Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...
Без да крия своята принадлежност към Зелените политически идеи, днес приех поканата да се "запозная" с Прошко (слагам думата в кавички, защото го познавам лично).
Снимка от профила на Прошков във Фейсбук |
Другаде на страха очите може да са големи. У нас са затворени. Както и медийните усти. Обикновено цитирам извадки от пълноводния поток с разкрития на сайта Wikileaks, но този път помествам изцяло статията, както е поднесена от българския Биволъ, партньор на Уикилийкс ( и препечатан в електронното издание на колегите от бившата българска секция на [...]
Представям ви моята най-нова монументална творба, арт-инсталация, която се намира недалеч от Попа и е озаглавена “Преход”
Представлява сграда от старите, около която имаше реклама и започнаха ремонт, но аз натиснах едно копче, Шефа на фирмата избяга с парите и така си и остана.
Ще си я гледате, още около 20 години. Ако няма война или земетресение.
новина
Освен с представянето на най-добрите детски книги кампанията "Малкото голямо четене" на БНТ вече има и нова мисия - да даде възможност на възможно най-много деца да достигнат до тези четива. В четвъртък медията стартира официално акцията „Дари детска книга”, която ще продължи до 3 юни и ще бъде насочена към деца, лишени от родителски грижи, и други рискови групи.
WikiLeaks и българските му партньори публикуваха изключително интересна грама на бившия посланик Джон Байърли, в която той описва сенчестите връзки на Бойко Борисов с контрабандата на наркотици в България, връзките с Лукойл, ТИМ, Сибанк, Младен Михалев – Маджо, Румен Николов – Пашата и не на последно място – с американското посолство. В грамата става ясно, че Борисов активно се е рекламирал пред американското посолство и е искал политически услуги от тях в замяна за подкрепата си за техните интереси – в частност – разполагането на американски бази на наша територия. Байърли разкрива, че Борисов първоначално е критикувал Тройната коалиция заради бавното изтегляне на войските от Ирак и за това, че не са поискали нищо в замяна на военните бази, но след писмо от посолството бързо се е отказал от тези критики. В преки разговори с посолството той е предлагал политически бартери и открито е предложил: “Ще сваля правителството, след като се договорим за базите“.
Посланикът говори обширно за PR-машината на Борисов – за това как той плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативни репортажи, което му е осигурило добър имидж, въпреки 123-те показни убийства и липсата на арести на главните лидери на организираната престъпност. Но същевременно посланикът хвали Борисов заради сътрудничеството му с американските служби и множеството арести на наркотрафиканти, фалшификатори и трафиканти на хора. Връзките на Борисов с подземния свят обаче са най-важната част от грамата:
13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата”).
14. (S/NF) Борисов поддържа тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България” Валентин Златев, изключително влиятелен политически брокер и политически кукловод. Лоялността му (и неговата уязвимост) към Златев, играят голяма роля в процеса на взимане на политически решения на Бойко Борисов. Кметът ангажира „Лукойл” в множество публично-частни партньорства, откакто е на власт: Лукойл се ангажира да дари асфалт за поправката на столичните улици, да се грижи за паметника на съветската армия и да финансира жилищно строителство за малоимотните. Като насрещен жест, Борисов съдейства за предоставяне на общинска земя за изграждане на нови бензиностанции на Лукойл. Въпреки че сделката изглежда танто-за-танто, публичните договорки на Борисов с „Лукойл” са само една страна на неговите много по-дълбоки и по-широки бизнес взаимоотношения със Златев, информация за които получихме по други канали.
В коментара си към грамата, българският партньор на WikiLeaks – www.bivol.com пише още, че Бойко Борисов, Цветелина Бориславова, Пашата и Ангел Бончев от Литекс заедно са били съдружници във фабрика за нелегално производство на цигари в Крайморие, а след акция на НСБОП срещу фабриката, Борисов продава дяловете си на Иво Каменов – един от съдружниците на ТИМ. Припомняме, че ТИМ играе главна роля в грамите на американското посолство като основен играч в организираната престъпност и корупцията в българската власт. Друг скандал с метаамфетамини от 2008 г. замесва завода на „Актавис“ в Дупница с производството на синтетична дрога за арабски страни. Според бившия шеф на НСС ген. Атанас Атанасов печалбите от този бизнес отиват в партийните каси на БСП, а Bivol.com пише още, че шефът на Актавис е съдружник на Цветелина Бориславова в Сибанк.
Заключението на Байърли дава доста хладнокръвен завършек на депресиращата картина от гледната точка на американските интереси в България:
16 (S/NF) Егото на Борисов може да е най-силния ни лост за влияние върху него – той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ. Ние трябва да продължим да вървим по тънката линия между това, да бъдем експлоатирани от пропагандистката машина на Борисов или да отблъснем един изключително популярен и видимо проамерикански политик, който вероятно ще бъде следващият български лидер. С други думи, ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не трябва да забравяме с кого си имаме работа.
Пълният текст на грамата на български (предоставен от www.bivol.bg), можете да намерите тук:
Не е град, защото имало само къщи, според дъщеря ми:)
Това е нашият голям проект – цяла седмица събираме празните кутии от бисквити, каши и какво ли още не. А за по-малко от един ден ги оцветихме и залепихме на дебел картон.
Всяка къщичка е направена от празна кутия, която сме разлепили и след това залепили отново от обратната страна.
С ножичка сме разрязали от четирите края, подгънали и оформили покрива.
Дърветата са от празни ролки от тоалетна хартия и дебел картон, поставен в прорез.
Покривите са облепени с креп хартия, а самите къщи са боядисани с флумастери. С макетен нож са отворени вратичките и прозорчетата.
Пътят е облепен с черна креп хартия.
Време за игра:)
Вижте още:
І
По времето на крал Людовик живял във Франция беден жонгльор; бил родом от Компиен и го наричали Барнабе; той ходел от град на град и показвал фокуси, изискващи сила и ловкост.
В панаирни дни Барнабе разстилал на градския площад вехто, износено килимче и започвал да привиква децата и да припява забавни рими, които усвоил от един стар жонгльор. След това, като заставал в много неестествена поза, започвал да балансира оловна чиния на носа си.
На първо време тълпата го гледала равнодушно.
Но когато, заставайки на ръце, подхвърлял и ловял във въздуха с краката си шест медни топки, блестящи на слънцето, или сгънат на колело жонглирал с дванадесет ножа, шум на одобрение се понасял в редиците на зрителите и монетите се посипвали по килимчето като дъжд.
Но, както и повечето хора, издържащи се от таланта си, Барнабе от Компиен едва свързвал двата края.
Добивайки хляба си с пот на челото, той търпял лишения, далеч по-големи отколкото е положено да търпи човек за греховете на нашия прародител Адам.
Освен това той нямал възможност да се труди, колкото иска. За да покаже своето забележително учение, той се нуждаел от лъчите на слънцето и светлината на деня, както се нуждаят от тях дърветата, за да цъфтят и да плодоносят. През зимата той също напомнял за дърво, лишено от листата си и като че ли изсъхнало. Мразовитата зима била сурова към жонгльора. И като щуреца, за който разказва Мария Френска, с настъпването на лошото време страдал от глад и студ. Но в душевна простота понасял несгодите търпеливо.
Барнабе никога не се замислял нито за произхода на богатствата, нито за неравенството в положението на хората. Той твърдо вярвал, че ако тукашния свят е лош, то отвъдният непременно трябва да е прекрасен и тази надежда го крепяла. Той не подражавал на богохулниците и безбожниците, продали душата си на дявола. Никога не злоупотребявал с името на Бога; живеел честно и макар да нямал своя жена, не пожелавал жената на ближния си, защото жената е враг на силните мъже, което доказва историята със Самсон от Светото писание.
Право казано, той не бил подвластен на плътски въжделения и му било по-трудно да се откаже от каничка вино, отколкото от общуване с жени - бидейки въздържан по природа, все пак нямал против да си изплакне гърлото в горещо време. Най-общо бил човек добродетелен, богоязлив и дълбоко почитащ Пресветата Дева.
Влизайки в църква, никога не пропускал случай да падне на колене и да и се помоли: "Царице небесна, не ме изоставяй в милостта си, докато Господу е угодно, за да живея на земята, а когато умра, прати ми райско блаженство."
ІІ
Една вечер, след дъждовен ден, когато Барнабе печален и сгърбен, носел под мишница своите топки и ножове, загърнати във вехтото килимче, и бродел в търсене на някоя плевня, където да може, макар и без вечеря, да намери подслон за през нощта, той видял по пътя в същата посока да върви монах и почтително му се поклонил. Те продължили заедно нататък и между тях се завързала беседа.
-Кажи, добри човече, - попитал монахът - защо си облечен от главата до петите в зелено? Навярно ти предстои да изпълниш ролята на луд в някоя мистерия?
-Съвсем не, отче - отвърнал Барнабе. - Просто съм жонгльор. Казвам се Барнабе. И ако можех всеки ден да ям донасита, бих казал, че това да си жонгльор е най-хубаво от всичко.
-Ти се заблуждаваш, приятелю Барнабе - възразил монахът. - Най-хубаво от всичко е да бъдеш монах. Монасите словославят Господа, Пречистата Дева и всички светии. Животът на монаха е незамлъкваща хвалба на Бога.
-Отче, даже и в невежеството си аз осъзнавам, че моето звание не може да се сравни с Вашето и въпреки че не е толкова просто да танцуваш, удържайки на края на носа си пръчка, на върха на която има монета, това помръква пред вашите деяния. И на мен би ми се искало подобно на вас да се моля безспирно и най-вече да прославям Пресветата Дева, която особено почитам! Охотно бих се отказал от изкуството си, благодарение на което се прочух в шестотин селища от Суасон до Бове, и бих влязъл в манастир.
Простодушието на жонгльора трогнало монаха, а и тъй като бил достатъчно прозорлив, разпознал в Барнабе един от онези хора на добрата воля, за които Господ Бог е казал: "Да пребъде с тях мирът на земята!" Затова се обърнал към него с такива думи:
-Приятелю Барнабе, ела с мен. Аз съм настоятел на един манастир и ще те приема в нашата обител. Този, който е указвал на Мария Египетска пътя в пустинята, те постави на пътя ми, за да те направлявам в пътя към спасението.
Така Барнабе станал монах. В манастира, където бил приет, монасите особено ревностно се кланяли на Пресветата Дева. Всеки използвал в нейна слава всички знания и умения, които му е дарил Господ.
Самият настоятел съчинявал книги, в които по всички правила на схоластичната наука възвеличавал добродетелите на божията майка.
Брат Маврикий изкусно преписвал тези трактати на пергамент.
Брат Александър ги украсявал с изящни миниатюри. На тях изобразявал небесната царица, седнала на Соломоновия трон, в подножието на който бодърствали четири лъва; около сияйната и глава летели седем гълъба, олицетворяващи седемте дара на Светия Дух: страх божий, благочестие, знание, сила, просветление, разум и мъдрост. Тя била обкръжена от шест златокъдри деви: Смирение, Благоразумие, Уединение, Благоговение, Девственост и Послушание.
В краката и били изобразени в молитвена поза две голи фигурки с удивителна белота. Това били души, молещи за застъпничество и за спасение.
На друга страница за сравнение с Мария, брат Александър изобразил Ева, за да може едновременно да се види грехът и неговото изкупление, унижената жена и девата в молитвен екстаз.
Брат Марброт също бил едно от най-нежните деца на Мария.
Той неуморно изсичал образа и от камък. Заради това брадата и веждите му били винаги побелели от праха, а очите му сълзели. Той бил достигнал вече преклонна възраст, но бил пълен със сила и бодрост. Видимо небесната царица покровителствала старостта на своето чедо. Марброт я изобразявал седнала на престол. Около челото и сияел венец от скъпоценности. Марброд грижливо прикривал с гънките на роклята нозете на онази, за която някой пророк беше казал: "Като заключена градина, възлюбена моя".
Понякога и придавал образа на прелестно дете; изглеждало сякаш казва: "Господи, воистина си Бог мой!"
В манастира имало и поети, които съчинявали на латински изречения и химни в слава на присноблажената Дева Мария, а някакъв пикардиец преразказвал чудесата на Богородица на език простонароден и ги възпявал в стихове.
ІІІ
Наблюдавайки такова съревнование във възхвалата на Светата Дева и такова множество от славни деяния, Барнабе се ужасявал от своето невежество и простота.
-Уви! - говорел той сам на себе си, разхождайки се из малката, лишена от сянка манастирска градина. Колко съм нещастен! Не мога подобно на братята да прославя достойно Пресветата Богородица, а всъщност я обичам с цялото си сърце. Уви! Уви! Аз съм човек прост, неизкушен, няма у мен, за да ти служа, Владичице, ни назидателни проповеди, ни трактати, съставени по всички правила, нито красиви картини, нито изкусно изсечени статуи, нито наредени стихове! Уви, нищо нямам аз!
Така стенел и се опечалявал той. Една вечер монасите се разхождали и беседвали помежду си. Така чул историята за монаха, който знаел една-единствена молитва: "Радвай се, Богородице Дево!" Всички го презирали за невежеството му, но след смъртта му на устата му разцъфнали пет рози, с броя на на буквите, съставящи името на Мария и така била призната святостта на починалия.
Чувайки този разказ, Барнабе още веднъж бил поразен от добротата на Пресветата Дева. Но блажената смърт на монаха не го утешила. Той копнеел да се потруди за славата на небесната царица.
Барнабе непрекъснато търсел възможност за това, все не я намирал и от ден на ден все повече се съкрушавал. Но една сутрин се пробудил с радостно чувство, изтичал в параклиса и останал там в усамотение дълги часове. След обяда отново отишъл там.
Оттогава ежедневно се отправял в параклиса, когато там нямало никого и прекарвал вътре времето, в което другите монаси се отдавали на изкуства и занаяти.
Странното му поведение разбудило любопитството на останалите.
Братята недоумявали, защо Барнабе толкова често се уединява.
Настоятелят, чийто дълг било да знае всичко, което се случва в манастира, решил да го проследи по време на отлъчванията му. И веднъж, когато Барнабе отново се усамотил в параклиса, настоятелят и двама старци го последвали и останали да наблюдават случващото се вътре през цепнатината на вратата.
Пред олтара на Светата Дева Барнабе застанал на ръце жонглирал с шестте топки и дванадестетте ножа. В чест на божията майка той изпълнил всички фокуси, за които някога получавал бурни аплодисменти. Неразбирайки, че този безхитростен човек отдава на Пресветата Дева цялото си изкуство и умение, старците решили, че това е кощунство.
Настоятелят знаел, че Барнабе е с чиста душа, но решил, че разумът му се е размътил. Тримата се канели да влязат и да го изведат от параклиса, когато изведнъж видели Пресветата Дева да слиза от амвона и да изтрива с полите на синята си дреха потта, струяща от челото на жонгльора.
Тогава, падайки на каменните плочи, настоятелят провъзгласил:
-Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога!
-Амин! - целувайки земята, отвърнали старците.
Анатол Франс
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Продукти:
1 агнешко бутче или плешка
1 бира
2с.л. соев сос
1/2к.ч. коняк /ракия, бренди/
1ч.л. сол
1ч.л. тарос
2- 3с.л. олио
няколко зърна бахар
5 триъгълничета топено сирене
Приготвяне:
Агнешкото се размразява. Натрива се равномерно със сол и тарос. Слага се в гювеч. Полива се с бира, 1/2к.ч. бренди, 2с.л. соев сос, 1ч.ч. вода и 2с.л. соев сос. Добавят се няколко зърна бахар. Пече се под капак, на умерена фурна, 90 минути. Когато агнешкото е готово, се отхлупва. Месото се покрива със срязани на половина триъгълничета топено сирене. Връща се във фурната за допичане, докато хване приятна коричка. В порция се поднася месо, полято със соса, образуван при печенето. Гарнира се с оформени топки сух таратор.
Агнешко в гювеч
Продукти:
1 агнешко бутче или плешка
1 бира
2с.л. соев сос
1/2к.ч. коняк /ракия, бренди/
1ч.л. сол
1ч.л. тарос
2- 3с.л. олио
няколко зърна бахар
Приготвяне:
Агнешкото се размразява. Натрива се равномерно със сол и тарос. Слага се в гювеч. Полива се с бира, 1/2к.ч. Бренди, 2с.л. соев сос, 1ч.ч. вода и 2с.л. соев сос. Добавят се няколко зърна бахр. Пече се по капак, на умерена фурна, 90 минути. Когато агнешкото е готово, се отхлупва. Месото се покрива със срязани на половина триъгълничета топено сирене. Връща се във фурната за допичане, докато хване приятна коричка. В порция се поднася месо, полято със соса, образуван при печенето. Гарнира се с оформени топки сух таратор.
Продължаваме с обиколката на Съединените щати заедно с Румяна. След каньоните на Юта и Лас Вегас, нагазихме в Калифорния, а за последно обиколихме Сан Франциско. Днес ще минем през Нациналния парк Йосемити и се видим езерото Тахо Приятно четене:
Пътни знаци предупреждават – внимание, мечки пресичат пътя. Не видяхме ни една мечка обаче, ни даже малко мече :( Езерото е точно на границата между Калифорния и Невада, та на два пъти пресичаме щатски граници – веднъж 'Добре дошли в Невада' и хоп! веднага казино!, а малко по-нататък – 'Добре дошли в Калифорния'. Доста от лодките са вече зазимени – летният сезон си отива... но пък ще почне зимният – Тахо е може би даже по-посещавано през зимата, със ски пистите по високите баири наоколо. Изпращаме залеза от кея в езерото.
20 септември. Пътуването ни из тази част на страната наближава към края си – остава да се придвижим обратно до Солт Лейк Сити. Пътят дотам е дълъг – към 560 мили (над 900 км), но пък през пустинята :). Тръгваме рано сутринта, минаваме презДнес май не е много модерно да си религиозен. Или да си вярващ. Каква е разликата, трудно някой може да обясни със сигурност точно поради първата причина. Каква е идеята за Бог обаче опитва да обясни бившият рекламист Пол Арден, като си дава има-няма едно пътуване с такси време, за да изпълни тази задачка, впрягайки цялото си същество плюс доза чувство за хумор.
Шлемът на Шарл IX, 1570 година Бронята на Франсоа I Бронята на Луи XIII Бронята на Eliseus Libaert, Антверпен 1564 година Бойната броня на Франсоа I Бронята на Принц Кристиян II Саксонски, 1604 година Бронята на Ерик IV Шведски, 1562 година Бронята на Максимилиан II, 1555 година
2004 - 2018 Gramophon.com