В предишния постинг вече заявих предпочитанията си към Прошко Прошков за кандидат на десницата при изборите за кмет на София. Това, което обаче не бива да се забравя е, че в същия ден ще се проведат и избори за президент. И за тези избор...

Днес бе време за тест на Фокуса по лош, планински път, изпълнен с много завои. Разходка по Искърското дефиле до манастира "Седемте престола". Той е на около 90 км. от София и затова го определят като подходяща дестинация за разходка на софиянци през уикенда. Пътят до там минава през Искърското дефиле и някъде при гара Елисейна се отклонява към устието на река Габровница, течаща в полите на Стара планина.

Пътят до там не е лек. Тесен е и е пълен със завои. Не се изненадах, че Фокусът се държеше добре, позволяваше относително висока средна скорост и добра маневреност при завоите и изпреварванията.

Комфортът при управлението се допълва от чупещия се волан, който, освен нагоре-надолу, позволява да бъде изтеглен и напред, с което дава възможност да отпуснете ръцете си върху подлакътниците.

За да съм обективен, трябва да призная, че имах усещането, че окачването на този автомобил е малко по-твърдо, от колкото класът и цената предполага, но е възможно и да се дължи на изключително лошото състояние на пътя, изпълнен с неравности и дупки, подобно на софийска улица...

Толкоз за колата днес. Вижте малко снимки от тест-драйва по Искъра...

Гробът на Халед Саид. Той е посещаван от мнозина, приели търсенето на справедливост за смъртта и семейството му, като лична кауза.

Измина се една година от смъртта на младия Халед Саид, чиито случай толкова афектира египетското общество, че стана кауза за милиони младежи в страната. Те искаха неговите убийци да бъдат наказани и година след това, главният виновник за станалото в ужасния следобед на 6 юни 2010 година – Хосни Мубарак – е свален от власт.

Виновни не са полицаите, пребили до смърт Халед Саид, нито някой от техните началници, а именно техният президент. Техният, а не нашият, държавен глава можеше да спре изтезаването на който и да е в държавата само с един поглед, една дума или едно махане с ръка. Не направи нито едно от трите. Виновен е, че се стигна до там, един младеж да бъде жестоко пребит от цивилни полицаи, само защото е задал въпрос насред компютърен клуб: “Защо закачате това момче?”

Виновен е и затова, че продължи традицията на деспотичните лидери преди него. Виновен е, че властта му бе дадена, за да започне нещо ново и да вдигне Египет след унижението. Но не го направи. Мубарак пропусна възможността да бъде запомнен с добро и едва ли някога името му ще бъде споменавано с позитивизъм. Народната памет се замъглява, но историята остава и тя ще съди за престъпленията на деспотизма в арабските страни.

Една година след смъртта на Халед Саид ние трябва да сме решили пътя, който ще защитаваме, по който ще вървим. Този на мълчаливата подкрепа за авторитарните режими или този на демокрацията, за която арабските младежи показаха, че са готови – готови, дори да загинат в нейно име. Трябва да сме си казали, че е неприемливо в XXI да се подкрепят власти, които се отнасят с човешкия живот, като към боклук, който трябва да бъде изчистен. Да си спомним, че сме хора и, като такива да подкрепим борбата на това поколение араби, които утре ще иска да е наш партньор. За нас това би струвало един час размисъл, за тях – жизненоважна подкрепа.

Една година след смъртта на Халед Саид, хората, участвали в революцията на 25 януари, ще се съберат на мълчаливо бдение по бреговете на Нил в Кайро, както и пред сградата на Министерството на вътрешните работи.

Почивай в мир, Халед!

Много ме изкефи този клип на руския рапър Сява - "Володя Путин". Иска ми се някой наш рапър, метъл или къвто и да е некомерс артист да изпее нещо такова за Гоце. Или за Бойко.

Но (ша ма извините за неприличието, ама няма как културному ясно и точно да го кажа): Надай се, 'уйо, на пияна жЕна. Родните (уж) некомерсиални артисти са като пияни жЕни - който не ги е пожелал, той не ги е имал (справка - проституцията на известни рапъри с "Три в едно - неочаквано добра комбинация"), а сами за нищо не стават.

А ето и клипът, който ми породи нецензурните прозрения за бг "истинската" музика:

За онези от вас, които все още не знаят, вероятно ще е приятна изненада да разберат, че известният аржентински писател Хорхе Букай е отново в България по покана на издателство „Хермес”. Букай, който ще остане тук през следващите седем дни, пристигна в столицата в неделя, за да представи на българските читатели последния си роман „Разказвай с мен”.

Книгата е продължение на бестселъра „Нека ти разкажа”, който излезе в България преди три години. На 7 юни от 18:30 ч. в аула „Максима” на Университета по архитектура, строителство и геодезия ще се състои първата среща на писателя с родната публика. С това обаче няма да приключат изявите на Букай. В следващите няколко дни той ще посети Пловдив, Бургас и Стара Загора, за да се срещне с читателите си извън столицата.

Ето и списък с гостуванията на Хорхе Букай у нас:

София – 7 юни 2011 година, 18:30 часа, Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), аула „Максима“;

Пловдив – 8 юни 2011 година, 18:00 часа, Новотел „Пловдив“, зала „Пловдив“;

Бургас – 10 юни 2011 година,  18:00 часа , книжарница „Хеликон“, площад „Тройката“ № 4; 

Стара Загора – 11 юни 2011 година, 18:00 часа, книжарница „Хермес“, Галерия Стара Загора, ет. 2.

Гостуването на Хорхе Букай в България е свързано с двайсетгодишния юбилей от създаването на издателство „Хермес”, които обещаха тази година да ни затрупат със звездни присъствия. По този повод миналия месец у нас гостува британската писателка Джейн Костело (виж книгите на Джейн Костело в "Книга за теб"), а в края на юни очакваме по родните земи португалският автор Жозе Родригеш душ Сантош.

Шахта без капак

Прясно откъсната клонка

Аварийна лента

Запазена марка за градска потайност.

Случаят с бабаитските изблици пред джамията преди десетина дни според мен получи незаслужено голям отзвук и твърде дълго занимава медиите и парламента. Освен това той даде повод на мнозина коментатори в електронното пространство да нарекат Волен Сидеров – Болен Сидеров. За първи път той беше наречен така, хайде да не казвам от кого, през 2003 във връзка с кампанията му за тогавашните местни избори. Неговите критици, упорстващи да го наричат „Болен”, стъпват на убеждението си, че той е един български Хитлерчо или поне си мисли, че би могъл да е такъв и да сплоти нацията с лозунги от „Моята борба”. Те виждат в него маниак, измъчван от вождизъм в тежка форма, който се бори за сърцата и умовете на лумпенизираните псевдонационалисти, които донякъде е спечелил в периода от живота си, когато беше креслив коментатор в кабелна телевизия. Влязъл по чудо в парламента, сега е болезнено чувствителен към рейтинга си, продължават да разсъждават критиците му, и при очевидното му сриване, повлечено от сриването на рейтинга на ГЕРБ, той изпада в истинска паника. Затова, ужасен от перспективата да не влезе в следващото народно събрание, Волен (Болен) Сидеров се мъчи да привлече внимание към себе си с пищни протести пред джамията, подпалване на фесове и килимчета и дръвчене пред полицаите. Както впрочем и с провокации към Патриарха на Великден и ексцесии в Батак, където звънът на църковните камбани го раздразни в същата степен, в която го дразни и воят на мюезина между Халите и Централна баня. Ето заради това болезнено раздвоение и тази патологична изнервеност има хора, които наричат Волен Сидеров „болен”. Но истината е, че тези хора грешат. Волен не е болен.

Биографията на този политически лидер е изтъкана от последователен конформизъм. Той е хитър, пресметлив и винаги делово ориентиран. Като започнем от седесар и журналист във вестник „Демокрация”, минем през неосъществен царски депутат от Ямбол (тогава царят го отряза и Волен го намрази в червата и се превърна в най-жлъчния му критик), продължим с щатно плашило на ДПС, с което ДПС държи електората си сплотен, и свършим с коалиционен партньор на Бойко Борисов, възмездно осигуряващ му гласове за мнозинство в парламента, не можем да открием нищо болезнено в мотивацията на г-н Сидеров. Напротив, той последователно и с удивително здрав разсъдък преследва една единствена цел – да рентира политическата енергия, която е успял да акумулира около себе си. Такъв човек не е болен. Такъв човек пращи от здраве и практичност.

Ако има някой болен, то това не е г-н Сидеров. Истинският болен е нашето общество. Болен е всеки гласоподавател, който гласува за свои представители в парламента, които се оказват обикновени марионетки, държани в тежка зависимост посредством подписани от тях финансови документи. Стана официално известно, че депутатите на Атака са станали депутати, само защото са подписали поръчителства за заеми на офшорни фирми на стойност 150 хиляди евро всеки. Но това не доведе до никаква реакция и никой не се запита къде е свободната воля на тези депутати, с която те от името на избирателите си взимат решения в парламента. Заключена в чекмеджето с подписаното поръчителство. Изглежда общественият морал и в частност парламентарният е безкрайно разтеглив в толерантността си. Но дано поне разумът и инстинктът за самосъхранение на хората не е така разтеглив, както е станал моралът им. Защото държава, в която народните представители не са никакви народни представители, а кванти държавна субсидия, които се търгуват между парламентарните групи, не е никаква държава. Мисля, че такава държава трябва спешно да бъде реформирана, а Картаген, разбира се, трябва да бъде разрушен.

Tweet

Приятно кътче за почивка, инсталирано пред Булфон насред софийския център.

Разбира се, не може да се конкурира с това кътче за почивка, но все пак го качвам тук, заради симпатичния плюш.

Тази гледка се открива в безистен в непосредствена близост до площад Славейков. Въпросната кула (наречена от мен), едно време е било сцена.

Сега също е сцена, сцена на разрухата.

„Влизам в президентското състезание като кандидат на гражданите”, заявила днес кандидатката на Слави Трифонов за президент Меглена Кунева. Аз пък тогава излизам от редиците на гражданите. Не ми остава друго, макар да нямам роднини от село от доста поколения ( при комунизма това си беше проблем поради липса на колети, буркани и други подобни благини [...]

ЗАДАВАТ СЕ РЕФЕРЕНДУМИ ! Ако паметта не ме лъже, на бащата на Швейк трябва да отдадем почит за безспорната му заслуга да прозре логическата връзка между офталмологията и обществените науки. Както самият той споделя, това не му коствало особени усилия. След като бил „успокоен” от своя очен лекар, че с недостатъци в зрението /подобни на [...]

Ром и ромка чакат междуградския автобус. Автобусът пристига на спирката и ромът пита шофьора: - Друже, цветята таксуват ли се отделно? - Цветя не се таксуват - отговаря шофьорът. Тогава ромът се обръща към спътницата си и казва: - Ружо, качвай се, за тебе пари не искат. Усмихни се, България, специално отношение е показал към група роми и сливенският кмет Йордан Лечков, като ги е изгонил от хотела си. Сега кметът на града, в който живеят най-много роми, е застрашен от дело за расова дискриминация. Самият Лечков в типичния си стил коментира оплакването на ромите така: "Не знам дали този човек е циганин, но прави цигански работи”.

Най-големият производител на камери и фотоапарати в света Canon планира да построи в Тайван два нови завода, като инвестира в производството около 30 милиарда нови тайвански долара, или около 1 милиард щатски долара. За това информира местното икономическо издание Economic Daily News. Съобщава се, че в момента Canon вече е започнала изграждането на единия завод в централната част на острова, недалеч от град Тайчунг. В завода компанията планира да започне монтаж на цифрови камери от потребителски и професионален клас. Ще припомним, че през последното тримесечие Canon намали годишната си прогноза за печалбата и приходите във връзка с намаляването на продажбите на компанията в Япония, както и с нарушението на производствения цикъл в страната след разрушителното земетресение. Нетната печалба на производителя през настоящата фискална година, която приключва през декември, ще спадне с 11% до 220 милиарда йени, или 2,7 млрд. долара. Преди компанията прогнозираше 26% увеличение на печалбата. Canon понижи и прогнозата си за оперативната печалба. В декларация на производителя се казва, че катастрофата в Япония е принудила Canon да преустанови производствения процес в цялата страна и да намали прогнозата за продажбите си на 314,4 милиарда йени и до 197,7 милиарда йени оперативна печалба. "Нарушения във веригата за доставки са довели до ниско натоварване на заводите на компанията, което може да доведе до спад в производителността", казва Юкихиро Гото, анализатор в Macquarie Group. По прогнози на Гото, Canon ще възстанови веригата за доставки и технологичните цикли не по-рано от края на юни. Преди това компанията намали прогнозите за продажбите от 23 милиона камери на 20 млн. Освен това, от компанията заявяват, че допълнителната нестабилност в прогнозата е предизвикана от слабите продажби на пазарите в Централна и Източна Европа, където финансовата криза засега все още е далеч от своя край.

Хакерската група Пакистанска кибер армия в петък е заявила, че проникнала в сървър на Ейсър в Европа и е откраднала личните данни на приблизително четиридесет хиляди души. Групата твърди също, че е откраднала няколко source кода, съхранявани на същия компютър. Новините за пробива са съобщени най-напред от The Hacker News (THN), който е публикувал снимки на екран, показващи мостри от компрометираните данни, вкл. имена, email адреси, телефонни номера и друга информация, съхранявана на сървъра. THN съобщава, че Пакистанската кибер армия се е свързала с изданието, за да го информира за атаката и кражбата на данни. Атаката се случва по време на разследване практиките за финансова отчетност на Ейсър. Миналата седмица одит разкри нарушения на нормативната разпоредба за финансова отчетност, извършени от Ейсър, акциите на който се търгуват на тайванската фондова борса. Не е известно дали хакерската атака е свързана с разследването срещу Ейсър. Acer е една от немалкото големи мултинационални компании, засегнати от хакерски атаки в последните седмици. Останалите включват Lockheed Martin, L-3 Communications и Sony.

Фондацията Mozilla подготвя свой отговор на облачната разработка на Google. Днес от Mozilla представиха официално експерименталната програмна среда Webian Shell, създаваща подобие на Chrome OS, базирано на Firefox. В момента разширението Webian Shell е достъпно във вид на експериментална разработка на Mozilla Labs. То, както и Chrome OS, позволява създаването на работен плот на базата само на един браузър. И тук, както в Chrome OS, са налице лека графична среда, възможност за създаване на виртуални десктопи, раздели, часовници и други атрибути на операционните системи. Според разработчиците, Webian Shell е разработена на базата на друг проект на Mozilla Labs - Mozilla Chromeless. Целта на Cromeless е да предложи на потребителите да заменят традиционния потребителски интерфейс на базата на виртуална среда с HTML, CSS и JavaScript. Webian Shell представлява уеб разновидност графичната среда, работеща под някоя от поддържаните операционни системи - Windows, Linux или Mac OS X. Независимо от факта, че Chrome OS и Webian Shell в крайна сметка са доста сходни, проектите се различават достатъчно един от друг в своите детайли. Новата разработка на Mozilla може да бъде свалена от този адрес.

Неотдавна повечето специалисти бяха единодушни, че реклама и Facebook са две несъвместими понятия и най-голямата социална мрежа ще види голям зор, докато започне да прави пари. Реалността обаче показа по-различна картинка. Рекламната програма на Facebook се оказа толкова успешна, че само за една година сайтът си позволи огромни увеличения на цените и започна да регистрира печалби, възлизащи на милиарди долари. Анализаторите вече не се питат дали социалната мрежа ще надмине по рекламни приходи другия интернет гигант Google, а кога, предава TechCrunch. Два са ключовите фактори, които за кратко превърнаха Facebook от финансово джудже в лидер на рекламния пазар. Първият, разбира се, е големият брой на активните потребители. Социалната мрежа е един от най-популярните сайтове в света. Това обаче, само по себе си не значи много, защото в тази група е и YouTube, който все още работи на загуба. Ключов за успеха на Facebook се оказа факторът на рекламните форми, предлагани в сайта. На рекламодателите бяха предложени успешни модели, които ангажират активно потребителите, като с хитри методики беше заобиколен феноменът на „банерната слепота”. Най-голямата социална мрежа предложи рекламни форми, които не изглеждат като реклами и така лесно ангажират вниманието на потребителите, а това определено се харесва на рекламодателите. Според eMarketer, приходите на Facebook от реклама за 2010 година са около 2 милиарда долара, а през тази година се очакват двойно по-големи суми или 4 милиарда долара. Приходите на Google са няколко пъти по-големи, но ако темповете на растеж се запазят скоро двете компании ще се изравнят, а не е изключено Facebook да се изкачи и на върха ако Google не се вземе в ръце и не започне да вади повече пари от начинанията си.

Днес с Фокус пак се разходихме из провинцията, но няма да ви кажа къде, за да не компрометирам КАТ-аджиите, които ми взеха 20 лева. Още на отиване ни спряха. Фокус много върви, пък и аз искам да го пробвам как изпреварва другите автомобили, затова му давам щедро газ. Бензиновите коли са моята стихия (никога не съм имал дизелова през живота си), разбираме се с тях и се уважаваме. Длъжен съм да призная, че Фокус се справя много добре. Чудесно си хулиганстваме двамата, особено там, където хулиганстването е нежелателно или направо забранено.

Тихо селце, окъпано от незлобливото юнско слънце. Цъфнали дръвчета, мушици и пчелици, игра на светли и сенчести петна. Ние двамата с Фокус връхлитаме в селото с около 150, изпреварвайки гузна японска кола, и не виждаме, че в една шарена крушова сянка са се спотаили органите на реда със своето техническо приспособление за засичане на скоростта. Не знам защо винаги спирам, когато ме спират – това е някакво характерово увреждане. Слязох от колата и се върнах няколко крачки назад към полицаите, послушно понесъл документите, които знаех, че така или иначе ще ми поискат. Фокус веднага се разпищя, че ключът му, който беше в джоба ми, се отдалечава от него. Не помня дали имах повод да спомена преди, че Фокус е оборудван с Keyless, тоест ключа не се пъха никъде, а се свързва с колата чрез Bluetooth, докато ти е в джоба. Запалването и загасването става чрез бутон на таблото. За първи път видях тази технология преди няколко години в аудито А8 на един приятел. Щуротии…

Изобщо, Фокус е натъпкан с ненужна, макар че трябва да призная, ефектна електроника. Например, можете да свържете мобилните си телефони към компютъра и да приемате или отправяте обаждания през централния телефон. Колкото и души да се натоварите във Фокус (не може да се натоварите повече от двама такива като мен, но пък аз все пак съм един горд 140-килограмов българин в разцвета на своята физическа мощ), толкова и телефона можете да свържете с компютъра. Позвъняванията и разговорите стават през аудио-уредбата. Моят телефон, за добро или за зло, звъни с най-различни военни маршове, предимно български и германски, така че е много впечатляващо, когато някой ме потърси, докато карам. Уредбата на Фокус е твърде удовлетворителна като качество на колоните и маршовете, които възпроизвежда от мобилния ми телефон, звучат въздействащо и носталгично. Фокус, или поне моят Фокус, има два дисплея. На единият се показват данните за пътуването, пробег, разход на гориво и други скучни подробности. На втория са радиото, навигацията, телефонът и други комунални подробности. Ужасяващо е, че няма телевизионен приемник като при BMW и Audi, но пък, както казва Лотар Матау (дано не ме лъже паметта) във финалната сцена на „Някои го предпочитат горещо”: „Nobody is perfect”.

Интериорното осветление обаче наистина е впечатляващо. То работи при включени ксенони. Алтернативата е ксеноните да не са включени и тогава диодите светят по-силно и придават един неповторим атрактивен и дори панаирджийски вид на колата отвън. Но сега говорим за вътрешния, а не за външния изглед на автомобила. Интериорното осветление е най-забележително нощем. Осветява почти всичко в салона – от краката на шофьора до плоската бутилка във вратата на пътника до него. Осветена е дори и бирата в онези неудобни и зле измислени гнезда между подлакътника и скоростния лост. Нещо повече, със специална врътка можеш да регулираш силата на интериорното осветление. И нещо още повече, има един бутон с икона „палитра”, чрез който можеш да избереш цвета на интериорното осветление. Абе, въобще да си е* м*ката! Обаче…

Винаги има „обаче” и това конкретно „обаче” охлади топлите ми отношения с Фокус, така бурно разгорели се след вчерашната ни експедиция за пържен сом във Видин. Признавам, че се чувствам малко отчужден, защото Фокус ме омайва с разни електронни шарении, за да не забележа, че ме лишава от елементарни права. Например, какво ме топли, че имам лампичка на бирата, когато страничните ми огледала не могат да се прибират автоматично отвътре! За какво са ми мигачи на страничните огледала, когато не мога да си ги прибирам отвътре?! Освен това, вътрешното огледало за обратно виждане може и да има сензор против заслепяване отзад, но няма компас. Все пак има определен хигиенен минимум, под който не трябва да се пада! Да не говорим, че Фокус няма парктроник. Това вече е варварство, което ми е трудно да коментирам. Мисля също така, че можеха на направят Фокус 4х4. Разпределение на усилието само между две колелета е палиетивна и лицемерна мярка. И най-тежкият проблем – Фокус не е автоматик. Ето това ме връща някъде в мрачните и безпросветни 90 години на миналия век.  Когато не е автоматик, най-малкото, се обезсмисля автопилотът му. Що за автопилот е този, който не може сам да сменя скоростите!  Изобщо, между нас двамата с Фокус повя хлад и навя рехави преспи над отношенията ни. Но днес говорим за друго. Говорим за отношенията ни с пътна полиция.

Както знаете, ние с Фокус обичаме да отиваме по един път и да се връщаме по друг. Когато ченгетата ни спряха на отиване, аз им предложих 20 лева, за да си затворят очите (като им разреших да си ги отворят, докато се качват в патрулката, за да не претрепят някого), те кооперативно приеха. На връщане избрахме друг път, почти успореден на онзи, по който отидохме. Пак имаше китно село. Пак жужаха пчелици и мушици. И пак ние с Фокус се врязахме в селото с над 150. И пак ни спряха пътните  полицаи с радара, но, не щеш ли, те се оказаха същите като на отиване. Явно си имат и те схема на придвижване. Фокус е уникален. На този етап е единствен в България, но те не го познаха, а отново го спряха. Отворих прозореца и казах: „Какво, пак ли ние?”. Полицаите ме познаха и казаха: „Хаде, карай!”. Така с 20-те лева на отиване се оправих и на връщане. Върза ми се на две по 10. Докато ме проверяваха втория път, край нас префуча голям сребърен джип с неприлична скорост. Отвътре надникна застаряващ господин, късо подстриган и с побеляла брада. Извика нещо за Картаген, но така и не успях да го чуя добре.

Tweet

На информационния сайт InformationWeek се появи непотвърдена засега информация, че корпорацията Microsoft планира придобиването на един от най-известните производители на графични чипове - NVIDIA. На 27 май в SEC (Stock Exchange Commission) е получено следното съобщение от производителя NVIDIA: "Съгласно условията на сключеното споразумение, ако частно или юридическо лице отправи предложение за закупуване на 30 или повече процента от нашите акции, то корпорацията Microsoft има право незабавно да забрани подобна сделка". След като Microsoft има право на вето, този факт може да говори само за това, че компанията NVIDIA дава предимство на софтуерния гигант в случай на продажба, както и че необходимите за това документи вече се подготвят. От Microsoft отказват да коментират изнесената информация.

Хакерската група Lulz Security (LulzSec) твърди, че е пробила и обезобразила уеб сайт на InfraGard – организация, която е подразделение на Федералното бюро за разследвания (ФБР) на САЩ. Групата също така твърди, че е източила данните от потребителската база на сайта. Lulz Security съобщава, че е извършила това нападение, след като NATO и президентът на САЩ Барак Обама обявиха, че всяка кибер атака срещу Организацията на Северноатлантическия договор ще бъде считана за акт на война. InfraGard описва себе си като сдружение на бизнеси, академични институции, държавни и местни служби за ред и сигурност и други участници, което е посветено на събиране на информация за предотвратяване на враждебни действия срещу САЩ. Lulz Security твърди, че е придобила данните за вход на 180 потребителя, всеки от които по някакъв начин е свързан с ФБР. Твърди също, че се е сдобила с данните за достъп на Карим Хиджази, изпълнителен директор на Unveillance – компания за мрежова сигурност от Делауеър. Хиджази направи изявление миналата седмица в сайта на компанията му, че Lulz Security са заплашили него и Unveillance с цел да получат пари и данни за роботизирани мрежи (botnets – robot networks). Тези данни биха изложили на риск от атаки тип Distributed Denial of Service (DDoS) много бизнеси, правителствени служби и отделни хора. Lulz Security твърди, че Хиджази се е опитал да им плати за да атакуват сайтове на негови конкуренти.

Излизането на Internet Explorer 9, Firefox 4 и Chrome 11 постави начало на поредните браузърни войни. Водещите програми за изобразяване на интернет страници направиха силно пролетно включване и сега жънат резултатите от работата на своите програмисти. Суровите цифри показват, че през месец май редмъндският Internet Explorer е загубил 0.84% от пазарния си дял, предава TechSpot. Миналия месец най-популярната версия на Internet Explorer е била 8. Тя е била използвана от 31.28% от общата аудитория. На второ място е древният IE6 с 10.36%, следван от IE9 с 4.19%, а накрая са всички по-стари версии, които имат обща аудитория от 1.4%. Браузърът Firefox е увеличил аудиторията си с 0.08%, а Chrome с 0.58%. Епълският Safari се е разширил с 0.13%, а Opera спада с 0.11%. Въпреки че води, Internet Explorer удари ново дъно. Пазарният дял на майкрософтския браузър е 54.27%. Internet Explorer 8 остава най-популярният браузър в света. Очаква се през следващия месец IE6 да падне под десетпроцентната граница, тъй като вече не се поддържа от повечето водещи сайтове в мрежата. Със сегашния си дял от 21.71%, браузърът Firefox е доста под пиковото си постижение, което беше 24.72%. Firefox 4 набира все по-голяма популярност, но все още не може да върне разклатените позиции на Mozilla. Нещата се развиват добре за Chrome. Браузърът на Google подобри върховите си постижения и с дял от 12.52% върви стабилно нагоре. Статистическата информация е базирана на данни, систематизирани от Net Applications, които са анализирали предпочитанията на 160 милиона души.

Хакерската групировка Anonymous атакува компютърни мрежи на иранското правителство и успя да получи достъп до съдържанието на повече от десет хиляди имейл съобщения, които впоследствие бяха качени като торент в тракера The Pirate Bay. Файловете със съобщенията са с размер 63 мегабайта и могат да бъдат изтеглени от всеки желаещ, предаде TechSpot. Конкретната цел на хакерите са били структури на иранското Министерство на външните работи. Представители на Anonymous са използвали достъпа си до иранските сървъри за да изпратят от тях съобщения до водещи медии, доказвайки че наистина имат контрол върху машините. Първоначално файлът с хакнатата информация беше качен в мрежата, но защитен с парола, която Anonymous оповестиха няколко дни по-късно. В мрежата са били разпространени линкове към иранските имейли, придружени със следното съобщение: „Успяхме да архивираме малко интересна информация от ислямския режим. Имаме нужда от вашата помощ за да задържим информацията достъпна онлайн!” Архивът с електронни пощенски съобщения е на Иранския център за визи и паспортен контрол. По-голямата част от писмата съдържат съобщения за откази и одобрения за получаване на визи и паспорти. През последните дни иранските власти правиха опити да замажат и прикрият инцидента, но те се оказаха неуспешни. Представител на Anonymous е заявил, че целта на акцията е била да се срине имиджът на Иран пред света и да се покаже, че страната плаща за да има кибер армия, но не може да опази собствените си ключови компютърни системи.

След пролетното спиране на интернета в Либия и Египет, и Сирия се присъедини към държавите с проблематичен достъп до световната информационна мрежа. Причините за проблемите навсякъде са едни и същи. Местните власти искат да спрат изтичането на информация извън територията на страните и да попречат на гражданите да се организират онлайн, предаде Mashable. Интернет връзката в Сирия е била прекъсната в петък, но клипове от ставащото в страната все пак са изтекли към останалата част на света с помощта на сателитни телефони, които не са под контрола на сирийското правителство. В деня на прекъсването на връзката над 50 хиляди души са излезли по улиците на страната за да изявят гражданската си позиция с искания за оставката на президента Башар ал Асад. Протестът беше наречен „Детски петък” за да бъде почетена смъртта на седемте деца, които загинаха по време на митингите срещу местния режим от средата на март, до момента. Прекъсването на интернета не помогна на египетския ръководител Хосни Мубарак, който вече падна от власт. Муамар Кадафи все още е на власт в Либия, но загуби контрола върху половината от страната си. Според инструмента Google Transparency Report, интернет трафикът в Сирия вече се е върнал на равнища, които са нормални. Демонстрациите в страната продължават, а в YouTube постоянно се качват нови клипове, съдържащи сцени на насилие.

Данъчни приходи, растеж на годишна основа

Натрупаният бюджетен дефицит от началото на годината е 550 милиона лева, което с около 750 милиона лева по-малко отколкото същия период на предходната година. Като махнем влиянието на еврофондовете, цялото подобрение на дефицита се дължи на повишение на приходите (по-точно данъчните приходи). За първите 4 месеца се отбелязва растеж на приходите от всички основни данъци.

За самия месец април, обаче, всъщност има известно влошаване на бюджетното салдо – обикновено през април има излишък в бюджета, но през 2010 той беше по-голям отколкото е през 2011. Причината е увеличаването на субсидиите (тази година земеделските субсидии бяха изплатени по-късно), на социалните разходи и на текущата издръжка, както и малко увеличение на разходите за заплати.

Месечен бюджетен дефицит/излишък, млн.лв

Блогът за икономика 2011

Асустек ще започне да предлага някои от нетбуците си с предварително инсталирана безплатната операционна система с отворен код Убунту с цел производителят да навлезе на Линукс пазара, е съобщила миналата седмица компанията Каноникал, която е създател на Убунту и поддържа проекта. Каноникал е съобщил, че от първи юни Асус е започнал да предлага три модела Eee PC с предварително инсталирана Убунту 10.10 – 1001PXD, 1011PX и 1015PX. Операционната система е конфигурирана за работа с процесорите и мрежовия хардуер на нетбуците. Асус е един от първите производители на нетбуци, започнал да ги предлага с множество версии на операционната система Линукс, вкл. Xandros, започвайки от 2077 г. По-късно – през 2008 г., Асус започна да предлага нетбуци с Windows XP, след като Майкрософт пусна Windows XP Starter – олекотена версия на операционната система. 11.04, е без отделен вариант за нетбуци, тъй като в кода и са интегрирани възможности за малките компютри. Операционната система за Eee PC ще бъде с пълен пакет за производителност и поддръжка за Flash, съобщава Canonical. Според Canonical, в бъдеще повече нетбуци на Асус ще бъдат доставяни с предварително инсталиран Убунту.

Адвокат Михаил Екимджиев е спечелил най-много дела срещу България, защитавайки сънародниците ни в Страсбург. Той е завършил право и е специализирал „Права на човека”. В качеството си на адвокат е обучаван в Съвета на Европа, Дирекцията по правата на човека и Адвокатската колегия в Страсбург. Води дела за обществен интерес, дела по Закона за отговорността на държавата и защитава жалби пред Европейския съд по правата на човека. След спорното назначаване на Владимира Янева за председател на Софийски градски съд потърсихме мнението на юриста. - Адвокат Екимджиев, смути ли ви с нещо изборът на Висшия съдебен съвет (ВСС) на Владимира Янева за председател на Софийския градски съд? - Определено да. Не бих искал да степенувам кой е по-важен – Софийският градски съд или Върховният административен съд от гледна точка а спецификата на делата, които те разглеждат. Така или иначе след първият много сериозен симптом с избора на Георги Колев за председател на Върховния административен съд...

Интернетът се напълни със заглавия, че Васа Ганчева е взела подкуп, но това не е истина. Подкупът е престъпление и следователно трябва да го намерим в Наказателния кодекс. Алинея 1 на член 301 казва: „Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева”. От текста се вижда, че получаващият трябва да бъде длъжностно лице. Същият кодекс определя такова лице в член 93: "Длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: а) служба в държавно учреждение с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение; б) ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация,...

Тези дни освободиха от ареста картините от оня злополучен търг на Игор Марковски. Картините на Бойко Колев се оказа, че не представляват национално богатство. Това ме подсети за раздадените в последно време ордени „Стара планина”. На толкова много хора бяха дадени, че накрая неколцина не сме кавалери на този орден. И излиза така, че е гордост да не получиш този орден. Защото си от малцината неполучили. Неполучилите сме изключение. Неполучилите сме уникати, тъй като сме малко. Получилите са серийно производство. Преди години се раздаваха звания – заслужил, народен. И там малцина не станаха такива. Сега едни от тях поне могат да се пишат дисиденти, щото не са заслужили и народни. Също и получилите се пишат дисиденти, щото са ги получили, и това е едно от най-страшните наказания, граничещо с репресия, получено през целия им съзнателен живот. Трите картини на Бойко Колев са преседели година време в някое следствие за експертиза. Представете си интелигенцията, която година време е...

Защо като цяло народът ни е изпаднал в униние и всяка появяваща се новина е лоша? Това е един въпрос, на който ако отговори някой, ще реши всички проблеми на страната ни. Първо нека уточня, че не всички появяващи се новини са лоши! Настроението е лошо; общият фон и основната тенденция. Основната тенденция на говоренето в моята страна е мрънкаческа, вкисната, злобна и пълна с мрак. Естествено – не задължително и не навсякъде. Има проправителствени медии и подмазвачески настроени журналисти, които успяват да създадат по някоя кукленска и сладка новинка – като момиченце с народна носия, даващо хляб и мед на политик, прерязал току що лента за откриване на нов зоопарк. Но за тях няма какво да говорим. Само трябва да им се наслаждаваме. Мразя турските думи, но именно тук е много подходяща една турска дума: Да се гледа журналист подмазвач – това е сеир. И така. Добрите новини са само за сеир – да се види как могат да лижат дупета журналистите. Но основните, летящите във въздуха...

Задържането и експулсирането на Ратко Младич - безспорно справедливо и необходимо - за мен поражда и други размисли. Предполагам - неприемливи, дори кощунствени - но смятам, че пред фактите и пред историята конюнктурните и идеологически аргументи трябва да замълчат.

Ратко Младич е не пионерче, а чавдарче в сравнение със Съветската армия през 1945 г. Предварвайки възраженията на родните, но безотечествени русофили, ще поясня нещо очевидно за нормалните хора:

Едно зверство не оправдава друго зверство. В противен случай нямаше да съществува нито правото, нито съвременното общество.

Да, германските войски и СС-овци са вършили ужасни зверства спрямо съветските граждани. Значи ли това, че също толкова ужасните зверства на съветските войски (и съюзниците им в "освободената" Източна Европа) спрямо германците не са зверства?

Не е прието и не се смята за проява на добър вкус да се говори за това. Причината: позорната колаборация на западните демокрации, персонифицирана от Рузвелт и Чърчил, с мракобеса Сталин. Това е историческия грях на Запада спрямо прокламираните от него ценности - грях, за който САЩ и Великобритания още не са се покаяли. САЩ се извиниха на индианците - а на нас кога ще се извинят???

Както и да е, да оставим нас, дето тогавашните демокрации ни изоставиха. Да се върнем на немците. Какво са виновни жените, децата, възрастните? И всички, които не са вършили престъпления, само са имали нещастието да живеят в други страни, защото прадедите им са живели там (междувпрочем съвсем законно)?

В края на Втората световна война и годините непосреств4но след нея (1945-1950) от земите, населени с немци извън Германия, са насилствено изгонени 12 милиона души. И са убити над 2 милиона.

А днешната демокрация тържествува за Ратко Младич. Тъпо, а?

За които не знаят или не вярват - да четат за ограмотяване:

Марк Солонин - Весна победы. Забытое преступление Сталина.

Досега мислех, че знам всичко (поне същественото) за комунизма и СССР като негов родител и развъдник. Но генерално бърках. Не че бе невярно това, което знаех (история, икономика, социология, политология, социална психология и пр.под.) , но ми се губеше най-същественото: ЧОВЕКА. Какво чувства, какво мисли..., кой е той...

Но тия дни ми попаднаха две книги, които ме потресоха - мемоарите на един зек (зэк - съветско съкращение от "заключенный" - ЗэКа) в постсталинския СССР и на една унгарка за съветското й "освобождаване".

Трудно ми е да ги резюмирам със свои думи, защото ми се губят почти всички познати ми такива, освен "смъртен грях" и "кощунство". Затова ще ги представя с думите на автора и преводача. (Тези, които не знаят руски, да затворят страницата - ще дам линкове за даунлоуд на книгите на руски. Съжалявам, но за първата няма друг превод, а за втората не можах да намеря.)

Владислав Майер (Некрас Рыжий) - Чешежопица

ГЛУБИНА ПАДЕНИЯ

Моим друзьям, погибшим в схватке с жизнью.


Возрождение гражданского общества и его систем в Советском Союзе возможно при условии измерения глубины, на которую мы опустились. Только это поможет осознать всю трагичность падения. В 20-е годы, а потом в хрущевско-брежневские в СССР издавалось много пособий на темы: как надо работать, как надо участвовать в социалистическом соревновании, проявлять бдительность, ловить шпионов, поступать в техникумы и вузы: Как стать физиком, лириком, хорошим папой и такой же мамой, пропагандистом и агитатором и т. д. и т. п. Однако странно, что не было пособий в литературе (даже самиздата) на животрепещущую для миллионов тему: как вору, бандиту, насильнику, разбойнику, взяточнику стать примерным заключенным страны Советов. Правда, издано много воспоминаний политических заключенных, своих и зарубежных, но это обычно бытовое, фольклорно-мемуарное освещение жизни зэков. Политзэк в своих описаниях остается, как правило, в стороне от мерзкого уголовного мира. Обычно наш зэковский мир ученые мемуаристы сравнивают с описанным Ф. М. Достоевским в 'Записках из мертвого дома', А. И. Солженицыным в 'Архипелаге ГУЛАГ', доходят до того, что сравнивают ленинградские тюрьмы и зоны с родовым и первобытно-общинным строем (Л. Самойлов. 'Этнография лагеря', Советская этнография N 1. 1990, с. 96-108; В. Р. Кабо. 'Структура лагеря и архетипы сознания', Советская этнография. N 1. 1990, с. 108-113). Многие пишут и говорят, что воля в стране Советов мало чем отличается от тюрьмы и зоны. А сами, попадая туда, вопят на весь шар Земной: 'Спасите меня, помогите!!!'

В период гласности пошла мода меняться делегациями - советские тюремщики желанные гости в западных тюрьмах, западные посещают советские ИТУ. Представим такую ситуацию: страны в знак дружбы и взаимодоверия начали обмен заключенными (политические не в счет - они везде составляют небольшой процент). Исправились бы советские зэки в тюрьмах Америки, Западной Европы, Австралии, а иностранцы, к примеру, американцы, в советских? Вернулись бы наши зэки к себе домой, на волю, в родной СССР, а западные, полюбив лагерную систему страны Советов, стали бы гражданами Советского Союза? Скажем определенно: янки резко сократили бы у себя преступность, если бы их потенциальные арестанты предвидели отправку в Советский Союз. В Союзе же преступность резко возросла бы и появилась единственно отсутствующая ныне очередь в стране - в тюрьмы и зоны, укоротив очередь к чиновникам ОВИРОв и западных посольств. Такие дела.

В уголовном мире СССР произошли качественные изменения. Хотя у создателей советской власти лагерная система появилась 'в мозгах' задолго до ее воплощения в явь, эту систему они смогли создать, перемолов миллионы, только к концу пятидесятых годов. До этого был заключенный, у которого, даже у последнего мерзавца, сохранялось где-то в подсознании что-то из нравственно-религиозного воспитания: христианского, исламского, буддистского, иудаистского, зороастрийского. Он, зэк, не был еще в полной мере советским: родился в начале века, в 20-х годах при звоне колоколов, при бабушках и дедушках, папах и мамах; он жил в семьях, хозяйствах, дворах, и этого зэка можно сравнивать, даже правомочно, с дореволюционным, 'царским' зэком, а также с зарубежным собратом.

В конце пятидесятых годов семья в классическом ее понимании исчезла, бабушки и дедушки присоединились к большинству когда-то живших, унеся с собой христианские понятия о милосердии, о добре и зле, и появился новый, секуляризированный зэк - не понимающий, что такое семья, этакий дебильно-кретинный продукт индустриального ландшафта, мозги которого из головы - вместилища ума, переместились в желудочно-половую и кишечно-трактовую сферы. Этот новый зэк родом из 'особой исторической общности' (людей ли?!) и до осужденных, описанных Ф. М. Достоевским, А. П. Чеховым, А. И. Солженицыным, Е. Гинзбург, А. Варди, Е. Олицкой, И. Бергером, Г. Гильдебрандтом, Ж. Росси, В. Шаламовым и другими, ему далеко. Он лишен дальнейшего развития, он нечто таксидермированное - чучело человека - чучелизированный человек, сокращенно - чучек. Поэтому его трудно вписать в христианские понятия и гаазовское милосердие-сострадание. Чучеки не способны адаптироваться к нормальным условиям человеческого общежития и желают жить только среди себе подобных. У них возвратрецидив составляет более 80 процентов. Реадаптировать чучека к человеческому подобию задача неимоверно трудная в условиях, когда административная часть тюрем и зон заполняется тоже, в общем, 'зэками', и бывшими афганцами, которые густым потоком вливаются в лагерную систему.

Бывшие зэки, сидевшие в тридцатых, сороковых и пятидесятых годах и попадающие в нынешние условия, приходят в ужас. Е. Долигеев, родившийся в 1915 году в Харбине, отсидевший ГУЛАГ в период 1935-1953 годов, снова осужденный в 1985-м, сказал: 'Я счастлив, что мне оставалось не много жить - это не люди и не звери, одним словом - мразь, которую можно покинуть только со смертью'.

Фото: Dariknews

Министърът на земеделието Мирослав Найденов решил да продава българската земя, за да запълва дупката в бюджета на Правителството. 1 милион декара на Израел! С една дума, свещената ни родина, за която са проливали кръвта си поколения българи, в продължение на хиляди години, безценната българска земя, която е вечното ни наследство, останало от Аспарух, ще бъде осребрена за хартийки, с които сегашните управляващи ще покрият харчовете, които са правили и парите които пръснаха по обществени поръчки на “фирми от обръчите си”. Особено напоследък - за да си градят успешен предизборен имидж. Това трябва да взриви България! Това трябва да накара българите да се стреснат и събудят, защото утре те ще си отидат, но земята ни никак няма как да се върне!

Сега Найденов е предложил на Израел да закупи 1 млн. дка от държавния поземлен фонд. Преди него Бойко Борисов предложи на Китай за закупи няколко окръга обработваема земя, също от държавния поземлен фонд. Ако Правителството е започнало така да кърпи дупките в провалената си фискална политика, до няколко години цяла България ще бъде продадена, защото в света има много пари и много желаещи, които да я купят. Те не мислят, че за нас това е единственото, което ни е останало – Отечеството. Едва ли Борисов, Найденов и марионетките, които управляват страната мислят по-далеч от носа си /т.е. от собствения си мандат/. Едва ли изобщо в техните мозъци има и искра от мисъл за бъдещето на България и нацията ни!? Вместо земята от държавния поземлен фонд да бъде запазена за бъдеще време и да бъде раздадена на българи от диаспора, например Украйна и Молдова, които имат желания да се заселят в България и да работят тук, тя се предлага евтино и безотговорно на чужди държави. Внасянето на външни българи е неизбежно в съвсем близко бъдеще, защото само това може да реши демографския колапс на нацията. Преди 100 г., тогавашната българска държава е имала национална стратегия и е оземлявала бежанците от Македония и Тракия, чиито наследници представляват днес ½ от населението на страната. Сегашните български управници от 20 г. не са направили друго, освен да разсипват, разпродават и унищожават. Резултатите от тази деструктивна и престъпна национална политика са налице – непрекъснато стапяща се нация. Това няма как да бъде опровергано и е най-добрият индикатор за “успешната” политика на всички правителства и най-вече на сегашното. Близо 1/3 от младите хора в България искат да емигрират, защото не виждат бъдещето си в една проядена от корупция и престъпност държава! Какво става? Хората напускат България и тя неизбежно се обезлюдава, вследствие вътрешната олигархична политика, а в същото време земята на България се разпродава щедро и евтино на чужди държави, които, ако има начин, биха ни изкупили “ан блок”. Нима жестокият пример на Русия не е пред очите ни, когато огромни региони в Сибир, дадени на концесия /дори не продадени/ на Китай, вече са плътно заселени с китайци, които смятат да останат там завинаги и утре тези територии естествено няма как да бъдат контролирани от руската държава и по демографски принцип ще се присъединят към бъдещата нова Велика сила на света.

Който изкупи българската земя, може да прави всичко, каквото си поиска на своята собственост, защото тя е негова. Това е неопровержим принцип. Примерите с приватизираните и нарязани заводи, с БГА Балкан /продадена също на израелци и съсипана/, с разсипаното ни, унищожено и бетонирано Черноморие, са пред очите ни. Какво още трябва, за да осъзнаем, че разпродаването на България е всъщност нейната и наша обща бъдеща гибел. Нима държавата, това не е земята, нима земята не е фундаментът, върху който изобщо може да съществуват явления, като Родина, Отечество, Държавност и понятие като Свобода. Нима именно за земята ни и само около съдбата на земята българска не се върти цялата ни драматична и героична история? Изводът е ясен – губиш земята си – губиш България! Изгубиш ли България – губиш себе си!

И тук не става въпрос кому ще бъде продавана територията ни, дали на Израел, САЩ, Румъния, Турция, Германия, или Франция, а става въпрос за нашата душа, за нашата същност, за нашата Майка България. Народът има една хубава поговорка в изконната си памет на мъдростта: “За жълти стотинки е готов и майчиното си мляко да продаде”! Дали Мирослав Найденов и този който го е назначил и избрал на този отговорен пост я знаят? Дали са се замисляли за какво “майчино мляко” става дума?  Защо до днес Министерството на земеделието не е ревизирало престъпните продажби на държавни земи по границата ни с Турция от министрите на ДПС? Това е разкрито в сериозни журналистически разследвания и е санкционирано от Прокуратурата, като престъпление! Защо Найденов не прекрати престъпната политика на предшествениците си, а я продължава и развива в нови и още по-тежки измерения!? Кому служат тия хора, които са избрани да ни управляват и до къде ще доведат България в крайна сметка те?

Израелците проявили веднага желание да купят българската земя. Те прекрасно знаят стойността на земята. 2000 г. този народ търси да възвърне своята изгубена земя.  4000 г. във фундамента на неговата митология и религиозна парадигма стои именно идеята за “Обетоватана земя”, за Ханаан, за обещаната земя, заради която евреите са сключили споразомението си с Бог да бъдат негови представители. В постулатите на ционизма стоят не случайно принципите за възвръщането на земята на Израел и тази държава е създадена защото в продължение на десетилетия евреите, разселени по света целенасочено изкупуваха от британци и палестинци тяхната земя. И след като тази земя стана първо частна собственост на евреи, тя по-късно се оформи в анклав и се превърна в държава. Държава, която и до ден днешен анексира територии и завладява нови пространства, независимо от това какво мисли ООН и световната общност, а наследниците на бившите собственици, които продадоха земите си, сега са емигранти по света, или са изолирано в зони като “Ивицата Газа”. Това е закономерното развитие на нещата и тука няма виновни и жертви, защото всеки човек,или народ избира и гради съдбата си сам. Важното е, че един Израел е изстрадал липсата на земя и знае, че това е еманацията на божията благодат и човешкото щастие, затова няма да се поколебае да изкупи и плодородната българска земя, като има продажници, които да му я предложат!

Къде е грижата на държавата за българското селско стопанство, за българските фермери? Защо земя от държавния фонд не се раздаде за подпомагане на наши успешни стопанства? Това ще създаде работа, ще задържи хора, които да работят на село, ще възкреси фертилната част от нацията, която ражда деца. Какво е направило това Министерство на земеделието, освен да изтрепе безмислено и тотално животните в Странджа планина и да обрече тази и без това обезлюдена част от България на смърт. Начинът, по който изтреблението бе извършено, събужда основателни съмнения за престъпен геноцид. Утре Найденов може да предложи цяла Странджа на Турция, за да вземе някой и друг лев за дупката си в бюджета. Вдруги ден ще дойде ред на Кърджалийско, Елховско, Ямболско. Докога и докъде? И за какъв бюджет говорим, когато има опасност да станем свидетели на самоубийството на държавата си и то в рамките на собствения си нещастен живот. Но греха, който ще поемем пред идните поколения, пред потомците си и децата си, на които няма да има какво да оставим в наследство ще е непростим. Нима ще обречем собствените си наследници, като разпродадем наследеното от дядовците ни, така че внуците им утре да се скитат като глобални клошари по света без родина, без земя, без дом. Ще позволим ли един самозабравил се министър да търгува с нашето общо “майчино мляко” и да се разпорежда с държавата ни, с България, като с бащиния. Подобни решения с дългосрочни и стратегически важно последствия не би трябвало да могат да се вземат от един министър. Задължително подобни национално значими намерения, би трябвало да се гласуват от Народното събрание, а защо не и с референдум? Президента е длъжен да се намеси, да свика Съвета на национална сигурност и да даде мнение за тези планове!

Костов разпродаде и съсипа промишлеността, Симеон разпродаде външния ни дълг и структуроопределящи предприятия, Станишев и ДПС изсякоха и приватизираха горите, Черноморието, природните паркове, и се задавиха с престъпни заменки. Сегашното правителство на ГЕРБ довършва започнатото убийство на тази страна, като започва да разпродава последното, но жизнено определящото – земята. От това по-голямо престъпление няма. Защото без промишленост, можеш да оцелееш и да я създадеш наново, откраднатите пари от дълга не могат да те убият, а само да те обеднеят, дори съсипаната природа би могла да се възстанови в бъдеще и горите отново да израстнат след 200 г., ако има грижа и отговорност. Но когато изгубиш последното, от което извира животът и свободата и произлиза смисъла на съществуването – земята си – то ти си вече мъртъв, ти си вече обречен. В бъдещето на нарастващо население в света, и очертаващата се глобална продоволствена криза – всеки квадратен метър от планетата ще бъде безценен, ще бъде непродаваем, защото ще бъде равнозначен на оцеляване.

Няма земя – няма Държава – няма Свобода – няма Живот. Ще  завещаем ли на децата си клетата и унизтелна съдба на народ без Отечество, на бъдещи световни номади, които никъде и никога няма да намерят пристан, покой и майчин гроб.

България не се продава, защото това е нашата същност, нашата душа и нашето бъдеще, г-да Найденов и Борисов! Нашите, не вашите.

Господар съм на тая земя

В. Ханчев

Аз за тая земя се сражавах.
С мойто тяло в окопа я крих,
всеки цвят,всеки хълм отстоявах
с карабина,омраза и стих.

Бяха мои и нейните рани,
всеки враг и по мене гърмя.
Затова съм аз неин стопанин,
господар съм на тая земя.

С едри крачки аз крача по нея
и с дланта си,държала цевта,
в мойте пещи стоманата лея,
в мойте блокове сея жита.

С моя мъка,под моите длани
тая пръст оживя,зашумя.
Затова съм аз неин стопанин,
господар съм на тая земя.

Тя е моя. И нека посмее
да премине на нея врагът!
Както нявга ще легна над нея,
ще я скрия под моята гръд.

Ще я пазя-суров и стоманен-
и не ще е в бедата сама.
Затова аз съм неин стопанин,
затова тя е моя земя.

България

Хр. Фотев

Благодаря ти за голямото търпение
и за голямото мълчание, Българийо!
В прозорците на тъмните ти влакове
душата ми се радваше на себе си...
В прозорците живота ми приличаше
на истински - приличаше на щастие!
Но се разбиха в тъмното прозорците
и вятъра ти ми разкъса дрехите..
Студено ми е - приеми ме в своите
обятия на селска Богородица!
Не ме отблъсквай, моля те, изслушай ме
и помогни ми да не лъжа повече!
Не позволявай да умра -
закриляй ме
от страшната магия на красивите
предмети и красивите подаръци...
Усмихвай се на масата ми дървена -
единствената маса на живота ми.
Не позволявай да умра - завинаги
да си запазя вярата в приятели...
Закриляй ми усмивката - помагай ми
да задържа до края добротата се!
И извади ме от кръга на многото
безименни жени - съпротивлявай се, -
за да заплача пред една-единствена
и майка тя да бъде на децата ми.

Не позволявай да умра -
закриляй ме
от страшното приятелство на хората,
които те изгубиха - показвай ми
измамата на техните ласкателства, -
не ме убивай с тяхното признание!
Сближавай ме със болките си, вдигай ме
с ръцете на внезапните си радости,
аз ще докосна своите съзвездия -
ще ги положа тихо пред нозете ти.
И приеме ме - издържа ли дългото
пътуване към тебе, съхранявай ме
в унесените устни на децата си,
за да живея - да живея истински!
Не позволявай да умра -
сближавай ме
и отсега с дълбоките си корени,
със корените плахи на цветята си,
с дърветата си отсега сродявай ме,
за да не мисля за смъртта - без никаква
уплаха да се върна във земята си,
да й прекрача прага с облекчение
и да замлъкна в тихите обятия
на майка ми!
Благодаря ти за голямото търпение
и за голямото мълчание, Българийо!

Клетвата

Асен Йорданов

Все някой трябва да остане тук.
В земята, от която сме родени.
Ще я обича ли, тъй както ние, някой друг?
Ще пада ли пред нея на колене?

Ще я целува ли със сълзи във очи?
Ще жертва ли живота си за нея?
Под мен тя тръпне гола и мълчи..
Аз в себе си се взирам. И немея.

И клетва давам до безбожност сам.
Под тез звезди, галактики, вселени..
България, аз никога да не предам.
Тъй както тя не е предала мене.

Миналата седмица ВСС избра за шеф на най-важния съд в страната съдия Владимира Янева. Въпреки краткия си стаж от 8 години (от които 4 в майчинство), тя съвсем не е малоимотна, показва проверка в Имотния регистър. Не всички нейни придобивки обаче са надлежно декларирани пред Сметната палата.

На 30 септември 1999 г. Владимира Янева купува къща от 93.9 кв.м2 и парцела от 485 кв. м.2 под нея на ул. Виктор Григорович 28 (точно срещу Медицинска академия). Стойността на сделката е 18600 лв.

Декември същата година Янева продава на Владимир Чендов апартамент от 82.420 кв.м. на ул. Хубавка в София (кв. Гео Милев). Сделката е на стойност 46912 лв.

За деня на жената - 8 март 2000 г., Янева си прави подарък, като за 29500 лв. купува апартамент от 70 кв. м. в Зона Б5.

През 2007 г., заедно със съпругът си Илия Манолев теглят ипотечен кредит от 50 хил. евро от Пиреос Банк, като ипотекират апартамент и гараж в столичния кв. Стрелбище на ул. Нишава.

Самият апартамент е купен от строителя "Метрон Инжинеринг" през септември 2005 г. срещу 23884 лв.

През март 2010 г. Янева купува гаражна клетка в близост до жилището за 16 хил. лв.

За разлика от съпругата си, Илия Манолев е по-скромен в имотните сделки. През 2002 г. той продава на Иво Георгиев и Надежда Георгиева апартамент в Хаджи Димитър. Те купуват 71 кв. м. за 18 хил. лв., но жилището е ипотекирано в полза на Манолев, като ипотеката е отписана следващата годиниа. Иво Георгиев е бизнесмен свързан с варненската група ТИМ. Той е управител на хазартната фирма "Астера I", дъщерно дружество на свързаното с Химимпорт дружество "Св. св. Константин и Елена холдинг".

Имоти "укрити" от Сметната палата

През повечето от годините, когато е извършвала имотните сделки, Владимира Янева е била младши магистрат и не е ясно откъде има средства за сделките. Тя е пропуснала да обяви придобитите от нея имоти пред Сметната палата.

От достъпните декларации от сайта на палата се вижда, че до 2009 г. тя е пускала само уведомления, т.е. че няма придобито ново имущество. Чак през април 2007 г. тя се сеща да обяви част от сделките, но избирателно. Освен това има разминаване между данните в нейната декларацията и тези в официалните регистри.

Пред сметната палата, през април 2009 г. тя декларира, че през 2000 г. е купила апартамент от 70 кв.м. - това е жилището в Зона Б5. В този случай няма разминаване.

В същата декларация новоизбраната председателка на СГС описва и купената през 1999 г. къща и парцел срещу Медицинска акадамия, но посочва, че тя притежава само 1/3 от имотите, като другите 2/3 са съответно на майка и Лили Янева и баща й Яне Янев. В имотния регистър, такова вписано обстоятелство няма. Според Агенция по Вписванията само майка й - Лили Янева притежава 1/3 от имота, а баща й - не. От партидата на имота се вижда, че купувач е само Янева. И за този и за другия имот, като произход на средствата новата председателка на СГС посочва "дарения".

Пак в декларацията от 2009 г. тя посочва, че през 2005 г. със съпругът й са придобили и апартамента на Нишава, като за цена е посочено "23885", а източник - "заеми." Интересното е, че тя "пропуска" да обяви купеният заедно с апартамента гараж.

Янева не подава декларация за 2010 г. и въобще не намира за необходимо да обяви купеният лично от нея втори гараж.

И "Софийски имоти"...

Не по-малко интересни са и имотните маневри на родителите на Владимира Янева. Баща й - Яне Янев, който е ръководител на катедрата по урология в медицинска академия, купува през 2002 г. "Магазин - Помещение за химическо чистене" от 74 кв. м. в столичния квартал Зона Б5 (между другото, точно срещу блока, в който Янева е купила жилище през 2000 г.) Продавач е общинското дружество "Софийски Имоти", а цената на сделката - 52726 лв. Три години по-късно Янев успява да ипотекира същия магазин за 50 хил. евро.

Същата година Янев купува още един апетитен имот от "Софийски имоти" - бившия билетен център на ул. Искър, зад Министерски съвет, цената обаче не е записана в имотния регистър.

Двете сделки са притеснителни, защото в ръководения от Янева съд има няколко висящи дела по казуса "Софийски имоти" и ако те завършат с осъдителна присъда, държавата може да поиска да отмени скандалните сделки.

Ма Цзу живеел уединено в гората. Медитирал по цели дни, надявайки се да стане Буда. Дзен майстор, който случайно минавал оттам, го помолил за подслон, но аскетът се направил, че не чува. Тогава майсторът седнал спокойно встрани и започнал да лъска един камък. Най-накрая Ма Цзу не издържал и попитал:
-Какво правите?
-Огледало.
-Нима може да се превърне калдъръм в огледало?
-А нима можеш да станеш Буда, ако нямаш сърце?

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Миналата седмица беше твърде „плодородна” на новини от сектора на родната и европейска ядрена енергетика. Стартът на тази „канонада” беше даден лично от самият министър-председател Борисов, който на 27 май, от три...

Миналата седмица беше твърде „плодородна” на новини от сектора на родната и европейска ядрена енергетика. Стартът на тази „канонада” беше даден лично от самият министър-председател Борисов, който на 27 май, от три...

Ясен повдига интересен въпрос, защо Форд направиха малка тест-драйв рекламна кампания чрез “елитните блогъри”, а не чрез авто ентусиастите от техния форум например, които са способни да разкостят колата и да й опишат и майчиното мляко откъм тенически параметри. Дори да откраднат голям процент от частите и да я върнат в движение

Аз лично попаднах на материали от кампанията при Комитата и Сула и ми се сториха не съвсем полезни, но поне ясно обозначени и лесни за превъртане. Отвъд океана много тръбят за Ford Sync, щеше да ми е интересно да науча дали тази космическа технология е била налична в тестовите бройки и дали е намира някакво приложение в нашия далечен край на света и на кирилица, ама уви.

Майк Рам коментира, че някакви хора са се засегнали, защо не са в “елита”, и са реагирали доста по балкански, но и професор Вучков надали е бил включен в тест драйва, а той все пак е професор. Все отнякъде трябва да се започне, някой да отвори пътеката, да тръгнат рекламистите в индианска нишка по нея и такива кампании да стават все по-чести и по-добре организирани.

Рекламата е мудна машина, едно решение го вземат поне 10 човека, всеки от тях като отвори един блог и гарантирано нищо не разбира, все едно в него пише на македонски. Тук всичко е контекст, за което сами сме си виновни, трябва да говориш като на малко дете, за да те схванат и рекламистите.

Днес откриваме една чисто нова страна за нашия сайт – Лаос. Както често се случва за новите (за сайта) страни, водач ще ни бъде Домосед. Приятно четене:

Лаос: джипки, монаси и социализъм

Лаос. Страната, в която будизмът и марксизмът съжителсват мирно и съвместно и монахчета и пионерчета вървят ръка за ръка към светлото бъдеще. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] В

Луанг Прабанг

монахчетата и по-големите им батковци се изнизват от манастирите си по изгрев слънце и в дълга процесия в индианска нишка с походна тенджера през рамо по главната улица Сисаванг Вонг (крал на Луанг-Прабанг, убеден васал на Френската империя от първата половина на XX век) събират подаяния под формата на лепкав ориз и други местни вегетариански специалитети от наредилото се от още по рано по тротоарите да ги чака граждансвто.

И туристите са се събудили и са заели позиция с фотоапарати. А по-прилежните туристи даже са закупили от граждани лепкав ориз и други местни вегетариански специалитети, за да се включат в дарителството.

А още по-прилежните (най-често - японци) са си разпределили много внимателно позициите и задълженията така че хем всеки да дари щепа ориз, хем да бъде увековечен на снимка в акта на дарението. Етичната страна на цялата ситуация е силно дискусионна. От една страна, колкото повече туристи, толкова по-сит - градът, а оттам по-сити и монасите. Но идвайки от Африка, няма как да не направя паралел с ходенето на фотосафари в резерватите, когато се тръгва рано, докато животните/монасите са най-актвини. После през деня се изпокриват на сянка. Да четат книги, предполагаемо религиозни, но в цензурираната от идеологическия отдел на Партията версия, или да си разменят текстови съобщения със събратята си или с момичетата, които ги чакат по родните им места.

Защото будисткото монашество не е доживотно, а популярна (кратло) временна повинност,

като да се разхождаш белязан с оранжево расо и остригана глава се приема за много шик сред децата и младежите. Всъщност от чичковците, посветили се доживот на пост и молитва, не забелязах много да се включват процесията. Да събират подаяния от миряните и туристите ми се струва, че е работа на послушниците и новобранците? А дали е работа? Може и да е работа, но важното е, че допада на Том Сойер.

Отбелязвам, че лаосците имат много добро чувтсво и за костюм, и за декор от най-различни епохи от историята на Индокитай. Рай за кинаджиите. Освен расата и манастирите, които покриват без съществена промяна няколко столетия, по централните улици на Луанг Прабанг, пред поддържаните къщи от френския колониален период се паркират и коли от епохата, и американски военни джипове от виетнамската война, и съветски от ранния соц, който за Лаос се пада някъде през втората половина на 70-те.

И както в Европа различните версии на социализма имаха различни лица по вкуса на съответните си местни сатрапи, така и в Източна Азия, докато Камбоджа е изкарала късата клечка с масовия терор на Пол Пот, а Северна Корея и до ден днешен мръзне във фризера, марка Чучхе, в Лаос експериментът с национализация, колективизация и забрана на експлоатацията на човек от човека е траял мимолетно. Просто защото е започнал, когато в Китай Дън Сяопин вече е прозрял някои истини. А местният Каосян е бил достатъчно интелигентен, че да последва примера му. Което не пречи да се поддържат сценичната постановка социализъм с автентични декори и костюмите. Като медалонакичени мундири за групова снимка на работническо-селско-военни ударници пред паметник в столицата.

Или народна певица на видима възраст 50+ във военен мундир по съветска мода от късния Сталин, която пее протяжни романси на фон на природни пейзажи цяла вечер по националната телевизия. При положение, че има стотина други телевизии на разпложение, включително и директно ловими по най-прекия начин от Тайланд отвъд реката, които я конкурират по coolness, в алтернативни музикални и гардеробни стилове.

Дали пионерската униформа (имат и чавдарчета!) е толкова cool, колкото оранжевото расо, не ми става съвсем ясно, но пионерчета и монахчета да си играят в един общ манастрирско-училищен двор или да се блъскат при един и същ сладоледаджия е най-нормална делнчина картинка.

И както комунизмът им се е пообъркал леко в практиките и символите си и съмвестява червено и оранжево (сафронено), така и капитализмът не е съвсем праволинеен в това отношение.

Будисткото наследство е първата атракция на Лаос. Най-вече в Луанг Прабанг, град който през вековете е бил столица с монарх, ако не на всички Лаоски земи, то поне на северните области. И почти през цялата история тоя монарх е бил васал или на някой от мощните си съседи - Виетнам, Сиам или Бирма - или на Франция. С търсенето на френско колониално наследство нещата са малко по-сложни.

Първо, че французите не са построили чак толкова много неща. Прокарали са широки прави булеварди в столицата и са построили няколко вили, търговски и административни сгради, но не са се заселили масово, както по други свои колонии. А след всичките войни на XX век, колкото ги е имало, са се изнесли. С много малки задомили се изключения. Тук-там попадаш на някое заведение с френски собственик, най-често първо поколение експатриат, който се е постарал да наеме поне един сервитьор-франкофон, на когото да можеш да си поръчаш кроасанчето на френски. Ей така, за идеята. Чунким на английски се казва по друг начин. Но повсеместно за език на запада и бизенса е възприет английският и на младите и през ум не им минава да учат френски склонения. Макар и да са държава-член на Франкофонията (виж Ж.Желев, "Избрани външнополитически импровизации") и френският да поддържа някакъв остатъчен полуофициален статус, примерно по табелите на държавните учреждения и книжните пари.

Кралския дворец е, скромен, но елегантен подарък на династията от колониалната власт. За сравнение - нищо скромно няма в подарения на столицата Виентян от Големия брат в Пекин Пионерски/Народен дворец на културата. С мроморен площад и пеещи фонтани.

И витловият самолет, с който летях по линията Виентиян-Луанг Прабанг-Виентиян беше китайски. Сефте! Три дни са общо взето достатчъни в Луанг Прабанг да се полюбуваш на миризми, вкусове и цветове около нощния пазар;

да се просветиш по разликите между тайландския и лаоския стил в храмовата архитектура и да се пренаситиш от позлатени образи на Буда в кхмерски стил;

да направиш едно дълго и досадно плаване два часа срещу течението на Меконг до едни будистки пещери, в които да завариш ... още много Буди (гмуди и жмуди);

да пробваш няколко различни видове масаж, да се охладиш два поредни следобеда във водопада Кай Сунг, където се застигаш със същите бакпакери, с които си търкал рамене при монасите и кроасаните рано сутринта.

И на лежанките в градината с гледка към реката на коктейл-бар "Утопия", на които се очаква да се любуваш на залеза, засмуквавйки питието си ... легнал. Трудна работа от някаква възраст нагоре. Но пък за разкършване са ти очертали и засипали с пясък площадка за плажен волейбол. Препдочетох да седна в едни държан от французи ресторант с пригодени за сядане като бял човек маси. На съседната двойка англични на преминаваща средна възраст си преразкаваха преживяванията и усещанията от току що завършил неколкодневен трек по селата във вътрешността на провинцията и ... се оплаква, че им била сурова рибата. Моята си беше съвсем добре сготвена. Облизваш пръсти!

Да, Луанг Прабанг е туристческо и бакпакерско място, любимо на европейската пътешественическа периодика, а и на Юнеско, но очевидно не е погълнато от туристите при положение, че всичките могат да се цопнат по бански наведнъж в един вир. Плюс няколко местни по дънки и тениски. Виж с расо или пионерска униформа не видях никой да се къпе. Но пък видях как се играе китав. В село на етноса монг. В училище му викахме джитбол. Волейбол със сламена(!) топка, която може да се докосва само с крак или глава.

Остана ми и един ден да огледам основните забележителносто на столицата Виентиян - будистката ступа, която приличала на позлатен ракетен арсенал (прилича!),

триумфалната арка, в която плащаш 3000 кипа ($0.40) за вход, за да попаднеш на базар за сувенири.

И на гледка към града и партийния дом, който после разбираш, че май не било трябвало да го снимаш. В Северна Корея би се получил сериозен проблем. Но не и тук. Тук само за снимка на американското посолство правят вяла забележка, а то, завалийското, се намира точно до най-старата и забелижтелна ступа в града, та сигурно го има на безброй facebook страници със снимки от ваканции. И за десерт ... опитах от местната диня, разбира се. И не само!

Д. декември '10 Край Разказът и снимките са със запазени права Автор: Димитър Тодоров (Домосед) Снимки: авторът Всички илюстрации:

Laos 2010: Vientiane

Laos 2010: Along the Mekong

Laos 2010: Luang Prabang

И каква стана тя: не ми била испанска краставица, най-били германски бобени кълнове виновни за смъртоносната европейска бактерия, с предполагаема американска вина ( заради евентуално генно модифициране- нещо много американско) и руска отечествена война срещу европейските зеленчуци – зад нас е Москва, няма накъде да отстъпваме пред европейския зеленчуков блицкриг, ревнаха в Кремъл! Това е [...]

Продукти за 4 порции:
1кг пресни картофи
3 по- едри тиквички
2ч.ч. настъргано сирене
1 кофичка кисело мляко
1 стрък чесън
4- 5 стръка копър
1/2ч.ч. смлени орехи
1ч.л. сол
олио за пържене
4 пресни яйца

Приготвяне:
Млякото се слага в пластмасова купа. Добавя се нарязан на ситно чесън и копър. Поръсва се щипка сол и 1/2ч.ч. смлени орехи. Обърква се и се оставя в хладилник. Картофите се белят, измиват и подсушават с кухненска хартия. Режат се на ладии с къдраво ножче. Взема се тиган. Налива се олио и се поръсва сол. Съдът се поставя на включен котлон. Картофките се пържат до златисто. Готовите се изваждат с помощта на режетъчна лъжица. Слагат се в купа от йенско стъкло. Тиквичките се измиват, почистват и режат на филийки. 1/2ч.ч. брашно се омесва с 1/2ч.л. сол. Тиквичките се овалват в брашното и се пържат в силно загрята мазнина. Готовите се подреждат в овално плато. Яйцата се сваряват. Обелват се и се срязват напречно през средата на 2. Поръсват се със шарена сол и се слага по малко парченеце краве масло. Вземат се 4 плоски чинии. В средата се слага по 2 половинки яйца. От едната страна се подреждат картофите. От другата филийки пържени тиквички. Картофките се поръсват със сирене. Тиквичките с млечен орехов сос.

Миналата седмица беше твърде „плодородна” на новини от сектора на родната и европейска ядрена енергетика. Стартът на тази „канонада” беше даден лично от самият министър-председател Борисов, който на 27 май, от трибуната на Народното събрание съобщи, че същия ден ще бъде подписан договор с компанията Уестингхаус за доставка на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй”, което щяло да намали  енергийната ни зависимост от Русия. Малка подробност е това, че в същия ден не беше подписан никакъв подобен договор, а вече повече от седмица след това такъв все още няма. Оказа се, че не става въпрос за договор за доставка на ядрено гориво, а за „Меморандум за намерения”, други го наричат „за бъдещо сътрудничество”, каквото и да означава това. Все още не е отбелязан скок в цените на акциите на Уестингхаус на световните борси, в резултат на тази „новина”.

На 30 май: „Германия ще затвори последните си атомни електроцентрали през 2022, с което ще стане първата индустриална сила, която се е отказала от ядрената енергетика, съобщават световните агенции.” След няколко дни (малко по-надолу в текста) ще стане ясно, как родните „ядрени-ястреби” тълкуват тази новина.

На 31 май, бившият заместник министър на атомната енергетика на Русия (1998 – 2002 г.), проф. Булат Нигматулин, предупреди от ректората на СУ „Кл. Охридски”: „АЕЦ "Белене" е риск и за България, и за Русия.” Но предупреждението не предизвика реакция на висотата на аргументите.

На 1 юни, започнаха т.н. стрес тестове във всички ядрени електроцентрали в Европейският съюз. По-този повод, два дни по-късно, изп. Директор на АЕЦ „Козлодуй” Костадин Димитров ще заяви (по БНТ) следното: „Смея да твърдя, че това, което сега толкова много се говори, за стрес-тестове по отношение на АЕЦ в Европа и по света, ние сме подложени на такива стрес-тестове през последните 10 години ...”. Малка подробност е, че нито той, нито който и да е специалист по ядрена енергетика не може с думи прости да обясни на народа що за животно е този „стрес тест” и каква е ползата от него. Още по-малка подробност е, че К. Димитров в това свое изказване силно се увлича, заявявайки, че АЕЦ „Козлодуй” била подлагана на такива стрес тестове от цели 10 години. Аз работя в областа на ядрената енергетика от над 20 години, но до преди 11 март 2011 (денят на трагедията в АЕЦ „Фокушима”) никога не бях чувал словосъчетанието „стрес тест на АЕЦ”. Тоест, аз може и да не съм, но икономистът (той не е инженер) К. Димитров е не само чувал, но и провеждал такива.

Проверка в Google с израза „стрес тест на АЕЦ”, за периода 11 март 2010 – 11 март 2011, или за последната година преди катастрофата в Япония дава над 200-та отговора, но само с линкове към материали съдържащи критерии, появили се след 11 март 2011. На практика такъв израз и такова понятие преди тази дата никога не е имало по отношение на ядрените обекти. За същият период (11.03.2010-11.3.2011), по критерий „стрес тест” пак Google.bg дава 375 000 отговора, но те се отнасят до банки и финансови институции. Може би от там идва и объркването в твърденията на К. Димитров. И още една, бих казал нищожна подробност. Цената на стрес теста е прилична сума, в размер на 10-12 (десет-дванадесет) милиона лева. Лъвският пай от този бонус ще отиде в джобовете на избрани „добри експерти” от средата на самата АЕЦ „Козлодуй”, със значителни „заслуги” в прикриването на факта, че от седем години централата няма паспорт (Техническа обосновка на безопасноста). На печелившите, честито!

На 2 юни беше открита седмата годишна конференция на Българският атомен форум БУЛАТОМ, в град Варна. (Не се учудвайтем че на страницата на тази организация няма да откриете информация за това събитие. Нито една “мафиотска” според американските грами, структура в света не съобщава мястото и датите на срещите си.) Заваляха ядрени новини, от „поканени” журналисти и медии! За илюстрация на „качеството” на потока от тези новини ще разгледам само една от тях, а тя е показателна, защото е сътворена от председателя на същият този БУЛАТОМ и сочен за “capo di cappi” в родната “ядрена мафия” Богомил Манчев, собственик на не безизвестната фирма „Риск инженеринг”.

За националното радио Манчев посочи и основанията си за подкрепата на проекта АЕЦ "Белене": "Нямаме източници, ние няма с какво да си покрием живота напред. Няма с какво да го гарантираме. Една Германия се отказа, защото много се шуми по този въпрос, но някои не разсъждават. Една Германия има над 200 хиляди мегавата инсталирана мощност и се отказва от 20 хиляди мегавата, която са ядрени. И те имат над 100 хиляди мегавата въглища. (..) Ние искаме да се откажем от нещо, което ни прави 40% от енергията. Ядрената ни прави 40%."

Това повече от съмнително изявление също се проверява лесно с Google. Той насочва към интернет страницата на U.S. Energy Information Administration (EIA) (Американска Администрация за енергийна информаци, финансирана и обслужваща Конгреса на САЩ, но и не само него. В смисъл, че друг не плаща, но може да се възползва от информацията.)

След като се порових малко извадих подробни таблици, по страни и видиве инсталирана мощност и лъжата на Б. М. лъсна, с пълна сила. Данните са към 2007 г., но не са се променили силно до днес. Германия - обща инсталирана мощност 127 хиляди мегавата, от които над 25 хиляди мегавата се падат на АЕЦ. България - обща инсталирана мощност малко над 11 хиляди мегавата, от които само 2 хиляди от АЕЦ. Така че реално германците ще се лишат от 20% от мощностите си, а не както Б. М. Твърди – 10% , докато, ако БГ затвори АЕЦ "Козлодуй", това ще елиминира под 20% от мощностите. Сравнете отново тези цифри с казаното от Богомил Манчев.

На 3 юни, един вестник публикува слово, на не кой и да е, а на всеразбиращия Любен Дилов – син, произнесено при откриването на „купона” на БУЛАТОМ предния ден. Възможно е в началото на сбирката на БУЛАТОМ да е имало литературно музикална програма, с участието на Л. Д. Ето какво четем: „Целта ми е да ви вдъхна кураж, заставайки пред вас Защото аз съм един типичен европейски интелектуалец, издаващ прочуто европейско либерално списание, чието място – според общите практики – не би следвало да е на атомен форум, а на зелено антиядрено сборище, където да пия бира и да натискам поетеси по храстите” И още: „Неразбираеми и вредни обаче са политиците, които яхват тази безпросветност, тази свещена простота и се превръщат в бабичките, мъкнещи съчки към кладата на Джордано Бруно, надявайки се да се огреят на мимолетната слава на този огън.”

Истината обаче е, че бабичката мъкнала съчки към кладата е свързана със изгарянето на чешкият национален герой Ян Хус. Виждайки това действие на бабичката, Ян Хус произнася крилатата фраза „О, свещена простота!”.

Ако целта на Любен Дилов – син е била да вдъхне кураж на наглите, за да лъжат простите като ги замерят с фалшиви числа, то приемете тази статия като моят (и на Google) скромен принос към личната ви дезомбификация.

Статията е публикувана и в блога на автора Георги Котев

На някой обществени места са се сетили в тоалетните кранчетата да са с фотоклетка и да не се налага да ги опипваш. Италианците, които наскоро посетих надлъж и нашир са по-разсъдливи и отдавна са му намерили цаката – чешмата се пуска с педал, а не с ръкохватка. Като бонус пестят и вода – няма как да оставиш водата да тече, нали?

Но на никой сякаш не му идва на ум най-простото нещо, което е гадно при излизане от тоалетната – отварянето на вратата на излизане! Никъде, ама абсолютно никъде вратата не се отваря навън. Винаги, за да отвориш, се налага да опипаш хубаво дръжката и да дръпнеш вратата. И си сигурен, че всички преди теб са го направили. И съм виждал много тоалетни да се мият с парцалите и пода е чист, но парцали за дезинфекция на вратите в частност са рядкост… Картинката долу е показателна за това какво се случва.

В тоалетни с голям трафик – кино, мол – просто имам навика да изчакам някой да отвори вратата преди мен и после подпирам с лакът/крак и си излизам. Но в ресторант например???

Колко е близко до ума тоалетната да се отваря навън и само с бутане? Дали ще доживея да го видя?

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Зад всяка гениална книга стои гениална идея. "Картбланш" на Джефри Дивър трудно може да бъде наречена "гениална книга", но идеите в сюжета са меко казано хитри и добре разработени. Оставяме суровия Бонд настрана - за него отдавна знаем, че всъщност е гадно копеле - но злодеят... обикновен боклукчия, който върти на пръста си нищо неподозиращия... цял свят.

Дивър е избран от семейството на Флеминг да напише следващото продължение на серията за агент 007 и това постави доста сериозни очаквания към романа "Картбланш". За съжаление, единствената ми база за сравнение между двамата ще бъде "От Русия с любов", но да видим.

Злодеите на Флеминг са богати, влиятелни и известни. Злодеят на Дивър е богат, влиятелен и... напълно непознат на широката общественост. Но за сметка на това е пробивен и контактен, със своите малки (големи?) мании и странни разбирания за порното... Всъщност злодеите на Дивър са много - до края на книгата ще видите как се сменят 3-ма основни "душмани" на Бонд и на практика до предпоследната страница няма да сте сигурни кой кой е. Дори до края на това ревю няма как да знаете дали този боклукчия всъщност е най-лошият в края на книгата.

В "Картбланш" случките се развиват по целия свят - сцената на действие се променя за минути, почти със скоростта на частен реактивен самолет, уреден като върната услуга. Злодеите имат щабове в най-горещите точки на Новия свят (в най-съвременния смисъл на думата - Емирствата, ЮАР) и са готови да предизвикат глобална катастрофа във всеки един момент. Оръжията не са толкова мощни огнево, колкото информационно и тактически. Повече от гениални и опасни - шпионаж и шантаж от най-високо ниво.

Дивър се е справил страхотно с преходите, но напрежението извън битките малко му куца. Странно елементарно предадени изглеждат сложните ходове на Бонд, които уж биха предизвикали международен политически скандал - ползването на услугите на приятелите му от френските и от американските тайни служби (които по принцип вече би трябвало да са мъртви, ако следим развитието на книгите за 007). Но както знаем, за Бонд времето не важи.

Иначе нишката за историята на родителите му е доста сладка и като се има предвид колко рано ги губи, на Бонд му е доста важно да разбере каква е истината. И разбира се, това е препратка към едно евентуално продължение - да ликвидира "източника" на тази истина.

Браво, Джеф!

След като махнете горната и долна част, нарежете торбичката на няколко ленти. Когато се разтворят – се получават съответно  кръгове.

Всеки два кръга се захващат един към друг по показания начин ( за да се избегнат завръзванията) – докато получите много дълга нишка, от която след това може да си изплетете най-различни неща.

Северина Теповичарова  е публикувана в нашата Facebook страничка - Черга за пред вратата изплетена от торбички,

Вижте още занимания за деца от вторични суровини:

Интернационалният екипаж, участващ в проекта по виртуален полет до Марс - Марс-500, на 3 юни 2011 , отбеляза една година полет.

Любителска космическа ракета, създадена от двама конструктури - любители от Дания , бе успешно изстреляна от морска платформа от акваторията на Балтийско море, недалеко от остров Борнхолм.