Автобус за проверка моля

Пътувам с градски транспорт. Налага ми се.
И съм била милион и един пъти в подобна на по-долу описаната ситуация.
Като изключим фактът, че за съжаление, аз не мога да ида пеша до работа.

-Карти и билети, моля…
-Заповядайте.
-Карти и билети, моля.
-Гратис.
-Защо?
Ето тук просто не издържам… Защото там където живея, и хващам първия за деня автобус, няма павилионче за билети, и банкомат няма (то щото той пуска точно приготвени суми); дори спирка е спорно дали има, защото ако не се приближиш към вратата, автобусът я подминава; защото вторият ми автобус за деня седи 15 минути в 50 метрово светофарно задръстване, при положение, че допустимото му отклонение от графика е 2, 3 минути, а маршрут от 5 км се изминава за повече от 40 минути… плюс това вътре не се диша, по-прашно е от радиатора на процесора ми, а следата от пръста ми в праха върху задното стъкло си стои от няколко месеца; джамовете не се отварят, ако нямаш Victorinox, автобусите с мъка изкачват определени баири от софийския релеф, физически и морално колите са остарели, нямат въздух – нито топъл, нито студен, а за капак шофьорът те гледа все едно си му изял таратора с вилица, ако го помолиш да отвори вратите на 10 метра от спирката.
Няма как – спринтирам до следващата спирка, която е на около 700 метра и го хващам – оня ме гледа мръсно:
-Един билет.
-Нямам. – с тон сякаш е стоварил цялата вселенска милост върху еретичната ми глава.
-О.К. – и си сядам, надявайки се да не си докарам астма и чудейки се кой ще ми покрие химическото и сиропа за приближаващата ангина…
***
Контролата:
-Е то никой не ви кара да се качвате – има си таксита, коли…
-Има, да, но ако ще има „таксита, коли“, по-добре закрийте тумора наречен Софийски градски транспорт и да си се оправят хората. Втората точка от извлечението е, че с покупката на билет, пътникът сключва договор с превозната компания – договор, в който задълженията на компанията са ПРАКТИЧЕСКИ И САМО да стигнеш жив. Явно нищо повече. Практически не можеш полезно да се оплачеш… – наоколо те гледат скудоумно хора, премазани от всякакви безправности и свикнали да търпят на всякакви фриволности и безправия, и накрая – „ама то има…“…
-Ще ви помоля да слезете.
-Разбира се, че ще ме помолите, защото това ви е работата. Само че аз ще ви помоля да си вървите, защото нито на мен, нито на вас са ни нужни повече излишни сутрешни нерви.
-Разбирам ви, но не мога да ви оставя да продължите.

Слизам и отивам пеша до офиса.
А по пътя:
-Бате, дай някоя стотинка… – моли ме просяк в подлеза на Ректората..
Посочвам му посоката на парламента:
-Попитай там.

П.П. Когато на Ректората пише „тролей 11″ – 8 минути – не се подлъгвайте – за 15-20-те, за които се слиза до Сточна гара, тролеят достига едновременно с вас последната спирка. 11 е един от най-новите тролеи в София, с… често… работещи GPS-и и рядко идващи по 2, 3 коли накуп.
Няколко месеца подред купувам карта за втория автобус… Промяна няма. Дори не са ме и проверявали… Интересно колко души трябва да загинат в запален градски транспорт, за да се направи проверка и колко души от бабите и майките, и т.н.,  могат да догонят автобус и след това да извървят още половин час пеш преди работа…

Filed under: абсурдно, бръмчащи мисли Tagged: билети, транспорт

Прочети цялата новина

Свързани новини: