Дневници на фокус – 1. Началото на декамерона.

Може би щеше да е по-добре, ако бях озаглавил поредицата „Дневници на Focus” или пък „Дневници на „Фокус””, защото в нея не се фокусирам върху нищо друго, освен върху новия Ford Focus. Веднага казвам, че това е медийна акция, в която от Мото Пфое ми дават един Focus да го карам 10 дни, а пък аз се съгласявам да споделям с вас, моите читатели, впечатленията си от нея, тяхната кола. Не, не ми плащат за това. Изглежда характерът ми е твърде мек и се съгласих да го направя безплатно, но пък с Мото Пфое имам чудесни отношения от около 15 години, така че нито мога, нито искам да им откажа.

Ще разглеждам колата 10 дни (декамерон) и ще споделям впечатленията си от нея. Това не ви ли звучи скучно? Да, скучно е. Затова ще направя друго. Понеже никога не съм си водил дневник, дори и в блога си, макар че един блог по замисъл е точно дневник, смятам най-сетне да го направя. Докато колата е у мен, ще си водя дневник. Дневник на съвместния ни живот – на мен и на моя тъмночервен Ford Focus. Аз и Фокус – ето вече започвам да го изписвам не като бранд, а като име на човек. Добре че не ми дадоха Фиеста, защото тя щеше да е жена и кой знае как щеше да изглежда тогава дневникът ми с нея. Докато Фокус е мъж и с него можем да имаме проста и неподправена дружба.

И така, ето кратко резюме от нашия първи ден заедно. В осем и половина отидохме на плуване в хотел „Родина”. Оставих Фокус на паркинга срещу два лева на час. Той беше раздвоен. От една страна се притесняваше, че съм го зарязал още на следващия ден. От друга, след като плащам цели два лева за него, сигурно държа на отношенията ни и няма да го зарежа с толкова лека ръка.

След плуване отидохме в Дарик-радио, защото аз съм член на Голямото жури и всеки петък обобщаваме седмицата. Пуснах два SMS-а на Фокус и той окончателно се успокои. Всичките му страхове, че е една, макар и нова, нежелана кола от среден клас, се разсеяха – щом влизам в такива разходи за него, явно го харесвам поне мъничко. Аз обаче се държа сдържано с него, за да не си въобрази някои неща.

По време на Голямото жури обсъждахме най-вече скандала с избора на нов председател на висшия съдебен съвет – някаква роднина или близка приятелка на вътрешния министър. Обсъждахме също и изумителното щение на топлофикациите към държавата. Те искат последната да принуди електроразпределителите да вдигнат наказателно цените на своите клиенти, така щото последните да се откажат да се топлят с ток и да се върнат в лоното на топлофикация. Писал съм по тази тема – четете. Мен дори ме обвиниха, че съм призовавал към държавен преврат. Ако го осъзнавах, щях да го направя с по-ясна дикция, а не с типичното си заваляне на думите. Шегувам се, разбира се. Не ме докладвайте на ДАНС.

След Голямото жури двамата с Фокус закарахме писателката Кристин Димитрова (също постоянен член на журито) до Министерство на културата и се прибрахме в офиса. Кристин Димитрова е апетитна дама на моята възраст и Фокус я хареса. Освен това ми е съученичка, но него това едва ли го вълнува особено. Той е роден едва преди два месеца. Може би тук е момента да кажа, че Фокус е направен човеколюбиво – имам къде да си държа бирата и уискито (мен в повечето случаи ме вози друг шофьор, така че не бързайте да се скандализирате от това, че се наливам с алкохол в колата), има подлакътник и за мен, и за шофьора. А гривната на вратите е направена така, че човек може да си държи GSM-а в нея. Макар че това не е необходимо, защото колата си има bluetooth и можеш да си вържеш телефона директно и да си говориш през уредбата. Усещате ли как ви зарибявам? Ха-ха-ха….

Паркирахме Фокус в безистена на офиса ми. Хареса му. Сенчесто и спокойно. Офисът ми е на Петте кюшета, зад църквата „Св. Георги”. През следващите дни трябва да заведа Фокус да я види, макар че едва ли ще успея да го вкарам вътре, колкото и добри да са отношенията ми с иконома Отец Тома. Докато Фокус отпочиваше на сянка, аз си погледнах набързо електронната поща, написах десетина въпроса за едно интервю на Федерацията по тенис и се отдадох на градината си. Моят кабинет има малка тераса, където гледам цветя. Който иска може да ги види на профила ми във Facebook. Конкретно днес пресадих десетина корена тагетис, които лично отгледах от семена, събрани през миналата година. После обядвах скромно със сина си Калоян на терасата на долния етаж – маринована скумрийка, салата от домати и краставици (дано са били без онази ужасна бактерия, която нашумя напоследък) и една малка бутилчица узо, която уж е за двама, на аз винаги я изпивам сам.

Към четири следобед отидохме с жена ми Виктория (много вещ медиен експерт и ивент-мениджър от респектираща класа) в НДК и по-специално в клуба на Хилда Казасян „Стузио 5”, където другата седмица ще правим един купон, за който ще разкажа впоследствие. Естествено, отидохме с Фокус, защото ни мързи да ходим пеш. На Фокус му хареса и НДК. Ще го вземем и него на купона.

След срещата в джаз-клуба се върнахме обратно в офиса. Аз си сипах един малък Aberfeldy 12 Single Malt и седнах да напиша това, което четете в момента. Дано да го четете, подкрепени от аналогични вещества. Фокус е с Калоян. Ще го видя пак сигурно чак утре. Тогава пак ще отидем двамата на плуване. Ех, ако не бях контузен в лакътя на дясната ръка, щяхме да отидем и на тенис… Но, млъкни, сърце!…

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: