Днес беше интересен ден.

Разбрах, че в „Славянска беседа“ ще има изложба за братя Прошек, а в кино „Влайкова“ ще има филм, посветен на живота на Дворжак и неговата творба „В новия свят“.



Аз понеже съм чешки (не)възпитаник, се развълнувах от такава новина. Чехия ми беше като родна страна чак до шести клас, говоря чешки като чистокръвен чех, а до девети-десети клас познавах по-добре Прага и чешката култура, отколкото София и българската. В известен смисъл бях чужденец, който се запознава с България чак в тинейджърска възраст. А и днес вече бях носталгично подготвен от чудесния пътепис за Кутна Хора.

Така че втора покана не чаках. Братя Прошек и Дворжак, какво повече може да иска един чехофил от живота в България. Може би само няколко бири.

Но беше чуден ден, в който почти всичко тръгна по свой собствен път.

Естествено, аз забравих, че срещата ми с Пейо е в „Славянска беседа“ и отидох в Чешкия център, където нямаше никого. Добре, че не са далече. Но, оказа се, че вместо изложба в „беседата“ има филм за братя Прошек и затова избрахме (уж) по-интересния Дворжак и се упътихме към кино „Влайкова“.

Кино „Влайкова“ е едно от малкото кина в София, които запазиха предназначението си, макар и в много орязан вид. Аз имам много мили спомени от ученическите си години, когато като ученик в 114-то училище, ни организираха панорами на англо-американското кино и където гледах „Бегачът на дълги разстояния“ и „Параграф 22“ – два филма, които ми оставиха незабравими впечатления за цял живот.

Събитието започна малко съмнително. Вместо кратко въведение и да ни пуснат филма, една госпожа не спря да дудне купешки глупости за „великолепната четворка“ – Дворжак, Сметана, Мартину и Яначек, плюс присламчилият се към тях Моцарт, който се чувствал най-добре в Прага, много по-добре, отколкото във Виена (?!?) . Филмът беше едни обикновени импресии от Прага, озвучен с музика на Сметана и Моцарт (!!). Междувременно, госпожата тотално ни омаломощи с каканижене на факти, цифри и години в един твърде традиционен стил.



След филма реши да ни пусне музика, но без картина. БЕЗ КАРТИНА! При положение, че в Интернет ври и кипи от прекрасни клипове с тази музика!

И вместо да ни зарадва с хубавите неща, на които се бяхме наточили, ни пусна някакви по-неизвестни и не толкова интересни.

Пейо и Ан не издържаха много, аз се предадох минутка след тях. Така и не чухме „В новия свят“, защото падна от програмата.

Тогава някъде, кармата ми започна да се обръща. Минавайки пред арт клуба на ул. „Иван Асен“ видях струпани много хора, между тях и Иво Инджев. Поговорихме си за текущи политически въпроси, за историята, съветската армия и за новата книга на Иво, а вътре започна концерт на „Вили Брас Бенд“. Много яки!



Започна да се стъмва и с Пейо се упътихме към Чешкия клуб. Всъщност, аз си мислех, че отиваме към Чешкия клуб (на „Кракра“), а той си мислел, че отиваме към Чешкия център (на „Раковска“). Е, голяма работа. Чешкият клуб не е мръднал от много години, преди 10 години си изглеждаше по същия начин, както и сега. Май дори и сервитьорите са същите. Но кухнята е супер, биричката е също супер.



С огромно удоволствие си поръчах чешки Будвайзер (Будвар) и нервозни кюфтенца (традиционни за клуба) Да, ето това е истинска вечер на чешката култура!


Оригиналните чинии отпреди повече от 20 години спокойно могат да станат музеен експонат.

След това работното време свърши, трябваше да се преместим на други бири в друго място, но като цяло, оценявам вечерта като отлично проведена. В крайна сметка чешката бира, приятната компания и милите спомени от Чехия свършиха своето.

Vítáme Vás, jsme tu pro Vaši pohodu, klid i harmonii!

И за да почувствате празника, ще ви поздравя с един страхотен клип на Дворжак, който видях при Темплара, но не го забравих: