БНБ за Пакта Евро + и ESM

В новия брой на Икономическия си преглед, който излезе преди няколко дни, БНБ отделя сериозно внимание на Спасителния фонд ESM и Пакта  за еврото (стр. 11-14). Дипломатично, но пределно ясно. Няколко извадки:

 

Независимо че става дума за динамична резултативна величина, предварителните оценки сочат, че като дял от националния БВП е възможно приносът на България в капитала на ЕМС да се окаже относително най-висок сред всички други европейски икономики

ЕМС ще може да влезе в сила едва след изменението на Договора, за което е необходимо съгласието на всички 27 държави-членки, вкл. ратификация от Народното събрание на Република България.

Един от въпросите за бъдещото прилагане на Пакта е доколко ангажиментът за предварително консултиране с останалите държави-членки преди пристъпването към значима икономическа реформа ще включва и всички предстоящи реформи в областта на българската данъчна или пенсионна политика.

Сред предизвикателствата, свързани с участието на България в Пакта, е позоваването на конкретни показатели и критерии, като:

•  разходите за труд на единица продукция и тяхното изменение;

•  необходимостта от сравняване с тенденциите в други държави от еврозоната и в основните съпоставими търговски партньори;

•  равнището на частен дълг на банките, домакинствата и нефинансовите предприятия;

•  предложението поетите национални ангажименти да се оценяват спрямо държавите с най-добри постижения в рамките на ЕС (без подробности за критериите).

Посочените показатели и критерии все още са предмет на дискусии в европейските институции и на форумите, в които участва и България. По техните дефиниции, граници на допустимо отклонение и диференцирането им за страните в процес на конвергенция или между страните от и извън еврозоната се търси консенсус. Самият процес на конвергенция може да доведе до отклонение на дадени показатели от средните за развитите страни в еврозоната. За постигането на устойчив дългосрочен икономически растеж България ще разчита на чуждестранни и вътрешни инвестиции, които, както показва опитът ни от последните години, могат да влошат салдото по текущата сметка, нетната инвестиционна позиция, темпа на нарастване на кредитирането или частния дълг, без това да застраши общата макроикономическа стабилност на страната.

Същевременно Пактът призовава за разработване на обща данъчна основа за предприятията и ЕК вече разполага със съответната проектодиректива. Ако в страни като България поради евентуално значително разширяване на разходите, които биват признавани за данъчни цели, уеднаквяването на данъчната основа за корпоративния сектор в ЕС предизвика натиск върху приходната част на бюджета, това ще затрудни запазването на ниски данъчни ставки. Освен това България има интерес да съхрани привлекателния си за потенциалните инвеститори данъчен режим, при който изчисляването на данъчната основа е опростено, а изключенията за различните предприятия – унифицирани.

Вместването в определени икономически показатели и критерии следва да бъде подчинено преди всичко на протичащата в България конвергенция и на очаквания икономически растеж.

Блогът за икономика 2011

Прочети цялата новина

Свързани новини: