Cinderella Man – за Том Кайфър и моята любовна история с Пепеляшка…

Не съм писал досега публично за нещо толкова лично и интимно …за моя любов…за нещо, което повече от 20 години нося в сърцето…Но не става дума за жена, а за една моя друга любов – към Cinderella, по-точно  към човека, който въплащава изцяло тази страхотна банда – невероятния артист, музикант, фронтмен, композитор, поет и певец,  рок-звездата и човекът – Том Кайфър.

Може би нямаше и никога да го напиша, ако след концерта им преди няколко дни в София не усетих отново това чувство, което ме накара да се просълзя и да си дам сметка за тази моя любов…Много се колебах дали да ида на шоуто…не защото се съмнявах в качествата на бандата и изключителния й лидер…просто ме беше страх да не се развали магията, която ме бе завладяла, когато се срещнах с нея за първи път. Както се притесняваш да се срещнеш след 20 години с момичето от съседния клас, в което си бил влюбен за първи път…дали няма да се разочароваш, дали ще го има пак онова чувство, което е карало сърцето ти да тупти с мощни удари без никакъв шанс да успееш да го контролираш…

Това се случи някъде в края на август, 1989 г. По времето на т.нар. Перестройка, в България се следеше повече руската телевизия, отколкото БНТ. Бяхме се събрали приятели да гледаме репортажа от най-голямото рок събитие, организирано някога в СССР – Peace рок-фестивала на стадион „Лужники”. Тръпнехме да видим на сцената звезди от ранга на Ози, „Бон Джоуви”, „Скорпиънс”, „Мотли Крю”…Пийвахме, разговаряхме и хвъляхме по едно око на откриващите банди – „Скид Роу” и „Горки парк” в очакване на Големите. В един момент от телевизора прозвуча някакъв жесток, пронизващ  вокал – едновременно кадифено нежен и мощен, дрезгав, с чудовищна динамика и сила, способна да взриви Кремъл или поне да отвее шапките на всички милиционери от първия ред, охраняващи концерта. Аз и приятелите ми изведнъж се облещихме да видим, кой е тоя, дето пее така умопомрачително, а ние дори не сме чували за него…(вижте го и вие – на full screen и volume на макс!)

Беше като любов от пръв поглед – фронтменът на тази банда ни изуми не само с неповторимия си, удивителен глас, от който те побиват тръпки…видях един харизматичен, красив млад мъж, с леко женствено излъчване, но убийствен сексапил, каращ всички жени около него да изпадат в луда истерия, висок над 1,90 и в същото време изтънчен и грациозен в движенията си, с излъчване на истинска рок звезда, но без грам поза и изкуствено превъзнасяне, изпълващ цялата сцената и привличащ с някаква магична сила всички погледи към себе си, 100 000 души бяха в краката му, като хипнотизирани …а музиката му…толкова яка и завладяваща, рокендрол на макс, нямаше празно парче просто……Това беше Том Кайфър, Cinderella man!

Само за няколко седмици успях да изровя всичко, каквото можах като информация за Том и Cinderella (тогава нямаше интернет), записах си на най-качествените феро-хромни аудиокасети двата им излезли до момента албуми – “Night songs” и “Long cold winter”, по-късно и „Heartbreak station”, дори изрових отнякъде и една VHS-ка с няколко техни видео клипа…а от витрината на Културно информационния център на СССР в София откраднах една жестока снимка на Том от концерта на „Лужники”. „Cinderella” просто станаха част от мен…Уви, след няколко години, те като че ли изчезнаха, стана ми криво, когато впоследствие чух, че са се разпаднали, но така и не разбрах причините. Минаха години, едва по-късно научих какво се е случило с Том…

За съжаление приказката за Пепеляшка приключва за него рано и неочаквано…Животът му, изпълнен с възходи и драми, е достоен за сценарий на холивудски филм.  След  5 години звездна слава и грандиозен успех, 3 мултиплатинени албума и над 500 концерта из целия свят, животът му изведнъж се преобръща с главата надолу. В края на турнето през 1991 г. той усеща проблеми с гласа си. Успокояват го, че е от преумора и след малко почивка всичко ще се оправи, но се оказва, че не е така. Нещата се влошават все повече и след една година му откриват пареза на лявата част от гласните струни (рядък неврологичен медицински проблем, причинен най-вероятно от вирус). В същото време Cinderella имат договор за още един албум, който трябва да бъде записан. „Имаше дни, в които не можех да изпея и една дума”, казва по-късно в едно интервю Том. Въпреки това, прави неимоверни усилия  да приключи със записите, което му струва много. Но албумът „Still Climbing” няма успех – по това време е избухнала Сиатълската вълна на грънджа, а глем метълът е тръгнал към своя залез. През 1994 г. Том губи напълно гласа си, по гласните му струни са открити кръвоизливи и няколко месеца дори не може да говори. Лекарите са категорични – с кариерата му на певец е свършено, със Cinderella – също.  През 1995 г. бандата престава да съществува.

И понеже нищо лошо не идва само, същата година от рак умира майка му, а съпругата му го напуска. На 34 години, малко след като е докоснал ореола на световната слава,  животът му като че ли е свършил – Том е сам, с разбити мечти, без перспектива, без надежда…обхванат от депресия, обвита от алкохолни изпарения и наркотици…Като голям художник, загубил зрението си или като велик спортист, принуден да преживява в инвалидна количка.

Но Том намира сили да се пребори със съдбата. Напук на нещастията и лекарските диагнози, той започва постепенно да възвръща гласа си, научава се да пее като използва само неувредената част от гласните си струни, дори в края на 90-те успява пак да събере за кратко бандата. Следва отново труден период и няколко опита  да възроди Cinderella. През 2005 г. изглежда, че проблемите вече са останали зад гърба му, дори и в личен план (Том се жени за втори път, а през 2004 г. му се ражда син) и нещата като че ли отново тръгват нагоре. Но само след година, точно в началото на голямото турне, посветено на 20-годишнината на Cinderella , проблемът с гласните струни пак се изостря опасно, което води до почти пълна загуба на гласа му. Този път изходът е само хирургична намеса. След няколко операции лекарите му забраняват да пее, ако иска изобщо да запази гласа си. И за пореден път Том не се съобразява със съветите им. “Човек не бива да се предава. Трябва да вярваш в мечтите си. Навремето всички ме убеждаваха, че никога повече няма да мога да пея. Ако ги бях послушал, сега може би изобщо нямаше да съм тук… Именно това искам да кажа на всички: Никога не се предавайте!”, споделя Том в едно скорошно интервю.

Този път съдбатата е благосклонна и  го среща с Рон Андерсън, изключителен специалист – вокален педагог, който му помага да се научи да пее и да диша, без да застрашава гласа си. И благодарение на него световното турне на Cinderella 2010-2011 става възможно…Благодарение на него стана възможна и моята любовна среща с Пепеляшка…за първи път след 22 години…

Признавам си, че имаше и нещо тъжно в срещата ми…Не защото концертът ме разочарова, напротив, бандата заби страхотно, звукът беше перфектен, а Том, запазил харизматичното си излъчване, макар и на 50 години, се раздаде максимално, без да щади гласа си, все така мощен и разтърсващ, макар че се виждаше какви усилия му коства всеки изпят тон…и колко много му е струвало това завръщане. Просто защото осъзнах, че и двамата вече не сме същите и че времето на бурната младост безвъзвратно си е отишло…и за мен, и за него….
Но най-хубавото в цялата история е, че въпреки всичко, любовта си е останала същата. А любовта, когато е истинска, има страхотното качество никога да не остарява…Поклон, Томи!

Това любителско видео (за съжаление не успях да намеря с по-добро качество) е от лайфа на Cinderella на 17 юни в Москва – 2 дни след концерта им в София и 22 години след незабравимото им шоу на „Лужники”…

Cinderella Man – за Том Кайфър и моята любовна история с Пепеляшка… is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Прочети цялата новина

Свързани новини: