По-долният текст може да се стори на някого политическа реклама, така че, който не иска да чете за местните избори в София, моя кандидат и моето мнение за тях, може да спре да чете веднага и да напусне сайта. Няма да ви се сърдя. Предупредени сте. 


Смятам познанството си с Прошко Прошков, сегашния кмет на „Лозенец“, за голяма привилегия. Много обичам да си говоря с него и да го разпитвам за проблемите на града и особено за нашия квартал, защото той е като истинска енциклопедия и не се скъпи на обяснения. Присъствах на срещата с него вчера, за която вече Деси и Асен написаха. 


С удоволствие му помагам в неговата кампания за кмет на София. Помагам pro bono (като не броим кафетата и закуските, които почерпи на интервюто и на срещата) и когато мога (не много често). Обикновено политиците преследват този и онзи, за да дадат интервю, аз пък от години преследвам Прошко за интервю, и най-накрая, с повечко нахалство, а и, възползвайки се от факта, че по време на предизборна кампания  работата на политиците е да говорят с максимален брой хора, успях да се вредя, и то в претрупания му предизборен график (на 12-ти юни има избори, да не ги забравите! всеки над 18г. може да гласува). 


Нарочно не взех отношение, когато бяха предварителните избори в ДСБ между него и Петър Москов, кой да бъде кандидат на партията. По две причини - първо, нямам никаква формална връзка с ДСБ, макар че имам много приятели там, като Радан, и второ - използвах като оправдание първото, за да не ми се налага да избирам между двамата, защото и с двамата ме свързват отлични взаимоотношения и вярвам в способностите им. 


Срещнахме се с Прошко в едно кафене на "Славейков", където имахме общо половин час да си общуваме. Аз, с годините съм събрал толкова много въпроси към него, че сигурно и осем часа нямаше да ни стигнат. Затова ви публикувам част от 45-минутното интервю тук, а останалото ще ви го преразкажа. Който иска да чете цялото, го има тук



– Прошко, здравей. Кажи тука, за да не изглежда като нагласено, колко време те преследвам за това интервю?
– Помня ли вече. От доста време си говорим, то беше още в контекста на „Лозенец“ да правим интервю, ти се интересуваше доста от комуналните проблеми.
– Така е.
– Може би от година.
– Да, и след това по времето на TED...
– Аз не съм ти бягал много, но за жалост пропуснах TED. Пропуснах и целия януари, като частен живот (Прошко беше предвиден като лектор по време на ТEDxBG, но не можа да се изяви, защото беше болен). Ако следващия път ме поканят, надявам се и да имам повече какво да им кажа.
– За какво искаше да говориш на предишната конференция?
– Исках да говоря за визията си и за мечтата си за София. Защо София фактически е град, който изостава, и защо София е града на сведените муцуни надолу и на хората които гледат, вперени в паважа и на хората, вместо да гледат нагоре. За причините за синдрома на неделния светофар и други такива неща.
– Какъв е синдрома на неделния светофар?
– Това си е мой термин. Синдромът на неделния светофар е, когато седиш самотен в неделя на светофара, в седем без двайсет сутринта, и зад тебе дойде кола, поизнервя се за миг и застава до тебе, с намерение да те изпревари на кръстовището.
– Ахаа.
– А вие сте само двамата там, няма други. Това е абсолютното незачитане на чуждото пространство в София.
– Добре. Ами, искам да започнем с това, защо София не прилича на европейска столица? Аз да ти кажа, навремето, като дойдоха промените през 90-та година, очаквах, че в София ще се живее като в Западна Германия, където бях ходил преди това. Че хората ще се откажат от панелките, че ще живеят в къщи с дворове, в прекрасна среда. А сега, като че ли, старите квартали изглеждат по-добре от новите.
– Да, категорично изглеждат по-добре от новите. София не прилича на европейска столица поради няколко неща. Техническата причина е 21-годишното управление на прехода, при което София се развиваше без свой Общ устройствен план. За сравнение, знаеш че една седмица след Освобождението, на 10-ти март 1878г., се възлага общ устройствен план на София. Тоест, това е едно от първите неща, които са направени, като осъзнаване, колко е важно е това за развитието на цяла България.

По-нататък разказва за това, че 20 години София стоя без устройствен план и целия град се покри с кръпки, с безхаберно застрояване и стана непроходим, направо поредица от препятствия.

Продължаваме с темата за проходимостта на града, за трудностите на хората с увреждания, за невъзможността човек да се придвижва бързо (или въобще да се придвижва в него). Според Прошко е налична и тежка дезинтеграция между периферията на града и центъра му, която трябва да се преодолее, чрез оформяне на пространства за култура и изкуство в периферията и улесняване на хората от периферията да посещават клубовете, театрите и библиотеките в центъра. За хубавите неща, които могат да се направят със старите индустриални зони.

Искам да вземе отношение по това, че от двайсет години столицата не се управлява от левицата. Той категорично се разграничава от управлението на Софиянски и посочва, че това е била една от причините да се основе ДСБ. Като районен кмет пред очите му са минали много преписки, свързани с презастрояването и унищожаването на града и всичко е наследство от Софиянски.

Говорим си за рефлекса на отхвърляне, който съм развил. Всеки път, когато видя преустройство в София очаквам най-лошото. Давам като кофти пример езерото Ариана. Прошко споделя, че този рефлекс му пречи и на него, защото гражданите са много изнервени и те като мен очакват най-лошото, а той е имал хубави проекти за спортни площадки в нашия район. Помня тези проекти, бях снимал материалите с намерение да се запозная по-подробно с тях.

Интересувам се от плановете за развитие на Южния парк, от безумния проект за лунапарк, който беше започнал в нашето ъгълче на парка. Прошко ме изненадва с факта, че Южният парк е целият реституиран, че частниците се надлъгват при кого да са атракционите и тенис-кортовете и че единственото противодействие е отчуждаването на земите и изготвянето на устройствен план на парка.

Питам го за вандализирането на парка, възможно ли е да бъде предотвратено. Той смята, че работата е на полицията, общинска или национална, и че поне няколко нарушителя трябва да понесат наказания, за да се опази общинската собственост. Спомняме си случаи, в които полицията е била безучастна или неефективна. Прошко се надява, някой ден, полицията да има същия авторитет като в Германия.


Не му ли пречи младостта да си свърши работата (понеже е съвсем млад, т.е. по-млад от мен)? Няма ли да го изядат старите кучета? Той е напълно уверен в способностите си и разчита на ДСБ, която винаги е стояла зад гърба му и никога не е злоупотребявала с поста му.


А няма ли да си остане с плановете, ако работи с правителство от друга партия? Бившият кмет Борисов обичаше да се оплаква че правителството му реже парите. Няма такова нещо, опровергава ме Прошко, кметът на София е достатъчно силна фигура, за да осигури необходимото. Шегува се с това, че премиерът Борисов е забравил какво искаше кметът Борисов, а той е имал някои разумни искания навремето, като например повече пари от данъците на софиянци да остават в София.

Говорим си за моите три мечти за София:

– Добре. Така, ние може да говорим до утре с тебе, и на мен ми е много интересно, но искам да те питам за три мечти, които имам аз за София . Офффф...
– Защо въздишаш?
– Хаха. ...Които са свързани с това... Ами защото... Абе, ако може в нещо да сме най-добри и първи поне в Европа. И става дума за следното –

Първо, много ме дразнят химическите тоалетни в парковете на София, тоест, ти си представи – обличаш си най-хубавите дрехи, отиваш да изпиеш нещо и трябва да се завираш в ония тесни, мрачни и смърдящи пластмасови кабинки.

Второто което ме дразни, това е градския транспорт през лятото, В задръстванията е ужасно да се пътува през лятото в градския транспорт. Той, понеже едва се движи, вътре става страшно. Мечтая си за климатизация в градския транспорт, така че да е по-привлекателен за гражданите, а и малко да се отхлаби и хватката на транспортните задръствания.

Третото, за което си мечтая е, това е да имаме зони с безплатен безжичен интернет в парковете, или в общинските сгради.

Мислиш ли, че това са реалистични мечти и въобще докъде може да го докараме?

– Те са реалистични и част от тях са и лесно изпълними. Тази с транспорта, разбира се, е малко по-трудната задача, откровено. Твоите мечти до голяма степен съвпадат с моите мечти - за проходим, спокоен град, за град зелен, в който парковете стават място за разходка, за пикник, за социално общуване, с кеф да си изкараш там уикенда. Част от това, което казваш за тоалетните, беше закодирано в моя отговор за устройствените планове на парковете, където задължително, трябва да се предвидят и нормални човешки тоалетни, тоалетни, достъпни за хора с увреждания, тоалетни, където където майките да могат да повият бебетата си, да им сменят памперса, както е в нормалния свят. Част от тоалетните, да се върнем към това, в София, не знам дали знаеш, но са продадени.

– Не знам. Това, което забелязвам, че са и изоставени.

– В Банската градина срещу НДК има изоставена и продадена тоалетна, с надеждата да построят нещо тези, които са я купили. Тъй като в момента, с новия устройствен план, все пак заковаха това вече като зелени площи и там строителство няма да има, собствениците на тия тоалетни знаят, че притежават един гроб, на средата на едно красиво зелено място, който гроб, ако искаме да заприлича парка на нещо, трябва да им го откупим. Затова, да благодарим отново на Софиянски, че тепърва ще трябва да откупуваме тоалетни от собствениците им, за да ги разрушим и да направим там съвременни, приятно изглеждащи тоалетни, или нещо друго, ако устройствения план на парка, предвижда не точно там да е тоалетната, а на другия ъгъл.

Химическата тоалетна, единственото ѝ приложение е за фестивали, концерти и еднодневни събития, където е наложително да я има, не може тя да е част от постоянната паркова мебел. Това е невъзможно. Това е и принцип и на цивилизованост и признак на съвременен европейски град, т.е. възможността хората да ходят на това интимно място, по достоен начин. Това е, общо взето, европейски принцип – нали знаеш какъв е принципа – когато тоалетните започнат да стават платени и нехигиенични, значи наближаваме родината, като се приближаваме от Германия към България с кола. Чакай че забелязвам двама младежи, които ходят по улицата.

(виждаме двама младежи,които се клатушкат с рекламни материали на Прошко. Странна гледка. Апаратът ми не сработва, така че ползвам чужда снимка.)



По отношение на тоалетните, това не трябва да ти е мечта, това трябва да е нормално. По отношение на безжичния интернет, в моята община има безжичен достъп на рецепцията за всички гости, които чакат приемен час, има безплатен бърз, широколентов, хубав достъп. Това е направено. Във всеки парк да има е добра идея, вече го има в парка „Заимов“, това е лесно реализуемо за цяла София. Аз очаквам и да има достатъчно партньори, които ще се съгласят да участват, това са компании, които искат да помогнат, компании с широко покритие в София, ако общината не може сама да си го позволи. Ежедневието на младия човек е такова, че той се чувства като без ръце, ако няма интернет.

А по отношение на третото – първо градския транспорт трябва да стане основен начин за придвижване на всички нас и да стане не с насилие, със синя зона 5 лв. на час, просто самият аз, самият ти, всеки един не иска и няма нормален човек, който да иска да се завре с колата по „Солунска“, при положение че има добър отвеждащ транспорт до метрото.

Един ринг в тая връзка, който може да обвърже и довеждащ транспорт от кварталите и спокойно можем да преминем към постепенно и последователно ограничаване на автомобилния трафик по естествен път. Повече бус ленти, повече вело-ленти.

Примерът на Виена е показателен. Аз лично съм потресен от ефекта от това решение – Намалиха се широчините на улиците, като по-голямата част остана за транспорт и за велосипедисти. Останалата по-малка част, остана за автомобили. Там се движат по-бързо, отколкото преди. Автомобилният транспорт, това специалистите го казват, е като газ, колкото повече разширяваш пространството, той го запълва цялото.

По същия начин, ако ние говорим за кръстовища на две нива, които трябва да има някъде едно-две и нонстоп разширяване на булеварди, то накрая ще изпаднем в тотален колапс. Трябва мотивация, трябват стимули за хората, които трябва да са позитивни, а не негативни, не чрез смачкване. Трябват стимули през работодателите част от данъците да се задържа, в Германия има такъв данък. Част от корпоративния данък е към Общината.

Продължаваме с транспортните проблеми. Аз си спомням за изоставените железопътни линии в София, питам дали не могат да се използват за транспортни нужди, включително до летището.  Прошко разказва за старата околовръстна железопътна линия, която е обикаляла София и която съзнателно е била прекъсната, за да се продадат апетитни имоти и да се застроят. Все пак, мисли, че е възможно нещо да се направи по маршрута "Хладилника"-"Подуене". Това, ако НКЖИ няма някакви идеи за имотите, каквито идеи прозират под идеята на Петър Диков за велоалея на мястото на старата жп. линия.  Изтъква важността да имаме транспортен пръстен, който да обира периферния трафик, да не минава през центъра на града. 


Трябва да приключваме с интервюто, но на мен ми е твърде интересно, а и много въпроси си стоят незададени. Затова си позволявам още един, въпреки че го виждам колко е преуморен.


Защо само градинките в центъра се оправят с пари от спонсори? Хората в крайните квартали не са ли хора? Спонсорите искали хората да им гледат табелите и затова много трудно могат да бъдат закарани в крайни квартали, като Обеля. По-тежък  проблем са тайните ангажименти които общината поема спрямо такива фирми, и че лекарството е електронната община, където всичко е видимо за всички.


Аз обаче настоявам, че ми е неприятно да гледам табелки на спонсори в градинката на Парламента, който като върховна власт би трябвало да има пари да се грижи за озеленяването си. Да, точно там табелките на спонсорите са нелепи, съгласява се Прошко и разказва, че вече се появяват фирми, които правят добро заради самото добро.  Дава примери със строителите на метрото в София и две фирми, които ремонтират детски градини, без задължително да искат името им да се тръби наляво и надясно. Прошко смята, че може да постига такива договори и в мащабите на София и това му доставя удоволствие.






Приключваме поне 15 минути след уреченото време. Още веднъж връзка към целия текст.



Не забравяйте, че в неделя, на 12-ти юни, можете да гласувате за един от двамата кандидати на Синята коалиция за кмет на София. Секциите са си в обичайните места, може да погледнете тук, ако имате съмнения.


Ще го тормозя за интервю и преди истинските избори наесен.


Снимки – Суни Данаджъ