бутил генафлекс ( бутам гена с флекса ) днк 2003

откривам труп в черна гора,
на мойто детство мрачна тъга…
това е суета….

прозрачно, ясно, тихо е там
и в миг обхваща ме чувство за срам…
това е лудоста…

тихо умираме всички
затворени в мойта самота…

искам пак да съм само аз, да съм само аз, да само аз…

The song title was generated with http://mkb-cgi.n3.net/medicalname.
I didn`t go there on purpose, it was a stroke of luck, and google.com meddling.
I was too lazy to think a name for it so i took that gen.name.
The lyrics are also absolute bullshit, i didnt write them consciously. It just happend
so. Ivo Andreev aka iFFo helped me with the mastering.

written and produced : velian staykov aka kano, deflate, the V from ViP, minion, sim, velqn
mastering : iFFo and kano
thanks goes to : native instruments, special .fi folks, special .bg folks, my mum, my dad, my sister, my grandfather and grandmother, iFFo, myself, myself and again myself.

butil genaphlex от velqn

Навярно много често съм споменавала за любими неща, които обичам да правя. Вече не помня, какво съм ти споделила за три години, но съм сигурна, че знаеш, че обичам да се заигравам. В детайлите. Детайлите са важни! Детайлите в добре подредена картина я допълват и изразяват не по-малко настроение от основната част в нея. Тези допълнителни елементи допринасят за една завършена композиция, носеща емоция и зрителна наслада.

Детайлите в настоящата кулинарна картина не се ядат. Но те хранят окото и предизвикват ефекта „Уау“. Също така могат да накарат непослушни деца да слушат (изпробвано) или да умилят. В тези детайли се заигравам повече, отколкото в основната част от лимонови кексчета. Но не се ли съгласяваш, че без тях, колкото и вкусни да са кексчетата, картината губи своята красота?

Намирам малко, но достатъчно време да си поиграя с декоративните елементи, носещи приятно усещане и настроение. Защото настроението е важно. А то може да бъде захранено от неподозирани неща, случващи се около нас. Пробвай! И това е изпитано.

Великденски кошнички и гнезда

По идея от familyfun.go.com

• 12 лимонови кексчета с маслен крем (рецептата по-долу)
• 3 супени лъжици кокосови стърготини
• зелена и кафява сладкарска боя
• разтопен на водна баня шоколад
• цветни бонбони и мини шоколадови яйца
• декоративна тел
• панделки

Лимонови кексчета с маслен крем

Адапирано от joyofbaking.com

Дозите са за 12 броя.

За кексчетата:

• 100 гр. меко масло
• 120 гр. захар
• 3 яйца от свободно отглеждани кокошки, със стайна температура
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• настъргана кора от 1 лимон
• 200 гр. брашно
• 1 1/2 чаена лъжица бакпулвер
• щипка сол
• 60 мл. прясно мляко

Фурната се загрява на 180°C.

Подготвят се 12 форми за мъфини. Във всяко гнездо се поставя хартиена чашка за мъфини.

Маслото и захарта се разбиват с миксер на пухкав крем. Към тях се добавят яйцата едно по едно, като се разбиват добре след всяко добавяне. Следват ванилията и лимоновата кора.

В отделна купа се смесват брашното, солта и бакпулверът. Добавят се към течните съставки на 3 пъти, като се редуват с прясното мляко. Завършва се с брашнената смес.

Формите за мъфини се напълват със сместа. Пекат се в предварително нагрятата фурна за 18-20 минути. След като се извадят от фурната се оставят да се охладят за 3-4 минути. Кексчетата се освобождават от формите и се оставят да се охладят напълно.

За масления крем:

• 200 гр. пудра захар, пресята
• 100 гр. меко масло
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 2-3 супени лъжици сметана

Маслото се разбива с миксер на висока скорост докато стане кремообразно. Добавя се ванилията и се разбива за кратко. Скоростта на миксера се намалява и по малко се добавя пудрата захар. Когато всичката захар и добавена скоростта се увеличава. Добавя се сметаната и разбиването продължава 3-4 минути докато кремът стане пухкав и въздушен. Ако е необходимо се добавя още малко сметана за по-ефирен крем.

Сглобяване:

Изстиналите кексчета се декорират с масления крем.

За кошничките крема се оставя бял, а за гнездата се оцветява в кафяво. Оформянето на гнездата може да се допълни с разтопен шоколад.

За декорацията:

Кокосовите стърготини се оцветяват в зелено с няколко капки зелена сладкарска боя. Поръсват се върху белия крем.

В кошничките и в гнездата се слагат по няколко мини шоколадови яйца и цветни бонбони.

За дръжката на кошничките използвах декоративна тел, която увих с панделка или кокосова хартия. На нея вързах фльонга.

Това е просто идея за весел и вкусен Великден. Със сигурност децата ще се радват, а възрастните ще възкликнат „Уау!“. Използвай въображението си и създай свои цветни картини, които да споделиш с останалите.

Весел Великден!

P.S. Реших да променя традиционните козунаци тази година. Какво се случи ще ти разкажа след празника.

P.P.S. С Вальо направихме дълга фотосесия на кулинарната картина. При толкова цвят и слънчева светлина…

Детайли в кулинарната картина от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Когато баща остане да гледа сина си вкъщи в четвъртък вечер, той дава всичко от себе си, за да се справи добре. Аз, бих казал, се справих блестящо. Точно в 22:00 Тошко, стабилно нахранен, със старателно измито дупе и изтощен от игри, пое към Страната на сънищата, така че с чувство на изпълнен дълг и потна чашка с превъзходна домашна ракия до клавиатурата започвам да пиша поредния пост в едно от любимите си места в интернет – блога за фънк и соул музика Funky Bites (нескромно, но искрено). Съжалявам единствено (и то много) за пропуснатата възможност да посетя първата DJ вечер на Nzymo след скорошното му завръщане в България, но семейството е на първо място.

Преди да навляза в същината на днешната тема, искам да анонсирам две предстоящи събития, свързани с мен и този блог. Първото разбира се е вторият рожден ден на радио шоуто ми 45 оборота в минута на 29 април във варненския клуб Vintage 33. Задава се наистина огромно парти, така че не ви препоръчвам да го пропускате. Ето и линк към събитието във facebook. Другата новост тук е, че парчетата, които ще представям в блога занапред, ще качвам в сайта divshare.com. Досега се ограничавах да представям сингли от колекцията си, които са качени в интернет. Отсега нататък обаче тук ще стане наистина горещо.

Днес ще слушаме една група, която отдавна трябваше да намери място на страниците на Funky Bites. Booker T. & the M.G.'s са връх в музиката на Мемфис, Съединените щати и целия свят. Пригответе се за тяхната версия на Mrs. Robinson от 1969. Stax for life!

Booker T. & the M.G.'s е група, която ще остане в историята като една от емблематичните студио формации на лейбъла Stax (и дъщерния му Volt) през 60-те. Създали т.нар. мемфиски саунд, музикантите са участвали в записите на легенди като Carla и Rufus Thomas, Otis Redding, Wilson Pickett, Albert King и Sam and Dave.

Booker T. Jones започва да работи за Stax като саксофонист през 1960. Две години по-късно новосформираната от него група е новият студиен бенд на лейбъла. Оригиналният й състав включва Booker T. Jones, Steve Croper, Al Jackson и Lee Steinberg. Steve Cropper и Donald Dunn, бивши членове на the Mar-Keys, участват в инструментала на Booker T. & the M.G.'s от 1961 Last Night. Dunn свири с Mar-Keys до 1964, когато идва вече официално в Booker T. & the M.G.'s на мястото на басиста Lee Steinberg. В началото на 60-те Booker T. & the M.G.'s са виновници за инструменталната част на хитове като Gee Whiz на Carla Thomas и Walkin' The Dog на баща й Rufus Thomas. Голямото признание на страхотната банда като такава идва през 1962 с емблематичния хит Green Onions.

През следващите 7 години групата записва собствена продукция, работи с много от звездите на Stax, а също така музикантите разработват и солови проекти. Steve Crooper продуцира някои от песните на Otis Redding и е съкомпозитор на хитове на Wilson Pickett (In The Midnigh Hour), Eddie Floyd (Knock On Wood) и Otis Redding (Dock of the Bay). Al Jackson продуцира блус китариста Albert King. Booker T. & the M.G.'s записват инструменталите към хитовете на Sam and Dave Hold On I'm Coming и I'm A Soul Man.

Сред хитовете на Booker T. & the M.G.'s като самостоятелна група са Hip Hug-Her, Groovin', Soul Limbo, Time Is Tight, Hang'em High. През 1967 бандата участва в турне във Великобритания като група на Otis Redding, Sam and Dave, Eddie Floyd, Carla Thomas и други имена от каталога на Stax. Всъщност музикантите са навсякъде, където артист на този лейбъл представя музиката си пред публика.

През 1970 Booker T. & the M.G.'s преустановяват дейността си като студийна група на Stax, а две години по-късно се разпадат. Booker T. Jones се премества в Калифорния и започва работа като продуцент в лейбъла A&M. Там, освен че работи с Rita Coolidge, съпругата си Priscilla (и сестра на Rita) и Bill Withers, той записва 3 албума със съпригата си, както и един самостоятелен - Evergreen.

В средата на 70-те групата постепенно стига до решението да се събере отново, но на 1 октомври 1975 Al Jackson е застралян. Въпреки това бандата се събита с Willie Hall на барабаните и издава албума Universal Language. Разбира се не постигат старите си успехи, което не означава, че музикантите са се предали. В следващите години всеки поотделно участва в безброй успешни проекти, които тук няма да споменавам подробно. Няма как да пропусна обаче, че през 1992 Booker T. & the M.G.'s са приети в Rock and Roll залата на славата.

Mrs. Robinson е парче, което ме кара да танцувам (т.е. да размахвам крайници във всички посоки). Версията на Booker T. & the M.G.'s е от 1969, а оригиналът е дело на Paul Simon от Simon & Garfunkel и се появява година по-рано. Безброй кавър версии и един шедьовър. Booker T. & the M.G.'s наистина са група, оставила дълбока диря след себе си в музикалната история. От Б-страната ще откриете друго соул бижу - Soul Clap. Enjoy.



Peace & Funk

За децата
А една жена с детенце на ръце продума:
- Кажи ни нещо за Децата.

А той й рече:
- Вашите чада не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

За брака
Тогава Ал-Митра проговори пак и рече :
- Учителю, кажи ни за Брака.

И той отвърна с думите:
- Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки. Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви.
Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет.
Ала прегръдката ви нека охлабее - да можете да дишате.
И нека ветрите небесни волно духат между двама ви.
Бъдете влюбени, но не с любов окови - а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви.
Пълнете си един на друг бокала, ала не пийте от един бокал;
Давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей.
Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият, тъй както струните на лютнята са поотделно, макар и да трептят в един напев.
Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг, защото само ръката на Живота може да ги съхрани.
Живейте в близост, ала не и в преголяма близост, защото и колоните на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис.

За радостта и скръбта
Тогава една жена помоли:
- Кажи ни за Радостта и за Скръбта.

А той в отговор й рече:
- Вашата радост е вашата скръб, само че без маска.
Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи.
И как ли би могло да бъде инак?
Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.
Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ?
И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож?
Когато се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост.
Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.
Чували сте да казват: "Радостта е по-велика от скръбта.", а от други сте чували: "Не, скръбта е по-велика."
Но аз ви казвам, че двете са неделими.
Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала на леглото ви.

Наистина вие висите като везни помежду радостта и скръбта си.
Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие.
Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро, то радостта или пък скръбта ви без друго се надигат или спадат.

Отдавна съм спряла да чета детски книги, макар някои хора да са на друго мнение, затова някак сама се учудих, когато хванах „Бийзъс и Рамона” на Бевърли Клиъри. Това, което ми хареса, е: първо, корицата и илюстрациите на Трейси Докрей, които направо са супер. И второ, самите историите, разбира се.

Дали случаят "Лаура Ескивел" ще бъде новият случай "Маркес" вероятно се питат всички четящи книги у нас през последните дни. Две от Топ 5 издателствата - Колибри и БАРД - се хванаха за... тиражите и започнаха директна война едни срещу други. И докато на раздаването на годишните награди на АБК в сряда Раймонд Вагенщайн и Йордан Антов умело се избягваха, сменяйки групичките за разговор, скандалът премина през медиите по нормалния начин - с препечатване на изпратени текстове из почти всички медии, включително и от настоящи и бъдещи "рицари на книгата" от медийната гилдия.

Ние пасувахме с публикуването на отворените писма. Просто защото винаги сме наблягали на обработената информация и проверените текстове, които дават винаги право на отговор на ответната страна.

Няма да питам защо никой не зададе въпроси, защото знам истината - вероятно някои (включително и ние) са задали въпроси, но не са получили отговори.

Писмото на Колибри беше пълно с факти (които могат да бъдат счетени за клевета, ако бъдат доказани като неверни по време на евентуално съдебно дело), които БАРД не пожелаха да коментират. И БАРД изпратиха отговор... 2 дни по-късно, неподписан, но с хапещо заглавие. С един единствен факт, но без да отговарят с конкретика на изложените от Колибри факти. Предполагам, следва ново отворено писмо от страна на Вагенщайн.

Диалог: нулев. Адекватна намеса от страна на медиите: отрицателна. Освен този линк от блога (забележете БЛОГ, а не голям информационен сайт) на Марфиета.

И най-накрая ще ви кажа защо няма да публикуваме нищо по скандала "БАРД-Колибри": защото този бизнес не е само пари и отговорността е много по-голяма от бизнеса с краставици (както обичат самите издатели да правят сравнението); защото битката за тиражите най-често води до загуба на много повече читатели; защото избягването на обратна връзка с читателя води до загуба на цялата връзка с читателя.

Защото можеше да измислят нещо по-позитивно за 23 април. Като например да помолят МВР да затвори някоя и друга електронна библиотека? (Excuse my French).

Весели великденски празници!

В основата на бунтовете в арабските страни е търсенето на политически свободи, отмяната на извънредните положения, наложени в различните държави, повече граждански свободи. В Сирия вчера вечерта Башар Асад отмени извънредното положение, което беше в сила от преврата на Баас през 1963 г.

Подобен закон за извънредното положение има и в Израел. Всеки, който се занимава с история и политика на Близкия изток знае, че Тел Авив винаги се е самообявявал за най-демократичното място в този регион, нещо, което дори САЩ не потвърждава. Но извънредното положение в страната е от същия тип, какъвто е и в арабските страни. Дори ги предшества. Четири дни след основаването на еврейската държава през 1948 г., действащото правителството обявява извънредно положение, което остава в сила до днес. В известен смисъл Кнесетът наследява същото право, обявено от британското правителство девет години по-рано в провинция Палестина.

Извънредното положение позволява на правителството да заобикаля редовните законодателни процеси, смята израелският журналист Алуф Бен от в-к “Аарец”. Това включва правото на административното задържане, изземването на земя, арестуване и нарушение на човешките права на всеки, заподозрян в тероризъм. А това може да бъде всеки, буквално. Днес това извънредно положение не се използва от загриженост за националната сигурност, а по-скоро като бюрократично удобство.

В допълнение към законите, които са предназначени да бъдат прилагани по време на извънредни случаи, като например различните мерки за борба с тероризма и законът за предотвратяване на подривна дейност, израелските сили за сигурност имат широки правомощия от 1945 г., когато са наследени от британския мандат. Тези разпоредби и закони могат да бъдат приложени, дори когато няма официално обявено извънредно положение. Те предоставят на властите възможност да изземват земя, да конфискуват, да влизат в домове, когато поискат, да арестуват без заповед, да обявяват вечерен час и др. (справка в “Конституционно право на Държавата Израел от Амнон Буринщайн и Барак Медина).

През 1990-те години, критиките, отправени от юристи срещу удължаването на извънредното положение, довеждат до ревизия на закона, по силата на която Кнесета може да разреши извънредно положение в рамките на една година. Всяко по-дълго удължаване изисква специално обсъждане и одобрение в народното събрание. В момента всяка година извънредното положение се одобрява механично, като последно е обявено на 14 юни 2010 г.

Според израелски правозащитни организации, израелците са свикнали да живеят с извънредното положение. За разлика от Сирия, където преди 1963 г. не е действал подобен закон, в Израел от основаването на държавата до днес действат специални закони, подсилващи извънредното положение и правомощията на армията, действаща в Западния бряг.  Асоциацията за граждански права в Израел бе отправила молба до върховния съд преди дванадесет години, настоявайки, че извънредното положение нарушава свободата на словото, правото за стачкуване и други свободи. Съдът не реагира на молбата, твърдейки, че “ръцете на съда са вързани”. Правителството тогава обещава на Върховния съд да се произнесе за “нормализиране” на законодателството. Също така бе изготвен нов закон за борба с тероризма. Съдиите порицават правителството за бавните темпове на преразглеждане на извънредното положение, като все още няма признаци, че този закон ще бъде променен или отменен.

На 13 юни тази година се очаква Кнесетът да одобри отново закона за извънредното положение.

Както обикновено, традиционните медии реагираха бавно и неадекватно, ГДБОП се опита да си направи ПР, приписвайки си чужди заслуги, а банката се размина на косъм от сериозна криза.

На 18 април сутринта най-голямата българска банка Уникредит Булбанк / Unicredit Bulbank стана жертва на сериозно подготвено и добре планирано компютърно престъпление.  Хиляди клиенти на банката (всъщност стотици хиляди българи) получиха мейл нa малко странен български език, но пък изпратен от info@unicreditbulbank.bg, със следното сдържание:

„Уважаеми клиенти,

Данните ни показват, че вашата онлайн сесия е блокирана поради> поради следната причина.>

1.Влезте в опити с невалидна информация.>

2. недостатъчни, за да обновите своята онлайн сметка Уникредит Булбанк профил

Ние Ви молим да възстановите профила си онлайн веднага Уникредит Булбанк> за да се избегне постоянното спиране на сметката си.>

НАТИСНЕТЕ ТУК за достъп до нашия защитен сървър.> Моля, изчакайте 48 часа за преработка.>”

Посоченият линк препраща към сайт – пълно копие на корпоративния сайт на Уникредит Булбанк, изключително професионално изработен (естествено без SSL сертификат), чиято цел обаче е да събира данните и паролите към сметките на клиентите на банката, ползващи онлайн банкиране.

Това бе първият сериозен опит за т.нар. фишинг (phishing), като се има предвид качеството на изработката на фалшивия сайт и масирания мейл спам до почти всички българи, имащи някъде мейл акаунт (между другото, само Gmail “разпозна” писмото като „спам”).

Как се развиха нещата?

Първи за фишинг сайта сигнализира Иво Апостолов във Фейсбук групата ни за Уеб Маркетинг.

Информацията разбуни духовете – Иво и Борислав Кирилов веднага написаха за атаката срещу банката в личните си блогове и уведомиха онлайн съпорта на Булбанк. Евгени Йорданов и други активни в мрежата граждани сигнализираха своевременно и по неформален път на свои приятели, работещи в банката.

Три часа по-късно, около 12.00-13.00 ч. това беше най-разпространяваната информация в българското интернет пространсътво. Медиите обаче мълчаха – до късния следобед не се появи нищо никъде, нито в онлайн медиите, нито в уеб изданията на традиционните медии. „Булбанк са много голям рекламодател и може нещо да се разсърдят, може да изтълкуват, че се опитваме на подроним репутацията им с тази информация”, отговаряха журналисти и редактори, до които е била изпратена информацията за компютърното престъпление, сподели Иво Апостолов.

Около 13.00 ч. реагира официално с нюз рилийз и самата банка . Като се има предвид тромавата бюрократична структура на банковата институция и некомпетентността й в сферата на уеб комуникацията, реакцията им, след около 4 часа може да се определи по-скоро като своевременна.

Но медиите продължаваха да мълчат… Единствено Нетинфо публикуваха на заглавната страница на abv.bg инфо, относно заплахата и то едва след като Булбанк изпрати официално си становище. Някои по-малки и независими уеб издания се решиха да пуснат новината, ”Дневник” също писа следобеда, но без да вдига много „шум” по случая.

Какво стана с фишинг сайта?

Както би следвало да се очаква, такова нагло компютърно престъпление е логично да се разследва от сектор „Компютърни престъпления“ към ГДБОП, оглавяван от небезизвестния борец срещу интернет-пиратите и рицар на книгите Явор Колев. Все пак работата му не е само да служи на международните музикални и филмови корпорации, да гони тийнеджури, споделящи си някоя друга песен или филм онлайн и да се бори с опасни “читателски” сървъри по покривите… Предполага се, че опитите за интернет атаки срещу банки, измами с кредитни карти, подобни фишинг практики са също тежки компютърни престъпления (почти колкото нелегалната „читанка”), на които спецполицаите от ГДБОП трябва да обърнат подобаващо внимание.

И ето какво прочетох същият ден вечерта, като част от интервю с г-н Колев: „Веднага, след като е получен сигналът за фалшивия сайт, от ГДБОП са се свързали с Министерството на правосъдието на САЩ и с местните служби за борба с киберпрестъпленията. “Колегите от САЩ реагираха незабавно. Изпратихме от наш полицейски мейл сигнал и до администраторите на сайта, защото тази информация се качва без тяхно знание”, разказа Колев. Страницата е свалена от интернет само за четири часа. “Около 9 ч я засякохме и около 13 ч я свалихме. Имайте предвид, че в Америка по това време е било нощ и този механизъм се използва, когато е по-притъпено вниманието да извършват такива неща. И в България, и в САЩ обаче се реагира, независимо кое време е. Работим 24 часа в денонощието и седем дни в седмицата”, посочи Колев.”

Като чете горните редове, човек за малко да си каже „Браво Колев, професионалист си, така се работи!”

Да, ама не!

Г-н Колев или лъже или не е особено наясно с подробностите.

Първо, фишинг сайтът бе свален не около 13.00 ч., а около 17.00 ч. И второ – не съм сигурен дали америкаските служби за борба с киберпрестъпленията въобще имат нещо общо със свалянето му.

Всъщност първият човек, който откри и се свърза с хостинг компанията windstreamhosting.com, в чиито сървъри се хостваше фалшивия сайт, бе Мартин Томов – един от стотиците активни интернет граждани, заели се да разплетат случая и така да спасят банката и клиентите й от атаката.

След като им изпрати няколко мейла, oколо 15.00 ч. той успя да се свърже и по телефона с хостинг компанията. По това време, в резултат от неговия репорт до Google, при зареждане в браузъра на URL адреса на фалшивия сайт, вече започна да излиза предупреждение за опасност от измамническа страница или фишинг сайт. Малко по-късно Мартин проведе и чат разговор с онлайн съпорта на Windstreamhosting. Тук публикувам целия разговор:

4:32:10 PM : Michael G.: Welcome to the Windstream Internet Technical Support Chat, my

name is Michael. How may I assist you today?

4:32:12 PM : Martin Tomov: Hello Michael

4:32:26 PM : Martin Tomov: There’s a phishing site on one of your servers

4:32:33 PM : Martin Tomov: http://nsc69.38.100-34.newsouth.net/www.unicreditbulbank.bg/index.php

4:32:50 PM : Michael G.: I am sorry to hear that.

4:33:04 PM : Michael G.: and this was a link on a Windstream page or site?

4:33:04 PM : Martin Tomov: I’ve reported the site over the phone, contacted one of your representatives and he said the problem would be rectified

4:33:19 PM : Martin Tomov: www.unicreditbulbank.bg is the original site and the site has been reported maybe an hour ago

4:33:39 PM : Martin Tomov: Unicredit Bulbank is one of the largest banks in Bulgaria and in EU

4:33:53 PM : Martin Tomov: I wonder why it takes so long to close a phishing site?

4:34:29 PM : Martin Tomov: I’ve reported it to all possible anti-phishing sites as well and as you can see it shows warning in Firefox, Chrome, IE and Opera.

4:34:44 PM : Michael G.: I ma not sure. I can send to our abuse department now.

4:35:20 PM : Martin Tomov: But the phishing site is still on your servers. I was working in a hosting company several years and I am aware of the procedures for reporting phishing sites.

4:36:11 PM : Martin Tomov: Since the site is one of the Biggest banks I just wonder why the page is still online. I am a loyal citizen and I am very concerned about issues of such manner?

4:37:15 PM : Michael G.: I ma trying it on an alternate ISP connection and seeing it the same report through it as well using firefox. I am sending the report to our abuse department so they should be working on it right away.

4:37:20 PM : Martin Tomov: I believe the bank has contacted you anyway ( I can’t possibly imagine they haven’t yet), however the site is still online.

4:38:27 PM : Martin Tomov: Your colleague avel@windstreamhosting.com to whom I’ve forwarded example of the phishing site told me 2 hours ago that they will look into the issue, however as you can see the site is still available.

4:39:12 PM : Martin Tomov: It is just strange, at our company we’ve dealed with such issues in a matter of minutes…

4:39:43 PM : Martin Tomov: phishing is a serious crime with consequences to clients etc.

4:39:55 PM : Michael G.: I am not sure what would be the issue to remove it but it seems to still up using other ISP connections as well, but the report has been sent to abuse and they should getting it fixed soon.

4:41:06 PM : Martin Tomov: I really hope so, it is strange that your company does not react, since it is really obvious that the site is phishing – the URL etc…

4:42:11 PM : Michael G.: I honestly would not know, the abuse department should be taking care of it for us now that it has been reported to them directly.

4:42:32 PM : Martin Tomov: is there any number to reach them?

4:42:51 PM : Martin Tomov: I am really interested in the case – did not have such interesting issue to investigate for months.

4:43:31 PM : Michael G.: I just sent them an email with the info. I do not have a case number at this time.

4:44:06 PM : Michael G.: usually if it something that they need to investigate they will open a ticket, but usually it is just removed.

4:44:32 PM : Martin Tomov: I see.. interesting

4:44:49 PM : Martin Tomov: well I think that that is all that could be done at this moment, right?

4:45:36 PM : Michael G.: yes, the abuse department has the information now, so they should be getting it resolved.

4:46:24 PM : Martin Tomov: Thank you Michael, I hope my information helped. Phishing is bad for companies and hosting providers in the same time, so I hope it will be resolved as issue.

4:47:46 PM : Michael G.: you’re welcome…

Резултатът

Малко след 17.00 ч. българско време, фишинг сайта бе свален от мрежата, като в цитирания разговор преди свалянето му, никъде не се споменава за намесата на американски спецполицаи или дори за други сигнали от България по случая. Чест прави на Уникредит Булбанк, че благодариха официално на Мартин Томов за свършеното. За благодарности от тяхна страна към Явор Колев досега никой не е чул. А ако имаше такива, Колев едва ли би пропуснал да се похвали.

И още малко за медиите

Наистина нямам думи – след като Националната Обществена Телевизия пусна в централната си емисия такъв малоумен текст, в тотално противоречие с оновните журналистически правила. По подобен начин „отразиха” новината и други т.нар. традиционни медии:

„Голяма банка в България засече опити за измама към свои клиенти. Измамата е известна още като фишинг. Клиентите получават имейл, с който ги информират за блокирана сесия в системата на тяхната банка.Те трябва да последват линк в писмото и да въведат  потребителското си име и парола, за да избегнат постоянно блокиране на акаунта и сметката си. Фалшивата страница в интернет изглежда като тази на банката, но попълвайки данните си, те отиват при измамниците. От банката засекли опита за измама препоръчват в никакъв случай да не въвеждате потребителско си име и парола.Ако вече сте го направили, трябва да влезете на истинския сайт и незабавно да смените паролата си. Ако сте предоставили номера на кредитната си картата и пин, което също се изисква в електронното писмо, незабавно блокирайте картата си през центъра за контакт с клиенти или като се свържете с обслужващия ви служител на банката.”

Ужас! Двойка, седни си! Ало, Вяра Анкова, Севда Шишманова? Коя банка е атакувана??? Нали „КОЙ”, е един от основните 5 въпроса, на които трябва задължително да отговаря всяка новина??? Учи се в първи курс “журналистика”!!!

Писал съм неведнъж по темата и постоянните ми сблъсъци с подобен непрофесионализъм от страна на водещи български медии истински ме вбесява, меко казано! Частните медии ближат задниците на рекламодателите, това е ясно, но Българската национална телевизия да им подражава, е наистина срамно!

И накрая – изводът за банката/банките

Уникредит Булбанк извади наистина голям късмет, че се размина на косъм от ПР криза, каквато досега никога не им се е случвала. Няколко души да се бяха опарили в понеделник сутринта, да се разнесе мълвата, че сайта на банката е хакнат и че онлайн сметките не са защитети, от там е една крачка, кризата да добие и съвсем реални офлайн измерения.

Банката наистина трябва да благодари на хора като Мартин Томов, Иво Апостолов, Евгени Йорданов, Борислав, Боян Юруков и на всички активни интернет граждани, които и без помощта на медиите и Явор Колев се справиха с това компютърното престъпление.

Но утре Булбанк или друга банка може и да няма тоя късмет. С изключение на ПИБ, никоя друга банкова инстутуция в България, не обръща внимание на съвременната онлайн комуникация с клиентите и на присъствието й в социалните медии. А това е безценен комуникационен инструмент, особено в случай на криза. Но когато връхлети кризата, тогава да се сетиш за интернет и социалните медии, вече е твърде късно…

 

Интернет активните граждани, а не – Явор Колев, спасиха Булбанк от страховито компютърно престъпление is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Когато четем, често околният свят няма значение.

Когато четем почти винаги търсим себе си в героите на книгите.

Когато четем, ние слагаме маската и можем да бъдем различни, далечни, непозволени.

Всъщност, сблъсък няма - родното и чуждото наистина ще се срещнат в неделния брой на Малкото голямо четене по БНТ1 от 19.30, но няма да има официален двубой. Разговорът в студиото ще се придържа съвсем в рамките на спортсменството за приликите и разликите между българските и чуждите детски книги. Ще разберете и кои от родните заглавия за подрастващи наистина заслужаваха да се класират в Топ 100.

Корпоративната централа на Adobe Systems в Сан Хосе, Калифорния  е една от сградите получили най-високия „платинен” рейтинг по системата LEED.

—
LEED e най-широко възприетата система за сертифициране на зелени сгради в света. Съкращението означава „Лидерство в Енергийния и Екологичен Дизайн” и се заиграва с английската дума за „водя”. Това не е случайно - стандартът LEED, който е наложен първо в САЩ а после и по света през първите години на новия век днес охваща 30 държави, повече от 7 хиляди архитектурни проекта и над 99 кв. км застроена площ. Организацията, която поддържа стандарта - Американският съвет за устойчиво строителство (USGBC) е създала глобална мрежа от над 20 хиляди партньорски организации, както и и схема за професионална акредитация на работещите в бранша. LEED сградите се сертифицират по точкова система, като най-устойчивите получават „платинен” рейтинг, последван от „златен” и „сребърен”. До момента в България по LEED са сертифицирани офис и логистичния хъб Sofia Airport Center на Tishman International и посолството на САЩ. Очакваме с нетърпение първите жилищни сгради и училища сертифицирани по LEED у нас.

Според Американския съвет за устойчиво строителство (USGBC) сградите сертифицирани по LEED карат хората в тях да се чувстват по-добре. Дали е така може да се убедите от публикуваното от тях изследване в сътрудничество с Мичиганския университет.

Ако искате да научите повече, на 28 април ще имате тази възможност и в София:

Еднодневен семинар - LEED 201 Основни концепции и стратегии

Българският съвет за устойчиво развитие в партньорство с Камара на Архитектите в България представя второто по ред обучение по LEED от серия лицензирани семинари по американската система за сертифициране на сгради. Обучението ще се проведе на 28 април в Гьоте-институт София и се предлага официално за първи път в България. Курсът служи като подготовка за LEED Green Associate професионална степен и се провежда на английски език. Семинарът е насочен към инвеститори и професионалисти в сферата на проектирането, строителството и недвижимите имоти. За допълнителна информация и записване пишете на education@bgbc.bg

—

В Русия и Украйна великденските яйца, които са не само боядисани, а и изрисувани, се наричат "пѝсанки" и за тях разказват такава легенда:

Един търговец отивал на пазара с кошница яйца и по пътя видял човек, когото водели на екзекуция. Осъденият носел на гърба си тежък дървен кръст. Това бил самият Исус Христос. Дожаляло му на търговеца. Оставил кошницата край пътя, подложил рамо под кръста и помогнал на страдалеца да отнесе тежкия си товар. Когато се върнал да прибере кошницата си, намерил всичките яйца вътре изписани с красиви шарки. Търговията му потръгнала чудесно. И оттогава всяка сутрин слагал в кошницата си обикновени яйца, а като смъкнел капака на пазара, намирал изписани. Така Христос му се отблагодарил за помощта и възникнала традицията яйцата да се изрисуват с шарки за Великден.

Самонаричащите се “автентични десни” от Синята коалиция все по-често действат в пълен синхрон с наследницата на БКП. Иван Костов и Георги Първанов синхронизирано излизат с инициативи, които се припокриват на 100% – например референдумът за АЕЦ Белене, искането на оставката на Дянков и т.н. Днес сме свидетели на още едно потвърждение, че крушата не пада [...]

Винаги съм се радвал на нетрадиционни методи за обясняване на нещата… но алгоритъм за сортиране с традиционен танц?! Защо не!!! Поредното доказателство, че математиците и информатиците не са задръстеняци. Поздравления за хората от Трансилванския унгарски университет Сапиентия за чудесната идея! Enjoy!

Метод на мехурчето

Обяснение с текст и дефиниции: Методът на мехурчето е метод на сортиране, при който цикълът се повтаря n² пъти, където n е броя на елементите на масива. При този метод в рамките на един цикъл се сравняват последователно всички двойки съседни елементи a_i-1 и а_i, и ако a_i-1>a_i местата им биват разменени.
Обяснение с танц:

Метод на пряката селекция

Обяснение с текст и дефиниции: Сортирането чрез пряка селекция впечатлява с простотата си, а също така в дадени ситуации има предимства пред някои сложни алгоритми.Намира се най-малкият елемент в списъка, разменя се с елемента на първа позиция и тези две стъпки се повтарят за остатъка от списъка, докато той свърши.

Обяснение с танц:

Метод на прякото вмъкване

Обяснение с текст и дефиниции:При сортирането по метода на прякото вмъкване масивът се обхожда от ляво на дясно, като се започне от втория елемент. Всеки елемент се сравнява с елементите, разположени вляво от него  (т.е. елементите с по-малки индекси) и се търси подходящото му място. Елементът се записва на това място в масива, а останалите се изместват с един индекс надясно. Този метод се използва широко от картоиграчите. Преглеждат се картите една по една. Всяка карта, която не си е на мястото се вади и се вмъква на подходящото място. Останалите карти се изместват.

Обяснение с танц:

Алгоритъм на Шел

Обяснение с текст и дефиниции: Подобрение на сортирането чрез пряко вмъкване е предложено от Д. Л. Шел през 1959 г. В този алгоритъм няколко пъти се изпълнява прякото вмъкване като се преминава през елементите с различна и намаляваща стъпка. В пример с 10 елемента всяка група съдържа точно по два елемента. След това елементите се прегрупират така, че във всяка група те да са през три позиции и се сортират отново – сортиране със стъпка 3. Най-после при третото преминаване елементите се сортират чрез обикновено сортиране или сортиране със стъпка 1.
Обяснение с танц:

Метод на бързото сортиране (Quicksort)

Обяснение с текст и дефиниции: Бързо сортиране (от английското quick sort) е добре известен сортиращ алгоритъм, разработен от Ч. А. Р. Хоор през 1960 година. Избира се „главен“ елемент от списъка с елементи, които ще бъдат сортирани. Списъкът се пренарежда така, че всички елементи, които са по-малки от „главния“ се поставят вляво от него, а всички, които са по-големи – вдясно от него. Рекурсивно се повтарят предишните стъпки върху списъка с по-малките и списъка с по-големите елементи. Получените списъци се сливат с конкатенация и се получава сортираният списък.
Обяснение с танц: Няма. И тук едно хубаво раздвижено българско хоро би свършило чудесна работа, стига да има ентусиасти да го направят (аз с танците съм много, ама много скаран). Иначе Quicksort е един от най-ефективните алгоритми, при това колкото по-разбъркан е масивът, толкова по-добре работи и си струва да бъде илюстриран с танц. Засега обаче мога да ви предложа само едно сравнение с метода на мехурчето:

И вече да не чувам оправдания от „днешната младеж“, че алгоритмите за сортиране били сложни…

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 08.04.2011 -- „Тилт“ (5)
• 10.01.2011 -- Генезис (Inception) (3)
• 19.08.2010 -- Пълен комплект медали за националния отбор по информатика (2)
• 04.10.2009 -- Фестивалът Merce’09 в Барселона (3)
• 05.02.2006 -- Зимни математически празници 2006 (4)
• 19.04.2011 -- Google като инструмент за сравняване на България със света (2)
• 11.04.2011 -- Clark Richard – „Red Robin“ (3)
• 11.02.2011 -- Детски столчета за автомобил: сравнителен тест на над 120 модела! (29)
• 20.12.2010 -- Българите официално са най-нещастните хората на планетата (17)
• 12.12.2010 -- 10 интересни коледни традиции от цял свят (3)
• 03.11.2010 -- Най-добрите (и най-лошите) зимни гуми според ADAC (17)
• 30.10.2010 -- С носталгия за старите телефони (9)
• 30.06.2010 -- Поиграй си на Господ! (2)
• 25.03.2010 -- И дамите си падат по колички (7)
• 25.09.2009 -- 10 първи впечатления от Барселона (12)
• 01.04.2009 -- Смешен ден! (0)
• 24.03.2009 -- Лятно настроение (3)
• 17.03.2009 -- 10 малки градски автомобила, с които паркирането не е чак такъв проблем (24)
• 10.10.2008 -- 10 първи впечатления от Франция и Париж (4)
• 26.03.2007 -- Румънеца и Събев :) (3)

Доста години трябваха на българските медии, за да получат “информационен повод” да заговорят с половин уста за крещящите факти около президентските “ловни подвизи”. Ако съдя по шепненето по темата, което се видя тази сутрин от телевизионния екран, всички ще продължават да ходят на пръсти около опасната тема, докато не им бъде позволено да захапят стръвта [...]

С четене на произведения от класически български автори във вторник Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” се включва в организираната от Българската библиотечно-информационна асоциация и Асоциация „Българска книга” Национална кампания „Походът на книгите” и в програмата на Община Шумен по честването на 1330 години от създаването на българската държава.

Ето че извънземните най-сетне установиха контакт и с мен. Това се случи по следния начин. Плавайки лениво в сутрешния информационен поток, по няколко радиостанции чух едно и също словосъчетание – „Щитовидната жлеза е сивият кардинал, който дирижира здравните ни проблеми”. Понеже винаги съм имал вкус към стилистични фигури, които сравняват жлезите с висши католически духовници, реших, когато се прибрах в офиса, да потърся информацията за тази вълнуваща glandula в Интернет. Написах „щитовидната жлеза сивият кардинал” и натиснах Enter. И тогава стана то – чудото. На трето място след „Исус и Ведите” и „Галилео Галилей” (виждате ли до какви резултати води търсенето на „жлеза”!) се появи заглавието „ИЗВЪНЗЕМНИ СТОЯЩИ ЗАД ВЕЛИКИТЕ СИЛИ И СЪГЛАШЕНИЯ”, от което, признавам, по гърба ми полазиха тръпки.

Друг път ще се спрем по-подробно на въпроса как точно лазят тръпките. Сега за нас е по-важно да подчертаем, че нито в това заглавие, нито в откъса текст под него се споменаваше нещо за жлези или кардинали. Това обстоятелство сгъсти облака загадъчност около внезапно връхлетялата мистерия. Сякаш космически лъч се спусна от центъра на галактиката, повдигна ръката ми и я накара да кликне върху връзката. След секунда вече бях в сайта на Маг Селена – нали я знаете – онази същата, която е „квалифицирана от специална комисия като екстрасенс-инструктор от международна категория”. Пред мен се разкри текст и като го прочетох, вече бях сигурен, че в тази вселена няма нищо случайно и че именно извънземните по високотехнологичен начин са облъчили мозъка ми, без да разбера, и така са провокирали интереса ми към щитовидната жлеза, за да мога сам да навържа верига от причини и следствия и в крайна сметка да попадна на статията от Амитак Станфорд, написана на 18 март 2005 – точно шест години, един месец и един ден, преди да ми се разкрие.

Амитак Станфорд само привидно е жена. Всъщност тя е извънземно, пратено тук, за да следи изкъсо друго извънземно, което по принцип се казва Иклук, но ние го познаваме повече като Хитлер. Освен това и като Ааарон, братът на Мойсей, а също така Йоан Кръстител, Крал Артур и Кирок, който и да е той. В момента Иклук се подвизава като някой си Джозеф Чапалон, доктор по медицина. Но колкото и да е зловещ този Иклук, той е само частица от нещо много по-голямо, за което се разказва в статията от сайта на Маг Селена (този сайт също е и на Маг Живин, авторитет в областта на висшата и приложната магия, носител на „престижни награди за постижения и цялостна дейност”, но да се занимавам с него тук, просто нямам нито астрални, нито ментални сили). Статията разкрива истината за света и онези, които го управляват. И тази истина е следната.

На Земята в момента не просто има извънземни, но направо бъка от тях. При това те не са един вид, а са толкова разнообразни, че барът с извънземните от Star Wars може да им носи куфарите по разнообразие и причудливост. Разбира се, ние не можем да ги разпознаем, защото те използват телата на хората като дрехи, които обличат – това е много трудно и изисква сериозна предварителна подготовка. Макар че самата Амитак Станфорд, доста прилича на извънземно, тя всъщност е извънземно, маскирано като земно. Всички останали извънземни постъпват по същия начин и затова ние не подозираме, че са сред нас и от векове управляват Земята и човечеството. Аз например може и да не съм прав, но не разбирам, защо, след като управляват Земята и човечеството и то от хилядолетия, трябва да се маскират на онези, които управляват. В края на краищата свинарите не се превъплъщават в тела на свине, за да бъдат свинари, нито пък овчарите се превъплъщават в тела на овце, за да бъдат овчари. Ето това не разбирам. Но пък и как може да се очаква от един скромен земен интелект като моя да прозре цялата красота и сложност на извънземните неща!

Първата, голяма група извънземни същества, които живеят на Земята, са „Истинските същества на Светлината”, но те съществуват само на енергийно ниво и не са замесени в битката за световно господство. Това, разбира се, ги прави още по-загадъчни. Пратениците на Светлината са наясно с плана на ануннаките, далеч по-напреднал отколкото сега се разкрива, но на този етап само щателно ги наблюдават от небето и земята. Изобщо, нещата са така сложни и заплетени, че, както казва и самото извънземно Амитак Станфорд, някои от нас може да попаднат в лабиринт. Но пък тези, които са готови за този вид прозрение, ще бъдат тласнати оптимистично от статията. Вие от кои сте?

Изобщо, извънземните, които пребивават на Земята, маскирани като човеци, се делят на две основни групи – добри и лоши, както може да се предположи без голямо усилие на фантазията. Към добрите, освен „Истинските същества на Светлината”, безплътни и енергийни, спадат и „Работниците на Светлината”, наречени „Тара-ха-тикас”. Стига, разбира се да не става дума за едни и същи същества, които обаче се проявяват ту като едното, ту като другото. Но дори да е така, добре е да се знае, че под формата на работници на светлината добрите населяват предимно Англия, Щатите, Канада и Австралия. Без обаче да ги управляват – кой ги управлява в действителност ще се разбере съвсем скоро, без обаче да станат ясни отношенията му с ануннаките.

Лошите извънземни пък от своя страна се делят на рептили и хищници (значи ли това, че рептилите не са хищни и че хищниците не са влечуги?). Тези две групи управляват света и си съперничат за абсолютно господство над него. Нещо като САЩ и СССР, Mercedes и BMW, Coca-cola и Pepsi и т.н. Половината държави са под влиянието на рептилите, тоест държавните им ръководители са дегизирани рептили, а другата половина – са под влиянието на хищниците, тоест техните президенти, крале, емири и премиер-министри са маскирани хищници. За мен остава загадка дали например в Англия лейбъристите са рептили, а консерваторите – хищншици, или пък са просто враждуващи рептилски, респективно хищнически, фракции.

Ето, впрочем, как рептилите и хищниците са си поделили основните държави.

Рептили: Русия, която ще се съюзи с Китай – традиционен бастион на рептилите, Бразилия, Италия, Иран, Индия, Исландия, Индонезия, Малайзия, Франция, Корея, Германия, Мексико, Холандия. Винаги съм долавял, че има нещо, което свързва всички тези страни, но досега все не съм успявал да го прозра докрай.

В сферата на влияние на хищниците попадат Дания, Австралия, Йордания, Пакистан, Украйна, Япония, Испания, Канада и повечето азиатски страни (очевидно обаче без Китай, Индия, Малайзия, Индонезия, Иран и Корея, които са под рептилско влияние), както разбира се и Съединените щати, където са базирани централните сили на хищниците.

Между така групираните сили предстои страшен сблъсък, който изобщо няма да прилича на познатите ни конвенционални войни, а ще бъде нещо много по-зловещо. Не разбирам само едно: за кого да викаме – за рептилите или за хищниците. Какво ще се случи със Земята, ако победят едните и какво – ако победят другите. Не ни помага да разберем дори и узнаването, че самият Исус Христос е пратеник на Светлината и „понастоящем оглавява Спасителната Мисия на Светлината”. Той за рептилите ли ще се бие или за хищниците? Не ни помага дори и следващото узнаване, че Исус Христос  не е никакъв Исус Христос , ами е превъплъщение на Истинската Божествена Майка. Но ако си мислите, че Истинската Божествена Майка е Истинската Божествена Майка, дълбоко се лъжете, тъй като Истинската Божествена Майка от своя страна е превъплъщение на Женския Бял Бизон. Тоест Исус Христос не е нищо друго освен Женския Бял Бизон. Има късмет извънземното Амитак Станфорд, че споделя това свое знание във времена, когато не може да го чуе Томас де Торкемада иначе щяхме да имаме едно весело цвъртящо на кладата извънземно.

Статията се занимава и с още няколко теми сред които са романът „Шифъра на Леонардо”, сам той шифър в шифъра, папа Йоан-Павел ІІ, обграден през целия си живот, разбира се, от извънземни, и глобалното затопляне (къде без него!), което прави особено важен съюза между Дания и Австралия. Защо го прави важен ли? Ама че сте глупави! Ами вследствие на глобалното затопляне водата ще се изпари и повече никога няма да падне под формата на дъжд над земята (но тогава няма ли да имаме огромни облаци, които да спрат слънчевата светлина и да предизвикат ледников период? Не знам и не смея да разсъждавам), та водата ще се изпари и единствената вода, която ще остане за пиене ще е под формата на лед, който защо няма да се е изпарил заедно с другата вода, не се казва. Ха сега да видим кой контролира леда. Южният полюс извън всякакво съмнение се контролира от Австралия, защото е най-близо. Що се отнася до леда в северното полукълбо, той е изцяло под контрола на Дания, защото Гренландия е тяхна. Какво стана с ледовете около северния полюс ли? Отде да знам! Защо ме питате мен, аз да не съм някое извънземно!

Ако се върнем по-нагоре, за да видим в коя сфера на влияние попада Австралия и в коя Дания, ще видим, че и двете се управляват от извънземните-хищници. Ето, значи, как при един задълбочен прочит на текста на Амитак Станфорд можем да отговорим вместо нея коя извънземна раса ще победи – тази, която държи леда. Но да не избързваме. Ще поживеем и ще видим. Може пък междувременно да дойде 2012, когато ще се превърнем в енергийни същества и, знае ли човек, тогава може и да не се нуждаем от вода, следователно извънземните-хищници могат да си заврат ледовете на Антарктида и Гренландия в… с каквото там разполага извънземната им анатомия.

Ето цялата тази информация реших да споделя с вас, защото мисля, че е важно да се знае и защото съм сигурен, че не попаднах случайно на нея, а бях поканен да я открия чрез новината за щитовидната жлеза по радиото. Също така мисля, че е добре още отсега да решим кои извънземни същества ще подкрепяме, за да няма после „малка бях, излъгах са”. И освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Продукти:
1 козунак със стафиди или захаросани плодове
1 пакет нишесте Ванилия или Карамел
1с.л. Бренди, Уиски или Бейлис
1ч.ч. смлени орехи
1 пакет бисквити Еверест
6- с.л. захар
1лт прясно мляко
1ч.ч. коктейлни череши

Приготвяне:
Козунакът се реже на парчета с дебелина половин пръст /0,5см/. Млякото се налива в тенджера. Добавя се захарта и съдът се поставя на включен котлон. Бърка се с дървена лъжица, докато се стопи захарта. Нишестето се разтваря в 1/2ч.ч. вода. Трябва да се получи гладка каша. Добавя се на тънка струйка в горещото мляко. Бърка се непрекъснато до пълното сгъстяване на крема, след което се оттегля. Към кремът се добавя 1с.л. бренди. Бърка се непрекъснато докато се получи еднородна смес. Взема се тортена форма със закопчаващ се околен ръб. На дъното на тортената форма се подрежда ред козуначни филийки. От вътрешната страна на околния ръб се подреждат бисквитките. Козуначеният блат и бисквитеният борд се мажат с крем. Отгоре се нарежда втори ред козунак. Покрива се плътно с крем. Оставя се да изстине. После тортата се слага в хладилник да стегне. Покрива се с орехови стърготини. Отгоре се подреждат коктейлни череши. Реже се студена на парчета. Оригинален десерт за Великденска среща с приятели!

снимка: chernobil.info

— Какова была ваша первая реакция на случившееся?
— Первой моей реакцией было недоумение: как такое могло произойти?! Ведь ученые всегда заверяли нас, руководителей страны, что реактор абсолютно безопасен. Академик Александров говорил, например, что РБМК можно ставить хоть на Красную площадь, так как опасности от него не больше, чем от самовара…

снимка: chernobil.info

Над 1000 дипломатически доклада от американското посолство в София и от други източници, споменаващи България ще бъдат резюмирани и анализирани от сайта за разследваща журналистика Биволъ.

Оригиналните текстове ще бъдат публикувани най-напред в сайта Balkanleaks, преди да излязат официално в базата данни на Wikileaks.

Wikileaks и Биволъ се споразумяха миналия месец за партньорство в журналистическата и експертна обработка на грамите от България, а впоследствие и от други балкански страни.

Докладите от София са 978 на брой, от тях само 8 са публикувани до момента след обработка от Гардиън, Монд и Ел Паис.

В началото на март Биволъ публикува пълния текст на грамата за организираната престъпност в България на посланик Джеймс Пардю, който беше значително съкратен от Гардиън.

Архивът, с който Биволъ разполага, съдържа доклади от 1986 - до февруари 2010 г., но преди 2005 г. грамите са само 8 на брой.

Голямо внимание в докладите е отделено на главните политически лидери в Бъгария, както и на партиите, определящи статуквото в страната. Впечатление прави, че темите за организираната престъпност, корупцията, прането на пари и знакови “бизнесмени” са твърде често споменавани, особено в конфиденциалните информации. Докладите с гриф “Confidential” и “Secret” са повече от половината от общия брой (виж графиката и таблицата).

Особено внимание смятаме да обърнем на темите, които са актуални за обществото, като тези за корупцията, организираната престъпност, съдебната система, свободата на медиите, енергийните взаимоотношения с Русия, облика на известните ни политическите лица и тяхната “скрита” за публиката страна. 

Архивът от дипломатически доклади съдържа над 1100000 думи (над 3000 страници) и представлява своеобразна историческа ценност - енциклопедия на късния български преход, с многобройни препратки към събития от 90-те години на миналия век и началото на новото хилядолетие.

Честота на важни ключови думи от архива:

Партия	Грами
БСП	96
Атака	83
ГЕРБ	78
ДПС	63
НДСВ	44
СДС	33
ДСБ	16
Политицически лидери
Сергей Станишев	215
Симеон Сакскобургготски	77
Георги Първанов	64
Бойко Борисов	57
Иван Костов	44
Волен Сидеров	22
Ахмед Доган	17
Мартин Димитров	5
Надежда Михайлова	6
Други политици
Румен Овчаров	42
Румен Петков	30
Симеон Дянков	13
Цветан Цветанов	11
Нихат Кабил	10
Татяна Дончева	7
Трайчо Трайков	2
Атанас Атанасов	2
Съдебна система
Борис Велчев	27
Никола Филчев	10
Групировки
Емил Кюлев	11
ТИМ	8
СИК	8
ТИМ	8
Васил Божков	7
Мултигруп	5
Алексей Петров	4
ВИС	3
ДАНС
Петко Сертов	6
Иван Драшков	2
Ключови думи
ЕС	552
Русия	290
Корупция	208
Ирак	181
Организирана пр.	141
Газ	132
Атом	116
Нефт	76
Американски Бази	57
Южен Поток	53
Пране на пари	41
Съдебна система	30
Бургас-Александропулис	29
Присъединяване	24
Мониторингов доклад	23
Руски натиск	20
Мафия	9

По-подробна информация за медиите по мейл: contact@bivol.bg

П.С. Всички читатели, които ползват социалната мрежа Фейсбук могат да се информират предварително за предстоящите публикации от фейсбук-страницата на Биволъ.

Над 1000 дипломатически доклада от американското посолство в София и от други източници, споменаващи България ще бъдат резюмирани и анализирани от сайта за разследваща журналистика Биволъ.

Оригиналните текстове ще бъдат публикувани най-напред в сайта Balkanleaks, преди да излязат официално в базата данни на Wikileaks.

Wikileaks и Биволъ се споразумяха миналия месец за партньорство в журналистическата и експертна обработка на грамите от България, а впоследствие и от други балкански страни.

Докладите от София са 978 на брой, от тях само 8 са публикувани до момента след обработка от Гардиън, Монд и Ел Паис.

В началото на март Биволъ публикува пълния текст на грамата за организираната престъпност в България на посланик Джеймс Пардю, който беше значително съкратен от Гардиън.

Архивът, с който Биволъ разполага, съдържа доклади от 1986 - до февруари 2010 г., но преди 2005 г. грамите са само 8 на брой.

Голямо внимание в докладите е отделено на главните политически лидери в Бъгария, както и на партиите, определящи статуквото в страната. Впечатление прави, че темите за организираната престъпност, корупцията, прането на пари и знакови “бизнесмени” са твърде често споменавани, особено в конфиденциалните информации. Докладите с гриф “Confidential” и “Secret” са повече от половината от общия брой (виж графиката и таблицата).

Особено внимание смятаме да обърнем на темите, които са актуални за обществото, като тези за корупцията, организираната престъпност, съдебната система, свободата на медиите, енергийните взаимоотношения с Русия, облика на известните ни политическите лица и тяхната “скрита” за публиката страна. 

Архивът от дипломатически доклади съдържа над 1100000 думи (над 3000 страници) и представлява своеобразна историческа ценност - енциклопедия на късния български преход, с многобройни препратки към събития от 90-те години на миналия век и началото на новото хилядолетие.

Честота на важни ключови думи от архива:

Партия	Грами
БСП	96
Атака	83
ГЕРБ	78
ДПС	63
НДСВ	44
СДС	33
ДСБ	16
Политицически лидери
Сергей Станишев	215
Симеон Сакскобургготски	77
Георги Първанов	64
Бойко Борисов	57
Иван Костов	44
Волен Сидеров	22
Ахмед Доган	17
Мартин Димитров	5
Надежда Михайлова	6
Други политици
Румен Овчаров	42
Румен Петков	30
Симеон Дянков	13
Цветан Цветанов	11
Нихат Кабил	10
Татяна Дончева	7
Трайчо Трайков	2
Атанас Атанасов	2
Съдебна система
Борис Велчев	27
Никола Филчев	10
Групировки
Емил Кюлев	11
ТИМ	8
СИК	8
ТИМ	8
Васил Божков	7
Мултигруп	5
Алексей Петров	4
ВИС	3
ДАНС
Петко Сертов	6
Иван Драшков	2
Ключови думи
ЕС	552
Русия	290
Корупция	208
Ирак	181
Организирана пр.	141
Газ	132
Атом	116
Нефт	76
Американски Бази	57
Южен Поток	53
Пране на пари	41
Съдебна система	30
Бургас-Александропулис	29
Присъединяване	24
Мониторингов доклад	23
Руски натиск	20
Мафия	9

По-подробна информация за медиите по мейл: contact@bivol.bg

П.С. Всички читатели, които ползват социалната мрежа Фейсбук могат да се информират предварително за предстоящите публикации от фейсбук-страницата на Биволъ.

Продължаваме с пътешествието по време на потоп из Тасмания. Започнахме с градчето Лонсестън, преживяхме големите дъждове , гонихме духовете на умрелите в каторгата Порт Артър, а сега продължаваме към столицата Хобарт – най-фотогеничният град на Австралия Приятно четене:

Тасмания

част четвърта:

Хобарт – перла в короната

Събужда ме неописуемият земетръсен трясък от несполучливите опити за летене на строителното скеле сглобено край фасадата на мотела. Ако ще светът да се сгромолясва, не ми пука! Уморена съм. Искам поне веднъж да се наспя и да не съм мокра, и да не ми е студено. Упорито лежа със затворени очи, но данданията навън се усилва и вече намеква за излитащи покриви и въздушна бомбена атака, не само за катастрофиращи строителни скелета. Повдигам клепач, колкото да установя, че пердетата се веят празнично от неистовите въздушни струи проникващи през миниатюрните невидими пролуки в неуплътнената дограма. Като победни знамена на розички и маргаритки в ярката утринна светлина. Прозорецът се мисли за параден барабанчик и дрънчи, и звъни, и хлопа оглушително като на манифестация. И свири пронизително с уста. Не много умело. Повече го докарва на виене. Малко като сирените на Гражданска защита. Може би най-после ни е застигнало бедствие?! Въздишам тежко и изтривам решително последните паяжини сън, лепнещи по миглите ми. Измъквам се от завивките, за да надникна в аквариума отвъд стъклото. Очаквам да видя вода и риби. Потоп. Какво друго?!Ослепява ме златната хубост на изгряващото слънце. Явно още сънувам. [caption id="" align="aligncenter" width="615" caption="Хобарт"][/caption]

От друга страна, възможно ли е човек да сънува такива оглушително дрънчащи сънища и да не се събуди? Едва ли. Опитвам се да направя бърз анализ на ситуацията (с още мътен мозък, на гладно и преди дори да съм пила кафе). Явно на Господ му свърши водата. Ха! Пада му се! Като разхищава така безогледно. И след като опитите Му да ни издави не дадоха резултат сега е прибегнал към следващия описан в литературата метод - да ни издуха. Скелето отвън потвърждава разсъжденията ми с убедителен трясък и хлопане на неумело излитащи дъски. Стълбовете на електрическите лампи се огъват като тръстики под внезапните пориви. Детето се размърдва в леглото си, открехва с нежелание едвам-едвам едно око и от там се излива такъв изпепеляващ справедлив гняв към непоносимия шум, непоносимата вселена и най-вече невъзможно-непоносимите майки, безспорно отговорни за всички вселенски несправедливости, будещи сладко спящите подрастващи, че за момент се вцепенявам от ужас - какво ли ще стане ако отвори и двете си очи. Като нищо ще ме вкамени вовеки ей тук на място, както съм си рошава, на един крак и по гащи. Никакъв Божи гняв не може да се мери с гнева на Ненагледното. За щастие тежкият клепач се притваря уморено. "Какво е това пък сега?" - измучава изпод завивките още в несвяст. "Буря"- старая се да звуча неутрално. "Духа, но вече не вали." - опитвам малко по-оптимистична нотка - "Даже грее слънце. Искаш ли да излезем за закуска? Преди всевишният да е пратил също напаст от скакалци, мор по кравите, чума и каквото там още има в наръчника Му за небесно възмездие." Това разбира се е риторичен въпрос. Споменаването на закуска винаги върши работа и половин час по-късно сме вече на главната пешеходна улица в Хобарт. Благоразумно вървим по средата на павираното пространство - далеч от застрашително разтърсваните козирки и рекламни табели, опитващи се отчаяно да се откъснат от прилежащите си сгради. Насред вихрушката дори не успявам да обърна подобаващо внимание на говорещите бетонни възглавнички, разхвърляни наоколо.(Не съм сигурна това за изкуство ли трябва да минава или за обществена услуга) Търсим завет и отворено кафене. В ярката съботна сутрин се взираме невярващо в дълбокото синьо на небето. След месеци на сивота и дъжд в тормозения от Ел Ниньо (или Ла Ниня - все не мога да схвана кого точно винят метеоролозите) Куинсланд зяпаме учудени почти като младия глист: "Тате, а какво е това там голямото синьото и онова красивото златното?" Цветовете ни заслепяват. Сега вече се налага да се екипираме със слънчевите очила. (Знаех си аз, че ще им дойде времето. Слънцезащитния крем си обещавам да го използвам когато ни връхлетят скакалци и чума.) Нямаме нужда от карта, за да се ориентираме безпогрешно къде е морето. Като новоизлюпени морски костенурчета инстинктивно се отправяме натам.

Столицата на Тасмания Хобарт е вторият най-стар град в Австралия.

Основан само 15 години след Сидни край естуара на река Деруент, в полите на снежната планина Уелингтън в далечната 1803 година с пристигането на първите бели заселници - 74 затворници, 71 войници, 21 съпруги и 14 деца. Единствените други обитатели на острова по това време били немногобройни групички аборигени и невиждани другаде зверове - тромави уомбати, свирепо-изглеждащи тасманийски дяволи, всевъзможни размери кенгура, странни птици, още по-изумителни птицечовки и раирани вълци, известни днес като (изчезналият) Тасманийски тигър. Растителността също не радвала окото с нищо познато и родно - евкалипти, папрати и бодливи храсталаци. Само морето предлагало обичайния комфорт на солените си ветрове, изобилие на морски дарове и най-вече връзка с цивилизацията. Не е чудно, че новозаселилите се столичани организирали градчето около пристанището. С гледка към водата и пристигащите кораби. Към всичко останало на сушата прилагали основния колонизаторски закон:"Ако бяга стреляй, ако расте сечи!" Много скоро вече нямало и следа от екзотичната островна флора и фауна край градеца. Нито пък от оригиналното аборигенско население. Не останало много ни за стрелба, ни за сеч. Проспериращата затворническа колония в Порт Артър осигурявала евтина (направо безплатна) работна ръка, дървен материал и плавателни съдове за бързо разрастващият се търговски, административен, заселнически, китоловен и тюленоловен център, тогава известен още като Хобартон (официално обявен за град и преименуван на Хобарт едва в края на 19-ти век) [caption id="" align="aligncenter" width="615" caption="Хобарт"][/caption]

Когато през 1853-та Дарвин спира тук за два дни с кораба "Бигъл"

го впечатляват жълтеещите ниви и тъмно-зеленото на картофените плантации опасали ниските склонове на планината. Впечатлява го и липсата на сгради в 15-хилядното селище. И цялостната изостаналост. Описва положението като "много по-лошо дори в сравнение със Сидни". Изобщо впечатленията на Дарвин от Тасмания и Австралия са предимно възторжени по отношение на природата, но нескрито песимистични колчем стане дума за обществото. Бедност, невежество, разпуснати нрави, тотална липса на интелектуални амбиции, жестокости към аборигените, варващина, никаква инфраструктура, слаба икономика, непреодолима изолация, неизмерима тъга и незаличимата стигма на затворническото начало надничат натрапчиво от редовете. Прозорливият естественик си признава открито, че: "За мен изгледите за бъдещето на тази колония са съвсем непонятни." и отплава от Тасмания със следната бележка в дневника си:"Сбогом Австралия!Ти растеш и без съмнение някой ден ще властваш като велика принцеса на Юга; за топла привързаност си вече голяма и честолюбива, но за уважение си още малка. Напускам бреговете ти без тъга и съжаление." Е, аз пък имам огромното удоволствие да докладвам от личен опит, че 150 години по-късно

Тасмания вече е Принцесата на Юга, а столицата Хобарт е искрящата перла в короната й.

Населението на града е малко над 200 хиляди души, сгради има в изобилие, при това в чаровно разнообразие от архитектурни стилове - Хобарт притежава една от най-добре съхранените колекции на колониална архитектура в Австралия, както и много модерни и съвременни сгради; улиците са широки, просторни, незадръстени; хората са любезни и усмихнати; пристанищните докове - спретнати и чисти; над река Деруент се огъва мощната снага на огромен бетонен мост, свързващ двете части на града (прилича доста на Аспаруховия мост във Варна); икономиката процъфтява, движена от туризъм, земеделие, риболов, пиво-, шоколадо- и винопроизводство. Днешен Хобарт е столица на чревоугодничеството, културен и образователен център, главна база за антарктически експедиции, традиционен финал на грандиозната новогодишна регата "Сидни до Хобарт", домакин на безброй фестивали и спортни събития, един от най-екологичните градове на Австралия, прогресивен, модерен, споменат е дори в Глобалния индекс за иновации и технологично развитие наравно със световен лидер като Рейкявик. Разстлан като пищна бродерия по полите на планината Хобарт се спуска стръмно към мастилено сините води на залива. Краката сами ни отвеждат по надолнището до

крайбрежната уличка "Саламанка"

с известните в цял свят редици от реставрирани пристанищни складове, задължително присъстващи във всяка тасманийска картичка и реклама. Добре че вече сме ги виждали на снимка, защото днес гледката е блокирана от стотици шатри, чадъри, сергии и безброй шарении. Съботния пазар на "Саламанка" е грандиозен. Пословично известен в цяла Австралия. И шумен. И великолепен. И претъпкан. И слънчев. Празничен и неустоим като лунапарк. Пълен с лакомства и изкушения. Чувствам се като петгодишна на селски панаир. Едва се въздържам да не си купя смешни чорапи, абсурдна шапка, картина на яхта, щайга ягоди, седем вида сладолед, рокля от 70-те, ламаринен гущер, цяла пита сирене. На книгите обаче не устоявам.

Забелязвам, че щандовете преливат от кралска литература и фотоалбуми. Отнема ми известно време да схвана, че е заради Мари-Елизабет Доналдсън -принцеса на Дания, съпруга на датския престолонаследник, която е родена и израсла в Хобарт. Което пък прави всички хобартци и тасманийци един вид родственици на датския кралски двор. Предполагам, че всяко момиче в Тасмания живее с мечтата да срещне европейски принц-ерген. Другият световно известен син на Хобарт е Ерол Флин(за младите, които не са го чували - Холивудски актьор, звезда и сексимвол от средата на 20-ти век, когато мъжете бяха секси само, ако са с бронзов загар, пура и шпага). В неговата богато илюстрирана биография откривам, че с Бояна сме се возили на една от яхтите му - "Барбари" в езерото Таупо в Нова Зеландия. Това може би ни сродява индиректно с датската принцеса, а?! Изправям по-високо глава, както подобава на истинска европейска аристократка. Докато да разгледаме всичките 500 сергии, да закусим, да позяпаме галерийките наоколо, да се спрем пред всеки от ретро-автомобилите, наредени в лъснат хромиран шпалир край алеята, да поседим на изтърканите каменни стълби, където някога червените фенери са приласкавали самотни моряци, да послушаме смешките на улични комици, да дегустираме сирена и шоколади, да поприказваме със случайни минувачи и да се порадваме на слънцето, ето ти го, станало пладне.

Бързаме към яхтеното пристанище, защото имаме резервация за разходка и обяд на историческата бригантина "Windeward Bound". Разходка всъщност едва ли е най-подходящата дума, тъй като предложението за туристите е да участват в управлението на платнохода. Това от своя страна изисква подготовка, екипировка, катерене по мачтите, работа с въжета. Запалената ми яхтсменка просто няма търпение да се качим на борда и да разпънем платната. Разочарованието й е неописуемо, когато ни посрещат на трапа с лошата вест, че поради бурния вятър излизането в морето се отменя. Даже за маневри в пристанището е твърде опасно. Капитанът и екипажът му лично се извиняват, но това не смекчава никак личната обида, с която мирозданието зашлевява отново подмолно и незаслужено горкото ми жадуващо приключения дете. Още от Коледа насам, където и да отидем наводнения, бури и нововъведени възрастови граници объркват плановете й за приключения и екстремни преживявания. Даже на плаж още не сме били това лято! Сълзите в очите й може и да са от блъскащият в лицата ни вятър, но нещо в отпуснатите й рамене ми подсказва, че е време за крути мерки. Втурвам се моментално в действие - настанявам я в първия зърнат крайбрежен ресторант, поръчвам специалитета на деня - тасманийска сьомга с миди, скариди и бутилка бяло вино - и като грижовна майка започвам веднага да уча чедото как се дави мъката в чаша. То, нали ми е умничко, схваща бързо.

Най-фотогеничният град на Австралия

ни се усмихва ласкаво отвъд панорамните прозорци, рибарските лодки се полюшват прелъстително край кея, яхтените мачти се накланят елегантно под поривите на бурята, слънцето разхвърля златни монети по лъскаво-разтрошената повърхност на залива, небето сияе с онзи уникален бодряшки цвят, който ми напомня за победни фанфари и непременно трябва да бъде кръстен Тасманийско синьо (ако още не е), сервитьорът е с маорски ген и кивешки чар, а виното - новозеландско. След ликьора и кафето си тръгваме в прекрасно настроение, леко фиркани посред бял ден, решени да се забавляме напук на всички вселенски заговори. [caption id="" align="aligncenter" width="615" caption="Хобарт"][/caption]

Катерим стръмните тесни улички на архитектурния резерват Батъри Пойнт- старият град с безукорно поддържаните историческ къщички, с миниатюрните им веранди и символични цветни градинки - все едно излезли от викторианска пощенска картичка. Мотаем се из антикварните магазини, прелистваме стари навигаторски карти, литографии, любителски акварелни пейзажи, мерим шапки с воалетки в ретро-бутиците, правим едно кръгче в ботаническата градина, следваме за малко историческия маршрут от туристическата карта, за да поснимаме архитектурни паметници, колебаем се известно време дали да влезем в музея на корабоплаването, но все тъй недоутолената ни жажда за слънце надделява - спускаме се пак надолу по склона към гравитационния център на градчето. Крабрежната алея, обточена от край до край с кафенета, бирарии, ресторанти, павилиончета за пържена риба и картофи, пицарии и барове, ни мами с жива музика и тълпи елегантно облечени хора. [caption id="" align="aligncenter" width="615" caption="Хобарт"][/caption] Вятърът е постихнал и в топлата привечер

Хобарт ни очарова с чара на малките черноморски градчета

С мириса на водорасли, неспирния крясък на чайките, вкуса на ръжда и сол във въздуха, смесен с домашната миризма на пържена риба и туристическия полъх на парфюми. Изглежда сякаш целият град е излязъл за вечеря и раходка по пристана. Наконтен, небързащ, отпускарски. Включваме се неусетно в местния вечерен парад по неписания, но задължителен за всеки морски градец маршрут - край водата, яхтите, кръчмите. Не е трудно - просто следваме тълпата. Нейните течения и приливи ни изхвърлят вече по тъмно, като водорасли останали на плажа след бурята, пред закотвено току до пешеходната алея корабче, продаващо пържени морски деликатеси в картонени кутии. Пресни, направо от днешния улов. Напомня ми толкова много любими моменти от детството, просмукани с дъх на пържена цаца и панирани калмари. Поръчваме си "Капитанска кошница" - колекция от всичките лакомства в дългото меню.

Тасмания е столицата на морските дарове

- тук се развъждат и ловят сьомга, скариди, стриди, миди, раци, омари, океански и речни риби от всякакъв вид и размер. Ако ще прояждам морски животни тук му е мястото. Оттегляме се с горещата си мазна вечеря на безднадеждно оцвъкана от чайките пейка в компанията на оглушително спорещи гларуси, нежно припляскващи вълни и други гладни туристи. Както сме го правили толкова летни вечери в Несебър или на Рибарския плаж във Варна.

[singlepic id=8985 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=8986 w=320 h=240 float=right]

Притъмняващото небе ни поръсва с водни капки - първо деликатни и освежаващи, после все по-мокри и досаждащи. Вятърът внезапно охладнява неприятно. Аха, лятната ваканция свърши. Връщаме се в света на Божието възмездие. Нощният Хобарт ехти от музиката на безплатния рок-концерт в парка до пристанището и привлича неудържимо сдемнайсет-годишната ми спътница. Аз се отправям в обратната посока - нагоре по баира. Съботната вечер трака с високи токчета по тротоара, смее се с младежки гласове, току изръмжава внезапно с мотоциклетен бяс и дрънка дълго на китара от съседния хостел. Но поне строителното скеле се е отказало най-после от опитите си за летене и успявам да заспя. Очаквайте продължението Автор: Изабела Шопова Други разкази свързани с Австралия и Тасмания – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Тасмания (1): По деликатните места на географията
2. Тасмания (2): Време за дъжд
3. Тасмания(3): В каторгата на Порт Артър

Пламен Асенов

/в. “Труд”, 21.04.11, заглавие на редакцията – Игра на предварителни избори в дясно/

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

Синята коалиция готви предварителни избори, за да определи общите си кандидати за президент и кмет на София, както вероятно и за кметове на градовете, в които СДС и ДСБ няма да успеят да се разберат на местно ниво.

Няма да питам защо – логиката е ясна. От едната страна на тази логика стоят непреодолените през последните десет години противоречия между двете десни формации, противоречия най-вече на личностно и групово ниво. Защото всъщност, доколкото те изобщо имат ясна идеология, реални идеологически различия между тях не съществуват.

От другата страна вероятно стои споменът за обществената енергия, която се вля в редиците на сините по време на предварителните избори през 96-та, когато изхабеният Желев бе заменен с визионера Стоянов, сетил се да издигне лозунга за ЕС като цивилизационен избор на България. И сега е очевидно желанието на сините този спомен да се превърне отново в жива реалност.

По всичко личи обаче, че тогавашната “Рапсодия в синьо” този път може да бъде  изсвирена само като някаква рап-содия в синьообразно, тоест, ще чуем потпури от Гершуин, забъркани в рап-коктейл от стари муцуни, безсилие за истинска политика и безплодни напъни за формулиране на стимулиращи обществото приоритети.

Да започнем обяснението от края към началото. Не мога да разбера как политик като Иван Костов, който иначе умее да разделя сеното от плявата, сега прави изявление, че основният дебат в президентската кампания трябва да е върху проблемите образование, здравеопазване и администрация. Не че тези теми не са болезнени за българското общество. Но какво е отношението на синия или какъвто и да било друг президент към тях?

Едно единствено, той може само да застане в ролята на синьообразен Първанов и да подвиква подир което и да било правителство – ами дайте да дадем някакви реформи тук и там. А правителството, като не може или не иска да даде въпросните реформи в този момент, отсвирва президента и му вика да си гледа президентската работа.

Всъщност основният дебат в тазгодишната президентска кампания от гледна точка на една нормална десница би трябвало да се съсредоточи върху съвременната визия за отношенията на България с ЕС и НАТО, върху това как ние, българите, да станем истински, а не само формално приети европейци от една страна, а от друга – върху очистването от все по-неприемливото за нормалния човешки разум руско присъствие в страната. Някой ще каже, че тези теми са прекалено абстрактни и българинът не се интересува много от тях? Ами ще видим дали поне споменатият европейски дебат няма да се превърне наистина в център на цялата кампания, ако Меглена Кунева реши да се кандидатира.

Втората част от рап-содията, която определих като “безсилие за истинска политика”, всъщност се базира на нормалната логика и на емпиричния опит. При абсолютната политическа неспособност за възраждане, което сините демонстрираха през последните десет години, не може да се очаква сега изведнъж те да стъпят здраво на крака и да победят змея в себе си и извън себе си.

Дори комунистите, дето през 96-97 година бяха докарани до състояние на истински ядрен разпад, само за четири години в опозиция успяха да извадят печеливш президент и след още четири да вземат властта, а десницата, която, освен всичко друго, има на своя страна силата на доброто и капацитета на нормалното мислене, за десет години успя само да сведе електоралната си база от жалки тогава до още по-жалки сега проценти.

Аз по принцип обичам да възразявам на версията, че народът винаги е прав, но в този случай ми е трудно да възразя. Просто от 2001-ва година насам хората виждат как сините се капсулират, за да запазят позициите на някакви лица и клики от партийната  върхушка. Нормално е те вече да не вярват на приказките, че това се прави с цел днес да се съхраним, а утре да се въздигнем. Прекалено много време мина, утре настана, а въздигане отнийде взорът не види.

И, разбира се, една от основните причини за липсата на споменатото въздигане, е третият фактор, старите муцуни и в двете десни партии, неизбежно свързани с предишните два пункта – липсата на свежи политически идеи и липсата на нови подходи за реализирането им. И като казвам “стари муцуни” нямам предвид само Иван Костов, защото той даже и като стара муцуна стои най-добре от всички останали в десницата, независимо от тоновете мръсотия, която се изрина през годините върху гърба му.

Не съм забравил също, че Мартин Димитров е относително нова муцуна. Само че очакването той да внесе свежа струя в дясно изобщо не се реализира, апаратът под него, а и организациите по места, се оказаха дотолкова закостенели и неспособни на вътрешни реформи, че ако от това се умираше, дека щехме да ги копаме…..

Поредното доказателство за тази закостенялост в дясно са и имената на евентуалните сини кандидати за президент, които се въртят в момента – Надежда Нейнски, Румен Христов, Найден Зеленогорски и компания. Някои от тези хора всъщност имат своите качества, но категорично никой от тях не носи онази цялостна визия за истинска промяна, обещанието да бъде глътка свеж обществен въздух в спарената атмосфера на българската политика.

Лошото е и друго. Лошото е, че за Синята коалиция вече е късно да извади и представи пред публиката едно съвършено ново лице – дори и да иска, дори да има откъде да го извади, дори да има парите и капацитета да му направи страхотна ПР кампания в малкото оставащи до изборите месеци. Късно е, либе, за китка. Тези неща при една малка опозиционна политическа сила се правят доста по-рано, примерно година преди изборите, за да има време новият човек да се наложи, без да се изхаби.

Останалото е от Лукаваго и затова правенето сега на предварителни избори в синия оркестър изглежда само като игра на предварителни избори. Иначе музикантите вече са поели дъх и диригентът вече е замахнал с палката. Добре поне, че Гершуин няма да чуе рапсодията, която ще последва.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Любовта на публиката през 2010 г. и наградата "Цветето на Хеликон" през 2011 г. Това донесе на Калин Терзийски-Кайо романът му „Алкохол”, нареждайки се на първо място сред най-продаваните заглавия сред номинираните за присъжданата от жури „Голяма награда на Хеликон” през 2010 г, съобщава сайтът на веригата книжарници. Кайо получи статуетката лично от Росица Ташева, носител на наградата на журито за 2010 г. за „Колкото до Шотландеца” на церемония в столичната книжарница „Хеликон-Витоша”.

Вчера вечерта бях поканен да участвам в Шоуто на Иван и Андрей по Нова. Темата беше за насилието над религиозните общности. Гости в студиото, освен мен, бяха Красимир Кънев от Българския хелсикски комитет, адвокатът и бивш депутат от Атака Павел Чернев и човек, когото запомних като Симеон Костадинов от ВМРО.

Ако ви е интересно, вижте записа на предаването от архива на НОВА ТВ:

Помните ли самолетът U-2, който  през 50те години накара СССР да преразгледа доктрината си за противовъздушна отбрана и дълго време остана недосегаем за ракетите земя-въздух? Един самолет е свален през 1960 година от ракета С-75, след което съветите се опитват да го откопират, но не успяват и изоставят проекта(С-13) през 1962 година. Това бижу на [...]