Какво всъщност се случва? Все повече хора, които срещам, си задават този въпрос. Отдавна не сме се чувствали толкова объркани и забити. От онова лято на '96, когато хлябът изчезна от магазините, а опашките се преместиха пред чейндж-бюрата. Още по-отдавна не сме се чувствали и толкова несигурни - от онази зима, в която ДС изкара първите си уродливи отрочета (сред тях - днешния държавен глава...) да протестират срещу ... правото на български граждани да носят името на дядо си и да кръстят дъщеря си с името на майка си.

Безработицата се покачва до 12%; (а министър Младенов спори с радиото...)

Незаетите трудоспособни са вече 1.7 милиона;

Дефицитът в НОИ за 3 месеца е 1 милиард; (а премиерът принуждава шефката на НОИ да си подаде оставка, при все че не тя събира вноските и разбира се, говори за "бойкот")

Дотук нищо ново - за всичко това разумните хора в България предупреждаваха (хайде по-нескромно - предупреждавахМЕ) още през ранната есен на 2010...

Но има и нови, непредвидени неща:

Партньорът на властта Сидеров организира

младежи с черни тенсики и каскети на нападат хора по време на молитва, под благодушния поглед на МВР.

Партньорът на властта Тренчев плаши с "банди от емигранти", заради които нямало да можем да пътуваме София-Пловдив.

Виновниците за срива в социалната политика на правителството насочват гнева на публиката към различните. Стара, изпитана и доказано смъртоносна стратегия.

На този фон, все по-убедителна става хипотезата, че ГЕРБ и "Атака" разиграват режисиран конфликт с крайна цел - обществено напрежение и изборна победа на "партиите на силната ръка".

Усещането е сякаш цялата държава се е превърнала в магистрала "Люлин" - 18 километрова отсечка между Филиповци и Перник, със задръствания от двата края и струваща стотици милиони евро, по която премиерът крачи гордо и "си" пази мантинелите.

И хич не е смешно вече. Мирише на гнило.

.