Башар ал Асад управлява с твърда ръка година след началото на бунта

Докато световните лидери се обединяват срещу сирийския лидер Башар ал Асад, на неотдавнашна пресконференция в Белия дом президентът на САЩ обобщи само с няколко думи състоянието на нещата: "Накрая диктаторът ще падне." Тази прогноза може да се окаже преждевременна. Силите на сирийския режим превзеха основните бастиони на опозицията, бунтовниците се нуждаят от пари и оръжие, а ООН изключи каквато и да било интервенция, като в Либия например, където намесата на чуждестранната военна коалиция наклони везните в полза на противниците на Муамар Кадафи. Разчитайки на тактиката на изгорената земя, която държи неговата фамилия на власт от 40 години, Асад не е изправен пред опасността в близко бъдеще да бъде свален. Това не означава, че на кръвопролитието скоро ще бъде сложен край. Сирийските бунтовници възприеха партизанска тактика, например устройването на засади и поставянето на крайпътни бомби. В същото време изглежда, че и терористични групи като Ал Каида започват да се намесват в събитията и да се опитват да извлекат полза от хаоса. Асад може да се задържи на власт още дълго, макар кървавото насилие вече да е навлязло в етапа на метастазите, който опустошава страната. "Международната общност и Западът гледат отстрани как разкъсват Сирия", заяви активистът на сирийската опозиция Фади ал Ясин в интервю по сателитен телефон от северната провинция Идлиб. "Ние се опасяваме, че накрая няма да остане страна, която да изградим наново". По оценки на ООН от началото на бунта преди година в дяволския кръг на нападения и репресии са загинали над 8000 души. В много отношения вълната на Арабската пролет, която помете други четирима диктатори, създаде усещането за неизбежност по отношение на конфликта в Сирия - че бунтът по един или друг начин ще приключи с падането на режима. Някои от предишните бунтове бяха кратки, например в Тунис и Египет. Други продължиха дълго и с много кръв, като Йемен и Либия. Но във всички случаи диктаторите бяха свалени от власт. В повечето от тези конфликти обаче съществуваше желание у международната общност да се намеси: президентът Барак Обама все пак стигна до решението да оттегли подкрепата си за своя съюзник в Египет, президента Хосни Мубарак; САЩ активно се намесиха в преговорите за отстраняване от властта на йеменския президент Али Абдула Салех; Съветът за сигурност на ООН гласува решение, което в крайна сметка доведе до въздушни удари на натовски самолети, които бяха от изключително значение за свалянето на Кадафи. А бунтовете, които като че ли никой не би могъл да спре, могат да завършат и по друг начин. С помощта на саудитски части една миниатюрна страна от района на Персийския залив, Бахрейн, успя да смаже миналогодишните протести на шиитското мнозинство срещу сунитската монархия. След избухването на масовите протести срещу президента Махмуд Ахмадинеджад през 2009 г. в Иран изглеждаше, че нещата вървят към радикални промени. Вместо това репресиите, предприети от ислямския режим, на практика заличиха опозицията от екрана на политическия радар. Макар бунтовете в Бахрейн и Иран да не могат да се мерят по насилие с онова, което става в Сирия, те показаха, че лидерите могат да оцелеят дори ако недоволството не бъде потушено. Засега няма никакви перспективи за международна намеса в Сирия. НАТО и ООН изключиха възможността от чуждестранна военна намеса, отчасти заради опасенията, че тя може само да влоши проблемите на страната. САЩ и техните съюзници също не демонстрират намерения да се намесят в безредиците в още една арабска държава. "Никой не обсъжда военни операции", заяви вчера в Малайзия генералният секретар на ООН Бан Ки-мун. През последните седмици режимът на Асад набра значителна инерция, като прогони Свободната сирийска армия от Хомс в централната част на страната, от Идлиб в северната и накрая от Деир аз Зур в източната. Във вторник сирийски войници, подкрепени от танкове, навлязоха от четири посоки в Деир аз Зур, разположен на около 100 км от границата с Ирак, и принудиха бунтовниците да се оттеглят и след кратка престрелка да се изпокрият. Пролятата в това сражение кръв бе очевидно по-малко в сравнение с предишни операции срещу бунтовниците, например при продължилата месец обсада на Хомс, при която бяха избити стотици, а оцелелите напуснаха превърнатия в руини квартал Баба Амро. Макар бунтовниците да твърдят, че са отстъпили, за да спасят цивилното население, те признават, че оръжието не им достига - а това при сегашните обстоятелства обрича всеки опит за продължителна съпротива на провал. Загубата на Деир аз Зур бе особено чувствителна, тъй като градът бе най-удобният канал за контрабанда на оръжие от Ирак. Въпреки прогнозите на администрацията на Обама и на други правителства, че дните на режима в Сирия са преброени, Асад все още командва една силна армия, която едва ли ще се обърне срещу него. Цялата структура на страната е изградена така, че да гарантира властта на Асад. Оцеляването на военните, полицията и службите за сигурност - и дори икономиката - са обвързани с оцеляването на Асад като президент. От Асад зависят и значителни слоеве от обществото. Режимът е доминиран от алауитите, към които принадлежи и Асад. Алауитската общност вероятно ще остане лоялна на президента, тъй като се опасява, че алтернативата е отмъщение от страна на сунитите. Башар ал Асад и баща му Хафез ал Асад, управлявал преди него, запазиха най-висшия ешелон на военното и политическо ръководство за алауитите, което предизвиква непрекъснато тлеещо недоволство. Сунитите са мнозинство от 22-милионното население на Сирия и са гръбнакът на опозицията. Колкото и да настоява опозицията, че тя е напълно светска по характер, от Сирия пристигат обезпокоителни съобщения за разгарящо се религиозно напрежение. Религиозната вражда, която поражда нестабилност, превръща гражданската война в един от най-трагичните сценарии. Друг възможен сценарий е бунтът да продължи, като режимът се опитва да установи контрол върху колкото е възможно по-голяма територия, докато бунтовниците се опитват да го отслабят чрез партизанска война. В понеделник сирийски бунтовници се сражаваха с части на режима в един от най-скъпите и най-строго охранявани квартали на Дамаск. Това бе доказателство, че опозицията възприема все повече елементи от тактиката на партизанската война. Имаше нападения срещу постове на правителствената армия, нападение срещу части от силите за сигурност и атентати с крайпътни бомби. Тази седмица "Хюман райтс уоч" обвини някои елементи от въоръжената сирийска опозиция в сериозни нарушения, включително отвличането и изтезанията на служители от силите за сигурност. Тези действия са още едно доказателство за разрастващата се сложност на конфликта. Използването на все повече военни средства в продължаващия конфликт показва, че той е отишъл много далече от първите мирни протести през март 2011 г. Съобразявайки се с факта, че правителството ще реагира със сила за потушаване на недоволството, много от участниците в първите протести настояваха за "мирни средства" и размахваха маслинената клонка. След като режимът прати танкове и снайперисти да разпръснат демонстрациите и да арестуват предполагаемите противници на режима, много сирийци се отказаха от мирните методи. Сега се прояви и нова заплаха - с продължаването на конфликта в него могат да се намесят и ислямистите. В сряда групировката "Фронт ан Нусра за защита на Леванта", за която се смята, че е идеологически близка с Ал Каида, пое отговорност за два неотдавнашни самоубийствени бомбени атентата в Дамаск, при които загинаха над 20 души. Автентичността на посланието не може да бъде потвърдена от независими източници. "Ние приканваме (сирийския) режим да прекрати клането на сунитите, в противен случай ще поемете греховете на алауитите", обяви фронтът Ан Нусра. "Онова, което ще последва, е по-горчиво и болезнено, ако е рекъл Аллах". По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: