Дневници на фокус – 6. Забриски пойнт

Днес сините трябва да решат кой ще бъде синият кандидат за кмет на София и за президент на България. Аз пък трябва да реша какво да заснема с моя червен Форд Фокус, защото обещах на собствениците му не само да споделя безплатно мнението си за автомобила им, ами на всичкото отгоре да заснема и някакво кратко филмче с него. И понеже съм стар и изкуфял рекламист, може би ще е добре моят видеоматериал да приеме формата на рекламен клип за новия Форд.

Споделих тази идея с Фокус и той не се възпротиви. Като разбра, че именно той ще изпълнява централната роля в рекламния ми клип, остана по-скоро равнодушен. Ето защо убеждението ми, че Фокус не е особено интелигентен, се затвърждава. Може би е така, защото е социалист, а може и да е социалист, защото е така. Не знам. Но иначе е незлоблив, тих и разбран. Не харчи много, само дето не му се подгряват външните огледала (и седалките!). И няма кожен салон. И няма GPS. И купето му не е направено от три вида метал, и няма напречна греда от борова стомана в рамата срещу страничен удар, и няма микрозаряди в ролките на предпазните колани за по-бърз блокаж… Но да не издребняваме.

Ето какъв е и сценарият на клипа, който ми се върти из главата. Над града се извисяват огромни скали. В залата на общината се провеждат дните на планинската вода, защото навън вали. Пред аудиторията две дами в телепатична връзка с Ванга докладват за лечебния център на турската граница, който са открили по нареждане на висшите сили*. Изведнъж на забулените с облаци скали, на фона на оловносивото небе се появява силуетът на новия Ford Focus 2011 (ролята се изпълнява от моя Фокус). Скалите са толкова високи, че Фокус едва се вижда. Но диодите и ксеноните му гордо сияят в буреносния следобед. Двигателят се стартира. Турбото агресивно изсвистява. Фокус бавно отлепя и тръгва към ръба на скалата. Предният му мост увисва над бездната и за миг автомобилът остава неподвижен. После се заклаща и предницата му се накланя. Със скърцане и отронване на дребни камъчета Фокус се наклонява още повече и накрая полита в пропастта.

И докато пада, го снимат няколко камери, за да се монтира после падането на забавен каданс като във финалната сцена на Забриски Пойнт от Антониони – дано сцената наистина да е финална и дано филмът наистина да е от Антониони, за да не се излагаме като с „Някои го предпочитат горещо”. Докато Фокус пада в бездната, се удря в скалите и от него се разхвърчават на една страна революционният му двигател EcoBoost с обем едва едно и шест, но с мощност сто осемдесет и не знам колко си коня, красивите му 17-цолови джанти с гуми Мишлен, а на друга – мултифункционалният му волан, който освен радиото и автопилота, управлява бордовия компютър на единия цветен дисплей и навигацията и аудиоуредбата на другия. При следващия удар в канарата се разбива предното стъкло и на забавен кадър право към нас полита сензорът, който управлява скоростта на чистачките според силата на дъжда. Окачването, което се представи толкова добре по разбитите софийски улици, сега се разпада и амортисьорите се премятат във въздуха като солети от изтървано пакетче.

При следващия удар в скалата Фокус се взривява (може би защото съм му сипал 98, за да го накарам да даде по магистралата максимума, на който е способен, а може би защото съм се възползвал от възможността да изключа функцията, която гаси двигателя в спряло положение). На забавен каданс експлозията е красива. Огнените кълбета се увеличават във всички посоки като от жълти стават оранжеви, а после и тъмночервени. Увенчават се с черен пушек, на чийто фон изглеждат още по-пъклени.

В подножието на огромната канара се посипват жалките отломки на чисто новия автомобил. Димят и миришат лошо. В тях няма нищо – нито величествено, нито привлекателно. Натъпканият с екстри Форд, гордият пират на магистралата, който с бързината на движението си унижаваше всички други коли, сега е жалка купчина пепел, обгорели криви ламарини и разтопена пластмаса. Суетата е преходна и накрая хаосът ще победи. В този момент в кадър влиза Асен Генов с неговия Фокус, също нов и също червен. Сядам до него и потегляме. На фона на отдалечаващите се задни светлини излиза надпис: „И въпреки всичко си заслужава!”.

Готин клип, а? Какво ще кажете? Само все още не съм решил дали да споделя идеята с Мото Пфое или да ги изненадам…

P.S. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

=======================

*този елемент е строго документален и в него няма нито сричка художествена измислица!

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: