В много страни се отглежда маслодайната роза – Rosa Damascena, но у нас розовото масло добивано от нея е на първо място по качество. И това е заради специфичния климат в Розовaта долина – слънце през деня, малко дъжд привечер, особеностите на почвата, дори времето през февруари, когато се зараждат пъпките на розите. Розовото масло произвеждано в България запазва дълго време аромата си и това е факторът, заради който е ценено и скъпо продавано. По данни – 6000 евро за килограм. Това не се случва на друго място, твърдят, а съд за съхранение на розово масло от самото начало на дестилирането му в България (от началото на XX век), все още ухае на рози. Съдът е в музея на розата, близо до Казанлък.

Докато четях книгите на Силвена Роу ми се искаше веднага да намеря градински рози и да започна да готвя, но търпеливо изчаках разходката до Казанлък, за да се сдобия с най-ароматната роза. Като че ли никак не е красива на фона на градинските декоративни рози, но пък пленява с аромата си, в това няма съмнение.

В този ми избор – готвене с рози, срещам приветствие от страна на Вальо и някак учудено и радостно се питам: „Как така?“ Той обожава рози или по-точно всякакви десерти приготвени с рози, но не знам откъде тази любов към тях. Случи се веднъж да приготвя млечен крем с розова вода и оттогава знам, че това е неговия аромат. Той просто успокоява, създава усещане за свобода, за цветна градина, за слънце, за любов. Любов! Поръсвам леглото с розови листенца… После ще ядем сладолед.

Сладолед с рози

Адаптирано от книгата Purple Citrus & Sweet Perfume

Рецептата се приготвя с около две шепи розови листенца или 25 грама. След като направих сладолед с тези количества от казанлъшката роза установих, че тя дава много силен аромат. Затова ако се използва тази маслодайна роза е необходимо по-малко количество. Ако се използват други градински рози, количеството се запазва на две шепи розови цветове.

Сладоледът става доста сладък, затова ако желаеш може да намалиш захарта на 120-150 грама или да използваш неподсладена сметана.

Продукти:

• 1 пълна шепа пресни розови листенца от маслодайна казанлъншка роза (около 15 грама)
• 200 гр. захар
• 250 мл. сладкарска сметана
• 250 мл. пълномаслено прясно мляко
• 5 жълтъка, от яйца от свободно отглеждани кокошки
• допълнителни пресни розови листенца от 1-2 рози (по желание)

Розовите листенца се измиват със студена вода и внимателно се подсушават.

Смесват се розовите листенца и захарта. Смилат се в кухненски робот за няколко секунди, докато листенцата се раздробят и захарта порозовее.

В тенджера се смесват сметаната, прясното мляко и розовата захар. Слагат се на умерен огън и се разбъркват докато сместа се загрее и захарта се разтопи.

Жълтъците се разбиват с миксер докато се сгъстят и изсветлеят. Към тях при непрекъснато бъркане на тънка струйка се добавя млечната смес. Всичко се обърква добре и сместа се връща на умерен огън. Разбърква се непрекъснато докато се сгъсти. (Кремът е готов, когато оставя диря на гърба на дървена лъжица.) Маха се от огъня и се оставя да се охлади на стайна температура.

Когато кремът се охлади по желание може да се добавят пресни розови листенца, които ясно ще личат в сладоледа след това.

Кремът се прехвърля в подходяща кутия и се оставя във фризер. Разбърква се на всеки 30 минути за първите 2 часа за да се предотврати образуването на кристали. По възможност може и на по-често, и за по-дълго време.

Индустрията се възстановява твърде бавно, но сигурно. Нищо подобно не може да се каже за строителството (което продължава да потъва) или продажбите на дребно (които не са започнали устойчиво възстановяване).

Индустриално производство, 2005=100

Индекс на строителната продукция, 2005=100

Продажби на дребно, 2005=100

Източник: Евростат и НСИ

Блогът за икономика 2011

Камен Величков, последният български посланик в Тайланд (2008-2010), арабист, дългогодишен лектор в Центъра за източни езици и култура, направи щедър жест към своите колеги. Дипломатът дари колекция от 47 книги за Тайланд на библиотеката на ЦИЕК – част от Университетската библиотека на СУ „Св. Климент Охридски”.

Среща с дъщерята на краля - принцеса Маха Чакри Сириндорн, по време на която бе обсъдено културното сътрудничество. (архив на К. Величков)

Преди една година дипломатът от кариерата Камен Величков беше несправедливо обвинен от служителка на външното министерство. Нейните клевети срещу К. Величков лесно и охотно бяха преповторени от много печатни и он-лайн издания, без спазване на етичните принципи на добрата журналистика, без представяне на гледната точка на оклеветената страна. В грозната кампания срещу един почтен човек не закъсня да се включи и административната машина, за да наложи несправедливо наказание на посланика. Колеги на Камен Величков – дипломати и университетски преподаватели в Тайланд и България, ротарианци, учители, членове на българската общност в азиатската страна подписаха десетки писма в негова защита. Сред тях бяха и преподавателите от катедра „Арабистика” на ЦИЕК, които изпратиха писмо до министъра на външните работи в подкрепа на приноса на Камен за утвърждаването на българската арабистиката.

В края на май тази година Комисията за защита от дискриминация обяви  свое решение № 98, с което отхвърли обвиненията в тормоз и дискриминация, отправени срещу посланик Камен Величков от служителката на външно министерство. „След прецизно и изчерпателно обсъждане на събраните в хода на производството писмени доказателства, свидетелски показания и обяснения на страните” петчленен състав на КЗД стигна до извода, че твърденията на жалбоподателката остават недоказани и неоснователни и остави без уважение жалбата й. КЗД постави точка на едно дълго производство, в което не бяха представени безспорни доказателства, които да  подкрепят скалъпените с бели конци обвинения срещу Камен Величков. Нито едно от „обвиненията” на жалбоподателката не е подкрепено от факти; нито едно от съчинените от нея твърдения не е защитено с представяне на свидетели или техни лични показания за оказван срещу нея тормоз или дискриминация. Депозираните обвинения срещу К. Величков са неоснователни  и недоказани.

Снимка от посрещането на посланик Величков в провинция Сисакет при посещение за пропагандиране на културното сътрудничество. (личен архив на К. Величков)

Дипломатът Камен Величков отговаря с благороден жест на кампанията срещу него – с книги срещу клевети. В дарението си Камен Величков е събрал  публикации на английски език  за историята, политическата система, културните съкровища, монархическия институт, международните отношения на Кралство Тайланд. Сред най-интерсните заглавия са уникалната „Хроника на Тайланд”, последяваща историята на страната от 1946 т. насам, очерк за визитата на крал Чулалонгкорн в Европа през 1907 г., студии за наследството от ерата „Дваравати”, книги за официалните институции на Тайланд .

На 24 май 2010 г. посланик Камен Величков направи дарение от книги за България на тайландската национална библиотека в Банкок. От днес Университетската библиотека и Центърът за източни езици и култури в София притежават нова колекция от книги за Тайланд, благодарение на арабиста Камен Величков.

*Текстът е предоставен на Intidar от Мила Бранимирова. Ние го публикуваме, защото вярваме в личността на г-н Камен Величков, който претърпя множество тревоги напоследък, с които не сме съгласни.

Как да не подходиш с очакване към книга, спечелила „Цветето на Хеликон”? Вярно, продадените бройки не са гаранция за качество, и все пак говорим за българска литература - не може да няма поне някакво значение.

Спомням си, когато за първи път видях книгата на рафта с българска литература през есента на 2010-та, авторът ми беше познат като име, но нищо повече. За мен заглавието и корицата винаги са били от огромно значение за това дали ще посегна към някоя книга, или не. В случая опаковката определено ми хареса, а и в точно това заглавие имаше нещо неустоимо магнетично - „Алкохол” – иска ти се да я стиснеш в ръка и да усетиш аромата й, реколтата й, да я вкусваш първо на малки, а после на големи глътки. Стоеше ми добре в ръцете, поисках да си я купя. Обадих се на личния си консултант по българска литература и той ми каза директно „Рано ти е. Не е за теб, не си готова още”. Послушах го, за щастие.

Купих си я близо половин година по-късно и не съжалявам за изчакването. За хората, не движещи се в литературни среди, това е направо учебник - учебник за това какво е да си писател и как се случва модерната литература у нас – на маса, с много пиене. Нямаше да го повярвам по-рано, ако вече не се бях срещнала с хора, които следват подобен модел. За да разбере човек тази книга, трябва да познава самия процес на писане, трябва поне веднъж в живота си да е изпитвал онзи творчески импулс, който алкохолът създава. Да, вярно е, книгата не лъже в това – алкохолът наистина дава полет на въображението. Думите се стичат някак от само себе си и единственото, което ти е необходимо, е да намериш химикал, лист и достатъчно мускулна координация, за да запишеш мислите си. А те текат прекалено бързо във всевъзможни цветове и форми.

Алкохолът е наркотик за тялото, душата и окото, алкохолът е катализатор на доброто настроение, социален лубрикант. Тук обаче той далеч, далеч не изпълнява тази функция… Заглавието привлича, факт, но само то не е достатъчно условие да задържи читателя до края. Знаех, че книгата е изповед, но не очаквах да е толкова дълбоко откровена. И макар че мъчителната история на злоупотребяващия в „Алкохол” има потенциала да бъде изключително потискаща, тя всъщност не е. Дали заради черния хумор, дали заради прозирането на някои прости истини за живота, дали заради все пак положителния финал, „Алкохол” на Калин Терзийски оставя читателя с някаква обнадежденост, че дори когато „си най-тъжен и злочест”, от това може да излезе нещо стойностно. Слава богу, на „Алкохол” й липсва й онази превзетост, с която пише например Буковски. Неговите герои са твърде самовлюбени, докато героят Калин не е обсебен от манията за величие, той си дава сметка какъв боклук е. Но освен това си личи и какъв инат е - първо прави напук на другите, пиейки, а после на себе си, спирайки алкохола.

Истината е, че човек не е виновен за това, което е, защото да обвинява някого за скапания си живот, означава да обвинява Твореца, че не си е свършил работата. Едно е да бъдеш пияница и да си губиш времето, друго е да пиеш, за да създаваш. Всеки пияница иска да бъде творец, но не всекиму се отдава. Изглежда обаче Калин Терзийски твърде добре се справя с ролята. Пиенето със сигурност не те прави велик писател, но той определено не е от тези, които подминаваш с лека ръка. Терзийски със собствения си живот като пример доказва, че не е нужно да бъдеш открито нравоучителен, понякога е достатъчно да бъдеш просто открит и да си признаеш, че си стигнал дъното. Стигнеш ли дотам, със сигурност ще изплуваш, защото дъното е опората, от която да се оттласнеш.

Освен алкохола има и други неща.

Ярка свръхнова в галактика Messier 51 е открита на 31 май. Първи са наблюдавали изригването в галактиката M 51 , която е разположена на около 37 млн светлинни години, астрономи - любители и журналисти.

Разговор между английски джентълмени: - Прощавайте за въпроса, сър, но защо плувате в Темза със смокинг? - Извинен сте, сър. Но ще ви обърна внимание на факта, че плувате вие, а аз всъщност се давя. Усмихни се, България! Все по-малко са българите, които умеят да плуват, алармираха от БЧК. Това е повод да се замислим с оглед на настъпващите ваканции и отпуски. Абсолютно всички трябва да имаме едно наум, влизайки във водоемите, защото има случаи, в които и уменията не помагат: Две блондинки седят в кафене и си говорят за тяхна приятелка (също блондинка). - Чу ли бе, муцка, Десата се удавила лятото на морето? - Как така? - Ми разхождала се на пристанището и паднала от кея във водата. - Ми тя нали можеше да плува? - Можеше, ама някой бил сложил табела “Плуването забранено”.

Астрономите предполага, че конгломерата от звезди NCG 6791 представлява нов класс звездни кластери. В продължение на последните десетилетия , учените са открили два различни типа звездни кластери в нашата галактика.

Астрофизиците са занели на видео , необичайно изригване на Слънцето. Изригването е зафиксирано от космическата слънчева обсерватория SDO .

От космодрума Байконур стартира ракета носител 'Съюз ФГ' с пилотираният космически кораб 'Съюз-ТМА-02М' и новият дълговременен екипаж на МКС в състава : командир на кораба , руснака Сергей Волков, представител на японското космчиеско агентство Сатоши Фурукава и астронавта на НАСА Майкъл Фоссум.

Дори след ревизията на данните за БВП не се нареждаме сред най-бързо растящите страни. Но поне ясно се разграничаваме от неуспешните страни.

Растеж на БВП на годишна основа

(кликнете върху графиката за по-голям размер)

Блогът за икономика 2011

Собственикът на европейската услуга за доставка на поточна музика Simfy подаде жалба за монополни практики срещу Apple. Причина за оплакването е новообявената услуга iCloud, която беше представена от Стив Джобс и екипа му в началото на тази седмица. Според Simfy, в ръцете на Apple е съсредоточена твърде много власт над музикалната индустрия, предаде Mobiledia. Формалната причина за жалбата е отказът на Apple да допусне приложение за iPad в своя магазин. Ръководителите на Simfy са убедени, че отказът за добавяне на тяхното приложение е даден защото то е пряк конкурент на епълския iCloud. Жалбата е била изпратена до Bundeskartellamt – немският орган, който разглежда антитръстовите въпроси в страната. „Ние вярваме, че има връзка между разработката на iCloud и отхвърлянето на нашето приложение. Изглежда, че Apple се страхува от конкуренция в наше лице.”, е заявил Герит Шуман, който е изпълнителен директор на Simfy. Компанията Simfy оперира на територията на Германия, Австрия и Швейцария. Тя има одобрени приложения, които могат да бъдат използвани в iPhone и iPod Touch. Приложенията са били приети в магазина на Apple преди появата на iCloud. Приложението за iPad обаче, което е било в последния етап преди добавянето му в магазина, не е имало благоприятна съдба. Благодарение на iTunes, компанията на Стив Джобс се превърна в най-големия търговец на музика в света и звукозаписните компании са изключително зависими от Apple. В Simfy смятат, че останалите компании, които се мъчат да търгуват с музика, са задушени от Apple.

Концепцията за използване на социалните мрежи като комуникационен канал за доставка на съдебни документи не е много нова, но тепърва ще набира популярност. Във Великобритания, Австралия и някои други страни вече има прецеденти в тази област, които подсказват, че на социалните сайтове е намерено още едно потенциално приложение, предава Mobiledia. Сред последните случаи е молбата на английски адвокат, който поискал от съда да разреши един от участниците в течащо дело да бъде запознат с определени документи чрез неговия акаунт във Facebook. Молбата е мотивирана от това, че опитите за връзка чрез телефон, факс и лични срещи са се провалили. Преди две години в Австралия имаше подобен прецедент, при който адвокат информира човек за просрочената му ипотека чрез Facebook. Този начин за официални уведомления беше приет за легален и австралийските съдилища обявиха най-голямата социална мрежа за платформа, която е подходяща за използване по време на дела. И при двата случая съдът е приел, че получателите на съобщенията са официално уведомени от гледна точка на закона. В момента в Нова Зеландия и Канада също текат процедури, които ще легализират използването на Facebook като официален комуникационен канал, когато другите възможности са изчерпани. Няма съмнение, че Facebook е лесен и удобен метод за властите, но каква е гаранцията, че уведомлението ще бъде изпратено до правилния човек?

Преди два месеца изтече новината, че австралийският вестник Sydney Morning Herald е поискал от местното правителство да предостави всички документи, свързани с наблюденията на НЛО в страната. Искането е било направено въз основа на специален закон, който позволява на гражданите и медиите да изискват определена информация от държавните органи, предаде Space.com. Вместо да изпълнят задълженията си и да предоставят информацията обаче, представителите на правителството изненадали медиите с новината, че всички документи липсват. На Sydney Morning Herald било заявено, че исканата информация не може да бъде предоставена, защото е загубена. Всъщност австралийската държава не оставила представителите на Sydney Morning Herald с напълно празни ръце. На вестника бил предоставен само един документ, озаглавен „Доклад за наблюдения над НЛО и други странни обекти в Уумера”. В него са документирани серия от наблюдения на неидентифицирани летящи обекти в австралийската провинция. Всичко останало обаче, по думите на местните власти, е загубено. По информация на Sydney Morning Herald, австралийската армия е спряла да архивира случаите на забелязани НЛО през 2000 година. Оттогава насам, всички сигнали се приемат и обработват от полицията, която би трябвало да разполага с архив, който няма как да е загубен. Това не е първият случай на загубени държавни архиви, свързани с НЛО. По-рано тази година Великобритания разсекрети голям архив с доклади за наблюдения на НЛО, направени през последните няколко десетилетия. Оказа се, че документите за периода от 1980 до 1982 година липсват. Това предизвика вълна от теории за конспирация.

Европа изостава от САЩ по отношение на легалните услугите за гледане на телевизия и филми по интернет. Причина за тази тенденция са стриктните закони за защита на авторското право, които задушават всякакви опити за създаване на услуги като Netflix, които се радват на огромна популярност в Съединените щати. Това е мнението на Нийли Крос, която е вицепрезидент на Европейската комисия и комисар по дигиталните въпроси в ЕС. Позицията е била изказана по време на конференцията World Copyright Summit, предава Digital Trends. „Докато в Съединените щати компаниите се конкурират при доставката на атрактивно онлайн съдържание на милиони потребители, Европа почти не може да се похвали със сериозни играчи на тази сцена, освен няколко дребни, регионални услуги. Това трябва да се промени.”, е заявила Крос. Пазарът в Европейския съюз е съставен от близо половин милиард жители, като много от тях разполагат с бърза връзка към интернет. Въпреки това, броят на легалните тегления на музика от световната мрежа в САЩ е четири пъти по-голям, отколкото в Европа. Причина за това са бариерите пред компаниите, които искат да предлагат подобни услуги в ЕС, поставени още в законите за защита на авторското право. Сложността на европейските регулации демотивира компаниите да предлагат в Европа услуги, подобни на тези на Netflix, които се радват на огромна популярност в САЩ. Една от главните пречки е, че членките на ЕС регулират защитата на авторското право чрез собствени закони, а не чрез общо европейско законодателство. Нийли Крос иска да бъдат създадени общи правила, които ще позволят да бъдат направени сериозни инвестиции в услуги, от които ще се възползва цяла Европа. Комисар Крос беше в основата на глобата от 1.35 милиарда долара за Microsoft и тази за 1.45 милиарда, която получи Intel. Наказанията бяха за нарушаване на антимонополните правила в ЕС.

Най-популярният аукционен сайт в света eBay обяви, че е постигнато споразумение за придобиване на платформата за електронна търговия с отворен код Magento. Компанията е базирана в Лос Анджелис и за нея работят 290 души, предаде TechSpot. eBay закупи малка част от Magento още през март, но явно сега ръководителите на аукционния сайт са решили да придобият цялата компания. eBay беше първият външен инвеститор, който повярва на Magento и реши да вложи пари в отворената им платформа за търговия по интернет. След приключването на сделката eBay ще притежава 100% от Magento. Компанията ще продължи да оперира в стария си офис и след смяната на собствеността. Финансовите подробности по сделката не са огласени публично и на този етап не се знае колко ще струва инвестицията на eBay. Придобиването е обект на одобрение от страна на антимонополните органи в САЩ и би трябвало да бъде финализирано в края на това лято. Платформата на Magento служи на хиляди търговски сайтове по целия свят. Около нея има създадена голяма общност от потребители и разработчици на външни добавки и разширения. Софтуерът за търговия може да се използва както като отделен скрипт, така и чрез хостинг услугата Magento Go, която предлага пълен набор от най-необходимите на търговците услуги. Изпълнителният директор на Magento е заявил, че придобиването ще предостави много нови възможности за развитие на платформата. Той е направил специално видеообръщение, което можете да видите по-долу.

Константин Иванов ръководи комуникациите и маркетинга на международната природозащитна организация WWF в България вече 5 години. Преди това е работил за българската редакция на Би Би Си в София и Лондон, „Капитал”, „Дарик Радио” и др. Завършил е журналистика в Софийския университет, специализирал е в Дания и Холандия.

—

Презентацията му е на тема рекламните кампании на WWF по света и у нас.

Вместо да правим традиционното интервю, решихме да помолим всички презентатори на Миксер 2 да се представят с марки от ежедневието си. Ето и представянето на Косьо:

—

За да сте сигурни, че ще има място за вас и приятелите ви, запишете се в списъка с гостите. Не е задължително, но пък е безплатно.

Добавете ме в гест листа

Кандидат-президентът на гражданското общество ще е най-дежурното клише за Меглена Кунева през следващите месеци. Която, дума да няма, има не просто урбанистично, а чак свръхурбанистично излъчване. Опитайте се да си я представите как сее арпаджик и въображението ви здраво ще се провали. Тя изглежда и се държи така, че последното, което може да се очаква от нея – са мазоли по ръцете й от неудобна мотика. Тази жена е градска жена в най-градския смисъл, но в някакъв смисъл това може да се окаже доста голям проблем. Да си кандидат-президент на подобен таргет в държава, в която всички са от село – има сериозен риск да останеш неразбран. Още повече, че най-успешната ни дефиниция за гражданско общество е „общество, което ходи редовно в градския мол”. И там води граждански войни за паркоместа. Самата Кунева изглежда като манекен от витрината на най-изискания магазин в мола. И може би точно това има предвид, рекламирайки се градската. Може да има и друго предвид, но как да го разпознаеш в...

Искате ли да се хванем на бас, че това лято четенето ще е по-забавно? Сигурни сме, че ще изгубите, защото се запознахме със стартиралата във вторник кампания „Забавното лятно четене“. С нея детският портал Az-deteto.bg и Столична библиотека са си поставили за цел приключението приключението с книга в ръка да е толкова забавно, колкото и игрите навън.

Кампанията ще протече през цялата лятна ваканция от 15 юни до 15 септември и ще обхване цялата страна. Чрез онлайн читателския дневник в края на ваканцията ще бъдат определени най-четящият град, най-четящото училище и най-четената детска книга за Лято 2011.

Посланиците на четенето в София ще бъдат поетът и литературен критик Марин Бодаков, детската писателка Юлия Спиридонова–Юлка, поетът и певец Михаил Белчев и Калин Каменов – зам.-председател на Държавната агенция за закрила на детето. Организаторите на кампанията са подготвили за децата онлайн читателски дневник www.az-deteto.bg/knigi. А за учениците от 1-ви до 7-ми клас е още по-лесно, защото е въведен списъкът със задължителна литература.

„Четете книги, защото те дават въображение“, посъветва децата актрисата Радина Кърджилова от "Стъклен дом" по време на официалното представяне на кампанията в Столична библиотека и призна, че нейната любима детска книжка е „Емил от Льонеберя“.

„Само чрез внимателното четене на книжки можем да бъдем по-щастливи и по-силни“, каза Марин Бодаков.
Директорът на Столична библиотека, певецът, Михаил Белчев беше категоричен, че библиотеката никога няма да бъде забравена. "Също както и неповторимото усещане да държиш книга в ръка“, допълни той.

За да има по вече книги за четене е необходимо да дарим детски книги в библиотеките. Всеки може да дари детска книжка в Детския отдел на Столична библиотека или на Az-deteto.bg. Събраните книги ще се разпределят на детските отдели на библиотеките в цялата страна.

Кампанията се осъществява и с партньорството на "Аз чета", Ривайв вижън, Метрореклама, Столичен куклен театър, Рекламна агенция Милена, Агенция Ню импрес и издателствата Кръгозор, Сиела, Колибри, Фют, Емас и Ентусиаст.

{gallery}zabavnoto1:{/gallery}

Пламен Димитров е изпълнителен директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП). В нея членуват 62 организации, които са около една пета от всички структури, заети с това производство у нас. Всички оранжерии у нас са частни, вече няма нито едно държавно съоръжение. - Г-н Димитров, като човек от гилдията на зеленчукопроизводителите, как ще коментирате злощастния инцидент "краставица гейт", версиите за който с часове се променят? - Не мога да го коментирам. Не мога да си обясня защо и как беше допуснато това бедствие. Информацията е твърде разнопосочна, за да може човек да си направи верни изводи. Но това, което стана, е зловещо и страшно. - Вашето обяснение, предположенията ви за станалото какви са? - Явно имаше проблем, и то голям. Заразяването и смъртта на толкова хора не е обикновен инцидент, а си е направо бедствие. Мутиралият щам на Ешерихия коли изненада здравните органи и те май се паникьосаха. Не мога да разбера защо за...

TicketPro, Sofia Music Enterprises (SME), и VIP Security дружно се погрижиха да не усетя нищо позитивно на концерта вчера! Бях си купила билет за 150 лв още през февруари за да си осигуря добро място - 5ти сектор, 1во място до централната пътека в седящите места на терена, като секторът бе разположен пред пулта за управление с цел да не ми пречи на гледката. На място обаче видяхме, че всъщност пултът е наместен точно между пети и шести сектор вместо между следващите два по-задни сектора. В следствие на това аз не бях на централната пътека срещу центъра на сцената, а доста вляво.

Може би щях да преглътна това. Но … от началото, до самия край, бях оградена от правостоящи. Играх си на пъдар няколко пъти - да напомням на наредилите се пред мен, че не съм платила да гледам тях. Потърсихме охраната. Този до пулта обясни, че пази само пулта и не сме му в сектора. След което се скри. Друг едвам намерих! Трябваше да ида назад чак на края на секторите за седящи на терена за да се добера до двама, които контролираха входа към тази зона. Човекът вдигна рамене : “Аз как да ги накарам да седнат? Сигурно си търсят местата”. Реално на терена при седалките нямаше никакви охранители. Как не ги намериха тези места през цялото време! Но не са виновни - тарикати има навсякъде. За това и всяко стадо има нужда от овчарски кучета и като ги няма става хаос. Аз съм си платила за да ми осигурят определена емоция и да не позволяват на другите да ми пречат. Но това не бе изпълнено. Била съм на достатъчно концерти. И друг път съм била седяща на терена. За пример давам концерта на Сър Елтън Джон - оставиха правостоящите да повдигнат духа на изпълнителите за една-две песни, след което излязоха едни едри охранители и за минута изчистиха пътеките и всички си седнаха кротко по местата. Станахме прави всички дружно чак накрая за да аплодираме последните изпълнения.

Мисля да си искам парите обратно.

*В превод: Концертът на Стинг вони!

Почти на всеки се случва да се почувства изчерпан психически и физически от всекидневната си работа. Това е често срещано явление особено сега, в условията на криза, когато усилията не са достатъчно добре подплатени финансово. Случва се и в моменти на вътрешнофирмени конфликти или при проблеми с шефа. Или когато човек не получи повишението, материален стимул или друго възнаграждение, което мисли, че му се полага. Или когато не се разбира с колегите си. Често в такива случаи проблемите от работата се пренасят и в дома и това нарушава допълнително баланса и усещането за вътрешна хармония. Въпреки че е трудно се представи в цифрово изражение, професионалната самоопределеност представлява грубо 60% от цялостната ни самоопределеност. Изборът, който е направен в някой момент от живота, не остава статичен. Вследствие и като резултат на промените в личния и професионалния живот на човека той се променя и подлага на преосмисляне. Това са така наречените професионални кризи. В такива...

Меглена Кунева е много добра в едно – да си намира правилен PR. За толкова години не направи нищо реално като Еврокомисар, но според всички е направила много за “защитата на потребителите” .

Ако не знаете, тя стана европеец на годината (или нещо подобно), благодарение на няколко български хакерчета, които пускаха скриптове за гласуване през Интрнет, защото тогава имаше отново ПР кампания за спечелването на тази гръмка но празна титла. (признавам си и аз цъках)

Можеше да направи нещо. но уви вече няма как. А толкова ми се искаше да видя жена президент и тук, която да има властта и желанието да промени нещо.

Това ми е първото и последно нещо, което ще кажа за тази кандидатура. Все пак истинското гражданско общество ще застане зад друг кандидат – всеки за който си реши сам.

No related posts.

Джон Милтън, прославеният още приживе автор на "Изгубеният рай", получавал незначителни възнаграждения за произведенията си. Като намирал понякога в чужди съчинения мисъл, която пръв бил изказал, потривал ръце:
-Ето още едно от децата ми, което е направило кариера!

Дамян Бърняков

Дали сговорчивостта на министрите в кабинета “Борисов” за увеличаване на минималната заплата и компенсирането на пенсиите е с предизборни цели, няма да споря. Обществото е достатъчно умно да прецени публичното говорене и действията на управляващите. Премиерът Борисов отсече, че увеличението на пенсиите няма да е еднократен акт, „за да не ни обвинят в популизъм преди изборите”. Симеон Дянков пък подчерта, че добавката за пенсиите не може да е диференцирана, защото това би било дискриминация? В обсъждането на темата „дали, как, с колко и изобщо да се увеличават ли пенсиите” се включиха и неподготвени по темата телевизионни водещи, които преди да са се разсънили, в сутрешните блокове задаваха въпроси на зрителите си дали това е правилно, дали сега му е времето, дали били съгласни да платят за това увеличение? Че ситият на гладния не вярва, спор няма. Както и че живеем в общество, което е лишено от чувство за солидарност. И понеже управляващите знаят добре това, най-вероятно ще...

Най-тривиалната фамилия у нас безспорно е Димитров. Може би половината българи я носят, но дори не подозират колко бледа е тя, независимо че е чисто наша. Той също носи тази фамилия. Известен е на широката публика като Вальо Топлото, но по паспорт е Валентин Димитров, бивш изпълнителен директор на софийската „Топлофикация”. Драмата с Топлото започна като филм на ужасите. Преди 2006 г., когато бе разкрито източването на „Топлофикация”, Димитров бе фактор. Той можеше да си позволи всичко - от черен хайвер до държанки. И ги имаше. Това го правеше щастлив, а животът му бе повече от прекрасен. До 2006 г., когато в „Топлофикация”, ръководена от Димитров, разкриха чутовни липси. Разкриха още, че той има сметки в Австрия, както и че негови хора са купували старо оборудване от чужбина, като, внасяйки го у нас, са го представяли за чисто ново. Всичко това се стовари като парен чук на главата на злощастния Димитров. И започна ходенето по мъките. За него и оправната му майка баба Цецка....

Drive-Thru - вид услуга, при която клиентите могат да поръчат, закупят и получат стока директно от автомобилите си, без да ги напускат.

В САЩ поръчката директно в колата е изключително популярна, но в България към момента май се предлага само от McDonalds и частично от строителния хипермаркет Baumax (ако се сетите за други, свиркайте)… Та, в този пост ще си говорим за Щатите – там услугата е толкова популярна, че дори певци песни за нея пеят…

И ако сте издържали 11-минутната песен, имам още изненади за вас – не винаги нещата трябва да са толкова скучни. Всичко тръгва от един пич, който решава да си рапира поръчката:

Славата му бързо се разнася сред други хора и вериги – една от любимите ми е за Starbucks:

Продължаваме с промяна в музикалния стил – забележете как поръчката се появява, докато пичагите пеят; да не говорим, че единият сладур много прилича на редовния ни читател DCH37:

И за финал – кратка, но много яка акапела:

Само едно ме учудва – наистина ли в САЩ могат да те арестуват за нещо подобно? Американци… ето един последен линк за останалите им drive-thru приумици…

Подобни публикации

• 12.05.2011 -- Три от най-забавните инструктажи за безопасност преди полет (3)
• 04.12.2008 -- Коледната песен на група "Фатални мозъчни изкривявания" (20)
• 11.02.2011 -- Детски столчета за автомобил: сравнителен тест на над 120 модела! (30)
• 12.09.2010 -- Коя кола излиза най-евтино (29)
• 29.06.2010 -- Like a Wavin’ Flag / Като развят флаг (6)
• 17.03.2009 -- 10 малки градски автомобила, с които паркирането не е чак такъв проблем (24)
• 25.08.2008 -- Welcome to Bulgaria and have a nice път! (12)
• 20.03.2011 -- Музика не само в #000000 и #FFFFFF (1)
• 20.11.2010 -- 10 (крадени?) чалга-хита (8)
• 17.11.2010 -- Шофирането в София – Survival Guide в 10 съвета! (18)
• 03.11.2010 -- Най-добрите (и най-лошите) зимни гуми според ADAC (17)
• 01.11.2010 -- Пред гумаджийницата (11)
• 10.09.2010 -- Внимание! Само за развлечение! (3)
• 24.07.2010 -- „От днес имам вече нови панталонки“ не е гей-песничка! (3)
• 06.03.2010 -- Записки по българската чалга през отминалия век (35)
• 08.12.2009 -- Новата ни автолюбов – Citroën C3 Visiodrive (8)
• 08.12.2008 -- Opel Corsa – Защо ми харесва толкова… (17)
• 24.03.2008 -- Конкурс за училищни групи на Coke Music (4)
• 01.03.2007 -- Група "ФМИ" – Пилотен сингъл (21)
• 21.04.2011 -- Алгоритми за сортиране, обяснени с танци (2)

Както беше съобщено от Phoenix Business Journal, в един от заводите на корпорацията Intel, намиращ се в американския щат Аризона, е станала експлозия. Най-големият производител на чипове незабавно е започнал разследване на причините и обстоятелствата на аварията, в която са пострадали 13 души. Петима служители, от които един със сериозни наранявания, но без опасност за живота, са в болница, а други осем са получили медицинска помощ на място. Инцидентът е станал в едно от помещенията с химикали - основно разтворители и киселини, използвани при производството на полупроводниковите елементи. От завода са били евакуирани стотици работници. От корпорацията уточниха още, че експлозията не е довела до спиране на производствения процес. Джош Уолдън, вицепрезидент на Intel, заяви: "Опитваме се да установим какво точно се е случило. Всичко, което знаем, е, че не е имало повреда и че в атмосферата не са попаднали отровни химични вещества".

Британският вестник "Гардиън" публикува наскоро изследване, което разкрива любопитен факт - оказало се, че един от четирима компютърни специалисти в САЩ е информатор на ФБР. Бюрото за разследване и тайните служби са използвали най-ефективния инструмент - заплахата от затвор, за изграждане на мрежа от информатори в средите на представителите на IT бранша, извършващи криминални деяния в интернет. "Подземният свят на Интернет е пълен с параноя и недоверие", пише вестникът. Това не е изненадващо, като се има предвид броят на хората, за които принципите на Омерта са само празни думи. В някои случаи нелегалните форуми, използвани от лица с не съвсем честни намерения, примерно, за продажба на откраднати лични данни или банкова информация, са създадени и поддържани от хора, които се водят на щат във ФБР. В други случаи самите агенти получават модераторски права или друг вид контрол, вследствие на което зад решетките се озовават не един или двама нарушители, а цели престъпни групи. Ерик Корли, провел самото изследване, казва: "Човек, успял да си "заработи" достатъчно дълго време в затвора, почти винаги се съгласява с предложението на властите да стане "очи и уши" на службите за сигурност. Като се има предвид това, какво са вършили повечето от тези хора, те лесно се поддават на сплашване и манипулация." "Това се прави за повече напрежение в отношенията. Има десетки, ако не и стотици хора, които са предали онези, които са имали най-голямо доверие в тях", казва Джон Йънг, собственик на Cryptome - един от уеб депозитарите за секретните документи, публикувани на WikiLeaks. Най-ярък пример за това явление е Адриан Ламо - заловен и обвинен хакер, който се оказа информатор по делото "Брадли Манинг". Самият Манинг е един от основните източници на класифицирани документи за Wikileaks. Манинг е разговарял с Ламо чрез обикновен IM клиент; нещо повече - той му се е доверявал и дори е искал съвет от него. Ламо се отплаща за доверието, като през цялото време е събирал компрометираща информация за 23-годишния специалист с военен чин, която накрая предал на властите. Ще припомним, че Манинг е зад решетките вече повече от година и, според експерти, го очаква доживотна присъда или смъртно наказание. Заради тази си постъпка Адриан вече си е заслужил прякора Юда и "титлата" "най-мразеният хакер в света". последното си интервю Ламо казва: "Очевидно е, че ситуацията за него в момента не е особено розова, но и за мен всичко това съвсем не беше пикник сред природата. Той следваше своя разум, а аз - моя". Първите, които сериозно нарушиха спокойствието на ФБР, бяха "хактивистите" от групата "Anonymous", които проведоха няколко високоефективни кибератаки най-вече с цел да бъдат забелязани. В последния случай групата Lulz Security атакува свързаната с Бюрото организация InfraGard. Атаката бе в отговор на новината, получена от Пентагона, че "чуждестранните кибератаки ще бъдат разглеждани като акт на война." Впрочем, докато Lulz са дотолкова нов феномен, че на ФБР ще е необходимо още доста време, преди да успее да се справи с тях, Anonymous, които атакуваха платежните системи Visa и MasterCard в отговор на блокирането на дарителските сметки на WikiLeaks, според слуховете, вече са подложени на натиск от страна на Бюрото. През януари бяха извършени акции на 40 адреса в Съединените щати и на пет във Великобритания, а Върховният съд на Калифорния вече е получил достатъчно улики за възбуждане на дело срещу членовете на групата. Кевин Поулсен, главен редактор на Wired, смята, че всички подобни колективи са класически уязвими към проникване и унищожение. "Вече сме свидетели на това, как отделните членове на Anonymous се атакуват един друг и компрометират IP адресите си. Това е първата стъпка към попадането им под контрола на ФБР", казва той. Барет Браун, който изпълняваше ролята на говорител на групата Anonymous, заяви, че е напълно наясно с интереса от страна на Федералното бюро. "ФБР винаги е било наблизо. Винаги са ни следили, включително и в чатовете. Никой никога не знае, кой е информатор и кой не, и това ни прави още по-уязвими. Както изглежда, днес анонимността се превръща във втори метод за удостоверяване", завършва той.

Имате право да не ми вярвате, но ще си го кажа: винаги съм се чудил защо един нормален, уравновесен, успял професионално и съответно материално удовлетворен в рамките на приличието човек ще поиска да си загуби статута на самостоятелен субект и да се превърне в част от машина за колективно гласуване? Да стане депутат! Оставете онова, [...]

С голямо мнозинство (487 гласа-за, 77-против и 29-въздържали се) днес в Страсбург евродепутатите гласуваха доклада на португалския си колега Карлуш Коелю за готовността на България и Румъния да се присъединят към Шенген.

Tweet

На фона на канонадата от „свръх позитивни” ядрени новини от миналата седмица (27.05 – 03.06.2011 г.) една тяхна още „по-позитивна” посестрима се е промъкнала през медийният пазар повече от незабелязано. Коя ...

Днес продължаваме приключенията на Вили из Чехия. Прага и Кутна Хора не ѝ се опряха. да видим днес как ще продължи борбата :) Приятно четене:

Двете Пинги в Чехия

Кутна Хора и Прага

Еее, взеха да ни се умарят обувките, а църква се не види. Пък може и щото, нали, се и натъпкахме, та май ни хвана канапа, ама няма как на улицата да си опънеш конструкцията. И стигаме до извода, че ни е време да пием кафе. След кратко обсъждане, обаче, решаваме все пак първо да е църквата, а за финал на мероприятието - кафето.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Айде, най-после излязохме пред една друга голяма църква. Ей я, "Успение Богородично" била. Ама тя не е това, дето ни трябва

Да влезем ли, да не влезем ли, помайваме се отпред, пък - а, да влезем. Да, ама искат вход 30 крони. Била не знам к'ва историческа. Аха, ей с'а! За това нещо?

Аз пак заничам и се чудя струва ли си все пак да влезем, ама Пингата вика: айде, айде, мани я, давай да ходим при оная с кокалите. И завиваме наляво. Щото натам сочи табелката за костницата. И, преди да стигнем гробището с въпросната църква, на пътя ни се изпречва градска тоалетна. А, разгеле, я първо там.

Обаче, вижте сега аз какво си мисля - хайде нека така, по-изтънчените души, да спрат дотук и да идат другаде да си четат нещо друго, щото сега ще влезем в едно приключение, наситено с... хм, простотии и ужасии. И драматизъм!

Да не кажете после, че не съм предупредила!

А с тия, дето нищо човешко не им е чуждо, продължаваме - Обаче, първо едно отклонение: Докато обикаляхме из Прага, като на нормални хора ни се случи на няколко пъти да се възползваме от обществените им тоалетни. Ами, какво да кажа, едно към едно с нашенските, даже и по-кофти някои. И те си имат едни лелки, дето вземат стотинки на входа и те гледат зорко в ръцете колко хартия ще си откъснеш. А в метрото веднъж, Румчо иска да влезе в тоалетната, ама няма дребни. Панито почва да й се кара (!?!) - нямала да й развали, и не я пуска. За беда и аз нямам дребни чешки монети, но имам едно евро. Давам й го, а оная като се разврещя още повече - евро не щяла, крона си иска. Да сме развалели парите. Иначе, кенеф - йок! И отказа категорично, не пусна Румето вътре!

В Страховския манастир пък лелчето беше друга луда - след всеки се умъкваше в тоалетната да гледа кой как оставя. И като ми се разбуча нещо, за някаква хартийка... Аз й викам: Какъв ти е проблема, бе жена? Не те разбирам какво ми говориш... Тя ми се блещи пак, щяла да вика полиция, била съм невъзпитана. Ха! Ма откъде накъде ще ми се държи така? Май е станала сутринта с гъзО нагоре, а сега - аз съм й кривата. Тя е невъзпитаната! Не я изтраях, озъбих й се: Ми, викай де, айде, викай! Пък аз да им кажа, как вземаш мангизите на чужденците, а не даваш касов бон!... Ма тя не спира бе, фърля едни светкавици и мън-мън-мън-мън... Та да си имате едно наум с обществените кенефи в Прага.

А сега сме в Кутна Хора.

Влизаме с Пингу в тоалетната - лелеее, вътре чисто, свети! Плочки, огледа - лъщят. И панито се усмихва едно любезно, драго й е... Колко пари? По 75 ст. Ето ти за двенките. Бравос, много хубава ти е тоалетната! Значи, там са две отделения - първото е с мивки, окачалки, огледала, след него е помещението с кабинките. Там също чисто, та дрънка. Даже на едната стена - картина, на отсрещната - някаква табела виси. С Пингуто се паркираме по кабинките. Нали ги знаете обикновено как изглеждат - тънки стенички, без таван, вратите на 20 см от пода. И докато, ъъ... си изливаме чувствата... си говорим колко е различно в Кутна Хора, ето даже и тоалетните им са готини. Чисто, чисто, чак и картина турили на стената... А, нали, панито пък к'ва любезна, не е като пражките кочибри... А оная табела, каква беше? И, ох, божичкооо, като ми налетя един спомен, малеей... устата ми се разчеееква... и оп, се закача на ушите. Сещам се как като бях на 16-17 г. и майка ми и баща ми за пръв път най-после ми разрешиха да замина съвсем сама на село да видя дядо ми. То се пътува с влак, после с автобус - дълга работа. Та на тази една селска гара, на връщане, докато чакам влака, влизам в тоалетната. Вътре - бели плочки, горе-долу чисто, все пак е гара, а на стената една голяма бяла емайлирана табела с тъмно син кант, гласи: "Строго е забранено мазането на говна по стените. Глоба!" Ей, хора, за малко щях да пукна от смях тогава! Но явно имаше резултат, по стените нямаше мазано Та в този момент в Кутна Хора, вследствие табелата им, се сещам баш това. И почвам да се хиля. От там пък се сещам и за един стар виц. Викам й на Руми: Румчо, тука каквото е чистичкооо... ако направим един тайфун сега... като в оня виц, а? Тя: кой виц? Аз: Абе, дет' бай Ганьо участвувал в състезание кой ще успее да изпие едно шише рициново масло и да изкачи Емпайър Стейт билдинг без такова... е, без да се насере, а наградата е околосветска обиколка със самолет. Естествено, наш Ганьо спечелил, щото видял една бебешка количка между етажите и я напълнил, че зор му идва, та да устиска положението, после спокойно продължил да се качва нагоре. Получил си наградата, качил се на самолета да обикаля света, а на следващият ден вестниците гърмят: Сензация! Сензация!... И, първа сензация: В Ню Йорк между етажите на Емпайър Стейт билдинг 3-килограмово бебе изсрало 5 кила лайна; втора сензация: Лайнян тайфун над Филипините! И, докато с Румчо си мием ръцете, киприм се пред огледалата и се хииилим ли, хилим на вица... оная ми ти пани изфърча от килерчето си, в движение нахлузва едни жълти гумени ръкавици, дрънка една кофа... Че като побесня! Леле! Като почна да тряска вратите на кабинките, да наднича вътре у всяка и да мърмори нещо, като ни поглежда едно отровно... Пък то, ние - нищо бе, дори не бяхме усмърдели... Лелеее... тая не е у ред! Споглеждаме се с Пингу, грабваме си якетата и чантичките, и въз! На улицата се гледаме една друга недоумяващо: ма, к'во й стана на тая бе, що изпатка така? Като влязохме, добре уж си беше... Та така стигнахме до идеята, че с чешките отговорнички по тоалетните шега не бива! Не знам как ги подбират. Може би трябва да отговарят на някакви специални изисквания? Или пък ги пращат на специализирани курсове за квалификация? Кой ли да ти каже... ;)

Еее, най-после сме пред костницата!

Ама, вижте сега, в интернет има много подробна информация кой, кога, защо си е играл да прави полилеи, пана, гербове, пирамиди, гирлянди и какво му дошло наум, от черепи и кости. От костите на 40 хиляди души! Бррр... Ужас! Кошмар! Представяте ли си, та това е все едно хората на цял един град! На всичките тия мъртъвци да им събереш, очистиш и измиеш костите, пък после да си играеш с години да ги нареждаш или да правиш някакви "естетични" неща с тях... Е, не, аз не го разбирам това изкуство, сорри. Ужасно ми става само при мисълта за всичко това.

Освен това, вътре те питат какъв език говориш, и заедно с билетчето ти дават кратко обяснение кое, къде и как, на сътветния език. Има и на български. Та, няма да разказвам, само ще покажа малко какво видяхме. Всъщност, аз хвърлих само едно очо набързо, щракнах няколко снимки и седнах вън на една пейка. Щот' нещо не ми понася подобна гледка, мачка ме, ужасява ме. Настръхвам, бе! Гадно - всички тия кости са били на истински хора!... Извинявайте, може и да не съм права, но на мен ми изглежда направо като гавра. Мисля, че оня, който го е измислил, пък и ония, дето са му продължили "делото", са имали някакъв проблем с главите. Ама на, сега горе-долу всеки, отишъл в Кутна Хора, отива да гледа. Според мен си е чист бизнес. Кофти бизнес, гадно. Е, според мен.

Най-после Пингата се нагледа и наснима на кокалите и излиза на светло. Грабваме се и ще си търсим кафене. Но след 20 метра то ни се изпречва само. Малко, много обикновено, простичко кафененце. Няма кьорав човек вътре, но пък е топличко, изглежда уютно, тиха музичка... И сядаме на една масичка до прозореца. Идва симпатична млада пани, лесно се разбираме относно кафетата, а за "мезе" се оказва че има само торта "Марленка" - ама два вида, медена и шоколадова. Добре, по едно парче от двете. Двете Пинги си имаме този навик, когато ходим някъде - да вземаме различни неща и си ги делим, за да опитваме колкото може повече от техните храни. В случая удоволствието ни беше пълно! Кафето беше чудесно, а тортата ммм... Горещо ви препоръчваме торта "Марленка" - много е хубава! Разкошна!

Е, докато си бъбрим и отмаряме в кафенето, слънцето тръгна да си ходиии... Време беше и ние да отлитаме от Кутна Хора. И понеже автогарата ни идва далеч, упътваме се към гарата. Пък и да се повозим на чешки влак, да видим как е. Апропо, малката Кутна Хора си има таман две гари :) По-малката е старата гара, в подножието на стария град, а "Хлавни надржи" /главната гара/ е в края на новия град и ние в момента сме по-близо до нея. Та, след десетна минутки сме там.

Купуваме си билети /но са малко по-скъпи от автобусните/, а влакът от Бърно ще пристигне след 40 мин. Седим, зяпаме кой влиза, кой излиза, одумваме ги... Гарата, ни е малка, ни е много голяма - 5-6 коловоза. Докато чакалнята е съвсем малка, но се радва на активност. Все влиза-излиза някой. По едно време леко се отегчавам, ставам, излизам на перона, блуждая, връщам се. Румчо се разплула на стола: К'во има там? - пита ме - Нищо - казвам. Тя: Офф... Пингата се е отпуууснала, размързяло я, две не види :) Сричам, мъча се да разчета нещо от някакво рекламно списание на ж.п. компанията им, когато съобщават, че иде някакъв влак. Иначе пък, освен на чешки, казват и на английски, ама с такъв див чешки акцент, че почти нищо не им се разбира. Но не е нашият влак де, до него има още 15 мин. Надничам през джама и гледам, те ти го, пристига обявения влак... А!... Ама, к'во стана, бе?! Докато мигна, спря, отвори-затвори врати и замина, скри се. Учудването ми е неудържимо: Аааа... 'бааах ти влака, бе! Румчо се ококори, надигна се: К'во? Къде? Какъв?

Ми, какъв - един локомотив и един вагон. На два етажа! Тя: А?!? Къде? Къде е? Ми то туй, мънзаркото влакче, пристигна изведнъж и замина изведнъж. Изчезна, както се и появи. Даже не успях да се сетя да го щракна. Язък, Пингата не можа да види едновагонов влак, че и двуетажен Айде съобщиха, че пристига влака ОТ Бърно, нашият влак. Излизаме, отиваме на перона. А в това време съобщават, че пристига и влака ЗА Бърно. И наистина, и двата влака пристигат от срещуположни посоки. Едновременно. И нямат табели. И спират на два съседни коловоза. И кой е нашият?? Хората слизат-качват се. Един брат-чужденец ме пита кой е влака за Прага. Ми не знам, ти ми кажи, и мен ме интересува! Леко се шашкаме - въх, малей, ми сега?!... А! Виждаме с Пингата един кондуктор и се устремяваме към него, питаме го, той сочи вратата на вагона. Ама дали разбра какво го питаме? Е, качваме се. Ми, влак като нашите родни. Същият, ама същият, без грам разлика! Чудим се в купето - леле, ами ако сме отпрашили към Бърно, вместо към Прага? Хе-хее, има да си се таралянкаме цяла нощ до Бърно, после от Бърно А, дойде и кондукторът, ама друг - дупчи ни билетите и нищо не каза. Извод: Значи сме уцелили влака. След половин час може би, слизаме на "Хлавни надржи" в Прага. Еее, ама много хубава гара имат! Жалко за софийската, да можеше и тя да заприлича поне мъничко на пражката...

И така, видяхме Кутна Хора, насладихме се на един малък старовремски, излязъл сякаш от някоя приказка чешки град. ... А сега к'во правим нататък, Пингу? Ми к'во, имаме ли още чертички на батериите? Намират се, по една-две. Значи ясно. Мислите, че след цял ден скиторене, ей с'а, веднага ще се приберем да спим в хотела? Ооо, няма такова нещо. Не и при двете Пинги! И хукваме пак из вечерна Прага. Да я гледаме, да й се радваме, да й се възхищаваме, да я снимаме.

Защото Прага е прекрасна!

Още няколко снимки от Прага:

Автор Вили

Снимки Вили и Руми

Още снимки от Прага на адрес: http://iaia.snimka.bg/travel/praga.550665

1. Двете Пинги в Чехия (продължението): Кутна Хора
2. Двете Пинги в Чехия (начало): Към Прага
3. Чехия (1): Първи впечатления от Прага
4. Кратка (фото)разходка из центъра на Прага
5. Прага – град от приказките
6. София – Прага – Берлин (предисторията от 2008г)
7. Пътешествие с Фори (5): От Виена, през Прага към София
8. София – Прага – Берлин лято 2009 (1)
9. Приказна Прага – част първа
10. Приказна Прага – част втора
11. София — Прага — Берлин лято 2009 (3): Прага – Берлин – Потстдам – Прага
12. София – Прага – Берлин лято 2009 (2): Мелник и Чешки Крумлов

На 7 юни, ние от Форум за арабска култура и приятели се събрахме в Social club в Столична библиотека, за да направим премиерата  на книжката “Монолозите на Газа”. Събрахме на една място преводи на своеобразните изповеди на децата на Газа, събрани от театрална група “Ищар”, и ги пуснахме в малка книжка, за да са достъпни за читателите.

Може да прочетете думите на преводача на “Монолозите” на български език, Мая Ценова, в блога на Форум за арабска култура.

Снимки от събитието:

Текстовете на “Монолозите на Газа”:

Монолозите на Газа (български език)

Бизнесът на Amazon с четците за електронни книги Kindle ще допринесе за 10% от цялостните приходи на компанията. Това прогнозира анализаторът от Citi Марк Махейни, цитиран от Business Insider. Той оценява, че продажбите на Kindle за 2011 г. ще достигнат 17,5 млн. броя, което се равнява на 2,1 млрд. долара приходи. В същото време той счита, че продажбите на електронни книги ще достигнат 314 млн. броя, което се равнява на 1,7 млрд. долара приходи. Двата компонента заедно ще съставят 8% от цялостните приходи на Amazon за 2011 г. За 2012 г. според Махейни Amazon ще продаде 26 млн. устройства Kindle и 751.5 млн. електронни книги. Комбинирани тези приходи ще бъдат 6,1 млрд. долара, или 10% от общите приходи на Amazon. i„Когато един сегмент допринася за 10% от даден бизнес, той може да повлияе на цялостния ръст на компанията”/i, коментира Махейни. i„Тъй като Kindle продължава да увеличава популярността си, ще станем свидетели на това как той наистина ще движи напред продажбите на Amazon”/i, допълва експертът.

Ден през ден се сипят мнения – „България е на години и от Европейския съюз в много отношения, но все пак беше приета“. Я вижде средната заплата каква била…

И Какво?
Европейският Съюз е основан на общи ценности и надежда за обща Европа без войни и конфликти. Да замени екстремните форми на национализъм с приятелство и опознаване на другите народи. Основната цел, формулирана от Шуман е да направи войната не само немислима, но и невъзможна. Именно ние тук, близо до Югославия би трябвало да знаем до какво води дивият национализъм и омразата към съседа. Начело на целите са „мир, стабилност и просперитет“ – забележете, че започват с мир и стабилност!

ЕС не се основава на „производителност на труда“. Не е „клуб на богатите“. Не е само икономическа, а и културна общност.
Да, ние сме изостанали икономически си имаме някой проблеми, но не са непоправими и присъствието ни в ЕС е логично и нужно на Европа. Важно е най-вече спазването на ценностите, не средната заплата.

Хайде стига с „Не сме достойни за ЕС“, че взе да става досадно, да не говорим че просто не е вярно.

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Според уикипедия, това е “Полицейската държава е терминологично понятие с което се означава обществен строй, при който властта с всички възможни способи и средства се стреми да контролира социалния, икономическия и политическия живот на гражданите, инакомислещите, дисидентите и опозиционерите на властта.”

Интересно нали? Не сме ли такава държава?

+ Медиите удобно си замълчаха и когато излезе информация, че са използвани 30 000 незаконни подслушвания, но излъчиха репортажи за кисело мляко и секс-афери.;
+ МВР влиза “случайно” в къщи на хора и слага свои хора на ключови позиции;
+ 99% от медиите в Държавата са поръчкови (повечето сега лижат дупето на Премиера);
+ Когато се заговори за прозрачност в управлението, всички гледат дали ще има грамотевици;
+ Една партия в момента контролира и доминира съдебната, изпълнителната, закононодателната власт и медиите.

А вие какво мислите?

Още по темата:

1. Какво ме дразни напоследък …
2. Какво ме дразни напоследък …

Google, Facebook, Yahoo, Mozilla, YouTube и още няколко големи интернет компании в течение на едно денонощие ще проведат мащабен тест на IPv6 - новата версия на интернет протокола, съобщава "Вести". Тестовете започват днес, 8 юни. На този адрес можете сами да проверите свързаността на Вашия компютър със сайтовете, работещи по стандарта IPv6. Целта на Международния ден на IPv6 е да подготви доставчиците на услуги, хостинг компаниите, както и производителите на хардуер и операционни системи за прехода към новия интернет протокол. Преминаването към стандарта IPv6 се налага заради недостига на IP адреси за стотици хиляди нови устройства, ежедневно излизащи в глобалната мрежа. За разлика от IPv4, адресното пространство на този протокол е практически неизчерпаемо поради по-голямата дължина на самия адрес (128 бита вместо 32 за IPv4) - така на всеки жител на Земята се падат около 300 милиона адреси.

Продукти:
10 тостерни филийки хляб
3- 4 домата
1- 2 краставици
1 щафетка пушено сирене
1 щафета шунков салам
4- 5 пресни листа босилек

Приготвяне:
От средата на тостерните филийки, с помощта на кафена чашка, се изрязват кръгчета. Зеленчуците се измиват, почистват и режат на колела. Краставицата за по- красиво се реже с къдраво ножче. Половината от хапките се подреждат така: кръгче хляб, сирене, краставица. Останалите хапки са хляб, салам и домата. Доматените хапки се поръсват със ситно нарязан босилек. Хапките се подреждат в плато. На всеки се слага по една, коктейлна клечица. Консумират се за предястие или лека закуска.

Когато използваш безплатно мнение по една от най-актуалните теми на деня, вместо да си напънеш мозъка да измислиш своя анализ поне е коректно да цитираш автора, нали?

No related posts.

Ето че дойде и юни и с него поредният месец, в който ви представяме нашите предложения за четене в рубриката INBook на най-доброто градско списание у нас - Intro. Този месец сме ви подготвили 6 книги, които сме обединили под общата тема "Сезоните на живота".

Имаме зима - в миниревютата за "Херман Майер: Състезанието на моя живот" и "Раздвоение", има и много лято и жега в "Плажният дневник на една кифла" и "Картбалнш". Има и живот и смърт в "Скелиг" и "Изобретяването на еврейския народ".

Кое е специалното на тези заглавия ще разберете, ако прочетете новия брой на Intro. А освен това, ще се срещнете отблизо с непобедимия дух на Йордан Йовчев,

Как да не подходиш с очакване към книга, спечелила „Цветето на Хеликон”? Вярно, продадените бройки не са гаранция за качество, и все пак говорим за българска литература - не може да няма поне някакво значение. 

Спомням си, когато за първи път видях книгата на рафта с българска литература през есента на 2010-та, авторът ми беше познат като име, но нищо повече. За мен заглавието и корицата винаги са били от огромно значение за това дали ще посегна към някоя книга, или не. В случая опаковката определено ми хареса, а и в точно това заглавие имаше нещо неустоимо магнетично - „Алкохол” – иска ти се да я стиснеш в ръка и да усетиш аромата й, реколтата й, да я вкусваш първо на малки, а после на големи глътки. Стоеше ми добре в ръцете, поисках да си я купя. Обадих се на личния си консултант по българска литература и той ми каза директно „Рано ти е. Не е за теб, не си готова още”. Послушах го, за щастие. 

Купих си я близо половин година по-късно и не съжалявам за изчакването. За хората, не движещи се в литературни среди, това е направо учебник - учебник за това какво е да си писател и как се случва модерната литература у нас – на маса, с много пиене. Нямаше да го повярвам по-рано, ако вече не се бях срещнала с хора, които следват подобен модел. За да разбере човек тази книга, трябва да познава самия процес на писане, трябва поне веднъж в живота си да е изпитвал онзи творчески импулс, който алкохолът създава. Да, вярно е, книгата не лъже в това – алкохолът наистина дава полет на въображението. Думите се стичат някак от само себе си и единственото, което ти е необходимо, е да намериш химикал, лист и достатъчно мускулна координация, за да запишеш мислите си. А те текат прекалено бързо във всевъзможни цветове и форми. 

Алкохолът е наркотик за тялото, душата и окото, алкохолът е катализатор на доброто настроение, социален лубрикант. Тук обаче той далеч, далеч не изпълнява тази функция… Заглавието привлича, факт, но само то не е достатъчно условие да задържи читателя до края. Знаех, че книгата е изповед, но не очаквах да е толкова дълбоко откровена. И макар че мъчителната история на злоупотребяващия в „Алкохол” има потенциала да бъде изключително потискаща, тя всъщност не е. Дали заради черния хумор, дали заради прозирането на някои прости истини за живота, дали заради все пак положителния финал, „Алкохол” на Калин Терзийски оставя читателя с някаква обнадежденост, че дори когато „си най-тъжен и злочест”, от това може да излезе нещо стойностно. Слава богу, на „Алкохол” й липсва й онази превзетост, с която пише например Буковски. Неговите герои са твърде самовлюбени, докато героят Калин не е обсебен от манията за величие, той си дава сметка какъв боклук е. Но освен това си личи и какъв инат е - първо прави напук на другите, пиейки, а после на себе си, спирайки алкохола. 

Истината е, че човек не е виновен за това, което е, защото да обвинява някого за скапания си живот, означава да обвинява Твореца, че не си е свършиш работата. Едно е да бъдеш пияница и да си губиш времето, друго е да пиеш, за да създаваш. Всеки пияница иска да бъде творец, но не всекиму се отдава. Изглежда обаче Калин Терзийки твърде добре се справя с ролята. Пиенето със сигурност не те прави велик писател, но той определено не е от тези, които подминаваш с лека ръка. Терзийски със собствения си живот като пример доказва, че не е нужно да бъдеш открито нравоучителен, понякога е достатъчно да бъдеш просто открит и да си признаеш, че си стигнал дъното. Стигнеш ли дотам, със сигурност ще изплуваш, защото дъното е опората, от която да се оттласнеш. 

Освен алкохола има и други неща.