Ако ви предлагат да тичате за пари, да речем по три долара на километър, дали бихте се съгласили? Подозирам, че доброволци не би било трудно да бъдат намерени. А ако ви кажа обратното, че трябва да плащате по 3 долара на миля за да тичате 42 мили? Вероятно някой ще кажат, че съм луд. Въпреки [...]

Ако ви предлагат да тичате за пари, да речем по три долара на километър, дали бихте се съгласили? Подозирам, че доброволци не би било трудно да бъдат намерени. А ако ви кажа обратното, че трябва да плащате по 3 долара на миля за да тичате 42 мили? Вероятно някой ще кажат, че съм луд. Въпреки [...]

На изложение на кучета в Созопол премиерът Борисов направи комплимент на кучетата на една кучкарка, пожелала да се снима с него, със следната аналогия: „Моите са страхотни, но са точно като българите – здраво трябва да се държат“.  Като споменавам „аналогия“ се сещам за глуповата персона в аптеката, която питала за „оралгин“ защото аналгинът не [...]

В това издание се запознаваме по-отблизо с всички артисти, които ще вземат участие на първото издание на Sozopol Fest - July Morning 2011. В началото отдаваме почит към Michael Jackson, който ни напусна точно преди две години, и без да губим време се гмурваме в дълбоките води на Sozopol Fest 2011. Започваме с поредната премиера на нов сингъл от Tri-O-FIve, слушаме в аванс два чисто нови албума, които ще чуем на живо и на феста (So Clear на The Sweet Vandals и Electric Hustle на Kraak & Smaak), а в края се наслаждаваме на джази селекцията на единствения варненски артист (!) на събитието - DJ JiJo - в микса му 50 Minutes of Jazz. Освен всичко това петима слушатели се усмихват по-широко от останалите, защото са спечелили двудневен билет за фестивала от предаването 45 оборота в минута. Ще се видим край Созопол.


45 оборота в минута #113 - плейлист: 


2 час:



3 час:

Това вече ми прилича на реакцията на френските вестници през 19-ти век след бягството от плен и завръщането на Наполеон на френския бряг: първоначално тръбят за дебаркирането на „чудовището“, но с всяка негова победа по обратния път на славата на победител вестнкарите смекчават тона и накрая ликуват: „ императорът е пред Париж“! Забелязали са от [...]

Не съм от тези, които разбират от фалафели и като се замисля съм яла точно два пъти от тях. Единият беше тук в България, вторият път в Германия. След като не са ме впечатлили с нищо, не търся начини да си ги приготвям у дома. А и мисълта за това разхищение на мазнина, което се случва не ми се нрави особено. Но пък съм от онези, които откривайки интересна рецепта, като тази за фалафели с тиквички, се включва режимът „промени и действай“. С риск да загубя очарователния вкус на пържено, в промените влиза алтернативния начин – кюфтенца в тавата и право във фурната.

Не съм и от тези, които пестят подправки, но стане ли въпрос за кимион – лъжицата се превръща в щипка от двата ми пръста, а щипката ми става толкова малка, колкото да кажа, че съм сложила нещо. Ей така – пестя си от кимиона. (А колко още имам от Роза…) Винаги съм го свързвала с луканка или друг сух колбас – абе, все на месо отива. Не, че е лошо, но асоциациите ми все до това водят. Не щеш ли, попадам на друга рецепта за салата от моркови с много кимион, а емоционалната ми възбуда не ми дава мира. Сотирани за кратко, от морковите избликва сладост, която като че ли се бори със силния аромат на запечените кимионови семена. Но тук в подкрепа се явяват и няколко лъжици стафиди, а всичко това потъва в свежестта на киселото мляко. Със сигурност съм от онези хора, които много обичат да опитват нови неща.

Кюфтенцата и салатата не вървят неизменно заедно, но Силвена Роу (сега вече и аз) препоръчваме тази комбинация. Фалафелите, които всъщност направих на кюфтенца са леки и сочни, а контрастът от хрупкавите моркови в млечния сос със силен аромат и вкус на кимион са поредното нещо от книгите на Силвена Роу, което ме грабна от първият път.

Кюфтета от нахут с тиквички и салата от моркови с кимион

Адаптирано от книгата Orient Express

За кюфтетата (22-24 броя):

• 2 супени лъжици зехтин
• 1 глава лук, нарязан на ситно
• 2 чаени лъжици смлян кимион
• 1/4 чаена лъжица смлян бахар
• 220 мл. прясно мляко
• 100 гр. брашно от нахут
• 100 гр. консервиран (или сварен) нахут
• 3 супени лъжици лимонов сок
• 700 гр. тиквички, настъргани на едро (3 бр. средно големи)
• сол и черен пипер

Една супена лъжица зехтин се загрява в тиган или малка тенджера. Добавя се лукът и се сотира за 2-3 минути. При лука се изсипват кимионът и бахарът. Разбъркват се за около минута докато отделят аромата си и тигана се маха от огъня.

Млякото се изсипва в тенджера и се слага на умерен огън докато заври. По малко, при непрекъснато разбъркване с дървена лъжица се добавя нахутеното брашно. След като е добавено цялото, сместа се разбърква докато се образува тесто, което се отделя от стените на тенджерата (подобно на парено тесто). Посолява се на вкус и се добавя останалият зехтин. Тестото се охлажда. (В рецептата се казва, че сместа се бърка около 8 минути докато стане на тесто. При мен тестото се образува веднага, затова спрях готвенето и пристъпих нататък.)

Към охладеното тесто се добавят сотираният лук с подправките, нахутът, лимоновият сок, настърганите тиквички, сол и черен пипер на вкус. Всичко се обърква много добре. Правят се топчета, с големина на топка за голф. Ако се приготвят фалафели, топчетата се пържат в маслена баня за около4 минути. Аз направих малки кюфтенца, подредих ги в тава върху хартия за печене и пекох на 200ºC с вентилатор за 25 минути.

За салатата (4-6 порции):

• 400 гр. моркови, настъргани на едро
• 1 супена лъжица семена кимион
• 2 супени лъжици зехтин
• 200 гр. цедено кисело мляко
• 1/2 супена лъжица майонеза (не сложих)
• 3 супени лъжици стафиди
• 2 скилидки чесън, пресовани
• сол и черен пипер

Зехтинът се загрява в тиган или широка тенджера. Добавят се морковите и се сотират за 2-3 минути. Не трябва да изгарят! Прехвърлят се в купа и се оставят да изстинат.

Семената кимион се запичат в сух тиган за 2 минути. Охлаждат се и се счукват в хаванче.

Когато морковите се охладят към тях се добавят цеденото кисело мляко, майонезата (ако се използва), стафидите, чесънът и кимионът. Салатата се разбърква добре. Посолява се на вкус.

Защо не сложих майонеза? Стоях пред хладилната витрина в супер маркета, може би десетина минути. Прегледах всички етикети на майонези – български и вносни. Междувременно си мислех защо да не си приготвя майонеза вкъщи. Накрая нищо не направих. Не купих майонеза от магазина, защото накрая всички етикети ми се струваха еднакви. И не направих майонеза вкъщи, затова че се иска половин супена лъжица от нея. Ей, затова.

Фалафел или кюфтенцe? А кимион обичаш ли? от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Това се случило в стари, прастари, незапомнени времена, когато и летописи още не създавали.
Случвало се и тогава хората да вършат глупости, но никой не ги записвал. И може би затова смятаме нашите предци за мъдри.
В тези незапомнени времена се родила на света Съвестта.
Родила се през тиха нощ, когато всички мислят.
Мисли реката, блестейки на лунна светлина, мисли замрялата тръстика, мисли тревата, мисли небето.
Затова е и така тихо.
Денем всичко шуми и живее, нощем мълчи и мисли.
Всеки пашкул мисли с какви шарки да пусне пеперудата навън.
Растенията нощем измислят цветове, славеите - песни, а звездите - бъдеще.
В такава нощ, в която всички мислели, се родила и Съвестта.
С големи очи, като у нощните птици. Лунната светлина оцветила лицето и в бледи тонове. А звездите запалили огън дълбоко в очите и.
И тръгнала Съвестта по земята.
Живеела наполовина добре, наполовина зле.
Живеела като сова.
Денем никой не искал да разговаря с нея.
Денем не ти е до това.
Тук строеж, там канавка копаят.
Приближи се до някого, а той и ръце, и крака размаха:
-Не виждаш ли какво става наоколо? Тук търкалят камъни, носят дъски, там коне яздят. Трябва да внимаваш сам да не бъдеш смазан. Кога да разговарям с теб!
Затова пък нощем Съвестта се придвижвала спокойно.
Влизала и в богатите мраморни домове, и в тръстиковите колиби.
Тихичко се прокрадвала до спящия. Той се събуждал, виждал в тъмнината горящите и очи и питал:
-Какво има?
-А ти какво прави днес? - питала в отговор Съвестта.
-Какво да съм правил? Нищо такова, струва ми се, не съм правил.
-А ти помисли.
-Ами всъщност ...
И Съвестта заминавала при друг човек, а пробуденият не можел да мигне до сутринта. Все мислел и мислел, какво е направил през деня. И много от това, което не дочувал в дневния шум, чувал в тишината на нощта.
И малко били тези, които спели.
Безсъница нападнала всички.
Даже на богаташите нито доктор, нито опиум можели да им помогнат.
Самият мъдър Ли-Хан-Дзу не знаел средство срещу безсъницата.
Ли-Хан-Дзу имал повече пари от всеки, повече земя от всеки и повече къщи от всеки.
Затова и хората мислели:
-Щом той има от всичко повече от всеки, значи има и най-много ум!
И го наричали премъдър.
Но самият премъдър Ли-Хан-Дзу по-силно и от другите страдал от същата болест и не знаел какво да направи.
Всички му били длъжници и цял живот отработвали дълговете си към него. Така мъдро се устроил Ли-Хан-Дзу.
Като мъдър човек, той винаги знаел какво трябва да се направи.
Когато, например, някой от длъжниците го крадял, Ли-Хан-Дзу му измислял такова наказание, че да служи за назидание и на останалите.
Денем това се получавало много мъдро, защото другите наистина се страхували да не попаднат в същото положение.
Но нощем му идвали други мисли:
-А защо той ме краде? Защото няма нищо. А защо няма нищо? Защото през цялото време трябва да отработва дълга си към мен и няма кога да заработи нещо за себе си.
Така че мъдрият Ли-Хан Дзу даже се смеел.
-Хубава работа! Излиза, че са ме окрали, но сам съм си виновен.
Смеел се, но да заспи така и не можел.
И безсънните нощи го докарали дотам, че един ден обявил:
-Ще върна на всички и парите, и земите, и къщите.
И тук роднините му надали вой:
-Това е от безсъницата! Тя докара мъдрия човек до безумие!
Същото казали и докторите.
Вдигнал се шум:
-"Тя" е виновна за всичко! Ако най-мъдрият от хората е обладан от безумие, какво ще се случи с нас?
И се изплашили всички - и богати, и бедни.
Всички се заоплаквали:
-И мен "тя" ме мъчи с безсъница!
-И мен!
-И мен!
Бедните се изплашили даже повече от богатите:
-Ние имаме по-малко от всички, значи и ум имаме по-малко! Какво ли ще ни се случи?
А богатите казали:
-Виждате ли как "тя" наплаши бедняците, трябва поне за тях да се застъпим!
И всички започнали да мислят как да се отърват от Съвестта. Но с когото и да се съветвали, нищо не могли да измислят.
Живял тогава в Нанкин А-Пу-О, толкова мъдър, толкова учен, че нямал равен на себе си в цял Китай.
Решили хората:
-Трябва от него да поискаме съвет. Няма кой друг да ни помогне!
Организирали се, занесли дарове и многократно му се поклонили до земята:
-Помогни ни срещу безсъницата!
Изслушал А-Пу-О жалбите на народа, помислил, усмихнал се и казал:
-Може да се намери изход! Може да се направи така, че "тя", даже и да идва, да няма никакви права. Дайте да съчиним закони. Откъде непросветеният човек да знае какво е длъжен да прави и какво не е длъжен? Хайде, да съчиним закони и да ги напишем на свитъци! Мандарините ще ги научат наизуст и ще ходите при тях да питате какво може и какво не може. И нека тогава "тя" дойде. Ще попита: "Какво прави днес?" - "Правих каквото се полага и е написано в свитъците". И всички ще спят спокойно. Разбира се на мандарините ще трябва да се плаща. Няма даром мозъците си със закони да набиват!
Зарадвали се всички.
Мандарините - защото все пак е по-леко да се ровиш в книгите, отколкото в земята.
А другите - защото е по-добре да платят на мандарина, за да поговорят с него минутка през деня, отколкото цяла нощ с "нея" да разговарят.
И се хванали да пишат какво човек е длъжен да прави и какво не е. И написали.
А мъдрият А-Пу-О направили глава на мандарините.
И заживели хората отлично.
Даже на външен вид започнали да се поправят.
Каквото и да направи човек, само трябва да притича при мандарина:
-Разтваряй, мъдрейши, свитъците и казвай, какво в такъв случай се полага!
Или възникне спор между двамина, пак там отиват:
-Разтваряй списъците! Кой по тях излиза прав?
Само последните бедняци, които даже нямало с какво да заплатят на мандарина, продължавали да страдат от безсъница.
А останалите, като дойдела нощем Съвестта, казвали:
-Въобще няма за какво да идваш! Постъпвал съм по законите, както е написано в свитъците. И не съм сам!
Обръщали се на другата страна и заспивали.
Даже мъдрецът Ли-Хан-Дзу, който се измъчвал от безсъницата повече от всеки друг, сега само се подсмихвал, ако нощем го навестяла Съвестта.
-Здравей, красавице! Какво ще кажеш?
-Ти нали щеше имуществото да връщаш, а? - питала го Съвестта, гледайки го с огромните си очи, в които блещукали звездите.
-А имам ли право? - хихикал Ли-Хан-Дзу. - Какво е написано в свитъците? "Имуществото на всеки принадлежи на него и на потомството му". Как да разхищавам чуждо имущество, щом потомството ми не е съгласно с раздаването. Ще излезе, че съм крадец, който краде от тях или луд, който краде от самия себе си. А в закона е казано: "Крадецът и лудият да бъдат оковани във вериги". Така че остави ме да спя спокойно, а не е лошо и ти да поспиш, вместо да шеташ насам-натам!
И даже не си правел труда да и обърне гръб, а веднага сладко заспивал.
И където и да отидела Съвестта чувала едно и също:
-Както говорят мандарините, така и правим. Иди и питай тях! Ние сме според закона.
Отправила се тя при мандарините:
-Защо никой не иска да ме слуша?
А мандарините се смеели:
-Че как да слушат хората теб? Ти непрекъснато ги объркваш. А тук всичко ясно е написано с туш на жълта хартия. Велика работа! Ненапразно А-Пу-О за това, което измисли, е назначен за върховен мандарин.
Отишла Съвестта тогава при самия премъдър А-Пу-О. Докоснала го леко и зачакала.
Пробудил се А-Пу-О и скочил:
-Как смееш ти без разрешение нощем в чужд дом да стъпваш? Какво е написано в закона? "Който нощем тайно се яви в чужд дом, да бъде считан за крадец и да бъде затворен в тъмница".
-Но аз не съм дошла при теб да крада. Аз съм Съвестта.
-А по закон си развратница. В закона ясно е написано: "Която жена нощем се яви при чужд мъж, да се счита за развратница и да бъде затворена в тъмница". Значи, ако не си крадла, си развратница!
-Каква развратница съм аз, какво говориш! - възкликнала Съвестта.
-Ах, значи не си крадла, не си и развратница, а просто не искаш да изпълняваш закона! Така ли? И затова закон има: "Който не иска да изпълнява закона, да бъде считан за беззаконник и да бъде затворен в тъмница". Хей, хора! Хванете тази жена и я хвърлете зад решетките за вечни времена като развратница, заподозряна в кражба и уличена в явно неподчинение на закона.
Хванали Съвестта, хвърлили я в тъмницата и я приковали с вериги.
Оттогава, естествено, и никого не безпокои.
Даже съвсем забравили за нея.
Само понякога се случвало някой грубиян, недоволен от мандарините, да кресне:
-Вие съвест нямате ли?
И веднага му показвали документ, че сега тя излежава присъдата си.
-Щом я държим под ключ, значи имаме!
И грубиянът млъквал, видно е - прави са!
И от тогава хората живеят спокойно, спокойно!

Влас Дорошевич "Приказки и легенди"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Нов закон за политическите партии в Сирия беше публикуван онлайн, за да предизвика дебат. В атмосферата на непрестанни протести и критики към властта, този документ представлява не просто глътка въздух за Сирия, но важна стъпка напред. Всъщност, ако бъде изпълнен, а изгледите са големи да стане именно това, политическата система на Сирия ще се върне в състоянието си от преди 1963 година, когато партията Баас идва на власт с преврат.

Законопроектът ще сложи ефективен край на еднопартийната система в страната и в частност на монопола на Баас. В началото на 1970 година има някои козметични промени, които позволяват появата на други партии – под чадъра на парламентарна коалиция, наречена Прогресивен национален фронт (ПНФ). Той представлява съюз на социалистически партии, които не се стремят да дойдат на власт – както една нормална партия би искала да прави – а подкрепят властта в ръцете на Баас. Този сценарии не е възможен вече, особено след задълбочаващите се протести в Сирия, стартирали през март месец тази година. Новият закон за политическите партии фактически означава отмяна на член 8 от Конституцията на Сирийската арабска република, според който “Баас е лидер на държавата и обществото”. В крайно сметка трябва да се избере едно от двете – еднопартийно управление или демократично – двете са несъвместими.

Новият политически закон е много важен, но беше засенчен от новините за уличните протести, насилието, бежанците и военната намеса. Първият пробив с този закон, смята журналистът и редактор на Forward Magazine Сами Мубайед, е признаването за крайна цел на всяка партия – за разлика от състоянието на ПНФ – е “да дойде на власт”. Статутът на “управляващата партия”, следователно, не може да бъде монополизиран от една партия. Партиите с религиозни или етнически произход, няма да имат възможност за легално съществуване в системата на Сирия. Тази клауза е написана специално срещу крайно религиозните течения, които имат апетит към управлението на държавата, като “Мюсюлмански братя”, поставени извън закона след опит за преврат през 1979-1982 година.

Според новия закон, Комитетът по партийни въпроси ще бъде създаден и председателстван от министъра на вътрешните работи. Негови членове ще бъдат съдия от Върховния касационен съд и трима независими, назначени от президента на републиката. Всяко едно лице, които иска да създаде политическа партия ще трябва да кандидатства за лиценз заедно с 50 учредители, които трябва да са над 25-годишна възраст, допълва Сами Мубайед в коментара си за закона за политическите партии. Те трябва да бъдат граждани на Сирия, представляващи поне 50% от сирийските мухафази – т.е. да има задължително представители на поне половината от националните области. Учредителите нямат право да бъдат членове на друга политическа партия. Всяка политическа сила трябва да има поне 2 000 члена към момента на кандидатстване, също и установено място за централа. Нещо ново, което представлява важен момент в закона е забраната за използване на държавни агенции и благотворителни организации, образователни институции или религиозни средища, за политически цели. Това правило ще бъде приложено и към Баас, която система оперира именно с подобни средства.

Комитетът по партийни въпроси има право да одобри или не дадена кандидатура за регистрация на партия в рамките на 7-дневен срок. Ако едно политическо течение получи отказ, учредителите могат да кандидатстват отново в 15-дневен срок. Партиите могат да привличат членове в рамките на сирийците, както и сред сирийската диаспора, но не могат да получават средства от чужди източници. Финансирането на партиите трябва да става чрез членски внос, инвестиции и дарения в Сирия. Едно лице няма право да дарява на партия повече от 2 милиона сирийски лири годишно или около 40 000 долара.

Още един важен елемент от новия закон: всички помещения, кореспонденция, телефонни разговори и публикации, ще се ползват с имунитет от службите за сигурност. Те няма да имат право да следят или подслушват без заповед от съда. Освен всичко, законът казва, че всички партии трябва да имат равен достъп до сирийските медии, както в частни, така и в държавни – което също е важно постановление. До момента тази привилегия има само Баас. Партиите могат да създават медии без да чакат лиценз – те го придобиват при одобряване на партията при нейното създаване.

И последният важен момент: партията Баас ще трябва да се съобрази с новите условия, създадени от закона. Това означава, че ще трябва да започне от началото. Баас може би ще отговаря на условията, имайки предвид, че участва в политическия живот в Сирия от 1947 година, но едва ли останалите партии от Прогресивния фронт ще оцелеят при една плуралистична система. Единствената причина движенията, участващи в ПНФ да съществуват е, че са имали квота определена от правителството и парламента – дадена им от Баас. Ако партията не е в състояние да възнагради по подобен начин съюзниците си, те едва ли ще продължат дейността си. Със сигурност ПНФ трябва да бъде разпуснат.

Интересно е, че в средата на XX век Сирия представлява една от най-добрите демокрации в Близкия изток. В периода след обявяването на независимостта на страната от Франция през 1946 година,  съществуват над 40 политически периодични издания, публикувани в цялата страна, вариращи между ежедневници, вечерни вестници, седмичници и месечници. Отново в този период съществуват около десет политически партии, работещи в многопартийна система, благодарение на Конституцията от 1928 година. По време на първите парламентарни избори през 1932 година, две партии се борят за президентското място, заедно с още трима независими кандидата. Тези две партии, които вече не съществуват са монархическата партия, искаща да възстанови Хашемитското кралство в Сирия, и народния блок на коалицията на градските първенци, участвали активно в отхвърляне на френската власт. От петте кандидата, печели независимия Мохамед Али ал Абед, който е и първият президент на Сирия.

В същата пост-колониална ера се появяват още партии: Национална партия на Дамаск (представляваща интересите на търговците), Народна партия на Алепо, Сирийска комунистическа партия, Социална кооперативна партия, Баас, Арабска социалистическа партия, Сирийска социал-националистическа партия (бореща се за премахване на границите, установени от договора Сайкс-Пико) и Мюсюлманско братство. През 1953 година се появява Арабско освободително движение. През 1963 година всички тези партии са поставени извън закона.

Със сигурност уроците, които сега протестите преподават, трябва да бъдат научени от управляващата класа в Сирия. Тя трябва да се вслуша и в съветите, които днес на конференция в хотел “Семирамида” в Дамаск бяха изказани от опозиционни активисти, събрали се, за да обсъдят положението и кризата в Сирия – над 200 души. Вслушването и националният диалог са единствените средства да бъде възпряно насилието, протестите и създаващата се нестабилност. Единственият начин разумът да надделее за сметка на въоръжения бунт.

Този път ще се въздържа от коментар и ще го оставя на вас…

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 08.03.2011 -- 13138 предложения за регистрационен номер с надпис (6)
• 20.04.2010 -- Безплатен Интернет в софийското метро (13)
• 19.02.2010 -- Въпрос на чест и 50 стотинки! (15)
• 05.11.2007 -- Английското "БДЖ" :) (8)
• 08.05.2011 -- Сердика vs. Активия (8)
• 17.11.2010 -- Шофирането в София – Survival Guide в 10 съвета! (18)
• 13.04.2010 -- Един незабравим уикенд в Единбург (6)
• 20.02.2010 -- Отговор до Комисията за защита на потребителите (6)
• 07.10.2009 -- Шофьорите-пушачи в градския транспорт (29)
• 03.04.2006 -- Транспорт, разписания и цени (0)
• 07.06.2011 -- Хотели и звезди (9)
• 01.06.2011 -- Mind the Gap (5)
• 19.04.2011 -- Google като инструмент за сравняване на България със света (6)
• 30.01.2011 -- Посетителите на блога: кой откъде е? (7)
• 15.09.2010 -- Time Capsule 2010 (25)
• 15.05.2010 -- G. M. Dimitrov Blvd. – Numero Uno! (4)
• 12.01.2010 -- Сайт за луксозен апартамент под наем (11)
• 05.01.2010 -- Накратко за снегопочистването (5)
• 02.12.2009 -- Камери, които засичат номера (6)
• 04.05.2011 -- Българският Стоунхендж – побитите камъни край Девня (0)

Две блондинки си говорят: - Муцка, страхотен филм гледах вчера, и музиката чудесна - от Бетовен! - Че той и музика ли е писал? - Ми да! - Егати кучето. Усмихни се, България! Както правдиво отбеляза и премиерът, и у нас кучетата са направо изключителни, стига да ги държиш строго – досущ като българите. Дано до него да не е достигнал следният разговор между приятелки, проведен в разгара на „кучешката” дискусия, и даващ индикации, че всъщност сме си калпав електорат: - Защо се разведе с мъжа си? - Отнасяше се с мен като с куче. - В какъв смисъл? - Искаше да съм му вярна.

„Кучетата ми са страхотни, но са точно като българите – здраво трябва да се държат”. Поредната реплика на премиера Борисов, носеща особеностите на познатия му цветист и своебразно духовит стил, разбуни политическите духове и за пореден път го постави в центъра на новините. На които, ако се вярва на думите му, той всъщност не държи да е център, а още по-малко пък иска да го показват по телевизията. Освен ако не се говори по теми от деня, или по-точно за това колко полезни неща са били свършени от кабинета и колко лентички са били прерязани официално (дори да е само заради това да подразни предшественика си на премиерския пост Сергей Станишев). Премиерът вероятно няма нищо против и когато медиите показват умилена възрастна жена да го посреща с думите „Бате Бойко, за мене ти си бог”. Дотук нищо изненадващо – стилистиката на премиера вече ни е добре позната. Желанието му да се изтъкват положителните неща, свършени от него или от подчинените му – също. В това всъщност не би имало нищо...

От компания Virgin Galactic са съобщили за успешното провеждане на още един поле на суборбиталният космически кораб SpaceShipTwo, който е предназначен затуристически полети.

По повод на предишния текст за Хърватия читател на блога разказва добри впечатления от страната, вкл. магистралите и пътна полиция. Обаче, данните въобще не са толкова позитивни колкото анекдотичните наблюдения. 

Според статистиката през 2008 броят убити при пътни инциденти в Хърватия е 159 на милион жители – което е повече, отколкото във всички страни членки на ЕС, включително повече от лоши примери като Литва, Полша, Румъния и България.

Блогът за икономика 2011

Кирил Гумнеров е роден на 3 август 1969 година. Завършил е икономически университет във Варна, а в момента следва политология в Софийския университет. Работил е като сценичен работник, а по-късно е бил и зам.-директор на драматичния театър в Ловеч. После напуска и се заема с частен бизнес. Той е учредител на структурите на партия „Атака” в Ловеч, беше член на националното ръководство на организацията. Бил е и общински съветник в града на Кольо Фичето, а в 41-вото НС е депутат – вече независим. - Г-н Гумнеров, напоследък много се дискутира проблемът с прехвърлянето на партийните субсидии на депутатите, които напускат партиите си. Сякаш кипи някакъв алъш-вериш с тези народни пари, вие на кого дадохте своята част от тези суми? - Нито аз, нито двамата ми колеги Валентин Николов и Огнян Пейчев сме прехвърляли субсидията си към която и да било партия. Не слушайте лъжите на Волен Сидеров, който миналата седмица от трибуната в НС заяви, че сме били прехвърлили парите към други...

"Фирмин" е като среща с любим човек след дълга раздяла. Носещ едновременно и щастие, и тъга. Щастие, че се чувстваш разбран и споделен. Тъга заради прекараните мигове в самота.

Не можеш да не повярваш на тази история. Авторът Сам Савидж я разказва с искреността на дете, което изцяло е погълнато от това, което иска да сподели. За него нямат значение баналности като достоверност, съмнение, логика... Тук те са незначими и ненужни. Посланието е това, което внимателно те хваща за ръка още в самото начало на книгата, и те отвежда до самия финал. А след това безшумно се оттегля и те оставя замислен, полуусмихнат и леко натъжен.

Хилавият плъх Фирмин се ражда в мазето на бостънска книжарничка сред конфети от страници, грижливо накъсани от майка му. Къде от любопитство, къде от глад, той опитва тези парченца от Великата книга. От този момент животът му безвъзвратно се променя. Страстта към дъвчене на книжни късчета прераства в страст към книгите като извор на мъдрост, познание и безгранична фантазия. След като осъзнава, че може да чете, нищо не може да спре Фирмин по пътя му да опознае хората и да заприлича на тях...

Това е само началото на тази прекрасна история. Любознателният гризач сам споделя с нас патилата, мечтите и разочарованията си. Повежда ни по жилищните канализации, минаваме с него през тесни дупки и тунели, за да се озовем в ежедневието на Норман Шайн и неговата книжарница.

Историята не е само за нежната любов към книгите. Тя е и за (невъзможното) приятелство, за различия, за промени, мечти и фантазии. За стремежа към развитие и намиране на общ език с околните. За един самотен писател и за бедността. За семейството и оцеляването извън него. За живота.

"Винаги си мисля, че всичко ще трае вечно, но, уви, нищо не трае вечно. В действителност нищо не трае повече от един кратък миг, с изключение на нещата, които носим в паметта си. Все се опитвам да не изпусна нещо и по-скоро ще умра, отколкото да забравя... Това е животът - по никакъв начин не можеш да го обхванеш в цялостния му смисъл."

Тази книга лежи на библиотеката ми от близо година. Винаги съм изпитвал интерес към нея, но едва днес импулсивно я грабнах и изчетох почти на един дъх. Вярвам, че това е моментът, в който тя е решила да ми се представи. За което съм благодарен. Един (буквално) книжен плъх намери своето място в сърцето ми.

Огледайте се, може би "Фирмин" скоро ще се представи и пред вас?

Виж ревю за "Фирмин" и от Васи.

Както ме посъветва любезния служител на ПИБ в предишната ми писаница се обадих по телефона на поддръжката на електронния клон на Първа Инвестиционна Банка за да си „оправя“ сертификата. И наистина стана ! Дотук добре, но начина по който стана ме ужаси ! Любезната девойка ми поиска само ЕГН-то (!) и след това махна асоциацията [...]

Продължаваме с първата половина на шеста част на разказа на Роси за пътешествието ѝ из Близкия Изток. Досега бяхме в Диарбекир, Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа в Турция, в началото на трета част ни отведе в град Алепо в Сирия, после минахме през Дейр Еззор на река Ефрат, съвсем близо до границата с Ирак, бяхме в Палмира и Дамаск , а за последно бяхме в Йордания – Аман, Петра, Мъртво море и всичко край пътя :) Днес ще започнем с Ливан, като за начало влезем в Бейрут Приятно четене:

Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан

Пътешествие без кола

част шеста – начало

Ливан: Бейрут

За втори път през последната седмица сме на южната автогара в Дамаск. Викачите са отново тук и нашият човек не закъснява. Шофьорът на „споделеното” такси взе багажа от ръцете ни и го стовари в багажника на хубавичката кола. Почерпи ни чай, за да не скучаем докато чакаме още пътници. Не бяхме го допили, когато всичко се уреди. Появиха се още двама кандидати. Това пътуване беше изпълнено с много вълнения. Преди три години и половина не посмяхме да отидем в Бейрут, следите от войната бяха твърде пресни и ние предпочетохме да не напускаме Сирия. Началото на войната между Израел и Ливан през 2006 г. пък ни завари в Турция, откъдето преминахме на Родос. На острова останахме доста повече от предвиденото, защото големите гръцки кораби превозваха и спасяваха бягащи хора от Ливан, поради което ние не можехме да отпътуваме за Крит. За това събитие съм писала тук. http://patepis.com/?p=130 Но ето ни на път. Природата започваше да се променя, все повече зеленина по склоновете на хълмовете и планините. Преминахме границите без затруднения, на сирийците платихме изходна такса с долар повече от обявеното, а при ливанците се наложи да запишем точния адрес на хотела, в който щяхме да отседнем в

Бейрут

Този хотел го намерихме по една щастлива случайност, след като се бяхме поуплашили, че цените в Бейрут са повече от европейски. Хотел на института по арабски език. Според описанието се намираше точно над северната част на автогарата, на която ни остави таксито от Дамаск. Още нямаше 12:00 часа, но ни настаниха в просторна стая с висок таван. Хотелът заемаше сградата на някогашна италианска застрахователна компания от 19 век, разполагаше с приятно фоайе, с кафе-ресторант, напитки и храна на атрактивни цени. Късмет си беше и прекрасното разположение в „Джемайзе” (Gemmayzeh) – чаровен жилищен квартал с дълга едноименна улица, обявена за историческа. Още докато влизахме в града, „който никога не умира”, усетихме възторг от морето, зеленината и невероятната архитектура, която ще е основен предмет на този разказ. Задръстването по околовръстното шосе се дължеше до голяма степен на множеството камиони и други товарни коли, превозващи строителни материали. Защото този град все още се възстановява. По-късно щяхме да констатираме, че в невероятно спокойния пешеходен център може да се чуе само един шум – от бургии и къртачи. Възстановяването на Бейрут е резултат от изпълнение на трийсетгодишен план 1994-2024г. и до голяма степен се дължи на усилията на убития преди шест години Премиер на Ливан – Рафик Ел Харири. Собственост на Харири е Ливанската компания за развитие и реконструкция на Бейрут – Solidere. Планът включва 180 хектара, на чиято територия са хотели, офиси и жилищни сгради. Хвърлихме багажа и излязохме. Започна едно снимане, гледане, ахкане. Съвсем скоро открихме

кварталчето Сайфи (Saifi village)

Това бижу, придатък на центъра, е напълно възстановено в характерния архитектурен стил – пастелни сгради с красиви балкони и прозорци, обградени от арки. Всеки три до пет сгради оформяха площадче или заграждаха някакво пространство – детска площадка, кротко кафене, място за отмора.

Сайфи

Табели забраняваха да се снимат децата в градинките и в детските градини. Вероятно превентивна мярка срещу отвличания?!

[singlepic id=9665 w=588 h=442 float=left] [singlepic id=9666 w=588 h=442 float=right]

Сайфи – традиционни балкони

Сайфи е толкова красиво и стилно място,

че чак провокира към неадекватно поведение. Просто защото такова чудо нема – това беше най-честата ми богата словесна реакция в Бейрут.

Балкони

Преди да хлътнете в кварталчето ще видите от дясната страна

едно важно за бейрутчани място – Площад на мъчениците.

През 18 век руснаците пожелали да контролират града и разположили тежка артилерия за няколко месеца. Паметниците на това място са се сменяли в зависимост от актуалните събития и герои. След пълно разрушение по време на войната, площадът бил сред първите включени за възстановяване обекти. След Сайфи тръгнахме към

„Звездния площад” (Place d’Etoilе или Star’s Square, или Nejmeh square),

минавайки през катедралата „Св. Георги”, джамията „Мохамед ал Амин”, черквата „Св. Георги” и римските останки между тях. Не знаех как ще се развият събитията в Бейрут, но този площад исках да го видя на всяка цена.

Джамията „Мохамед ал Амин”

Катедралата и черквата с патрон Свети Георги – от двете страни на джамията...

Непосредствено пред черквата „Св. Георги” открихме часовниковата кула от 1933 година. Съчетаваща френски, източен и модерен стил, кулата е знакова за столичани. От нея излизат множество улици-„лъчи”, което ни напомня за... Париж. Именно тази кула стои в центъра на „Звездния площад”. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Часовниковата кула на Звездния площад"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Звездният площад и множеството ресторанти"][/caption]

Възстановените сгради по централните улици до площада (горе и долу)

По друг лъч достигнахме до

кметството, великата джамия „Ал Омари”

и една прекрасна градина. [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Кметството на Бейрут"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Джамията „Ал Омари” – Бейрут, Ливан"][/caption] Кръстосвахме улиците, потресени от всичко, което виждаме. Всяко дръвче в този централен район имаше собствена напоителна инсталация, работници от чистотата почистваха финия прах, идващ от строежите, с щраусови пера. Всяка от улиците, тръгващи от Звездния площад, се охраняваше от въоръжени, но много любезни лица, готови да ви помогнат със съвет. Моят френски най-сетне влезе в употреба,

Ливан е франкофонска страна, много от надписите също са (дори само) на френски език.

Що се отнася до въоръжените охранители, просто трябва да свикнете с тях, те са навсякъде където се строи, където вече е построено, където минават повече хора, където живеят хора. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Преминахме през „Гран Серай” – сграда от миналото, сега министерски съвет, после продължихме към нова порция римски останки, вписани в чудесен парк. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Пред Гран Сарай"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Римски останки и катедралата на капуцините „св. Луиз” в далечината"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Изглед към часовниковата кула и планината"][/caption]

Катедрали и черкви виждахме на всяка крачка,

не беше нужно да търсим специално следи от християнството. Дали заради лидерството на маронитите в политиката или по други исторически причини, но християнски храмове се виждаха много често. Стоп! След всичко ново – толкова ново, че чак невъзможно, чак малко неестествено, след всичко това, ето нещо смразяващо: [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Следи от войната"][/caption]

Нямаше как да не видим

следите от войната,

ако не точно тук, в идеално възстановения и възстановяващия се център, то в по-отдалечените квартали, по старите улици. Не ми се искаше да снимам надупчените сгради. Подобни чувства за бродещи призраци изпитах в Босна и Херцеговина. Страх. Къртачите и бетонобъркачите никога не са ми звучали толкова оптимистично, колкото тук. Не можех дори да си представя какви пари, каква обща воля и единство в проектирането са били необходими, за да възкръсне отново този град със слава на Феникс. Впрочем град със съдбата на цялата древна и мощна Финикия. Вървяхме зигзагообразно от центъра към морето и обратно към центъра. Искахме да стигнем поне до „Хамра”, за да видим този най-оживен бейрутски квартал, пълен с магазини, кафенета, кина и галерии. На едно място се наложи да покажа току-що направената снимка на охранител. Той кимна с глава одобрително, но ме предупреди да не снимам в този район въобще. Прибрах апарата и не знаех кога и къде да го използвам отново. Около скъпите хотели пак се престраших, но оттук нататък все имах чувството, че правя нещо нередно.

Крайбрежният хотел „Четири сезона”

[singlepic id=9684 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=9686 w=320 h=240 float=right] [singlepic id=9685 w=320 h=240 float=center]

Кварталът „Хамра”

Среща с колекционер на ТАКИВА автомобили и Емо отпред

Срещнахме колекционер на този Форд-Т от 1929 г. и още няколко подобни коли да лъска фаровете. Скъпичко хоби, не е като да колекционираш салфетки или фонокарти, нали? Да допълня само, че автомобилният парк на ливанците е повече от внушителен. Ферарита, ламборджинита, а поршетата като по-евтини май бяха повечко. Тукашните хора са ревниви към колите си повече и от нас. Ако си чужденец, с дизелова кола въобще не можеш и да припариш до Ливан. Народът се носи лъскаво и богато, тук наистина важи началото на поговорката „по дрехите посрещат...”. В „Хамра” направихме кафе пауза, после решихме, че ще продължим към

„Корниша” – крайбрежната улица

за разходки на бейрутчани, а след това се заизкачвахме и към „Манара” и „Рауши”, където са знаковите за Бейрут „Гълъбови скали”. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Крайбрежен Бейрут"][/caption]

Хотел до хотел, а в морето вече се виждаха и скалите. С това място бейрутчани се хвалят, то им е любимо за кафе, наргиле и разходка.

Гълъбовите скали в морето

Вече мръкваше, умората си каза думата. Взехме такси обратно до хотела и отчетохме, че сме изминали 8 километра, движейки се по крайбрежния път. Като добавим и кръшкането по улици и улички, като нищо сме си изходили 10 километра от хотела до скалите. Дълго не можахме да заспим и преговаряхме видяното. Бързо разбрах, че Бейрут ще оглавява личната ми класация на градовете, които съм видяла в живота си. Следващия ден посветихме на нашия квартал. Исках да снимам уникалните жилищни сгради и мнооого специалните балкони, украсени с арки. Когато гледа моите снимки, майка ми казва:

„Пак си снимала къщите на хората”

Вярно си е, това ме влече най-много. Ако някой е проследил пътуването ни в Грузия, то сигурно е забелязал колко внимание отделям на тази част от жилищните сгради и колко се радвам на оригиналните и красиви изпълнения. ( http://patepis.com/?p=5536) Но тук имаше и нещо друго, в Джемайзе животът течеше неподправено и сякаш не беше спирал никога. Тук не се усещаше онова леко призрачно излъчване на новопостроения, но сякаш празен Бейрут. Джемайзе беше квартал за живеене – тук отворен прозорец, там цветя и палми по балконите, тук пък фурна, кафене, ресторантче, работилничка, галерия... [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Тази историческа улица също се нарича „Джемайзе”"][/caption]

[singlepic id=9692 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=9693 w=320 h=240 float=right]

Как да не ги снимаш?

[singlepic id=9694 w=320 h=240 float=center]

[singlepic id=9695 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=9697 w=320 h=240 float=right]

Традиционна бейрутска архитектура

[singlepic id=9696 w=320 h=240 float=center]

Още няколко пъти обиколихме района около Звездния площад. Акцентът този път поставихме върху частта, която е по-близо до морето. Де да знам, може пък и да сгрешихме. Защото бейрутчани по принцип се носят изискано и богато, но районът, за който говоря, представя най-марковото и лъскавото в целия град. Малко ми се смачкваше фасона да отдъхвам на пейка срещу

магазин, в който най-евтините обувки са 700 долара.

Но какво пък, този град си е неприкрито богат и зрелищен, тези магазини си му отиват. Тук да вметна, че никога не съм виждала обувки с толкова високи токчета като тукашните да се ползват толкова масово. Направо смазващо! [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Обущенца..."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="... и още ..."][/caption]

Последни часове в района, още малко пищност и блясък.

В центъра на Бейрут

Още малко балкони

Добре е тук да спра със снимките и да ви предложа целия албум: http://royak.snimka.bg/travel/lebanon-beirut-march-2011.575939 Точно така, когато писах за Мардин пак се увлякох. Е, Бейрут и Мардин са големите ми градски открития по време на това пътешествие. Очаквайте родължението: Автор: Росица Йосифова Снимки: авторът Други разкази свързани с Ливан – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(7): Бейрут в Ливан
2. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (1): Диарбекир
3. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (5):Йордания
4. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (3-2): Дейр ез Зор (Dayr az-Zawr) край Ефрат
5. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (4): Палмира и Дамаск
6. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (3-1): Алепо (Халеб)
7. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (2): Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа
8. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(7): Сирия: Манастирът Мар Муса
9. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(3): Йордания – Мадаба
10. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(6): През Аман обратно в Дамаск (Омаядската джамия)
11. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(4): Река Йордан, Мъртво море, Керак и „царския път”, Петра
12. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(1): Халап и Хомс

Теди е пъклен човек. Само един пъклен човек може да направи нещо такова през пролетта на 2009 година. То ако беше 2008 или 2010 година, такова нещо да има да взема Теди, да ми направи. Ама през 2009 год. пъклените планове се сбъдват. И аз, дето навсякъде тръбя, че обичам България и само България и друго освен България няма да обикна, взех, че се влюбих в Италия. И всичко това – заради Теди Москов. В този смисъл вина за моята предадена национална любов носи Теди, което значи, че го обвинявам направо в национално предателство. То, аслъ, един бях останал, дето да обича България, ама сега разбирам как е изчезнала цивилизацията на маите. Сигурно са си имали маите Теди Москов някакъв и той извел извън пределите на тяхната държава последния обичащ я май... Оттогава маите от април нахълтват направо в юни и май в техния календар няма. На това му викат самозабрава. До такава степен да се самозабравиш, че да изтървеш цял месец от календара. За всичко това носи вина...

Страшно ми се ще да се събудя някоя сутрин и да погледна света и да мога с пълно сърце и с ясни очи да кажа: започна Ново Време! Всички Тотлитаризми и Диктатури и Военщини и Средновековия и Злобни Предразсъдъци, и Патриархални Морали и Пуритански Садомазохизми – капут! Нищо не пречи на хората вече да бъдат свободни... Така ми се ще да извикам... Но ето за какво искам да разкажа сега. Моята дъщеря премина успешно изпита в немската гимназия, който я изпращаше в специална паралелка. В тая и без друго елитна гимназия се провеждаше – след края на първата година – още един изпит – за да се селектират най-подготвените деца. Те щяха да учат по специална програма и накрая да вземат дипломи, които се признават в Германия. И дъщеря ми много успешно изкара този изпит. Сега щеше да учи и да се готви да вземе немската си диплома. Живот и здраве – след четири години щеше да има диплома, която щеше да я направи съвсем като някоя Гретел или мъничка швабска Брунхилде. Аз се изпълних с...

Бях тръгнал да пиша едно разширение за Firefox и Chrome и ми потрябваха малко данни. Ако можеше отворени още по-добре, но ако не – щях да си ги хакна от друг формат.

Убих се да търся първо описанието на кодовете – Жълто, оранжево, червено и зелено (намерих ги на друго място) – дори на сайта на НИМХ ги няма.

От там попаднах на „новината“, че България ще става член на Метеоаларм от 23 март 2011 г, съпроводено с мощна ПР акция по всички медии.

Да, ама не – нито има някакви данни, нито сме член на тази организация.

Единствения начин да разбереш дали ще има бедствие в момента … е да си платиш на НИМХ, които да се смилят да ти дадат такава информация.

Още по темата:

1. e-омбудсман: What’s up, *.doc?
2. Браян Кинг идва след месец в България
3. Globalmelt 1 в Берлин

Министерството на отбраната на Сингапур възнамерява да включи в стандартното снаряжение на новобранците - войници и матроси - таблети Apple iPad от второ поколение. Първоначално ще бъдат закупени около 8 000 таблети, които от ноември месец 2011 година ще се раздават на новобранците. През 2012 година с iPad-и ще бъдат "въоръжени" и останалите военнослужещи в Сингапур. Очакванията са с таблетите войниците да могат да заснемат фото- и видеоматериали, както и да поддържат връзка с командването и помежду си. Освен това, компютрите ще помагат при планирането на военни операции, при оценката на ефективността на мисиите и така нататък. Таблетът ще получи специализирани приложения, създадени по поръчка на военните. По-малката версия на iPad второ поколение в Сингапур струва около $ 540. Така само за първия етап на оборудването на армията и флота на страната с таблетите ще бъдат похарчени най-малко 4,3 милиона щатски долара. През тази година, по оценка на Gartner, в света ще бъдат продадени около 70 милиона таблети, в това число почти 48 милиона iPad-и.

На 26 юни с приятели от Facebook групата Arabs in Bulgaria създадохме събитие, с което призоваваме за реакция на българската дипломация по отношение на въпроса за независимостта на Палестина – “България да подкрепи независимостта на Палестина през септември в ООН”. До момента (27 юни) събитието е подкрепено от 115 души.

Защо? През септември месец се готви заседание на ООН за признаване на Палестина. Израелската държава започна дипломатически мисии, целящи да лобират срещу признаването на Палестинската държава (в-к “Гласове”). В тези мисии са включени България, Полша, Македония, Румъния, Унгария, Чехия и други. Именно срещу тези действия заставаме ние, както и срещу визитата на външния министър Авигдор Либерман и Бенямин Нетаняху, която се очаква скоро в България.

Нека припомним някои факти:

Още през 1948 г. България признава Израел, а след като на 19. Палестински национален съвет на 15 ноември 1988 г. в Тунис е обявена независимостта на Палестина, през ноември 1988 г. България я признава.

Официалната българска позиция е, че конфликтът трябва да бъде разрешен чрез преки преговори, при спазване на резолюциите на ООН и постигнатите до този момент договорености, като целта е създване на фактическа, жизнеспособна и независима палестинска държава в границите от 1967 г., която да живее в мир и добросъседски отношения с останалите страни в региона. Затова България подкрепя и арабската мирна инициатива, която е шанс и протегната ръка към Израел и Израел трябва да се възползва от този шанс. В момента 93 държави са признали Палестина.

През септември 2011 година се готви ново заседание на ООН за признаване на Палестинската държава. Надяваме се, че и този път България ще застане на страната на справедливостта и правото на палестинците да имат държава на своя земя- признание на палестинската страна като свободна и независима в границите от 4 юни 1967 година.

 

Ватиканът ще пусне в действие собствен новинарски портал - news.va, който Папата ще може лично да актуализира, пише The New York Times. Новият портал, който ще обедини всички медийни ресурси на Ватикана, трябва да бъде официално представен на 29 юни, сряда, по случай 60-та годишнина от ръкополагането на Папа Бенедикт XVI. Според Ватикана, сайтът е създаден със собствени сили, а Папа Бенедикт XVI лично е следил разработването на новия портал и планира самият той да го включи в глобалната мрежа чрез съответното кликване на мишката. Според кардинал Клаудио Мария Чели, оглавявал разработването на новия портал, news.va трябва да стане не само източник на информация за всеки заинтересован извън Ватикана, но и да съдейства за подобряване на комуникацията между различните департаменти в рамките на Ватикана. Досега Ватиканът беше представен в интернет от официалния сайт vatican.va, който стартира през 1995 година не без участието на предишния папа - Папа Йоан Павел II. Освен това, Ватиканът разполага и с други ресурси, например собствен канал в YouTube. В данный момент Ватикан в интернете представлен официальным сайтом vatican.va, который был запущен в 1995 году при некотором участии прошлого папы Иоанна Павла II. Кроме того, у Ватикана есть и другие ресурсы, например, собственный канал на видеохостинге YouTube.

Update 13:49: Борис Луканов ми даде линка за събитието, в което най-накрая успях да вляза. Явно е било бъг на Facebook, заради който близо половин час не можех да намеря събитието. В момента има над 3 500 души.

 

Във страницата на вестник “Гласове” писаха за събитието във Facebook, подето от няколко души, “Ден без Бойко Борисов”. Публикацията е от вчера, 26 юни:

Ново събитие, призоваващо медиите и обществото да не споменават името на Бойко Борисов поне за ден, се появи в социалната мрежа Facebook. Под призива “Ден без Бойко Борисов” общественото събитие призовава българите да се включат в инициативата, насрочена за 5 юли с място България – реална и виртуална. В призива към обществото и медиите се посочва: „Нека в деня на последните парламентарни избори – 5-ти юли – да не бъде споменавано името на премиера поне за 24 часа. (…)

Допълва се:

До момента събитието е събрало одобрението на над 400 потребители на социалната мрежа. Коментарите обаче са доста различни като се тръгне от нападки за поредни “болшевишки манипулации и номера”, през “комунистите ще налетят като мухи на мед” до изказванията, че идеята е добра, но “защо не е седмица, месец или година”, както и че “идеята е добра, но е утопия!”.

Днес, 27 юни, когато поисках да проверя събитието:

Се появи това съобщение за недостъпност на страницата:

Станало ли е нещо? Изтрито ли е събитието или има друга страница?

На среща между британския министър на съобщенията Ед Вайси, доставчиците на интернет услуги и собствениците на авторски права беше решено да бъдат блокирани пиратските уеб ресурси. Блокирането се разглежда като начин за справяне с незаконното разпространение на материали, защитени с авторски права. Представители на организацията The Open Right Group (ORG) са възмутени, че тяхното искане да присъстват на срещата е било отхвърлено, и призовават за публичен дебат по този въпрос. Членове на ORG съобщиха, че дискусиите е било обсъждано създаването на "Съвет", който да има властта да решава кои сайтове да блокира. Изпълнителният директор на ORG Джим Килок изказа несъгласие с приетите мерки от името на организацията. Той каза: "Провеждането на подобна политика от представители на частни или държавни структури е недопустимо. Предложенията за въвеждане на цензура трябва да бъдат публично обсъждани... Много от нас са против налагането на цензура, която в крайна сметка ще ограничи и свободата на словото". Не е оповестена никаква информация за това, как точно ще бъде създаден Съветът, нито кои лица или организации ще бъдат включени в него. Въпреки това е известно, че предложените мерки са част от Закона за цифровата икономика (Digital Economy Act), който ще узакони блокирането на уеб ресурси. В групата на носителите на авторски права, поддържащи "нововъведението", влизат компаниите Motion Picture Alliance и BPI, Футболната асоциация Premier League и Асоциацията на издателите.

Някои от най-изтъкнатите сирийски интелектуалци ще се съберат в понеделник в Дамаск, за да обсъдят начините за излизане от кризата, информира БНР. В срещата ще участват видни критици на президента Башар Асад, уважавани сред опозиционните кръгове, както и поддръжници на държавния глава. (в-к “Гласове”)

 

Повече от 150 сирийски интелектуалци и активисти, включително известни личности от опозиция ще се срещнат в Дамаск, за да обсъдят настоящата криза и да предложат начин за излизане от кризата. Хора, които ще присъстват на конференцията в хотел в центъра на Дамаск, подчертават, че на срещата ще присъстват главно независими личности, като няма да бъдат представители на властта или официалната опозиция. (Guardian)

 

След участието ми в него предаване обещах на неколцина приятели от фейсбук да изкоментирам случилото се. Ето че и този момент дойде. И ще започна с предисторията. Както стана ясно от казаното от водещият в студиото аз бях този, който се ...

Автор: Мая Ценова

Изкушавам се да цитирам цялата „новина”:

Израел мести част от бариерата на Западния бряг(БНР)

Израел започна да премества част от оспорваната бариера на окупирания Западен бряг. Преди четири години израелски съд постанови ново трасе за бариерата, за да даде на палестинците по-голям достъп до селскостопанските им земи.

Заграждението беше започнато през 2002 г. след множество самоубийствени атентати на палестинци. През 2004 г. Международният съд в Хага обяви за незаконна 720-километрова бариера, разсичаща Западния бряг.

Автор: Световните агенции

 

Каква асоциация прави средностатистическият българин, когато му бъде подадена думата „бариера”? Общо взето – ж.п. прелез, на който евентуално може да има спряла някоя и друга стара „лада”, „москвич” или волска кола. По-четящите може да се сетят дори за нежната незрима, но съществуваща бариера – съществен Павел-Вежинов герой от едноименната повест. И в двата случая обаче дали техните асоциации са сравними с това?

 

А каква асоциация предизвиква у вас датата 9 ноември 1989? Ама не помните ли? – Тогава падна Берлинската стена! Я вижте как изглежда – че тя е два пъти по-ниска от 8-метровата 720-километрова „бариера” през палестинските територии.

Желаете още факти?

Израел твърди, че целта на стената на Западния бряг била да му обезпечи сигурност. Твърде неубедително – защото само 11% от трасето на стената върви по т.нар. Зелена линия – линията на примирието, която следва международните граници в региона. На някои места стената навлиза на 20 километра дълбочина в окупираните палестински територии, поради което при дължина на Зелената линия 320 км проектното трасе на стената е между 720 и 730 км. Така при окончателното й завършване за палестинците ще останат 13% от територията на цяла Палестина, 43% от територията на окупирания Западен бряг ще се бъдат практически анексирани, а 160 000 палестинци ще се окажат затворени в селища-гета, заобиколени от две страни със стената. Помните ли потресаващите снимки от Варшавското гето?

Изхождайки от всичко това, на 9 юли 2004 г. Международният съд в Хага излезе със становище, че стената е в разрез с принципите на международното право и резолюциите на ООН и настоя Израел не просто да прекрати строежа, а да премахне вече построените участъци от стената. Израел обаче продължи да я строи. Това е свързано с непрекъсната поредица от нови актове на конфискуване на земи на палестинци, както и протестни акции на палестинците и подкрепящите ги активисти на международната солидарност. Една от броените победи на които бе, четири години след като израелският Върховен съд постанови преместване на част от трасето на стената, в неделя най-сетне да започне практическото изпълнение на това съдебно решение.

 

Следват въпроси, които, разбира се, нито очакват, нито ще дочакат отговор. Макар че би трябвало!

 

Кой пише новините? Кой пише новините в националните медии, за които се предполага, че изразяват официални становища? От какъв „бекграунд”, демек обща и по-специализирана историческа и политическа култура изхожда? И не би ли следвало който пише новините, да е попрочел някои становища за „бариерата”, като това на един безспорен авторитет – в чужбина, разбира се, не в България – като проф. Ноам Чомски например. В статия за „Ню Йорк таймз”, озаглавена „Една стена-оръжие”, той цитира израелски социолог – Барух Кимерлинг, според когото пък: „Стената способства за превръщането на палестинските общини в зандани, край които бантустаните в Южна Африка изглеждат като символи на свободата, суверенитета и самоопределението.”

(http://www.chomsky.info/articles/20040223.htm)

А на онзи, който пише новините, кой му предпоставя тезата? И в каква светлина да четем за осемметровата бетонна „бариера”? Може би в светлината на подготовката за посрещане на израелския премиер Натаняху на посещение в България – чиито цели бяха формулирани ачик-ачик в съботния брой на в. „Джерузалем поуст”: убеждаване на няколко европейски държави да не подкрепят палестинското искане за признаване на държавност през септември в ООН (JPost: FM heads to Albania in full-court press against PA UN bid; Lieberman also to visit Croatia, Austria, followed by Netanyahu trips to Romania, Bulgaria, Poland, Hungary in effort to win UN votes).

А може би въпросът е един единствен и е далеч по-прост: дали пък националните и всякакви други медии не съществуват само, за да поддържат нашенската имитация на гражданско общество – на което, каквото и да му говориш, му е все едно, ако не го удари пряко по джоба. Че те, пак медиите, наскоро ни уведомиха за поредното социологическо изследване, според което нашите отроци имали една единствена ценност в живота – парите… Вярно, бариера или стена – онова грозно за началото на 21. век явление не бърка пряко в джобовете на българите. Нито им бърка в джобовете дали палестинците ще имат държава или не. Но и едното, и другото определено би трябвало да бръкне в усещането ни, че някой някъде посяга на човещината. И това няма как да не се отрази и върху нас в тоя свят, който вече е само едно малко по-големичко село…

 

 

 

  От тази лекция научих колко е важно за новите ни деца да се срещат и вдъхновяват от близки контакти с т.н. майстори в областта си. За мен такъв "майстор" е книжарката от детската книжарница "ЖАР-птица" във Варна, която може да вдъхне любов към книжките и четенето и у най-големия математик:) Такъв "майстор" е преподавателката по рисуване на дъщеря ми, както и треньора й по тенис /който е бил още мой треньор на нейната възраст -> учи деца от 30 години и продължава да ги вдъхновява и прави истински спортисти/. Такъв "майстор" е и директорката на училището в с.Николаевка, Варненско. Сигурна съм, че и вие познавате такива хора. Разбира се, основно такива са и истинските майстори-занаятчии като грънчари, дърворезбари и овчари... 

  Но във Варна  има един съвременен майстор, един творец, толкова отдаден на децата и изкуството, че досегът с него всеки път ни възхищава, вдъхновява и обнадеждава и това е самият ... Бате Ицо! Христо Колев и самоотвержените момичета и момчета от Детски куклен театър "Щурче" не престават да забавляват, обучават и радват децата ни, да измислят нови представления и начини да откъснат децата от мол-културата и да им предложат истинско изкуство. Къщичката на "Щурче" са превърнали в светилище на куклите, вълшебството и светлината. Играят и пред 10 деца със същата любов, с която се радват на първите цъфнали рози в градинката отпред. Говорят за бъдещи проекти и планове с такъв ентусиазъм, с какъвто се снимат след представление с деца и кукли...  

 

 

 

 

 

  После обясниха на децата и на скакалеца Сенди защо и малките скокове са също толкова важни, както големите, защо е важно да се ходи на училище и да се слушат учителките... 

 

 

 

 

 

 

  Порисуваха, попяха, някои английски думички показаха и накрая завършиха с "Весел образователен въпросник", който раздадоха...

 

 

  Точно това представление беше за малко по-големи от четиригодишната банда, която ги гледаше, но децата си отговаряха и съм сигурна, че някои неща научиха... Важното е, че се смяха, после си играха и родителите си също освежиха:)

  Търсете "майстори" за децата си, за да станат те умни, вдъхновени и щастливи "големи"! 

 

ПП. Детски куклен театър "Щурче" има представления във Варна всяка събота от 11ч и всяка неделя от 18ч. За представленията за възрастни и за другите им инициативи следете тук.

 

 

Бизнес изданието Financial Times съобщи днес, че консорциум от компании, начело с Microsoft, ще започне през тази седмица във Великобритания тестване на възможностите за използване на освобождаващите се телевизионни честоти за нови безжични комуникационни услуги. Честотите на телевизионните канали се освобождават във връзка с преминаването на телевизионните оператори към цифрови методи за предаване на видеосигнала. Сред компаниите, които също ще вземат участие в изпитанията, се назовават BBC, British Sky Broadcasting и BT Corp. Основната задача на тестовете е проверката на необходимата честотна лента на пропускане, както и оптималните честотни показатели за различните типове терени. Самите компании заявяват, че възнамеряват да заемат така наречените "бели петна" в честотния спектър за изграждане на "Супер WiFi" мрежи, която трябва да работят както в големите градове като Лондон или Манчестър, така и в по-малки британски градове. По-рано Microsoft вече стартира нещо подобно в американския си корпус във Вашингтон. Компанията зае ограничени (в рамките на собственото си седалище) честоти, които първоначално са били предназначени за пренос на телевизионен сигнал. От корпорацията заявиха, че използваните от нея честоти в САЩ вече не са се използвали предвид цифровизацията на телевизионните канали. Тестовете във Великобритания ще стартират първоначално в Кеймбридж. От компаниите заявиха, че изпитанията ще се провеждат под надзора на телекомуникационния регулатор, както и че в бъдеще подобни системи ще могат да се използват и в други региони на Европа, където има "бели петна". Financial Times съобщава още, че Microsoft води преговори и с японски и сингапурски регулатори за провеждане на подобни тестове в съответните страни. Известно е, че изпитанията в Кеймбридж ще стартират в сряда.

Все пак една българска медия се „престраши“ да съобщи интересната подробност , че (някаква си) Си Ен Ен е интервюирала (кякакъв си) български журналист, написал (някаква си книга- и дори да я покаже на някакви си милиони зрители по света) за (някакъв си ) паметник. Помествам текста така, както го е публикувал храбрият сайт e-vestnik [...]

Хърватия се приближава към членството в ЕС и това е повод да хвърлим поглед към страната.

Корупцията в Хърватия  не е много по-различна отколкото в другите страни от региона – по-добре от България и Румъния, но по-зле от Турция и наравно с Македония. Съответно стои въпросът дали към Хърватия ще има същото отношение както към България и Румъния – ще има ли предпазна клауза и европейски надзор върху полицията и съдебната й система? 

Трансперънси интернешънъл: Корупция в Европа

Страната няма особени икономически успехи – успява да постигне умерен растеж на икономиката, но никога не е постигала зашеметяващи темпове. При кризата през 2009 има икономически спад от 6%, през 2010 има спад от още 1%, едва през 2011 се очаква растеж, но минимален. 

Хърватия е малко по-богата от България, основно защото започва от по-висока база (бивша Югославия не беше съвсем комунистическа страна). През 2010 Хърватия има 61% от средния БВП на човек в ЕС, а България 43%. Обаче, разликата между Хърватия и България намалява постоянно – настигаме ги бавно, но сигурно. Естония изпревари Хърватия по доход на човек от населението още през 2003 година, а Полша я изпревари през 2010.

Евростат: Икономически растеж на годишна основа в Хърватия

Безработицата в Хърватия продължава да расте, достигайки почти 14% през април 2011, а заетостта е много ниска – делът на работещите между 15 и 64-годишна възраст е под 55%, едно от най-ниските нива в Европа, по-ниско дори от страни като Гърция и Унгария (средно в ЕС заетостта е 65%).

През десетилетието между 1991 и 2001 година (последните две преброявания) населението на Хърватия спада с около 350 хиляди човека – което за страна с около 4.5 милиона население е огромен спад, основно заради емиграция. Данни от преброяването 2011 още не са публикувани, но вероятно спадът в населението продължава.

Блогът за икономика 2011

Стив Крокър (Steve Crocker), един от пионерите на Интернет, е избран за председател на ICANN (Internet Corporation for Assigned Names and Numbers) – организацията, отговорна за системата на интернет адресите. Назначението идва след среща на организацията в Сингапур, продължила една седмица. ICANN е одобрила по време на срещата си групи и компании да регистрират домейни, завършващи напр. на „bank” и „.eco”. Крокър, като председател, ще контролира тази експанзия – най-голямата от 1984 г., когато е създадена системата от интернет адреси, досега. Възможно е до края на следващата година да бъдат създадени стотици нови наставки също както „.com” и „.org”. Крокър приема поста от Питър Тръш, който е председател от 2007 г. досега. Стив Крокър е на възраст 66 г. Определян е като втория баща на Интернет. Участвал е в създаването на механизмите за комуникация между компютри в различни компютърни мрежи. Подпомогнал е създаването на техническите протоколи за Arpanet, която еволюира до Internet, след като екипът, в който е участвал Крокър, е разработил комуникационните инструменти TCP/IP, използвани и до днес. От 2002 г. до 2010 г. Стив Крокър е бил председател на комисията на ICANN, натоварена с изследването сигурността и стабилността на системата на интернет адресите. Той също така е изпълнителен директор на стартираща компания (startup), посветена на споделянето на информация – Shinkuro Inc.

По повод последната история с паметника на съветската армия един приятел си направи труда да прочете какво пише в руските форуми по този въпрос. Там се казвало, че тези, които са направили тази „хуйня”, са „пидери” (тоест педерасти), че трябва да се хванат и да им се откъснат ръцете, а на останалите българи да се спре газът. Би било чудесно да се случи това. Според едно скорошно проучване, българите заемат челните места в класацията на народите по любов към Русия. Нека да им откъснат ръцете на „пидерите” и да им спрат газа, та дано се поотърсят малко от този стокхолмски синдром.

Учудващо малко хора разбраха истинския смисъл на инсталацията „В крак с времето”. Авторът, който според мен по-скоро се е забавлявал, отколкото да е търсил дълбоки послания във връзка с 22 юни, просто се подигра със склонността на духовно бедните да си правят кумири. Преобличайки съветските красноармейци като герои на американската поп-арт култура, той ни повече, ни по-малко сложи новите кумири на пиедестала на старите.

Отзвукът обаче беше гръмотевичен. Вместо да се отмине всичко с усмивка, запрехвърчаха искри на гневно заклеймение, чуха се думи като „вандализъм” и руското посолство протестира. Всеки се почувства длъжен да се изкаже по темата, вследствие на което не се случи нищо друго, освен с нова сила да се повдигне въпросът трябва ли да го има т.нар. „паметник” на съветската армия там или не.

За мен нещата са сравнително прости. „Детската градина”, както я знам от баба и дядо и в която е издигнато разискваното култово съоръжение, е собственост на столична община, следователно – собственост на софиянци. Какво ще има и какво няма да има в нея е въпрос на техен избор и решение. В този избор нямат думата нито пловдивчани, нито перничани, нито кюстендилци, нито дупничани. Да не говорим пък за съветското (пардон, руското) посолство, което реагира като израелското такова, което преди време реши да се изказва по въпроса как да се кръщават улиците в София. И ако, както се твърди, „паметникът” е държавен, макар и на софийска земя, то държавата да си го вземе и да си го сложи на някаква своя собственост.

Но тъй като нещата очевидно не са така прости, нека видим за какво всъщност става дума. Един паметник е инсталация, която не само напомня за нещо, но и изразява отношението ни към него. Паметникът на съветската армия не само напомня какво е сторила тя, а и уверява, че го одобряваме и ни е приятно да си спомняме за него – никой не издига паметник на нещо, за което не му е приятно да си спомня. Но дали всички помнят за какво напомня „паметникът” на съветската армия?

На 29 август 1944 г. Съветският съюз излъгва международната общност, че му е все едно кога Англия и САЩ ще окупират България, защото тя е във война с тях, а не с СССР. Това създава у дипломатите илюзията, че имат време за преговори. На 2 септември правителството на Муравиев сменя правителството на Багрянов и прави редица сериозни стъпки в посока на това България да не бъде разглеждана като страна, подлежаща на окупация. Всички тези стъпки са против интересите на СССР. Те включват такива мерки като разпускане на жандармерията, отмяна на антиеврейските закони, амнистия за политически затворници и т.н. Най-важният от тази актове  е излизането от Оста и обявяването на неутралитет. Това става на 5 септември 1944 г. На същата дата нервите на СССР не издържат и той обявява война на неутрална България. Съветската армия преминава Дунав и навлиза в страната без съпротива от страна на нашата войска (грешка, според мен). Отказва преговори с друго правителство, освен с такова на ОФ. В тази ситуация държавата на практика не функционира и лесно се осъществява комунистически преврат. България е окупирана. Прокарва се доктрината, че трябва да се включим във войната на страната на СССР, за да „измием позора” и да се наредим сред „антифашистките” сили. Всъщност става дума единствено за това български войници да гинат по фронтовете вместо войници от трети украински фронт на Толбухин. Тоест нашата войска става банка за пушечно месо, за да бъдат изправени после оцелелите пред „народен” съд.

На когото му е приятно да си спомня това, да си го спомня с удоволствие. Но нека всички се запознаят подробно и безпристрастно с историческите събития от есента на 1944 и след това да сложат ръка на българското си сърце и да вземат решение. Мое убеждение е, че решенията, които взимат хората, трябва да бъдат информирани и осъзнати решения. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Траян изпрати това видео със снимки на Папа Жан

Вече не се съмнявам що за момиченца води видния плейбой в общинското си жилище в Дружба…

Продукти за 4 порции:
4 тиквички
1/2ч.л. сол
1/2ч.ч. брашно
2 глави червен лук
2 червени домата
3с.л.  зехтин
1ч.ч. олио
1/2 връзка копър
няколко скилидки чесън
1/2 лимон

Приготявне:
Брашното се пресява. Омесва се равномерно с 1/2ч.л. сол. Тиквичките се режат на филийки. Овалват се в брашно и се пържат в силно загрята мазнина. Изпържените филийки се подреждат в плато. Взема се оребрен тиган или скара. Маже се със зехтин. Луковите глави се почистват, измиват и режат на кръгове. Зеленчуковите кръгчета се запичат и от двете страни. Готовите се слагат в отделен съд. Вземат се 4 плоски чинии. Лимонът се изцежда. От едната страна на чинията се подрежат пържени тиквички. Поливат се с лимонов сок. Поръсват се със ситно нарязан копър и чесън. В останалата половина се подреждат печени на скара лук и домати.

Хакерите от групата LulzSec са разкрили голямо количество поверителни данни, придобити след проникване в интернет сайта на Департамента по обществена безопасност на Аризона (Arizona Department of Public Safety). Данните включват стотици бюлетини за индивидуално разузнаване, ръководства за обучение и лична кореспонденция по електронна поща на официални лица от органите за прилагане на законодателството. LulzSec съобщава, че е избрала най-новата си мишена поради неотдавнашното приемане на антиимиграционен закон и поради расистки прояви на официални лица от щатската полиция. Сред поверителните документи, разкрити от LulzSec през миналата седмица, е засягащ случайна среща на полицията на Аризона с две частни лица, въоръжени с пистолети и облечени с камуфлажни униформи. Тези двама мъже са представили валидни идентификационни карти от морската пехота на САЩ и са съобщили, че работят на частен договор за охрана на границата в извън работното им време на морски пехотинци. „Планираме всяка седмица да разкриваме повече класифицирани документи и смущаващи лични детайли от армията и органите за прилагане на закона”, са написали хакерите от LulzSec. Целта е „не просто да бъде разкрита тяхната расистка и корумпирана натура, а да бъдат саботирани усилията им да тероризират общности, борейки се с несправедлива „война срещу дрогата”. Ще се срещнем отново много скоро!” Сред чувствителните документи, разкрити от групата, е един, в който се отбелязва, че мексиканското правителство е отказало да подпише споразумение, в което декларира, че няма да подслушва правителствената радио комуникация на САЩ в близост до границата. Според LulzSec това означавало, че мексиканските власти възнамеряват „да слушат много”.

Последната книга от трилогията „Живият хаос“ на Патрик Нес, с оригинално заглавие "Monsters of Men", чието издаване се очаква с нетърпение и в България, спечели тазгодишната награда Карнеги. Това е най-старата и престижна награда за литература за деца и юноши във Великобритания.

Първите две книги от трилогията „Живият хаос“ - "Не пускай ножа" и "Въпросът и възражението" също са номинирани за наградата, съответно през 2009 и 2010 година. Това превръща Нес в първия автор, номиниран за цяла поредица. „Живият хаос“ представя свят, в който всички могат да чуват мислите на мъжете, но не и на жените, което поражжда вълна от насилие и омраза. Самият Нес определя наградата като „определяща за кариерата“ му и споделя, че е дълбоко трогнат и възхитен от честта да бъде избран.

Ето и мотивите на журито за наградата (на английски):

Adobe Flash Player not installed or older than 9.0.115!

Въпреки че наградата Карнеги не е обвързана с материални придобивки или финансови облаги, престижът й е свързан с журито – за разлика от много награди, които се основават на избора на издатели и публика, тази се доверява на изборът на библиотекарите от цялата страна. Нейни носители са Нийл Геймън, Тери Пратчет и Филип Пулман.

Едновременно с наградата Карнеги се връчва и медалът "Кейт Гринауей" за постижения в областта на детската илюстрация. Тази година носител на отличието е Греъм Бейкър-Смит, а журито на конкурса определя неговата "FArTHER" като "умна книжка с картинки, с качество като на сън. Красиво изрисувана с добър усет към детайла, предаващи мрачни емоции, буреносни облаци и войни и мощни усещания за тежки загуби." В "Читалнята" можете да видите и няколко впечатляващи илюстрации от изданието.

МВР: Любимият динозавър

bTV video: Цената на правосъдието

The Swedish economy: North star

Estonia registers EU's largest increase in retail trade turnover in April

US Congressional Budget Office: Government faces fiscal crisis over borrowing

NYT: The Great Corn Con

Гърция: Купонът свърши

За първи път централните банки от еврозоната са нетни купувачи на злато

Тромавата Темида и 3 заблуди за парите и реформите

Блогът за икономика 2011

Чета сега за брилянтната идея на МВР и Бисер Иванов за справяне с футболното хулиганство. Искат да въведат регистрация – като си купуваш билет за мач – с личната карта и ти дават ред и място и можеш да седиш само там. Та ако направиш някаква беля, да те знаят кой си и какъв си.

Чета и мед ми капи на сърцето. Ми да, защо не се сетихте и по-рано да го направите. Вече мога да ида на мач още сега и да си заведа детето даже. Браво!

Същото предлагам да се въведе и когато си купуваме билети за опера. Какво ще станем, ако на някой човечец не му издържат нервите от оная дето вика и скокне и хвърли една седалка по нея? А за театъра? Тея некадърни артисти и те заслужават я домат, я някое паве от улицата или направо по някоя тухла от пода на театъра или парче мазилка, ако сме в провинцията.

А за изложбите? Малееее. Аз като видя някоя цапаница и направо не издържам. Ама честно. Иде ми да хвана четка с боя и да го направя по-добре, ама това вече е класифицирано като вандализъм. Два стола сложили и му викат арт. Направо не издържам, хващам единия стол и … ох не ми се мисли.

Алоооу, ами градския транспорт. Взимаш си билет за трамвай номер 5 на ред номер 2, второ място до прозореца и вече ще се знае, кой е издраскал седалката или ако е изядена, кой пенсионер го е направил от глад, щото не им даваме пари.

Същото да важи и за влака – кой ще пуши цигари, като знае, че ще изследват вагона със специална лампа, която показва на кое място се е пушило, а? Ами баничките? Я има троха, я в затвора за дребно хулиганство. Да не говорим, че който пикае или ака не където трябва, директно … леле ами защо не ни вземат и ДНК информация, че направо да св вижда кой ни е опикал осрал така яко или то всички знаем кой е ….

Я какви идеи ми хрумнаха. Браво на МВР, браво на цялата работническа класа.

Чекай, чекай малко, коя година сме сега?

П.С Ако желаете да дадете и друга идея на МВР, за друга билетна система, те ще се радват, може да го направите тук или на факс 166, разбира се и в най-близкото поделение на МВР Лудницата

Още по темата:

1. Хостинг номер 1 в България.

Бяхте ли се досещали за подобен венец?

Аз със сигурност не. Идеята е страхотна и е отново  Ива, Вяра и малката Дари от Чехия (пролетен венец)

Прочетете цялата статия в блога на Ива “Страната отвъд дъгата”

Вижте още идеи с природни материали:

Пламен Асенов 

В сряда, 29 юни, предстои софийската премиера на книгата “Оксиморонният свят”. Знаменателното събитие ще започне от 19 часа в “Петното на Роршах”, ул. “Христо Белчев” 8, а къде и как ще завърши – отсега е трудно да се прогнозира. Надявам се все пак, че никой от гостите няма да попадне накрая в кауша, само заради някакво си пиянско просветление, обзело го неудържимо, поради досега с някаква си умна книга, пълна с простотии.

Макар че никога не се знае.

След първото представяне на “Оксиморонният свят” в Пловдив, охранителните камери по центъра заснеха словесно опиянен гражданин, който в 1 часа през нощта звънна лично на кмета, за да го пита кога най-после общината ще зарови дупките в душата му, изровени от болезнената българската действителност. Добре, че кметът също беше се натряскал в този момент, та само го препрати към бат` Бойко, `щото силите на общината не били достатъчни, въпросът изисквал по-сериозна финансова подкрепа от страна на държавата.

Посъветва го също да се обади и на Гоце Първанов, защото не само финансова, но и морална подкрепа била необходима за целта, така го посъветва.

Друг един гражданин пък дотолкова се вдъхнови от книгата, че реши да преспи с една друга приятелка на жена си, не с онази, първата, с която вече беше преспал при един друг удобен случай. Но се оказа, че приятелката е заминала на пътешествие в Япония и той я последва с последното такси, което успя да хване с голи ръце. Сутринта се събуди някъде около Павликени с натрапчива мисъл в главата, че чорапите му ги няма, а онова, дето го стиска за гушата, е чувството за вина пред благоверната му. А може и да беше копринено шалче, увито около струна за пиано, дърпана изотзад с две ръце от същата тази благоверна – не помня вече, пък и оттогава не съм виждал човека, та да го разпитам по-подробно.

Самият аз след онази вечер също имах духовно преживяване – на другата сутрин не се събудих изобщо. Не съм сигурен дали стана така, защото вечерта изцяло забравих да си легна, или защото реших, че, след като и без това живеем в напълно оксиморонен свят, събуждането ми с нищо няма да промени световните финансови потоци – например да ги насочи в посока към моя джоб, вместо обратно. И наистина, като се събудих на втория ден, заварих посоката на потоците напълно непроменена.

Още по-странна сценка се разигра обаче при второто представяне на “Оксиморонният свят” в Пловдив. Оказа се, че красивите девойки от предните редове, които с истински възторг слушаха мен и критика Юлиан Жилиев, докато говорим, а после с още по-голям възторг и неистово пищене ни замеряха с гащичките си, не са объркали събитието с концерт на “Бийтълс” през 60-те или с нещо чалгаво от наши дни, а са попаднали на точното място в точното време.

Самите те по-късно потвърдиха две неща. Първо – че наистина са девойки, поне до голяма степен. Второ – като разбрали, че “Оксиморонният свят” от принципни съображения няма да се продава по книжарниците и следователно човек няма как да си я купи от там, дошли на правилното място с идеята да научат нещо повече за смисъла и съдържанието на тази необичайна книга. И с надеждата, че полученото от това вдъхновение ще ги държи влажни цяла седмица.

От техните признания, освен всичко друго, ми остана и досега едно състояние на лек уплах – още се чудя какво ли щеше да стане с мен, горкия, ако жена ми не беше наблизо, та да се намеси решително и да ме спаси от влажните девствени харпии, скупчени наоколо.

Затова – какви изненади ни очакват на представянето в София, направо не искам и да мисля. Все пак, на живо, за подсилване на четата, там ще участва и критикът Георги Ангелов, известен не само с голямата си уста, в която от едната страна влизат много студени бири, а от другата излизат много умни словеса. Не само. Известен е и с това, че специално за него съм написал разказ, в който един невинен ангел моли един невинен дявол за една порция горещ секс. И намира начин да си получи порцията, въпреки многото физиологически, морални и законови пречки пред този акт на небесна разюзданост.

Въпросният разказ ще се появи чак в следващата ми книга, но и тази съдържа доста подобни красиви простотии. Някои приемат четенето им като истинско интелектуално изпитание, други като чисто удоволствие – зависи от това доколко оксиморонният ни български живот е закалил обикновените ни човешки нерви.

Затова – заповядайте в 

“Оксиморонният свят”

автор Пламен Асенов

илюстрации Цвета Марова

художествено оформление Иван Тотев

 

София, сряда, 29 юни, 19 часа,

“Петното на Роршах” – ул. “Христо Белчев” 8,

с Юлиан Жилиев и Георги Ангелов

 

Според проучванията на общественото мнение сред всички възрастови групи, Путин има най-висока подкрепа от младежите. Данните на Левада център за март 2011 показват, че 78% от младите хора имат доверие на Путин, , а сред руснаците над 55 години цифрата е 66% (средно за цялата страна – 70%). Унгарската фотографка Бела Дока обикаля градовете в  [...]

Според проучванията на общественото мнение сред всички възрастови групи, Путин има най-висока подкрепа от младежите. Данните на Левада център за март 2011 показват, че 78% от младите хора имат доверие на Путин, , а сред руснаците над 55 години цифрата е 66% (средно за цялата страна – 70%). Унгарската фотографка Бела Дока обикаля градовете в  [...]