „Зенобия палас”. Оказа се, че хиподрумът от снимката вече е минало, защото кралят на Катар бил построил нов хиподрум на 10 км от Палмира. Това беше първата ми среща с бедуини. И тук, както и в Йордания, те постепенно напускат традиционния си начин на живот и превръщат традициите си в сувенир за туристи. Красиви хора, борещи се за оцеляване, принудени на всякакви трикове, за да угодят на туристите, от които зависят. Напълно вярвам, че дълбоко в себе си, повечето от тях са волни ездачи – видях две момчета да си правят състезание с коне след „работния ден”. Подобно нещо бях виждала само в село Мрамор на един Тодоров ден. В 11:00 пътувахме за Дамаск. Още снимки от Палмира: http://royak.snimka.bg/travel/syria-palmyra-febr-2011.575766

Дамаск

Преди 14:00 вече пиехме чай в новите кафенета на Сук Саруджа – квартала, в който решихме да отседнем и този път. От носталгия. В същия хотел. Описала съм този „придатък” към стария град преди време и няма да подхващам отдалеко разкази за него: http://patepis.com/?p=312 Потърсихме „дядовата ръкавичка” – кафенетата „при Фирас”, но от Фирас нямаше и следа. С питане и разпитване разбрахме, че бил заминал за Германияяяя. Кафенетата бяха модернизирани (доколкото това е възможно) и малките масички около миндерлъците бяха заменени с нормални маси и столове, изнесени навън. Беше пълно с народ – чуждестранен (това е зоната на бекпекърите), но и местен. Дадохме си сметка, че сме тук в учебно време, учениците май бяха избягали за по едно наргиле от училище. Кварталчето беше „притиснато” от нови, модерни сгради, скъпи коли се опитваха да спират или да се разминават по вековните улички. Нещо от уюта и предразположението да общуваш с другарчето до теб си беше отишло с малките масички, а ние си помислихме, че следващия път може и въобще да не открием Сук Саруджа. За радост се оказа, че това дърто островче има статута на стария град, т.е. никой не може да събори полусъборените от времето къщи. Както бихме се изразили българите, тези къщи странно защо приличат на български възрожденски къщи. Странно или не, но и братска Сирия, та и Йордания (откъде иначе Лорънс Арабски щеше да се прочуе като помощник на освободителното движение на държавите в региона?) са били част от същата империя, в която сме били и ние. [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Сук Саруджа"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Сук Саруджа"][/caption]

Да си в Дамаск с мръсни обувки не е честно, нито приемливо. Двама възрастни мъже до нас си пафкаха наргилетата, дойде ваксаджийчето, надяна им чехли и взе обувките им за лъскане. Дойде ред и Емо да почисти месопотамската и алепската кал. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Обувките са лъснати"][/caption]

Чай след чай, времето минава, зяпаш този, зяпаш онзи... Огладнееш малко пък си поръчаш я питка със сусам, я палачинка с кашкавал, я хранителен шейк – просто повдигаш вежди за привличане на вниманието и хората от фурните, разположени около кафенетата, ти носят каквото искаш. Въпреки мързела, който неминуемо ни обзема на това място, решаваме да се поразходим в стария град. Както вече споделих, интересът ни беше насочен към ханове и къщи с минало. Според съветите на опитни хора, потърсихме известната къща Байт Джибри. Интернет и плазмени екрани, които показваха събитията в четирите горещи точки в момента – Либия, Йемен, Бахрейн и Мароко.

Влязохме в стария град през най-големия сук – Ал Хамидие.

Не е трудно да разберете у кого е съсредоточена властта в тези ширини – у мъжете или у жените, как мислите?! Анализирах всички сукове, които посетих в последните 3-4 години. Първият, най-големият, централният, пищният е пазарът за жени. Каква ярка демонстрация на власт, капризи и прищявки! После ще видите стоките за деца, а най-накрая, понякога дори само с питане, ще намерите стоките за мъже. Изходихме широкия като булевард сук, подминахме Омайядската джамия, завихме надясно към улицата със сувенирите и там последвахме означенията към Байт Джибри. Много се впечатлих от стрелките и означенията, с които е снабден стария град, това нововъведение в Дамаск значително улеснява туристите в търсенето на множеството обекти за посещение.

В Байт Джабри

щяхме да идваме почти всеки ден заради приятната обстановка – тиха музика на живо от красивия балкон, обвит в жасминов храст; песнички на канарчета; бълбукане на водата в шадравана... Тук гледахме новините, хранехме се или просто пиехме чай, преглеждахме си електронната поща, посещавахме малката кокетна галерия. Освен големия брой чужденци идваха семейства и много женски компании – правеха трапези и дърпаха наргилета в добро настроение.

Байт Джабри – Кадафи на екрана

[caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Кадафи"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Байт Джабри"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Байт Джабри"][/caption]

Две други посещения обогатиха представите ни за града –

ханът на Азем паша от 18 век и кафенето Нуфара,

в което всеки ден професионалист разказва приказки. Това кафене го бях набелязала още предишния път, но се случи така, че не го посетихме. Този път обаче го посетихме цели два пъти. Ханът на Азем паша е сред най-известните във всички списъци на кервансараите в Азия, Северна Африка и Балканите. Същият този Азем, губернатор на Дамаск по онова време, има и палати на свое име в Дамаск и в Хама. Това тук е ханът: [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Ханът на Азем паша"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Ханът на Азем паша"][/caption]

Ханът на Азем паша

А това е приказното кафене Нуфара.

[caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Тронът на разказвача"][/caption]

Тронът на разказвача и самият разказвач

[caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Разказвачът"][/caption] Разказвачът беше на особена почит сред персонала на кафенето. Чужденците идваха с резервация, за да не пропуснат тази атракция. Впечатлиха ме обаче местните младежи, които си пафкаха наргилетата по време на приказките. Те участваха в разказването! Надаваха възгласи в точно определени моменти, повтаряха точно определени думи. Личеше си, че се забавляват и че приемат сценографията и маниера на разказване като доста наивни... Или може би ние приемахме ефектите на разказвача като предназначени за деца. Онези младежи знаеха всички приказки, те бяха част от културата им, част от майчиното им мляко. Първата приказка беше за Саладин – борецът срещу кръстоносците. Нищо не разбирахме от думите, но от езика на тялото и вариациите на гласа на приказника доловихме стихията на битката, контрастите в характеристиките на героите, общо взето разбрахме кога наближава победния край. Този моноспектакъл си струваше, сруваха си и съпътстващите действия и възгласи. И още нещо – тук всичко се случваше естествено, без назландисване и превземки. Тази простота и естественост на отношенията ми харесваше най-много от всичко. Един ден посветихме на пазаруване. Зарекох се предишния път, че върна ли се в Дамаск, ще предвидя бюджет за пазаруване. И го направих. Който се интересува какво и за колко, ще му отговоря лично. Друг ден посветихме на разходки извън стария град. Паркът над музея в близост до големия хотел „Четири сезона”, улици, сладолед, чай, зяпане... Наш добър другар от предишното посещение ни направи вечерна разходка в новите и модерни квартали на града, огледахме всички посолства и резиденции, после се качихме да гледаме нощен Дамаск от планината Касион (или Касюн). Пътят беше опасан от спрели коли – младежи с храна и напитки, отишли там за кеф и разнообразие; в по-тъмните кътчета „нерегламентирани” двойки в любовна прегръдка... Дамаск в краката ни, их лилииии! [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Частичка от нощен Дамаск"][/caption]

След тази звездна разходка се приземихме напълно чрез среднощна порция боб. Вижте го какъв е едър – изсмукваш вътрешността на зърното и хвърляш обвивката на подноса. Дават ти и чорбата от боба с много лимонов сок. Традиционно хапване за жителите на столицата, а може би и за всички сирийци, не съм осведомена. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Порции боб и бобена чорба"][/caption]

В Дамаск преполовихме времето, предвидено за цялото 24-дневно пътуване. Тук направихме основния престой. Бляскавата столица на Сирия, изтупаните и модерни столичани, хората, които се опиват от говоренето и според йорданците говорят арабския все едно изпитват физическо удоволствие от това. Хотелиерът нямаше против да пази куфарите ни докато ние се развяваме в Йордания. Резервирахме си още една нощувка в този хотел за деня на връщането от Аман и преди заминаването за Бейрут. Потеглихме за Аман с една малка раничка. Още снимки от Дамаск: http://royak.snimka.bg/travel/syria-damascus-febr-2011.575775 По-старите снимки от Дамаск: http://royak.snimka.bg/travel/siriya-hilyadoletniyat-grad-damask.161765 Очаквайте продължението Автор: Росица Йосифова Снимки: авторът Още разкази от Сирия - на картата: Още пътеписи от близки места:

1. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(2): Маалюля и Палмира
2. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (1): Диарбекир
3. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (2): Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа
4. До Сирия през кюрдските райони на Турция(4): Пустинята, Дамаск и Анталия на връщане
5. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(3): Йордания – Мадаба
6. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(1): Халап и Хомс
7. Из Сирия и Турция през 2007г. (2)
8. До Сирия през кюрдските райони на Турция(3): Из пустинята в Сирия
9. Из Сирия и Турция през 2007г. (1)
10. Из Сирия и Турция през 2007г. (3)
11. До Сирия и назад
12. Из Сирия и Турция през 2007г. (4)

Както вече писахме, д-р Енчев е класик. Новата му реклама също се имплантира в градската среда по един виртуозен начин. Sofia Едиквоси Week трябва да му посветят отделен семинар, трудното е да определи дали при танците, архитектурата или дизайна.

Да беше жив Фройд, да види този билборд. Интересно как едни цици могат да ти помогнат да контролираш живота си, според мен това е сигурен начин тотално да изтървеш юздите и изведнъж да се окажеш в реката, системно ебана от коня. Днеска едно силиконче, утре едно ботоксче, до 2 години няма да можеш да се погледнеш в огледалото без да виждаш само цифрите, необходими за достигане на пластмасовото съвършенство. Ти ще ставаш все по-грозна, а д-р Енчев – все по усмихнат.

А Енчевците всъщност са двама.

Продукти за 4 порции:
8 кренвирша в естествена обвивка
500г спанак
1 връзка зелен лук
1/2ч.л. сол
4- 5с.л. зехтин
1ч.ч. готварска сметана
1/2ч.ч. вода
4- 5 стръка копър

Приготвяне:
Кренвиршите се срязват през средата на 2. Правят се по повърхността им леки прорези във форма на x. Луковете се почистват, измиват и режат по диягонал на кръгове. Спанакът се измива на течаща вода, листо по листо. Отрязват се дръжките. Листата се късат на малки парченца. В тиган се наливат 2с.л. зехтин. Поръсва се 1/2ч.л. сол. Слага се лукът, когато загрее мазнината. Добавят се спаначените листа. Бърка се непрекъснато с дървена шпатула. Зеленчуците се запържват за 5 минути. После се налива количеството сметана и 1/2ч.ч. вода. Разбърква се наново с дървена шпатула. Манджата се вари на кротък огън 20- 30 минути. Накрая се поръсва със ситно на дребнен копър.
Нарязаните кренвирши се запичат от двете страни на скара. В порция се поднасят 4 печени колбасчета. Гарнират се със спаначената гозба.

Художници от Перник превърнаха печатите за просфора в сувенири. След богатата си експозиция за Сурва, сега двамата пернишки творци Румен Димитров и Светослав Савов предлагат богата палитра от Великденски арт изделия.


Вече са готови техните дърворезбовани кръстове, поставки за великденски яйца, познатите вече като тяхна запазена марка кубчета и всичко това, обогатено с характерните за просфорните печати изображения. Част от творенията си те показаха на импровизирана изложба пред храма на Цветница.



За Великден също ще има експозиция в художествената галерия. А съвместно с музея ще покажат напрактика какво е това просфорен печат и за какво служи.

Даже за хората, които ходят понякога в храма терминът е непознат.







Просфората е специален хляб, който се използва за тайнствата по време на светата Литургия. Думата е с гръцки произход и означава "приношение". Така се е казвало на хляба и виното, носено от първите християни в храмовете, за да се олицетвори с тях тялото Христово.


Просфората е неголяма по размер, кръгла питка. Тя се приготвя с почит и усилна молитва от квасено тесто, състоящо се от пшенично брашно, вода и сол. Отгоре на просфората посредством специалните просфорни печати се отпечатват отчетливо изображения на кръста с надпис ИС ХС НИКА ( Исус Христос - победа) или образът на св. Богородица или някой светия. От това специално хлебче свещеникът отделя „Агнец”, а остатналата част от осветената просфора се раздават на богомолците като нафора.









Обикновено печатите са от меко дърво и по принцип формата им и символите по тях са определени, но орнаментите и качеството на изработка може да са различни. Те са вдъхновили и двамата пернишки творци за Великденската им експозиция.

Всяка сутрин чета вестници с помощта на сутрешните блокове. Тази сутрин освен вестниците бяха поканили Цецка Цачева, д-р Миланов, депутатката с „Ние сме силни с ГЕРБ“ в Пещера, само по БНТ имаше нещо за футболното хулиганство...

А темата днес можеше да бъде само тази:




Ако някой човек или политическа сила иска да се разграничи, сега е моментът да го направи (или пък ... да одобри?)

А метеороложките по Нова са все така хубави

Напоследък имам страхотен късмет! Попадам на невероятни книги – хем вълнуващи, хем обогатяващи общата ми култура. След „Речта на Краля” с главно действащо лице крал Джордж VІ, по странно стечение на обстоятелствата попаднах на друга частичка от пъзела на световната история, в който участие взема крал Джордж V. Той обаче играе съвсем незначителна роля в приказката за испанската танцьорка Анита Делгадо, Прем Каур на Капуртхала, съпруга на махараджа Джагатджит Сингх.

Още миналата година искахме да покажем тези простички, но много ефектни картички от блога на Димитрана - “Тайната на нашата вечеря”. Тогава не ни остана време, но тази година успяхме:)

Вижте в блога на Дими, как точно се прават…

В противопоставянето на населението срещу съветизацията на България важно място за времето от април 1951 г. до октомври 1962 г. заемат пре­даванията на радиостанция „Горянин”. Ето защо, ако направим характе­ристика на българската съпротива срещу комунизма, без да оценим приноса в нея на радиостанция „Горянин”, тя ще бъде не само непълна, а и неточна. Със своите [...]

мда, последно в списъка кого да разкараш, но не и последни по принпиц - негативните хора. за някого понякога може и да са стимул, но ако започваш нещо - по-добре ги разкарай. по какво ще ги познаеш ли? сядате да хапнете, а негативният човек започва първо да мрънка за яденето, ...