Има изход и път

В България още нямаме цяла магистрала. Но и половината от „Тракия” ни стига за екшъните, които завършват като трагедии-с разчленени човешки трупове и локви кръв по асфалта. Сигурно като се построи до морето, жертвите ще се утроят. Поредна катастрофа, пореден национален траур. И много, много говорене. В такива сюжети медиите реагират като лешояди. Заляха ни с репортажи, „новини”, коментари, интервюта. Жертвите с имената им…навлизането в лични територии…надпреварата да съобщят първи трагичните факти, да зададат въпросите. Защо?  Не можеше ли да бъде избегнат кървавият инцидент? Кой е виновен-шофьорът или собственикът на фирмата, законодателството или ДАИ? И така, докато интересът затихне, а поредният случай се оттече и леко се приплъзне към архива. А пътуването с обществен транспорт в България, в това число и с железниците ще продължи да бъде като игра на руска рулетка-може да гръмнеш, може да оцелееш. Късмет. Не е ли същото в здравеопазването? Може да оцелееш, може да...

Прочети цялата новина

Свързани новини: