Как да коментираме подобна новина:

Израел цепи ЕС за Палестина с помощта на България

Израелското външно министерство се е прицелило в България и още пет държави от ЕС в опит да разедини Европа по въпроса за признаването на независимата палестинска държава, съобщи „ИЮобзървър”. Изданието се позовава на секретни инструкции, изпратени от високопоставени представители на ведомството до посолствата на Тел Авив в ЕС миналата седмица. С тайните документи е успял да се сдобие вестник “Аарец”.

Според дипломатическия план България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия са приоритетни в опитите на Израел да блокира признаването на Палестина на Общото събрание на ООН през септември. (“Новинар”, 13 юни 2011)

 

Тази публикация в “Новинар” се базира на публикуваната на 10 юни статия в EU Observer по същия въпрос:

 

Israel seeks Kosovo-type EU split on Palestine

The Israeli foreign ministry is targeting Bulgaria, the Czech Republic, Hungary, Poland, Romania and Slovakia in an attempt to split the EU on giving full UN recognition to Palestine in September.

The diplomatic game plan was put forward in a set of internal cables from senior foreign ministry officials, including director general Rafael Barak, the head of the Western Europe department, Naor Gilon, and the head of the Eurasia section, Pinhas Avivi, to embassies across the EU. The dispatches were sent out last week and seen by Israeli daily Haaretz. (ANDREW RETTMAN, 10 June 2011)

Коментарите по темата са многобройни и от всички посоки. За едни Израел не трябва да дава възможност на палестинците да обявят своята държава, защото Тел Авив е единствената спирка пред войнствения ислям – подобни мнения се публикуват обикновено от хора, които са много про-израелски настроени. За други Израел има право на защита и подобни сондажи сред държави от ЕС, тъй като има враждебни съседи – това е по-умереното мнение. А за трети подобна акция на МВнР на Израел е недопустима, тъй като всяка държава има правото и трябва да решава сама външнополитическите си въпроси и позиции. За мнозина близкоизточният въпрос не ни засяга, тъй като нямаме интерес от него. Това би било позиция, ако вече не сме в “играта” – т.е. на територията на България има палестинско и израелско посолство; отношения са установени и с двете страни, и то не от вчера; България е част от Европейския съюз и като такава трябва да има мнение по въпроси, които засягат Съюза, ако и да са отнесени към външна политика. С една дума – българското МВнР ще бъде изправено пред избор.

“Евросъюзът ще се сблъска с трудности при постигането на консенсус относно признаването на Палестина, както се случи с Косово. Затова нашата цел е да създадем движещи сили срещу признаването на независима палестинска държава чрез обособяването на голяма група от страни, които да се изкажат срещу нея възможно най-бързо”, се казва в инструкциите.

Планът предвижда израелските посланици в ЕС да се ангажират с лобиране пред политици, осигуряване на подкрепата на местните медии, еврейски общности и неправителствени организации. (“Новинар”)

 

В EU Observer се говори за косовския модел на разединение в мнението на различните европейски държави. Ако това се случи, със сигурност Израел би спечелил от това – няма да има пълно признаване на палестинската независимост и държава, което всъщност е целта на тази дипломатическа игра.

В крайна сметка – ще позволи ли българското правителство да му се налага мнение? Още по-важният въпрос- ще има ли България категорична позиция по въпроса между палестинците и израелците, за да се спре възможността за дипломатически действия от типа, за който ни говорят “Новинар” и EU Observer?

 

 

Как да коментираме подобна новина:

Израел цепи ЕС за Палестина с помощта на България

Израелското външно министерство се е прицелило в България и още пет държави от ЕС в опит да разедини Европа по въпроса за признаването на независимата палестинска държава, съобщи „ИЮобзървър”. Изданието се позовава на секретни инструкции, изпратени от високопоставени представители на ведомството до посолствата на Тел Авив в ЕС миналата седмица. С тайните документи е успял да се сдобие вестник “Аарец”.

Според дипломатическия план България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия са приоритетни в опитите на Израел да блокира признаването на Палестина на Общото събрание на ООН през септември. (“Новинар”, 13 юни 2011)

 

Тази публикация в “Новинар” се базира на публикуваната на 10 юни статия в EU Observer по същия въпрос:

 

Israel seeks Kosovo-type EU split on Palestine

The Israeli foreign ministry is targeting Bulgaria, the Czech Republic, Hungary, Poland, Romania and Slovakia in an attempt to split the EU on giving full UN recognition to Palestine in September.

The diplomatic game plan was put forward in a set of internal cables from senior foreign ministry officials, including director general Rafael Barak, the head of the Western Europe department, Naor Gilon, and the head of the Eurasia section, Pinhas Avivi, to embassies across the EU. The dispatches were sent out last week and seen by Israeli daily Haaretz. (ANDREW RETTMAN, 10 June 2011)

Коментарите по темата са многобройни и от всички посоки. За едни Израел не трябва да дава възможност на палестинците да обявят своята държава, защото Тел Авив е единствената спирка пред войнствения ислям – подобни мнения се публикуват обикновено от хора, които са много про-израелски настроени. За други Израел има право на защита и подобни сондажи сред държави от ЕС, тъй като има враждебни съседи – това е по-умереното мнение. А за трети подобна акция на МВнР на Израел е недопустима, тъй като всяка държава има правото и трябва да решава сама външнополитическите си въпроси и позиции. За мнозина близкоизточният въпрос не ни засяга, тъй като нямаме интерес от него. Това би било позиция, ако вече не сме в “играта” – т.е. на територията на България има палестинско и израелско посолство; отношения са установени и с двете страни, и то не от вчера; България е част от Европейския съюз и като такава трябва да има мнение по въпроси, които засягат Съюза, ако и да са отнесени към външна политика. С една дума – българското МВнР ще бъде изправено пред избор.

“Евросъюзът ще се сблъска с трудности при постигането на консенсус относно признаването на Палестина, както се случи с Косово. Затова нашата цел е да създадем движещи сили срещу признаването на независима палестинска държава чрез обособяването на голяма група от страни, които да се изкажат срещу нея възможно най-бързо”, се казва в инструкциите.

Планът предвижда израелските посланици в ЕС да се ангажират с лобиране пред политици, осигуряване на подкрепата на местните медии, еврейски общности и неправителствени организации. (“Новинар”)

 

В EU Observer се говори за косовския модел на разединение в мнението на различните европейски държави. Ако това се случи, със сигурност Израел би спечелил от това – няма да има пълно признаване на палестинската независимост и държава, което всъщност е целта на тази дипломатическа игра.

В крайна сметка – ще позволи ли българското правителство да му се налага мнение? Още по-важният въпрос- ще има ли България категорична позиция по въпроса между палестинците и израелците, за да се спре възможността за дипломатически действия от типа, за който ни говорят “Новинар” и EU Observer?

 

 

Как да коментираме подобна новина:

Израел цепи ЕС за Палестина с помощта на България

Израелското външно министерство се е прицелило в България и още пет държави от ЕС в опит да разедини Европа по въпроса за признаването на независимата палестинска държава, съобщи „ИЮобзървър”. Изданието се позовава на секретни инструкции, изпратени от високопоставени представители на ведомството до посолствата на Тел Авив в ЕС миналата седмица. С тайните документи е успял да се сдобие вестник “Аарец”.

Според дипломатическия план България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия са приоритетни в опитите на Израел да блокира признаването на Палестина на Общото събрание на ООН през септември. (“Новинар”, 13 юни 2011)

 

Тази публикация в “Новинар” се базира на публикуваната на 10 юни статия в EU Observer по същия въпрос:

 

Israel seeks Kosovo-type EU split on Palestine

The Israeli foreign ministry is targeting Bulgaria, the Czech Republic, Hungary, Poland, Romania and Slovakia in an attempt to split the EU on giving full UN recognition to Palestine in September.

The diplomatic game plan was put forward in a set of internal cables from senior foreign ministry officials, including director general Rafael Barak, the head of the Western Europe department, Naor Gilon, and the head of the Eurasia section, Pinhas Avivi, to embassies across the EU. The dispatches were sent out last week and seen by Israeli daily Haaretz. (ANDREW RETTMAN, 10 June 2011)

Коментарите по темата са многобройни и от всички посоки. За едни Израел не трябва да дава възможност на палестинците да обявят своята държава, защото Тел Авив е единствената спирка пред войнствения ислям – подобни мнения се публикуват обикновено от хора, които са много про-израелски настроени. За други Израел има право на защита и подобни сондажи сред държави от ЕС, тъй като има враждебни съседи – това е по-умереното мнение. А за трети подобна акция на МВнР на Израел е недопустима, тъй като всяка държава има правото и трябва да решава сама външнополитическите си въпроси и позиции. За мнозина близкоизточният въпрос не ни засяга, тъй като нямаме интерес от него. Това би било позиция, ако вече не сме в “играта” – т.е. на територията на България има палестинско и израелско посолство; отношения са установени и с двете страни, и то не от вчера; България е част от Европейския съюз и като такава трябва да има мнение по въпроси, които засягат Съюза, ако и да са отнесени към външна политика. С една дума – българското МВнР ще бъде изправено пред избор.

“Евросъюзът ще се сблъска с трудности при постигането на консенсус относно признаването на Палестина, както се случи с Косово. Затова нашата цел е да създадем движещи сили срещу признаването на независима палестинска държава чрез обособяването на голяма група от страни, които да се изкажат срещу нея възможно най-бързо”, се казва в инструкциите.

Планът предвижда израелските посланици в ЕС да се ангажират с лобиране пред политици, осигуряване на подкрепата на местните медии, еврейски общности и неправителствени организации. (“Новинар”)

 

В EU Observer се говори за косовския модел на разединение в мнението на различните европейски държави. Ако това се случи, със сигурност Израел би спечелил от това – няма да има пълно признаване на палестинската независимост и държава, което всъщност е целта на тази дипломатическа игра.

В крайна сметка – ще позволи ли българското правителство да му се налага мнение? Още по-важният въпрос- ще има ли България категорична позиция по въпроса между палестинците и израелците, за да се спре възможността за дипломатически действия от типа, за който ни говорят “Новинар” и EU Observer?

 

 

Китай строи.  Стотици милиони китайци се местят в градовете и страната има силна нужда от нова инфраструктура. Строителството процъфтява. Списък от 108 супер проекта обикаля информационното пространство правейки реклама на Поднебесната империя – магистрали и скоростни влакове пресичащи континенти, мостове и километрови тунели свързващи Европа и Китай, електроцентрали … китайците са се хванали здраво за [...]

Два от технологичните гиганти, които от край години се съдят за кражбата на редица патенти най-сетне се разбраха. Късно през деня дойде новината, че Nokia е постигнала споразумение с Apple и двете фирми са сключили извънсъдебно споразумение. Чрез него се урежда въпроса със спорните патенти, чиито бройка в последно време достигна до близо 50. Споразумението идва, след като финландците са се съгласили да получат голяма сума от компанията на Стив Джобс, с което да подобрят тежкото си в последно време финансово положение. С изплащането на компенсациите Nokia и Apple ще прекратят всички съдебни спорове помежду си. Въпреки че много подробности по споразумението между двете компании не се разкриват е ясно, че става въпрос за милиарди. Все пак конкретния размер на сумата и периода, за който трябва да бъде изплатена тя за сега остават неизвестни. Стивън Елъп, президент и главен изпълнителен директор на Nokia заяви, че изпитва задоволство от най-накрая приключилия спор между компаниите и неговия изход. Мениджърът заяви, че и за миг не се е съмнявал в начина, по който ще завърши спора с Apple, тъй като Nokia е инвестирала повече от 43 милиарда евро в научно-изследователски разработки и има портфейл от повече от 10 000 патента.

Когато се чудя какво да приготвя за вечеря, минавам през пазара и в този сезон купувам пресни картофи. Подправям ги с пресни билки, чесън и зехтин и докато се пекат във фурната, мога да свърша друга работа из къщи или просто да си почина. Докато картофите се пекат, няма начин да не съм си наляла чаша вино, което наравно с аромата излизащ от фурната изостря апетита. Обичам пресните картофи през пролетта и не знам защо не съм им обърнала по-сериозно внимание тук досега.

Избирам дребни картофи, които изпичам цели без добавка на вода. Хрупкавата, напоена със зехтин коричка която се образува по време на печенето е може би най-любимия ми момент, последван от препечения чесън с дъх на билката, която съм използвала. И отново се чудя защо не съм им обърнала внимание тук. Вероятно защото са прекалено семпли, няма интригуваща съставка, която да предизвика онези учудени, въпросителни погледи. Но в тази рецепта не е така. И колкото и да описвам картофките като неустоими, с пленяващ аромат, то сосът към тях е също толкова пленителен, но и прекалено екстравагантен, та дори и за моя кулинарен поглед.

Сосът в книгата е описан като айоли, но всъщност е майонеза с интересен вкус. (За това може да се спори. По правило айоли се нарича само майонеза с чесън и понякога с добавка на горчица. На много места казват айоли на различно овкусена майонеза.) В нея са добавени печен шалот, който дава приятна сладост, ароматизиран с розмарин зехтин, който дава наситен аромат, портокалова кора за свежест и накрая вода от портокалови цветове, която парфюмира и носи горчива и трапчива нотка на соса. Тук се чувствам изгубена, защото цялата тази комбинация не ми напомня нищо познато до сега, но в същото време се възхищавам от смелото съчетание. Гъстият сос има силен вкус, затова разреждането му с портокалов сок е желателно или поне за първата дегустация. Но след като е толкова силен, то означава, че малко количество би стигнало за много порции и само за тези, които са готови да опитат нещо ново и непознато.

За всички останали, препоръчвам следната рецепта за пресни картофи. И запомни, че се сервират веднага, докато са горещи. Когато изстинат, хрупкавата коричка се загубва и картофите не са така вкусни, както ти ги описвам.

Печени пресни картофи и майонеза с розмарин, шалот и вода от портокалови цветове

Адаптирано от книгата Orient Express

За картофите:

• 1 кг. дребни пресни картофи
• 3 глави шалот
• 5 супени лъжици зехтин
• 1/2 супена лъжица едра морска сол
• 1 стрък пресен розмарин (добавен от мен)

Картофите се заливат с вода и се варят на умерен огън докато станат почти готови. Отцеждат се и се слагат в тава на един ред. Към тях се добавят целите глави шалот, без да се белят и розмарина. Поръсват се със зехтин и едра морска сол.

Слагат се във фурната нагрята на 180 ºC. След като минат около 40 минути от печенето, шалота се изважда и се оставя да се охлади. Картофите се допичат за още 20-30 минути или докато станат златисти и с хрупкава коричка. Тавата се разклаща от време на време за да не залепнат картофите.

Когато шалота се охлади достатъчно, от люспата се изстисква изпечената сърцевина. Оставя се настрана за соса.

За соса:

• сърцевината от изпечения шалот
• 3 стръка пресен розмарин
• 150 мл. зехтин
• 2 жълтъка, от яйца от свободно отглеждани кокошки
• сокът от 1/2 портокал (може и по-малко за по-гъст сос)
• прясно настъргана кора от 1 портокал
• 1/2 чаена лъжица вода от портокалови цветове

Листенцата на розмарина се отделят от дръжките и се счукват леко в хаванче за да отделят аромата си.

Половината зехтин се загрява на умерен огън. (Не трябва да цвърчи и да се допуска пушене.) Отстранява се от огъня и в него се добавят листенцата розмарин. Оставя се така за 1 час. След това се прецежда и се добавя останалия зехтин.

Жълтъците се слагат в купа заедно със сърцевината на шалота. Разбиват се с миксер. Към тях при непрекъснато разбиване на бърза скорост, по малко и на много тънка струйка се добавя зехтинът. Разбива се докато се получи майонеза. Посолява се със сол и се добавят портокаловата кора, водата от портокалови цветове и толкова портокалов сок, колкото желана гъстота се иска.

Печени пресни картофи и майонеза с розмарин, шалот и вода от портокалови цветове от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Колкото повече мирише на избори, толкова повече се размирисва в нашенската политика. Абсурдите и оксимороните стават закономерност в такъв размножителен перод, когато любовта към властта явно замъглява разсъдъка на видимо здрави индивиди- някои от тях дори и страховито здрави откъм мускули. Сините дадоха признак за живот и предизвикаха странен „конграчулейшънс“ от своя побратим по Европейска [...]

VMware ще придобие Digital Fuel Technologies – доставчик на софтуер за ИТ финансово управление, който помага на организациите да определят разходите си за ИТ услуги. Условията на сделката, която е планирано да приключи през юли, не се разкриват. Digital Fuel твърди, че осигурява на организациите средства, с които да измерват разходите на тяхната инфраструктура и приложения в комбинация с публични „облаци”, частни „облаци” или традиционна среда. Благодарение на софтуера, фирмите може да бъдат таксувани за реално изразходваните от тях ИТ приложения и ресурси. Според VMware при миграция от една виртуална машина към друга, възможността клиентът да изчисли какви ИТ ресурси е изразходвал е минимална и именно софтуер от този тип е решение на подобни проблеми. В блог публикация на Digital Fuel Technologies пък се казва, че след като продажбите на компанията са се увеличили, естественото й развитие е било да се възползва от партньорство с по-голяма компания. През май VMware придоби компанията Socialcast – доставчик на технология за социална съвместна работа (social collaboration), която може да бъде използвана, както в „облака”, така и по традиционен начин. VMware също през май сключи споразумение да придобие Shavlik Technologies – доставчик на базирани в „облака” решения за ИТ управление за малък и среден бизнес. През април VMware придоби SlideRocket – SaaS базиран доставчик на услуги за бизнес презентации.

Викат шеф на фирма в данъчното да му връчат акт за ревизия. Звъни той на счетоводителя и адвоката си да ги пита какво да облече за срещата. - Облечи се парцаливо, нека мислят, че си бедняк, съветва счетито. - Иди с най-добрия си костюм и вратовръзка, казва адвокатът. Объркан човекът отива при местния мъдрец за съвет. - Ще ти разкажа история - казва му той. - Булка попитала майка си какво да облече за сватбената нощ. "Облечи онази дълга нощница, която е до врата ти." Когато попитала същото най-добрата си приятелка, тя й отговорила: "Облечи най-секси бельото си". Шефът запротестирал: - Какво общо има това с моя проблем с данъчните?! - Каквото и да облечеш, пак ще си прекаран. Усмихни се, България, от думите на Симеон Дянков за работата на данъчните става ясно, че нещата не вървят както трябва. От което прекарани сме само ние, но не и бизнесмените с протекция. Интересното в случая е защо министърът само плати с уволнения, но реално нищо не предприема.

При вече официално споменаваните цени това означава минимум 6 евроцента/кВтч. С оглед на развитието на региона това е неконкурентна цена. Щото не трябва да забравяме изграждащите се ядрени мощности в Турция (евентуално и в Румъния) и общата за региона тенденция (инспирирана от Евросъюза) за намаляване на енергоемкостта. А колко време сме длъжни да го купуваме? По договора с Русия ще трябва да упуваме енергията от "Белене". Задължително. Но по каква цена никой не ни казва, щото била търговска тайна, а всеки първокурсник по еленергетика знае, че тя е функция от цената на инвестицията. Ядреното лоби казва, че 13 години трябвало да им купуваме тока. Като знаем лъжите това проруско лоби, ми се струва, че минималната оценка е 20-30 години. Има ли някой, който да се чуди на чий гръб ще се стовари това? Правителствата си отиват, партиите се изсулват като прани гащи. А кой плаща масрафа?

Темповете на растеж, които регистрира най-голямата социална мрежа Facebook станаха легендарни, но според доклад за популярността на сайта, който излезе наскоро, по всичко личи, че има забавяне в прилива на нови потребители. Според Inside Facebook, цитирани от Mashable, през последните два месеца има чувствителен спад в скоростта, с която расте социалната мрежа. През април броят на новите потребители е бил 13.9 милиона, а през май цифрата е спаднала до 11.8 милиона. Миналата година Facebook растеше с около 20 милиона души месечно. Проучванията на Inside Facebook сочат, че през май шест милиона души в САЩ са се отказали от услугите на сайта. Социалната мрежа е била напусната и от 100 хиляди британци. Обикновено Facebook не коментира подобни неофициални статистики, но този път ръководителите на сайта са нарушили принципа си и са поставили под въпрос данните, както и методиката за тяхното получаване. Социалната мрежа е пуснала изявление до медиите, в което се казва: „От време на време излизат данни, че Facebook губи потребители в някои региони. Някои от тези данни са извлечени чрез инструментите, които предлагаме на рекламодателите, където може да се види приблизителният обхват на рекламната кампания. Този инструмент обаче не е предназначен за да се следи растежът на Facebook. Доволни сме от темповете на растеж и повече от 50% от регистрираните потребители влизат в сайта всеки ден.” В глобален план, данните на Inside Facebook сочат, че социалната мрежа продължава да расте, а спадът е само в отделни региони. Данните на comScore, цитирани от BBC, са по-различни. Според тях Facebook не губи потребители в САЩ, а дори ги увеличава. Същата е ситуацията и във Великобритания. Цифрите, с които разполага пийпълметричната агенция Nielsen също не отбелязват спад никъде.

Защитният софтуер Microsoft Security Essentials е най-популярната програма за защита на персонални компютри с Windows в Съединените щати. Това сочат последните данни на OPSWAT за състоянието на пазара на антивирусни продукти. В световен мащаб обаче, продуктът на редмъндската компания все още е назад и заема едва четвъртото място, информира TechSpot. Пазарният дял на Security Essentials в САЩ възлиза на 17.07%. На второ място с 15.63% е защитният продукт AVG, а на трето е Symantec с 14.47%. Security Essentials е избутал от първото място продуктите на Symantec, които от първото са изпаднали директно на третото място. AVG не търпи промяна и държи стабилно втората позиция. Данните са за първите месеци на 2011 година. В световен мащаб защитните програми се ползват с доста по-различна популярност. Avast и AVG делят първото място с по 12.37%. На трето място е Avira с 12.29%, а на четвъртото стои Security Essentials с 11.24%. На опашката в световния топ 5 е ESET с 9.98%. Софтуерната компания OPSWAT е анализирала 43 хиляди доклада, получени с помощта на своите продукти, инсталирани на различни клиентски машини. Установено е, че Windows 7 продължава да набира популярност, което едва ли е изненада за някого. В световен мащаб най-новата операционна система на Microsoft държи 38.81%. Тя е на второ място след първенеца XP, който все още се ползва на 55.84% от компютрите. Третото място е за залязващата Vista, която е с 4.72%. Делът на останалите видове Windows е под 1%. Най-популярният месинджър е Windows Live, който в световен мащаб има 40.67%. Следва го Skype с 27.39%, а на трето място е Yahoo! Messenger с 15.11%. Някогашният лидер ICQ сега държи само 2.01% от пазара и е на седмо място.

На 16 юни 2011 от 12:00 часа, ще се проведе официалната пресконференция, с която ще бъде поставено началото на кампанията „Всички ние на пътя – звездата си ти”. Това е първата българска инициатива, посветена на десетилетието, обявено от ООН за пътна безопасност. Кампанията е инициирана от евродепутата Илиана Иванова, под патронажа на министъра на вътрешните [...]

След внимателен анализ на навиците на потребителите, специалистите от Google са установили, че един от основните фактори, които мотивират хората да изгледат дадено клипче от YouTube е картинката, която се появява преди да бъде натиснат бутонът за възпроизвеждане. Поради тази причина, към плеъра на видеопортала, който е предназначен за вграждане във външни сайтове, занапред ще бъдат добавяни картинки с висока резолюция, за да се увеличи бройката на прегледаните клипове, предаде TechSpot. До момента за предварителен преглед системата на YouTube не избираше най-високата налична резолюция, а използваше твърд размер. Отсега нататък клиповете с размер от 480p и нагоре ще имат по-качествени изображения, тъй като при генерирането им ще се използва най-високото налично качество. Промяната ще се отрази и на всички стари клипове, които са били качени преди въвеждането на новата система. За тях автоматично ще бъде генерирана нова картинка. Втората новост за потребителите, които вграждат клипове от YouTube във външни сайтове, е възможността за премахване на логото от клиповете. До момента във всички клипове, добавени чрез специалния код в други сайтове се появяваше логото на YouTube, в долния десен ъгъл. Сега то може да бъде премахнато ако в края на кода се добави параметърът „?modestbranding=1”. Напоследък в YouTube нововъведенията идват с доста високо темпо. Разширяват се излъчванията на живо, налице е възможност за вземане на филми под наем, а наскоро беше обявено, че персоналът, който поддържа сайта ще бъде увеличен с 30%.

Бахрейн не се е възстановил от протестите срещу краля и начина на управление. Напротив, страната отива към дълбока политическа криза в следствие на кървавото потушаване на демонстрациите и намесата на Саудитска Арабия. Последвалите събития са повече от ужасни: създадени са военни съдилища, където мнозина биват осъждани без реален процес и с едно, единствено прегрешение – поискали са правата си от краля на Бахрейн.

Това, че повечето протестиращи и арестувани се оказаха шиити, още повече допринесе за реакцията на държавата. Кралството сметна, че демонстрациите са подкрепени от Иран и повика на помощ саудитски сили, които до момента седят в Бахрейн. Много работници, шиити, бяха уволнени – за първи път подобно масово отстраняване от работно място. Медицинските сестри, помагали на ранени също бяха подведени под отговорност, а на лекарите се гледа като на предатели. Последна още един абсурд.

В неделя, съдът в столицата на Бахрейн осъди на една година затвор 20-годишната студентка Аят ал-Кармази за обида към краля и кралството, и подбуждане на омраза.

Ал-Кармази стана известна, след като прочете поема на Pearl Square в Манама, с която се подкрепят действията на протестиращите за искане на повече политически права, защита на правата на човека и повече свободи. Именно тази поема стана причина Аят да бъде арестувана и в последствие осъдена на една година затвор. Във Facebook започна кампания за освобождаването й - تضامناً مع آيات القرمزي

Бахрейн не се е възстановил от протестите срещу краля и начина на управление. Напротив, страната отива към дълбока политическа криза в следствие на кървавото потушаване на демонстрациите и намесата на Саудитска Арабия. Последвалите събития са повече от ужасни: създадени са военни съдилища, където мнозина биват осъждани без реален процес и с едно, единствено прегрешение – поискали са правата си от краля на Бахрейн.

Това, че повечето протестиращи и арестувани се оказаха шиити, още повече допринесе за реакцията на държавата. Кралството сметна, че демонстрациите са подкрепени от Иран и повика на помощ саудитски сили, които до момента седят в Бахрейн. Много работници, шиити, бяха уволнени – за първи път подобно масово отстраняване от работно място. Медицинските сестри, помагали на ранени също бяха подведени под отговорност, а на лекарите се гледа като на предатели. Последна още един абсурд.

В неделя, съдът в столицата на Бахрейн осъди на една година затвор 20-годишната студентка Аят ал-Кармази за обида към краля и кралството, и подбуждане на омраза.

Ал-Кармази стана известна, след като прочете поема на Pearl Square в Манама, с която се подкрепят действията на протестиращите за искане на повече политически права, защита на правата на човека и повече свободи. Именно тази поема стана причина Аят да бъде арестувана и в последствие осъдена на една година затвор. Във Facebook започна кампания за освобождаването й - تضامناً مع آيات القرمزي

Бахрейн не се е възстановил от протестите срещу краля и начина на управление. Напротив, страната отива към дълбока политическа криза в следствие на кървавото потушаване на демонстрациите и намесата на Саудитска Арабия. Последвалите събития са повече от ужасни: създадени са военни съдилища, където мнозина биват осъждани без реален процес и с едно, единствено прегрешение – поискали са правата си от краля на Бахрейн.

Това, че повечето протестиращи и арестувани се оказаха шиити, още повече допринесе за реакцията на държавата. Кралството сметна, че демонстрациите са подкрепени от Иран и повика на помощ саудитски сили, които до момента седят в Бахрейн. Много работници, шиити, бяха уволнени – за първи път подобно масово отстраняване от работно място. Медицинските сестри, помагали на ранени също бяха подведени под отговорност, а на лекарите се гледа като на предатели. Последна още един абсурд.

В неделя, съдът в столицата на Бахрейн осъди на една година затвор 20-годишната студентка Аят ал-Кармази за обида към краля и кралството, и подбуждане на омраза.

Ал-Кармази стана известна, след като прочете поема на Pearl Square в Манама, с която се подкрепят действията на протестиращите за искане на повече политически права, защита на правата на човека и повече свободи. Именно тази поема стана причина Аят да бъде арестувана и в последствие осъдена на една година затвор. Във Facebook започна кампания за освобождаването й - تضامناً مع آيات القرمزي

Интересните обекти, които ентусиасти намират чрез новата услуга Google Mars не спират да удивяват света. Наскоро видяхме изображение на обект, който прилича на марсианска база, който беше забелязан случайно от любител на астрономията. Официалното мнение на учените беше, че не става въпрос за никаква база, а просто за дефект в снимката, причинен от космически лъчи. Този път обаче това обяснение няма как да мине, тъй като на Марс е забелязан обект, който много прилича на профила на Махатма Ганди, информира Space.com. Изображението е с високо качество и доста отчетливо. Освен ако не е някаква шега на астрономите, то повдига много въпроси, на които не може да бъде даден лесен отговор. Лицето е забелязано от италианеца Матео Янео. Това не е първото му откритие. През последните седмици той твърдеше, че е открил доказателства за входове към подземни тунели и руини на градове, които също се намират на червената планета. Това не е първият случай когато на Марс се забелязват обекти, които приличат на лице. Сондата Viking 1 на NASA засне нещо подобно още през 1976 година. В мрежата се появи и висококачествена снимка на лицето, което прилича на Махатма Ганди, на която приликата се забелязва по-трудно. Тя е била заснета от друга космическа сонда. Не трябва да се пропуска и фактът, че на висококачествената снимка има сенки, които закриват части от обекта. Явлението, при което се забелязват различни несъществуващи обекти се нарича парейдолия. При него естествени образувания се оприличават на лица и други неща, които са познати на хората. Махатма Ганди е бил борец за човешките свободи и духовен водач, който е в основата на освобождаването на Индия от британското владичество през 1947 година.

Сред жените в Афганистан цари сдържаност и притеснение. Разговорите относно бъдещето на страната и преговорите, които САЩ иска да осъществи заедно с правителството в Кабул, смущават живота в афганистанската столица, който така или иначе се е деформирал много през последните десетилетия.

Със сигурност днес Афганистан не е Афганистан през 60-те и 70-те години на миналия век. Тогава заводите са процъфтявали, пътищата са се подобрявали, а хората са ходели редовно на кино с усмивка на лицето си. Днес, действителността е ужасяваща, а психологическите травми, за разлика от физическите, трудно зарастват. Сянката на талибанския режим все още се усеща в страната, а е под въпрос дали изобщо е изчезвала. Властта на талибаните, базирана повече върху парите, наркотиците и племенните устои, отколкото на религията, както те искат да представят управлението си, е разбила афганистанското общество напълно. Днес, хората искат да продължат напред.

Очакваните преговори между САЩ и талибанското ръководство притеснява най-потърпевшите от миналото – жените. Мнозина смятат, че американците са готови на големи отстъпки, за да се постигне споразумение с талибаните, а посредник ще е правителството в Кабул. Ако това стане, има голяма вероятност онази сянка на миналото да се надвеси още повече и да стане все по-реална. Което е лоша новина за онези, които са решили, че искат страната им да живее в мир и справедливост.

Прочетете публикацията на Los Angeles Times за страховете на афганистанците от последствията на преговорите между САЩ и талибаните: Afghans fearful of push to negotiate with Taliban.

Сред жените в Афганистан цари сдържаност и притеснение. Разговорите относно бъдещето на страната и преговорите, които САЩ иска да осъществи заедно с правителството в Кабул, смущават живота в афганистанската столица, който така или иначе се е деформирал много през последните десетилетия.

Със сигурност днес Афганистан не е Афганистан през 60-те и 70-те години на миналия век. Тогава заводите са процъфтявали, пътищата са се подобрявали, а хората са ходели редовно на кино с усмивка на лицето си. Днес, действителността е ужасяваща, а психологическите травми, за разлика от физическите, трудно зарастват. Сянката на талибанския режим все още се усеща в страната, а е под въпрос дали изобщо е изчезвала. Властта на талибаните, базирана повече върху парите, наркотиците и племенните устои, отколкото на религията, както те искат да представят управлението си, е разбила афганистанското общество напълно. Днес, хората искат да продължат напред.

Очакваните преговори между САЩ и талибанското ръководство притеснява най-потърпевшите от миналото – жените. Мнозина смятат, че американците са готови на големи отстъпки, за да се постигне споразумение с талибаните, а посредник ще е правителството в Кабул. Ако това стане, има голяма вероятност онази сянка на миналото да се надвеси още повече и да стане все по-реална. Което е лоша новина за онези, които са решили, че искат страната им да живее в мир и справедливост.

Прочетете публикацията на Los Angeles Times за страховете на афганистанците от последствията на преговорите между САЩ и талибаните: Afghans fearful of push to negotiate with Taliban.

Сред жените в Афганистан цари сдържаност и притеснение. Разговорите относно бъдещето на страната и преговорите, които САЩ иска да осъществи заедно с правителството в Кабул, смущават живота в афганистанската столица, който така или иначе се е деформирал много през последните десетилетия.

Със сигурност днес Афганистан не е Афганистан през 60-те и 70-те години на миналия век. Тогава заводите са процъфтявали, пътищата са се подобрявали, а хората са ходели редовно на кино с усмивка на лицето си. Днес, действителността е ужасяваща, а психологическите травми, за разлика от физическите, трудно зарастват. Сянката на талибанския режим все още се усеща в страната, а е под въпрос дали изобщо е изчезвала. Властта на талибаните, базирана повече върху парите, наркотиците и племенните устои, отколкото на религията, както те искат да представят управлението си, е разбила афганистанското общество напълно. Днес, хората искат да продължат напред.

Очакваните преговори между САЩ и талибанското ръководство притеснява най-потърпевшите от миналото – жените. Мнозина смятат, че американците са готови на големи отстъпки, за да се постигне споразумение с талибаните, а посредник ще е правителството в Кабул. Ако това стане, има голяма вероятност онази сянка на миналото да се надвеси още повече и да стане все по-реална. Което е лоша новина за онези, които са решили, че искат страната им да живее в мир и справедливост.

Прочетете публикацията на Los Angeles Times за страховете на афганистанците от последствията на преговорите между САЩ и талибаните: Afghans fearful of push to negotiate with Taliban.

Турските органи на реда са провели мащабна акция, при която са задържани 32 души, за които се смята, че са свързани с хакерската група Anonymous. Набедените в хакерство са били заловени в различни градове на Турция във връзка с атаки срещу различни държавни структури, включително срещу кабинета на премиера, както и парламента, предаде Security Week. Anonymous са мотивирали атаките си срещу официални държавни сайтове в Турция с плановете на правителството да въведе в страната национален интернет филтър. Управниците твърдят, че въпросният филтър ще бъде предназначен само за предпазване на младите от опасностите, които дебнат в нета. Планирано е да има четири вида филтриране, като потребителите сами ще решават кой от тях ще използват. Критиците на системата твърдят, че филтриращата система ще бъде използвана за да бъдат следени действията на хората в интернет. Преди време в Турция бяха организирани масови протести срещу националния филтър, който скоро ще бъде въведен. Anonymous са провели атаката си срещу турските сайтове с помощта на инструмент, познат като Low Orbit Ion Cannon (Loic). С негова помощ набелязаният сървър се бомбардира с огромно количество заявки, което причинява временно блокиране и падане на хостваните сайтове. Този вид атаки се извършват с помощта на мрежа от заразени с вируси компютри, които са под контрола на хакерите.

Предупреждение: Пиша съвършено сериозно. Макар че крайните изводи може да се окажат немного хубави. За разлика от междинните.

ББ е на път да опровергае, или поне успешно го прави досега, една родна поговорка (макар че споменаването на друга раса е странно, но го го тълкувам като творческо претворяване на трудноразбираемите днес понятия "войвода" и "хайдути".)

Днешноактуализирана поговорка гласи: Вождове много, индианец малко

Засега Бате Бойко успешно я опровергава: и в правителството, и в парламентарната група няма и помен от хора, дори случайно присънили им се, че биха били да бъдат вождове. Единственият - не само ограничаващ се със сън "бих бил бъдел" - бе шкартиран като със стилет.

Сериозният проблем иде оттук нататък: президентът. Всички знаят, че кандидатът на ГЕРБ ще бъде избран (освен ако не е Румяна Желева или нейно подобие).

И кво прави Бойко? Много труден избор. Аз лично нямам самочувствие на аналитик да прогнозирам. Едно обаче мога да кажа със сигурност: ако Бойко си направи удобен президент - не само ще си изкара мандата, а вероятно ще получи и втори.

Кво обаче става с нашите индианци? Почти никой не ги е ебавал, освен преди избори - пенсии тва онова, малки проекти с европари, отпушване на безсмислено задържани проекти, гювеч за крупни олигарси да пуснат далавера на наемниците и прочие други бюджетни фокуси. Щото по отношение на фокусите всеки рОден бюджетар е хиляда пъти по-опитен от разните световно нашумели магьосници, които летят във въздуха, свалят суперманекенки и печелят луди мангизи.

Нашият бюджетар има една черта, която рязко го разграничава от крадливите бюджетари в "белите страни". Той може да открадне - и най-често го прави - заради началника си. О, не мисля, че началникът му поставя ултиматум "или крадеш, или си уволнен". На практика предложението е почти сексуално: "Знаеш, че те ценя много, но научих, че и по-горе те ценят." Според интелекта на съблазнявания може да се спомене политическия кабинет на министъра, даден зам.министър, или самия министър. Последното се прилага при твърде интелигентни субекти, които именно поради тази си интелигентност вече се понагазили яко не закона, то някои подзаконови актове. (То иначе няма начин интелигентен човек да стигне до висок пост без да нагази нещо.)

Да се върнем на нашия вожд и любим лидер. Кво става с индианците - аз ги описах по министерствата, но същите са и в парламентарната група, и в местните организации, дори и в групата му евродепутати. Аз не знам дали вождът ще съумее да се справи с кандидат-вождовете индианци. Но ако успее, това може да значи както мек авторитарен режим, така и сносен икономически възход. Двете опции не са алтернативи.

Което не значи, че аз съм техен привърженик, или противник. Сямо размишлявам.

От няколко дни в Египет се обсъжда единствено това: заловен шпионин на Мосад, който е следил развитието на революцията в Египет. Темата засенчи дори скандалите покрай военните съдилища, но едва ли Висшият военен съвет има за цел да измести фокусът на общественото мнение с ареста на Илан Грапел.

Централният вестник Al Ahram напомни за големите заглавие през 60-те години на миналия век, на които можеше да се прочете: “Удар по Мосад!” Всъщност тази реакция подразни голяма част от онлайн обществото в арабската страна, тъй като силно напомня за режимите от миналото. Със сигурност медиите трябва да се реформират напълно, за да се спре с подобни гръмки заглавия по вестниците.

Самият Илан Грапел се оказа, че наистина е израелец, с американски паспорт също, и като такъв бе посетен в ареста от служители на американското посолство. Според тях е в добро здраве. бяха пуснати снимки на Илан в униформа на израелската армия, както и негов личен архив от Facebook, на които снимки се вижда, че седи заедно с приятел в централно кафе в Кайро. От януари, когато е влязъл в Египет, Илан се подвизавал като журналист, а след това, че имал връзка с института Ал Азхар. Мосад отрече връзка с Илан Грапел – очаквана реакция, но тепърва ще се провери дали има или не работа с израелското разузнаване и защо точно е бил в Кайро по време на протестите.

Повече за реакциите около случая, в блога на Зейнаб Мохамед: Spy watch : Reactions and More

От няколко дни в Египет се обсъжда единствено това: заловен шпионин на Мосад, който е следил развитието на революцията в Египет. Темата засенчи дори скандалите покрай военните съдилища, но едва ли Висшият военен съвет има за цел да измести фокусът на общественото мнение с ареста на Илан Грапел.

Централният вестник Al Ahram напомни за големите заглавие през 60-те години на миналия век, на които можеше да се прочете: “Удар по Мосад!” Всъщност тази реакция подразни голяма част от онлайн обществото в арабската страна, тъй като силно напомня за режимите от миналото. Със сигурност медиите трябва да се реформират напълно, за да се спре с подобни гръмки заглавия по вестниците.

Самият Илан Грапел се оказа, че наистина е израелец, с американски паспорт също, и като такъв бе посетен в ареста от служители на американското посолство. Според тях е в добро здраве. бяха пуснати снимки на Илан в униформа на израелската армия, както и негов личен архив от Facebook, на които снимки се вижда, че седи заедно с приятел в централно кафе в Кайро. От януари, когато е влязъл в Египет, Илан се подвизавал като журналист, а след това, че имал връзка с института Ал Азхар. Мосад отрече връзка с Илан Грапел – очаквана реакция, но тепърва ще се провери дали има или не работа с израелското разузнаване и защо точно е бил в Кайро по време на протестите.

Повече за реакциите около случая, в блога на Зейнаб Мохамед: Spy watch : Reactions and More

От няколко дни в Египет се обсъжда единствено това: заловен шпионин на Мосад, който е следил развитието на революцията в Египет. Темата засенчи дори скандалите покрай военните съдилища, но едва ли Висшият военен съвет има за цел да измести фокусът на общественото мнение с ареста на Илан Грапел.

Централният вестник Al Ahram напомни за големите заглавие през 60-те години на миналия век, на които можеше да се прочете: “Удар по Мосад!” Всъщност тази реакция подразни голяма част от онлайн обществото в арабската страна, тъй като силно напомня за режимите от миналото. Със сигурност медиите трябва да се реформират напълно, за да се спре с подобни гръмки заглавия по вестниците.

Самият Илан Грапел се оказа, че наистина е израелец, с американски паспорт също, и като такъв бе посетен в ареста от служители на американското посолство. Според тях е в добро здраве. бяха пуснати снимки на Илан в униформа на израелската армия, както и негов личен архив от Facebook, на които снимки се вижда, че седи заедно с приятел в централно кафе в Кайро. От януари, когато е влязъл в Египет, Илан се подвизавал като журналист, а след това, че имал връзка с института Ал Азхар. Мосад отрече връзка с Илан Грапел – очаквана реакция, но тепърва ще се провери дали има или не работа с израелското разузнаване и защо точно е бил в Кайро по време на протестите.

Повече за реакциите около случая, в блога на Зейнаб Мохамед: Spy watch : Reactions and More

Цветелин Кънчев е роден на 5 юли 1967 г. Завършил е ТМСС в Златица, а след това МИО в УНСС. До 1990 г. е бил служител на Министерството на отбраната, а след това започва свой частен бизнес. Бил е депутат в 38-ото Народно събрание. През 2000 година е осъден на 6 години затвор заради „грабеж” на куче, което е оценено на 22 лева. Основател и председател на „Евророма” от 1998 г. до днес. Не е женен, има 4 деца. - Г-н Кънчев, как ще коментирате реакцията на лидерите от Синята коалиция, които си прехвърлят като горещ картоф ромските гласове, получени на вътрешния им вот? - По-правилният адресат на този въпрос е лидерът на ДСБ г-н Иван Костов. Той е най-наясно защо циганският вот от миналата неделя над 90% беше насочен към кандидатите от неговата партия. Костов да отговори искрено за вота в неделя, без да прави никакви калайджийски номера. - Илюстрирайте с примери къде и как са гласували вашите хора? - Вчера получих информация от кварталните организации, където има голям...

Идат избори и паралелно с поройните дъждове от политическото небе у нас заваля и обилно лицемерие. В речника срещу тази думичка стои пояснението, че това е "преструване само за угода пред някого". На такова може да се оприличи поведението на претендента за горещия кметски стол в София, излъчен от Костовото ДСБ Прошко Прошков. От 2007 година досега той работи като кмет на район "Лозенец". Това е време, в което цялата власт е в ръцете на ГЕРБ. И Бойкоборисовата партия определя всички правила на играта както в държавата, така и по места. Същевременно няма никакви промени и местната власт, хеле пък районите, продължават да нямат абсолютно никаква автономност. Дълголелеяната и предъвквана децентрализация засега си остава само химера. В този смисъл Прошков беше длъжен да изпълнява правилата на играта на ГЕРБ. За да се крепи на кметския си стол в тузарския и свързан с безброй скандали за строежи и други афери район. През тези четири лета той така и не събра мъжество и кураж да се откаже...

По коридорите на властта се носи страшен слух, който кара всеки чиновник да настръхва. Според мълвата представителите на съдебната система у нас подготвят коварен план, с който да унищожат удоволствието на всеки съществуващ държавен служител. В дългите работни часове на сладка полудрямка и приятна отмала колелцата в родната администрация досега се радваха на едно единствено вдигащо сериозно адреналина удоволствие. То се нарича безделие и в очите на редовия гражданин се изразява обикновено в бъркане в носа и сърбане на кафе. За бюрократа обаче то носи духа на романтичната представа за готиния мафиот от американските филми и това кара сърцето му да тупти. Това се дължи на самата страст чиновникът да успее по най-ефективен начин да загуби своето време и парите на данъкоплатците. Скокът на адреналина се дължи на факта, че недействайки, държавният служител се движи елегантно по ръба на закона. С туптящо сърце, докато се скатава, човекът от малкия кабинет или гишето знае, че може да...

Групи в САЩ за защита личната неприкосновеност онлайн са внесли вчера жалба във Федералната комисия по търговия с искане да принуди Facebook да премахне новата си услуга за автоматично разпознаване на лица. Жалбата е внесена от Electronic Privacy Information Center, Center for Digital Democracy, Consumer Watchdog и Privacy Rights Clearinghouse. Жалбата е внесена едва седмица след като Facebook обяви плановете си да пусне новата услуга за разпознаване на лицата от снимките, публикувани в социалната мрежа. Регулаторните органи на Европейския съюз за защита на личните данни обявиха веднага след новината за услугата, че ще проведат разследване. Властите в Обединеното кралство и в Ирландия обявиха, че ще проведат отделни независими разследвания. Миналата седмица Faecbook съобщи, че вече отговаря на някои от запитванията от ЕС, вероятно сега ще се наложи на отговаря и на запитванията от властите на САЩ. В жалбата на защитните групи в САЩ се твърди, че новата характеристика за разпознаване на лица нарушава собствената политика на сайта, която е за защита на личните данни и представлява измамна търговска практика. Системите на Facebook са способни да разпознаят лицата на приблизително 700-те млн. потребители на социалната мрежа, почти всички, от които са публикували свои снимки. Само за няколко седмици системата ще сканира всички снимки, публикувани в социалната мрежа. Разпознаването ще бъде включено автоматично. Потребителите, които не желаят лицата им да бъдат разпознавани от новата технология, е необходимо да я изключат ръчно.

От ранна детска възраст ни облъчват с твърдения колко велика е била България - докато за нещастие не паднала под турско робство (оставям настрана научната несъстоятелност на този термин). И как това "турско робство" създало съществуващите ярко изявени и днес отрицателни народо-психологически черти.

Дрън-дрън! Да видим фактите:


1. Учат ни от малки, че имало добри/кадърни ханове и царе, които побеждавали Византия; и не толкова кадърни, които или тя ги побеждавала, или изобщо не воювали с нея. В основата на тази измислица лежи митът, че съществуването на средновековнаБългария е зависело от това дали е имала кадърни царе. Тази огромна глупост се опровергава лесно от географията. Но не от тези в нашите учебници, в които България е в центъра, а Византия е някакво малко парче встрани от нея. Три карти от друга гледна точка:

Ами Византия е огромна държава в сравнение с нас, и още по важно - на западната й граница са изключително войнствените и агресивни араби - с които Византия води почти непрекъснати войни. Докато мощта й е концентрирана на западната граница, се случва някой източен управник да я нападне. И кво? Дори така наречения (в демократичните години Симеон Велики - аме какво сравнение може да става с Карл Велики или с Фридрих Велики) - не успява не да превземе, а дори да атакува Константинопол. Дето му е на един хвърлей, да не употребя друга дума за разстояние с х...

Това е цялата история, която ни се втълпява от невръстни - битките с Византия са основното в историята ни и това, че не сме я разбили, е въпрос на случайност.

Глупост историческа: когато Византия е била сериозно ангажирана на запад с арабите, е отделяла по-малко внимание на балканските варвари (тогава се появват Симеон и подобните му "успешни" владетели). Когато Византия установи някакъв modus vivendi с арабите, веднага слега ред в задния си двор.


Май прекалих с шока на развенчаването, та ще продължа. До т.нар. Възраждане и след това.

Имам си личен електронен подпис : малка USB джаджа, в която има смарт карта която държи секретния ми ключ. С него мога да се удостоверявам практически навсякъде (според законите в България) и удостоверяването има същата законова сила като саморъчен подпис. Основната разлика между тази джаджа и секретен ключ записан във файл на компютъра (и безплатен [...]

Евродепутатът Илиана Иванова обяви 30-те участника в проект „ Европейска година на доброволческите дейности за насърчаване на активна гражданска позиция“, които ще отидат на посещение в Брюксел по нейна покана. Това стана на специално насрочена пресконференция на 14 юни, на която тя сподели, че това е един от най- приятните поводи за пресконференция. Впечатлена от [...]

Основите на бъдещия Европейски съюз са положени през 20те и 30те години на миналия век в британската научна група “Чатъм хаус”, ръководена от известния историк Арнолд Тойнби. Те се основават на марксизма, подоходния данък и премахването на суверенитета на държавите в Европа. През 90-те години на 20 век, в средите на Рокфелер, се появява идеята [...]

Не всички предприемачи имат нужда от партньор-съосновател, но супер успешни компании, сред които Apple, eBay, и Twitter, са създадени от няколко лидери, имащи помежду си продуктивни взаимоотношения. Как тези хора са открили бизнес партньорите си? И какво е направило от съчетаването на техните усилия рецепта за успех? Не е изненадващо, че голяма част от тях са били дългогодишни приятели, съученици или роднини. Други не са започнали бизнеса си заедно. Трети пък вече не са приятели, независимо от съвместните си постижения, коментира Businessinsider.com. Има една обща тенденция, която може да се забележи: членовете на най-добрите двойки в бизнеса отчитат ограниченията във възможностите си и уважават това, с което партньорът им допринася за съдружието. Много от тези "дуети" управляват едни от най-успешните компании в бизнеса на нашето време. В поредица от статии Kaldata.com ще ви запознае с тях. Ето ги и първите 3 съдружия: iЛари Пейдж и Сергей Брин/i iКомпания/i: Google Година на основаване: 1998 г. iЛари Пейдж и Сергей Брин/i Как се формира партньорството им:: Лари и Сергей се срещат в докторската програма на Станфордския университет през 1995 г., но не се сприятеляват веднага. По време на обиколка на студентския комплекс за докторантите, Брин бил гид на Пейдж и те се карали през цялото време. Въпреки кавгата се оказало, че двамата трябва да работят заедно върху изследователски проект. Разработката им, озаглавена „Анатомията на широкомащабна хипертекстуална онлайн търсеща машина” ("The Anatomy of a Large-Scale Hypertextual Web Search Engine”) се превръща в основата на Google. Защо тяхното партньорство проработва: Сергей и Лари са с много подобни и приличащи си знания и подготовка в сферата на технологиите. И двамата се влюбват в компютрите в ранна възраст и имат родители, които са университетски преподаватели. Те са свързани помежду си от страстта си към добиването и търсенето на данни и се оказва, че имат еднаква визия за бъдещата си компания. Пейдж и Брин взимат общото решение да привлекат към бизнеса си Ерик Шмид (изпълнителен председател на компанията) и да създадат непринудена атмосфера в централния офис на Google (или Googleplex, както се нарича той официално). Може и да са родени в два противоположи края на света (Брин е от Русия, а Пейдж от Мичиган), но Сергей и Лари са „замесени от едно и също тесто”. iСтив Джобс и Стив Возняк/i iКомпания/i: Apple Inc Година на основаване: 1976 г. iСтив Джобс и Стив Возняк. Снимка: Revolweb чрез Flickr/i Как се формира партньорството им:: Двамата се сприятеляват по време на лятна командировка през 1970 г. Возняк бил зает с това да прави компютър, а Джобс видял потенциал да го продаде. През 2006 г., в интервю пред Seattle Times, Возняк (или Воз, както го наричат медиите), обяснява: „Аз просто правех нещо, в което бях много добър, и това, в което бях много добър, се оказа, че е това, което щеше да промени света…Стив Джобс мислеше много по-напред. Когато създавах нещо хубаво, той казваше: „Това можем да го продадем”. И го правехме. Той мислеше за това как се изгражда компания, може би дори тогава си мислеше „Как може да се промени светът?” Защо тяхното партньорство проработва: Абсолютен корифей в областта на математическия анализ, Возняк признава, че никога не е мислел да продаде първия си компютър. Това е работа на Джобс. Техническите умения на Возняк се комбинират с бизнес усета на Джобс, което прави от тях възможно най-добрата бизнес двойка. И това е партньорство, което успява да оцелее десетилетия наред, в които набира слава и благосъстояние. Според Возняк, двамата все още са приятели. Те „си говорят отвреме навреме и реално никога не са имали истински спор”. iИвън Уилямс и Биз Стоун/i iКомпания/i: Twitter Година на основаване: 2006 г. iИвън Уилямс и Биз Стоун. Снимка: Bioffice чрез Flickr/i Как се формира партньорството им:: Ивън Уилямс работи в Blogger, когато компанията е продадена на Google. При новото управление на търсачката, Уилямс наема Стоун на работа. "Започнахме като съперници, но станахме големи приятели”, обяснява Стоун пред AllThingsD. „Наистина се уважавахме взаимно. Когато Ивън напусна Google, за да работи в Odeo.com, аз си казах: ”Какво? Напускаш ли ме?” И го последвах”. С двамата се свързва Джак Дорси, инженер в Odeo, който има идея. Този разговор впоследствие прераства в разработването на Twitter. Защо тяхното партньорство проработва: Прекарали около десетилетие в бизнеса с блогове и Стоун, и Уилямс имат сходни знания за този вид платформи. Уилямс осъзнава потенциала на Twitter и поверява на Биз сайта за микроблогинг като страничен проект. Взаимното уважение, другарството и амбицията окуражават двамата да се подкрепят един друг, което води след себе си бизнес успеха. iУтре ще ви разкажем историите на успешните партньорства между Бил Гейтс и Пол Алън, Бил Хюлет и Дейв Пакард, Бен Коен и Джери Грийнфилд../i

В блога webcafe.bg Елена Кодинова e написала типичния блог пост – за това колко маловажни, наивни и лесно подкупни са останалите блогъри. Казва го от позицията на (топ?) журналист и определено има аргументи. Десетина души в коментарите отдолу й пригласят, на тях безплатните блогове не им харесват, а всички лични сайтове са сложени в един кюп и наплюти с една обща храчка. Без имена, конкретика и предложена алтернатива.

Към края на поста Елена сменя фокуса и обобщава, че в традиционните прозрачно притежавани медии лайната са дори повече:

“Чудя се кое е по-страшно – дали реклама в медиите срещу пари, където транзакцията е предварително оповестена? Дали подкупните журналисти, които пък си гонят собствени цели като хвалят някого? Или непрофесионализмът и егоцентризмът на блогърите, които представят изкривена и удобна за някои политици действителност като “мнение по съвест”…”

Добре дошла във виртуалната джунгла, Елена. Внимавай как нареждаш, че без да искаш сипваш и в собствената си пазва. Напиши си някъде биографията, може и цяло Мондео да ти дадат да караш

Друга интересна статия от Елена

В блога webkafe.bg Елена Кодинова e написала типичния блог пост – за това колко маловажни, наивни и лесно подкупни са останалите блогъри. Казва го от позицията на (топ?) журналист и определено има аргументи. Десетина души в коментарите отдолу й пригласят, на тях безплатните блогове не им харесват, а всички лични сайтове са сложени в един кюп и наплюти с една обща храчка. Без имена, конкретика и предложена алтернатива.

Към края на поста Елена сменя фокуса и обобщава, че в традиционните прозрачно притежавани медии лайната са дори повече:

“Чудя се кое е по-страшно – дали реклама в медиите срещу пари, където транзакцията е предварително оповестена? Дали подкупните журналисти, които пък си гонят собствени цели като хвалят някого? Или непрофесионализмът и егоцентризмът на блогърите, които представят изкривена и удобна за някои политици действителност като “мнение по съвест”…”

Добре дошла във виртуалната джунгла, Елена. Внимавай как нареждаш, че без да искаш сипваш и в собствената си пазва. Напиши си някъде биографията, може и цяло Мондео да ти дадат да караш

Друга интересна статия от Елена

У нас е много популярна версията на Виктор Суворов за причините за крупното поражение на съветската армия от германската през 1941:

1. Тя се е готвила за настъпателна агресивна война срещу Германия и Хитлер я е изпреварил.
2. По идеологически причини тя изобщо не се е готвила за отбрана.

Въпреки негласната цензура в западните държави върху книгите на Суворов, в Русия той вече има много последователи, повечето професионални историци (патриото-комуноидите ги наричат "ревизионисти", в комуножаргона е почти равно на комплимент) и те свободно публикуват статиите, изследванията, и книгите си. Не всички от тях са съгласни изцяло с версията на Суворов, но огромният нов фактически материал, който въвеждат в обращение, и научната им добросъвестност и почтеност, правят приноса им не по-малко значим от този на първопроходеца Суворов.

Един от тях е Марк Солонин, работещ по темата за СССР в началото на Втората световна война, ето повечето му публикации:

• «Куда улетели сталинские соколы? (К вопросу об исчезновении советской авиации в первые недели войны)», 26.01.2000 г.
• «22 июня, или когда началась Великая Отечественная война?» — М.: «Яуза», «Эксмо». 2007. ISBN 5-699-15196-6
  • фрагмент книги «22 июня…»
• «На мирно спящих аэродромах…» — М.: «Яуза», «Эксмо». 2006. ISBN 5-699-15695-X
• «23 июня: „День М“» — М.: «Яуза», «Эксмо». 2007 ISBN 978-5-699-22304-6
• «25 июня. Глупость или агрессия?» — М.: «Яуза», «Эксмо». 2008. ISBN 978-5-699-25300-5
• «Фальшивая история Великой войны» — М.: «Яуза», «Эксмо». 2008. ISBN 978-5-699-28327-9 В октябре 2008 г. это книга стала победителем конкурса «15 русских книг года»
• «22 июня. Анатомия катастрофы». 2-е изд., перераб. и испр. — М.: «Яуза», «Эксмо». 2008. ISBN 978-5-699-30295-6
• «Разгром 1941. На мирно спящих аэродромах», изд. 2, перераб. и допол. (М): «Яуза-ЭКСМО», 2009 г. ISBN 978-5-699-37348-2
• «СССР-Финляндия: от мирного договора к войне». В сборнике «Uberfall auf Europa. Plante die Sowjetunion 1941 einen Angriffskrieg?», Pour le Merite, 2009, ISBN 978-3-932381-53-9
• «Нет блага на войне». Сборник статей — М.: «Яуза-Пресс», 2010. ISBN 978-5-9955-0169-5
• «Новая хронология катастрофы» — М.: «Яуза-ЭКСМО»
• «Мозгоимение: Фальшивая история Великой войны» — М.: Эксмо: Яуза 2010. ISBN 978-5-699-44295-9

Основната разлика между Суворов и Солонин е, че според последния главната причина за военната катастрофа през 1941 г. не е в сферата на оперативното изкуство, тактиката, количеството и качеството на въоръженията. Нещо повече - ако тези категории бяха определящи за изхода от въоръжения сблъсък, то победата на Червената армия щеше да е бърза и неизбежна.

Най-лаконично възгледът му за причините за невероятното в съвременното бойно изкуство поражение се свежда до 4 думи: ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ НЕ Е ВОЮВАЛА.

Сражавали са се - нерядко с огромно упорство и самоотверженост - отделни части, подразделения, хора. Ако и те не бяха воювали, немците щяха да стигнат до Владивосток. Но ако бе воювала организирана армия, през октомври 1941 г. войната можеше да завърши в Берлин. Но не става така.

През лятото на 1941 г. на бойното поле се срещат не две армии, а организираните и работещи като часовников механизъм Въоръжени сили на Германия от една страна, а от другата - една почти неуправляема въоръжена тълпа. Резултатът от сблъсъка на армията с тълпата на би могъл да бъде друг. Даже огромното количество първокласно въоръжение на тълпата, не й позволява да победи армията. И за поражението си неорганизираната тълпа заплаща със загуби, много по-големи от загубите на противника.

Причините за превръщането на Червената армия в неуправляема тълпа нямат нищо общо с прословутата "липса на средства за свръзка" или с митичното "внезапно нападение"

И причината, и следствието, и главното съдържание на процеса на стихийното разпадане на армията са:

►масовото неизпълнение на заповедите
►масовото дезертьорство (и явно, и скрито)
►масовото предаване в плен

СССР се оказва неготов за войната заради "човешкия фактор". В пълно противоречие с набиваната десетки години съветска пропаганда, Червената армия не е отстъпвала на противника в оръдията, танковете, картечниците, а в готовността, умението и желанието на войниците да изпълняват дълга си. В сблъсъка с истински, упорит и силен противник се оказва, че Червената армия има много танкове, но малко мотивация за въоръжена борба.

Според Солонин една от причините за това е рязко отрицателното отношение на голяма част от населението към съветската власт, излъгала народа с обещанията "земята - на селяните; фабриките - на работниците", а фактически превърнала колхозниците в нови крепостници, организирала разкулачването и голодомора.

Масовите репресии в армията през 1937-38 г. според Солонин "превръщат значителна част от командните кадри на Червената армия за цял живот в смъртно уплашени хора", които се боят да проявят каквато и да е инициатива и са само прости трансмисии между войските и Сталин.

Още една причина за нежеланието на армията да воюва според него е съветската външна политика през 1939—1941 г., когато Хитлер първо е "подпалвач на война", а после става "най-близък съюзник".

Важно е да се отблежи обаче, че Солонин многократно подчертава, че не бива всичко да се свежда до прости формулировки от типа на "армията отказва да воюва за Сталин" и че причините, обусловили ниското ниво на мотивация и квалификация на бойците и командния състав, са твърде многообразни и имат своите дълбоки корени в руската история.

Американски отговорни лица заявиха, че са възложили преглед на сигурността, след като хакери са успели да проникнат в сайта на Сената през уикенда. Според едно от длъжностните лица, инцидентът е „неприятен”, но не е компрометирал сигурността на личните данни на сенаторите и административните служители на институцията, предаде BBC ("Би Би Си"). Потвърждението за инцидента дойде, след като хакерската група Lulz Security заяви, че е извършила атаката за забавление и е публикувала файлове онлайн. Lulz вече атакува Sony, Nintendo и Fox News. Заместник-офицерът по сигурността в Сената Мартина Брадфорд обясни, че атаката е била забелязана през уикенда и че официалните власти в момента изследват всички сайтове, които се хостват на Senate.gov. „В конкретния случай няма лична потребителска информация на сървъра, поддържащ сайта senate.gov, която би могла да е компрометирана”, каза тя в изявление. Lulz Security публикуваха файлове онлайн, които показват, че хакерите са успели да проникнат в мрежата на Сената. Въпреки това обаче изглежда, че никой от файловете не съдържа чувствителна информация. i"Не харесваме особено много американското правителство"/i, казват от Lulz Security в началото на прес релийз. "Това е малко, направено само за кеф, представяне на някои от вътрешните данни на Senate.gov – акт на война ли е, господа? Има ли проблем?”, допълват хакерите. Наскоро САЩ заявиха, че ще разглеждат кибер атаките като „акт на война” и си запазиха правото да отговарят на такива провокации с конвенционални средства и военна сила, ако се окаже, че те са ръководени от някоя държава. Името Lulz е препратка към израза от онлайн сленга "laugh out loud" (LOL) - "смея се на глас".

На 6-ти юни 2011 radio France Internationale (rFI) излъчи репортаж за "ядреният Ренесанс" в България, на фона на трагедията в Япония, след 11 март 2011 г. Моето участие в репортажа беше записано на 22 май, в София, от журналист...

Продукти:
1кг дребни картофки
200г шунка или шунков колбас
125г краве масло
1ч.ч. заквасена сметана
1ч.л. сол
3с.л. зехтин
няколко стръка пресен копър

Приготвяне:
Картофките се измиват много добре на течаща вода. Тавичка се намазва със зехтин. Подреждат се бейби-картфчетата. На всяко се прави прорез във форма на кръст. Поръсват се със сол. Във всеки прорез се слага по парченце краве масло. Отгоре се слага по парче шунка. Сметаната се разбива с пасаатор. Добавя се ситно нарязан копър. Обърква се добре. Със сметановия сос се мажат картофите. Пекат се 20- 30 минути на умерен огън. Поднасят се топли.

“How to” обясненията често не са ми по вкуса. Обикновено са твърде подробни и не дават адекватна информация, която да е приложима толкова широко, колкото се предполага. Но попаднах на една сладка инфографика, която показва как да съградим перфектния блог пост. Твърде амбициозно, нали? И все визията е добро напомняне за ефективната структура.

Самата инфографика няка нужда от обяснение – тя е достатъчно проста и ясна, така че просто я вижте:

(източник)

Интересно ми е обаче мнението на SEO специалистите относно постоянното натякване да се използват ключовите думи. От Google се стараят да ни кажат, че off-site оптимизацията (входящи линкове и т.н.) има много по-голяма тежест. Тогава трябва ли да продължаваме да се стараем да вмъкваме  ключови думи под път и над път, само и само това да ни качи в класацията – а понякога и с риск блогърът да звучи като Робокоп? При моята блогърска практика рядко съм обръщала чак такова внимание да слагам ключови думи навсякъде – мисля, че доброто съдържание носи повече позитиви, а изкуственото звучене дразни. Може и да бъркам? И все пак начини да съберете ключови думи в текста ненатрапчиво има – особено когато пишете редовно по определена тема, със сигурност нейният жаргон ще преобладава.

Още интересни съвети от инфографиката:

• Фокусирайте се на заглавието – то трябва да обозначава темата, но и да е интересно (и да включва ключови думи)
• Първият параграф трябва да продава много добре, за да задържите вниманието на четящия – имате около 3 изречения, в които да заинтригувате публиката
• Възползвайте се от правенето на списъци – хората ги обичат
• Насочвайте към друго сходно съдържание от вашия блог (ако сте на WordPress, няма по-добър плъгин от YARPP)
• Използвайте мултимедия винаги, когато можете: снимките и видеата са по-силни от думите.

Този пост попада в категорията “Знаем си го, но е добре да ни го напомнят”. Има ли други basic-съвети за блогъри, които бихте включили тук?

___
снимка: ell brown

Още по темата:

1. Блог Camp 2008 – началото
2. Гост-пост: Спирка за необичайни срещи
3. Гост-пост: Седемте сетива на любовта

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Алпите заедно с Бойко Терзиев. Вече се качихме близо до Гросглокнер в Австрия, а днес ще продължим по високо-алпийския път през Шютдорф към Швейцария. Приятно четене:

Алпите – на гости на мармотите

част втора:

От Гросглокнер през Шютдорф (Австрия) към Швейцария

Отново пътят започна да се изкачва и отново много, много мотористи, като тук вече се появиха и специалните места, маркирани с нарочни табели BIKERS POINT,

които са включени в карта MOTORRAD,направена за интересни маршрути с мотор из Алпите. Стигнахме и до най-високата точка, до която може да се кара мотор и тя е на

2571м. надморска височина

Тук всичко се върти около мотори, та дори сувенирите, фланелки и дори има хижа, в която може да се преспи. Нарича се гнездото на мотористите и, както и Гросглокнер, е много посещавано.

Късметът ни споходи и тук - отново видяхме мармоти. Помотахме се около един час в любуване на алпийските сурови пейзажи и дойде време да слизаме. Надолу пак хубавите завои

Решихме да нощуваме някъде в подножието на Алпите и да не влизаме в голям град. Продължихме в посока гр.

Schüttdorf

който е от другата страна на прохода. Веднага в ниското, на височина 1053м. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Намерихме и хотел за вечерта – Baerenwirt/N 43 13.003 E012 49.651*/ с цена за двойна стая и закуска 60 евро на вечер.

Има и ресторант, в който пих отново две бири, а Вики бяло вино и отново бързо заспахме. Така гостувахме на мармотите, които ни показаха големи красоти в Алпите. Бяхме изминали за деня 457км. Ден 3-ти 24.08.2009г.

По пътищата на MOTORRAD

Добре започна този ден. Едно хубаво слънце в Алпите. Ароматно кафе на припек и сега накъде? От картата, която купих предишния ден, пълна само с маршрути за мотори, си набелязах няколко, направих един и потеглихме. Целта ни днес беше да стигнем Швейцария, карайки само по панорамнии пътища из Алпите и никакви магистрали. Напуснахме хубавото хотелче. Пътищата отново прекрасни с много малки градчета и села с онези хубави цветни къщи.

Изкачвахме се и слизахме многократно от Алпите, като отново на места се появиха онези

BIKERS POINT

Това са места с хубава гледка, предлагащи почивка на мотористите и пет карти с маршрути за мотори. Странното е, че не са скъсани или нещо надраскани. Тук освен да се полюбува на природата, човек може да си свери маршрута. И понеже тези места са направени за мотори, по пътищата отново страшно много мотористи. Аз лично такова движение на мотори не бях виждал никъде. На Вики ѝ се схвана ръката от махане за поздрав.

При тази спирка се виждаше и най-високия водопад в Австрия, но до там може да се отиде само пеша, а нас малко ни домързя, а и ни чакаше Швейцария. Проходът се казва Gerlospass. Тук дотолкова е мислено за мотористите, че на байкързпойнтовете върху камъните има наслагани светлоотражатели, за да знае къде точно моториста да спре, преди да е предприел нежелан полет. Отново спирах доста често, та чак Вики се изнерви, ама нали и аз трябва да видя нещо и да позяпам в нищото в хубавата природа. А красоти – дал Бог – водопади, извиращи от ледници, ждрела, приказни гори, тук-таме отрупано с цветя селце или извисяващ се шпил на катедрала. Тук, за разлика от вчера, рязко се увеличи броя на кравите, та някои чак се биеха на пътя за атракция на шофьорите.

Природата се смени малко, като планината стана по-камениста, но къщите си останаха все така цветни

За малко се объркахме и се качихме на магистралата, но бързо поправихме грешката, като отново променихме маршрута и отново по панорамни пътища. Общо взето, ако караш и вече не виждаш други мотори, значи си объркал пътя. Влязохме в поредния австрийски

национален парк - Silvretta

Входът тук беше 10,50 евро за двамата с мотора. Тук се намира и езерото Silvretta. Задължителна спирка за кафе

малко почивка и продължихме надолу, където ни чакаше поредната порция хубави завои. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Завои"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="и още завои..."][/caption] Стана вече около 18.00 часа , а бяхме все още в Австрия. Така излязох от Алпите и газ към границата. Тук естествено стана малко объркване откъде точно да влезем в

Швейцария

и накъде да караме, но в крайна сметка вече бяхме при лилавите крави. Минахме

границата при гр.Hohenems /Австрия/ и гр.Heerbrugg /Швейцария/

Предварително си купихме и винетка за Швейцария, която струва 27 евро за цяла година и друга по-малка няма. Продължихме по маршрута за следващия ден, търсейки място за преспиване и влязохме отново в Алпите. Направи впечатление каква огромна разлика има между Австрия и Швейцария. Пътищата са по-лоши, понамаляха цветята по къщите, изчезнаха шницелите и се появиха вурстовете и навсякъде мирише на кравешки ... неща. От много лутане се качихме пак по завои в Алпите до

гр. Wildhaus,

ама всъщност после разбрах как се казва, щото до него стигнах без да искам. Решихме да останем да нощуваме тук, че беше тихо и спокойно. Цените обаче ме сринаха тотално, но все пак времето беше напреднало и най-евтината стая беше 100 евро, ама с душ, че предлагали и стаи без душ, но по-евтини. . Отседнахме в

Hotel Sonne /N 47 12.243 E009 21.064/,

който се оказа много стар, но скоро ремонтиран.

В интерес на истината стаите са много хубави, банята също и има и ресторант. Сега някой ще каже, че стандарта в Швейцария е по-висок и сигурно е така, но аз лично до тук не видях на какво отгоре е по-висок. Следваше настаняването, вечерята - все процедури стандартни и описани при предишните дни. Общо за деня изминахме 441км. Очаквайте продължението Автор: Бойко Терзиев Снимки: авторът Още пътеписи от близки места:

1. Алпите – на гости на мармотите (1): Към Гросглокнер в Австрия
2. Пътуване до Париж (през Унгария, Австрия и Швейцария)
3. На ски в Австрия – Зьолден
4. На сноуборд в Словения и Австрия
5. Когато бяхме в Австрия (1)
6. Heidiland – разходка в света на Хайди (Швейцария)
7. Пътешествие из Европа (2): От Грац към Милано, Верона, Бергамо и Бриг(Швейцария)
8. Когато бяхме в Австрия (2)
9. На хубавия син Дунав (Мелк в Австрия)
10. Швейцария (1): Берн (Bern Oberland)
11. Швейцария (2): Към Шпиц и Оберхофен (Spiez & Oberhofen am Thunersee), както и Тун (Thun)
12. Бързи впечатления от Австрия

Пеперудата казала на Молеца:
-Виждам, че все те тегли към хората. Но те са опасни. Трябва да се пазиш от тях, защото може да ти навредят.
-Защо? Абсолютно не си права! Те така се радват, когато ме видят. Веднага започват да танцуват и да пляскат с ръце.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!