Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (6–1): Бейрут

Продължаваме с първата половина на шеста част на разказа на Роси за пътешествието ѝ из Близкия Изток. Досега бяхме в Диарбекир, Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа в Турция, в началото на трета част ни отведе в град Алепо в Сирия, после минахме през Дейр Еззор на река Ефрат, съвсем близо до границата с Ирак, бяхме в Палмира и Дамаск , а за последно бяхме в Йордания – Аман, Петра, Мъртво море и всичко край пътя :) Днес ще започнем с Ливан, като за начало влезем в Бейрут Приятно четене:

Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан

Пътешествие без кола

част шеста – начало

Ливан: Бейрут

За втори път през последната седмица сме на южната автогара в Дамаск. Викачите са отново тук и нашият човек не закъснява. Шофьорът на „споделеното” такси взе багажа от ръцете ни и го стовари в багажника на хубавичката кола. Почерпи ни чай, за да не скучаем докато чакаме още пътници. Не бяхме го допили, когато всичко се уреди. Появиха се още двама кандидати. Това пътуване беше изпълнено с много вълнения. Преди три години и половина не посмяхме да отидем в Бейрут, следите от войната бяха твърде пресни и ние предпочетохме да не напускаме Сирия. Началото на войната между Израел и Ливан през 2006 г. пък ни завари в Турция, откъдето преминахме на Родос. На острова останахме доста повече от предвиденото, защото големите гръцки кораби превозваха и спасяваха бягащи хора от Ливан, поради което ние не можехме да отпътуваме за Крит. За това събитие съм писала тук. http://patepis.com/?p=130 Но ето ни на път. Природата започваше да се променя, все повече зеленина по склоновете на хълмовете и планините. Преминахме границите без затруднения, на сирийците платихме изходна такса с долар повече от обявеното, а при ливанците се наложи да запишем точния адрес на хотела, в който щяхме да отседнем в

Бейрут

Този хотел го намерихме по една щастлива случайност, след като се бяхме поуплашили, че цените в Бейрут са повече от европейски. Хотел на института по арабски език. Според описанието се намираше точно над северната част на автогарата, на която ни остави таксито от Дамаск. Още нямаше 12:00 часа, но ни настаниха в просторна стая с висок таван. Хотелът заемаше сградата на някогашна италианска застрахователна компания от 19 век, разполагаше с приятно фоайе, с кафе-ресторант, напитки и храна на атрактивни цени. Късмет си беше и прекрасното разположение в „Джемайзе” (Gemmayzeh) – чаровен жилищен квартал с дълга едноименна улица, обявена за историческа. Още докато влизахме в града, „който никога не умира”, усетихме възторг от морето, зеленината и невероятната архитектура, която ще е основен предмет на този разказ. Задръстването по околовръстното шосе се дължеше до голяма степен на множеството камиони и други товарни коли, превозващи строителни материали. Защото този град все още се възстановява. По-късно щяхме да констатираме, че в невероятно спокойния пешеходен център може да се чуе само един шум – от бургии и къртачи. Възстановяването на Бейрут е резултат от изпълнение на трийсетгодишен план 1994-2024г. и до голяма степен се дължи на усилията на убития преди шест години Премиер на Ливан – Рафик Ел Харири. Собственост на Харири е Ливанската компания за развитие и реконструкция на Бейрут – Solidere. Планът включва 180 хектара, на чиято територия са хотели, офиси и жилищни сгради. Хвърлихме багажа и излязохме. Започна едно снимане, гледане, ахкане. Съвсем скоро открихме

кварталчето Сайфи (Saifi village)

Това бижу, придатък на центъра, е напълно възстановено в характерния архитектурен стил – пастелни сгради с красиви балкони и прозорци, обградени от арки. Всеки три до пет сгради оформяха площадче или заграждаха някакво пространство – детска площадка, кротко кафене, място за отмора.

Сайфи

Табели забраняваха да се снимат децата в градинките и в детските градини. Вероятно превентивна мярка срещу отвличания?!

[singlepic id=9665 w=588 h=442 float=left] [singlepic id=9666 w=588 h=442 float=right]

Сайфи – традиционни балкони

Сайфи е толкова красиво и стилно място,

че чак провокира към неадекватно поведение. Просто защото такова чудо нема – това беше най-честата ми богата словесна реакция в Бейрут.

Балкони

Преди да хлътнете в кварталчето ще видите от дясната страна

едно важно за бейрутчани място – Площад на мъчениците.

През 18 век руснаците пожелали да контролират града и разположили тежка артилерия за няколко месеца. Паметниците на това място са се сменяли в зависимост от актуалните събития и герои. След пълно разрушение по време на войната, площадът бил сред първите включени за възстановяване обекти. След Сайфи тръгнахме към

„Звездния площад” (Place d’Etoilе или Star’s Square, или Nejmeh square),

минавайки през катедралата „Св. Георги”, джамията „Мохамед ал Амин”, черквата „Св. Георги” и римските останки между тях. Не знаех как ще се развият събитията в Бейрут, но този площад исках да го видя на всяка цена.

Джамията „Мохамед ал Амин”

Катедралата и черквата с патрон Свети Георги – от двете страни на джамията...

Непосредствено пред черквата „Св. Георги” открихме часовниковата кула от 1933 година. Съчетаваща френски, източен и модерен стил, кулата е знакова за столичани. От нея излизат множество улици-„лъчи”, което ни напомня за... Париж. Именно тази кула стои в центъра на „Звездния площад”. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Часовниковата кула на Звездния площад"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Звездният площад и множеството ресторанти"][/caption]

Възстановените сгради по централните улици до площада (горе и долу)

По друг лъч достигнахме до

кметството, великата джамия „Ал Омари”

и една прекрасна градина. [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Кметството на Бейрут"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Джамията „Ал Омари” – Бейрут, Ливан"][/caption] Кръстосвахме улиците, потресени от всичко, което виждаме. Всяко дръвче в този централен район имаше собствена напоителна инсталация, работници от чистотата почистваха финия прах, идващ от строежите, с щраусови пера. Всяка от улиците, тръгващи от Звездния площад, се охраняваше от въоръжени, но много любезни лица, готови да ви помогнат със съвет. Моят френски най-сетне влезе в употреба,

Ливан е франкофонска страна, много от надписите също са (дори само) на френски език.

Що се отнася до въоръжените охранители, просто трябва да свикнете с тях, те са навсякъде където се строи, където вече е построено, където минават повече хора, където живеят хора. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Преминахме през „Гран Серай” – сграда от миналото, сега министерски съвет, после продължихме към нова порция римски останки, вписани в чудесен парк. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Пред Гран Сарай"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Римски останки и катедралата на капуцините „св. Луиз” в далечината"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Изглед към часовниковата кула и планината"][/caption]

Катедрали и черкви виждахме на всяка крачка,

не беше нужно да търсим специално следи от християнството. Дали заради лидерството на маронитите в политиката или по други исторически причини, но християнски храмове се виждаха много често. Стоп! След всичко ново – толкова ново, че чак невъзможно, чак малко неестествено, след всичко това, ето нещо смразяващо: [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Следи от войната"][/caption]

Нямаше как да не видим

следите от войната,

ако не точно тук, в идеално възстановения и възстановяващия се център, то в по-отдалечените квартали, по старите улици. Не ми се искаше да снимам надупчените сгради. Подобни чувства за бродещи призраци изпитах в Босна и Херцеговина. Страх. Къртачите и бетонобъркачите никога не са ми звучали толкова оптимистично, колкото тук. Не можех дори да си представя какви пари, каква обща воля и единство в проектирането са били необходими, за да възкръсне отново този град със слава на Феникс. Впрочем град със съдбата на цялата древна и мощна Финикия. Вървяхме зигзагообразно от центъра към морето и обратно към центъра. Искахме да стигнем поне до „Хамра”, за да видим този най-оживен бейрутски квартал, пълен с магазини, кафенета, кина и галерии. На едно място се наложи да покажа току-що направената снимка на охранител. Той кимна с глава одобрително, но ме предупреди да не снимам в този район въобще. Прибрах апарата и не знаех кога и къде да го използвам отново. Около скъпите хотели пак се престраших, но оттук нататък все имах чувството, че правя нещо нередно.

Крайбрежният хотел „Четири сезона”

[singlepic id=9684 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=9686 w=320 h=240 float=right] [singlepic id=9685 w=320 h=240 float=center]

Кварталът „Хамра”

Среща с колекционер на ТАКИВА автомобили и Емо отпред

Срещнахме колекционер на този Форд-Т от 1929 г. и още няколко подобни коли да лъска фаровете. Скъпичко хоби, не е като да колекционираш салфетки или фонокарти, нали? Да допълня само, че автомобилният парк на ливанците е повече от внушителен. Ферарита, ламборджинита, а поршетата като по-евтини май бяха повечко. Тукашните хора са ревниви към колите си повече и от нас. Ако си чужденец, с дизелова кола въобще не можеш и да припариш до Ливан. Народът се носи лъскаво и богато, тук наистина важи началото на поговорката „по дрехите посрещат...”. В „Хамра” направихме кафе пауза, после решихме, че ще продължим към

„Корниша” – крайбрежната улица

за разходки на бейрутчани, а след това се заизкачвахме и към „Манара” и „Рауши”, където са знаковите за Бейрут „Гълъбови скали”. [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Крайбрежен Бейрут"][/caption]

Хотел до хотел, а в морето вече се виждаха и скалите. С това място бейрутчани се хвалят, то им е любимо за кафе, наргиле и разходка.

Гълъбовите скали в морето

Вече мръкваше, умората си каза думата. Взехме такси обратно до хотела и отчетохме, че сме изминали 8 километра, движейки се по крайбрежния път. Като добавим и кръшкането по улици и улички, като нищо сме си изходили 10 километра от хотела до скалите. Дълго не можахме да заспим и преговаряхме видяното. Бързо разбрах, че Бейрут ще оглавява личната ми класация на градовете, които съм видяла в живота си. Следващия ден посветихме на нашия квартал. Исках да снимам уникалните жилищни сгради и мнооого специалните балкони, украсени с арки. Когато гледа моите снимки, майка ми казва:

„Пак си снимала къщите на хората”

Вярно си е, това ме влече най-много. Ако някой е проследил пътуването ни в Грузия, то сигурно е забелязал колко внимание отделям на тази част от жилищните сгради и колко се радвам на оригиналните и красиви изпълнения. ( http://patepis.com/?p=5536) Но тук имаше и нещо друго, в Джемайзе животът течеше неподправено и сякаш не беше спирал никога. Тук не се усещаше онова леко призрачно излъчване на новопостроения, но сякаш празен Бейрут. Джемайзе беше квартал за живеене – тук отворен прозорец, там цветя и палми по балконите, тук пък фурна, кафене, ресторантче, работилничка, галерия... [caption id="" align="aligncenter" width="378" caption="Тази историческа улица също се нарича „Джемайзе”"][/caption]

[singlepic id=9692 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=9693 w=320 h=240 float=right]

Как да не ги снимаш?

[singlepic id=9694 w=320 h=240 float=center]

[singlepic id=9695 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=9697 w=320 h=240 float=right]

Традиционна бейрутска архитектура

[singlepic id=9696 w=320 h=240 float=center]

Още няколко пъти обиколихме района около Звездния площад. Акцентът този път поставихме върху частта, която е по-близо до морето. Де да знам, може пък и да сгрешихме. Защото бейрутчани по принцип се носят изискано и богато, но районът, за който говоря, представя най-марковото и лъскавото в целия град. Малко ми се смачкваше фасона да отдъхвам на пейка срещу

магазин, в който най-евтините обувки са 700 долара.

Но какво пък, този град си е неприкрито богат и зрелищен, тези магазини си му отиват. Тук да вметна, че никога не съм виждала обувки с толкова високи токчета като тукашните да се ползват толкова масово. Направо смазващо! [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Обущенца..."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="... и още ..."][/caption]

Последни часове в района, още малко пищност и блясък.

В центъра на Бейрут

Още малко балкони

Добре е тук да спра със снимките и да ви предложа целия албум: http://royak.snimka.bg/travel/lebanon-beirut-march-2011.575939 Точно така, когато писах за Мардин пак се увлякох. Е, Бейрут и Мардин са големите ми градски открития по време на това пътешествие. Очаквайте родължението: Автор: Росица Йосифова Снимки: авторът Други разкази свързани с Ливан – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(7): Бейрут в Ливан
2. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (1): Диарбекир
3. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (5):Йордания
4. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (3-2): Дейр ез Зор (Dayr az-Zawr) край Ефрат
5. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (4): Палмира и Дамаск
6. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (3-1): Алепо (Халеб)
7. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (2): Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа
8. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(7): Сирия: Манастирът Мар Муса
9. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(3): Йордания – Мадаба
10. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(6): През Аман обратно в Дамаск (Омаядската джамия)
11. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(4): Река Йордан, Мъртво море, Керак и „царския път”, Петра
12. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(1): Халап и Хомс

Прочети цялата новина

Свързани новини: