Някой в ьTV показа отличен вкус, като ни пусна да гледаме тази вечер „Предай нататък“.

От доста време съм спрял да гледам телевизия, или поне каналите с малки номера, дори чак сега забелязах, че сигналът ми е ужасен и картината е на сняг.

Но психопатското личице на Кевин Спейси и съсредоточения поглед на Хейли Джоуъл Осмънт (любимото дете-актьор на Спилбърг, играл в „Изкуствен интелект“, но също и във „Форест Гъмп“ и „Шесто чувство“) ме накараха да зарежа всякакви планове за полезно прекарване на вечерта да се закотвя пред телевизора.

Много добра идея. Не го бях гледал.

Твърде сантиментален? Голям праз.

Филмът ми подейства много силно и за пореден път се замислих защо хората живеят добре или зле и какъв избор трябва да направят, за да живеят добре и смислено.

Вероятно някои скептици ще ми възразят - „Ама ти си много прост, бе! Не виждаш ли, че това е манипулация, красива приказка, която трябва да те разреве в киносалона, за да си дадеш паричките и утре да дойдеш пак?“

Е, и? Задължително ли е, всичко направено за пари, да е порочно и лошо? Очевидно, има причина приказките да съществуват и да се разказват, дори това да коства много милиони. Хората си искат приказките, разказват си ги от незапомнени времена и ще продължават да го правят.

Америка (САЩ) е държава, в която милиардер, филантроп и мислител често са синоними и това ми харесва. Хубаво е, когато човек получава възнаграждение за идеите и труда си и е хубаво, когато прави нещо добро за другите, без да го прави задължително за пари.

Филмът е изключително американски по дух. Показва съвсем нагледно, какво е необходимо да се направи, за да се случват добри неща и защо се случват лоши неща. Много нагледен урок по политика, родителство, педагогика, психотерапия, лични взаимоотношения. Урок, след който си казвам – да, май така трябва да се правят нещата, жалко че не съм толкова смел.

Добър знак е, че големите звезди Кавизъл, Бон Джоуви, Джей Мор се справят отлично с второстепенните си роли. Мога да заложа пари, че не са ги питали повече от веднъж, искат ли да участват.

Препоръчвам го за гледане, дори ще си го намеря отнякъде да си го имам.

Виждам, че доста хора около мен, които чета с интерес, не разбират идеята на Великден, или поне не я разбират като мен. Идеята за човека, който предварително се е жертвал заради доброто на всички останали и в крайна сметка е победил смъртта, предизвиквайки промяна в целия свят.

Нямам намерение да влизам във вулгарно-биологични спорове за прераждането, възкресението и т.н. Говорим преди всичко за идеи, а не факти.

Това е като поезията – все едно някой да се опитва да ми обясни, че Балканът, който представлява земна маса, резултат от някакви геологично-тектонични процеси, не би могъл да пее хайдушки песни, защото няма гласни струни и да ми показва структурата на земните пластове като аргумент. Това не прави Ботев и „Хаджи Димитър“ по-малко смислени.

Нали знаете, човек умира два пъти - веднъж като жив организъм и втори път – когато спрат да споменават името му.

Христос воскресе!