Моят свят

Сега отново ще напусна София. Човек не може да живее цял живот, кръжейки из един град. Но аз няма да го напусна, за да отида в друг град. А за да вляза в провинцията на мислите си. Там има също доста интересни Места. Защото, пишейки за местата, ние можем да забравим Светът, в който са те – като дърваря, който не вижда никога цялата гора, сечейки дървета. Нека видя сега изведнъж целия Свят. Четейки разкази от български писатели от миналото, ми става тъжно. Целият свят е в окото на някой кон. А тоя свят е тъжен и пълен с мъка и бавно помътнява. Мътен свят. Естествено аз добре знам, че свят може да е всяко едно нещо. Ако си затворен от раждането си в малка стаичка с прозорче с диаметър двайсет сантиметра, Свят за теб ще бъде огромният триметров под на стаята ти, а безкраен и непознат външен свят – тухлената стена, която се вижда през прозорчето. Не изпитвам надменно презрение към старите български писатели, за които светът е бил тяхната родна уличка на село. Свиваш зад ъгъла,...

Прочети цялата новина

Свързани новини: