Как четеш: Надя Петкова

Надя Петкова е едно от новите имена, които ще срещаш в "Аз чета", предимно с ревюта на български книги. Затова трябва да ти я представим задължително. Предстои й да бъде трети курс, профил „Журналистика” в специалността Масови комуникации в Нов български университет. В момента е стажант във вестник Култура, но знае какво е да си от другата страна на журналистическата барикада, защото е била и в PR агенция. Вижте отговорите на Надя, за да разберете защо в последно време чете почти само българска литература. ("Когато не ми се налага да търча напред-назад по разни културни събития.)

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Естествено, че да! Когато се хвана да чета сериозно, откарвам по 5-6 часа в четене, прияжда ми се, нормално е. Шоколад, плодове, кисело мляко, супа… Защо да губя време само да ям, като мога да ям и да чета едновременно? :P Понякога в манията си да не си изцапам книгата се стига и до куриози като пиене на таратор от шише, ядене на чипс с лъжица от купичка или пък начупен на парченца шоколад с вилица. А всъщност доста често си приготвям цял обяд и си го слагам в една тава, с която, сложена в скута, сядам на балкона.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Наскоро убийствените дози от по литър силно захаросан горещ шоколад бяха заменени от новооткрития чар на кафето, или по-точно… на бялото фрапе. Пия по 3-4 чаши фрапе на ден, а когато има, пия и фреш/шейк с каквито плодове разполагаме вкъщи (ягоди, банани, портокали).

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Да, особено напоследък доста си отбелязвам, така помня повече. Първо си отбелязвам с една черта отстрани пасажа, който ми е харесал, а след като прочета книгата, се връщам отначало, преглеждам всичко отбелязано и си преписвам в едно тефтерче нещата, които са ми допаднали най-много. Някои бисери си струват запомнянето, определено!

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Никога не подгъвам, общо взето пъхам каквото дойде… Билети, фиби, дори телефона съм си слагала (и съответно – изтървавала от книгата в последствие). Ако трябва да стана само за малко, оставям книгата отворена на бюрото/пода/леглото. Рядко се стремя да запомня страницата.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
На периоди съм. До неотдавна четях основно нехудожествена, но взе да ми омръзва. Сега съм се отдала изцяло на художествена, с изключения само по необходимост.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Не държа, ако държах, това щеше да изключва непрекъснатото четене по пътя към спирката, в маршрутките, по кафетата, в дупките между една и друга среща :)

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Много рядко, гледам да дочитам всичко докрай. Понякога цяла книга си струва заради една страница, стига да имаш нервите да дочетеш цялата. Пример – „Черната кутия” на Алек Попов. 380-те страници се оправдаха от приблизително 6 страници от една глава.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Винаги си нося молив с мен и записвам непознатите думи на първата страница до заглавието, след това ги изтривам чак след като съм ги преписала в същото онова тефтерче и в последствие (когато ми се занимава) проверявам значението. Така де, установих, че не знам точния смисъл на ужасно много думи!

Какво четеш в момента?
В момента… Нищо, всъщност. Между последната и следващата книга съм. Това си има обяснение 2 въпроса по-надолу.

Коя е последната книга, която си купи?
„Алкохол” на Калин Терзийски от Базара на книгата в края на май. А преди това си купих още 7 други български, от които половината още си чакат реда.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Гледам да чета само по една книга и да не започвам нова, докато не я завърша. Причините са няколко – обикновено ако прекъсна книга по средата, значи не ми е достатъчно интересна, а и после връщането към нея често се проточва и се случва или да трябва да започна отначало, защото вече да не я помня, или изобщо никога да не я довърша.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
О, да! Мястото е ясно - на балкона към моята стая, на два черни пластмасови стола. Слагам си по една възглавница и си качвам краката. Това, разбира се, се случва само в топлите периоди от годината. Най-много обичам сутрешните часове между 8 и 12 и привечер междуу 5 и 7, с чаша фрапе или фреш. Мога да откарам така с часове. Иначе чета в леглото, с много възглавници и одеало. Преди заспиване не е препоръчително, защото чета в просъница и после не помня… А и често си изпускам книгата на главата.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Обикновено самостоятелни, в повечето случаи съм на мнение, че авторът трябва да е способен да събере сентенцията на това, което иска да каже, само в една книга.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Странно, но не. Напоследък препоръчвам Момчил Николов – „Кръглата риба”, но определено още не съм намерила Книгата или Автора, в които да се влюбя. По-скоро моментните ми настроения създават емоционални връзки с различни представители, но това трае за кратко и после се разлюбваме отново. Обикновено препоръчвам книгите според човека, предполагайки какво би му се харесало.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Има си някаква логика, която май само аз разбирам… От една страна ги разделям по жанрове – психология, философия и езотерика на един кюп, българската на друг и т.н., от друга страна – на принципа четено/нечетено/трябва да се прочете. Най-отпред слагам книгите, които чакат да бъдат прочетени, за да минава по-често погледа ми през тях и да се подсещам кое е следващо.

Следи отблизо ревютата на Надя Петкова и стани неин приятел в Читалнята.

Прочети цялата новина

Свързани новини: