Започва да ми писва от важни дати. Изпадам в безвремие. Не ми харесва.

Винаги съм знаел, че е така, но едва сега го отчитам. Ръцете ти са много важни. Тънки, красиви пръсти, бледи, съвсем леко по-червени около фалангите, с идеални, не дълги нокти - лъскави, с прозиращо розово. Така че когато сложиш ръката си върху масата и се загледаш в мен, да насоча очи първо към тях. С нежна, стегната кожа - ще я усетя дори когато сложиш дланта си на тила ми и ме притиснеш към себе си. Най-вече тогава.

В сценарните екипи на сериалите има хора, чиято работа е да следят за това, дали действията на героите отговарят на зададените им профили, истории, качества. Ръцете щяха да са някъде горе в профила на моя герой, почти незабележимо, почти натрапчиво.

Бебетата се разсмиват, когато бъдат изненадани, не когато им е весело. Старите кинаджии знаят, че хората плачат най-много, когато са щастливи. Второто е лъжа.

Като руски филм на живо - от онези, които свършват в Сибир и всички плачат. Не защото са щастливи. Може би виновен е студеният сибирски вятър. Може би не, не знам, не съм бил там. И не искам.

Този блог няма категория "Лични". Нищо тук не е лично.