Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Все повече и повече България ще се превръща в цел на емиграцията идваща от мюсюлманските държави. Трябва добре да се подготвим за това, да издигнем здрави стени, сигурна охрана и мобилни въоръжени сили способни да затворят турската сухопътна граница за 48 часа. Военноморските сили и Граничната морска полиция имат нужда от добре въоръжени бързоходни бойни [...]

Вестта за амнистията се разнесла в затвора мигновено.
-Амнистия! Амнистия! - се чувало ту тук, ту там.
Затворниците били възбудени и всеки лелеел тайна мечта, че този път е неговият ред. Надзирателите запазили намусения си вид, но вътрешно също се надявали, че ще освободят колкото се може повече. Затворът бил препълнен и вече недостигали килии.
-А каква е работата? В чест на какво е амнистията? - поинтересувал се младият и глупав Страх от Старостта.
-Ти не дрънкай! Скоро се появи тук, има още да лежиииш, сила да събираш, брада да отглеждаш - присмял му се Страхът от Тъмното. Той бил един от най-старите затворници, прибрали го още в детството.
-И какво сега пък аз? - замрънкал Страхът от Старостта. - Може пък да ме пуснат, а?
-Ей сега! - със садистично удоволствие заявил огромният, разплут Страх от Самотата. - Затворът чий е? Хо-хо! Въобще, знаеш какви са жените ... От старост се боят до самата старост ...
-А в старостта от какво се боят? - не се предавал младият Страх.
-Тогава теб те амнистират, а на мястото ти вкарват Страха от Смъртта. Така че лежи и чакай! - обещал Страхът от Самотата.
Под свода на затвора се чул силен глас:
-Събрание! Събрание! Всички на събрание!
Заскърцали вратите на килиите, затворниците зашумели. Забавленията в затвора били малко, затова обичали събранията. Можеш да се разговориш, да научиш новините, амнистията за обсъдиш.
-Граждани затворници, - започнал речта си Главният Надзирател - Страхове и Страхчета, уведомяваме ви, че стопанката на Затвора реши малко да разпусне. Заради това някои от вас може да бъдат освободени.
-Ти само не ни мотай! - надул се нахално-ирационалният Страх от Мишки и Плъхове. - Говори по същество! Кой на свобода, защо на свобода ...
-Млъквай, теб няма да те огрее, лежиш пожизнено! - отрязал го Надзирателят. - Все едно сам не знаеш кой и за какво те е вкарал! Не знаеш ли?
-А, не знам! Жените са патки! От котки не се боят, от хамстери не се боят, а от плъхове и мишки умират от страх. И ако ги попиташ защо, сами не знаят! А мен момченце ме прибраха за няма нищо. "Таганка, аз съм твой вечен арестант!" - проточил той, но Надзирателят му запушил устата.
-Художествена самодейност ще има на Нова година, сега сме тук заради амнистията. А тя е в чест ето на какво: нашата стопанка си е записала час при психолог, иска да поработи над себе си. Сами знаете, че това винаги завършва с освобождение на част от Страховете.
Затворниците радостно зашумели. Това вече се било случвало и психологът бил на особена почит в затвора.
-Да, освобождение! Но не за всички вас! - строго казал Надзирателят. - Дайте да направим равносметка. На свобода с чиста съвест, така да се каже ... От лявата крайна килия, започвай!
-Страх от Тъмното, лежа от детството - монотонно заизреждал Страхът от Тъмното. - За какво съм вкаран не знам или по-право не помня. Под амнистия не съм попадал.
-Страх от Болката - представил се следващият, изтупан във фрак и с папионка на мършавия врат. - Вкараха ме след апандисита. Сама се докара почти до перитонит, а после аз излязох виновен. Сега се бои от всякаква болка - кеф ти зъбна, кеф ти душевна. А аз редовно и ги предоставям - разсмял се Страхът.
-Как така и ги предоставя? - шепнешком попитал Страхът от Старостта.
-Ама че си задръстен! - възмутил се Страхът от Тъмното. - Всеки Страх, който бъде задържан, привлича ситуации по темата си.
-Защо??? - още повече се изненадал Страхът от Старостта.
-Как така "защо"? - с досада отвърнал Страхът от Тъмното. - За да го пуснат, естествено! Няма страх - няма ситуация! Елементарно!
-И аз какво? Трябва да привличам Старостта ли? А как?
-Проста работа! - възкликнал Страхът от Мишки и Плъхове. - Ще и показваш нови бръчки в огледалото. И целулит. И сиви коси. Колкото повече се плаши, толкова по-силен ще ставаш ти. Нейният уплах е твоята храна, глупако!
Дошъл редът на следващия.
-Страх от Самотата. Постъпих на 25. Когато се омъжи, ми дадоха амнистия. Една година на свобода. После се разведе и отново съм в килията.
-Някакви жалби? - попитал Надзирателят.
-Не, никакви, стопанката ме храни редовно. Ежедневно се страхува, даже когато спи.
-На свобода искаш ли? - омекнал Надзирателят.
-Искам, разбира се! - натъжил се Страхът от Самотата. - Кой не би искал?! Само че няма да ме огрее ... Тя вече е много зависима от околните. Страх я е да остане сама даже за час. Ту виси на телефона, ту тича при приятелки, ту ги кани вкъщи. Мъже, някакви смотльовци, се навъртат ... И колкото повече ме храни, толкова повече Самота има в живота си. И колкото повече Самота - толкова повече страх! Вече така се раздух, че едва се побирам в килията. Трябва да съм на диета, а тя само ме тъпче. Писна ми! - изплюл се с досада Страхът от Самотата.
-Мда ..., ти само не унивай! - прокашлял Надзирателят. - Надеждата, както казват, умира последна. Давайте нататък!
-Страх от Грешки - пристъпило напред дълго, слабо старче с клиновидна брадичка. - Постъпих в 9 клас, когато учителят по математика я взе на подбив. В института, благодарение на преподавателите, ми удължиха срока. А откакто започна работа при началник-звяр, пет дни в седмицата получавам тройни порции.
-Е, уредил си се - завидял Страхът от Старостта.
-Не завиждай, нищо хубаво няма - мрачно го изгледал Страхът от Тъмното. - Да живее човек без грешки е невъзможно, това е просто опит. А като се боиш от грешките, това живот ли е?
-Казват, имало такъв маниак-убиец Страх от Живота - замислено споделил Страхът от Самотата. - Той е най-страшният Страх на света. Ако него го вкарат, тогава се почва ...
-Какво се почва? - заинтригувал се Страхът от Старостта.
-Парализа от живота, това се почва. От това се боиш, от онова се боиш. Страх те е да си жив. Тоя и нас ще ни заклещи тук вечно. Тогава няма амнистии. Ще се бутаме един в друг, затворът няма да ни побира. Ще ни хранят на воля, естествено. И от това ще стане още по-лошо, защото ще се разрастваме, а затворът не е гумен. Ще започнем сами да се задъхваме и да душим стопанката ...
-Ужас! - потръпнал младият Страх.
-Тихо там! - наредил Надзирателят. - Кой е следващият?
-Страх от Осъждане - представил се невзрачен мъж в смачкан костюм. - Още родителите ме вкараха - "А какво ще кажат хората?", "Какво мнение ще създадеш за себе си?", "Никой няма да те обича!" От детството лежа, а така страстно искам на свобода. Съдействайте ми, моля! - разхлипал се той.
-Ти какво, пиленце? - съчувствено го изгледал Надзирателят. - Все едно не знаеш, че Стопанката сама решава с кого да се раздели и с кого-не?!
-Какво ли? - възкликнал мъжът. - Сам и подсказвах как да се раздели с мен. Трябва просто да плюе отгоре ми и ще започна да се топя. А тя да плюе не ще!
-Не плачи, не плачи! - започнали да го утешават другите. - Ти си ветеран, ние всички те обичаме ...
-Наистина ли? И не ме осъждате? - поуспокоил се той. - Е, тогава ще потърпя още.
-А ти кой си, досега не съм те виждал? - с подозрение се обърнал Надзирателя към мазен субект със завити мустачки, в черна пелерина и шапка с широка периферия.
-Аз съм извратен, - скромно споделил новият - Страх от Страха.
-И такова извращение ли имало? - зачудил се Страхът от Старостта.
-Все още не съм постъпил, - продължил непознатият - наминах с познавателна цел, така да се каже.
-Кой те вкара? - Надзирателят се хванал за палката.
-Стопанката ме пусна, спокойно. Но още с нея не сме се сдушили, така да се каже. Може би по-натам.
-Да не дава Господ! - Надзирателят завъртял очи към небето.
-Махай се! - зашумели страховете. - Само извратени ни липсваха! И така ни е тясно и обидно.
-Е, добре, тръгвам си, но може скоро да се върна - гърбом се заизмъквал към изхода новият. Но си личало, че се е стреснал и само се перчи.
Надзирателят облекчено прибрал палката.
-Да свършваме - казал той. - Но преди това да си припомним още веднъж правилата за вътрешния ред.
Страховете бодро зарапортували правилата:
-Страховете попадат под арест само по желание на Стопанката.
-Страхът действа по вдъхновение: настъпва, издига се, души, дави, притиска, парализира, в зависимост от реакцията на Стопанката към ситуацията.
-Страховете съществуват, докато Стопанката не реши да се раздели с тях.
-Всеки Страх може да получи допълнителен срок или да бъде амнистиран по всяко време.
-Страховете се хранят с емоциите на Стопанката. Ако не се подава храна, Страхът умира.
-Пуснатите на свобода Страхове отново се превръщат в Чиста Енергия на Живота.
Страховете се почувствали небивало единни. Надзирателят бил доволен.
-Е, граждани Страхове, хайде по килиите! И дружно да чакаме амнистията.
Страховете се надигнали от местата си.
-И все пак не разбирам! За какво сме и ние? - недоумявал Страхът от Старостта. - Толкова енергия хаби за нас.
-Всичко е просто, млади човече, - пояснил тих, интелигентен Страх с големи печални очи и още по-печална плешивина. - Ние сме и нужни, за да не би случайно да стане щастлива. Тя мисли, че да си щастлив е ... неприлично. Та в света има още толкова много нещастия!
-Що за глупости? Откъде го измислихте?
-Повярвайте, младежо. Знам го със сигурност. Аз съм Страхът от Щастието ...
Младият Страх искал да попита още нещо, но развълнуваната тълпа ги разделила и ги понесла в различни страни. А напред била Амнистията. Напред била Надеждата. И Свободата ...

Елфика

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Турция, Румъния и Сърбия се нареждат зад нас. Място/Страна…………… 2008………….2009………….2010 47 / Greece…………….. $ 31 700 ….. $ 31 000 ….. $ 29 600 67 / Croatia …………………………………………………$ 17,400   89 / Bulgaria…………… $ 14 100 ….. $ 13 400 ….. $ 13 500 94 / Turkey……………… $ 12 300 ….. $ 11 600 ….. $ [...]

“Президентът Георги Първанов подари плазмен телевизор на новосъздадения пенсионерски клуб в община Трекляно. Дарението е с лични средства, обясни съветникът му по медийната политика и бивш депутат от Кюстендилска област Иво Атанасов.” (Аktualno.com) Това ли е благотворителността: да подариш, за да се похвалиш? Другарите Първанов и Атанасов не разбират ли колко е грозно това самохвалство [...]

  Благодарение на един приятел скоро попаднах на идея за създаването на Отворена положителна медия, която звучи много добре. Още е в самото си начало, набират се доброволни творци, дизайнери, фотографи, художници, програмисти, финансисти и въобще всички нужни за осъщесвяване на проекта хора и дейности. Има обявен конкурс за име (въпреки че на мен и това ми харесва), вече има по един пост в почти всяка категория и нещата се задвижват бързо и добре.

  Особено ми харесва идеята за "даващият рожден ден". Ами да, и без това - няма какво да се лъжем - от един момент нататък се чудим къде да намерим празничното си настроение на рождения си ден, по-добре е да направим някакъв запомнящ се и благороден жест към другите. (Това важи за нас, нали, не за децата ни, хаха). Трябваше още от "Яж, моли се и обичай" да ми направи впечатление как Елизабет подкани приятелите си да я поздравяват по случай рождения й ден чрез малка сума в банкова сметка, с която после тя купи къща на балийската си приятелка, ама не стана тогава. Стана сега, когато го виждам приложено от българи в български вариант и мисля следващия април да го направя (дръжте се!:))).

  Аз все още мисля дали, как и къде да се включа. (Тъмните сили на ниско ниво са по-силни от добрите, нали знаете? Засега сарказмът ми се бори с оптимизма, но от сайта той е зарАзен). Мисля, че ще го измисля, най-малкото ще следя всичко отблизо.

  Включете се и вие, пък да видим какво ще стане, а?:)

Следващият текст не е препоръчителен за лица от всякаква възраст, зомбирани от проядреното лоби!!!

За хората, които професионално се интересуват от технико-икономическите и екологични аспекти на бъдещия (да не дава господ!) АЕЦ "Белене" - две монографии на енергетици-професионалисти:

"EЛЕКТРОЕНЕРГЕТИКАТА на България развитие и обществена цена"

Европейският политехнически университет в Перник навърши една година. И това доживяхме – академичен рожден ден в Перник. В календара на града вече е записан още един празник – рожденият ден на университета – 10 юни. На тази дата през 2010 г. Народното събрание гласува съгласие за създаването на университета. Академичният съвет на ЕПУ е решил тази дата занапред да е празник на Европейския полетехнически университет в Перник.

Сериозната подготовка за богатата програма на празника даде резултат. За един ден в Перник се възцари истински академичен дух. Или поне така казаха много хора, които станаха съпричастни с университетския рожден ден.

Отбелязването на празника започна още на 9 юни, когато беше открита двудневна международна научна конференция на тема „Образование, наука, иновации” с участието на учени от България и още 12 други държави, представители на 58 различни академични общности. Няма друго висше учебно заведение, което още на края на първата си година да е успяло на направи международна научна конференция на високо академично ниво. Това няколко пъти подчерта президентът на университета Тошко Кръстев. И сигурно е прав да го подчертава. А за нас, перничани, сигурно трябва да е гордост, че това се случва в перник. И сигурно ще стане, като го проумеем. Какво уникално нещо се случва – Перник да има университет.

Рожденият ден беше на 10-ти, но дни преди това градът беше подобаващо украсен. От билбордове поканиха всички за рождения ден. Знамена с логото на университета има по цялата извънградска магистрала, подредиха ти и по централното ларго. Стилни трансперанти украсиха Двореца на културата, където беше тържествената церемония.

От рано на 10-ти в Перник имаше празнично оживление. От ЕПУ не скреха амбицията си да направят съпричастно към празника цялото гражданство и успяха. На площада започна лекоатлетическа щафета, в която се включиха отбори на почти всички пернишки училища. Имаше и турнир по стрийтбол, който откри лично спортният министър свилен Нейков. От Университета не пестят отличия и той получи почетният плъкет на ВУЗ-а, каквто пръв сдоби министър председателят Бойко Борисов – та нали без неговата лична протекция ЕПУ едва ли щеше да се случи.
Който е бил на Стадиона на мира пък разказваше какъв страхотен футболен турнир се случил и как студентите без тренировки, но с страхотни екипи, били много добри с топката.

Провали се поетичната вечер, защото участниците в нея тещо си бяха нарушили графика, но това ли едва ли е фатално.
Същинската част на празника започна в 18.30 часа. Пред градската черква „Св. Иван Рилски” се събраха студенти, преподаватели, чуждестранните гости, градските първенци – местното и държавното ръководство, депутатите от ГЕРБ. Студентите си облякоха мантиите и сложиха шапки като във филм. Ръководството на университета се облече в академичните тоги. Ректорът проф. Христо Христов и неговите заместници и президентът Тошко Кръстев поведоха празничното шествие. Редом до тях крачеха дипломати и учени от света, За цвят даже имаше и люде в екзотичните за нашите ширини арабски одежди. Пред процесията вървеше и възстановеният отскоро мажоретен състав на 6-то училище. Добре, че го имаме, не без гордост си каза шефката на културата в общината Илинка Никифорова.

Сред гостите се появи и екс депутатката Таня Калканова. Във втория си мандат на народен представител тя беше избрана от Перник и беше сред активните политици за региона през целия си мандат. Като зам председател на парламентарната комисия по образование и тя положи усилия за каузата в перник да има университет, но тогавашният министър Даниел Вълчев така и не склони.

Шествието стигна до Двореца на културата. Там в празнична обстановка и с временен амфитеатър започна тържеството. Водещи бяха актьорът Божидар Попчев, без когото не минава празник в Перник и засукано девойче с повече от приличен английски. И водещите – двуезични – като университета. Слово произнесе президентът Тошко Кръстев, душата, сърцето и мотора на проекта, а и на празника. След него дадоха думата на ректора проф. Христо Христов, чиято романтична мечта за възможно най-модерен ВУЗ вече е реалност и то в Перник.
Приветствия поднесоха и гости от страната и чужбина. Университетът е само на една година, но вече има споразумения за сътрудничество с 8 ВУЗ от различни страни и с 11 неправителствени организации и институции. С приветствия се обърнаха и кмета на Перник Росица Янакиева и областният управител Иво Петров.
Народната представителка Ирена Соколова в емоционално слово разказа как е надвила идеята, даже в нея самата.
После започна церемонията за обявяване на първите двама носители на почетното звание Доктор хонорис кауза на университета. Удостоени бяха проф. д-р Стефан Попов, ръководител на специалност „Архитектура” в ЕПУ и на д-р Ал Сауиди, гражданин на Дубай, интелектуалец, общественик и академичен ръководител. Те благодариха за признанието и споделиха постижения и планове.
Прозвуча за първи път и химна на Европейския полетехнически университет в изпълние на изключителните „Трима тенори” към ансамбъл „Българе”. Музиката е на Димитър Гетов, а текстът с куплети и припев и на български и на английски – на Ирена Миткова.
Вечерта продължи с концерт на участието на “Тримата тенори“, фолклорен ансамбъл „Българе“, Панайот Панайотов, млад но много талантлим дует, празнична заря и изискан коктейл.

Европейската услуга за музикален поток Spotify е подписала договор с Universal Music, съобщава интернет медията All Things Digital, специализирана в IT сектора, която е и част от притежаваната от Рупърт Мърдок група Dow Jones & Company Inc. – издател на Wall Street Journal. С новия договор Spotify вече е сключил сделка с три от четирите водещи в света звукозаписни компании – Universal Music, EMI и Sony. Според All Things Digital четвъртата звукозаписна компания – Warner Music Group, е близо до подписване, което означава, че Spotify скоро ще стъпи на пазара в САЩ. Бизнес моделът на Spotify се състои в предлагане на безплатен музикален поток, съпроводен с реклами и предлагане на платена услуга, предоставяща възможност слушателите да избират и слушат повече от веднъж песни. От известно време насам се спекулира много със Spotify. Разпространиха се слухове дори, че Spotify ще бъде партньор на Facebook. Сключването на договора не е потвърдено от Spotify, тъй като политика на компанията е да не коментира подобни сделки. И четирите водещи в света музикални компании вече са подписали сделка с Apple за музикалната услуга в „облака” на компанията, което означава, че музикалната индустрия все повече навлиза в дигиталната епоха.

Милен Радев

Отдавна ме е преследвало усещането, че познавам Колима не само от книги и разказите на Варлам Шаламов, а някак по-отблизо.

След като чух преди време “Ванинский порт” на Дина Верни разбрах без колебание, че в едно далечно, преинкарнационно минало съм виждал и прогнилите трапове на порт Ванино, и ръждивите трюмове на претъпканите параходи по курса от “материка” към Нагаевския залив (бухта Нагаева) – входа към Магадан и към “остров” Колима.

Една от ползите на изкуството…

Я помню тот Ванинский порт
И вид пароходов угрюмый,
Как шли мы по трапу на борт
В холодные мрачные трюмы.

От качки стонали зека,
Обнявшись, как родные братья,
И только порой с языка
Срывались глухие проклятья.

А утром растаял туман,
Утихла пучина морская.
Восстал на пути Магадан,
Столица Колымского края.

Пятьсот километров — тайга.
Качаются люди как тени.
Машины не едут сюда.
Бредут, спотыкаясь, олени.

Будь проклята ты, Колыма,
Что названа чудной планетой.
Сойдешь поневоле с ума,
Обратно возврата уж нету.

Я знаю: меня ты не ждёшь
И писем моих не читаешь,
Встречать ты меня не придёшь,
А встретишь  — меня не узнаешь…

Разбира се тази песен се съпротивява на всички нови опити тя да бъде обкръжена с някаква “блатная” романтика, да й се придаде бандитски блясък и криминално-тарикатско звучене (маса такива дискове и интерпретации се въртят из руското антикултурно днешно пространство). Тя е автентично свидетелство на болшевисткия терора и е анти-блатная в същия смисъл, в който е анти-блатной и Варлам Т. Шаламов.

Социализмът с човешко лице трудно си пробива път сред старите муцуни в България, но ето че наблюдаваме известно очовечаване сред „знаковите“ му фигури. На лидера Станишев му се роди бебе и без да има брак. Злите езици да твърдят, че появата на рожбата именно на 1 май е планирана с помощта на насрочена операция секцио- [...]

Милен Радев

Неотдавна попаднах на интервю на легендарната галеристка, артистична муза и музикантка Дина Верни за филма на Александър Фрумин “Русский шансон в Париже”. Записът е от 2008 г.

Дина Яковлевна напусна този свят година по-късно.

Една забележителна и незабравима жена, която според мен с пълно право може да бъде наречена свидетелка на миналото столетие.

Ще споделя само няколко щриха от нейния живот и ще оставя да говори нататък тя самата.

Дина Яковлевна Айбиндер е родена през 1919 г. в Кишинев, Бесарабия, тогава Румъния, в музикално (може ли да е другояче!) еврейско семейство. През 1925 г. емигрира с родителите си в Париж. Като 15 годишно девойче запознават Дина с вече 73-годишния Аристид Майол и от тогава натам тя става негов постоянен модел, спътница в живота и вдъхновителка на втората младост на прочутия вече скулптор. Политически Дина Верни клони през онези години към троцкизма.

През германската окупация Дина Верни работи за Съпротивата и, скрита в дома на Майол, помага на стотици емигранти да се прехвърлят през Пиринеите в Испания. Арестувана е на два пъти, един път Гестапо я държи 6 месеца в затвора и я освобождава след ходатайство на Майол  чрез придворния на Хитлер скулптор Арно Брекер. Бащата на Дина Верни е депортиран и загива в Аушвиц.

След смъртта на Майол през 1944 г. Дина наследява неговото внушително състояние, заедно с всичките му художествени колекции. Тя се отдава на запазване и популяризиране на неговото наследство, основава галерии и става меценат и издател.

Не по-малко впечатляваща от нейната артистична слава е привързаността й към тероризираната от болшевиците руска култура и към нейните създатели и ценители. Дина Верни пътува още от 60-те години (“оттепель”!) в Съветска Русия и се свързва с дисиденти, с т.н. художници-нонконформисти, чиито първи изложби и колекции тя организира и спонсорира във Франция.

Постепенно Дина събира и научава наизуст (за да може да ги изнася от родината на пролетариата през границата) поразителни лагерни песни, т.н. “блатные”, описващи адския живот в островите на архипелага ГУЛАГ. През 1972 г. Дина Верни сама изпълнява 12 от тези песни (вклч. “Товаришч Сталин” на Юз Алешковски) и ги издава като албум през 1972 г. (целият албум може да се свали като торент от тук.

Всъщност главно за създаването този албум разказва тя в следното интервю:

Надя Петкова е едно от новите имена, които ще срещаш в "Аз чета", предимно с ревюта на български книги. Затова трябва да ти я представим задължително. Предстои й да бъде трети курс, профил „Журналистика” в специалността Масови комуникации в Нов български университет. В момента е стажант във вестник Култура, но знае какво е да си от другата страна на журналистическата барикада, защото е била и в PR агенция. Вижте отговорите на Надя, за да разберете защо в последно време чете почти само българска литература. ("Когато не ми се налага да търча напред-назад по разни културни събития.)

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Естествено, че да! Когато се хвана да чета сериозно, откарвам по 5-6 часа в четене, прияжда ми се, нормално е. Шоколад, плодове, кисело мляко, супа… Защо да губя време само да ям, като мога да ям и да чета едновременно? :P Понякога в манията си да не си изцапам книгата се стига и до куриози като пиене на таратор от шише, ядене на чипс с лъжица от купичка или пък начупен на парченца шоколад с вилица. А всъщност доста често си приготвям цял обяд и си го слагам в една тава, с която, сложена в скута, сядам на балкона.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Наскоро убийствените дози от по литър силно захаросан горещ шоколад бяха заменени от новооткрития чар на кафето, или по-точно… на бялото фрапе. Пия по 3-4 чаши фрапе на ден, а когато има, пия и фреш/шейк с каквито плодове разполагаме вкъщи (ягоди, банани, портокали).

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Да, особено напоследък доста си отбелязвам, така помня повече. Първо си отбелязвам с една черта отстрани пасажа, който ми е харесал, а след като прочета книгата, се връщам отначало, преглеждам всичко отбелязано и си преписвам в едно тефтерче нещата, които са ми допаднали най-много. Някои бисери си струват запомнянето, определено!

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Никога не подгъвам, общо взето пъхам каквото дойде… Билети, фиби, дори телефона съм си слагала (и съответно – изтървавала от книгата в последствие). Ако трябва да стана само за малко, оставям книгата отворена на бюрото/пода/леглото. Рядко се стремя да запомня страницата.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
На периоди съм. До неотдавна четях основно нехудожествена, но взе да ми омръзва. Сега съм се отдала изцяло на художествена, с изключения само по необходимост.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Не държа, ако държах, това щеше да изключва непрекъснатото четене по пътя към спирката, в маршрутките, по кафетата, в дупките между една и друга среща :)

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Много рядко, гледам да дочитам всичко докрай. Понякога цяла книга си струва заради една страница, стига да имаш нервите да дочетеш цялата. Пример – „Черната кутия” на Алек Попов. 380-те страници се оправдаха от приблизително 6 страници от една глава.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Винаги си нося молив с мен и записвам непознатите думи на първата страница до заглавието, след това ги изтривам чак след като съм ги преписала в същото онова тефтерче и в последствие (когато ми се занимава) проверявам значението. Така де, установих, че не знам точния смисъл на ужасно много думи!

Какво четеш в момента?
В момента… Нищо, всъщност. Между последната и следващата книга съм. Това си има обяснение 2 въпроса по-надолу.

Коя е последната книга, която си купи?
„Алкохол” на Калин Терзийски от Базара на книгата в края на май. А преди това си купих още 7 други български, от които половината още си чакат реда.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Гледам да чета само по една книга и да не започвам нова, докато не я завърша. Причините са няколко – обикновено ако прекъсна книга по средата, значи не ми е достатъчно интересна, а и после връщането към нея често се проточва и се случва или да трябва да започна отначало, защото вече да не я помня, или изобщо никога да не я довърша.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
О, да! Мястото е ясно - на балкона към моята стая, на два черни пластмасови стола. Слагам си по една възглавница и си качвам краката. Това, разбира се, се случва само в топлите периоди от годината. Най-много обичам сутрешните часове между 8 и 12 и привечер междуу 5 и 7, с чаша фрапе или фреш. Мога да откарам така с часове. Иначе чета в леглото, с много възглавници и одеало. Преди заспиване не е препоръчително, защото чета в просъница и после не помня… А и често си изпускам книгата на главата.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Обикновено самостоятелни, в повечето случаи съм на мнение, че авторът трябва да е способен да събере сентенцията на това, което иска да каже, само в една книга.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Странно, но не. Напоследък препоръчвам Момчил Николов – „Кръглата риба”, но определено още не съм намерила Книгата или Автора, в които да се влюбя. По-скоро моментните ми настроения създават емоционални връзки с различни представители, но това трае за кратко и после се разлюбваме отново. Обикновено препоръчвам книгите според човека, предполагайки какво би му се харесало.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Има си някаква логика, която май само аз разбирам… От една страна ги разделям по жанрове – психология, философия и езотерика на един кюп, българската на друг и т.н., от друга страна – на принципа четено/нечетено/трябва да се прочете. Най-отпред слагам книгите, които чакат да бъдат прочетени, за да минава по-често погледа ми през тях и да се подсещам кое е следващо.

Следи отблизо ревютата на Надя Петкова и стани неин приятел в Читалнята.

Димитър Бечев за блога на Foreign Policy

Какво мисли Турция? (на 10 юни в предаването на Бойко Василев, Димитър Бечев говори по въпроса)Това е въпрос, чиято важност расте все повече и повече през последното десетилетие. Нека припомним, че става дума за шестнадесетата по величина световна икономика, активен дипломатически играч в Близкия изток, на Балканите, в Кавказ, Черноморието, модел за демократично развитие за страни като Тунис и Египет. През 2010 г. югоизточната ни съседка отбеляза рекорден стопански ръст от 9%, бързо преодолявайки ефектите на глобалната икономическа криза. В същия момент Европейския съюз, който продължава да държи Анкара на ръка разстояние, полага огромни усилия да предотврати катастрофата в Гърция и други слаби звена на Еврозоната. А като си помислим, че само допреди 10 години самата Турция беше в подобно положение покрай срива на банковата си система! Каква промяна в рамките на съвсем кратко време.

Турските граждани ще се изправят пред урните в неделя, за да изберат ново Велико национално събрание. Резултатът е ясен – трети мандат за управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКП). Единственото, което не знаем, е на колко голямо мнозинство ще се радва партията. Но интересното идва след това. Задава се конституционна промяна — или дори съвсем нов основен закон. Опозиционната Нарднорепубликанска партия (CHP) и мнозина либерални медии и интелектуалци обвиняват премиера Ердоган в жажда за неограничена власт. Витае страх от установяването на авторитарен режим по путински образец и от установяване на консервативни порядки в обществото (все по-малко заведения, където свободно се сервира алкохол в провинцията). За АКП пък новата конституция е пътят за задълбочаването на демократичните промени, за трайното решаване на Кюрдския въпрос (кюрдската Партия на мира и демокрацията е на друго мнение), както и за устойчив икономически растеж — чак до 2023 г., когато се навършват сто години от провъзгласяването на Турция за република.

Тези и други въпроси разглежда в детайли новият доклад на Европейския съвет за външна политика под заглавие Какво мисли Турция?, на който имам удоволствието да съм редактор (за мое съжаление не успях да присъствам на представянето на доклада поради ангажименти, но със сигурност скоро ще го прочета целия- бел. Руслан). Докладът е съвместен проект с Центъра за либерални стратегии в София и немската фондация Меркатор. Той съдържа девет статии с автори известни турски политически коментатори, интелектуалци, университетски преподаватели, политици и журналисти. В раздела за идентичността на Турция са включени есета от прочутия колумнист и блогър Мустафа Акьол (“Кои са турците?”) и на Айше Кадъолу (Университет Сабанджъ) и Орхан Мироолу, известен кюрдски интелектуалец, за историческите травми на Турция и Кюрдския въпрос. Следва дебатът дали Турция се демократизира или е направила завой назад. Първата теза отстоява Шахин Алпай, познат от страниците на английското издание на в-к ЗАМАН. От другата стана са Хакан Алтънай, бивш директор на “Отворено общество” в Турция и кметът на Диарбекир Осман Байдемир, един от най-изяваните кюрдски политици. Внимание е отделено и на външната политика на Турция: сборникът съдържа статии на Ибрахим Калън (съветник на Ердоган по въпросите на международната политика, наследил на този пост небезизвестния Ахмед Давутоолу), Атила Ералп (един от доайените в изучаването на ЕС в Турция) и Зерин Торун, Суат Кънъклъолу и Соли Йозел. Докато Калън и Кънъклъолу виждат новата турска политика към съседите като успех, Йозел, а заедно с него и послеслова на Иван Кръстев, твърдят, че Арабската пролет е сериозно предизвикателство за досегашния подход на Анкара към Близкия изток.

Доклада на английски език, надяваме се скоро и на български:

What does Turkey think?

Epic Games, разработчикът на Gears of War, наскоро уведоми своите потребителите, че сайтът и официалния форум са били хакнати. Атаката не е била толкова сериозна колкото на Sony и хакерите са били способни да получат само имейлите и криптираните пароли на потребителите. За щастие никакви номера на кредитни карти не са се съхранявали на техните сайтове. Криптираните пароли не са позволили достъп на хакерите до нито един акаунт. Но могат да бъдат декриптирани, чрез т.нар. brute force техники. Единствената полезна информация, която те са получили са имейлите, които в този случай се явяват и потребителски имена. Като предпазна мярка, потребителите трябва да сменят паролата си. От Epic вече са рестартирали паролите на всичките потребители във форума. Всички потребители са получили имейл от Тим Суини, създателя на Epic Games, уведомявайки ги за рестартираните пароли. Не беше споменато нищо относно идентичността на нападателите и никой не е поел отговорност до този момент.

Прошко Прошков, кандидат-кандидат-кмет на София в интервю, по темата за трафика:

Примерът на Виена е показателен. Аз лично съм потресен от ефекта от това решение. Намалиха се широчините на улиците, като по-голямата част остана за транспорт и за велосипедисти. Останалата по-малка част, остана за автомобили. Там се движат по-бързо, отколкото преди. Автомобилният транспорт, това специалистите го казват, е като газ, колкото повече разширяваш пространството, той го запълва цялото. По същия начин ако ние говорим за кръстовища на две нива, които трябва да има някъде едно-две и нонстоп разширяване на булеварди, то накрая ще изпаднем в тотален колапс.

Реакцията на „прогресивната българска мисъл“ е рисуване на размазани човечета и чудене, как може така да се е „гипсирал от притеснение“ пред интервюиращия.

А човекът си е абсолютно прав. Много европейски градове (виждал съм го на живо в Германия също) прилагат такъв подход. Не може постоянно да се мисли как да се угоди на шофьорите, защото така само се окуражава непрекъснато ползване на колата – най-неефективния градски транспорт от гледна точка на мястото.
Особено в центъра на улиците колите трябва да отстъпят на велоалея и/или тротоар. Ако улицата е двупосочна – да стане еднопосочна а другото платно да е за алтернативен транспорт ако е четирилентова – пак може да отстъпи място на велоалея и бус-лента.
При наличието на метро, карането на кола в центъра трябва да е изключение, а не правило. Практиката наистина показва, че по-тесните улици всъщност намаляват трафика. Някой хора не разбират, че не може навсякъде да има магистрали и понякога трябва да слизат от колите…

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Британски студент се е заел да съди Apple с обвинението, че компанията е откраднала идеята му за App, която той им предложил година по-рано. Двадесетгодишният Грег Хюс е сътворил апликация наречена Wi-Fi Sync, която позволява връзка между компютър и iPhone. Младежът казва, че когато е подал заявка програмата да се появи в App магазина на Apple с него се свързал член на компанията, който отказал офертата заради „проблеми със сигурността“. „Дори ми поискаха CV“, казва Хюс. Още тогава момчето дава интервю в местен вестник, където казва, че „Apple най-вероятно ще пуснат собствена услуга с тази функционалност“. Поради това той решава да даде апликацията на магазин за откючени телефони, като една продажба там му печели по $9.99. В първите два месеца Хюс успява да направи 80 000 паунда, като до момента е продал цели 50 000 копия. Както бе предрекъл младежът Apple пуснаха такава апликация за iOS 5. Изненадата за Хюс обаче идва от факта, че апликацията се казва Wi-Fi Sync, а логото е практически идентично с това, което той е направил за собствената си програма. „Очевино бях доста шокиран. Продавам абсолютно същият продукт вече от година. Още повече, че Apple знаят този малък факт, тъй като лично им предложих програмата.“ Компанията все още не е отговорила на предявените обвинения.