КМП # 27 - Адекватни ли сме към чуждия избор за начин на раждане?*

 

  Може би сте чули една тъжна новина от последните дни - 32 годишна жена се появила в болница с мъртвото си бебе, което се е опитала да роди у дома. Тя не е успяла /голям ужас, съболезнования!/, други са успявали, но общото между всички тях е, че не се примиряват с отношението в българските родилни отделения, че отстояват с голям риск правото си на избор и че се изправят с него срещу почти всички, познати и непознати.

   В такива случаи, според мен, не може да се даде еднозначен отговор кое е правилно и кое - не. Културата на раждането у нас най-после трябва да помръдне повече в посока 21 век (за предпочитане е по-бързо, докато още сме в същия век). От друга страна раждането е божествен процес, при който не бива да се допускат крайности и отстояване на намерения на всяка цена.  

   Аз напълно се присъединявам към позицията по този повод на Сдружение "Естествено", погледнете я цялата тук. 

"Не можем да осъдим жени, които не искат да изберат за раждането на детето си контекста на българските болници, който често включва остарели медицински практики и незачитане на основни права на родилката. В същото време сме загрижени за нарастващата тенденция от домашни раждания, при които липсва компетентна медицинска помощ.  ...  За пореден път се говори за „мода” и „увлечение” по раждането с минимално лекарско вмешателство, когато всъщност става дума за световни тенденции, за практики, прилагани във водещи европейски държави и препоръчвани от организации от ранга на СЗО. За пореден път вместо да се обърне внимание на потъпкването на правата на част от жените в родилните отделения, се правят груби намеци относно психическото им състояние. Отново ще подчертаем, че подобно отношение към сериозния дебат по темата за бременността и раждането е несериозно и неетично. И отново ще кажем, че е време за промяна."

   А ето тук има хубав, емоционален и съвсем истинен текст, отговарящ на въпроса в заглавието - не, не сме адекватни, мили мои. 

"Една майка се сблъска челно с висша форма на страдание. В тази история - ние адекватни ли сме?  ... Не са адекватни застъпниците на естественото раждане в домашни условия, като отказват да се разделят с очакванията си и с решението нещата-да-се-случат-така-както-искам-на-всяка-цена. Не са адекватни реакциите на "другите" майки - противниците на неасистирано раждане. Много хули, поплювки, категоризации, сочене с пръст. И всичко това под мотото "така й се пада (като прави различен избор)"."

  Да ви кажа честно, на мен тази ситуация ми прилича на планински извор, запушен с голям камък. И тъй като водата не може да  бъде спряна, тя неизбежно намира пролуки, през които постига целта си. Камъкът е все още твърде нетолерантното отношение към родилките в нашите болници. Част от камъка е все още нетолерантното отношение на всички ни към чуждия избор, себеусещане и вътрешен стремеж. Нека разбием този камък, за да станем по-адекватни, а?

 

 

 

   ПП. Както обикновено в Бълхария "след дъжд - качулка", но поне вече има някаква реакция: "Пишат наръчник за раждане вкъщи".

 

 * Заглавието е взаимствано пак от тук.

** Аз лично благодаря на Ангела, който предотврати подобна трагедия и с близки членове на моето семейство!

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: