Няма да ви кажа, че имам много приятели. Всъщност имам много симпатични познати, сред които на пръстите на едната си ръка събирам приятелите. Винаги ми се е струвало трудно да намеря сродна душа, затова и не съм си го поставяла за цел. Когато срещна такива хора, се случва така, че и те са срещнали мен, и се разбираме без думи.

 

Много е тъжно, когато приятелите ти са далече от теб, защото за съжаление става все по-трудно да се виждате, а с чуването по телефона не виждащ очите им, нито можеш да ги прегърнеш.

С напредването на т.нар. живот, пътищата започнаха да ме разделят с много приятели. Надявам се да се появяват нови, както и старите да се завърнат.

Мислете му - нови и стари!