Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...

Публикувано на 11/18/12 16:20

Предварителни избори

В събота ще има предварителни избори между кандидатите на СДС и ДСБ.

При Сула има кандидат-кметски дебат – добро място за избор кой от двамата кандидат кметове би ви харесал повече.

Miami feat. Robert Moore – Party Freaks


Варна не е Маями. В това не е трудно да се убеди човек, разхождайки се по улиците й днес, въпреки безразборно разхвърляните из града поувяхнали палми в гигантски мръсни саксии. И все пак Варна е готин град (с кофти летни клубове, отказващи да пускат соул и фънк музика – но за това друг път). Маями обаче е друга бира, приличаща си с морската столица (?!) на България единствено по броя на населението и по това, че двата града са побратимени. Да, точно така. И като жест към братско Маями днес ще слушаме една от фънки гордостите им – групата Miami с Robert Moore зад микрофона и песента Party Freaks.

Бандата Miami е създадена в Маями, Флорида (което, мисля, не е трудно за отгатване). Съставът й включва Robert Moore (вокал), Freddie Scott (барабани), Warren Thompson и Andrew Curran (китара), Bobby Williams (орган), Willie Jackson и George Perry (бас), и Willie Clarke (перкусии), който е и създател на формацията (а също и основен композитор в нея). В началото Miami е студийна група на лейбълите от семейството на TK и работи с различни артисти от Маями, сред които Little Beaver, George MCrae, Gwen McCrae и Betty Wright. Дебютният им албум Party Freaks излиза през 1974 и освен едноименния сингъл, който ще слушаме днес тук, във Funky Bites, съдържа и колекционерската рядкост I Can See Through You. Две години по-късно се появява Notorious, който съдържа хита Kill That Roach (Убий тази хлебарка – това е разговорна фраза в тропическите градове като Маями, където някои видове хлебарки стават големи колкото пеперуди и в отделни случаи дори летят – извинявам се за това не много фънки отклонение). Henry Stone, собственикът на TK, уваличава бюджетът за издаването на този албум, което позволява включването на струнна и брас секция, както и на нов член – Jesus Gonzales. Третият албум Miami, в който блести кавър версията на Otis Redding Ive Been Loving You Too Long, както и първите два, излиза в каталога на лейбъла Drive. За съжаление не предизвиква кой знае какво внимание и групата се разпада. През 1980 фалира и кейбъла TK, който, макар и по-късно прероден под ново име, така и не се доближава до славните си дни от средата на 70-те. 

Party Freaks е едноименният сингъл от дебютния албум на Miami. Продуцирано от Clarence Reid, Richard Finch и Willie Clark, това парче удивително напомня в инструменталната си част на Theme from Shaft. Заимствана или не, Party Freaks е страхотна соул фънк находка, която все по-често ще намира място в сетовете ми. Насладете й се, а ако обърнете плочата, ви очаква същото количество удоволствие с Party Freaks Pt 2. Enjoy. 


Peace & Funk

Шантаж

Върви си един министър по улицата, а насреща му - готина мадама. Разминават се и тя му прошепва: - 20 долара за цяла нощ! Какво пък, 20 долара пари ли са… Навива се министърът. Отиват у мадамата, свършват работата и после той я пита: - При тия цени на живота как успяваш да преживееш с такава ниска тарифа? - Ами как… В началото на месеца - как да е. Към втората половина, като свърша парите, проявявам филмите и минавам на шантаж. Усмихни се, България, въпреки невероятните усилия на Цветан Цветанов и Бойко Борисов, въпреки невероятните усилия, които българските момичета в Холандия полагат, не успяхме да шантажираме холандците и да ги накараме да гласуват за приемането ни в Шенген.

Класации - най-продаваните книги - 9 юни

Навлизаме в летните седмици и влиянието на викащия ни плаж започва да се усеща - малко повече книги "за душата", малко повечко и от по-отпъскащите заглавия, изпълнени с романтика. Ето и трите класации на най-четящите, които традиционно ви представяме.

"Книга за теб" - най-продавани книги 25 април - 1 май
1. The White Book (Бялата книга от любовта). ivomir. Феникс Дизайн
2. Моят танц със живота. Патрик Суейзи и Лиса Нийми. Изток-Запад
3. Раздвоение. Янг Куиджа. Изток-Запад
4. Училище за вкусове и аромати. Ерика Бауъмайстър. Гурме Пъблишинг
5. Лора от сутрин до вечер. Димитър Коцев-Шошо. Сиела

Книжарници "Сиела" - най-продавани книги 30 май - 5 юни
1. Разказвай с мен. Хорхе Букай. Хермес
2. Опаричване. Тери Пратчет. Вузев
3. Няма значение. Иво Сиромахов. Сиела
4. Алеф. Паулу Коелю. Обсидиан
5. Аномалия. Людмила Филипова. Сиела/Ентусиаст

Класация "Книжен Ъгъл" - най-продавани книги 1 юни - 7 юни
1. Един мъж. Ориана Фалачи. Сиела
2. Картбланш. Джефри Дивър. Ера
3. Опаричване. Тери Пратчет. Вузев
4. Анини приказки. Стефан Цанев. ProBook
5. История на катарите. Мишел Рокбер. Рива

Нов закон в щата Тенеси почти криминализира качването на снимки в интернет

Законодателите в американския щат Тенеси приеха закон, който криминализира качването на почти всякакви видове снимки в световната информационна мрежа. Качването на фотографии, които могат да бъдат възприети от някого като обидни или шокиращи вече е криминално престъпление. Проблемът е, че в тази категория попадат почти всички видове снимки, предаде Gizmodo. Законът изрично забранява онлайн дистрибуцията на изображения, които могат да бъдат възприети като „стресиращи, заплашителни или причиняващи емоционални страдания”. Като такива могат да бъдат възприети на практика 99% от снимките и изображенията в мрежата. Обхватът на новите правила е толкова обширен, че дори невинни снимки могат да вкарат някого зад решетките. Според някои анализатори законът е в несъответствие с първата поправка от американската конституция, от което следва, че е противоконституционен. Това, което е ясно със сигурност е, че интернет никога няма да стане чист и стерилен. Всъщност, ако това стане някога, световната мрежа ще изгуби очарованието си. Ако някой бъде подведен под отговорност и осъден заради новия закон, наказанието му може да достигне една година затвор и глоба в размер на 2 500 щатски долара. Законът вече е бил подписан от Бил Хаслам, който е губернатор на щата Тенеси. Същият щат стана известен преди дни с намерението си да криминализира и споделянето на пароли за достъп до мултимедийни услуги.

В петък НАСА ще изведе на орбита нов изследователски спътник Aquarius

От НАСА са потвърдили , че новият космически спътник Aquarius ще бъде изведен на орбита с помоща на ракета носител Делта-2 от военно въздушната база Ванденберг , щ Калифорния.Старта е планиран за 17:20 наше време.

Гонка за спамери спретна Microsoft в Русия

Преди време целенасочените усилия на Microsoft за борба със спама дадоха резултат и една от най-големите ботнет мрежи беше напълно срината. Сега спамерският конгломерат Rustock вече не функционира, но редмъндската компания далеч не е приключила борбата си. Microsoft продължава да преследва операторите на разбития ботнет, предаде Digital Trends. Отделът за борба с дигитални престъпления на Microsoft продължава да издирва операторите на Rustock, като за част от тях се смята, че се намират в Русия. Хората, които стоят зад спама ще бъдат преследвани докрай и от тях ще бъде търсена отговорност по съдебен път, без значение в коя точка на света се намират. Microsoft са предприели и масирана рекламна кампания във водещите руски вестници в опит да изкарат на светло хората, които стоят зад IP адресите, които контролираха гигантската ботнет мрежа. Спамът носи огромни финансови загуби на Microsoft, тъй като собственост на компанията е една от най-големите услуги за безплатна електронна поща – Hotmail. Колкото повече спам се изпраща, толкова повече ресурси отиват на вятъра, а в случая с Microsoft мащабите са такива, че става въпрос за много милиони долари. Това обяснява настървеността, с която редмъндци се борят с ботнет мрежите. Едва ли обаче някой очаква да има осъдени или дори идентифицирани лица за участие в контрола над Rustock. Единственият начин това да стане е ако лицата се предадат сами, но вероятността за това клони към нула. Rustock оперираше с помощта на мрежа от заразени с вируси компютри, които без знанието на собствениците им участваха в ежедневното разпращане на милиони спам съобщения.

Учените са 'приспали' сондата 'Розета' за 3 години

Специалистите от ЕКА са приспали за 3 години сондата 'Розета' , която пътува към кометата 67P/Чурюмов-Герасименко. По информация от прес релиз на ЕКА.

Луда фенка си татуира снимките на 152 приятели от социалните мрежи

Анонимна фенка се похвали, че си е татуирала снимките на 152 свои приятели от социалната мрежа Facebook. Жената е уточнила, че това не са всички нейни приятели от листата в сайта, а само малка част от тях, предаде Mobiledia. Във видеопортала YouTube е качено видео, на което се виждат части от самия процес на татуирането. Лицето на фенката е скрито, но по всичко личи, че инструментите, както и татуировките са напълно истински. Клипчето продължава минута и половина и в края му се вижда резултатът от работата, след като са минали две седмици и раните от татуирането са зараснали. Възможно е всичко това да е просто реклама на студиото за татуировки, което прилежно е отбелязано в края на видеото, но дори да е така, случката пак е доста интересна. Фенката се е постарала да остане колкото се може по анонимна. Клипчето с татуирането е единственото, качено от susyj1987 в YouTube. Вероятно желанието й за анонимност е провокирано от това, че не иска да остане известна до края на живота си като „лудата фенка, която си татуира 152 снимки на приятели от Facebook”. През 2007 година имаше подобна случка, но тогава мащабите бяха, много по-малки. Стивън Смит татуира логото на Zune върху рамото си. След като Microsoft реши да зареже развитието на марката той премина към iPod и покри логото на Zune с друга татуировка. Наскоро и рапърът T-Pain татуира бутонът за харесване на Facebook върху ръката си.

Sony Pictures потвърди официално, че е хакната информация за 37 хиляди потребители

Японската компания Sony потвърди официално, че в следствие на хакерска атака срещу сайта на Sony Pictures Entertainment е била компрометирана лична информация за повече от 37 хиляди потребители, предаде Mashable. Атаката стана преди седмица и още тогава бяха публикувани доказателства за хакването, но до момента нямаше потвърждение от Sony за размера на нанесените щети. Сървърите на Sony Pictures Entertainment са били компрометирани от хакерска група, подвизаваща се под името LulzSec. Първоначално хакерите твърдяха, че са взели информация за повече от един милион акаунти, но това беше опровергано. Пуснатата в мрежата информация от LulzSec наистина прилича на данни за около 37 хиляди потребители, така че официалната информация на Sony изглежда най-достоверна. Въпреки това, LulzSec продължават да твърдят, че на хакнатите сървъри е имало данни за над милион потребители, като те са били доста уязвими. Sony са публикували изявление във вестник Wall Street Journal, в което се казва, че сред компрометираната информация не е имало номера на кредитни карти, тъй като такива данни не са били съхранявани на хакнатите сървъри. Персоналната информация е съдържала имена, адреси, пароли, дати на раждане, телефонни номера и други. Поредната атака срещу Sony няма да доведе до грандиозни проблеми както предишните, а по-скоро е унижение за компанията, която стана „любим” клиент на хакери по целия свят. Единственото, за което трябва да се притесняват потребителите на Sony Pictures Entertainment, чиито акаунти са хакнати, са техните пароли.

Да пооткраднем някой съвършено смешен миг

Кога идиотизмът е забавен? И колко странности може да понесе съзнанието ни? А има ли мъдрост зад всичко това и може ли да има? Тери Пратчет отговаря в "Крадец на време" (а и не само) с "Да" на всички тези въпроси. Страннен, смешен, понякога досаден с лудориите и шантавостите си, той просто те грабва. Любим ти става все един герой с неговите малки недостатъчета. А гениалните мисли тип "Най-добрия момент е сегашният" или "Дори бонбон с нуга не е пречка да изживееш съвършен миг" те карат да се замислиш с широка усмивка за... разни неща.

Днес завърших "Крадец на време" на този уникален писател. Много години го избягвах след несполучлива среща с него в младите си години (звучат отдавна и понякога си мисля, че са били...). Но тази книга ме върна към идеята, че май наистина съм пропуснала нещо.

Макар и прекалено фантастичен за моя вкус, шегите и алюзиите му се редят толкова леко, че няма как да не се попикаваш от смях. Невъзможно е. Вие опитайте, ако искате, но пак след време ще "омаете някоя дама" с велика негова мисъл. Аз лично си ги слагах на вратата. За добър ден/довиждане.

Абе я хващайте да четете. Не ме слушайте мен. Той е мастърът :)

Вземи тази книга с отстъпка!

Facebook призна за издънка с автоматичното тагване на снимки

Най-голямата социална мрежа Facebook призна за сериозен свой гаф в сигурността, който е бил допуснат с въвеждането на автоматичното етикиране на снимки, с помощта на технология за разпознаване на лица. Ръководителите на сайта са направили голяма грешка с подхода си към личната неприкосновеност на потребителите, предаде TechCrunch. Когато качвате снимки във Facebook системата ви предлага да отбележите на тях вашите приятели. Отбелязаните хора се уведомяват за това, че са били маркирани на дадена снимка и в зависимост от техните настройки на сигурността, снимките стават достъпни за още странични потребители по веригата. Този принцип на работа се прилага във Facebook доста отдавна и имаше ключова роля за популяризирането на сайта. Благодарение на него социалната мрежа стана сайтът, в който има най-много снимки. До момента отбелязването на хора ставаше ръчно, като всеки човек трябваше да бъде отбелязван поотделно. Поради тази причина във Facebook беше въведена система за автоматично разпознаване на лицата. В нея няма нищо кой знае колко лошо. Проблемен беше начинът, по който функцията е приложена. Тя беше активирана автоматично за всички потребители в сайта. Така при качване на някаква снимка се сканира списъкът с приятелите ви и ако бъде намерено съвпадение между тях и някой от снимката, получавате предложение човекът да бъде автоматично отбелязан. За пръв път функцията беше въведена за някои потребители в края на миналата година, но наскоро Facebook я активира за всички хора, които ползват сайта. „За пореден път Facebook изглежда е решил да споделя персонална информация по подразбиране”, е мнението на Греъм Клули от фирмата за мрежова сигурност Sophos. Последва официално извинение от страна на Facebook, които признаха, че не са направили нужното за да уведомят както трябва своите потребители за последствията от новата функция.

Основателите на Socialbakers – специални гости на семинарите на eAcademy и SocialMe

Участниците в двете събития ще научат от Ян Резаб, Иржи Вовс и най-изявените български уеб експерти защо Facebook и социалните медии са незаменим маркетингов инструмент и как да ги използват успешно в своя бизнес.

На 14 юни и 1 юли в София предстоят два изключително интересни семинара, посветени на уеб маркетинга и по-специално на ролята на Фейсбук и социалните медии в съвременния бизнес.

Първият е организиран от еАкадемия и е под наслов „еAcademy & Friends”, а вторият – “The Secrets of Facebook” е от уоркшоп серията на SocialMe – най-известната българска компания, специализирана в Social Media Marketing.

Като специални гости на събитията са поканени двамата основатели на Socialbakers и Candytech – световно известни чешки компании в сферата на Facebook маркетинга и Social data анализите и статистиките, сред най-авторитетните в мрежата на Facebook Prefered Developer Consultants. Те са и създатели на една от най-добрите откъм  функционалности и качества система за Social media management и Social media monitoring – Social CMSЯн Резаб ще бъде лектор на семинара „еАкадемия и приятели”, а Иржи Вовс ще участва в уоркшопа на SocialMe.

еAcademy & Friendse-academy

Лектори са над 20 от най-изявените уеб маркетинг професионалисти в България. Сред обсъжданите теми на презентациите и дискусионните панели ще са социалните медии, е-търговията, онлайн рекламата – планиране и купуване, стратегия за присъствие на марката в интернет, данни и статистики от интернет пазара, SEO маркетинга и др.

ian-rezab

Ян Резаб

Ян Резаб, чиято тема е озаглавена „Tайните на българските потребители на Facebook” ще оповести ексклузивни данни за Facebook потреблението в България –  статистики и анализи на поведение, интереси, демография, време прекарано в мрежата и много други интересни факти.

Панелите и дискусиите са разпределени по следния начин:

  • Социалните медии – Пламен Русев (еАкадемия), Иво Илиев (ivosiliev.com), Пламен Петров (blogatstvo.com), моя милост Борис Луканов (Marketing Creative Lab), Деси Бошнакова (ROI Communication), Бисер Вълов (APRA Digital);
  • Дигитални стратегии – Сашо Варов (Постефекти), Мартин Петров (MSK Group), Венци Костов (httpool), Жустин Томс (ABC Design), Любомир Русанов (Superhosting);
  • Електронната търговия: Теодор Павлович (Get.bg) , Сребрин Ватралов (Grabo.bg), Жанет Байрева (Aukro.bg), Дима Костова (Колектива България);
  • Онлайн рекламата – Петър Симеонов (Пиеро 97), Иван Иванчев (EasyAds), Владимир Петков (Икономедиа), Мартин Попов (Interactive Share);
  • SEO оптимизацията – Огнян Младенов (SEOM), Евгени Йорданов (SEOptimizacia.com), Станислав Димитров (hop online) Васил Тошков (Cloxy);

В края на форума на чаша вино с приятели ще бъде представена новата книга на Пламен Русев„Властта на хората – новият маркетинг“.

Семинарът „еAcademy & Friends” започва в 9.30 ч. на 14 юни, в хотел „Кемпински”,  София. За регистрация тук.

The Secrets of Facebooksocialme

След поредица успешно реализирани семинари, „Тайните на Фейсбук” е четвъртият, който Social Me организира. И този път организаторите са се постарали да споделят изключително ценни, чисто практически знания и съвети по темата.

Jiri Vovs

Иржи Вовс

Основните въпроси, около които ще протече презентацията на специалния гост от Socialbakers/Candytech Иржи Вовс са:

  • Фейсбук статистики и взаимодействие на феновете;
  • Глобално и локално развитие на Фейсбук. Какво предстои?
  • Ролята на Фейсбук в маркетинговата стратегия на фирмите;
  • Казуси и примери от опита на Candytech / Socialbakers;
  • Маркетингови трикове и техники за привличане на фенове.

Като лектор в семинара ще участва и Иво Илиев – един от най-добрите експерти в България в сферата на Facebook маркетинга. Той ще засегне темите:

  • Как да организираме своята реклама и печелившо корпоративно присъствие в различните социални канали;
  • Фейсбук, видео канали, уеб агрегатори, блогосфера. Изграждане на положителна онлайн репутация чрез социалните медии и как да се възползвате от тях за привличане на потенциални клиенти;
  • Facebook API. Интегриране на приложения и плъгини.

В панелите и дискусиите в интензивния еднодневен уоркшоп ще се включат и Евгени Йорданов – експерт по SEO и социални мрежи, интернет маркетинг и уебдизайн, и Ален Попович – съосновател и маркетинг мениджър на Social Me.

Семинарът „The Secrets of Facebook” започва в 9.30 ч. на 1 юли, в СТЦ Интерпред, София. За регистрация тук.

 

Основателите на Socialbakers – специални гости на семинарите на eAcademy и SocialMe is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Кой ще плати АЕЦ „Белене”?

Една от основните спекулации около проекта за изграждане на АЕЦ „Белене” е тази, че новата централа щяла да се строи с пари от бюджета и че сметката ще бъде платена от българското общество. Това твърдение е по-скоро спекулативно, отколкото некомпетентно, и целта му е да окаже психологически натиск върху данъкоплатците. Концепцията Каква обаче е реалността около финансирането на проекта? АЕЦ „Белене” ще бъде построена от и ще е собственост на проектна компания, създадена специално за тази цел. Без да се „наливат” пари от бюджета. В бъдещото търговско дружество делът на българската страна се предвижда да бъде 51% и да е собственост на Националната електрическа компания (НЕК). Най-вероятно финансирането ще бъде структурирано в съотношение 30/70 или 20/80 – собствен капитал/привлечен капитал. В капитала на проектната компания следва бъде апортирана сертифицираната площадка на централата, доставеното оборудване и друга техника, сграден фонд и т.н. Всичко това може да бъде оценено...

Кандидатите на десницата: 3 важни разлики


Ще се опитам да бъда много кратък. Подкрепям доцент Светослав Малинов и инж. Прошко Прошков не просто защото са кандидати на ДСБ, и дори не само защото са ми приятели.


Виждам три разлики между тях и кандидатите на СДС, особено съществени за кампанията и избора, които ще правим наесен. Подробно писах за вестник "Седем" (вж. пълния текст).

Накратко:

1. Различни виждания за бъдещето на Синята коалиция.

Светослав Малинов и Прошко Прошков са хора, които не просто са доказали своята съпричастност към десния съюз – те са се борили за него вътре в ДСБ, утвърждавали са го като коалиционни кандидати, постигнали са изборни успехи за него. Убеждавали са скептици като мен в нуждата от стабилни съюзни отношения между ДСБ и СДС.

2. Различно отношение към миналото на десницата и особено управлението в София, олицетворено от триадата Софиянски-Бакърджиев-Антоан Николов.

Светослав Малинов и Прошко Прошков доказват, че са действително ново политическо поколение – не като възраст, а като лична политическа биография, позиции и послания. Те могат да убедят демократите, че десницата е извървяла своя път към тях.

3. Различно отношение към ГЕРБ.

Повторното търсене на ... подкрепа с надежда за „някое рамо“ в предварителните избори е обидно за нас самите. Но то е и политически неразумно – това „рамо“ ние наесен няма да го получим, напротив. Ще получим политически атаки, медийна изолация, полицейски и административен натиск. Ако не тръгнем смело днес, ще берем плодовете на страха си...

За мен тези три неща са пре/достатъчни. На тяхна основа мога с чиста съвест да помоля всичките си приятели, читатели на "Записките..." и изобщо хора, които ценят мнението и позицията ми:

Разходете се в неделя до пунктовете за гласуване. (В София те се намират в училищата, в които гласувате обикновено. Повече информация за секциите в София тук. Повече информация за секциите във Варна тук). Гласувайте за Светльо и Прошко. Така подкрепяте единна реформаторска десница, преодоляла миналото си, опозиция и алтернатива на Борисов и ГЕРБ. Дори и да не сте сигурни във вота си наесен, знаете, че България има нужда от такава десница - гарант на демократичните правила и човешките права, локомотив на реформите, съюзник на гражданите в борбата им за съхраняване на природата и градската среда.
.
.

„Княжеската градина“ е факт, съветският паметник – артефакт за музея на окупационната символика

За ужас на Петата колона мнозинството в Столичната община одобри днес решението пространството около паметника на съветската окупация в София да се казва „Княжеска градина“. Защитниците на окупационния символ в общинския съвет обвиниха ГЕРБ, че това е подготовка за премахване на самия паметник. Дано този път, по изключение, да са прави в прогнозата си! Междувременно [...]

Цони Цонев: Това, че съдия Янева се познава с министър Цветанов, не означава конфликт на интереси

Цони Цонев е председател на Етичната комисия във Висшия съдебен съвет (ВСС). Наскоро съдебният съвет избра за председател на Софийския градски съд Владимира Янева. Този избор бе оспорван от магистрати, които смятат, че поради близостта на семейството на Янева и това на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов ще има конфликт на интереси. Другият претендент за поста – съдия Величка Цанова, подаде оставка и заяви, че ще обжалва решението на съдебния съвет. - Г-н Цонев, какъв е вашият коментар за оставките на членовете на ВСС – Галина Захарова и Капка Костова? - Висшият съдебен съвет е колективен орган и взема решенията си с мнозинство – обикновено 13 гласа и квалифицирано – 17 гласа. При колективните органи действа и принципът, че малцинството се подчинява и приема решението на мнозинството. Точно поради този принцип е недопустимо член на колективен орган да обжалва негово решение, от което той е останал недоволен. Г-жа Захарова и г-жа Костова заявяват, че подават...

Дневници на фокус – 5. Тъмночервено и синьо

Вчера с Фокус ходихме на политически диспут между двама сини кандидати за кмет на София. Отначало Фокус се дърпаше, защото каза, че е не само червен, но е даже тъмночервен и по никакви сини сбирки нямало да ходи. Аз обаче му напомних, че не съм го чувал да се оплаква, когато го паркирам срещу заплащане в синя зона. Съгласи се, но продължи да мърмори – ако знаех, че е социалист, изобщо нямаше да го взимам от Мото Пфое!

За да го въведа в столичната проблематика, му сложих скоба. Това го накара да се почувства унизен. Доведох му и бездомно куче да го препикае, но Фокус избяга със свирене на гуми. Когато тръгнахме за диспута, прекарах го с мръсна газ през всички дупки, за които успях да се сетя. Особено през онези дълбоки квадратни ями пред офиса ми, които онзи ден изрязаха работници с шумни машини и ги оставиха така. Знаете ли кое е черното злато? Не, не е петролът. Черното злато е асфалтът, защото най-лесно се краде при изпълнение на обществени поръчки. Наскоро ми разказаха каква е далаверата с ремонта на улиците. Ако има три дупчици, близо една до друга, както е пред офиса, фирмата (в случая беше TRACE) не изрязва един голям правоъгълник, в който да попаднат и трите дупки, та после да го запълни наведнъж с нов асфалт, ами изрязва правоъгълниче около всяка дупка поотделно, колкото и трудоемко и неефективно да изглежда това на пръв поглед. Понякога работят с такава ювелирна точност, че ивиците стар асфалт, които остават между изрязаните дупки, са широки само по няколко сантиметра. Защо, ще се запитате, в този конкретен случай морният работник не прави 4 разреза с машината за 10 минути, а прави 12 разреза за половин час. Ще ви кажа. Когато кръпките се направят по този начин, между тях се поражда напрежение и те бързо се изкъртват отново. На следващата пролет фирмата идва и отново ремонтира срещу заплащане. Един вид общински абонамент за услуги.

Окачването на Фокус се оказа много добро. Не разбирам от окачвания, но гледах някакво филмче как го тестват в Белгия. На специален полигон са пресъздали всички гадости, които могат да се случат на едно окачване на пътя, и блъскаха техния си Фокус с всички сили по тях и докато блъскаха, вътре отчитаха нещо на огромна апаратура с много жици и дисплеи. Стана ми мъчно за автомобила и почти простих на Фокус, че е социалист. Чувството е онази гузнота, която изпитва човек, когато нашляпа кучето си за някоя пакост, а то го гледа с любящи очи.

Довечера ще го водя на светско парти. Ще го оставя на паркинга на НДК да му се любуват собствениците на по-стари фокуси, а аз в скучна компания ще се наливам със скоч. Говори се, че щяло да има и ирландско, но на мен уискито трябва да е шотландско. Ирландкото или, не дай Боже, американското са нещо като, да речем, албанско узо. Или чешко кианти. Или гвинейска бира. Или финландка текила. Или Картагенски… Хайде, стига толкова!










Фокус пред НДК, малко преди събитието в джаз-клуб “Студио 5″ на Хилда Казасян, за което ще разкажем утре, ако, разбира се, има какво да се разказва.

Да пооткраднем някой съвършено смешен миг

Кога идиотизмът е забавен? И колко странности може да понесе съзнанието ни? А има ли мъдрост зад всичко това и може ли да има? Тери Пратчет отговаря в "Крадец на време" (а и не само) с "Да" на всички тези въпроси. Страннен, смешен, понякога досаден с лудориите и шантавостите си, той просто те грабва. Любим ти става все един герой с неговите малки недостатъчета. А гениалните мисли тип "Най-добрия момент е сегашният" или "Дори бонбон с нуга не е пречка да изживееш съвършен миг" те карат да се замислиш с широка усмивка за... разни неща.

Днес завърших "Крадец на време" на този уникален писател. Много години го избягвах след несполучлива среща с него в младите си години (звучат отдавна и понякога си мисля, че са били...). Но тази книга ме върна към идеята, че май наистина съм пропуснала нещо.

Макар и прекалено фантастичен за моя вкус, шегите и алюзиите му се редят толкова леко, че няма как да не се попикаваш от смях. Невъзможно е. Вие опитайте, ако искате, но пак след време ще "омаете някоя дама" с велика негова мисъл. Аз лично си ги слагах на вратата. За добър ден/довиждане.

Абе я хващайте да четете. Не ме слушайте мен. Той е мастърът :)

Вземи тази книга с отстъпка!






Германска муха

Когато има пълнолуние, жените полудяват. Растат им косми, тече им кръв, а очите им се изпълват с безумен блясък. Когато има слънчево изригване, комуникациите се разпадат, електрозахранването спира и апокалипсисът започва сега. Когато започва лятото, хората се разболяват и се сещат, че не могат да плуват, което напълно им разваля почивката. Свински грип, птичи грип, луда крава – нямате ли усещането, че в детството ни такива неща не съществуваха? Някак си всичко беше значително по-просто – най-малкото не кръщаваха гриповете на селскостопански животни, а на екзотични места. Никой ли не се пита откъде се появяват тези зарази, защо са смъртоносни? Не може да няма нещо скрито, нали? Ама какво чака грипът? Лятото дойде, но повечето от нас не смеят да се отпуснат. Дрехите все още са топли, децата все още са с шапки, течението ни дебне зад всеки ъгъл… къде е вирусът, по дяволите?! Защо никой не се разболява?! Спокойно – тази година, както и всяка предишна, кърлежите са ужасна напаст....

Забравената поезия: Змей

Още ли помни земята твоите стъпки трънливи? Южен любовен вятър над слънчогледови ниви вие ръка и просвирва страстните струни на лира. Тя си е тук. Свободата. Вечер се дави в бутилка. Сутрин, росила в тревата, като змия се умилква. Празник е празното време. Змейово либе ще вземе. Исках да кажа, че пътьом – няма надежда [...]

Education of Journalists in South East Europe

Download CONFERENCE PROGRAM June 10, 2011, Hotel Arena di Serdika, 2-4 Budapeshta St, Sofia 10.00 – 10.15 Opening MATTHIAS BARNER | Director Media Program South East Europe, Konrad-Adenauer-Stiftung GEORGI LOZANOV | Faculty of Journalism and Mass Communication, Sofia University | President of the Council for Electronic Media, Bulgaria 10.15 – 11.30 І session ...

Образованието по журналистика в Югоизточна Европа

ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ЖУРНАЛИСТИКА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА: ОСНОВА ЗА ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ В МЕДИИТЕ ПРОГРАМА на конференцията 10 юни 2011, Хотел Арена ди Сердика, ул. Будапеща 2-4, София 10.00 – 10.15 откриване МАТИАС БАРНЕР | Директор на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер” ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ | Факултет по журналистика и масова комуникация, Софийски ...

Образованието по журналистика в Югоизточна Европа

Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация" организират международна конференция ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ЖУРНАЛИСТИКА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА: ОСНОВА ЗА ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ В МЕДИИТЕ ПРОГРАМА на конференцията 10 юни 2011, Хотел Арена ди Сердика, ул. Будапеща 2-4, София 10.00 – 10.15 откриване МАТИАС БАРНЕР | Директор на Медийната програма за Югоизточна ...

Това лято четенето ще е забавление!

Искате ли да се хванем на бас, че това лято четенето ще е по-забавно? Сигурни сме, че ще изгубите, защото се запознахме със стартиралата във вторник кампания „Забавното лятно четене“. С нея детският портал Az-deteto.bg и Столична библиотека са си поставили за цел приключението приключението с книга в ръка да е толкова забавно, колкото и игрите навън.

Кампанията ще протече през цялата лятна ваканция от 15 юни до 15 септември и ще обхване цялата страна. Чрез онлайн читателския дневник в края на ваканцията ще бъдат определени най-четящият град, най-четящото училище и най-четената детска книга за Лято 2011.

Посланиците на четенето в София ще бъдат поетът и литературен критик Марин Бодаков, детската писателка Юлия Спиридонова–Юлка, поетът и певец Михаил Белчев и Калин Каменов – зам.-председател на Държавната агенция за закрила на детето. Организаторите на кампанията са подготвили за децата онлайн читателски дневник www.az-deteto.bg/knigi. А за учениците от 1-ви до 7-ми клас е още по-лесно, защото е въведен списъкът със задължителна литература.

„Четете книги, защото те дават въображение“, посъветва децата актрисата Радина Кърджилова от "Стъклен дом" по време на официалното представяне на кампанията в Столична библиотека и призна, че нейната любима детска книжка е „Емил от Льонеберя“.

„Само чрез внимателното четене на книжки можем да бъдем по-щастливи и по-силни“, каза Марин Бодаков.
Директорът на Столична библиотека, певецът, Михаил Белчев беше категоричен, че библиотеката никога няма да бъде забравена. "Също както и неповторимото усещане да държиш книга в ръка“, допълни той.

За да има по вече книги за четене е необходимо да дарим детски книги в библиотеките. Всеки може да дари детска книжка в Детския отдел на Столична библиотека или на Az-deteto.bg. Събраните книги ще се разпределят на детските отдели на библиотеките в цялата страна.

Кампанията се осъществява и с партньорството на "Аз чета", Ривайв вижън, Метрореклама, Столичен куклен театър, Рекламна агенция Милена, Агенция Ню импрес и издателствата Кръгозор, Сиела, Колибри, Фют, Емас и Ентусиаст.

{gallery}zabavnoto1:{/gallery}

МАЧЪТ ГЪРЦИЯ-БЪЛГАРИЯ ЗАВЪРШИ 7:1

Без заплаха за живота му, без бой или някакъв шантаж Бойко Борисов си призна абсолютно самичък и с присъщата му наивна доброта, че БЕЗ НЕГО БЪЛГАРИЯ Е ЩЯЛА ДА ЗАПРИЛИЧА НА ГЪРЦИЯ!!!

Не, не го разбирайте погрешно - Бойко Борисов иска да каже, че в Гърция са го закъсали, а при нас животът е песен.

А ние пък ще се възползваме от случая и ще допълним, че вместо на Гърция родината ни прилича на Сомалия след 10 поредни години суша, нашествие на скакалци и мор по добитъка.
Бойко употребява подобни двуяки изявления така, че всеки да си ги изтълкува както му харесва, и с цел да отвлече общественото внимание от тъжната истина. Да, за жалост ние сме на светлинни години зад Гърция и би било нагло, долно и подло да се правим на "голямата работа", когато един поглед върху елементарната статистика е достатъчен, за да си изясним положението. А то е : в началото на 2011 г. минималната месечна работна заплата в "закъсалата" Гърция е 862,82 евро, докато в България тя е 122,71, т.е. НЕЩАСТНИТЕ ГЪРЦИ ПЕЧЕЛЯТ СЕДЕМ ПЪТИ ПОВЕЧЕ ОТ ЩАСТЛИВИТЕ БЪЛГАРИ.

И понеже сме го подкарали на статистики, та можем да сравним и брутния продукт на двете държави : 329,924 милиарда долара за Гърция, 48,722 милиарда долара за България, т.е. и в това отношение Гърция води 7:1.
Или с други думи казано, при положение, че годишната минимална заплата в България е 3908 долара, господин премиерът би трябвало да ни сравни по-скоро със Суринам, където един суринамец печели годишно поне 3998 долара, отколкото с "гиганти" от рода на Гърция.
Благодарим ти, г-н премиер, че си достатъчно суров и коравосърдечен, за да ни напомняш непрекъснато и с подобаващата доза цинизъм докъде докара България.

А вие, драги избиратели, на това ли му викахте „силна ръка”? Хайде, моля, следващия път опитайде да гласувате за „силен ум” и "добро възпитание"!

...


Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (5):Йордания

Продължаваме с пета част на разказа на Роси за пътешествието ѝ из Близкия Изток. Досега бяхме в Диарбекир, Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа в Турция, в началото на трета част ни отведе в град Алепо в Сирия, после минахме през Дейр Еззор на река Ефрат, съвсем близо до границата с Ирак, а за последно бяхме в Палмира и Дамаск Днес продължаваме с Йордания – Аман, Петра, Мъртво море и всичко край пътя :) Приятно четене:

Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан

Пътешествие без кола

част пета

Йордания: От Аман до Мадаба

За Йордания е писано доста, а Петра е разказана в такива подробности, че въобще не смятам да преговарям известните факти. Ще се постарая обаче да дам повече подробности за възможностите сами да си организирате пътуване до и вътре в страната, особено ако по някаква случайност се окажете преди това в Дамаск, какъвто беше нашият случай. Южната автогара на Дамаск, от която тръгват превозите за Йордания и Ливан е доста далече от центъра, но цената на таксито е три долара към февруари-март 2011 г. Още на входа ще чуете мнозина да викат с цяло гърло „Амаааан” или „Бейруууут”. Това са шофьорите на така наречените „споделени” таксита, които ви спестяват дългото чакане по границите, което с автобусите не се получава. Колите са нови, чисти, спират за кафе и неотложни нужди. Шофьорите са опитни и знаят към кое гише да ви насочат, а това отменя лутането по граничните пунктове. Мястото в кола от Дамаск до Аман струваше към 14 долара и малко. Местата са четири. Ако искате да не плащате за останалите – чакате още пътници, ако искате да си пътувате сами – плащате всички места и тръгвате на момента. При излизането от Сирия платихме по 10 долара изходна такса. На йорданската граница нямаше никакви усложнения, визата ни беше положена още в България, така че само ни пожелаха приятен престой в кралството и ни пуснаха да вървим. Три часа и половина след тръгването от Дамаск влязохме в Аман.

Аман

Градът създава впечатление, че е по-многолюден отколкото е в действителност, защото повечето аманци очевидно предпочитат да живеят във фамилни къщи или в не много високи кооперации. Всичкото това, пръснато върху множество хълмове, създава впечатление за пренаселеност.

Аман, Йордания

Всъщност Аман е почти колкото София по население. Слязохме от колата и взехме такси с молба към шофьора да ни закара до някой добър хотел. При изкачването нагоре искат по 5 JD /разбирай евро/. Шофьорът отказа да слезе до даунтауна – стария град, защото имало протест и движението било ограничено. По тази причина, без да му мислим много, взехме първия възможен хотел, намиращ се някъде над стария град. Човекът на рецепцията се оказа дружелюбен, приказлив, майтапчия. Погледна си часовника и каза, че след 15:00 ще можем да слезем без проблем. Протестът всъщност не бил точно протест, а поздравления към краля в прозореца между две празнични молитви – между 12:00 и 15:00. Освежихме се, побъбрихме още малко с новия си познат, той ни обясни как да отидем до автогарата, от която тръгват автобусите на JETT за Петра. За наша радост JETT-ът беше наблизо – някакви 10-15 минути ходене от хотела. Купихме билети за сутрешното пътуване срещу 8 JD на калпак (автобусът е само един на ден и тръгва в 6:30 сутринта, което ме подсети, че от София до Рилския манастир автобусът е също един на ден...). Докато търсехме място за хапване, попаднахме на голяма и внушителна сграда, която се оказа хранителница на документите на Шариатския съд. Че бедуините имат разрешение да се съдят по своите си закони – това го знам, но че на йорданците се предлага възможност да се съдят и според Шариата – виж, това не го знаех. Всъщност, не знаех също, че въпреки всеизвестната им образованост, тук момичетата и момчетата учат в отделни училища след 10-тата си година. В това отношение Сирия, Ливан и Емиратите (не зная дали всички Емирати) са доста по-модерни, признавам. Намерихме ресторантче и обядвахме много вкусно и за изненадващо малко като за Йордания пари – само за седем JD. Къщите в модерния град бяха хубави – бели, спретнати, с вече цъфнали храсти и дръвчета отпред.

Аман, Йордания

Хубави къщи в новия град

Точно в 15:00 излязохме от ресторанта и взехме такси за стария град. И този шофьор беше услужлив, не говореше английски, но всеотдайно искаше да ни покаже красотите на града, въртеше дясната си ръка и казваше нещо като „куло, куло” или „гуло, гуло” (вероятно със значение „докато се въртим, ще ви показвам града”), спираше за да огледаме, дори се опита да ни вкара в крепостта за една панорамна снимка! Този номер не сполучи, охранителят ни погна и посочи касата за билети. Шофьорът сви рамене извинително, „направих каквото можах”. Продължихме. Слизането си го биваше, преди да се шмугнем в ниското, кой? – шофьорът, естествено, посочи къде е най-добре да застанем, за да се полюбуваме на римския амфитеатър. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Амфитеатърът в Аман"]Амфитеатърът в Аман, Йордания[/caption]

После ни остави пред една затворена за ремонт улица и поиска 3 JD – таксата за слизане с такси надолу. Старият град нещо не ме вдъхнови. Не само заради ремонтите и многото народ, изсипан на кило там, имаше нещо друго...

Аман, Йордания

Ремонт по улиците в стария град

Навсякъде около нас се оказа битак, продаваха се евтини дрехи и обувки, втора ръка вещи и такива невероятни неща като половин буркан лютеница (освен, ако това не беше храната на продавача) или скъсани обувки. Стоките бяха подредени и по сергии, и по платнища, опънати по тротоарите и улиците. Петък, почивен ден, минути след протеста. [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Аман, битак в петък"]Бит-пазар – Аман, Йордания[/caption]

Бит пазар – Аман, Йордания

Аман, битакът в петък

Малкото жени, които срещнахме, бяха облечени в консервативно облекло. И те, и мъжете ми отправяха дълги погледи, толкова дълги, че даже се извръщаха при разминаването да ме огледат и отзад. Не можех да разчета тези погледи – дали означаваха упрек, дали любопитство, дали нещо друго. Скоро това започна да ми дотяга и почувствах дискомфорт, ходенето ми дотежа, краката ми се отлепваха все по-трудно. Решихме да потърсим спасение в някое кафене, но... познайте дали видяхме такова нещо по целия булевард? Нищо! А може би не знаехме къде да гледаме или да влезем?! Сградите от двете страни бяха оформени с тесни островърхи арки в основата си, ситно-ситно разположени една до друга, образуващи пасажи. Достигнахме до битака за мебели и решихме да прекратим разходката. Първото такси беше наше – 5JD, защото ще се качваме нагоре. Шофьорът намаляваше скоростта пред важни сгради като едната, а после другата къща на краля, пред новите хотели и модерните сгради. В хотела ми беше по-добре, направихме срещата с местните каучсърфъри при нас – около маса с чай. Младежите бяха симпатични, И ТЕ живееха с родителите си. Казвам и те, защото в източните страни младежите и девойките живеят с родителите си докато не се задомят. Изключения са възможни само в случай, че учат или работят извън дома. Иначе е... невъзможно, неприето, срамно. Въодушевените младежи обявиха, че животът бил в стария град, там били най-хубавите кафенета. Промърморихме нещо, че не сме се натъкнали на нито едно кафене. Започна едно писане, пишеха се имената на най-готините места. Познайте колко? Две – Jafra и Balat Al-Rashid. Във второто кафене не е прието да влизат жени, дори и да са чужденки. Остана първото. Е на това му се казва разнообразие! Все си мислех дали е възможно да е точно така или нещо пропускаме и ние, и местните. Питахме ги шеговито дали големият град не им осигурява поне малко анонимност, малко да разпуснат... Отговорът беше като парен чук: „Семействата ни са големи – средно по 1000 души сме в една рода. Все някой ще те види, ако не е от родата, то познат на някой от родата... Така че анонимност не може да има, животът е традиционен.

Петра

Към Петра отпътувахме по разписание и пристигнахме там преди 10:00. Следвайки съветите на една луда тиква – моя приятелка пътешественичка, взехме такси до хотел Sab’a в селото Уади Муса. Твърди три JD, в Петра пазарлъци е трудно да се правят. Хотелът e бекпекърски, чист, с всички базисни удобства, държи го англичанка – сладка, чевръста, много информирана и подкрепяща. Срещу 18 евро успяхме да вземем стая със закуска. Англичанката предлагаше Wi-fi, пихме и един чай от личното й чайниче за кратко поемане на дъх преди впускането в приключения. И още нещо, приготвяше прекрасен пакет с храна и вода за изпът само срещу 3,50 JD. Защото в «обекта» цените са повече от солени! В 11:00 вече бяхме закупили входните билети – 50 JD за един ден.

Петра, Йордания

Приключението започна. Съгласна съм с всички, които се оплакват от недостиг на време за разглеждане на Петра. Времето се съкращава значително от спирането за снимки, а лакомията да не се пропусне нещо е голяма. Предимство на индивидуалното посещение е, че все пак не сте пленници на забързано разписание. Правите разходката колкото можете и както искате. Ние предпочетохме да се движим само и единствено пеша. Бедуините, които предлагат магарета, камили и файтони, които наричат „такси”, „такси с еркъндишън” и прочие простотии, не са нахални. Всеки от тях ще ви каже „помислете си пак” или „ако размислите, ще се видим”, или „следващия път”... Впечатляваше не само природата, сред която набатеите са изградили чудния си град. Обектът се поддържа в идеална форма, на всеки 200-300 метра ще видите служител, който замита животинските фъшкии и дребните боклучета. Места за почивка са организирани навсякъде – от прости пейки до ресторанти. Няма шанс да се преуморите чак толкова много, не е страшно.

Каньон (сик) – Петра, ЙорданияПо павирания път през сика (каньона)

Каньон (сик) – Петра, ЙорданияНякои вече се връщат

Дали пък думата сук, която означава „закрит пазар” не е свързана по някакъв начин с тукашната дума сик каньон? Още докато преминавахме през „антрето” си дадох сметка за следното. Когато се говори за Петра, обикновено се акцентира върху куртурно-историческото минало на града. Когато се говори за Кападокия, се акцентира върху природните феномени. Предлагам да разменим определенията или просто да разглеждаме и двата обекта и като природни феномени, и като исторически важни обекти. Това е личното ми предложение. Защото за мен Петра е преди всичко природа – природа, която набатеите са опитомили с много пари и интелект. Очевидно прагматични, те не са се гнусили да ползват разнообразни стилове в архитектурата – египетски, източни, римски, елински. Петра е възможна като феномен само, ако се разглежда в тотална симбиоза с фантастичния естествен декор – нещо като красив мъх или дантелен лишей върху извънредно екзотично дърво. Това в моите представи я доближава до известните троглодитски селища и култури, между които Кападокия е на първо място. Останалото се дължи на богатството, придобито водата и от търговците, пренасящи подправки и парфюми от Арабия за останалия свят или внасящи нещо от останалия свят в Арабия.

Петра, Йорданиясъкровищницата

Петра, Йордания

Цветовете на скалите са неземни

Амфитеатър - Петра, Йорданияамфитеатърът

Всичките тези мисли и играта на цветовете предопределиха един от важните ни ходове. Там където повечето туристи се отклоняват вдясно, за да достигнат до манастира, ние тръгнахме вляво, за да разгледаме скалните бедуински жилища.

Бедуинско жилище - Петра, ЙорданияТук очевидно може да се преспи

Бедуинско жилище - Петра, ЙорданияПоглед към пещерите на бедуините

Именно там изпитах онази наслада от шеметната височина и човешкото присъствие, което деликатно се вписва в пейзажа и изглежда някак си органично... Там се случи така, че всеки от нас потърси своето кътче за съзерцание и душевна отмора. Седнах си на „тавана” на една пещера, очевидно отдавна необитавана, и повярвайте ми, не си мислех за историята, не си преговарях имената на 14-те пророци, които по един или друг повод са свързани с Йордания. Като казах „пророци”, та се замислих за бедното си религиозно възпитание. Защото, честна дума, фактът, че само в Йордания са се подвизавали 14 от тях, ме смути. Да крачиш смело из източните земи изисква надеждни познания както по подхванатата тема, така и по история въобще. Тайничко направих справка и забелязах, че в Корана са споменати 25 пророци, но общо според исляма на човечеството са били изпратени 124 000 пророци и 350 пратеници. Давайки си сметка, че цялото ми знание е преди всичко емпирично и доста накъсано, именно тук се отказах да следвам нишката, известна само на подготвените, а аз прехвърлих мислите си върху Али Баба и „Сезам, отвори се!”. Почувствах сетивата си изострени за шумове, аромати, потрепванията на песъчинките и листата на дивите лалета, които растяха наоколо, за... чудеса. Тук ще си позволя още едно отклонение, което се появи на бял свят благодарение на огромния ми инат по време на самото писане на този пътепис. Ето за какво говоря. Във всички брошури и дипляни за Петра и Уади Рум се среща наименование на племето Thamud и Thamudic надписи (особено в Уади Рум). Не казвам, че имената на другите изброени племена, живели и творили преди или заедно с набатеите, ми звучат близко и познато като на първи братовчеди. Само че тези Thamud-и с нещо ми грабнаха вниманието и се запънах да ги проверявам, ама на български, не на чужди езици. Чичо Гуугъл започна да ме порицава и да ме упреква в неграмотност като ми изтикваше на преден план Талмуд-а. Пак превключих на ябанджийски езици и така попаднах на наименование на този „изчезнал народ”, записано от гръцките историци като „тамудеи”. Пробвах се отново и о! късмет, появи се хубаво преводно материалче на чист български език за „погубения народтамудеи или самудяни. Ще попитате защо пък се зарових с такава упоритост в това издирване? Защото много често когато гуугълна някое място или тема, първо гледам изображенията, а после поглеждам в мрежата. Зад много от изображенията стоят интересни статии, които по една или друга причина не се появяват в първите страници на „текстовото” търсене в мрежата. И като цъкнах „тамудеи” или “Thamud” + изображения се появиха картинки с гробници и къщи досущ като тези в Петраааа. Ха сега, де! Кой пръв, кой след него? Набатеите или тамудяните? И ето какво открих, може да е интересно за тези, които се интересуват от обекти в списъка на ЮНЕСКО, а още повече за онези, които ще получат виза за Саудитска Арабия. През 2008 г. ЮНЕСКО вписва обект от Саудитска Арабия, намиращ се в Ал-Хижр (Al-Hijr) или (Madâin Sâlih), в който са открити пещерни домове, надписи и 111 гробници, построени от познатите ни набатеи. Според други източници постройките са дело на тамудяните, обитавали южен Йемен и Централана Арабия, коренни жители на Ал-Хижр. „Братовчедите” им набатеи потвърждават, че били отлични каменоделци. Бедуините пък в йорданските пустини ще ви разкажат поверително, че всичко важно идва от... Йемен. При изключително любопитство може да се разходим и до Етиопия, но това ще стане друг път. Нека сравним „къщичка” от Петра (моя снимка) с „къщичка” от Ал-Хижр (чужда снимка, откриваема с още много други на този адрес): http://www.zubeyr-kureemun.com/SaudiArabia/PhotoGalleryOfMadainSaleh.htm

[singlepic id=9538 w=480 h=360 float=left] [singlepic id=9539 w=480 h=360 float=right]

постройка в Петра, Йордания(ляво) постройка в Ал-Хижр, Саудитска Арабия(дясно)

Приличат си, нали? Жалко, че за Саудитска Арабия не мога да взема виза... Около 30-ина бедуински семейства все още обитават пещерите около Петра. Някои живеят като дядото в тази „къща”, който ни покани за чаша чай, т.е имат елекричество и сателитни чинии, други живеят както преди векове – с вощениците и газените лампи, без удобствата на цивилизацията.

Бедуинско жилище - Петра, Йордания

Модерната къща на дядо бедуин

Програмата ни в Йордания беше в стил „както дойде”, но вече знаех, че ще търсим начин да посетим пустинята Уади Рум утре. Ето как точно се случи това.

Уади Рум

Основният проблем не е в желанието, а в транспорта. Има много ранен автобус от Уади Муса до Уади Рум, но не беше ясно дали и кога този автобус може да ви върне обратно. Очевидно в тази страна идеята е да се насърчава наемането на коли или на таксита. Такси в едната посока (разстоянието е около 120 км) е 30 JD; в двете посоки - 50 JD с включен престой. Официалната процедура изисква да преминете през посетителския център на пустинята-резерват, да заплатите по 5 JD вход и да решите какво ще правите. Ако искате да се повозите с лицензиран 4X4 за 2, 3 или 5 часа, трябва да сте готови да платите по 15 до 20 JD на час. При нас събитията протекоха по-различно, малко сходно с тези в сирийската Палмира. Звъннахме на един от шофьорите, с които се бяхме запознали предния ден в Петра. Той играеше „неофициално” такси с личната си кола. Бедуин от съседно село. Направи ни оферта от 60 JD за всичко – пътуване в двете посоки и два часа разходка в пустинята. Имаше нещо съмнително в предложението, твърде съблазнително изглеждаше, за да е вярно, но ние все пак му звъннахме в 8:30. В 9:00 той дойде полу-събуден заради парти, което явно беше продължило до сутринта. Излизайки от селото Уади Муса, той спря за кафе пред един голям магазин за сувенири. После седна зад една маса с множество купички върху нея и ни демонстрира как се пълнят шишенца с пустинен пясък, как се моделира камила, цвете, шарка. С едни телчета, много специална работа. Преброих девет цвята пясък.

Пясък от пустинята Уади Рум (Уади Рам), Йордания

След тази демонстрация ние нивно решихме, че това е работното му място, но той отрече. На въпроса ни какво работи той простичко отговори: „всичко”. След още няколко километра пак спряхме. Този път при „мамммма”. Старата бедуинка изглеждаше внушително, а сестрата, която се появи отнякъде, с гордост ме разведе из стопанството и ми показа зайците, патките и козите, насажденията... Подарих на мамммма една българска роза, а на момичето – един хубав бележник. След кратка суматоха в ръцете ми беше тикнат бедуински парфюм, не питайте как мирише... Всичко бедуинско е силно – и миризмите, и вкусовете – джинджифилови сладки, от които небцето ви ще закрещи, подправки, чудесии. Бях трогната от подаръка, накара ме да се замисля до каква степен жестът към някого изисква реципрочност и за скоростта, с която се отвръща на удара. Най-после тръгнахме към пустинята. След зверско каране дойде и отбивката от основния път. Според картата, която разучавах, в края на асфалтовия път трябваше да е посетителският център. Само че ние не стигнахме до него. Спряхме, за да снимаме влак, натоварен с фосфати (Йордания притежава значителни запаси) и след минутка се паркирахме пред нещо като магазин-кафене-офис. Появи се собственикът, очевидно приятел на нашето момче. Той се представи с достойнство, обясни ни колко струват разходките. Ние погледнахме въпросително купонджията, беше ни обещал разходка срещу поисканите 60 JD. Двамата нещо си поговориха по бедуински, после нашият човек каза да се прехвърлим във возилото на новия персонаж, той щял да му плати за разходката с половината от нашите пари. Разбрахме, че ще пътуваме „извън” официалностите, въпросът беше дали щяхме да видим онова, което виждаха „официалните” туристи. Оооо, даааа, може би даже и повече! Екскурзията се проточи към три часа, а водачът ни се забавляваше повече и от нас. Щяхме да научим много неща за живота на камилите и бедуините, за водоснабдяването, за Лорънс Арабски, музиката, живота, радостите на хората, свързани с пустинята. Скитахме в западната част на областта. Разходката започна по бялото дъно на едно солено езеро, което в кратките дъждовни периоди се превръщало в истинско езеро. Появиха се и първите дюни – розови, а до тях жълтеникави, а по-надолу бели, а някъде в далечината – планини в цвят бордо.

Дюни – пустинята Уади Рум (Уади Рам), ЙорданияПървите дюни в живота ми

Започнах да се досещам откъде идва пясъкът в шишенцата-сувенири. Бедуинът свиреше на кавал и си пееше през повечето време, не можеше да му се отрече нито чар, нито знания за природата и историята на района, нито волна нагласа към живота. Преминахме през останките от някогашния декор за заснемането на филма за Лорънс Арабски.

Пустинята Уади Рум (Уади Рам), ЙорданияТук е сниман филмът „Лорънс Арабски” през 1962 г.

По време на тригодишните снимки загинали около 440 от местните статисти – злополуки с животни, каскади, масови сцени, ухапвания от змии, други причини от кинаджийско естество от онова време. (Повече от 15 години в пустинята нямало инциденти със змии, хората били изгонили всичко живо от пустинята.) В тази британска продукция от 1962 година главната роля се изпълнява от Питър О’Туул. Лорънс Арабски е такъв символ за националноосвободителното движение на арабския свят срещу Османската империя, какъвто е поетът Байрон за гръцкото националноосвободително движение почти век по-рано. Усетили, че разполагаме с добър познавач на района, попитахме защо камилите плюят. „Плюят само мъжките в периода да размножаване, така излъчват феромони. А този период е именно сега – месец февруари. Женските пък ядат една определена трева, която расте с бързи темпове само три седмици. Мъжкарите не я докосват. Ще ви я покажа.” Това научихме за камилите. Скоро видяхме и тревата.

Пустинята Уади Рум (Уади Рам), ЙорданияТрева за женските камили

После спряхме при един от 13-те кладенци в тази част на пустинята, в които бедуините събират дъждовната вода чрез вековни съоръжения – издълбани улеи в скалите. Един кладенец обслужвал около 200 семейства, а в тези околности, т.е. в скалните пещери, живеят около 1000 семейства. На това място срещнахме западни туристи, очевидно не много доволни от факта, че трябва отново да се качат в откритата каросерия на джипа. Защото си беше хладничко, пък и вятърът беше доста силен. Е, ние пък се возим вътре, добре защитени.

[singlepic id=9545 w=448 h=336 float=left] [singlepic id=9546 w=448 h=336 float=right]

Кладенец и съоръжение за събиране на дъждовната вода

Скоро подминахме скала с издълбани графити вероятно указващи пътя на керваните; после преминахме през голяма „порта”, през невероятни скални образувания, наречени с атрактивни имена като „Титаник” и пр. (Лошото ми самочувствие на фотограф ме накара да гледам чуждите снимки в гуугълските „изображения”, та по този повод открих едни такива подобни форми и „порти” в Либия – в планината Акакус, част от Сахара. Сто на сто има и другаде, свят широк.) Спряхме да навестим две бедуинчета, които клечаха около огнище с чайниче и наглеждаха няколко камили.

Камила – пустинята Уади Рум (Уади Рам), ЙорданияБедуинчета, очакващи мераклии да пояздят камили

Порта – пустинята Уади Рум (Уади Рам), ЙорданияЕдна от портите

Прекарахме добре, подарихме на децата снаксове от нашите пакети, после продължихме. След още малко каране през чудати пясъци и скали достигнахме до бедуинска палатка – братовчед на водача имал тук „магазин”.

Бедуини – пустинята Уади Рум (Уади Рам), Йордания

Бедуинска палатка и „магазин”

Палаткта беше опъната срещу скали, на които видях древни рисунки, указващи пътя на керваните – две човешки фигури, между които имаше по-дребен добитък и камила в края на „уравнението”.

Скални рисунки – пустинята Уади Рум (Уади Рам), ЙорданияЧаст от скалната рисунка

Пихме чай с братовчеда, той ми поднесе чашата и нещо, в което димеше тамян. Каза, че сме били първите хора, които минавали през магазина му в последните три дни. По някое време вяло се опита да предложи на Емо бедуинска куфия, Емо вяло отказа, после всички дружно продължихме чаепиенето.

Бедуини – пустинята Уади Рум (Уади Рам), ЙорданияИзпращат ни, всичко приключи.

Времето минаваше неусетно. Разбрах, че уговорените за разходка часове бяха отминали отдавна, това ме накара да се чувствам зле. Не заради евентуалната необходимост от доплащане, а заради прекалената ограниченост на това преживяване.

Йордания е скъпа дестинация,

но ако човек успее да се организира добре, струва си да направи поне три дни в Петра и седмица в пустинята. Всичко друго е само мимолетно докосване, от което в главата ви ще останат ярки образи, но истинското потапяне в тази природа и знаците на историята не може да се случи за няколко часа. Само едно НО, което не трябва да пропускам. Очевидци твърдят, че пустинята вече не била тихо място за медитация поради набиращите сила бедуински нощни партита. Впрочем, такова е положението и около сирийската Палмира, но това пък може да е атрактивно за купонджиите, кой знае? Водачът ни очевидно се забавляваше с разходката. Пристигнахме до мястото му, пихме кафе, получихме сувенири и пътеводители. Сподели (очевидно искрено), че ние сме му много по-интересни от западните европейци, защото до ден днешен нито един българин не е преспивал в палатковия му лагер в „официалната” част на резервата. Така де, ние да сме посланици на неговото дело в страната ни... Уредиха сметките с нашия шофьор, нито намек за някакво доплащане. Това не му попречи да ни поиска бакшиш в края на пътуването. Трябва да сте готови за това изпитание в Йордания – всеки и навсякъде очаква да „добавите” нещо извън твърдо уговорената цена на услугата. Прибрахме се в Уади Муса доста уморени и с глави пълни с вятър и невероятни картинки. Срещнахме се с двама братовчеди от каучсърфинга –бедуини. Срещу нашите подаръци получихме съответно: парфюм за мустаците на Емо – „само по една малка капка сутрин” и огромна кутия със сладкиши за мен. Договорихме и шофьор-гид за утрешния ден. С него щяхме да преминем през Кралския път до Аман срещу 70 JD.

Кралският път

Тръгнахме в 8:30 и приключихме обиколката към 15:00 часа. Поради решението да видим замъка Шобак, а не Керак, променихме маршрута и направихме ето това:

Шобак – Дана – Мъртво море – планината Небо – Мадаба – Аман.

Не знаех, че борецът срещу кръстоносците Саладин, е достигнал до тези земи. Превзел е

крепостта Шобак

през системата за водоснабдяване. Всъщност поехме към Шобак, защото според тукашните хора тази крепост била в по-добро състояние от Керак. Гледката към и от крепостта е изумителна, както впрочем е прекрасен целият път, през който минахме. Според водача ни в селото имало хубав и евтин хотел. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Крепостта на кръстоносците Шобак"]Крепостта на кръстоносците Шобак, Йордания[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Крепостта, видяна отдалече"]Крепостта на кръстоносците Шобак, Йордания[/caption]

След Шобак тръгнахме към

Дана,

без да влизаме в самия град-резерват. Спряхме за панорамна снимка, вятърът не ни остави извън колата дълго, така че продължихме. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Дана"]Дана - град-резерват, Йордания[/caption]

При Ат-Тафила (At-Tafila) се отклонихме в посока

Мъртво море

и пътувахме през едни планини и урви, каквито само в Крит сме преминавали. В момента, в който се спуснахме на равното, зърнахме полетата с домати и банани. Толкова домати не бях виждала от бригадирските си години – в камиони, в касетки, разпилени по пътя... Топло, даже знойно. Денят е 28 февруари.

[singlepic id=9555 w=320 h=240 float=center] [singlepic id=9556 w=320 h=240 float=center]

Спряхме да снимаме Мъртво море на мястото, където всички го правят – под „вкаменената” жена на Лот.

Край жената на Лот – Мъртво море, ЙорданияМъртво море

Попитах шофьора какво би станало, ако реша някак си да сляза до морето, само да го докосна. Той не се поколеба с отговора: „Забранено е. Има сензори за движение и веднага ще дойде гранична полиция. Единственото място за контакт с горчиво-соленото море е ясно обозначено”. По принцип не сме големите кандидати за телесни и особено кожни експерименти, така че не проявихме интерес към къпането и подминахме комплекса, през който е единствено възможно да се влезе. Продължихме към планината Небо, където заварихме грандиозна реконструкция и разширяване на храма и целия комплекс. Смрачаваше се заради облаци и единственото, което успяхме да зърнем от височината на Мойсей, беше Мъртво море и долината на реката Йордан.

Планината Небо, ЙорданияПланината Небо – това, което е виждал Мойсей от този връх е върху картата

Гледката на Моисей (на картата) – Планината Небо, Йордания

Самата река, отдавна загубила водите си, беше трудно да се види оттук. В този момент си дадох сметка, че от състоянието на няколкото свещени реки, които видях в последните години – Оронт, Тигър, Ефрат и Йордан, може плахо да се заключи, че следващата голяма война няма да е за петрол, а за вода... [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

В Мадаба

се почувствах много добре. Градът ми хареса от пръв поглед, а черквата „Св. Георги” с известната карта-мозайка приех някак си близко.

Карта на Светите земи – Мадаба, ЙорданияНай-старата запазена мозаечна карта на светите земи

Мадаба, черквата с мозайката „Св. Георги” – ЙорданияМадаба, черквата с мозайката „Св. Георги”

Мадаба, черквата с мозайката „Св. Георги” – Йордания

Обядвахме в Мадаба, наближаваше краят на пътуването. Между Мадаба и Аман видяхме най-богатите къщи в Йордания (може да има и по-богати, не знам). Помолихме шофьора да ни остави при сирийските таксита, защото твърдо бяхме решили да изкараме нощта в Дамаск, а не в Аман. Изходната такса при напускане на страната по суша е 8 JD. Цената е 20 JD, ако напускате Йордания по въздух. Беше все още ранна вечер, когато седнахме да си пием чая в кафенетата на Сук Саруджа в Дамаск. На следващия ден мързелувахме пак из същите кафенета и приготвяхме дисагите за последния етап от пътуването – Ливан. Очаквайте родължението: Автор: Росица Йосифова Снимки: авторът Още снимки: Аман http://royak.snimka.bg/travel/jordan-amman-febr-2011.575790 Петра: http://royak.snimka.bg/travel/jordan-petra-febr-2011.575904 Уади Рум: http://royak.snimka.bg/travel/jordan-wadi-rum.575922 Други разкази свързани с Йордания – на картата: Още пътеписи от близки места:
  1. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(3): Йордания – Мадаба
  2. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (4): Палмира и Дамаск
  3. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (3-1): Алепо (Халеб)
  4. HTML 5 – миграция на блога
  5. Почна ли предизборната фейсбукия?
  6. ГЕРБ пак скача на Интернета – ГЕРБдераси

Риба на фурна и зеленчуци

Продукти за 4 порции:
4 почистени скумрии
2 тиквички
2 моркова
1 глава червен лук
100мл прясно мляко
1с.л. соев сос
1ч.ч. вода
1/2ч.л. сол
5с.л. зехтин

Приготвяне:
Скумриите се слагат в тава поляти с прясно мляко. Оставят се в хладилник за 30 минути. Тиквичките и морковите се почистват, обелват и измиват. Режат се надлъжно на филийки. Лукът се почиства, измива и реже на кръгове. Взема се грил- тиган. Дъното му се маже с мазнина. Съдът се поставя на включен котлон. Зеленчуците се гриловат и от двете страни. Готовите се слагат в купа от йенско стъкло с капак. Похлупват се за да се запазят сочни. Скумриите се прехвърлят в чиста тава. Поръсват се със сол. Поливат се със соев сос, 1ч.ч. вода и 3с.л. зехтин. Пекат се на умерена фурна 30- 40 минути. В порция се поднася по 1 скумрия, гарнирана с гриловани зеленчуци.

За всички малки дизайнери, стилисти и гримьори:)

Момичетата обичат да измислят рокли, гримират и подстригват куклите си – имаме си няколко подстригани и гримирани с химикал в къщи:). Затова в КРОКОТАК подготвихме няколко темплейта, върху които малките госпожички да развихрят своето въображение отностно бъдещите модни тенденции!

Децата могат сами да нарисуват косата, да гримират лицето и украсят роклята.

Използвайте скролера на прозореца, за да видите всички документи. Когато кликнете върху дадена картинка, тя ще се увеличи и ще може да я разпечатате на принтер.

Вижте и нашите нови картинки за оцветяване  в раздел “МОМИЧЕТА”

Използвайте скролера на прозореца, за да видите всички документи. Когато кликнете върху дадена картинка, тя ще се увеличи и ще може да я разпечатате на принтер.

Хартиена кукла за обличане:

хартиена кукла за обличане- момиче

Това са хартиени кукли за обличане. От тях може да си направите момиче с различни дрехи. За да стана по-красиво, разпечатайте тялото на цветна ( с цвят на кожа) хартия.

Използвайте скролера на прозореца, за да видите всички документи. Когато кликнете върху дадена картинка, тя ще се увеличи и ще може да я разпечатате на принтер.

Тест – РОДЕНА ЛИ СТЕ ЗА ПРИНЦЕСА?

тест родена ли си за принцеса

Вижте много занимавки, подходящи за момичета:


Лавандуловата принцеса

картички с принцеси

как се рисува принцеса

коронка от лепящи листчета

говорещо личице

направи си замък

коронка за украсяване

коронка за оцветяване

кронка за принцеса

маска за принцесимаска за принцеси

Capture API в HTML5

Поредното яко нещо, която се появява в браузърите или скоро ще се появи е възможността да се прехващат различни потоци и да се обработват. Под потоци имам предвид – това, което излиза от камерата или микрофона, например.

Ще можете ето така да се снимате само с HTML:

function success(data) {
  var container = document.createElement("div");
  document.body.appendChild(container);
 
  for (var i in data) {
    var img = document.createElement("img");
    img.src = data[i].uri;
    container.appendChild(img);
  }
}
 
function error(err) {
  alert(err.message + " (" + err.code + ")"); 
}
 
navigator.device.captureImage(success, error, { maxNumberOfMediaFiles: 1 });

Tова вече е възможно с този пакет, който ви дава възможност да пишете за мобилни устройства само с HTML5 познанията си. Ето и как изглежда записването на аудио:

// capture callback
var captureSuccess = function(mediaFiles) {
    var i, path, len;
    for (i = 0, len = mediaFiles.length; i < len; i += 1) {
        path = mediaFiles[i].fullPath;
        // do something interesting with the file
    }
};
 
// capture error callback
var captureError = function(error) {
    navigator.notification.alert('Error code: ' + error.code, null, 'Capture Error');
};
 
// start audio capture
navigator.device.capture.captureAudio(captureSuccess, captureError, {limit:2});

Яко а?

No related posts.

Българска работа в “Б Група”

Спортист своге, който стигна до баража за влизане в “А” група легна на Черноморец -Поморие защото нямали пари и никой не бил вдъхновил да играят добре (по материали на вести.БГ). Оказа се, че след този мач отбора се разпада, защото нямат пари.

Интересно е защо такъв отбор се бори да влезе в А група, като така или иначе е обречен, а не даде път на “Етър”, който има и отбора и парите да играе при майсторите.

Защото всичко е бизнес, нали?

Още по темата:

  1. Awesome фондация и идеите

Завързан за книгите

Значи... просто да ти се оплете главата! Възли, възли и пак възли. Моряшки, катерачески, спелеоложки, битови и дори шегаджийски. "Пълна илюстровата енциклопедия на възлите" от Джефри Бъдуърт е истинска мания - започваш да четеш и след десетина минути виждаш как ръцете ти си играят с връзките на обувките, правейки най-сложния възел, който си виждал някога...

Особено ако се връщаш от регата и си бил заобиколен близо седмица от ветроходци, може направо да се почувстваш все едно си в лодката и а-ха да пуснеш спинакера да обира попътния вятър. Веднага си признавам, че любимият ми възел е "квадратен тюрбан с 4 повода и 5 завивки", но няма как да не отдадем заслуженото и на "диамантения" възел, който пази от крадливите повеи на вятъра не една и две шапки на главите на опитни яхтсмени. Ще кажа само, че има и "пиянски възел", който визуално прилича на Чебурашка :)

Събраната от Бъдуърт "Пълна илюстровата енциклопедия на възлите" е направена много добре като дизайн и най-важното - подготвянето на възлите е показано от страната на връзващия, а не срещу него. Което означава че онези повече от 1200 илюстрации показват много ясно как се връзват повече от 200 различни възела. Е, който ги научи, ще е бог някакъв, почти безсмъртен. То си е почти като да владееш изкуството на оригами. Лошото е, че страниците явно не са слепени достатъчно добре, защото вече 3 от тях решиха да избягат от "възлите на корицата" и се поотскубнаха... 

Разбира се, веднага ще подаря тази книга - просто защото е страхотен подарък, дори за хора, които не се занимават професионално с... възли. Ще я дам на заклет ветроходец, защото страстта си е страст и трябва да се поддържа, без значение от възрастта.

Вземи тази книга с отстъпка!



Десетднвката на Форд — София (ден 5 и 6)

Последните два дни имах работа в София, преди да потегля отново на път. Успях да прегледам закъснялата поща и някои коментари за кампанията.

Ford Focus
Фордът в София

Трябва да призная, че описвам преживяванията си с тази тестова кола единствено като шофьор, с минимален опит като механик и човек, който мрази вдигнали капаци на двигатели, освен, ако не става дума за смяна на водата на чистачките. Дори ако ми се налага да погледна индикатора на акумулатора дали е зареден и свети зелено е в състояние да снижи моя тонус за деня с няколко степени на скалата на Доброто настроение, която започва много високо рано сутрин, а с напредъка на деня и нервните бибиткания зад теб на светофарите при едва светнало жълто я понижават през целия ден.

За шофьор-потребител, без амбицията да е наследник на Емерсън Фитипалди, колата е удобна за градски условия. Въпреки че, сравнена с други, по-малки, вероятно размерът надхвърля безпроблемния за проблематичната за паркиране София, Фокусът все пак е поразително маневрен, с лек и чувствителен волан. Не изисква големи пространства за паркиране, а при движение в градска среда позволява бърза реакция при всякакви ситуации.

За щастие, не ми се наложи, а надявам се и да не ми се налага до края на тестовия период, да пробвам спирачките при екстремни ситуации, но газта на светофар позволява добро позициониране на следващото кръстовище, което пък може да ви спести време, ако не го раздавате прекалено провинциално да се надбягвате между червените светлини.

Писах вече за климатика. В града той е още по-полезен, а аудио системата ви позволява да създадете почти домашна атмосфера и да си подредите мислите, пътувайки до следващата дестинация, или да чуете последните новини за раздадени милиони, на фона на поредния пакет оставки в управлението на държавата....

Фордът в блогосферата

Предполагам, че някои от вас следят кампанията на Форд и публикациите на другите блогъри, пишещи по темата. И аз си направих труда да прочета публикациите и част от коментарите към тях. Направи ми впечатление, че на едно-две места се обсъжда самата идея на кампанията. Кой, защо, как.

В началото, започвайки тази серия от текстове, дадох отговори на тези въпроси, но мисля, че няма да е зле да повторя отново.

Намирам идеята за добра. Комерсиалният елемент в нея, извън това, че говорим за рекламна кампания, е сведен до нула, в смисъл, че никой не получава пари, за да пише хвалебствия, а по-скоро десетината участници, подбрани от организаторите, пишат своите впечатления. До колкото ги познавам, почти всички пишат честно и обективно.

Прочетох някой да коментира, че четял само хвалебствия. Еми, не. Блогърите споделят своите преживявания. Трябва ли, за да запазя своята "неподкупност", да напиша, че Форд е немският Москвич и, че колата не струва? Кога бих бил по-обективен? Когато, за да се харесам на "непристъпните" критици просто, за да съм критичен, си измисля недостатъци, които да "споделя" с публиката, или когато коментирам автомобила, който тествам в светлината на това, което виждам и усещам? А Фокусът е обновен и наистина отговаря на най-изтънчените критерии за съвременна кола — икономичен и комфортен, бърз и маневрен, а според монтьора, при който ходя, когато се налага да обслужвам извън-гаранционна кола, "здрав, но скъп за поддръжка".

Виждате ли някакъв проблем в това, че някой е приел, без да му се плати за това, да тества даден модел автомобил и да сподели впечатленията си от това, пишейки? При това, прави го публично. Аз не. Виждате ли проблем в това, че един нов, качествен автомобил почти не дава повод за негативна оценка? Аз не. Виждате ли проблем в това, че от група блогъри вероятно не може да се очакват коментари за автомобил, като тези, които биха написали инженерите от Формула 1, а просто ще изразили впечатленията си от колата? Аз не.

Какъв тогава може да бъде проблемът с новата кампания на Форд Фокус? Никакъв, освен хейтърски.

Русия: Великорецкото православно шествие

За първи път походът се провежда през  ХV век. Всяка година в началото на лятото, десетки хиляди поклонници от цяла Русия се събират в района  на Киров носейки иконата на Св. Никола. Настоящия маршрут на шествието преминава през селото по протежение на Великата река, 150 километра пеша от 3 до 8 юни. Вярващите носят икони, [...]

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване