06/10/11 06:37
(http://patepis.com/)

Лек пилигримски поход от Охрид до Албания

Днешният пътепис много леко ще ни отведе до Албания, но базовият ни лагер ще бъде Охрид :) Мария разказва за пиенето на кафенца край Адриатика. Приятно четене:

Лек пилигримски поход от Охрид до Албания

Пореден дълъг уикенд, в който ще отпразнувам имен ден – достатъчно поводи за бърз отскок до Охридското езеро. Малкият семеен хотел на Гордана ни приютява за 3 дни, в които да се насладим на спокойните води на езерото и да проследим криволиченето на малките улички в стария град. Номер едно в програмата ни е разходка с лодка. Избираме тази на бай Васил, който дъни крушовица и с безметежно спокойствие ми обяснява, че има спасителни жилетки, даже 2. Бързо проверявам този факт, обличайки едната веднага. Следва снизходителен поглед и покана да споделим скромния му запас от домашна крушова ракия. Разходката е великолепна, вълнуваща и красива – само двама пътници и капитана, спокойствието на водата и невероятния изглед към църквите са достатъчно условие да се изпълниш с доброта и да огладнееш като атлет след тренировка. Следва вечеря в квартално кръчме, обилно полята с друга домашна крушовица, македонска салата – нашата шопска, но с изобилие от печени червени чушки, под обсипаното със звезди небе над Охрид. Една палава идея спонтанно и почти едновременно се заражда в авантюристичните ни мозъчета – на 14 км сме от Струмица и албанската граница, защо да не посветим един ден на кафепитие на адриатическото крайбрежие на

Дуръс, вторият по големина град в Албания

Готово, решено! На следващата сутрин потегляме. Бензин в резервоара догоре, пътна карта и онова трепетливо човъркане като в първия учебен ден ни съпровождат до

границата с Албания

Формалностите отнемат половин час – записва се колата, внася се депозит за нея/да не я продадем по пътя ;)/ и се отправяме към офиса на Райфайзенбанк, за да обменим малко валута. Първото впечатление е многото чакъл, пясък и бункери, пътят е добър, макар и двулентов, вие се, гъне се и с две спускания и екстремни изкачвания но довежда до Тирана. По пътя през планинските проходи/Витиня е като полегато мексиканско плато, сравнена с тях/ спираме за кратък отмор и кафепитие. За двете кафета и минерална вода плащаме с почти цялата сума от чейнджа. "Банкерът" от Райфайзн ни е "спестил " една нула в своя полза. Лек потрес, нарастващо негодувание – останали сме без местни пари и очакването на още екстремности ни кара да засилим скоростта и да преминем през

Тирана

като тайфун. Не спираме никъде – как да спреш, като този отзад ще те отнесе, снимам през полуотворения прозорец на колата, клаксоните около нас не стихват и в ушите ми с лек тътен се прокрадва "Ода на радостта". Движението в столицата е невъобразимо, светофарите не работят, а регулировчика стои с гръб към движението, задният пази предния и така, въвлечени в поредното стадо мерцедеси, излизаме на 60 – километровата магистрала към Дуръс. Мерцедеси ли споменах? Да, друга автомобилна марка не срещнахме, с изключение на едон хамър в планинско селце. Аутобанът е четирилентов, без ограждения, няма банкет, успоредно с теб се движат моторетки, велосипедисти, децата си играят на гоненица, някое куче решава да дотича до строящия се МОЛ от другата страна на платното. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Стискаме зъби, ококорили очите си на 4 – все пак това са само 60 километра. . .

Дуръс!

В маранята на нарастващата жега, в края на септември температурите достигат до 30 гр. , изглежда точно като Варна. Не влизаме в центъра, а решаваме да покараме по крайбрежието. Попадаме в най-мащабната строителна площадка на Балканския полуостров в момента. Стотици хотели, в различен етап на довършване, багери, булдозери, кранове и много, много пясък и чакъл. Но – няма път към морето, което насмешливо ни намига между железобетонните конструкции. Напред – назад, нагоре – надолу – около 12 километра с бавна скорост и никъде взорът надежда не види! "Искам кафееее! " – почти изкрещявам, – И спри при тези полицаи, ще се опитам да ги попитам. – Добър ден! – Парларе италиано? – Но! Си! Кафетерия, джелатерия, спагетерия. . . – каканижа аз с умоляващ поглед. Тогава на чист албански ми отговарят, че те пък изобщо не отлепят италиано, държейки картата на града им точно наопаки. Това е достатъчно за другаря Беров, който като истински 007 завърта волана, минава като Шварценегер през изкопи, ями, дупки и масивен чакъл, и ме доставя в двора на суперлуксзен хотел на брега на морето. На терасата е красиво – Адриатика в цялото й великолепие, бяложълт ситен пясък и леко полюшващи се палми. Обядът, обилен и полян с кафе, ни коства около 20 долара. Поръчката му обаче ни затрудни – опитваме на англйски, вика се друг сервитьор, който пък поднася салатата с поздрав на немски, на който неволно и спонтанно отговарям с "Мерси боку! "Нахранени, отпочинали, топнали за кадем крачета до глезените в морето, си обещаваме, че при пускането на първия чартърен полет София – Дуръс, отново ще дойдем тук, запрашваме с бясна скорост по обратния път, за да успеем преди залез слънце да сме при Гордана. Загубваме се, минавайки през Тирана, но оставаме безмълвни от красотата на оранжево – лазурния планински заник на слънцето. Албания уверено навлиза в общото европейско семейство, изолирана близо 50 години от света, но хората й – лъчезарни, весели, отзивчиви и трогателно мили, ще я направят едно малко райско кътче, подобно на другите адриатически перли – Черна гора и Хърватска. Иска ми се и искрено се надявам това да е скоро! Затова не казвам "Сбогом! ", а "See u later, Aligator! "

А защо пилигримски поход?

Срещайки само българи по улиците и църквите на Охрид, оставам с впечатлението, че това е нашето пилигримско поклонение. Ако Бали е островът на хилядата храма, то Охрид е градът на хилядата църкви. И Гордана намерила останки на църква в двора си при опита да разшири хотелчето. Сега "паметникът на културата" около лехите с домати е консервиран/покрит с дебел слой полиетилен/ и чака да влезе в списъците на Юнеско. Гордана не е сигурна дали да се радва, дали да изпитва гордост или горчиво примирение, че не може да придаде мащабност на бизнес – проектите си, но. . . все пак: – А, и на Гьоре, съседа, му откриха църква, като реши да прави кафене! Балканци – сродни души! :) Автор: Мария Найденова Снимки: авторът Още пътеписи от близки места: