КЛАДЕНЕЦЪТ

Едно голямо сърдечно Благодаря! :)
И знам, че кладенецът е "ни", но не мога да поправям Елисавета Багряна. :)

Сърце на малкия оазис мой зелен
е кладенецът ми, притулен в двора
сред три брези
и два близнака бора.
В декември той е топъл,
в юли е студен,
обгърнат и от утрината бяла,
и от стаената вечерна сянка.
На дъното,
сред каменната рамка,
водата му е кръгло огледало.

Отворя ли по пладне
тежкия капак,
там слънцето се спусне от зенита
и птичка по небето му прелитне,
и цвят поръси буйния южняк.
Отворя ли го нощем,
мине пътник облак,
отрони се звезда-сълза невинна,
луната хвърля диска си платинен
и светва пълна
дълбината обла.

О, моя кладенец
дълбок
и чист,
и жив.

И неговата тишина е пълна
с човешки стъпки.
С плач и смях погълнат,
с любими гласове
и детски вик щастлив.

Загубя ли се,
свеждам се над него,
в дълбочината своя лик подиря -
и винаги отново се намирам -
и в зимен мраз,
и в непосилна жега ...

Но знаеш ли
как трудно се копа
през пластовете камък
и втвърдена глина?
Дорде до жилка изворна се стигна,
вън вдигна се грамадна
от пръстта купа.

Поспираха се,
чудеха се хора
и питаха ме близки,
и питаха ме чужди:
-А за какво и кладенец е нужен,
щом имате водопровод във двора?

Отвръщах,
сякаш имах някаква вина:
-За да си спомням
кладенеца в Сливен
и първите си пориви щастливи,
и тласъка на първата вълна ...
-Поезия - усмихваха се иронично.

Ала изсмука суша
лятос езерата
и на чешми и кранове гърлата -
и в кладенеца
хора занадничаха,
зачерпаха
от бистрата вода.

А после зимата дойде сурова.
Сковаха се
и спукаха
тръби оловни,
но кладенеца
мраз не завладя.
Издишваше той под капака
топла пара-
на дъното
водата беше жива
като онази -
в кладенеца в Сливен,
с която пих
и първата си вяра.

Елисавета Багряна

Прочети цялата новина

Свързани новини: