Не знам. Наистина не знам как да коментирам и чета това.

Вярно е, че не трябва да се разгласяват думите на глупците, но тези словоизлияния и концепции за националната сигурност…как да ги оставиш встрани?

Кметът на Пловдив, Славчо Атанасов, сподели пред България, че:

 

С Либия сме във война, след като “Дръзки” навлезе в нейните териториални води. Това обяви вчера пловдивският кмет Славчо Атанасов. Той предупреди, че големите български градове ставали потенциални мишени.

“Като кмет на Пловдив не може да не съм обезпокоен за моя град”, заяви той и съобщи, че днес свиква всички шефове на служби при него.

“Ситуацията е чрезвичайна и ще искам да узная от тях каква е сигурността за Пловдив”, допълни Атансов. Щял да им възложи да създадат щаб и да изработят програма за подсилване на защитата на Пловдив.

 

Вероятно, не – убеден съм – журналистът от “24 часа” също е останал с много въпросителни в главата. Пловдив, ако не сте забелязали, от няколко години загуби много от чара си. Но явно на кмета не му пука особено (простете за този жаргон), защото нищо не е направил за града си. А уж трябва да работи за него. Сега явно иска да пусне “слушалки” навсякъде, да проследи дюнерджиите (защото са опасни за националната сигурност, макар Бойко Борисов да е на друго мнение), а най-вероятно ще трябва да постави военни патрули пред “Тримонциум”, защото:

 

Запитан работа ли е на един кмет да се занимава с международното положение, вместо да си гледа дупките, Славчо отвърна, че не можел да подмине този проблем. “Ако си мислите, че терористите са глупави и ще ни пощадят, жестоко се лъжете”, каза той.

 

Г-н Атанасов, знам, че се взимате насериозно, но все пак имам няколко думи към вас. Приемете ги съвсем приятелски.

1. Изглеждате смешно с тези изявления.

2. Преди изглеждахте незаинтересуван от Пловдив, а сега и звучите така.

3. Моля ви, овладейте нервите си. Новините ви идват в повече и не можете да смогнете с всичките си задължения, които така или иначе сте изоставили. Може би затова се занимавате с глупости.

4. Повярвайте ми, терористите също са хора и имат физически максимум на възможностите си. Докато изпълнят ударите си по всички набелязани цели, Пловдив ще е в безопасност, а вие най-вероятно няма да сте кмет. Тогава също толкова вероятно, май няма да се интересувате толкова кой ще взриви града.

 

Брачната церемония на Принц Уилям Артър Филип Луи и Катрин Елизабет Мидълтън в Уестминстърското Абатство.

Влюбих се в Лисабон от пръв поглед. Започвам шаблонно, но толкова уютно не съм се чувствал дори и в родния си град. Имах няколко дни на разположение да го разгледам обстойно, но времето ми стигна колкото да се разходя по главната и някои странични улици. Пропуснах да заснема типичните за Лисабон особености, като трамваите по наклонените спирки, къщите с фаянсови плочки, графитите, купища исторически сгради... Това, което привлече погледа ми, не е много, но все пак го споделям с вас.

Велислава Попова е главен редактор на в-к Дневник, а Магдалена Малеева е пенсионирана тенисистка.
Помолихме ги да ни изпратят снимка и отговори на няколко въпроса. Ето ги:

—

Какво би могло да излезе от Форум БИЗНЕС?

Маги: Надявам се да покажем, че бизнес не е лоша дума и да вдъхновим разни хора да правят бизнес, който решава проблеми, без да създава нови.

Велислава: ”Да раздвижи нещата” в България. Да вдъхнови.

Смятате ли, че бизнесът може да спаси планетата? (перефразираме Гари Хършбърг)

Велислава: Да. Хората и бизнеса. Отговорните. Но няма да е лесно.

Маги: Не знам. Напоследък се появяват толкова вдъхновяващи нови фирми и бизнес идеи, така че има някои моменти, в които го вярвам.

Коя е най-вдъхновяващата бизнес идея, за която сте чували напоследък?

Маги: “Мисия 0” на Interface.

Велислава: Три не много нови: сайтът за групово пазаруване Groupon, развитието на играта Angry birds и поредният (трети) брой на списание the gentlewoman. А съвсем последно - видях фермата на едно семейство, която много ме впечатли.

А ако започвахте свой бизнес сега, какъв щеше да е той?

Маги: Мечтата ми е да живея на място, което си прави енергия, не прави боклук, изхранва се само и се издържа от продажба на продукцията си. Ферма.

Велислава: Иска ми се да е интернет или технологичен, но като размишлявам - май съм закъсняла за големи иновации и проекти т.е. в момента ми се струва, че вече може само надграждане на реализирани идеи да има или да купиш готов голям проект, който да развиваш (нещо като Google или Foursquare :). Другите сфери, които ме предизвикват са онлайн маркетинг и медии. Ферма за биоземеделие (честно.) и списание/медиа по тази тема. Онлайн магазин за такива продукти. И не се отказвам от мечтата си за бар на плажа край вълните.

Каква ви е работата-мечта, без ограничения във времето и в мястото?

Велислава: Пътешественик.

Маги: Работа с деца, особено такива, към които животът не е бил много благосклонен.

Коя песен би била добър саундтрак на Форум Бизнес?

Маги: “How can we sleep when our bed are burning” на Midnight Oil.

Велислава: Една песен на любимите Pink Martini - Splendor in the grass. Трябва да отделим поне мъничко време, за да помислим накъде искаме да вървим и по какъв път и с каква скорост…Някъде където е зелено, с глава в тревата…

“Life is moving oh so fast
I think we should take it slow
rest our heads upon the grass
and listen to it grow

Going where the hills are green
and the cars are few and far
days are full of splendor
and at night you can see the stars

Life’s been moving oh so fast
I think we should take it slow
rest our heads upon the grass
and listen to it grow”

—

Форум Бизнес е на 14 май 2011

Регистрирайте се

Драгомир Кузов е собственик на Веломания ООД, производителите на велосипеди DRAG. Драго е майстор на спорта по колоездене, а когато прекратява спортната си кариера отваря малко магазинче в София, в което сглобява и ремонтира колелета. Така през 1998, започва малък семеен бизнес за сглобяване на колела под марката Drag, с два модела, които със сигурност познавате - Ontario и Grizzly. Днес моделите са много повече, както и държавите, в които можете да ги срещнете.

—

Поканихме Драго да участва във Форум Бизнес, заради целия този изминат път и придобититият опит и за да научим каква е връзката между велосипедите и умението да сбъдваш мечтите си.

—

Коя е любимата ти игра от детството?
Стражари и апаши

Участвал ли си в бой с въглавници?
Все още участвам:)

Изброй три свои хобита?
Колоездене, сърф, фрирайд ски

Кой е твоят любим предмет от ерата на социализма?
Трабант

Коя песен пееш под душа?
О соле мио

Кой е най-добрият концерт в България на който си бил?
AC/DC - беше супер яко

Кое е най-готиното име на град в България?
“Дупница”

Коя световноизвестна личност, от сега или от миналото, би била идеалния министър-председател за България?
Abraham Lincoln

Имаш ли любимо предаване?
Оцеляване на предела.

Без какво не можеш?
Без планината.

А с какво можеш и без?
Eднаквото ежедневие.

Twitter или facebook?
Те са “голямото зло”, но ми помагат много в бизнеса.

Кои са блоговете, които следиш?
Следя единствено личния си дневник.

Кой е достоен за пример?
Моите родители. От всеки човек можеш да вземеш нещо, но всеки трябва да вярва в себе си.

Каква ти е работата мечта, ако можеше да избираш година и място?
Моята работа е моята сбъдната мечта.

Едно нещо, което искаш да направиш преди да умреш?
Да изкача висок връх, да скоча с парашут, да отида на хели ски и много други подобни неща.

Кой е най-големият ти страх?
Че много хора не правят опит да се променят и не виждат какъв огромен потенциала крият в себе си.

Какво ще пише на корицата на биографична ти книгa?
Животът е лесен и зад всеки ъгъл се крие по нещо ново.

И какво ще вземеш на самотен остров (да, само три неща може да се вземат на един самотен остров :))?
Велосипед, сърф, музика (нядявам се да има вода).

—

Форум Бизнес е на 14 май 2011

Регистрирайте се

Публикацията в сайта Биволъ не се нуждае от коментар, но все пак трябва да се отбележи очевидното, но явно пренебрегвано правило: единственото ефективно средство за борба срещу задкулисните битки в и срещу България е прозрачността. Нищо не плаши повече кукловодите и не може така да им вгорчи живота, както изобличаването им. Когато са на светло [...]

Понеже не съм градски човек, съответно съм хетеро и не съм ходил на откриване на изложба живопис и ми беше интересно да видя как културния елит (на нацията) приветства Папа Жан през далечната 1995-а.

Видеото е от собствената касета на (изтъкнатия) артист и става по-динамично към 1:30, когато един писател държи реч, в която няма нищо конкретно. И както често, такива речи, завършват – Бог Да Пази България.

Текстът е предоставен на блога от Дорейд Ал Хафид, който се занимава с въпросите на арабските медии, арабския свят и социалните мрежи.

Не е тайна, че събитията в арабските страни оказват сериозно отражение върху регионалната и световна икономика. Още през първите дни на протестите в Египет започна да се наблюдава ръст в цените на петрола. Положението ескалира до степен, че се наложи борсата в Кайро да затвори врати, след като търговията с ценни книжа регистрира

сериозен спад (16% само за първите два дни от протестите). Туристическата индустрия на Египет губеше ежедневно по 310 милиона долара. Даже след падането на Мубарак и Бен Али икономиките на Тунис и Египет продължават да срещат затруднения. Появи се нова вълна от локални синдикални протести. Междувременно туризмът, основно перо и за двете държави, дава минимални признаци на съживяване, след като бе колабирал по време на протестите. Говори се, че значителни капитали се изтеглят от региона. И двете страни са принудени да се справят с хуманитарната криза по либийските си граници, където са се формирали бежански лагери от бягащи от размириците чуждестранни работници. Десетки хиляди тунизийци и египтяни работеха в джамахирията и спомагаха за вливането на свежи пари в икономиките на своите страни. Гражданската война и унищожението на петролни съоръжения стимулира допълнително цените на черното злато до 126 щатски долара за барел брент, като общото повишение от началото на кризата надвишава 20%. Това вече е достатъчно сериозен сигнал за глобална тревога. Световната икономика едва възстановила се от финансовата криза преди две години е изправена пред нови предизвикателства. Арабската криза съчетана с последиците от аварията във Фокушима и високите лихви в глобален мащаб ще забавят растежа, твърдят анализатори. Засега намалените добиви от Либия се компенсират от други производители. Саудитска Арабия е страната с най-големи резервни мощности и би могла да покрие евентуален недостиг на пазара. Страната с 10 милиарда долара излишък за 2010 г. се справи успешно (засега) с шиитските вълнения в югоизточната част на страната, където се намират основните нефтени съоръжения.

 

Опасенията са, че растящите цени на петрола ще доведат до рязко повишение на цените на храните. В развиващите се страни и третия свят горивата и храните образуват над 60% от общото потребление и тяхното поскъпване може да доведе до ускоряване на инфлацията, която в комбинация със забавения растеж води до стагфлация. Стагфлацията от своя страна може да доведе до „нова глобална рецесия”, казва Нуриел Рубини, като отбелязва, че „Сериозните вълнения в Близкия изток исторически са ставали причина за пикове в цената на петрола, които са предизвикали три от последните пет глобални рецесии.” (Нуриел 2011) Затова се смята, че шиитско-сунитското противопоставяне е източник на дългосрочна икономическа дестабилизация.

Шиитските малцинства (мнозинства в Бахрейн и Ирак) в страните от залива и Ливан са тлеещи огнища готови да се възпламенят от най-слабия полъх на пустинния вятър. Тези малцинства освен геополитичски инструмент на ислямската република представляват и чувствителна емоционална струна за населението на Иран, което е съставено от над 90% шиити. Иран обтегна взаимоотношенията със съседите си, членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив покрай решението на Съвета да подкрепи с военна сила властите в Бахрейн за потушаване на шиитското въстание там. Иран и Бахрейн оттеглиха взаимно посланиците си. Шпионски скандал предизвика изгонването на ирански дипломат от Кувейт. Колкото и хипотетичен да изглежда днес един военен сблъсък на Иран с арабските съседи, рискът не бива да се подценява. Първо, защото това противопоставяне исторически погледнато е традиционно, и второ, заради своя потенциал да срине световната икономика – твърде голям залог за пренебрегване. За любителите на черни сценарии само ще споменем, че Иран освен, че добива 10% от световния петрол и притежава втория по обем запас от природен газ, но  разполага и с ядрени мощности. Ядрената централа „Бушер” се намира на брега на Персийския залив, буквално под носа на своите западни съседи, и според доклад на фондация Heinrich Böll Stiftung (Iran-Report, 2011) е построена върху опасна земетръсна зона. Голяма е вероятността Иран вече да притежава и ядрено оръжие.

Преход от неопатриархализъм към неолиберализъм?!!

 

„Промяна искам да ям”* изпя една култова личност у нас в края на осемдесетте.  Спокойно можем да употребим тази фраза, за да опишем метафорично въжделенията на протестиращите в Египет и Тунис. Въпреки чисто социалната първопричина за протестите, свързана с цените на храните и най-вече на хляба. Днес, образно казано първа, втора и трета точка от дневния ред са политическите промени. Въодушевени от успехите си, но и основателно притеснени за необратимостта на процеса, протестиращите наблягат на исканията си за: промяна на конституцията, съдебно преследване на досега управлявалите и организирането на избори. Икономическите искания се изчерпват с романтичното искане десетките милиарди от задграничните авоари на бившите диктатори да бъдат „върнати на народа”. Чуват се гласове за либерални реформи и свобода на пазара, но не толкова като лозунги на площада, колкото като мнения на експерти и изказвания на някои политици, присъединили се към протестите. И тук трябва да отбележим основния порок на тези въстания.

 

Както отбелязахме по-горе, генезисът на вълненията (особено в Тунис и Алжир) са социалните искания за контрол над цените и намаляване на безработицата. От друга страна, исканията за демокрация, свобода и сваляне на режимите надделяха. Освен това като говорители и организатори на протеста изпъкнаха младежи, свързани със западните филантропски фондации, голяма част от които лобират за утвърждаването на неолиберални възгледи. Като прибавим и очертаващото се обвързване с МВФ и Световната банка, можем да предвидим една не до там социална перспектива, което според някой наблюдатели като Валтер Амбруст „може да доведе до силно разочарование от промените сред голяма част от населението.” (Ambrust 2011) Такова разочарование ще е неминуемо ако не се намали безработицата и не се подсигури устойчивост на продоволствието.

 

Въпреки сравнително добре развитото аграрно стопанство, Тунис и Египет внасят не малка част от нужните им хранителните стоки. Миналогодишните пожари в Русия предизвикаха по-малки добиви на зърнените култури и повишение в цените на международните пазари. Над 50% от разходите на едно домакинство в Египет отиват за прехрана, докато за сравнение в България този процент е около 30, а в западна Европа около 10-15. Безработицата сред младите е голяма, като 60% от населението е под 30 годишна възраст.

Обществени нагласи

 

В един кратък но много красноречив анализ публикуван във в-к „Die Zeit” Надине Крайтмаиер и Оливър Шлумбергер описват структурата на авторитарните ражими в арабския свят. Авторите смятат, че дългогодишната устойчивост на режимите се дължи на четири специфични за тези страни фактора: (1) Особености на икономическата система, които ще разгледаме по-долу; (2) Патримониална политическа система в  смисъла на описаните от Макс Вебер вертикални властови структури, отделящи масата от елита чрез бюрокрация; (3) Обществени фактори, свързани с патриархалните форми и ролята на авторитета и; (4) Международните фактори подкрепящи статуквото.(Kreitmayer, Schumberger 2011)

 

Под особености на икономическите системи, авторите имат предвид симптомите на икономическо рентиерство, характерно за арабския свят. Богатите на природни ресурси държави разчитат на доходите си от продажба на петрол и газ – вид икономическа рента, която директно се прехвърля в държавния бюджет. Обикновено излишъкът се инвестира в дялови участия в глобалната икономика и рядко се инвестира в производствен процес. Даже държави, които разполагат с малко или въобще не разполагат с природни богатства, също успяват да привличат външни приходи (рентиери втора класа). Това става под формата на финансова и военна помощ от Запада (преди години и от Съветския съюз), транзитни такси от петролопроводите (в Египет от такси за преминаването на Суецкия канал) и регионално сътрудничество с богатите на петрол страни. Така богати и „бедни” съумяват да „издържат” къде частично, къде почти изцяло населението си. Подсигуряват се безплатни държавни услуги като образование и здравеопазване, субсидират се горива и дори храни. На определени групи от населението (военни, полиция, държавна администрация, близки до властта бизнеси)  са предоставени привилегии за да се гарантира тяхната лоялност. С тези способи държавата „откупува” своята легитимност.

 

Спряхме се малко по-обстойно на този анализ, за да подчертаем стереотипа на отношенията държава-гражданин и какви очаквания би могъл да има последният. В условията на икономическа, социална и културна глобализация може да се очаква, че този архаичен модел ще бъде рано или късно изоставен. Въпросът е как да стане това с минимална социална цена, особено при по-бедните и необразовани слоеве, където патриархалните нагласи са силно изразени.

 

За разлика от източна Европа, където моделът на шоковата терапия обуславяше успехът на реформите (валидно най-вече за страните от Вишеградската тройка и Прибалтийските републики), в арабските страни би било по-подходящо да се приложи опитът на Бразилия от последното десетилетие, където мащабни държавни и държавно-частни програми гарантираха развитието на икономиката и социалната стабилност в очертанията на една либерална рамка.

 

Близостта до европейските пазари, наличието на евтина работна рака и достъпът до енергийни ресурси са предпоставки за икономически растеж и развитие.  Съществуват неизчерпани възможности за развитието на леката промишленост, селското стопанство и възобновяемите енергийни източници. Евентуални програми за микро кредитиране биха насърчили развитието на малкия и среден бизнес. Привличането на западни и арабски инвестиции също би допринесло за развитието на региона. Нужна е само още една предпоставка за просперитет – стабилност, условие, което за съжаление засега не се подава на хоризонта.

 

Бележки:

*Митко Воев от група „Нова генерация”

Използвани източници:

Ambrust, W. (2011) A revolution against neoliberalism? Aljazeera.net публикувано на 24.2.2011 http://english.aljazeera.net/indepth/opinion/2011/02/201122414315249621.html

 

Iran-Report. (2011) nr. 4 Iran-Report.  Heinrich Böll Stiftung http://www.boell.de/weltweit/nahost/naher-mittlerer-osten-iran-report-4-2011-11697.html

 

Kretmayer, N. Schlumberger, O.(2011) Autoritäre Herrschaft in der arabischen Welt. Die Zeit http://blog.zeit.de/schueler/2011/03/22/arabische-revolutionen/

 

Рубини, Н. (2011) Икономическото домино от арабската революция. в-к Дневни. Публикуванo на 17.3.2011 http://www.dnevnik.bg/analizi/2011/03/17/1061183_ikonomicheskoto_domino_ot_arabskata_revoljuciia/

 

 

 

Президентът на Унгария Пал Шмит , на 27 април 2011 година подписа новата конституция, която пряко е инспирирана от християнството. Предложението за приемането на новия основен закон беше направено от министър-председателя на Унгария и десните консервативни политици от Фидес, към която принадлежи и президентът. Още в преамбюла на Конституцията, думата “република” за Унгария вече не [...]

Най-трудно се пише за книгите, които са ти харесали най-много. Всъщност не... най-трудно се пише за книгите, които са те докоснали най-дълбоко. Точно там, където боли най-много и където кротко с годините скътаваш най-нежните, най-тъжните и най-силните чувства, защото нещо ги е спряло да се разгърнат и разцъфтят на воля. Тези книги умело, като изкусни шпиони, преминават през всички роли, всички маски, всички пози и заблуди и достигат до ТЕБ истински. Разтърсват те силно, събуждат те и после остават като сянка на нещо, преживяно от теб, написано от друг.

Гледам СВАТБАТА на Сватбите на живо в туитър:

4377. Кажете ми, моля, телевизия, която няма да предава пряко сватбата днес? #вторапрограма @plamenj

вълнувате ли сЪ ? и кой, по дяволите, е излъгал Гала, че като си сложи някакво сварено пиле на главата ще изглежда по-british? @rusana

За да изпратите коса на Уилям, натиснете 1. @rusana

Шибани терористи, заложете поне една Шибана бомба под задника на Шибаната кралица

Когато се омъжи дъщеря му на Боко и аз ще опъна една палатка на жълтите павета. @ARYO1_

начи, дори да предавах на живо след сватбената пенетрация на младоженците, пак нямаше да имам интерес към това досадно събитие. @ivvos

еха, Уилиам има да лепи столевки… #сватба @em4o

за едни сватба, за други – брадва. междувременно в северен лондон група вандали обират индийско магазинче. е това искам да гледам в тубата! @stassnikoloff

колегата толкова въодушевен от Сватбата, че почна на прави снимки с джиесема… на телевизора. @em4o

Камилата и Камиларят пристигнаха в църквата. @DidiGK

Явно днес има по една умряла птица на главата на всяка светска коментаторка на кралската сватба по БТВ @delian

Ей сега е момента да излезне порно с Кейт! #unleashpornwithkate @ARYO1_

“Предполагам, че стотици камери се грижат за този добър кадър” Ми, не… този кадър е само от една камера. Да не бъркаме понятията #novatv @stassnikoloff

Утре сутрин ще покажат ли чаршафа? #RoyalWedding @McPhisto38

Започваме с дефиниция. Какво точно е зелено работно място? Все още липсва официална дефиниция, очаква се изготвянето на Европейска стратегия за насърчаването им. Каквото и да излезе от тази стратегия, вече имаме заявен интерес от председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу за 3 милиона от тях и от Барак Обама за 5 милиона.

Нашата дефиниция е следната:
зелено е работно място, което намалява емисиите и повишава енергийната ефективност на икономиката.

Колко са зелените работни места в момента? Въпреки смелите политически планове все още никой няма статистика за това колко точно са те днес. Едно от малкото проучвания е на WWF, в което те се опитвата да изчислят броя им в Европа в бъдеще. Заключението е интересно: в Европа устойчивите икономически сектори вече осигуряват повече работа, от колкото традиционно замърсяващите индустрии.

Отбелязваме: Замърсяващи индустрии включват мини, електричество, газ, циментова и металургични индустрии. Зелени работни места са във възобновяеми енергийни източници, зелен транспорт (включително железопътен и масов градски транспорт) и енергийна ефективност.

Ето и някои от по-интересните прогнозите в доклада за Европейския съюз за периода от 2007 до 2020 г.:

• работните места, свързани само с вятърната енергия ще нарастнат двойно (от 154 000 до 329 000)
• в производството и инсталацията на фотоволтаични панели ще има почти десет пъти повече работни места (от 90 000 до 727 000)
• очаква се Европейската Директива за енергийна ефективност на сгради да генерира 450 000 нови работни места, свързани преди всичко с производството на изолационни материали и одитирането на еко сгради.

Това са прогнози от 2009 година, които може и да са изглеждали оптимистично тогава, но ето какво се случва междувременно: немското Министерство на Околната среда изчислява, че през 2009 г. във ВЕИ сектора само в Германия са били наети 300 500 души (спрямо 400 000 в целия ЕС две години по-рано), а едно макроикономическо проучване на Университета в Потсдам стига до заключението, че ако ЕС увеличи целта си за намаляване на емисиите до 2020 г. от 20 на 30 процента, това ще даде 6 милиона нови работни места. Явно някои зелени технологии се развиват много по-бързо от пазара на труда. Така например електрическите автомобили, за които преди две години не се говореше изобщо в контекста на зелени работни места вече се правят в много европейски заводи.

Зелените работни места не са добра новина за всички. С електрическите автомобили например, много компоненти от автомобилите с вътрешно горене ще станат излишни, а заедно с тях ще изчезне препитанието от свързаните с тях производства. Зелените работни места унищожават други работни места - пословично цитиран е случаят с националната политика на Испания.

Така, въпросите по темата са много: Преходът към зелени технологии и енергийна ефективност ще създаде ли повече работни места, отколкото ще бъдат загубени? Трябва ли правителствата да подкрепят зелените работни места или просто да не им пречат? Ако ги подкрепят – коя дефиниция за зелено работно място ще бъде избрана и каква форма за насърчаване?

—

Форум Бизнес е за да търсим отговори на въпросите

14 май 2011, Модерен театър

Регистрация

(детски терапевтични приказки и притчи)

Имало едно момиченце. Не знам как се получило така, но то не знаело нито една добра дума. Никога и никому не казвало "моля", "благодаря", "здравей". Всичко получавало с капризи и силен плач. И единствено, което можело да се чуе от него, било:
-Не искам! Няма пък! Не ми пипай куклата! Това е мое! Не си го давам! Махай се!
Но веднъж му се явил страшен-престрашен сън. Сънувало, че върви през неприветлив град и вижда около себе си само сиви къщи, а над тях намръщено небе със сиви облаци. Върви и не може да намери улицата и дома си и среща само едни сиви хора с намръщени, зли лица.
Пита то един такъв сив човек:
-Къде е домът ми?
-Не зная - отвръща той.
-Къде е улицата ми? - пита друг.
-Махай се! Не знам!
-Преведете ме през улицата! - през сълзи моли следващия.
А той, без да я погледне дори, се тросва:
-Не искам! Няма пък! Махай се!
Огледало се момиченцето наоколо и се уплашило - всичко, ама съвсем всичко било сиво: хората, къщите, дърветата. Даже градинките били със сива трева и сиви, повехнали цветя. Спряло до един магазин и се огледало във витрината. И то самото било сиво - сива рокля, сиви плитки, сиво лице - без усмивка и свежест. Заплакало момиченцето от страх, но никой не дошъл при него, никой не го пожалил и не го попитал защо плаче.
И всичко това се случило, защото сивият цвят на безразличието бил завладял цялата улица. А ако превземе целия град, то всички хора в него ще станат със сиви, безразлични души.
Равнодушните жители вървели, без да обръщат внимание на никого, по своите сиви дела.
И изведнъж момиченцето си спомнило думите на майка си:
-Добрите думи украсяват света и правят хората щастливи. А щастието им дарява радост и усмивки.
-Знам какво трябва да направя! - възкликнало момиченцето.
То се доближило до една сива старица, която стояла зад сива сергия до едни сиви храсти, усмихнало се и вежливо попитало:
-Добър ден! Дали не бихте могли да ми кажете, как да стигна до дома си?
И станало чудо! Пред очите на момиченцето сивата старица се превърнала в мила и усмихната баба, листата на храста позеленели, цветята станали разноцветни, а птичките по клончетата весело зачуруликали. Добрата баба упътила детето към дома му.
Момиченцето вървяло по улицата и се усмихвало на всички сиви хора, които срещало и те ставали радостни и добри. Защото топлата усмивка, която то им дарявало, стопляла сърцата им и правела всичко наоколо добро и красиво.
Оттогава, събуждайки се сутрин, момиченцето поздравява всички с "Добро утро!" И сънищата му станали цветни, дните щастливи, а хората, които среща по пътя си - добри и отзивчиви.

А може би не е било сън? Как мислите?

Ирина Горбачева

Източник

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Вчера (28.04.2011) беше динамичен ден. Ядрената мафия имаше грижа да замита следите от лишеното от съдържание и доста закъсняло съобщение за ядреният инцидент, на 5-ти блок, на връх 25 годишнината от трагедията в Чернобил. Не е лесно да ...

„Комунистите щурмуват небесата, комсомолците след тях летят. Пионери, пионери! Славен път ви чака, звезден път!” – това е част от популярна идеологическа песен, която в моето детство рисуваше бъдещето на нашето поколение. Това бъдеще, което сега е настояще.

Великден 2011 година. В Симеоновград група младежи плющи карти и малко преди полунощ тръгва към църквата да се чука с шарени яйца, защото така се прави. В това време пеперудата от теорията на хаоса трепва с крилца в другия край на Симеоновград и там баща дава автомобила си на своя син, който пък го дава на пияния си приятел, защото онзи отскоро имал книжка и не си бил начесал още крастата да шофира.

Улицата е тясна и изкъртена – парите за ремонт са откраднати. По средата зее шахта – капакът й е откраднат. Тъмно е – този, който се грижи да бъде светлина, е пиян. Пиян е и младият водач на МПС и надува колкото душицата на МПС-то дава. Отскача от дупката, препъва се в шахтата и като сляпо торпедо се сурва по тротоара. От осмина, тръгнали да се чукат с шарени яйца, убива шестима. Изтерзаната родина отново е в траур. Търси се виновник. Бащата? Синът? Пияният шофьор, кметът, полицията, президентът, правителството? Глобалното затопляне?…

„Комунистите воюват със войната, комсомолците на стража бдят…”

Злините най-често се вършат или за пари, или от простотия. Днес нашият хилядолетен народ е скован от невиждана простотия, която е издигнала парите в религия.

Всички тези младежи, които се избиват пияни или дрогирани, които не знаят кой е Кирил Христов или Светослав Минков, които успяват да издържат само половин час в джаз-клуб и бързо тичат във фолк-дискотеката да си „оправят вкуса”, всички тези, които мечтаят да бъдат като семейство футболист и манекенка с малки кученца в ръце, които дават „светско” интервю за пернишка телевизия – всички те са нашите деца. На нас, пионерите и комсомолците от предишното поколение.

„Комунистите родината изграждат, комсомолците след тях строят…”

И когато ни се случи нещо лошо, нека не бързаме да обвиняваме кмета, президента, премиера или глобалното затопляне (макар че последното винаги си заслужава да бъде обвинявано). Нека си признаем, че настоящето ни е такова, защото в миналото сме били пионерчета със светло бъдеще. Възпитавали са ни в безбожие и икони са ни били Павлик Морозов, Митко Палаузов и ястребинчетата. Учили са ни, че българските интелектуалци са буржоазни реакционери, предприемчивите и трудолюбивите – изедници, а жилавите и упорити селяни – кулаци.

Както Св. Константин Философ* се е изпотявал, когато му се е налагало да спори с простаци, така ние трябва да се изчервяваме, когато възпитаваме простаци. Магистралите и субсидиите за селските райони са важни. Но по-важна е мисълта за следващото поколение. За внучетата на пионерчетата и комсомолците. За да ни има в бъдещето в що-годе човекоподобен вид, трябва да градим поколенията отсега. Но преди да съградим идните поколения, Картаген, разбира се, трябва да бъде разрушен.

_____________________

* Св. Константин Философ – един от двамата братя Кирил и Методий, на чийто празник се преяжда с агнешко.

P.S. Ето и спомен за още една песен от детството.

Tweet

Branded entertainment определено става все по-интересна тема за марките и завладява по-големи части от маркетинговите бюджети. Разбира се, добре изпълнените кампании изискват сериозна инвестиция. Но ако са създадени както трябва, те могат да са особено полезни за привличане вниманието на аудиторията и viral-разпространението на идеята. Ето и добър пример за това и то от сладкия Magnum.

Magnum Pleasure Hunt е онлайн игра, създадена за представянето на нов вкус на познатите сладоледи. Интересното тук е, че състезанието се развива не във виртуална платформа, а в големия и шарен Интернет. Героинята (прекрасна и слаба, сякаш никога не е яла сладолед!) тича през редица сайтове, специално подбрани за целта. Magnum са потърсили партньорството на модни, туристически, технологични и козметични брандове. Magnum-момичето трябва да си проправи път през сайтовете, тичайки, скачайки и дори летейки с делтапланер, за да събере възможно най-много бонбони, които и носят точки. Голямата награда накрая е, разбира се, новият Magnum.

Динамиката и главната героиня малко ми напомнят за едно видео на Intel, но нещата са много по-интересни, когато зрителят сам управлява действието. Създателите от B-Reel определено са се постарали, за да раздвижат играта – героинята си проправя път през асансьори, взима душове и се преоблича “зад кадър”. Няма информация дали останалите показани марки са финансирали продукцията, но дори само тяхното партньорство прави видеото много по-истинско и динамично. Социалният характер е застъпен съвсем леко – играчите могат да споделят резултата си и да поканят приятели за участие по e-mail или Facebook. Щеше да е интересно играта да се превърне в real-time състезание между двама, но вероятно това щеше да изисква много по-голям разход. Като цяло, добра идея и перфектно изпълнение.

Още по темата:

1. Цената на удоволствието

Ако няма напредък в придвижването на руските енергийни проекти, българите "рискуват да останат на студено през зимата". Това е казал руският премиер Владимир Путин “на ухо” на българския си колега Бойко Борисов, извън протокола, на срещата на високо равнище в Гданск на 1 септември 2009 г. Не става ясно с какъв тон е споменато въпросното изречение, т.е. дали е било достатъчно заплашително, но явно е направило сериозно впечатление на Борисов, за да бъде своевременно докладвано и да попадне в конфиденциалните информации на дипломацията на САЩ.

“Оплакването” на Бойко Борисов за отношението на Путин е отразено в американска дипломатическа телеграма датирана от 5 октомври 2009 г., разкрита от Wikileaks [09SOFIA561]. От текста не става ясно дали става въпрос за шега, или за заплаха. На 29 септември 2009 г. Борисов е поискал помощ от правителството на САЩ относно диверсификацията на енергийните източници за България. “Финансово закъсалата нова администрация не цели само да се отърве от проекти със съмнителна търговска жизнеспособност, но и да увеличи сигурността на енергийните доставки чрез диверсификация.”, вярват американските дипломати.

Докладът разказва за среща на министър–председателя с три големи енергийни компании на САЩ на същата дата. В резултат на това правителството се е ангажирало в преговори да се използва тяхна технология за диверсификация на ядреното гориво и за утилизация на отработеното ядрено гориво.

Докладът разкрива, че американците са се надявали Бойко Борисов да спази обявените си официално намерения преди да поеме властта: да се преразгледат всички руски проекти свързани с големи енергийни сделки, направени от Тройната коалиция. Както показа времето обаче случи се точно обратното и ролята на премиера в началото на мандата му се оказа фалшива.

От други дипломатически грами посветени на енергийните проблеми на България се разбира категорично, че рискът милиони българи да останат на студено, заради руски енергиен шантаж, е разглеждан съвсем сериозно от българските политици, които са договаряли енергийните проекти с Русия. Това се оказва формулата, с която Русия диктува политически решения на суверенната уж страна – член на ЕС.

Големата енергийна "петчленка"

Противно на публичните изявления, от грамите лъсва тясната обвързаност между трите големи руски проекта: АЕЦ Белене, Южен Поток и Бургас-Александропулис, които президентът Първанов назова "Голям шлем", а руският в-к Комерсантъ иронизира - "Голям член".

Американците смятат, че зад всички тези проекти стои директно или индиректно, чрез подставени фирми и финансиране руският газов гигант Газпром. Техните категорични анализи сочат, че строежът на Белене с руски пари и технологии върви “в пакет” и с бъдещото изграждане на петролопровода “Бургас – Александруполис”, както и с “Южен поток”. На въпрос, дали това е така, бившият енергиен министър Румен Овчаров се е опитал да отрече, но както вече се вижда от развитието на нещата, явно анализите се оказват верни.

Но трите проекта от Големия шлем не са всички карти в руската енергийна колода, разигравана срещу България. В разговор с посланик Байърли проведен на 19 октомври 2006 българският енергиен министър Румен Овчаров е признал за връзка между преговорите за АЕЦ "Белене" и преговорите за подновяване на договора за газови доставки [06SOFIA1481].

От същия разговор става ясно, че посланик Байърли би желал Westinghouse да бъде избран като подизпълнител в проекта Белене. Тези надежди обаче са попарени от Овчаров, който твърди, че е "голям фен" на Westinghouse, но участието на европейския консорциум Framatom/Areva в проекта е задължително условие за бъдещото членство на България в ЕС, за което е оказала натиск Ангела Меркел.

Газпром се домогва също и до собственост върху българската енерготранспортна мрежа споделя Овчаров [06SOFIA1162]. Така преговорите водени от правителството на Станишев се очертават като 5 в 1: АЕЦ Белене, Южен Поток, Бургас-Александропулис, газовите доставки и собствеността върху преносната мрежа. Отделно стои въпросът за 100% зависимост от внос на руско ядрено гориво за АЕЦ Козлодуй и неговата утилизация.

Най-силният коз на Русия за бъдещите проекти е почти пълната зависимост на България от енергийните доставки, наследена от комунистическо време, която виси като дамоклев меч и принуждава българите към отстъпки, които от своя страна тласкат страната към все по-голяма зависимост - отбелязват със загриженост американците, които не пропускат да отбележат нуждата от диверсификация чрез участие в други проекти (Набуко), развиване на междусистемни връзки със съседните страни и използване на тяхно ядрено гориво и решения за утилизация в Козлодуй.

"Мръсна енергия", "енергийна мафия" и обръчите на Доган

Българският енергиен сектор е непрозрачен, корумпиран и свързан с лица близки до организираната престъпност, считат американските дипломати. [06SOFIA1691]В скандална грама, под знаменателя "енергийна мафия" са цитирани конкретни имена и фирми "Риск Инженеринг" на Богомил Манчев, "Фронтиер" на Красимир Георгиев и фирмите на Христо Ковачки.

"Ресурсите на „Белене“ са толкова грамадни, че всички от конкуриращите се енергийни и политически лобита ще получат дял". За своя дял от Белене са се подредили и фирми близки до ДПС на Ахмед Доган, които "контролират екологичното министерство, отговорно за даване на  разрешения" - смята авторът на грамата Алекс Карагианис.

Биволъ предоставя пълният превод на текста на този доклад, многозначително озаглавен: МРЪСНА ЕНЕРГИЯ: КОРУПЦИЯ И ЛИПСА НА ПРОЗРАЧНОСТ ИЗМЪЧВАТ БЪЛГАРСКИЯ ЕНЕРГИЕН СЕКТОР.

Лимонът "Белене" - с часовников механизъм...

Английският вестник Гардиън публикува през декември две грами от посланик Макелдауни [09SOFIA69] [09SOFIA363], в които е акцентирано на многобройните проблеми пред проекта Белене: неясна цена и икономическа обосновка, непрозрачност, свързани с Русия лобита и подозрения за корупция.

В редакцията на Гардиън обаче е отпаднала съществена част от текста, в който се обяснява, че ръководството на НЕК е пренебрегнало добрите практики в областта на ядрената индрустрия, не е изготвило програмен план за гаранция на качество за временните структури на площадката и е поискало от МРРБ да издаде разрешения без подходяща техническа документация.

Тези проблеми обаче не убягват на инвеститора RWE, който се безпокои за липсата на прозрачност в работата с Атомстройекспорт и българските му подизпълнители. Германците са държани "на тъмно" за повечето ежедневни технически проблеми на площадката. НЕК дори е възпрепятствала подизпълнителите да споделят с RWE информация по основни въпроси, позовавайки се на клаузи за конфиденциалност в договорите - пише в цензурирания текст.

Едновременно с това НЕК се опитва да замаже очите и на публиката и на инвеститора, че проектът върви с пълна пара. За пред медиите се използва словесна еквилибристика, като фазата "Подготовка на площадката" се нарича "Конструкция", за да се внуши, че има напредък в дейностите.
Резултатът от тази политика е известен - през октомври 2009 г. RWE излезе от проекта, който беше временно замразен.

Ново правителство - нов късмет?

Идването на Бойко Борисов на власт дава нова надежда за ограничаване на руското влияние в енергетиката. Американците отбелязват със задоволство намерението на правителството на ГЕРБ да преразгледа участието в руските енергийни проекти и про-западната ориентация на ключови министри като Дянков, Младенов и Трайков.

Знак за първоначалната решителност на правителството е писмото изпратено от премиера Борисов до Барак Обама в края на септември 2009, в което той моли за американска подкрепа за стратегическите решения в енергетиката. [09SOFIA538]

През октомври 2009 Бойко Борисов се среща с представителите на три американски енергийни компании, с които е обсъждал алтернативи за енергийните доставки, по-специално американско ядрено гориво за АЕЦ Козлодуй и решение за утилизация на отработеното ядрено гориво от централата. [09SOFIA561]

България зависи 100% от вноса на руско ядрено гориво и експортира отработеното обратно в Русия срещу значителна цена. Тя е и единствената европейска страна, която продължава тази практика, което я прави уязвима за руските прищевки да вдигнат цената, или да откажат да складират горивото в бъдеще - анализира американският дипломат, организирал срещата.

Българският премиер изглежда е бил убеден от американската презентация, тъй като е поръчал да бъде изготвен проектодоговор за предложените решения. Борисов отново е поискал съвет от американското правителство относно опциите за диверсификация, както и подкрепа през следващите месеци, които ще бъдат критични за взетите решения за енергийното бъдеще на страната - отбелязва заместник-посланик Сатън.

Два месеца по-късно американската подкрепа се материализира в София където е открит регионален офис на американското енергийно министерство. България е посетена и от специалния пратеник по енергийните въпроси Ричард Морнингстар, който се среща с ключови фигури от правителството. На 9 дек. 2009, Бойко Борисов се оплаква от липсата на европейско единство и подкрепа [09SOFIA696]. Европа бави парите за междусистемните връзки с Гърция и Румъния и България е станала заложник на енергийните амбиции на Италия, Франция и Германия - обяснява българския премиер на Морнингстар, имайки предвид подкрепата на тези страни (най-вече на Италия) за руския газопровод Южен Поток.

"Правителството иска да се отърве от Белене" - пише в коментар за срещата заместник-посланик Сатън - "но смята, че неустойките ще са твърде големи". По това време проектът е замразен, след оттеглянето на стратегическия инвеститор RWE през октомври. Зависимостта от руски газ за години напред не позволява обаче на българите да спрат всички доминирани от Русия проекти. "Освен това те не го и желаят" - коментира Сатън, която препоръчва по-силна ангажираност на американското правителство, за да помогне на "очевидно притеснения" български премиер.

Ден по-късно, на 10 декември, в България пристига руска делегация начело с министър Шматко, за да преговаря за енергийните проекти.

Отстъплението за Белене - драма в грамата

 "Истинската драма" в разговорите през декември е отстъплението на българската страна за АЕЦ Белене след преговорите с руснаците - пише Сатън в грама датирана от 21 декември 2009 и озаглавена "Поддаване по АЕЦ „БЕЛЕНЕ“. [09SOFIA711]

Според министър Трайков България обмисля да даде на Русия мажоритарен дял в проекта "първоначално", но конфузът е очевиден, защото той "не може да обясни какво точно означава това". По-твърда в преценката си е зам.-министъра по енергетиката Мая Христова, която счита, че даването на собственост върху Белене на Русия е заплаха за националната сигурност. Тя споделя и за идеята да се проведе конкурс за финансов съветник, който да помогне на българската страна да се ориентира във финансовите аспекти на проекта.

Русия възражда проекта Белене като използва едновременно "подсладители" и нови форми на натиск. Ако България се съгласи на руска собственост върху Белене, това ще е драматично отстъпление от позициите на енергийната сигурност и една голяма възможност за поправяне на грешките на предишното правителство ще бъде пропусната - настоява Сатън в коментара към преговорите с руснаците.

Това е и една от последните американски грами от България на енергийна тема, изтекли в Wikileaks. През следващата година правителството на Борисов ще поддържа позицията си на отлагане и протакане, през срещи с Путин, включването на "косматия дипломат" - каракачанския пес Йорго..., за да се стигне до драматичните събития от началото на 2011 и разконспирирането на основни лобисти като Валентин Златев, консултант на Росатом и особено приближен на премиера.

 Най-вероятно американската позиция през този период не е претърпяла промяна. Позицията на Борисов обаче се промени и то съществено спрямо това, което четем в дипломатическите доклади от първите месеци след идването му на власт. За публиката остава да гадае в каква пропорция са били смесени заплахите на Путин за "оставане на студено", "новите форми на натиск" и "подсладителите" в руския коктейл, сервиран в процеса на преговорите на българския премиер.

Информация за медиите: Wikileaks и Биволъ имат споразумение за партньорство в журналистическата и експертна обработка на грамите от България, а впоследствие и от други балкански страни. Пълните текстове на анализите и преводите публикувани в "Биволъ" са защитени съгласно·Закона за авторското право и сродните му права.·Цитирането им без позоваване на източника не е разрешено. По-подробна информация за условията за ползване на текстовете можете да получите по е-мейл:·contact@bivol.bg

За по-комфортно разглеждане на грамите кликнете на линка с десния бутон на мишката и отворете в нов прозорец:

Нада Тошева е директор на Българското дружество за защита на птиците. Завършила e история в Софийския университет, със специализация История на Византия и балканските народи. Веднага след завършването си открива природозащитата като кауза и професия. Седем години е програмен директор на Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието, за кратко е HR в Телерик АД и в посолството на Конфедерация Швейцария. От 2007 г. е в БДЗП.

—

Поканихме я на Форум Бизнес за да ни разкаже как партньорството им с различни бизнеси е в полза на птиците и на хората.

—
1. Имаш ли любима птица?
Розовото фламинго, защото е голямо и розово, и с въпросителна шия.

2. Кой предмет ти беше любим в училище?
В началото всичките, защото съм от поколението на всестранно развитите личности. Но после си избрах физическото.

3. Коя е любимата ти игра от детството?
Правенето на „колибки” в гората. Експериментирахме древни строителни техники в останалите от Сръбско-Българската война окопи около Белоградчик. Като се замисля, това си е една неразработена бизнес идея.

4. Като коя рок звезда, искаше да си, когато беше в 9ти клас?
По това време моето прозорче към света беше югославската рок сцена. Много харесвах Бора Чорба - солиста на култовата рок банда Рибља Чорба. Харесвах песните им, защото са бунтарски; не са „лигави”, а ангажирани и защото Бора Чорба е и е страшен и грозен, но готин.

5. Коя песен пееш под душа?
ОМ….или си жужа като пчела. Жужа, не съскам …☺

6. Кое най-хубавото нещо, което ти се случи последната седмица?
Дойде пролетта, срещнах нови прекрасни и щедри хора, живи и здрави сме.

7. Кое е най-готиното име на град в България?
Каспичан - чак звучи нереално, като от виц.

8. Кое място в България не е популярно, а заслужава да се посети?
Маджарово - бивше миньорско градче в Източните Родопи, на меандрите на р.Арда, в кратера на стар изгаснал вулкан. Скални стени, лешояди, тракийски старини.

9. Коя световноизвестна личност, от сега или от миналото, би била идеалния министър-председател за България?
От край време търсим Спасителят. Вместо да се хванем за работа и всеки да е отговорен за това, което прави, все търсим някой да ни оправи.

10. Без какво не можеш?
Без семейството, приятелите и всекидневната доза оптимизъм.

11. А с какво можеш и без?
БезПаника, безалкохолни и безопасна игла.

12. Кой е най-важният въпрос в интервю за работа?
Защо искате да работите за нас?

13. Кой е достоен за пример?
Не се сещам за конкретен човек, но харесвам хора, които са позитивни, в мир със себе си, отговорни, знаят какво искат и го постигат без драматизъм и удари под кръста.

14. Какво не трябва да пропускаме да направим тази година?
Да засадим дърво, защото е годината на горите. Но не какво да е дърво, и не където и да е…Може да засадим например черна топола (не е като ужасните хибридни тополи, които предизвикват алергия) в Сакар или Западна Странджа и да дадем дом на царския орел.
13. Каква ти е работата мечта, ако можеше да избираш година и място?
Сега в този момент е работата, която върша. Ако мъничко се замечтая, се пренасяме в Италия, в недалечната 1963, на снимките на „Вчера, днес и утре”. Не мога обаче да реша дали съм фактор във филмовия бизнес или съм просто фен-ка на Марчело Мастрояни и София Лорен.

16. Имаш ли си техника против стрес?
Влизам в Michelin Route Planner-а и си казвам - „Я, сега да видя до Корсика с кола далече ли е?” и се отнасям. Изведнъж се оказва, че са минали два часа, а аз все още съм някъде около Флоренция е се чудя къде да си купя Кианти.

15. Едно нещо, което искаш да направиш преди да умреш?
Да събера най-любимите ми хора, за да им кажа, че ги обичам. Изглежда просто и лесно осъществимо, и планиране не трябва, но защо само с опрян в главата пистолет виждам нещата ясно?!

18. Какво ще пише на корицата на биографична ти книгa?
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж, а?!

Още не знам, дали да е с а-то накрая - някак си е по-закачливо и има съспес, май.

19. Коя е най-голямата ти екстравагантност?
И аз не знам…

20. Имаш ли си мото?
Не знам дали е най-подходящото, но за момента много ме успокоява:
„По-добре късно, отколкото - никога”

—

Форум Бизнес е на 14 май 2011

Регистрирайте се

И аз ще се присъединя към днешната липса на бате Бойко от екран, затова ще ви покажа малко снимки – вчера ги свалях от апарата :)

Продукти:
400г кори за баница на ленти
10- 15 пресни листа лопуш
6 яйца
250г сирене
1 връзка зелен лук
10- 15 листа пресен джоджен
1/2ч.ч олио
1с.л. краве масло

Приготвяне:
Аз изплзвах кори за баница, които се продавят предварително нарязани на ленти с дебелина 1- 2 пръста. Иначе пакетът кори се разстила на кухненски плот и те се нарязват с остър нож на ленти с такава дебелина. Стръковете лук и лапад се почистват. Лападните листа се мият 1 по 1 на течаща вода. Режат се на тънки ленти. Стръковете лук се измиват и режат по диагонал на колелца. Взема се тиган. Слага се 1с.л. краве масло. Съдът се поставя на включен котлон. Слагат се подготвените зелении заедно с нарязаните на дребно листа джоджен. Продуктите се запържват за 5- 10 минути, като се бърка непрекъснато със шпатула. После съдът се оттегля. В купа се слага сиренето. Натрошава се с вилица. Чукват се 6 яйца. Плънката се обърква. Добавят се запържените зелении. Наново се обърква. Взема се тава за печене. Маже се дъното и околния ръб с мазнина. Разпределят се на дъното лентените кори. Накапват се с олио. Отгоре се разпределя плънката. Пробърква се с лъжица, за да може равномерно да се напоят листите. Баницата се пече на умерена фурна до получаване на златиста коричка. Като се опече се напръсква с вода и покрива с памучни кърпи. Реже се на парчета. Полезна закуска или вкусно предястие на празнична трапеза.


Едва ли са много хората, които са чели нещо на Лаура Ескивел и не са останали пленени от вкусовете и ароматите в нейните романи. Мексиканската писателка, автор на бестселърите „Като гореща вода за шоколад”, „Законът на любовта” и „Малинче”, гостува в България за връчването на наградите Mtel Media Masters 2011. „Аз чета” беше сред малкото медии, които имаха възможността да поговорят лично с писателката. Ето какво сподели тя пред Валентина Маринова за книгите, вдъхновението и любовта.

Със сигурност има продукти в магазин КРОКОТАК, за които трябва да се разкаже и покаже по-подробно. И този комплект Цветна пяна за декорация един от тях.

В кутията има 5 бурканчета с пяна в различни цветове – могат да се смесват и получават лилави, зелени, оранжеви цветове. Има така също и прозрачна рамка с контур, който се запълва и става красива картинка – витраж, прозиращ на светлина.

Количеството на пяната е достатъчно след това да си декорирате и други предмети. Когато изсъхне, пяната се втвърдява и става нечуплива.

Подходяща е за деца над 7 години.

Изпробвано от КРОКОТАК!

Производител: Koh-i-nor

Ето какво може още да си направите от останалата пяна:

Часовник

Рамка за картина

Изненадите за българските читателки не спират. Броени дни след гостуването на Лаура Ескивел, у нас пристига и англичанката Джейн Костело. Те ще бъде в България между 11 и 14 май по покана на издателство "Хермес" за премиерата на третата си книга на български - "Нежененият ми приятел".

Пламен Асенов 

Анастас Константинов е изумителен художник!

В нашата опърпана страна – опърпана включително заради неспособността ни да възхвалим другарчето до себе си, щом подаде глава над повърхността на блатото; с опърпаното изкуство, което си е избрало провинциализма за върховно верую и настоява той да се възпроизвежда като светъл пример за бъдните поколения; с множеството обитатели, чието съзнание е опърпано от невежество, предразсъдъци и низки страсти – давам си сметка, че подобно признание може би звучи надуто и претенциозно. Поне за хората, които не са виждали на живо картините на Анастас.

Пък и кой съм аз, та да разбирам от изкуството да се дават оценки на изкуството? Само че не давам оценки, просто споделям онова, което винаги усещам, вляза ли в галерията на Анастас, видя ли поредната му изложба или някоя нова, още неизсъхнала картина в ателието му.

Случвало ли ви се е да вземете в ръце невинно малко дете, а то – без да иска, разбира се – да ви ритне на едно твърде неподходящо място така, че да ви причернее пред очите. Е, нещо подобно става и когато видиш творбите на Анастас. Изкуството му – пречистено и извисено, защото е преминало през чисто човешкото майсторство на страданието, сякаш без да изпитва чисто художническо страдание по майсторството – се стоварва като стокилограмов парен чук между очите на горкия зрител и го оставя без дъх.

Картини не се разказват, затова няма да си правя и труд. Но Анастас е изумителен с няколко нещо, които все пак мога да спомена.

Преди всичко е пламъкът, който го изгаря отвътре и който през главата и ръцете му се пренася върху платното. Експресивни ли? Меко казано експресивни са неговите работи. Те са нажежени като последен спор между сиамски близнаци, твърдо решени да се дуелират от десет метра с пистолети. Вероятно защото не могат да си поделят красивите сиамски близначки, които пък страдат някъде наблизо, защото не разбират разликата между победител и победен в предстоящия дуел.

После е полетът. Полетът на мисълта, на безбрежните въпроси, на желанието да разкъсаш булото на вселенската мистерия с най-простите, но и единствено налични човешки инструменти. Как точно този вид полет се пренася в тъканта на нарисуваното – не ме питайте. Питайте Анастас, аз ако знаех, сигурно също щях да стана изумителен художник, а не нещо друго.

След това е самосъзнанието. Не ми казвайте, че човекът на изкуството трябва да работи, пък да остави на други, по-умни от него, да оценяват работите му. Не, човекът на изкуството – както прави Анастас – трябва добре да знае откъде е тръгнал, къде е стигнал и къде отива, трябва да си дава сметка за стойностите, които търси и които носи, с други думи – да разбира какво прави. Само това е начинът да се измъкнеш от провинцията на душата и да превърнеш душата си в свят широк и задъхан от изумление.

И накрая е смирението. За тези, които познават или си мислят, че познават Анастас  откъм тъмната му страна, думата “смирение” може и да звучи иронично. Само че аз говоря за друг вид смирение – онова, което настъпва у човека, щом той осъзнае, че нещото, заради което е пратен на този свят, е да си свърши работата според отредения му талант.

Така че още много работи има да сътвори Анастас тук, на земята. Тежко му!

Забележка: Поводът за този текст е откриването днес, 29 април 2011 година, на новото крило на Галерия “Анастас” в Стария Пловдив, събитие, за което мнозина са звани, но малцина – призвани.

Новата звезда на Пайнер Ани Хуанг е само на 18, но вече ходи с Люси, който й е заснел този доста европейски клип. Ако го нямаше логото на Планета отгоре, щеше да е естрада.

Днешният пътепис е продължение на приключенията на Вили из Чехия. Сега на ред е Кутна Хора. Приятно четене и и имайте търпение да се заредят снимките :)

Двете Пинги в Чехия

(първо продължение):

Кутна Хора

Ахооой!

Забелязали ли сте чехите как говорят? Едно такова, малко провлачват думата, меко, и като че ли нещо се глезотят :) Чували сте сигурно: добрий деен, просиим, ахоой, бабичкоо, пании, хладовии, ласкаа, млекоо, окнаа, дверии... :) А пък ако знаете само колко много чешки думи са напълно разбираеми за нас. Не ви се вярва ли? Ааа, напротив, много напротив! Вода, млеко, хлеб, сир (сирене), масло, вино, пиво, улице, муж, жена... Тези, да кажем, са едно към едно, имат същите значения и на български. Но имат и думи, които ние не употребяваме в нашия език, но ги разбираме лесно... по асоциация ;) Какво ще кажете за "заблудище" (или блудище) - а? Кой каза "лабиринт"? - Бинго! :) Или, да речем, "змръзлина"? - "Сладолед", я! ;) Колкото до "полевка", т.е. "супа"... хмм... ми к'во, че няма ли логика? - :) хич не е трудно да я полее човек върху покривката или дрехите си? :) Такаа... По-натам пак ще стане дума за асоциации по чешки думички.

А сега да ви разправям какво още може да им се случи на две любопитни Пинги в Чехия.

Значи, третия ден след пристигането ни в Прага го бяхме нарочили да го изкараме някъде из провинцията. Най-много ни се ходеше до Чешки Крумлов или Чешке Будьовице, но трябваше да пътуваме по около 2,5-3ч. само в едната посока. И като сметнеш още толкова за наобратно, и фактът, че по това време на годината там в 17 ч. вече е съвсем, ама съвсем тъмно, колко време ще ни остане да видим нещо? Затова решихме да е някъде по-наблизо. Къде, къде - 'ми то мъртъв сезон - замъците почти навсякъде заспали зимен сън, тъй че Карлщайн, примерно, отпадна, а пък работещият целогодишно Хлубока /чешкият Уиндзор :) / е чак до Чешке Будьовице, т.е. не става. Карлови Вари - нещо не ни влечеше за момента. Е, ако разполагахме с повечко време, щяхме да го навестим и после да забием към Дрезден, ама някой друг път ще е. Аз предложих Пилзен, защото не е далеч и, по презумпция, там би трябвало да има евентуално музей на бирата, ама това си ми беше предположение, пък и Пингата още не мога да я науча да пие бира ;) Обаче тя настоя за Кутна Хора, понеже освен, че е най-близо, там има една... Хм, бе като я гледаш Пингата каква е слабичка и нежна, че и добра душа носи хем... И в Лондон /по-преди/ искаше да се завираме из нек'ви си тъмници, дет' едно време мъчели и трепели злодеите... Ама то пък, мисля си, май е спорно тогава, кой там е бил по-лошият, нали? Та аз категорично й отказах тогава в Лондон - оф, не може моята ухилена душа да гледа нек'ви си ръждиви ножове и железа, криви телове, гилотини, скърцащи макари, влажни, мрачни и мухливи подземия, и с буболеци гадни сигурно... а и кой знае още какво... Мани, мани!... Обаче сега за Кутна Хора се оставих да ме убеди да идем до там, но с условието, задължително да видим и църквата Санта Барбара, пък после и до тая "вери спешъл" църква с кокалите. С мнооого кокали!... Бррр! :( ;) И така, тоя ден с Пингу рано-рано правим една бърза и "къса" закуска, да не е съвсем голо кафето ни и се мятаме на метрото към автогара Флоренц. Сега, нали сме си културни бели дами, отиваме на съответното гише, купуваме си билети за автобуса, който тръгва след около 20-30 мин., спокойно намираме съответния перон, 5 минутки след това идва и автобусът. И к'во става сега: в рейса сме само 7-8 бройки чужденци-ентусиасти, тръгнали да гледат

Кутна Хора

Почти в последния момент се качват един чешки чичо и един рижав англичанин с фотоапарат на врата, и си купуват билети от шофьора. Ама моето зорко очо не спи! Я! Що така? Отивам аз при г-н шофьора и го разпитваам... И, значи, който се кани да пътешествува из Чехия, сега да внимава: В чешкия междуградски автобус, ако се качиш без предварително купен билет, можеш да си го купиш от шофьора. Той ти издава билет, перфорира го пред теб и ти връща ресто. До стотинка! Изненадата, обаче, се оказа, че ако си купиш билета от шофьора, той е по-евтин и то горе-долу с 25%! Е, ние, сорри, малко се минахме. Понеже си купихме билетите от гишето на автогарата за по 87 крони единия, а от шофьора билета струваше по 64 крони. Е, едно евро разлика, но пък 2-3 евра правят една много добра манджа в ресторант в Кутна Хора. Но, ако е фрашкан автобуса, вероятно през сезона /лятото/, тогава не знам дали това работи. Та да знаете. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Нищо нямаше кой знае колко интересно по пътя и след около час пристигаме на автогарата в Кутна Хора, която се оказа точно зад Билла-та им. Всъщност е само някаква дървена барака. Не Биллата бе, автогарата :) И се пада някак си в едно ниско място - въртим се натам-насам, гледаме нагоре-надолу - няма град, няма дяволи. Пък на Гугъл-Земя си изглеждаше така добре - на хълма, ясно изразен средновековен град. Градче, де. Развъртаме се като обрани евреи. Англичанинът си плю на петите и - директно към супера; другите двама-трима се изпариха без да ги усетим. Двойката руснаци, дето също пътуваха с нас в рейса, набързо си нацъкаха една фотосесия пред картата на града, сложена в една голяма витрина. После и те хванаха пътеката към Билата. Че що и те натам? Вторачихме се с Пингу в картата във витрината. Добре де, хм, уж всичко е ясно, пък град няма, само няколко къщета, пръснати наоколо...

[caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора"][/caption]

И, те ти една лелка с пълна пазарска торба, идва насреща: Хелоу, пани... Ама пани не знаела английски и май изобщо нещо не й се говориии... Хъката-мъката, тя вдига рамене и, таман си тръгва, плахо пробвам на руски, щот' си мисля, че ей с'а, вече съвсем ще ме сиктердоса. Ама тя изнадана се спира, усмихва се едно драго и ни упътва на разбираем вече език... Ей, ама що някои говорят глупости, че чехите мразели руснаците?

[caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора"][/caption]

Тръгваме нагоре по уличката, по която ни упъти панито, и хоп - започват да се появяват сградите. Една по една. И колкото по навлизаш в града, толкова по-красиви стават. Пусто е, изредко тук-там минава някой. С Румчо предполагаме, че през лятото тук сигурно гъмжи от туристи.

[caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора - част от площада"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора"][/caption]

Ама, представете си: сутринта около 9:30ч., едно сиииньо небе като се опнало отгоре и от него се нахилило едно голямо искрящо слънце; безлюдни улички с красиви, старинни, цветни къщи, някои с фрески по стените, други - с кулички или със статуи, вградени по ъглите или където им хрумнало(ли?) на архитектите на някои от сградите; саксии и сандъчета с тикви, /да бе, украси с истински жълти-оранжеви тикви!/ и нацъфтели сакъзчета по прозорци и балкони, независимо, че е насред ноември; голям и почти пуст градски площад; само няколкото отворени заведенийца и магазинчета в целия град. И аромат на топъл хляб и сладки! Ммм... Усещането... Ами, Алиса в страната на... не, в един малък, красив чешки градец! :)

[caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора - Еко-украса от тикви, царевички и др. :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора - Бюргерска къща от 15 век . Днес я наричат "Каменната къща" и е музей."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора - Елементи от фасадата на Каменната къща"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора - Елементи от фасадата на Каменната къща"][/caption]

Знаем, че сме извън сезона. Знаем, че почти всички музеи са "аут" или са отворени за посещение само някои части от тях. И просто бродим по уличките. Често сме на голямо разстояние една от друга, ама то, градът е наш! :) Снимаме почти непрекъснато и току се провикваме: Пингу, а видя ли това?... Пингу, виж, снима ли онова там?... Еее, гледай, виж там!... Корниза!... Балкончето!... Фасадата!... Ами оная стена там, с фреската!... Ауу... Виж тази - ама, това някаква мадона ли е?... Интересно, защо са си рисували картини по стените отвън?...

А вътре какви ли украси имат тогава? Какво ли има зад тези врати?... Така де, бъбрим си :) И си представяме: проскърцващи дървени стълби с излъскани перила, стенни печки, покрити с кахлени плочки; старинни мебели от тъмно дърво; стенен часовник, полюшващ махало; плюшени пердета, дантелени покривки и кувертюри; класически гоблени, картини, порцеланови статуетки на по 100 и кусур години; любопитна писана, дружелюбен кучо, мила, усмихната пани, аромат на меденки и горещо кафе... Ми да, идилия-фантазе, провокирана от полузаспалото градче :)

[caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора"][/caption]

С Румчо се разхождаме полека из пустите улички. Из времето и историята. И се наслаждаваме. Кеф, бе! Както казах, имаше само няколко отворени магазинчета с туй-онуй, най-вече сувенири, като че ли единствено заради единичките отчаяно любопитни пътешественици като нас. Може да не ви се вярва, но си е много специално удоволствие да си скиториш така безметежно на подобно местенце. Аз обожавам тези моменти! ;) И щракам на поразия с фотото...

А! Какво е това?! В обектива ми влиза нещо, което няма нищо общо с историята, или архитектурата и изкуството, които ни заобикалят. Без да се усетя, прочитам надписа на глас... Я, я пак! ;)

[caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора"][/caption]

Вглеждам се в съдържанието на витрината... и почвам да се хиля. Ама като тиква! :) /Бързо си спомнете сега за асоциациите, за които споменах в началото./ В това време Румчо също вижда витрината и мига на парцали :) Споглеждаме се и хиленето ни се превръща в гръмогласен смях. На пресекулки се питаме: Ама... "гащи"-те... на чешки... "прадло" ли се казвали?

Вече в България, чичко Гугъл-преводач ми изписа, че "прадло" било "бельо" - е, не сме били твърде далеч от истината ;)

Поскитахме си още малко и току се набутахме в бившия

Йезуитски колеж /от 17 век бил/.

[caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора - зад дувара голямата бяла сграда е Йезуитския колеж, а входът е от другата страна на далечния край"][/caption]

Еееми, просто минавайки покрай строгата му впечатляваща сграда, се почудихме и рекохме да пробваме дали му се отваря вратата...

Тя пък взе, че отвори... Протягаме шии любопитно... Умъкваме се на пръстенца... Наляво, надясно - никой. Озъртайки се, тръгваме тихичко по един дъъълъг коридор. Ама готови всеки момент да драснем назад :)

Нямаме представа какво, де факто, представлява в момента тази сграда - колеж ли, друго учреждение ли е, музей ли? Няма вид на ни едното. И изведнъж, една врата вляво зее отворена, а вътре - разни изчанчености... Съседната стая - други шантавости... Следващата - тя пък като занималня в детска забавачка... Яяя... някакво модерно изкуство ли е това? Е, каквото и да е - я, бързо няколко снимчици да си тафнем! Щрак-щрак ;)

[caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора - Йезуитския колеж - Това някакви модернистични столове ли са?... Хм, искам да видя някой 120 кила човек как ще седне на такъв :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора - Какво би трябвало да се тези неща?"][/caption]

И, хоп - те ти някаква костюмирана мацка цъфна отнякъде, гледа лошо и много пита нещо. Леле, само дет' не ни наби :) Ама ние рекохме "но проблем" и се изнизахме светкавично навън. Де да я знам какво толкова питаше.

А целта ни беше църквата Санта Барбара

/има снимки и информация в интернет/. Пътят за нея минава покрай тоя Йезуитски колеж. Ама на чехите им хрумнало баш по това време да сменят настилката на улицата - маалее, разкопано навсякъде, че и едни мангали продължават да копат. Помаяхме се как да прелетим, пък скок-подскок, джап-джап, та в църквата...

[caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора - За Санта Барбара има два пътя. Единият минава покрай Йезуитския колеж /отляво/, но в момента сериозно го ремонтираха."][/caption]

Ето я и самата Санта Барбара

[caption id="" align="aligncenter" width="557" caption="Кутна Хора - Санта Барбара"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора - Санта Барбара и Йезуитския колеж"][/caption]

Строежът й е започнат през 1388 г. от Петр Парлер, но през вековете по различни причини на няколко пъти е прекъсван. И чак след повече от 500 години църквата е завършена окончателно, през 1905 година. Затова и съдържа елементи както от времето на разцвета на готиката, така и от късната готика... Санта Барбара е покровител на миньорите, оръжейниците, военните инженери и на всички, които работят с взривни вещества. А тъй като Кутна Хора е била център за добив на сребро, очевидно защо са нарекли най-красивата си църква така... Не знам, може би от историята около създаването й, може би заради външния й вид, или пък заради вътрешната премерено пищна украса, а може би заради всичко това заедно, Санта Барбара има някакъв особен чар. Мисля, че си струва. Ами, да, за мен тя е №1 забележителност в Кутна Хора. Ама имайте предвид, че не сме разгледали нито Музея на среброто, нито Музея на алхимията, нито Влашки двор - просто никой от тях не работеше.. Все пак, препоръчвам я, идете ли в Кутна Хора - право в Санта Барбара, а после където искате ;)

[caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора - Санта Барбара"][/caption]

И, познайте сега вътре какво става - само двете Пинги и панито, дето продава билетчетата, книжки, сувенири и т.н. зад витринката до входа. А така! Че като се разснимахме! Направо сега подробен фото-каталог можем да й направим :) Ама красива църква - нито "постна", нито претрупана. Към билета дават и едно описание кое къде е вътре, как се вика, кога и как е направено. Има го и на български език.

[caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора - Санта Барбара"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Кутна Хора - Санта Барбара"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора - Санта Барбара - органа"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора - Санта Барбара"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора - Санта Барбара"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора - Санта Барбара"][/caption]

Доста си постояхме и на спокойствие я разгледахме. По едно време влезе една групичка туристи, врътнаха се насам-натам и чао... Мина, колко още време, и току кацна и един японец ли, китаец ли, не знам, "дръпнат" беше. Изкара човекът един як фотоапарат - лелее, честно, клъцна ме малко завист. То и ние с Румчо не сме за жалене, добри са си ни снимачките, ама на оня нинджа беше като на спец от ВВС или National Geographic - то стативи, то обективи... като телескоп ;) Хвърлихме му по още един жален поглед и го оставихме да си снима на спокойствие. Полюбувахме се на гледката насреща и тръгнахме да си дирим манджа. [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора - църквата насреща е Св. Якуб /снимката е с увеличение/"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора - Марианската колона"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора - Св. Якуб отблизо"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора"][/caption]

И, както с Пингу си вървим из уличките към площада и се оглеждаме за някое ресторантче, направо на едно място да се пребием от смях, като видяхме

ей тази табела

Айде на асоциациите! ;)

[caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора"][/caption]

Само си помислете сега, коя дума е по-точната - българската "сутиен" /на мен ми звучи като уред за изтезание/ или чешката "подпрсенки" ? Ако това "с" не е правописна грешка или братята чехи го слагат само за приличие или /хм, може би конспирация?/, :) то какво излиза? "Подпренки" /на "ненки" - ха-ха-ха ;) :) / Ами, така де, според мен, това си е точната дума за тази част от облеклото ;)

Такаа... Айде по-сериозно :) Спираме пред ей това скромно хотелче с ресторант(че).

[caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Кутна Хора"][/caption]

Вътре има само една обядваща двойка и една сервитьорка-бармано-касиерка... Гладни сме като кучки, а цените са едва ли не символични на фона на пражките! Бързо на масата до прозореца в кьошето :) И си поръчваме един хубав обяд, който пристига почти на мига. Оох, маамооо... гле'й с'а к'во става!... А след стабилното ни натъпкване с гулаш, телешки филета и не знам си какво още... Ама, я, неочакваните ни следобедни приключения да ги оставим за следващия път ;) Е, насхледаноо! :)

Краят - следващият път ;) Очаквайте продължението Автор: Вили снимки Вили и Руми Други разкази свързани с Чехия – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Двете Пинги в Чехия (начало): Към Прага
2. Чехия (1): Първи впечатления от Прага
3. До Дания и назад (7): Обратно през Германия, Чехия и Словакия
4. Вятър, мъгла и … готини хора
5. Из Щатите надлъж и нашир (3): Холивуд и другата Калифорния
6. При най-усмихнатите хора – Иран (2)
7. Йордания – приказка за цветове и хора (2): Нова Година, Акаба и пустинята Уади Рам
8. При най-усмихнатите хора – Иран
9. София – Прага – Берлин лято 2009 (2): Мелник и Чешки Крумлов
10. Йордания – приказка за цветове и хора (1)

Снимки от книгата “Пътешествие в Калифорния” от Денис Сток публикувана от “Magnum Photos”. Снимките са направени през 1968 г., Денис пътува по слънчевия щат и търси интересни теми. Било е невероятното време на дългите коси, цветните ленти, символите за мир, мека дрога и природна голота. Въздухът е трептял от миризмата на марихуана, свобода и бунт.