Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...

Публикувано на 11/18/12 16:20

Запознах се с Прошко

Без да крия своята принадлежност към Зелените политически идеи, днес приех поканата да се "запозная" с Прошко (слагам думата в кавички, защото го познавам лично).

Снимка от профила на Прошков във Фейсбук
Срещата му с граждани на София се проведе в партийната централата на ДСБ, на улица "Кърниградска". Залата на приземния етаж се понапълни и малко след 18:30 кандидат-кметът на ДСБ взе думата да се представи.

Две неща ми направиха впечатление:

Първото е лекотата, с която Прошко успява да убеди хората, че е представител на очакваните нови и млади (той е на 36 г.) лица в дясното политическо пространство. Мисля, че тя е пропорционална на нежеланието на другите основни участници в Синята коалиция да се съобразят с тази неизбежна и жизнено важна за оцеляването им необходимост и упоритостта, с която (с изключение на Мартин Димитров и още двама-трима) СДС отказва да предложи кандидатури, които, поне като политически генезис и кариера да не изглеждат обвързани с политическия картел, управляващ България през последните 20 години и, в крайна сметка, стопило подкрепата към определящите се като десни партии до рискови граници от 114 до 15 народни представители.

Второто нещо, което ми направи впечатление са обещанията, които даде кметът на Лозенец. Сред тях можах да откроя четири, които, ако намеря достоверен източник (видео, аудио, публикация), ще запиша в www.politikat.net. Обещанията са: "(1) Ще спра унищожаването на историческия център на града — разрушаването на паметници на културата и безразборния строеж на бизнес центрове и молове, унищожаването на паркове, градинки и тревни площи; (2) Ще въведа модели на управление на трафика, които позволяват градове, по-големи от София да нямат задръствания; (3) Ще спра "хранилката" при асфалтирането на улиците." (4) Четвъртото обещание бе в посока електронно управление на града — отворени данни, позволяващи автоматизирана и ръчна компютърна обработка на данните от дейността на Столична община.

Така се "запознах с Прошко, преди предварителните избори на за кандидат-кмет на Синята коалиция, които ще се проведат на 12 юни.

В контекста на предстоящите избори за кмет на София, ако Зелените запазят резултатите си в столицата, постигнати през 2009, те имат потенциал и перспектива да спечелят минимум двама съветници. Хубаво ще е, ако Зелените успеят да изместят някои от политическите недоразумения примерно, като избрания с листата на ГЕРБ съветник от ВМРО, който създава не малко проблеми с хомофобските си и граничещи с расизъм убеждения.

Сигурен съм, че Зелените трябва да издигнат собствена листа. По отношение на кандидата за кмет пък съм сигурен, че колкото по-близо е всеки друг кандидат-кмет на София до политическия картел в България, толкова по-ярка и приемлива може да бъде една внимателно подбрана кандидатура на Зелените, която има категорична и непримирима позиция по отношение на негативите всички досегашни управления, довели София до това състояние, в която я познаваме в момента.

Точно затова отидох да се "запозная" с кандидат-кмета Прошков и видях, че той може да усложни задачата на тези избори, ако продължи, след предварителните избори на Синята коалиция. Не мога да кажа това за останалите кандидати за София, за които съм чувал до този момент. Колкото и да го раздават алтернативни, нови, модерни или куул...

The Ebonys – Sexy Ways

 

Утре за първи път ще споделя грамофоните с моя приятел и страхотен фънк археолог Frank The Tank, което кара нетърпението ми да нараства с всеки изминал час. Той ще е специалният гост на второто издание от серията The Funk: Then & Now, която заедно с DJ JiJo стартирахме преди два месеца. Не пропускайте това събитие, защото то ще бъде едно от малкото фънки партита (единственото?) през това лято. Липсата на фънк и соул музика е запазена марка на летните заведения във Варна, която лично аз не мога да си обясня. Надявам се появата на клуб Vintage 33 и особено фактът, че той ще работи и през лятото, да успее да промени практиката през този сезон публиката да търси единствено клубове на открито, каквито в истинския смисъл на тази дума фактически няма. И още една покана – ако ви се слуша фънк-рок бенд на живо и сте във Варна, тази събота (28.05.2011) имате възможността да го направите. Радио шоуто ми 45 оборота в минута ще се излъчи на живо от Концертното студио на Радио Варна (бул. Приморски 22, на входа на Морската градина). Група Funkaround ще представи авторските си парчета, а аз ще гарнирам с горещи джаз-фънк винили върху грамофоните. Събитието е отворено за публика, а входът е свободен. Начало: 20:00.

А днешната фънки хапка е от каталога на Philadelphia International. Тези две думи топлят душата ми всеки път, когато ги видя върху 7-инчова плоча, особено когато под тях видя още две: Gamble-Huff. Годината е 1973, групата – The Ebonys, а парчето – Sexy Ways.

The Ebonys е една от многото вокални групи на 70-те, чиито песни до днес си остават незаслужено подценени. Създадена през 1968 в Ню Джърси, формацията е част от каталога на Philadelphia International в най-силните му години. Тя е открита от легендарния продуцент Leon Huff и първоначалният й състав включва Jenny Holmes, David Beasley, James Tuten и Clarence Vaughan. You’re The Reason Why, първият хит на The Ebonys, излиза през 1971. Две години по-късно се появява и най-популярният им сингъл – It’s Forever.

Дискографията на The Ebonys включва едва два албума (ако не броим преиздадения им през 2010 дебют) – The Ebonys (1973, Philadelphia International) и Sing About Life (1976, Buddah). Първият определено е по-успешният и включва повечето песни на бандата, успели да пробият R&B класациите. Което си има логичното обяснение – продуценти на албума са Kenneth Gamble и Leon Huff. От него е и парчето Sexy Ways, което остава някак незабелязано между баладите – запазената марка на The Ebonys. Винаги съм се радвал като малко дете, когато от Б-страната на неподходящо за танцуване парче открия подходящо такова и случаят със Sexy Ways е точно такъв. Този секси денс-соул трак е от обратната страна на You’re The Reason Why, за която стана дума в началото. И въпреки че остава незабелязан от широката публика в онези години, днес ще му се порадваме тук, а утре – на партито The Funk: Then & Now. Enjoy.


 
Peace & Funk

И замирисва на ... зле



Какво всъщност се случва? Все повече хора, които срещам, си задават този въпрос. Отдавна не сме се чувствали толкова объркани и забити. От онова лято на '96, когато хлябът изчезна от магазините, а опашките се преместиха пред чейндж-бюрата. Още по-отдавна не сме се чувствали и толкова несигурни - от онази зима, в която ДС изкара първите си уродливи отрочета (сред тях - днешния държавен глава...) да протестират срещу ... правото на български граждани да носят името на дядо си и да кръстят дъщеря си с името на майка си.

Безработицата се покачва до 12%; (а министър Младенов спори с радиото...)
Незаетите трудоспособни са вече 1.7 милиона;
Дефицитът в НОИ за 3 месеца е 1 милиард; (а премиерът принуждава шефката на НОИ да си подаде оставка, при все че не тя събира вноските и разбира се, говори за "бойкот")

Дотук нищо ново - за всичко това разумните хора в България предупреждаваха (хайде по-нескромно - предупреждавахМЕ) още през ранната есен на 2010...

Но има и нови, непредвидени неща:

Партньорът на властта Сидеров организира
младежи с черни тенсики и каскети на нападат хора по време на молитва, под благодушния поглед на МВР.

Партньорът на властта Тренчев плаши с "банди от емигранти", заради които нямало да можем да пътуваме София-Пловдив.

Виновниците за срива в социалната политика на правителството насочват гнева на публиката към различните. Стара, изпитана и доказано смъртоносна стратегия.


На този фон, все по-убедителна става хипотезата, че ГЕРБ и "Атака" разиграват режисиран конфликт с крайна цел - обществено напрежение и изборна победа на "партиите на силната ръка".

Усещането е сякаш цялата държава се е превърнала в магистрала "Люлин" - 18 километрова отсечка между Филиповци и Перник, със задръствания от двата края и струваща стотици милиони евро, по която премиерът крачи гордо и "си" пази мантинелите.

И хич не е смешно вече. Мирише на гнило.
.

У нас на страха очите са затворени

Другаде на страха очите може да са големи. У нас са затворени. Както и медийните усти. Обикновено цитирам извадки от пълноводния поток с разкрития на сайта Wikileaks, но този път помествам изцяло статията, както е поднесена от българския Биволъ, партньор на Уикилийкс ( и препечатан в електронното издание на колегите от бившата българска секция на [...]

Обиколката на България, ден първи

Прибрах се от Гърция, в София ме чака ремонт на жилището, ремонт на постоянната кола, писане на документация, местене на багаж, а още пет дена в ръцете ми ще се намира новият Ford Focus. Какъв избор бих могъл да направя?


Ето ги, една до друга – тази, която остаря в ръцете ми и има нужда от ремонт на покрива и младичката, която е тук за малко. Какво би избрал един истински мъж?

Естествено, да се спаси на някое хубаво място за 10 дена от прозаичните си задължения с по-младата и по-наточената.

Време е за обиколката на България. Планираният маршрут засега е:  София – Пловдив – Бургас – Варна – Търново – София.

Смятам и да изтествам нещо, което пропагандирам в блога, по медиите и по конференции – искам да видя дали ако нося със себе си работното си място и имам необходимата мобилност (която любезно ми е осигурена от Мото Пфое) и връзка към интернет, мога да работя във всяка точка на държавата, без да е необходимо физически да присъствам в София.

И така, решавам да потегля към Пловдив.

Приготвям си багажа и накичен с четири чанти (дрехи, компютър, консумативи, документи и джаджи) се упътвам към колата. Подреждам си мераклийски чантите и се връщам да си взема картата на  България, чадъра, якето и още някои дреболии. Нима тоя път ще успея да тръгна навреме и да не забравя нищо важно? Засега не виждам никакви пречки.

Връщам се до входа, бъркам си в джобовете и .. няма ми ключовете?! Очевидно съм ги пуснал по навик в багажа. Връщам се обратно до колата и разпердушинвам всички чанти. Няма ги. Значи съм ги забравил на вратата. Използвам момента да вляза във входа заедно с един от съседите, отивам до вратата - заключена. Значи съм ги взел със себе си. Решавам че все пак са в багажа. Отивам и тоя път успявам наистина да разбишкам много старателно целия багаж. Няма ги. Отивам до блока на сестра ми, макар че няма причина да са точно там, но нали си взех някакви неща, моля се на охраната да ме пусне, отивам проверявам, ключовете ги няма. Връщам се до колата, проверявам всяка чанта и всяка дупка в багажника. Няма. Звъня на съседа отсреща. Не си е вкъщи, не ми е виждал ключовете, нито жена му. Започвам да подозирам заговор от службите, които се опитват да проникнат у дома, за да открият доказателства за антидържавна дейност... Пак се прибирам, може би вратата не е заключена, а така ми се е сторило. Заключена е, но забелязвам бележка, оказва се че ключовете са ми у съседа отгоре. О боже! Взимам си ключовете и гледам, че се движа вече с около час закъснение. Е, сега вече всичко си идва на мястото...

Най-накрая потеглям, поне задръстването сериозно е спаднало. Слагам си мераклийски Uriah Heep в уредбата... и тя не тръгва. Ха, ами сега?! Натискам всякакви копчета, междувременно научавам как да работя с пътния компютър - как да ми показва моментния и общия разход на горивото, откъде се свързва телефон към уредбата, колко км ми остават с горивото в резервоара, и въобще всякакви интересни информации, освен най-важната - защо не ми работи уредбата.

Нищо не откривам, по някое време спирам на някаква бензиностанция по пътя и продължавам да се боря. По някое време цъкам копчето за звука и оп - уредбата тръгва. Тя просто била изключена. О господи!  Важното е, че се справих.

Този път не си правя експерименти със скоростта, очевидно вдига до 180 без проблеми, сега решавам да изтествам сериозно автопилота. Заключвам скоростта на 122 км/ч и гледам. Потвърждава се наблюдението на дзвера, че моментният разход веднага пада.  Мога да изпреварвам, да давам мигач, докато не натисна спирачката автопилотът си действа. Добре, чудесно.

Неусетно съм стигнал в Пловдив, където К. ме чака на едно кръстовище.

Време е за вечеря.  Отиваме в денонощна кръчма, която ми обира всякакви точки.


Внушителен вход, тип казино, но с народни дървени елементи

Има огромно меню с всякаква скара и въпреки модерните технологии, запазва националния си характер.



Освен материалната храна има и духовна под формата на алпинеум и статуи. Само на мен ли мечките ми изглеждат с леко дръпнати очи?Мо


Модерни дисплеи показват логото на ресторанта с модерно име, но в традиционен стил, както и рекламират съпътстващите бизнеси на собственика. Кросмаркетинг.

Нощен Пловдив е очарователен, както винаги. 

Паметник, който май го нямаше, когато посетих града за последен път. 

Информацията за ориентация никога не е излишна.

Пробвахме се в още някакви заведения, но или бяха твърде шумни, или затворени. В крайна сметка се прибрахме и аз лично умрях около 5 минути след като главата ми докосна възглавницата, май бях натрупал много много гръцка умора.

Но, в крайна сметка най-важното за едно пътешествие е да намериш сили да го започнеш. Аз започнах, и дори открих как да си регулирам облегалката на седалката на Фокуса, което е голямо облекчение.

Довечера съм в Бургас, ако имате идеи и предложения, съм насреща ;-)

Преход

Представям ви моята най-нова монументална творба, арт-инсталация, която се намира недалеч от Попа и е озаглавена “Преход”

Представлява сграда от старите, около която имаше реклама и започнаха ремонт, но аз натиснах едно копче, Шефа на фирмата избяга с парите и така си и остана.

Ще си я гледате, още около 20 години. Ако няма война или земетресение.

 

БНТ дарява книги на деца в риск

Освен с представянето на най-добрите детски книги кампанията "Малкото голямо четене" на БНТ вече има и нова мисия - да даде възможност на възможно най-много деца да достигнат до тези четива. В четвъртък медията стартира официално акцията „Дари детска книга”, която ще продължи до 3 юни и ще бъде насочена към деца, лишени от родителски грижи, и други рискови групи.

WikiLeaks: Мръсотията върху Бойко Борисов

WikiLeaks и българските му партньори публикуваха изключително интересна грама на бившия посланик Джон Байърли, в която той описва сенчестите връзки на Бойко Борисов с контрабандата на наркотици в България, връзките с Лукойл, ТИМ, Сибанк, Младен Михалев – Маджо, Румен Николов – Пашата и не на последно място – с американското посолство. В грамата става ясно, че Борисов активно се е рекламирал пред американското посолство и е искал политически услуги от тях в замяна за подкрепата си за техните интереси – в частност – разполагането на американски бази на наша територия. Байърли разкрива, че Борисов първоначално е критикувал Тройната коалиция заради бавното изтегляне на войските от Ирак и за това, че не са поискали нищо в замяна на военните бази, но след писмо от посолството бързо се е отказал от тези критики. В преки разговори с посолството той е предлагал политически бартери и открито е предложил: “Ще сваля правителството, след като се договорим за базите“.

Посланикът говори обширно за PR-машината на Борисов – за това как той плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативни репортажи, което му е осигурило добър имидж, въпреки 123-те показни убийства и липсата на арести на главните лидери на организираната престъпност. Но същевременно посланикът хвали Борисов заради сътрудничеството му с американските служби и множеството арести на наркотрафиканти, фалшификатори и трафиканти на хора. Връзките на Борисов с подземния свят обаче са най-важната част от грамата:

13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата”).

14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България” Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл” в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда танто-за-танто, публичните договорки на Борисов с „Лукойл” са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали.

В коментара си към грамата, българският партньор на WikiLeaks – www.bivol.com пише още, че Бойко Борисов, Цветелина Бориславова, Пашата и Ангел Бончев от Литекс заедно са били съдружници във фабрика за нелегално производство на цигари в Крайморие, а след акция на НСБОП срещу фабриката, Борисов продава дяловете си на Иво Каменов – един от съдружниците на ТИМ. Припомняме, че ТИМ играе главна роля в грамите на американското посолство като основен играч в организираната престъпност и корупцията в българската власт. Друг скандал с метаамфетамини от 2008 г. замесва завода на „Актавис“ в Дупница с производството на синтетична дрога за арабски страни. Според бившия шеф на НСС ген. Атанас Атанасов печалбите от този бизнес отиват в партийните каси на БСП, а Bivol.com пише още, че шефът на Актавис е съдружник на Цветелина Бориславова в Сибанк.

Заключението на Байърли дава доста хладнокръвен завършек на депресиращата картина от гледната точка на американските интереси в България:

16 (S/NF) Егото на Борисов може да е най-силния ни лост за влияние върху него – той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ. Ние трябва да продължим да вървим по тънката линия между това, да бъдем експлоатирани от пропагандистката машина на Борисов или да отблъснем един изключително популярен и видимо проамерикански политик, който вероятно ще бъде следващият български лидер. С други думи, ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа.

Пълният текст на грамата на български (предоставен от www.bivol.bg), можете да намерите тук:

http://www.bivol.bg/06sofia647.html

Картонено село

Не е град, защото имало само къщи, според дъщеря ми:)

Това е нашият голям проект – цяла седмица събираме празните кутии от бисквити, каши и какво ли още не. А за по-малко от един ден ги оцветихме и залепихме на дебел картон.

Всяка къщичка е направена от празна кутия, която сме разлепили и след това залепили отново от обратната страна.

С ножичка сме разрязали от четирите края, подгънали и оформили покрива.

Дърветата са от празни ролки от тоалетна хартия и дебел картон, поставен в прорез.

Покривите са облепени с креп хартия, а самите къщи са боядисани с флумастери. С макетен нож са отворени вратичките и прозорчетата.

Пътят е облепен с черна креп хартия.

Време за игра:)

Вижте още:

подводно дъно

ракета от картон

картонен замък

ЖОНГЛЬОРЪТ НА ДЕВА МАРИЯ

І
По времето на крал Людовик живял във Франция беден жонгльор; бил родом от Компиен и го наричали Барнабе; той ходел от град на град и показвал фокуси, изискващи сила и ловкост.
В панаирни дни Барнабе разстилал на градския площад вехто, износено килимче и започвал да привиква децата и да припява забавни рими, които усвоил от един стар жонгльор. След това, като заставал в много неестествена поза, започвал да балансира оловна чиния на носа си.
На първо време тълпата го гледала равнодушно.
Но когато, заставайки на ръце, подхвърлял и ловял във въздуха с краката си шест медни топки, блестящи на слънцето, или сгънат на колело жонглирал с дванадесет ножа, шум на одобрение се понасял в редиците на зрителите и монетите се посипвали по килимчето като дъжд.
Но, както и повечето хора, издържащи се от таланта си, Барнабе от Компиен едва свързвал двата края.
Добивайки хляба си с пот на челото, той търпял лишения, далеч по-големи отколкото е положено да търпи човек за греховете на нашия прародител Адам.
Освен това той нямал възможност да се труди, колкото иска. За да покаже своето забележително учение, той се нуждаел от лъчите на слънцето и светлината на деня, както се нуждаят от тях дърветата, за да цъфтят и да плодоносят. През зимата той също напомнял за дърво, лишено от листата си и като че ли изсъхнало. Мразовитата зима била сурова към жонгльора. И като щуреца, за който разказва Мария Френска, с настъпването на лошото време страдал от глад и студ. Но в душевна простота понасял несгодите търпеливо.
Барнабе никога не се замислял нито за произхода на богатствата, нито за неравенството в положението на хората. Той твърдо вярвал, че ако тукашния свят е лош, то отвъдният непременно трябва да е прекрасен и тази надежда го крепяла. Той не подражавал на богохулниците и безбожниците, продали душата си на дявола. Никога не злоупотребявал с името на Бога; живеел честно и макар да нямал своя жена, не пожелавал жената на ближния си, защото жената е враг на силните мъже, което доказва историята със Самсон от Светото писание.
Право казано, той не бил подвластен на плътски въжделения и му било по-трудно да се откаже от каничка вино, отколкото от общуване с жени - бидейки въздържан по природа, все пак нямал против да си изплакне гърлото в горещо време. Най-общо бил човек добродетелен, богоязлив и дълбоко почитащ Пресветата Дева.
Влизайки в църква, никога не пропускал случай да падне на колене и да и се помоли: "Царице небесна, не ме изоставяй в милостта си, докато Господу е угодно, за да живея на земята, а когато умра, прати ми райско блаженство."

ІІ
Една вечер, след дъждовен ден, когато Барнабе печален и сгърбен, носел под мишница своите топки и ножове, загърнати във вехтото килимче, и бродел в търсене на някоя плевня, където да може, макар и без вечеря, да намери подслон за през нощта, той видял по пътя в същата посока да върви монах и почтително му се поклонил. Те продължили заедно нататък и между тях се завързала беседа.
-Кажи, добри човече, - попитал монахът - защо си облечен от главата до петите в зелено? Навярно ти предстои да изпълниш ролята на луд в някоя мистерия?
-Съвсем не, отче - отвърнал Барнабе. - Просто съм жонгльор. Казвам се Барнабе. И ако можех всеки ден да ям донасита, бих казал, че това да си жонгльор е най-хубаво от всичко.
-Ти се заблуждаваш, приятелю Барнабе - възразил монахът. - Най-хубаво от всичко е да бъдеш монах. Монасите словославят Господа, Пречистата Дева и всички светии. Животът на монаха е незамлъкваща хвалба на Бога.
-Отче, даже и в невежеството си аз осъзнавам, че моето звание не може да се сравни с Вашето и въпреки че не е толкова просто да танцуваш, удържайки на края на носа си пръчка, на върха на която има монета, това помръква пред вашите деяния. И на мен би ми се искало подобно на вас да се моля безспирно и най-вече да прославям Пресветата Дева, която особено почитам! Охотно бих се отказал от изкуството си, благодарение на което се прочух в шестотин селища от Суасон до Бове, и бих влязъл в манастир.
Простодушието на жонгльора трогнало монаха, а и тъй като бил достатъчно прозорлив, разпознал в Барнабе един от онези хора на добрата воля, за които Господ Бог е казал: "Да пребъде с тях мирът на земята!" Затова се обърнал към него с такива думи:
-Приятелю Барнабе, ела с мен. Аз съм настоятел на един манастир и ще те приема в нашата обител. Този, който е указвал на Мария Египетска пътя в пустинята, те постави на пътя ми, за да те направлявам в пътя към спасението.
Така Барнабе станал монах. В манастира, където бил приет, монасите особено ревностно се кланяли на Пресветата Дева. Всеки използвал в нейна слава всички знания и умения, които му е дарил Господ.
Самият настоятел съчинявал книги, в които по всички правила на схоластичната наука възвеличавал добродетелите на божията майка.
Брат Маврикий изкусно преписвал тези трактати на пергамент.
Брат Александър ги украсявал с изящни миниатюри. На тях изобразявал небесната царица, седнала на Соломоновия трон, в подножието на който бодърствали четири лъва; около сияйната и глава летели седем гълъба, олицетворяващи седемте дара на Светия Дух: страх божий, благочестие, знание, сила, просветление, разум и мъдрост. Тя била обкръжена от шест златокъдри деви: Смирение, Благоразумие, Уединение, Благоговение, Девственост и Послушание.
В краката и били изобразени в молитвена поза две голи фигурки с удивителна белота. Това били души, молещи за застъпничество и за спасение.
На друга страница за сравнение с Мария, брат Александър изобразил Ева, за да може едновременно да се види грехът и неговото изкупление, унижената жена и девата в молитвен екстаз.
Брат Марброт също бил едно от най-нежните деца на Мария.
Той неуморно изсичал образа и от камък. Заради това брадата и веждите му били винаги побелели от праха, а очите му сълзели. Той бил достигнал вече преклонна възраст, но бил пълен със сила и бодрост. Видимо небесната царица покровителствала старостта на своето чедо. Марброт я изобразявал седнала на престол. Около челото и сияел венец от скъпоценности. Марброд грижливо прикривал с гънките на роклята нозете на онази, за която някой пророк беше казал: "Като заключена градина, възлюбена моя".
Понякога и придавал образа на прелестно дете; изглеждало сякаш казва: "Господи, воистина си Бог мой!"
В манастира имало и поети, които съчинявали на латински изречения и химни в слава на присноблажената Дева Мария, а някакъв пикардиец преразказвал чудесата на Богородица на език простонароден и ги възпявал в стихове.

ІІІ
Наблюдавайки такова съревнование във възхвалата на Светата Дева и такова множество от славни деяния, Барнабе се ужасявал от своето невежество и простота.
-Уви! - говорел той сам на себе си, разхождайки се из малката, лишена от сянка манастирска градина. Колко съм нещастен! Не мога подобно на братята да прославя достойно Пресветата Богородица, а всъщност я обичам с цялото си сърце. Уви! Уви! Аз съм човек прост, неизкушен, няма у мен, за да ти служа, Владичице, ни назидателни проповеди, ни трактати, съставени по всички правила, нито красиви картини, нито изкусно изсечени статуи, нито наредени стихове! Уви, нищо нямам аз!
Така стенел и се опечалявал той. Една вечер монасите се разхождали и беседвали помежду си. Така чул историята за монаха, който знаел една-единствена молитва: "Радвай се, Богородице Дево!" Всички го презирали за невежеството му, но след смъртта му на устата му разцъфнали пет рози, с броя на на буквите, съставящи името на Мария и така била призната святостта на починалия.
Чувайки този разказ, Барнабе още веднъж бил поразен от добротата на Пресветата Дева. Но блажената смърт на монаха не го утешила. Той копнеел да се потруди за славата на небесната царица.
Барнабе непрекъснато търсел възможност за това, все не я намирал и от ден на ден все повече се съкрушавал. Но една сутрин се пробудил с радостно чувство, изтичал в параклиса и останал там в усамотение дълги часове. След обяда отново отишъл там.
Оттогава ежедневно се отправял в параклиса, когато там нямало никого и прекарвал вътре времето, в което другите монаси се отдавали на изкуства и занаяти.
Странното му поведение разбудило любопитството на останалите.
Братята недоумявали, защо Барнабе толкова често се уединява.
Настоятелят, чийто дълг било да знае всичко, което се случва в манастира, решил да го проследи по време на отлъчванията му. И веднъж, когато Барнабе отново се усамотил в параклиса, настоятелят и двама старци го последвали и останали да наблюдават случващото се вътре през цепнатината на вратата.
Пред олтара на Светата Дева Барнабе застанал на ръце жонглирал с шестте топки и дванадестетте ножа. В чест на божията майка той изпълнил всички фокуси, за които някога получавал бурни аплодисменти. Неразбирайки, че този безхитростен човек отдава на Пресветата Дева цялото си изкуство и умение, старците решили, че това е кощунство.
Настоятелят знаел, че Барнабе е с чиста душа, но решил, че разумът му се е размътил. Тримата се канели да влязат и да го изведат от параклиса, когато изведнъж видели Пресветата Дева да слиза от амвона и да изтрива с полите на синята си дреха потта, струяща от челото на жонгльора.
Тогава, падайки на каменните плочи, настоятелят провъзгласил:
-Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога!
-Амин! - целувайки земята, отвърнали старците.

Анатол Франс

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Агнешко в гювеч

Продукти:
1 агнешко бутче или плешка
1 бира
2с.л. соев сос
1/2к.ч. коняк /ракия, бренди/
1ч.л. сол
1ч.л. тарос
2- 3с.л. олио
няколко зърна бахар
5 триъгълничета топено сирене

Приготвяне:
Агнешкото се размразява. Натрива се равномерно със сол и тарос. Слага се в гювеч. Полива се с бира, 1/2к.ч. бренди, 2с.л. соев сос, 1ч.ч. вода и 2с.л. соев сос. Добавят се няколко зърна бахар. Пече се под капак, на умерена фурна, 90 минути. Когато агнешкото е готово, се отхлупва. Месото се покрива със срязани на половина триъгълничета топено сирене. Връща се във фурната за допичане, докато хване приятна коричка. В порция се поднася месо, полято със соса, образуван при печенето. Гарнира се с оформени топки сух таратор.

Агнешко в гювеч

Продукти:

1 агнешко бутче или плешка

1 бира

2с.л. соев сос

1/2к.ч. коняк /ракия, бренди/

1ч.л. сол

1ч.л. тарос

2- 3с.л. олио

няколко зърна бахар

Приготвяне:

Агнешкото се размразява. Натрива се равномерно със сол и тарос. Слага се в гювеч. Полива се с бира, 1/2к.ч. Бренди, 2с.л. соев сос, 1ч.ч. вода и 2с.л. соев сос. Добавят се няколко зърна бахр. Пече се по капак, на умерена фурна, 90 минути. Когато агнешкото е готово, се отхлупва. Месото се покрива със срязани на половина триъгълничета топено сирене. Връща се във фурната за допичане, докато хване приятна коричка. В порция се поднася месо, полято със соса, образуван при печенето. Гарнира се с оформени топки сух таратор.

Из Щатите надлъж и нашир (5): Йосемити, езерото Тахо и езеро Моно

Продължаваме с обиколката на Съединените щати заедно с Румяна. След каньоните на Юта и Лас Вегас, нагазихме в Калифорния, а за последно обиколихме Сан Франциско. Днес ще минем през Нациналния парк Йосемити и се видим езерото Тахо Приятно четене:

Из Щатите надлъж и шир

част пета:

Йосемити, езерото Тахо и езеро Моно

18 септември. Последна разходка с колата по Ембаркадеро и хващаме пътя на изток към парка Йосемити. Малко след излизането ни от Сан Франциско времето се оправя, грее слънце и напомня за приказката, че няма по-студена зима от лятото в Сан Франциско. Може и да има нещо вярно – била съм там през февруари и времето определено беше по-хубаво...

Вятърни централи край Шосе 580 – Калифорния, САЩ

Навлизаме в

Йосемити,

отбиваме се да видим известния

водопад Bridalveil,

но той е съвсем изнемощял по това време на годината... краят на септември е. Скалите и боровете наоколо напомнят пейзажите из българските планини. Красиво е.

Национален парк Йосемити – КалифорнияНационален парк Йосемити – КалифорнияНационален парк Йосемити – Калифорния

Катерим се по

прохода Tioga,

достигаме над 3000 м. надморска височина. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] От другата страна е

чудното езеро Моно.

Почти 3 пъти по-солено от океана, и 80 пъти по-алкално, и много красиво, с вулкан по средата! От южната му страна се намират множество туфи – скални образувания, формирани при изпарението на супер-солената вода. Странна гледка, малко нещо извънземна! Нощуваме в

Tioga Lodge, съвсем до брега на езерото,

в странна дървена къщичка със старомодна вана, старомодно легло и без телевизор! Много гот!

Вулканично езеро Моно – КалифорнияВулканично езеро Моно – КалифорнияВулканично езеро Моно – Калифорния

19 септември. Посрещаме изгрева край езерото, правим бърза обиколка на

няколко по-малки езера на юг (June, Gull, Silver, Grant)

насред високи баири, и поемаме на север по път #395. Отбиваме се за малко пак при туфите на езерото Моно. Кръгъл облак, досущ като летяща чиния, ни следва в небето. Знаех си, че са тук (каза Наската :) )! [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Те са някъде там..."]Край вулканично езеро Моно – Калифорния[/caption]

Продължаваме на север през високи планини, покрити с борове и много цветя, и пред нас се ширва

езерото Тахо – синьо-синичко!

Правим пълна обиколка на езерото – а то е доста голямо – обиколката е над 100 км. Спираме на особено красивия

Изумруден залив (Emerald Bay),

с малко островче по средата, че даже и със замък на него.

Изумруденият залив (Emerald bay) – езеро Тахо, Калифорния

Синя сойка край езерото Тахо, Калифорния

Бурундук (ивичеста катерица)край езерото Тахо, КалифорнияЕзерото Тахо, Калифорния

Пътни знаци предупреждават – внимание, мечки пресичат пътя. Не видяхме ни една мечка обаче, ни даже малко мече :( Езерото е точно на границата между Калифорния и Невада, та на два пъти пресичаме щатски граници – веднъж 'Добре дошли в Невада' и хоп! веднага казино!, а малко по-нататък – 'Добре дошли в Калифорния'. Доста от лодките са вече зазимени – летният сезон си отива... но пък ще почне зимният – Тахо е може би даже по-посещавано през зимата, със ски пистите по високите баири наоколо. Изпращаме залеза от кея в езерото.

20 септември. Пътуването ни из тази част на страната наближава към края си – остава да се придвижим обратно до Солт Лейк Сити. Пътят дотам е дълъг – към 560 мили (над 900 км), но пък през пустинята :). Тръгваме рано сутринта, минаваме през

столицата на Невада – градчето Карсън сити

– и хващаме по магистрала I-80, която ще ни отведе до Солт Лейк. Минаваме през градче със странното име Winnemucca, после през Елко, и стигаме до границата с щата Юта. Пейзажът рязко се променя – досега беше просто пустиня, а сега става солена пустиня – огромни площи около пътя са бели от изсъхнала сол. Пътят е абсолютно прав, като по конец. Табели край пътя предупреждават да спреш веднага, щом дори малко ти се доспи – по този път сигурно никак не е трудно да заспиш на волана. Както и да е, добираме се живи и здрави до

Солт Лейк сити,

отсядаме в същия хотел. 21 септември. Събираме си багажа и се отправяме към летището, връщаме бялата KIA с навъртени почти 4000 мили (голям шофьор е Дорката!) и яхваме самолета към Кълъмбъс. По-точно към Синсинати, където правим смяна и едно миниатюрно самолетче ни докарва до Кълъмбъс, щата Охайо. 22 септември. Обиколка из Кълъмбъс, тур за овации, пазаруваме и се прибираме в имението Кентърбъри да си правим японска рибена чорба (nabeyaki udon) – ама съм ѝ голям майстор! Очаквайте продължението Автор: Румяна Койнова Снимки: авторът Други разкази свързани със Щатите – на картата: Още пътеписи от близки места:
  1. Из Щатите надлъж и нашир (4): Калифорния и Сан Франциско
  2. Из Щатите надлъж и нашир (3): Холивуд и другата Калифорния
  3. Из Щатите надлъж и нашир (2): Каньони и Лас Вегас
  4. Из Щатите надлъж и шир (1): Каньоните на Юта
  5. Из Новия свят – една бригадирка в Щатите :)
  6. South Lake Tahoe
  7. Пътуване до изворите на Мисисипи и Горното езеро
  8. Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(6): Соленото езеро, Невада, Lake Tahoe
  9. Америка: съвети за пътуване и почивка в Щатите
  10. Перу (2): Из островите на езерото Титикака
  11. На Женевското езеро
  12. Македония, Охрид и цар Самюъл(2): Охридското езеро

Бог, обяснен за едно пътуване с такси

Днес май не е много модерно да си религиозен. Или да си вярващ. Каква е разликата, трудно някой може да обясни със сигурност точно поради първата причина. Каква е идеята за Бог обаче опитва да обясни бившият рекламист Пол Арден, като си дава има-няма едно пътуване с такси време, за да изпълни тази задачка, впрягайки цялото си същество плюс доза чувство за хумор.

Прекрасните брони на европейските принцове

Шлемът на Шарл IX, 1570 година Бронята на Франсоа I Бронята на Луи XIII Бронята на Eliseus Libaert, Антверпен 1564 година Бойната броня на Франсоа I Бронята на Принц Кристиян II Саксонски, 1604 година Бронята на Ерик IV Шведски, 1562 година Бронята на Максимилиан II, 1555 година

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване