Възмутете се. Ако сте живи…

Харесвам възмутените хора. Тези, които са готови да спорят, да късат ризите си, да не извръщат поглед, да не навеждат глава. Харесвам ги и ги търся под дърво и камък. Защото около мене се движат същества, които срещат очи в очи посредствеността, но я отминават с пренебрежително превъзходство. Махват с ръка и обясняват: бе остави го този, толкова му е акълът, защо му обръщаш внимание. Сядат на чаша с приятели и възбудено се надсмиват над човешката наглост, но се надяват някой друг публично да я посочи с пръст. Тези същества вегетират в собственото си жалко спокойствие. И не желаят да се разгневят. Вярно е, че някакъв мъдрец някога е казал: гневът не е добър съветник. Но ако чакаме да мине времето на нашето недоволство, какво ще се случи? То се случва всъщност. Ден след ден преглъщаме лъжи, лицемерие, самонадеяност, безхаберие, самохвалство… Нищо мъдро не виждам в търпението, което изтрива мига на решителност. Да, намериха се възмутени хора, които скочиха срещу думите на...

Прочети цялата новина

Свързани новини: