Любовта като хамбургер

Специално за Жоро – благодаря за доброто предизвикателство!

Не се шашкайте от заглавието, ще ви стане ясно за какво иде реч след малко. Да направим първо една проста калкулация. Spoiler alert: резултатът сигурно няма да ви хареса. Сега направете една груба сметка по колко време работите на ден. Не говоря само за часовете в офиса, а за цялото време, в което мозъкът ви си седи на въображаемото бюро. Да, сънуването на работни сценарии също се брои. Е, какво излезе? Помислете и колко време отделяте за приятели, семейство и специалното другарче? Мдам, така си и мислех.

Колкото повече работа ни се насъбира, толкова по-малко време отделяме на чувстването. Развиваме едно прагматично дебелокожие, което напълно спокойно калкулира ROI на отделеното време за изтягане и прегръщане сутрин. Разрешавам ви да спорите с мен, но просто защото оценявам желанието да си затваряме очите пред неприятни истини – инстинкт за психологическо самосъхранение, един вид.

Постепенно превръщаме любовта във fast food занимание – “Да, ОК, дай да сместим една вечеря в графика между последната среща с партньори и първата проверка на работния мейл от дивана вкъщи. Само малко по-бързо, че имам да довършвам едни предложения…” Нещо като хамбургер от McDonald’s: знаеш, че не е полезно, но пък е дяволски удобно. Време да разгледаш връзката си като спокойна вечеря в италиански ресторант не ти остава, защото това би отвлякло вниманието ти от по-големия приоритет – работата. Забелязваш ли всъщност колко по-силно се палиш при печеленето на нов клиент? И колко повече адреналин ти идва, когато най-накрая завършиш някой проект? Емоционални в работата си и прагматични в любовта… Приемаме връзките, само ако са удобни, ако се вписват с минимална инвестиция от внимание, време и усилия в иначе перфектния ни личен свят. Използвам “ние”, и аз съм абсолютно същата – просто имам смелост да си призная порока. “Имам фокус, просто не си ти, бейби – свиквай!”

Не, това не са упреци – само наблюдения. И много по-лоши неща има, не е като да си убиец – освен на някаква част от себе си, ама за самонараняване никой не съди, да бъдем реалисти. Ако ви е приятно в McDonald’s, лапайте хамбургери. Проблемът идва тогава, когато събеседникът иска друг вид кухня. И когато не си давате сметка, че от твърде много мазнини и твърде малко емоции ще получите сърдечен удар. В преносен смисъл де, поне в конкретния контекст.

Съжалявам, нямам ни най-малка възможност да кажа защо е така и защо го виждам все по-често сред младите хора: дали сме по-глупави, по-меркантилни или просто съм заобиколена от болно амбициозни лица. Ама пък по-важното може би е да излезеш от ситуацията и да я анализираш обективно. Тогава може и да ти хрумне, че не искаш да си прекараш почивката пред компютъра, на телефона или мисловно в офиса. Може пък и да ти хрумне, че си искаш живота обратно.

Още по темата:

1. Гост-пост: Седемте сетива на любовта
2. Слънчеви сутрини

Прочети цялата новина

Свързани новини: