Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Биографията на Ози Осбърн е от онези книги, които трябва да се прочетат, за да ни докажат колко сме скучни и предвидими и колко тесни са рамките на ежедневието ни.

"Ozzy. Без цензура" се състои от предговор, 10 глави и допълнителни материали, сред които е и пълната дискография и видеография на Джон Майкъл Осбърн, известен повече като Ozzy.

Главите са разделени тематично и въпреки това хронологията не губи своя ред. Най-фрапиращи, а съответно за мен и най-интересни, се оказаха "Прилеп от Ада?" и "Самоубийствено решение?", разкриващи факти, от които оставаш с отворена уста... А такива хич не са рядкост в живота на Ozzy, защото малко са хората, които могат да се "похвалят", че са отхапали главата на бял гълъб и дори на прилеп! Не всеки е обикалял пиян, облечен в зелената вечерна рокля на жена си, нито пък всеки е препикавал националната светиня на Тексас :)

Но колкото са забавните случки в ежедневието на изпълнителя, толкова са и трагичните. Рокаджията трудно преживява раздялата си с алкохола и една вечер под влиянието му просто съобщава на съпругата си: "Решихме, че трябва да си идеш!".

Винаги съм харесвала хората, които не се сливат с тълпата, а ярко изпъкват на нейния фон. Чист интерес, дори да не одобрявам дейстията и поведението им. Такъв е и небезизвестният Ози Осбърн - побъркан, странен, луд или просто не в ред!

Износ на електроенергия

До 1992 г. България бе планов вносител на електроенергия. Поради радикалните политически изменения (преминаването от държавно планова към пазарна икономика и последвалите социални изменения и миграционни вълни) потреблението на електроенергия в страната силно намаля. Появи се излишък на електропроизводствени мощности и от 1997 г. България се превърна в износител на електроенeргия, без да са строени нови електроцентрали. Максималният годишен износ достигна 7790 ГВтч през 2006 г. при условията на много влажна година. Последва спиране на трети и четвърти блок в АЕЦ „Козлодуй“. Експортните възможности намаляха до около 5000 ГВтч за година.

До средата на 2007 г. целият износ се реализираше от държавната Национална електрическа компания (НЕК). Разликата между изкупна и продажна цена се използваше за поевтиняване на електроенергията при националните потребители, въпреки че продажните цени бяха определяни чрез посредници, а не пряко с купувача. В резултат от дезинтеграцията на НЕК и безотговорни продажби на електроцентрали и електроразпределителни дружества на чужди собственици износът започна да преминава от НЕК към други търговци и да облагодетелства инвеститори и потребители зад граница в ущърб на националния потребител. Освен това в края на 2008 г. финансово-икономическата криза предизвика намаление на потреблението на електроенергия в Европа и в Турция, поради което търсенето на едро спадна и цените на износа достигнаха нивото на себестойността. От трета страна, следва обективно да се анализират съществуващите амбициозни програми в съседните страни за изграждане и разширяване на електроцентрали.

В резултат от споменатите процеси могат да се направят два извода.

► Доскорошният дефицит на електроенергия на Балканите се превръща в средносрочен излишък.

► Българската държава, съответно българският потребител, не е заинтересувана от строителство на нови електроцентрали за износ, защото вложените в тях средства напускат страната.

В заключение следва да се подчертае най-елементарният и в същото време най-съществен аргумент. Износ на енергоносители се извършва от страни, които имат залежи и добиват първичните енергийни ресурси, независимо дали това са петрол, газ, въглища, уран, водна или друга първична енергия, при това в разумни, устойчиви мащаби. Освен малко водна, вятърна и слънчева енергия България има залежи от лигнити и незначителни други изкопаеми ресурси. Те задоволяват около 30% от енергийните нужди на страната и не могат да бъдат сериозен източник на износ. Строителство на ядрени или други електроцентрали в България за целите на износа означава еднократен внос на изключително скъпо строителство, в това число на скъпо технологогично оборудване и инсталации, последвано от непрекъснат внос на гориво, преработването му и съхраняването на високорадиоактивни материали върху „земя като една човешка длан“. Всичкото това без гаранции за възстановяване на вложените капитали в срока на живот на електроцентралата.

Поради изложеното нито един разумно определян сценарий за развитие на електроенергетика в която и да е страна в света не съдържа в себе си вариант със строителство на електроцентрала на вносни горива, предназначена за износ на електроенергия: нито в Италия, нито в Гърция, нито дори в Зимбабве или „Нубия“.

Резултатът от мощностния и електроенергийния баланс показва огромен излишък от електропроизводствени мощности в България. Той е в резултат от вече реализираните инвестиции и ще се увеличава още повече, ако се реализират всички обявени инвестици-
онни намерения. Излишъкът вече обхваща и целия Балкански регион. Износът на електроенергия от съществуващите декапитализирани електроцентрали става нерентабилен, камо ли от самоцелно изградени нови скъпи мощности. Ето защо всички съществуващи проекти за изграждане на нови електропроизводствени мощности трябва да бъдат преоценени от гледна точка на тяхната необходимост и конкурентоспособност.Липсата на прираст в търсенето на електроенергия показва очевидната необходимост в препоръчителния сценарий за развитие да останат само обекти, които се конкурират с вариантите за модернизация на съществуващите електроцентрали.

А) По реда на появяване на нови агрегати в таблица започваме нашия анализ с най-големия и най-вреден за България проект: АЕЦ „Белене“. Приведените оценки не са нови за посветените в сагата „Белене“.

● Балансите показват, че незаконното събаряне на съществуващите строителни конструкции в „Белене“ и незаконно започнатото ново строителство на втора атомна централа не са били нужни за потребителите на електроенергия в страната. Едно изграждане на централата би увеличило съществуващия излишък в страната и региона с нови две хиляди мегавата и би довело до намалена използваемост на съществуващите и новоизградените мощности, което ще предизвика невъзстановяване на вложените средства в „Белене“ и фалити за производителите с неконкурентни цени. По споменатите вече причини досега не са намерени инвеститори, които да поемат пазарния риск за нейното изграждане. Националната електрическа компания бе декларирала, че гарантира частичното или цялостното изкупуване на електрическа енергия, произведена от централата, поне през следващите 15 години. Това означава, че към негативите от досегашните дългосрочни договори на НЕК ще се добавят нови.

При очаквана себестойност над 6 евроцента/кВтч държавата гарантира (поема пазарен риск) около 12–13 млрд. евро. Ако към тази сума се добави и декларираното 50% участие в разходите за строителство в размер на 8–10 млрд. евро, изграждането на АЕЦ „Белене“ води до фантастично икономическо бреме върху седемте милиона и петстотин хиляди жители, присъединени чрез над три милиона и половина обществени и частни електромера към мрежите в страната.

Не е спазен чл. 46 (1) от Закона за безопасното използване на ядрената енергия.Полезно е да се отбележи, че в основния документ за енергийната политика на Европейската общност себестойността на произвежданата от AEЦ електроенергия до 2030 г. остава 4–4.5 евроцента/кВч, а в европейската база данни за енергийни технологии D.04.1. инвестициите на единица ядрени мощности до 1300 МВт са 1850 евро/кВт eлектрическа мощност, което значи, че АЕЦ „Белене“ би следвало да струва под 4, а не 10 млрд. евро.

● Държавните гаранции и молбата за държавен заем сами по себе си са в противоречие с Илюстративната ядрена програма на EO, където в раздела „Финансови проблеми“ изрично е подчертано: „Важно е да се осигури, че в EO ядрените енергийни проекти няма да бъдат подпомагани от каквито и да са държавни субсидии“ („It is important to ensure in the EU that nuclear energy projects do not benefit from any State subsidy“). Как да обясним тогава защо поради затруднения с финансирането бившето правителство на България се обърна към Русия с молба за държавен заем около 4 млрд. евро за изграждането на централа, която до 2030 г. не е необходима за националното електропотребление?

● Понастоящем енергийната зависимост на България е около 72% при 100% за суровия нефт, природния газ и вноса на ядрено гориво от Русия. Изграждането на АЕЦ „Белене“ и експлоатацията и` ще увеличат енергийната зависимост на страната от Русия, което е в противоречие с политиката за национална сигурност и политиката на EO за намаляване
на енергийната зависимост;

● Както вече стана ясно, големите единични мощности изискват също толкова големи резервни мощности. Това означава, че 1000 МВт в други електроцентрали стоят в резерв и само при повреда на основната мощност се включват. Такава резервна мощност има само 300–400 часа използваемост през годината и изобщо не възстановява инвестициите. Но у нас такова допълнително резервиране се заплаща от крайните потребители и електренергията се оскъпява, без да е получено съгласието им. (Непрекъснато поддържаната резервна мощност от 1000 МВт трябва да може да се въведе до 15 минути след изключване на работещия агрегат и да продължи да работи до неговото възстановяване, което може да бъде след седмици. У нас първоначалното резервиране се реализира предимно от ВЕЦ. След 6–8 часа водният лимит на резервиращите ВЕЦ се изчерпва и те трябва да бъдат заместени от студен резерв в ТЕЦ. Това означава, че у нас се поддържа и заплаща двойно по-голяма резервна мощност. За смекчаване оскъпяването на електроенергията при крайния потребител следва да се преоцени съществуващата методика за резервиране.)

● За страната не са приемливи единични енергийни мощности, по-големи от 400 МВт, с известни компромиси 600–700 МВт, защото застрашават динамичната устойчивост на електроенергийната система и намаляват надеждността на електродоставянето.

● За навлизане на енергийния пазар към 2035 г. понастоящем група от 10 страни разработват шест типа ядрени реактори 4-то поколение – високотемпературни с възможност и за производство на водород, значително по-енергоефективни или използващи затворен горивен цикъл, където ядрените отпадъци са или частично, или напълно рециклирани. Втора цел на тези разработки е намаляване на капиталоемкостта и експлоатационните разходи, като се предполага, че АЕЦ с такива реактори ще се експлоатира в продължение на 60 години.

Поради изложените главни причини вариантът за изграждане на АЕЦ „Белене“ бе изваден от препоръчителния сценарий за електроенергийно развитие на страната до 2030 г.

Като започнах с приготвянето на сладоледи и готвенето с цветя, то не мога да пропусна още един десерт на Силвена Роу, в който присъстват и ягоди. Авторът съчетава свежия червен плод с аромат на хибискус, познат повече като чай каркаде. Изсушените цветове бързо оцветяват в пурпурно червено дори студена вода, а когато се запарят цветът става интензивен и пленителен. На фона на залязващото слънце, отразяващо златни искри в стъклената чаша чай, денят може да завърши спокойно и с мекота като съблазнителен танц.

За съжаление все още приемам чая като напитка за студените дни, а с все по-жаркото слънце предпочитам по-студени напитки. Вариантът за студен чай също е решение, което понякога удостоявам с практическо приложение. Но само понякога. Друго е да си приготвя домашен сладолед, който макар и с малко кристалчета е много добър избор за летен десерт. Още повече, че в него има парченца от любимите ми ягоди.

Днес е моят ден! Празнувам със свеж плодов вкус и цветен аромат. Разгарящи се страсти. Разхлаждаща целувка. И нека ме изгаря слънцето над мен!

Сладолед с ягоди и хибискус

Адаптирано от книгата Purple Citrus & Sweet Perfume

Този сладолед не е така кремообразен, като сладоледът с рози. Определям го като нещо средно между сладолед и сорбе. Причините са малкото наличие на жълтъци и това, че сместа не се вари до сгъстяване.

За по-плътен сладолед може да се добавят още 2-3 жълтъка, а сместа за сладоледа да се свари предварително на крем, както в предишната рецепта.

Дозите са за 6 порции.

Продукти:

• 2 жълтъка, от яйца от свободно отглеждани кокошки
• 4 супени лъжици захар
• 500 мл. сладкарска сметана
• 200 мл. пълномаслено прясно мляко
• 3 супени лъжици изсушени цветове хибискус
• 300 гр. ягоди, нарязани на дребни парчета

Жълтъците се разбиват със захарта докато се сгъстят и изсветлеят.

В тенджера се смесват сметаната, прясното мляко и цветовете хибискус. Загряват се на умерен огън до завиране. Махат се огъня и сместа се оставя за 10-15 минути, за да се отдели аромата на хибискуса. След това се прецежда.

Още топлата млечна смес се добавя към разбитите жълтъци по малко и при непрекъснато бъркане. Всичко се обърква много добре. В този момента сместа може да се върне на котлона на умерена температура и да се сгъсти при непрекъснато бъркане.

Накрая в сместа се добавят ягодите. Изсипва се в подходяща кутия и се слага във фризер. Разбърква се на всеки 30 минути за първите 2 часа или на по-често за повече време ако има възможност.

Преди да се сервира, сладоледа се оставя за няколко минути на стайна температура за да се отпусне.

Сладолед с ягоди и хибискус от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Милен Радев

Изпълних нощес своя мечта, носена от десетилетия и все отлагана поради липса на технически възможности и време.

През 1987 г. успях през руските заглушителите на територията на тогавашното ГДР да запиша по време на нощно повторение по радио Свобода, авторското четене на поемата “Сквозь прощальные слезы” от поета Тимур Кибиров. От тогава насам той стана за мен най-близката поетична фигура в рускоезичното културно пространство. Колкото и да е на пръв поглед различен, в много отношения виждам в него легитимен наследник на Осип Манделщам. Почти едночасовото предаване бе сред най-силното, което съм слушал и записвал от Радио “Свобода” – ранно “мултимедийно” произведение от поезия, музика и гласово изпълнение. Негови автори бяха големият актьор и автор Юлиян Панич и писателят Сергей Юренен.

През 1995 г. можах да присъствам на четене на Тимур Кибиров в Берлин, след което той, като разбра отчаянието ми, че не мога никъде да намеря текста на поемата, спонтанно ми подари авторския си екземпляр с мил надпис.

Едва сега успях да дигитализирам касетофонния и калпав стар архивен запис. Комбинирах го с помощта на съвършено невъобразимите дори преди 10 години компютърни възможности с някои изображения – субективно и реакционно подбрани от интернет. Извинявам се на непознатите автори на снимките за нарушаването с напълно идеална цел на тяхното авторско право. Готов съм веднага да спомена с почит и благодарност всеки, който предяви претенции. Със сигурност това е единственият в момента запис на историческото четене, заминало в ефира заедно със старата “Свобода”…

Най-голямата благодарност дължа на фантастично талантливия, чувствителен, остроумен и читав човек Тимур Юриевич Кибиров.

 

 

Тъй като записът е далеч от оптимален и не всичко се разбира дори от изкушено в руския език ухо, съм качил тук целия текст на поемата, като препоръчвам той да се отвори в друг прозорец и да се следи паралелно – с едно око, текста, с друго око видеоекрана тук, с главата и сърцето – съдържанието на тази поема, която е като че ли епитаф на живота на всички ни през онези години.

Временното правителство в Тунис най-накрая постигна съгласие кога да бъдат изборите в страната.

След ожесточени спорове се постигна консенсус между политическите партии за провеждане на първите избори след падането на Бен Али. Датата е 23 октомври, обяви министър-председателят на Тунис. Срещу критиките, че се протака изборният процес, той заяви:

“Имаме две възможности: или да се проведат изборите на 24 юли под надзора на министерството на вътрешните работи, или да се удържи до 23 октомври и да има свободни и прозрачни избори”.

Очаква се Комисията по изпълнение на целите на Революцията да следи изцяло изборния процес за злоупотреби. Със сигурност опозицията ще е безпощадна. Повече тук - Tunisia postpones elections, By Monia Ghanmi for Magharebia in Tunis – 09/06/11

 

 

Сквозь прощальные слезы

Тимур Кибиров

Людмиле Кибировой

«Когда погребают эпоху,
Надгробный псалом не звучит,
Крапиве, чертополоху
Украсить ее предстоит.

………………………………………

А после она выплывает,
Как труп на весенней реке, —
Но матери сын не узнает,
И внук, отвернется в тоске.»

АННА АХМАТОВА

ВСТУПЛЕНИЕ

Пахнет дело мое керосином,
Керосинкой, сторонкой родной,
Пахнет «Шипром», как бритый мужчина,
И как женщина, — «Красной Москвой»

(Той, на крышечке с кисточкой), мылом,
Банным мылом да банным листом,
Общепитской подливкой, гарниром,
Пахнет булочной там, за углом.

Чуешь, чуешь, чем пахнет? — Я чую,
Чую, Господи, нос не зажму —
«Беломором», Сучаном, Вилюем,
Домом отдыха в синем Крыму!

Пахнет вываркой, стиркою, синькой,
И на ВДНХ шашлыком,
И глотком пертусина, и свинкой,
И трофейным австрийским ковром,

Свежеглаженым галстуком алым,
Звонким штандыром на пустыре,
И вокзалом, и актовым залом,
И сиренью у нас на дворе.

Чуешь, сволочь, чем пахнет? — Еще бы!
Мне ли, местному, нос воротить? —
Политурой, промасленной робой,
Русским духом, едрить-колотить!

Вкусным дымом пистонов, карбидом,
Горем луковым и огурцом,
Бигудями буфетчицы Лиды,
Русским духом, и страхом, и мхом.

Заскорузлой подмышкой мундира,
И гостиницей в Йошкар-Оле,
И соляркою, и комбижиром
В феврале на холодной заре,

И антоновкой ближе к Калуге,
И в моздокской степи анашой,
Чуешь, сука, чем пахнет?! — и вьюгой,
Ой, вьюгой, воркутинской пургой!

Пахнет, Боже, сосновой смолою,
Ближнем боем да раной гнилой,
Колбасой, колбасой, колбасою,
Колбасой — все равно колбасой!

Неподмытым общаговским блудом,
И бензином в попутке ночной,
Пахнет Родиной — чуешь ли? — чудом,
Чудом, ладаном. Вестью Благой!

Хлоркой в пристанционном сортире,
Хвоей в предновогоднем метро.
Постным маслом в соседской квартире
(Как живут они там впятером?

Как ругаются страшно, дерутся…).
Чуешь — Русью, дымком, портвешком,
Ветеранами трех революций.
И еще — леденцом-петушком,

Пахнет танцами в клубе совхозном
(Ох, напрасно пришли мы сюда!),
Клейкой клятвой листвы, туберозной
Пахнет горечью, и никогда,

Навсегда — канифолью и пухом,
Шубой, Шубертом…. Ну, — задолбал!
Пиром духа, пацан, пиром духа,
Как Некрасов В.Н. написал!

Пахнет МХАТом и пахнет бытовкой,
Люберецким дурным кулаком,
Елисеевским и Третьяковкой,
Русью пахнет, судьбою, говном.

Черным кофе двойным в ЦДЛе.
- Врешь ты все! — Ну, какао в кафе.
И урлой, и сырою шинелью
В полночь на гарнизонной губе.

Хлорпикрином, заманом, зарином,
Гуталином на тяжкой кирзе,
И родимой землею, и глиной,
И судьбой, и пирожным безе.

Чуешь, чуешь, чем пахнет? – Конечно!
Чую, нюхаю — псиной и сном,
Сном мертвецким, похмельем кромешным,
Мутноватым грудным молоком!

Пахнет жареным, пахнет горелым
Аллергеном — греха не таи!
Пахнет дело мое, пахнет тело,
Пахнут слезы, Людмила, мои.

 

ГЛАВА I

Купим мы кровью счастье детей.
П.ЛАВРОВ

Спой же песню мне, Глеб Кржижановский!
Я сквозь слезы тебе подпою,
Подскулю тебе волком тамбовским
На краю, на родимом краю!

На краю, за фабричной заставой
Силы черные злобно гнетут.
Спой мне песню, парнишка кудрявый,
Нас ведь судьбы безвестные ждут.

Это есть наш последний, конечно,
И единственный, видимо, бой.
Цепи сбрасывай, друг мой сердешный,
Марш навстречу заре золотой!

Чтоб конфетки-бараночки каждый
Ел от пуза под крышей дворца —
Местью правой, священною жаждой
Немудрящие пышут сердца.

Смерть суровая злобным тиранам,
И жандармам, и лживым попам,
Юнкерам, гимназисткам румяным,
Толстым дачникам и буржуям!

Эх, заря без конца и без края,
Без конца и без края мечта!
Объясни же, какая такая
Овладела тобой правота?

Объясни мне, зачем, для чего же,
Растирая матросский плевок,
Корчит рожи Европе пригожей
Сын профессорский, Сашенька Блок?

Кепку комкает идол татарский,
Призывая к порядку Викжель,
Рвется Троцкий, трещит Луначарский,
Только их не боюсь я уже!

Я не с ними мирюсь на прощанье.
Их-то я не умею простить.
Но тебя на последнем свиданьи
Я не в силах ни в чем укорить!

Пой же, пой, обезумевший Павка,
И латыш, и жидок-коммисар,
Ясный сокол, визгливая шавка.
Голоштанная, злая комса!

Пой же, пой о лазоревых зорях,
Вшивота, в ледяном Сиваше.
Пой же, пой, мое горькое горе,
Кровь на вороте, рот до ушей!

Мой мечтатель-хохол окаянный,
Помнят псы-атаманы тебя,
Помнят гордые польские паны.
Только сам ты не помнишь себя.

Бледный, дохлый, со взором горящим,
Пой, селькор, при лучине своей,
Пой, придуманный, пой, настоящий
Глупый дедушка Милы моей!

Мой буденовец, чоновец юный,
Отложи «Капитал» хоть на миг,
Погляди же, как жалобно Бунин
На прощанье к сирени приник!

Погоди, я тебя ненавижу,
Не ори, комиссар, замолчи!
Черной молью, летучею мышью
Плачет дочь камергера в ночи!

И поет, что поломаны крылья,
Жгучей болью всю душу свело,
Кокаина серебряной пылью
Всю дорогу мою замело!

Из Кронштадта мы все, из Кронштадта,
На кронштадский мы брошены лед!
Месть суровая всем супостатам,
Ни единый из нас не уйдет!

И отравленным черным патроном
С черной челочкой Фани Каплан
На заводе, заметь — Михельсона!
Разряжает преступный наган.

Эй, поручик, подайте патроны,
Оболенский, налейте вина!
В тайном ларчике ваши погоны
Сохранит поэтесса одна.

Петька Анке показывал щечки,
Плыл Чапай по Уралу-реке.
Это есть наш последний денечек,
Блеск зари на холодном штыке!

И куда же ты, яблочко, катишь?
РВС, ВЧК, РКК.
Час расплаты настал, час расплаты,
Так что наша не дрогнет рука!

И, повысив звенящие шашки,
Рубанем ненавистных врагов —
Ты меня — от погона до пряжки,
Я тебя — от звезды до зубов.

Никогда уж не будут рабами
Коммунары в сосновых гробах,
В завтра светлое, в ясное пламя
Вы умчались на красных конях!

Хлопцы! Чьи же вы все-таки были?
Кто вас в бой, бестолковых, увлек?
Для чего вы со мною рубились,
Отчего я бежал наутек?

Стул в буржуйке потрескивал венский.
Под цыганский хмельной перебор
Пил в Констанце тапер Оболенский,
А в Берлине Голицын-шофер.

Бились, бились, товарищ, сражались.
Ни бельмеса, мой друг, ни аза.
Так чему ж вы сквозь дым улыбались,
Голубые дурные глаза?

Погоди, дуралей, погоди ты!
Ради Бога, послушай меня!
Вот оно, твое сердце, пробито
Возле ног вороного коня.

Пожелай же мне смерти мгновенной
Или раны — хотя б небольшой!
Угорелый мой брат, оглашенный,
Я не знаю, что делать с тобой.

Погоди, я тебя не обижу,
Спой мне тихо, а я подпою.
Я сквозь слезы прощальные вижу
Невиновную морду твою.

Погоди, мой товарищ, не надо.
Мы уже расквитались сполна.
Спой мне песню: Гренада, Гренада.
Спойте, мертвые губы: Грена…

 

ГЛАВА II

«Ты рядом, даль социализма…»
Б.ПАСТЕРНАК

Спойте песню мне, братья Покрассы!
Младшим братом я вам подпою.
Хлынут слезы нежданные сразу,
Затуманят решимость мою.

И жестокое, верное слово
В горле комом застрянет моем.
Толстоногая, спой мне, Орлова,
В синем небе над Красным Кремлем!

Спой мне, Клим в исполненьи Крючкова,
Белозубый танкист-тракторист,
Спой, приветливый и бестолковый
В брюках гольф иностранный турист!

Покоряя пространство и время,
Алый шелк развернув на ветру,
Пой, мое комсомольское племя,
Эй, кудрявая, пой поутру!

Заключенный каналоармеец,
Спой и ты, перекованный враг!
Светлый путь все верней и прямее!
Спойте хором, бедняк и средняк!

Про счастливых детишек колонны,
Про влюбленных в предутренней мгле,
Про снующие автофургоны
С аппетитною надписью «Хлеб».

Почтальон Харитоша примчится
По проселку на стан полевой.
Номер «Правды» — признались убийцы,
Не ушли от расплаты святой!

И по тундре, железной дороге
Мчит курьерский, колеса стучат,
Светлый путь нам ложится под ноги,
Льется песня задорных девчат!

На далеком лесном пограничье,
В доме отдыха в синем Крыму
Лейся, звонкая песня девичья,
Чтобы весело было Ему!

Так припомним кремлевского горца!
Он нас вырастил верных таких,
Что хватило и полразговорца,
Шевеления губ чумовых.

Выходи же мой друг, заводи же
Про этапы большого пути.
Выходи, я тебя не обижу.
Ненавижу тебя. Выходи.

Ах, серпастый ты мой, молоткастый,
Отчего ты свободе не рад,
О которой так часто, так часто
В лагерях до зари говорят?

Спой мне, ветер, про счастье и волю,
Звон подков по брусчатке святой,
Про партийный наказ комсомолу
И про маршала первого спой!

Праздник, праздник в соседнем колхозе!
Старый пасечник хмыкнул в усы,
Над арбузом жужжащие осы.
Гармонист подбирает басы,

Под цветущею яблоней свадьба —
Звеньевую берет бригадир!
Все бы петь тебе, радость, плясать бы
Да ходить в ДОСААФовский тир!

От успехов головокруженье!
Рано, рано трубить нам отбой!
Видишь, Маша, во мраке движенье?
Враг во тьме притаился ночной!

Там в ночи полыхают обрезы,
Там в муку подсыпают стекло,
У границы ярится агрессор,
Уклонисты ощерились зло!

Рыков с Радеком тянут во мраке
К сердцу Родины когти в крови!
За Ванцетти с бедняжкою Сакко
Отомсти! Отомсти! Отомсти!

Вот, гляди-ка ты — два капитана
За столом засиделись в ночи.
И один угрожает наганом,
А второй третьи сутки Молчит.

Капитан, капитан, улыбнитесь!
Гражданин капитан! Пощади!
Распишитесь вот тут. Распишитесь!!
Собирайся. Пощады не жди.

Это дедушка дедушку снова
На расстрел за измену ведет.
Но в мундире, запекшемся кровью,
Сам назавтра на нарах гниет.

Светлый путь поднимается в небо,
И пастух со свинаркой поет,
И чудак-академик нелепо
Все теряет, никак не найдет.

Он в пенсне старомодном, с бородкой,
Улыбается, тоже поет.
А потом исполняет чечетку
Славный артиллерийский расчет.

Микоян раскрывает страницы
Кулинарные — блещет крахмал,
Поросенок шипит, золотится,
Искрометный потеет бокал!

Ветчина, да икорка, да пайка,
Да баланда, да злой трудодень…
Спой мне, мальчик в спартаковской майке.
Спой, черемуха, спой мне, сирень!

Спой мне, ветер, веселый мой ветер,
Про красивых и гордых людей,
Что поют и смеются, как дети,
На просторах Отчизны своей!

Спой о том, как под солнцем свободы
Расцвели физкультура и спорт,
Как внимают Равелю народы,
И как шли мы по трапу на борт.

Кто привык за победу бороться,
Мою пайку отнимет и жрет.
Доходяга, конечно, загнется,
Но и тот, кто покрепче, дойдет.

Эх ты, волюшка, горькая водка,
Под бушлатиком белая вошь,
Эх, дешевая фотка-красотка,
Знаю, падла, меня ты не ждешь.

Да и писем моих не читаешь!
И встречать ты меня не придешь!
Ну а если придешь — не узнаешь,
А узнаешь — сама пропадешь.

Волга, Волга! За что меня взяли?
Ведь не волк я по крови своей!
На великом, на славном канале
Спой мне, ветер, про гордых людей!

Но все суше становится порох,
И никто никуда не уйдет.
И акын в прикаспийских просторах
О батыре Ежове поет.

 

ГЛАВА III

Я шел к тебе четыре года,
Я три державы покорил.
ИСАКОВСКИЙ

Спой же песню мне, Клава Шульженко,
Над притихшею темной Москвой,
Над сожженной врагом деревенькой,
Над наградой и раной сквозной!

Спой, мой дядя семнадцатилетний,
В черной раме на белой стене…
Беззаветный герой, безответный,
Как с тобой-то разделаться мне?

Не умею я петь про такое.
Не умею, комдив, хоть убей!
Целовать бы мне знамя родное
У священной могилы твоей.

Не считайте меня коммунистом!!
И фашистом прошу не считать!
Эх, танкисты мои, гармонисты.
Спойте, братцы. Я буду молчать.

Пой, гармоника, пой дорогая.
Я молчу. Только пули свистят.
Кровь родная, я все понимаю.
Сталинград, Сталинград, Сталинград.

Сталинград ведь!! Так что же мне делать?
Плакать плачу, а петь не могу…
В маскхалате своем красно-белом
Пой, пацан, на горячем снегу.

Сын полка, за кого же ты дрался?
Ну ответь, ну скажи — за кого?
С конармейскою шашкой бросался
За кого ты на «Тигр» броневой?

Впрочем, хватит! Ну хватит! Не надо,
Ну, нельзя мне об этом, земляк!..
Ты стоишь у обугленной хаты,
Еле держишься на костылях.

Чарка горькая. Старый осколок.
Сталинград ведь, пойми — Сталинград!
Ты прости — мне нельзя про такое,
Про такое мне лучше молчать.

 

ГЛАВА IV

Нет Ленина — вот это очень тяжко!
Е.ЕВТУШЕНКО

Спой мне, Бабаджанян беззаботный!
Сбацай твист мне, веселый Арно!
Подавившись слезой безотчетной,
Расплывусь я улыбкой дурной.

Спой же песню мне — рулатэ-рула!
Ох уж, рула ты, рула моя!
До свиданья, родной переулок!
Нас таежные манят края!

Все уже позади, мой ровесник,
Страшный Сталин и Гитлер-подлец.
Заводи молодежную песню
Про огонь комсомольских сердец!

Потому что народ мы бродячий,
И нельзя нам иначе, друзья,
Молодою любовью горячей
Мы согреем родные края.

Э-ге-ге, эге-гей, хали-гали!
Шик-модерн, Ив Монтан, хула-хуп!
Вновь открылись лазурные дали
За стеной коммунальных халуп.

Летка-енка ты мой Евтушенко!
Лонжюмо ты мое, Лонжюмо!
Уберите же Ленина с денег,
И слонят уберите с трюмо!

Шик-модерн, треугольная груша,
Треугольные стулья и стол!
Радиолу веселую слушай.
Буги-вуги, футбол, комсомол!

Барахолка моя, телогрейка,
Коммуналка в слезах и соплях.
Терешкова, и Белка и Стрелка
Надо мною поют в небесах!

Кукуруза-чудесница пляшет,
Королева совхозных полей,
И Пикассо нам радостно машет
Прихотливою кистью своей.

«Ленин» атомоход пролагает
Верный путь через льды и метель.
Только Родина слышит и знает
Чей там сын в облаках пролетел.

Телевизор в соседской квартире,
КВН, «Голубой огонек».
Спойте, спойте мне, физик и лирик,
Про романтику дальних дорог!

С рюкзаком за спиной молодою
Мы геологи оба с тобой.
Все мещане стремятся к покою,
Только нам по душе непокой!

Опускайся в глубины морские!
Поднимайся в небесную высь!
Где б мы ни были — с нами Россия!
Очень вовремя мы родились.

Так что — бесамэ, бесамэмуча!
Так крутись, веселись, хула-хуп!
Все светлее, товарищ, все лучше
Льется песня из девичьих губ!

И в кафе молодежном веселье —
Комсомольская свадьба идет!
Нас, любимая, ждет новоселье,
Ангара величавая ждет.

Юность на мотороллере мчится
Со «Спидолой» в спортивных руках!
Плащ болонья шумит, пузырится,
Луч играет на темных очках.

Парни, парни! Не в наших ли силах
Эту землю от НАТО сберечь?
Поклянемся ж у братской могилы
Щит хранить на петличках и меч!

Дядю Сэма с ужасною бомбой
Нарисуй мне, малыш, на листке,
Реваншиста, Батисту и Чомбе!
«Миру мир» подпиши в уголке!..

Добровольцы мои, комсомольцы!
Беспокойные ваши сердца
То сатурновы меряют кольца,
То скрипят портупеей отца,

То глядят вернисаж неизвестных,
В жарких спорах встречая рассвет…
Вслед гляжу я вам, добрым и честным.
Ничего-то в вас, мальчики, нет.

Ах, культ личности этой грузинской!
Много все же вреда он принес!
Но под светлый напев Кристалинской
Сладко дремлет кубанский колхоз.

Гнусных идолов сталинских скинем.
Кровь и прах с наших ног отряхнем.
Только о комсомольской богине
Спой мне — ах, это, брат, о другом.

Все равно мы умрем на гражданской —
Трынь да брынь — на гражданской умрем,
На венгерской, на пражской, душманской…
До свиданья, родимый райком!

Над Калугой, Рязанью, Казанью,
По-над баней — сиянье знамен!
Бабушка, отложи ты вязанье,
Научи танцевать чарльстон!

Че-че-че, ча-ча-ча, Че Гевара!
Вновь гитара поет и поет!
Вновь гитара, и вновь Че Гевара!
ЛЭП-500 над тайгою встает.

И встречает посланцев столица,
Зажигается Вечный огонь.
Ваня Бровкин, и Перепелица,
И Зиганшин поют под гармонь.

Накупивши нарядных матрешек,
Спой, Поль Робсон, про русскую мать!
Уберите же Ленина с трешек! —
Больше нечего нам пожелать!

И до счастья осталось немного —
Лишь догнать, перегнать как-нибудь,
Ну, давай, потихонечку трогай.
Только песню в пути не забудь.

Ах ты, бесамэ, ах, Че Гевара!
Каблучки по асфальту стучат.
И опять во дворе нашем старом
Нам пластинка поет про девчат.

Над бульваром хрущевское лето.
Караул у могильной плиты.
И на шпилечках с рыжей бабеттой
Королева идет красоты.

Заводите торшеры и столик,
Шик-модерн, целлофан, поролон.
Уберите вы Ленина только
С денег — он для сердец и знамен!

Ах, орлиного племени дети,
Все мечтать бы вам, все бы мечтать,
Все бы верить, любить беззаветно,
Брюки узкие рвать и метать.

Спой же песню, стиляжка дурная,
В брючках-дудочках, с конским хвостом,
Ты в душе-то ведь точно такая.
Спой мне — ах, это, брат, о другом!

Пой же солнцу и ветру навстречу.
Выходи, боевой стройотряд!
Вдоль по улочке нашей Заречной
Улетает восторженный взгляд.

Что ты смотришь, и что ты там видишь?
Что ты ждешь? — не пойму я никак.
Очень Сталина ты ненавидишь,
Очень Ленина любишь, дурак.

Каблучки в переулке знакомом
Все стучат по асфальту в тиши.
Люди Флинта с путевкой обкома
Что-то строят в таежной глуши.

Вьется переходящее знамя —
Семилетке салют боевой.
И гляжу я вам вслед со слезами —
Ничего-то в вас нет, ничего!

Трынь да брынь — вот и вся, ваша смелость!
На капустник меня не зови!
Но опять во дворе — что ж тут делать —
Мне пластинка поет о любви!

И навстречу заре уплывая,
По далекой реке Ангаре,
Льется песня от края до края!
И пластинка поет во дворе!

И покамест ходить я умею,
И пока я умею дышать.
Чуть прислушаюсь — и онемею!
Каблучки по асфальту стучат!

 

ЛИРИЧЕСКАЯ ИНТЕРМЕДИЯ

Смотрят замки, горы, долы
В глубь хрустальных рейнских вод.
Моцарт, Моцарт, друг веселый,
Под руку меня берет.

Час вечерний, луч прощальный,
Бьют на ратуше часы.
Облака над лесом дальним
Удивительной красы.

Легкий дым над черепицей,
Липы старые в цвету.
Ах, мой друг, пора проститься!
Моцарт! Скоро я уйду!

Моцарт! Скоро я уеду
За кибиткой кочевой.
У маркграфа на обеде
Я не буду, дорогой.

Передай поклон Миньоне.
Альманах оставь себе.
Друг любезный! Я на зоне
Буду помнить о тебе.

Знаешь край? Не знаешь края,
Где уж знать тебе его!
Там, над кровлей завывая,
Бьются бесы — кто кого!

Там такого мозельвейна
Поднесут тебе, дружок,
Что скопытишься мгновенно
Со своих прыгучих ног.

Там и холодно и страшно!
Там прекрасно! Там беда!
Друг мой, брат мой, ночью ясной
Там горит моя звезда.

Знаешь край? Я сам не знаю,
Что за край такой чудной,
Но туда, туда, туда я
Должен следовать, родной.

Кто куда — а я в Россию,
Я на родину щегла.
Иней белый, ситец синий.
Моцарт, Моцарт! Мне пора.

Кто о чем, а я о бане,
О кровавой бане я…
До свиданья, до свиданья!
Моцарт!Не забудь меня!

Я иду во имя жизни
На земле и в небесах,
В нашей радостной Отчизне,
В наших радужных лучах!

Ждет меня моя сторонка,
Край невыносимый мой!
Моцарт рассмеялся звонко:
«Что ж, и я не прочь с тобой!»

Моцарт, друг ты мой сердечный,
Таракан запечный мой!
Что ты гонишь, дух беспечный,
Сын гармонии святой!

Ну куда тебя такого?
Слишком глуп ты, слишком юн.
Что для русского здорово,
То для немца карачун!

Нет уж! Надо расставаться!
Полно, херц, майн херц, уймись!
Больше нечего бояться.
Будет смерть и будет жизнь.

Будет, будет звук тончайший
По-над бездною лететь,
И во мраке глубочайшем
Луч легчайший будет петь!

Так прощай же! За горою
Ворон каркает ночной.
Моцарт, Моцарт, Бог с тобою!
Бог с тобою и со мной!

Моцарт слушал со вниманьем.
Опечалился слегка.
«Что ж, прощай. Но на прощанье
На, возьми бурундука!

В час печали, в час отчайнья
Он тебя утешит, друг,
Мой пушистый, золотистый,
Мой волшебный бурундук!

Вот он, зверик мой послушный,
Глазки умные блестят,
Щиплют струны лапки шустры
И по клавишам стучат!»

Ай, спасибо, Моцарт, милый,
Ах, прекрасный бурундук!
До свиданья! До могилы
Я с тобой, любезный друг!

И иду, иду в Россию.
Оглянулся — он стоит.
Сквозь пространства роковые
Моцарт мне вослед глядит.

Машет, машет треуголкой,
В золотом луче горя,
И ему со Вшивой Горки
Помахал ушанкой я.

Гадом буду — не забуду
Нашей дружбы, корешок,
Ведь всегда, везде со мною
Твой смешной бурундучок.

И под ватничком пригревшись.
Лапки шустрые сложив,
Он поет, и я шагаю
Под волшебный тот мотив.

 

ГЛАВА V

Час мужества пробил на наших часах…
АННА АХМАТОВА

Что ж, давай, мой Шаинский веселый.
Впрочем, ну тебя на фиг! Молчи!
Все закончено. В частности, школа.
Шейк на танцах платформой стучит.

БАМ, БАМ, БАМ! Слышишь, время запело?
БАМ да БАМ, ОСВ, миру мир!
Развитой, мой, реальный и зрелый,
БАМ мой, БАМ, Коопторг да ОВИР.

Ах, мой хаер, заветный мой хаер.
Как тебя деканат обкарнал!
Юность бедная, бикса плохая.
Супер райфл, супер стар, «Солнцедар».

— Что там слышно? — Меняют кого-то
На Альенде. — Да он ведь убит?!
— Значит на Пиночета! —Да что ты!!
Пиночет-то ведь главный бандит!!

Пиночет. Голубые гитары.
Озирая родную дыру,
Я стою, избежав семинара,
У пивного ларька поутру.

Ах, Лефортово, золотце, осень…
Той же ночью в вагоне пустом
Зуб мне вышибет дембель-матросик,
Впрочем, надо сказать, поделом.

А потом, а потом ХХV-й
Съезд прочмокал и ХХVI-й,
И покинули хаты ребята,
Чтобы землю в Афгане… Постой!

Хватит! Что ты, ей-богу. Не надо.
Спой мне что-нибудь. — Нечего спеть.
Все ведь кончено. Радость-отрада,
Нам уже ничего не успеть!

Все ведь кончено. Так и запишем -
Не сбылась вековая мечта.
Тише, тише! Пожалуйста, тише!
Не кричи, ветеран-простота.

Город Солнца и Солнечный Город,
Где Незнайка на кнопочки жал, —
Все закончено. В Солнечногорске
Строят баню и автовокзал.

В парке солнечногорском на танцах
Твой мотив не канает, земляк!
А в кино юморят итальянцы,
А в душе — мутота и бардак.

Все ведь кончено. Зла не хватает.
Зря мы только смешили людей.
И «Союз-Апполон» проплывает
Над черпацкой пилоткой моей.

Мама Сталина просит не трогать,
Бедный папа рукою махнул.
Дорогие мои! Ради Бога!
Ненарошно я вас обманул!

Все ведь кончено. Выкрась да выбрось.
Перестрой, разотри и забудь!
Изо всех своих славных калибров
Дай, Коммуна, прощальный салют!

Змий зеленый пяту твою гложет,
Оплетает твой бюст дорогой -
Это есть наш последний, ну может,
Предпоследний решительный бой.

Рейганомика блещет улыбкой,
Аж мурашки бегут по спине.
Ах, минтай, моя добрая рыбка!
Что тобою закусывать мне?

И могучим кентавром взъярился
(это Пригов накликал беду!),
Рональд Рейган на нас навалился!
Спой мне что-нибудь, хау ду ю ду!

Рональд Рейган — весны он цветенье!
Рональд Рейган — победы он клич!
Ты уже потерпел пораженье,
Мой Черненко Владимир Ильич!

Значит, сны Веры Палны — не в руку,
Павка с Павликом гибли зазря,
Зря Мичурин продвинул науку,
Зря над нами пылала заря!

И кремлевский мечтатель напрасно
Вешал на уши злую лапшу
Ходокам и английским фантастам,
И напрасно я это пишу!

И другого пути у нас нету!
Паровоз наш в тупик прилетел,
На запасном пути беспросветном
Бронепоезд напрасно ревел!

Остановки в коммуне не будет!
Поезд дальше вообще не пойдет!
Выходите, дурацкие люди,
Возвращайтесь, родные, вперед.

Все ведь кончено. Хлеб с маргарином,
Призрак бродит по Африке лишь.
В два часа подойди к магазину,
Погляди и подумай, малыш.

Как-то грустно, и как-то ужасно.
Что-то будет у нас впереди?
Все напрасно. Все очень опасно.
Погоди, тракторист, погоди!..

Мне б злорадствовать, мне б издеваться
Над районной культуры дворцом.
Над рекламой цветной облигаций.
Над линялым твоим кумачом.

Над туристами из Усть-Илима
В Будапеште у ярких витрин.
Над словами отца Питирима,
Что народ наш советский един,

Над твоей Госприемкою сраной,
Над гостиницей в Йошкар-Оле,
Над растерянным, злым ветераном
Перед парочкой навеселе,

Над вестями о зерно-бобовых,
Над речами на съезде СП,
Над твоей сединой бестолковой,
Над своею любовью к тебе.

Над дебильною мощью Госснаба
Хохотать бы мне что было сил —
Да некрасовский скорбный анапест
Носоглотку слезами забил.

Все ведь кончено. Значит — сначала.
Все сначала — Ермак да кабак,
Чудь да меря, да мало-помалу
Петербугский, голштинский табак.

Чудь да меря. Фома да Емеля.
Переселок. Пустырь. Буерак.
Все ведь кончено. -Нечего делать.
Руку в реку. А за руку — рак.

 

ЭПИЛОГ

Господь, благослови мою Россию,
Спаси и сохрани мою Россию,
В особенности — Милу и Шапиро.
И прочую спаси, Господь, Россию.

Дениску, и Олежку, и Бориску,
Сережку и уролога Лариску,
Всех Лен, и Айзенбергов с Рубинштейнами,
И злую продавщицу бакалейную.

И пьяницу с пятном у левой вытачки,
И Пригова с Сухотиным, и Витечку,
И Каменцевых с Башлачевым Сашечкой,
И инженера Кислякова Сашечку,

А.И., А.Ю., А.А. и прочих Кобзевых,
И бригадира рыжего колхозного,
Сопровского, Гандлевского и Бржевского,
И Фильку, и Сережку Чепилевского.

Благослови же, Господи, Россию!
В особенности, Милу и Шапиро,
Шапиро и Кибирову Людмилу!

И Семушку с Варварой, и Семеныча,
Натаныча, Чачко и Файбисовича,
С.Хренова, Булатова, Васильева,
И Туркина, и Гуголева сильного,

Сестренку, папу, маму и покойников,
И бабушку, и Алика с Набоковым,
И Пушкина, и Н. и В. Некрасовых,
И рядового Масича атасного.

Малкову, и Борисову прелестную,
И ту, уже не помню, неизвестную,
Спаси, Иисус, микрорайон Беляево!
Ну а Черненко как же? — Да не знаю я!

Ну и Черненко, если образумится!
Спаси, Иисусе, Родину неумную!
И умную спаси, Иисусе, Родину!
Березки, и осины, и смородину!

Благослови же, Господи, Россию,
В особенности Милу и Шапиро,
Шапиро Мишу и Шапиро Иру!

Олежку, и Сережку и так далее!
И Жаннку, и Анжелку и так далее!
Сазонова сержанта и так далее!
И Чуню, и Дениску и так далее!
В особенности — Англию с Италией,

Америку и Юлю с Вероникою!
Спаси, Иисусе, Родину великую!
Спаси, Господь, неловкую Россию,
И Подлипчук, и Милу, и Шапиро,
И ветерана в стареньком мундире!

Спаси, Господь, несчастного Черненко!
Прости, Господь, опасного Черненко!
Мудацкого, уродского Черненко!

Ведь мы еще глупы и молоденьки,
И мы еще исправимся, Иисусе!

Господь! Прости Советскому Союзу!

 

КОНЕЦ

1987 г.

Кресненското дефиле е сред най-красивите местности в България. Стръмните склонове на Пирин са разсечени от Струма, в резултат на което са се оголили живописни скали, а бързеите, които реката образува, са атрактивно място за любителите на рафтинга. Пейзажите са изключително красиви. Толкова, че е трудно да съсредоточиш вниманието си върху тесния криволичещ път, по който зле възпитани шофьори често те изтласкват встрани, изпреварвайки необмислено и безотговорно.

Фокусът позволява сигурни маневри и сравнително висока скорост, а дори и капка здрав разум е достатъчна, за да избягвате скорости над 80-90 км/ч.

Учудващо е защо основната пътна артерия към Гърция всъщност е обикновен, тесен, еднолентов, двупосочен, а вероятно и второкласен път с множество рискови участъци.

Противно на очакванията, Сандански не блесна особено с архитектура или пейзаж, но скоро след него идват наистина красиви гледки. Неусетно, криволичещият път ви отвежда до разклона за Мелник и Рожен. Препоръчвам ви тази отбивка. Тук гледката е впечатляваща!..

Предлагам ви няколко фотографии от пътя през Кресненския пролом до Кърланово — едно много красиво, самобитно селце. Предполагам, че е сред най-малките в България. Ерозиралите хребети на хълмовете, наподобяващи пирамиди, се забиват в облаците и светят в златисто, огрени от лъчите на залязващото слънце. Хората са дружелюбни, даже кучетата не те лаят, а въртят приятелски опашка. За съжаление, даже прасенцето Джоко е много доверчиво, без да подозира какво го чака по Коледа... По залез, пейките, край старите къщи опустяват, а селото замръква, подготвяйки се за новия ден.

След Кърланово наближавате Рожен, Роженския манастир и гроба на Яне Сандански, за които ще ви разкажа утре...

Разработчиците на популярния уеб браузър Firefox възнамеряват да повишат ефективността на своя продукт по отношение на използваните от него системни ресурси. Много потребители все по-често обвиняват програмистите, че се отнасят небрежно към все по-голямото потребление от браузъра на хардуерни ресурси и че след излизането на третата му версия консумацията на оперативна памет и процесорна мощ във Firefox непрекъснато се увеличава. Отчитайки все по-многобройните оплаквания, от Mozilla обещаха, че в петата версия на Firefox компанията ще реализира технология с кодовото име MemShrink, създадена, за да реши този проблем и най-после да намали "апетита" на браузъра. Според разработчиците, консумацията на ресурси по време на работата на браузъра на модерните настолни компютри в общи линии не е критичен проблем, но при мобилните компютри, дори и най-съвременните от тях, отварянето на повече от пет-шест таба в браузъра често води до ускорено изразходване на заряда на батерията и прегряване на устройството. Както разказаха от компанията, след Firefox 3.6 са били направени някои промени в браузъра с цел разделение на процесите, които тогава са били обсъждани от гледна точка повишаване на надеждността и стабилността на програмата, но сега те вече са се превърнали в проблем, защото под всеки раздел на браузъра често се дублират и ресурси, което увеличава натоварването на оперативната памети и процесора. С помощта на технологията MemShrink компанията се надява да реорганизира процесите на управление на ресурсите, като ги направи общи за всички подпрозорци. От Mozilla обаче засега не дават ясен отговор на въпросите кога точно ще бъде реализирана MemShrink и на какво намаляване на потреблението могат да разчитат потребителите.

Накратко – 40% от запитаните обичат комедии, всеки трети си пада по анимации и всеки четвърти – по порно. Това са най-гледаните жанрове филми. Ако искате да заведете непознат(а) на кино, не залагайте на биографични, военни, мюзикъли и уестърни…

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 10.01.2011 -- Генезис (Inception) (3)
• 06.04.2011 -- Love.NET (10)
• 16.05.2011 -- Високо напрежение (Limitless) (2)
• 06.05.2007 -- Три филмчета за пътуване във времето (3)
• 28.03.2011 -- „Речта на краля“ – най-добър филм за 2010 г. според „Оскарите“ (5)
• 06.01.2010 -- Шерлок Холмс (8)
• 23.01.2009 -- 33 детски анимационни филмчета от доброто старо време (78)
• 25.01.2008 -- "Как се запознах с майка ви" (How I Met Your Mother) (7)
• 15.07.2006 -- 3D кино (6)
• 01.06.2010 -- Сексът и градът 2 (17)
• 17.07.2006 -- Шифърът на Леонардо (и подобни загадки) (2)
• 27.03.2010 -- One Tree Hill и Ajabez – два свята, [ποне] два фена :) (8)
• 21.02.2010 -- Аватар (25)
• 28.01.2010 -- Центърът на зимна София – в една снимка (5)
• 10.01.2010 -- Най-якият стриптийз! (3)
• 13.04.2007 -- Затвориха и кино "Роял" (2)

Днес сините трябва да решат кой ще бъде синият кандидат за кмет на София и за президент на България. Аз пък трябва да реша какво да заснема с моя червен Форд Фокус, защото обещах на собствениците му не само да споделя безплатно мнението си за автомобила им, ами на всичкото отгоре да заснема и някакво кратко филмче с него. И понеже съм стар и изкуфял рекламист, може би ще е добре моят видеоматериал да приеме формата на рекламен клип за новия Форд.

Споделих тази идея с Фокус и той не се възпротиви. Като разбра, че именно той ще изпълнява централната роля в рекламния ми клип, остана по-скоро равнодушен. Ето защо убеждението ми, че Фокус не е особено интелигентен, се затвърждава. Може би е така, защото е социалист, а може и да е социалист, защото е така. Не знам. Но иначе е незлоблив, тих и разбран. Не харчи много, само дето не му се подгряват външните огледала (и седалките!). И няма кожен салон. И няма GPS. И купето му не е направено от три вида метал, и няма напречна греда от борова стомана в рамата срещу страничен удар, и няма микрозаряди в ролките на предпазните колани за по-бърз блокаж… Но да не издребняваме.

Ето какъв е и сценарият на клипа, който ми се върти из главата. Над града се извисяват огромни скали. В залата на общината се провеждат дните на планинската вода, защото навън вали. Пред аудиторията две дами в телепатична връзка с Ванга докладват за лечебния център на турската граница, който са открили по нареждане на висшите сили*. Изведнъж на забулените с облаци скали, на фона на оловносивото небе се появява силуетът на новия Ford Focus 2011 (ролята се изпълнява от моя Фокус). Скалите са толкова високи, че Фокус едва се вижда. Но диодите и ксеноните му гордо сияят в буреносния следобед. Двигателят се стартира. Турбото агресивно изсвистява. Фокус бавно отлепя и тръгва към ръба на скалата. Предният му мост увисва над бездната и за миг автомобилът остава неподвижен. После се заклаща и предницата му се накланя. Със скърцане и отронване на дребни камъчета Фокус се наклонява още повече и накрая полита в пропастта.

И докато пада, го снимат няколко камери, за да се монтира после падането на забавен каданс като във финалната сцена на Забриски Пойнт от Антониони – дано сцената наистина да е финална и дано филмът наистина да е от Антониони, за да не се излагаме като с „Някои го предпочитат горещо”. Докато Фокус пада в бездната, се удря в скалите и от него се разхвърчават на една страна революционният му двигател EcoBoost с обем едва едно и шест, но с мощност сто осемдесет и не знам колко си коня, красивите му 17-цолови джанти с гуми Мишлен, а на друга – мултифункционалният му волан, който освен радиото и автопилота, управлява бордовия компютър на единия цветен дисплей и навигацията и аудиоуредбата на другия. При следващия удар в канарата се разбива предното стъкло и на забавен кадър право към нас полита сензорът, който управлява скоростта на чистачките според силата на дъжда. Окачването, което се представи толкова добре по разбитите софийски улици, сега се разпада и амортисьорите се премятат във въздуха като солети от изтървано пакетче.

При следващия удар в скалата Фокус се взривява (може би защото съм му сипал 98, за да го накарам да даде по магистралата максимума, на който е способен, а може би защото съм се възползвал от възможността да изключа функцията, която гаси двигателя в спряло положение). На забавен каданс експлозията е красива. Огнените кълбета се увеличават във всички посоки като от жълти стават оранжеви, а после и тъмночервени. Увенчават се с черен пушек, на чийто фон изглеждат още по-пъклени.

В подножието на огромната канара се посипват жалките отломки на чисто новия автомобил. Димят и миришат лошо. В тях няма нищо – нито величествено, нито привлекателно. Натъпканият с екстри Форд, гордият пират на магистралата, който с бързината на движението си унижаваше всички други коли, сега е жалка купчина пепел, обгорели криви ламарини и разтопена пластмаса. Суетата е преходна и накрая хаосът ще победи. В този момент в кадър влиза Асен Генов с неговия Фокус, също нов и също червен. Сядам до него и потегляме. На фона на отдалечаващите се задни светлини излиза надпис: „И въпреки всичко си заслужава!”.

Готин клип, а? Какво ще кажете? Само все още не съм решил дали да споделя идеята с Мото Пфое или да ги изненадам…

P.S. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

=======================

*този елемент е строго документален и в него няма нито сричка художествена измислица!

Tweet

Колегата от блога, Александър Стоянов, сподели един свой колаж по темата за изборите и ГЕРБ. Да внесем малко свежест в иначе тъмната, надвесила се над обществото ни буреносна буря. Пък посланието, поднесено с усмивка, ще си го разберете достатъчно добре. Сигурен съм.

Колажът е изграден на основата на играта Warhammer 40 000.

 

Клиент влиза в ресторант: - Какво ще обичате? - пита сервитьорката. - Две кюфтета и някоя добра дума. Поръчката е изпълнена и сервитьорката се отдалечава от масата. - Какво става с добрата дума? - подсеща я клиентът. Тя се навежда и му прошепва: - Не яжте тези кюфтета! Усмихни се, България! За съжаление не е имало кой да каже добра дума на купонджиите в карловско, които заради развалени кюфтета смениха празничната обстановка с болнични стаи. Да не забравяме, че идват избори, а дилемата съмнителна скара или добра дума ще става все по-сериозна…

Бойко Борисов е намерил кандидатпрезидента на своите мечти- съобщи ни загадъчно днес самият той с усмивка на грижовен баща, който осведомява щерка си да не се тревожи, защото се е спазарил за нейния жених. Тя не знае кой е той, но и няма нужда- нали на него му харесва избраникът! С чувство на благодарност за [...]

Героят на египетската революция, изпълнителният директор на Гугъл Ваел Гоним, (посочен от "Тайм" като най-влиятелната личност на годината) неотдавна каза следното: ако искаш да освободиш едно общество, атакувай го през интернет. Ако искаш да го промениш - също! Революциите в арабския свят обаче показаха, че успехът в крайна сметка се постига не просто с натискането на клавиша “Enter”... не просто с включването в една или друга виртуална кампания. Успехът бе постигнат поради това, че протестът се пренесе от клавишите на площадите. Политическата употреба на Фейсбук и Туитър показа, че новите технологии не са неутрална територия. Но колкото и широка да е нейната мрежа, тя не може да замести улицата. Без енергията на телата, без ехото на човешките гласове, каузите не могат да бъдат защитени, протестите и революциите не се случват. Този урок ние никога не научихме. Ние преживяхме своите млади години в държава, приела лицемерието за официална политика. Не я харесвахме. Да я мамим...

В един аул,
високо, високо в планината,
живеели трима млади джигити:
Умният, Хитрият и Глупавият.

И тримата се влюбили
в красивата Лейла.
За да си избере мъж,
девойката предложила
да направят състезание.

Завела тримата джигити
на брега на бурна планинска река:
-Който пръв преплава реката в лодка,
за него ще се омъжа.

Глупавият джигит попитал:
-А защо има само две лодки?
Хитрият джигит попитал:
-А преди нас някой преплавал ли е реката?
Умният джигит попитал:
-А какво има на другия бряг?

Лейла отговорила:
-Да, лодките са само две.
Реката още никой не е преплавал сам.
На другия бряг няма нищо.

Глупавият джигит веднага се втурнал
да заеме лодка.
Хитрият джигит дълго се чудил
с кого е по-добре да седне в лодка -
с Умния или с Глупавия.
И Хитрият решил да плава с Глупавия,
който имал по-широки плещи.
А Умният джигит
така и не седнал в лодка.

Прекрасната Лейла махнала с кърпичка
и обявила началото на състезанието.
Глупавият и Хитрият натиснали веслата,
но не могли да се преборят с бурното течение
и загинали във водовъртеж.

Лейла попитала останалия джигит:
-Ти защо не отплава към другия бряг?

-Повярвах на думите ти,
прекрасна Лейла,
че сам още никой
не е преплавал реката.

За джигита е чест
да загине в схватка с врага,
а не с глупава планинска река.

Ти също каза,
че на другия бряг няма нищо.
А на този живее моята Любов.
Само глупак
би избягал от своето щастие.
Затова най-добре да се оженя за теб,
моя прекрасна Лейла.

Влад Галущенко

Ако форматирането ви озадачава, ползвах това на оригиналния текст, който също беше в проза. :)

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

три пъти ура за Evelyn Rois и Bruno Stubenrauch, които са снимали и написали великолепен текст за София за юнския брой на skylines на Австрийски една красива София, точно толкова достатъчно разхвърляна и артистична, че да ми харесва много. такава са я видели и те уникална снимка на Александър Невски е на ...

Валентин Николов е роден в Добрич. Завършил е Икономическия университет във Варна, специалност „Счетоводен и финансов контрол”. В 41-вото Народно събрание е народен представител от парламентарната група на “Атака” и председател на парламентарната комисия “Антимафия”. През май 2011 г. напуска парламентарната група на “Атака” заедно с Кирил Гумнеров и Огнян Пейчев. Като причина тримата посочват действията на “Атака” при сблъсъците пред софйиската джамия “Баня башъ”. - Г-н Николов, успяхте ли да си хванете една фалшива банкнота с надпис "субсидия за предатели" от онези, които пръсна над главите ви в парламента бившият ви съпартиец Десислав Чуколов? - Въобще не съм учуден от тези тъпи демонстрации. Аз познавам много добре стила и методите на работа на ръководството на "Атака". Особено пък нелепите действия на лицето Чуколов. Нали си спомняте онова клипче за него, което дълго време се въртя в интернет. Тогава той беше евродепутат и в някаква дискотека пиян псуваше полицаите и се...

„Подборът“ е книга, която се отличава.

Отличават я тръпките, които те побиват, докато четеше за Обществото, което контролира гените, раждането, израстването, любовта и дори храната ти. Общество, което е толкова съ

вършено комфортно, че никога да не успееш да видиш веригите си. Отличава я чувството на съпричастност, когато виждаш първите пукнатини в илюзиите, жаждата, която събужда у теб към поезия. Но най-вече я отличава тъгата, която сломява сърцето ти, когато разбереш, че бунтът ти, това, което е преобърнало цялата ти същност, е просто поредния грижливо планиран експеримент, а ти си една безгласна, безволева и безмозъчна лабораторна мишка, която разсъждава, чувства и действа по зададена програма. Съвършеното малко винтче в съвършената голяма машина.

Касия има всичко – прекрасно семейство, което поне привидно е като рекламна картичка за Обществото, обещаващо бъдеще. А след Подбор има и най-хубавата, най-неочакваната привилегия – да се окаже... подбрана (по-конкретната дума би била „чифтосана“) с момче, което познава и обича. Касия получава Ксандър, най-добрия си приятел, най-удачния избор. Всичко е цветя и рози, пеят птички, звучат фанфари... докато една уж неволна грешка на системата не й отнема всичко. Чувството за правилност, за сигурност, за предопределеност.

Как да съхраниш едно приятелство, как да се справиш с любовта, как да събудиш в себе си силата да се бориш, когато си скован от страх за всички, които обичаш, за всичко, което си познавал? За което си мечтал? Касия ще трябва да намери отговора на тези въпроси. Или да изгуби себе си завинаги.

Дори и като малък рядко прибягвах до сърденето – и като теория, и като практика. Просто бях осъзнал, че и само с лека усмивка и желание за сътрудничество можех да постигна много повече, отколкото с инат и мръщене. Едно на ръка, че хората насреща ми го оценяваха – всичко, което така или иначе трябваше да се свърши, се свършваше, а недоволни нямаше. Типична win-win ситуация. И най-хубавото – отзивчивостта и вежливостта рядко имаха краткосрочен ефект. Напротив, в повечето случаи водеха до много по-богати резултати.

Е, имаше и много деца, които не растяха в среда като моята. Бяха свикнали да постигат целите си с противопоставяне, разчитайки на отявлено безформената и пагубна липса на друг тип внимание – поощрителното например. А и целите им бяха едни цели…

Днес с тези деца вече не сме в детската градина, не ходим и на училище. В много направления обаче изобщо не сме се променили. Запазили сме всички онези практики, които са ни носили успех преди, и продължаваме да ги прилагаме, просто защото сме свикнали. И така едни се усмихват и помагат с каквото могат, а други се мръщят и отказват да дадат нещо от себе си. Без дори да става въпрос за безкористност – все пак всички ходим на работа и срещу труда си получаваме нещо. Разликата е в начина, по който отмятаме задачите.

Когато сме големи, средата също има значение, защото моделира поведението ни. И ако няма нещо друго освен личната ни положителна нагласа, което да ни кара да бъдем добри и отзивчиви, най-лесно е да не бъдем, както и става почти винаги.

Та, бъдете отзивчиви и създавайте благоприятна среда за развитието на отзивчивостта.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Странно нещо е съдът. В един случай магистратите могат да решат, че бизнесменът Ангел Димитров-Чората е бил убит при спецакция на благоевградските полицаи, проведена на 10 ноември 2005 г. под кодовото наименование „Респект”, но в друг случай могат да се изметнат на 360 градуса и да отсъдят, че петимата полицаи, сгащили Чората в хватка, след която изходът за него е бил летален, са невинни. След коренно противоположните решения на съда човек може да си помисли, че страда от раздвоение на личността. Или най-малкото от два вътрешни гласа, които говорят съвсем неразбираемо вътре в самия него. Сагата с делото срещу петимата благоевградски полицаи се проточи шест години. През това време делото бе връщано няколко пъти за доразследване, но присъдата предпоследно беше общо 91 години затвор за майор Мирослав Писов, ст. лейтенант Борис Механджийски, капитан Иво Иванов и сержантите Георги Калинков и Янко Граховски. Заради това, че са предизвикали с действията си смъртта на Чората след...

В това издание продължава традицията през студиото на 45 оборота в минута да се отбиват най-интересните музиканти, гостуващи във Варна през това лято. Иван Стилянов и Петър Йорданов - Бъни от Acoustic Soul разказват за необичайния формат на триото (мелодика, китара, кахон) и за начина, по който публиката възприема този новаторски подход при интерпретирането на латино / боса / джаз класики. Слушаме и два техни записа от изпълнения на живо. След това се отправяме към Израел, за да чуем последния албум Funky Mission на най-силната фънк банда в тази страна - Funk'N'Stein; отдаваме почит към великия музикант и философ Gil Scott-Heron, който ни напусна без предупреждение (ако не считаме за такова всяка негова песен) на 27 май; а в края на това издание Bradata и Virus Inethic в своята Trip-Hop Laboratory забъркват поредната интересна смес от световната даунтемпо / трип-хоп / лоу-фай / абстракт хип-хоп сцена (повече за месечните им подкастове чуйте и вижте в профила им в mixcloud). А аз отивам на едно от най-зашеметяващите лайв изпълнения, на които съм присъствал - това на Acoustic Soul в клуб Vintage 33.


45 оборота в минута #110 - плейлист: 

Скандалната хакерска група Анонимните са направили успешна DDoS атака срещу сайта на полицията в Испания. Атаката е отговор на петъчните арести на трима души, за които се твърди, че са свързани с „кибер гражданското неподчинение" на Анонимните. Операция „Полиция“ е името на успешната DDoS (Атака за отказ на услуга), която е парализирала официалният сайт на Испанската полиция (www.policia.es) за няколко часа, правейки го абсолютно недостъпен за потребителите. Този вид атаки са чести действия на Анонимните. В петък Испанските власти, обявиха арестуването на трима мъже, за които се счита, че са участвали в атаките срещу мрежата Sony Playstation Network, както и в атаки срещу други корпоративни и правителствени сайтове. Отговорът от Анонимните не закъсня: „Здравейте Испанско правителство: Знаем, че сте чули за нас, ние сме Анонимните. Направи ни впечатление, че вие арестувахте трима от нашите анонимни колеги... за които вие твърдите, че са лидери на Анонимните и участници в различни DDoS атаки срещу различни сайтове... Първо и най-важно, DDoS атаките са част от мирен протест в Интернет. Действието не е по-различно от това да седите пред магазина, отказвайки да влезете. Точно както е и при традиционните форми на протест... Независимо колко пъти ви се казва, вие отказвате да разберете. Анонимните нямат лидери. Анонимните не се базират на лични разграничения... Арестуването на някой за участието му в DDoS атака е същото като арестуването на някой за участието му в мирна демонстрация в неговия роден град. Анонимните смятат, че правото на тези мирни протести е една от основните опори на всяка демокрация... Вие не сте арестували трима участници от Анонимните. Ние нямаме членове и ние не сме група от никакъв вид. Вие сте арестували трима цивилни, които са изразявали себе си...“

Преди време един човек ме попита дали знам

каква е разликата между религиозност и вяра.

Тогава не му отговорих, но сега искрено се надявам,

че ще прочете това ревю и ще разбере, че знам...

“Vita Brevis” е една от книгите, преминала през ръцете на почти всички редактори от „Аз чета“, така че ми се наложи да чакам доста дълго, преди да попадне в моите собствени. През цялото това време обаче аз препрочитах многократно красивите ревюта на книгата в сайта, предвкусвайки мига, в който „Vita Brevis” най-сетне ще бъде моя, за да достигна и аз до прозренията на Мила или да поплача със сълзите на Пав. И ето че преди няколко седмици книгата най-после стигна до мен... само за да разбера, че е всичко друго, но не и това, което съм очаквала.

На пръв поглед “Vita Brevis” е история за отхвърлената любов, за неразбирането, за страданието, което само любимият може да ни причини. Един интимен разказ за погубеното щастие, което търси отговори на своите въпроси. Обвинение с думи, по-страшни от закодираните в тях действия. Изповед – лична и същевременно толкова позната на всеки, който някога е бил отхвърлян. Това е “Vita Brevis” за онзи, който се изкуши да търси себе си в образа на Флория, да говори с нейните устни, да плаче с нейните сълзи, да обвинява и прощава с нейното сърце. Да, за него “Vita Brevis” е история за любовта.

За мен обаче това е разказ за вярата в Бога... 

Августин Аврелий и Флория Емилия живеят във времето, когато християнството се налага като официална религия в Римската империя, измествайки почти всички съществуващи дотогава учения за смисъла на живота и смъртта. Това съвсем логично разделя римляните на три – някои от тях негодуват срещу наложената им религия, на други пък не им пука особено, трети обаче приемат християнството – със сърцата или умовете си. Е, за тези трети става въпрос във “Vita Brevis”...

Историята разказва, че преди да стане епископ на Хипон, Августин Аврелий се причислявал към манихейската ерес и се отдавал на хедонистични наслади, немислими според Библията. Постепенно обаче и не без влиянието на майка си, той осъзнал своите грешки, изоставил жената, с която прекарал в безбрачие 15 години от живота си и станал един от най-яростните привърженици на християнската теология. Неговите „Изповеди” и днес са въплъщение на крайната религиозност, обвързваща пости, ограничения и самобичувания с идеята за благочестив живот.

От друга страна, Флория Емилия приема християнството, но не разбира строгите закони на Библията. За нея любовта между двама не е и не може да бъде грях в очите на Бога, защото самият Той проповядва любов и от тази перспектива стремежът на Августин към въздържание и лицемерно съобразяване с написаната не от Бога, а от хората Библия, е равносилен на предателство към нея. По този начин християнството парадоксално застава на пътя на любовта. Религиозността на Августин не успява да се примири с оптимистичната вяра на Флория и връзката им умира, без нито един от двамата да престане да обича другия, защото помежду им завинаги се е изпречил Богът – неговият – строг, изискващ и наказващ – и нейният – мил, любящ и всеопрощаващ. А истинската вяра... тя остава някъде там, в сянката на Августиновите ограничения и Флорините изгубени надежди.

И да, "Vita Brevis" е и разказ за любовта - не за щастливата, не за мъртвата, не за измамната, а за онази любов, пред която се изправят измислените от нас самите задръжки само за да я направят още по-силна и в този смисъл - нещастна. В това се крие тихото страдание зад думите "Vita Brevis - животът е кратък".

Хакери са проникнали в базата данни на МВФ, предаде news.bg, позовавайки се на информация на „Ню Йорк таймс". В момента няма информация кога точно е станало това. Служителите на МВФ са били известени за проблема в сряда, но все още няма официална публична информация. Според официални лица става дума за много сериозен пробив в сигурността. Фондът, който решава финансови кризи по целия свят, и притежава конфиденциална информация за финансовото състояние на много страни. Сред масивите от информация се съдържат данни за състоянието и преговорите по дълговите кризи в Гърция, Португалия, Исландия и други. Атаката се е състояла преди няколко месеца, преди скандала с Доминик Строс-Кан, изпълнителния директор на МВФ, който беше арестуван по обвинения в сексуално насилие срещу камериерка в хотел в Ню Йорк. Междувременно в началото на юни хакери от групата „Анонимните" призоваха в Туитър за атака срещу сайта на Международния валутен фонд (МВФ) в знак на протест срещу строгите ограничения, наложени на Гърция в рамките на спасителната финансова програма. Хакерите приканиха последователите си масово да започнат да посещават сайта на МВФ. Така той ще бъде пренаситен от посещения и ще блокира. „Анонимните" си спечелиха известност с атаки срещу противници на сайта Уикилийкс и на неговия създател Джулиан Асандж. Техни мишени са били също египетското и италианското правителство и Иран.