ОБЯД БЕЗ ВИНО

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

/Фили/ Една малка, небрежно подхвърлена реплика от премиера и съвсем не малко – пък и съвсем не небрежно изкарани – пари от допълнителни дейности на български депутати и министри са в центъра на общественото внимание през тази седмица. Те станаха известни, след като се появи информация от годишните декларации на политиците пред Сметната палата. Оказа се, че сред хората от върховете на българската политическа класа има специалисти, които са успели да изкарат по над 1 милион лева допълнително – от странични дейности извън преките си служебни задължения. Само по себе си това не е незаконно, но повдига редица въпроси – например за ефективността на парламентарната дейност, а и на българските институции като цяло.

В същото време премиерът Бойко Борисов, макар финансовото му положение да не се е променило изобщо за последната една година, отново изпусна реплика, която го вкара в неприятности. Докато коментираше някакво куче по време на киноложка изложба в Созопол, той подхвърли, че неговите собствени кучета са страхотни, но са точно като българския народ – трябва да се държат здраво на каишка. Това предизвика остри реакции и в опит да ги потуши, председателят на Народното събрание Цецка Цачева само наля допълнително масло в огъня. “Известно е, че кучетата на премиера са обгрижвани с много любов” – каза тя пред Националното радио и веднага допълни: “Институциите се отнасят с нужното уважение и любов към българските граждани”. 

- Пламен, как се чувстваш като гражданин, към когото институциите се отнасят с уважение и любов?

- В речника си имам няколко сочни израза, приготвени специално за случаи като този, Фили, но тъй като сред слушателите ни в Австралия има и деца, няма да ги използвам в момента. Не мога обаче да не посегна към един исторически факт, за да онагледя отношението си.

Известно е, че в Древна Гърция някои философи – Диоген и нему подобните -  са наричани “циници”. Гръцката дума за това е “киник”, което означава – куче. По този повод се сетих колко безвъзвратно са се променили добрите стари времена и как сегашните нови времена са завъртяни спрямо тях на 180 градуса – някога гражданите са наричали циниците кучета, а сега циниците наричат гражданите кучета. И не само това, но си личи как въпросните сегашни циници очакват от гражданите да бъдат доволни, защото са обгрижвани с уважение и любов.

Не знам дали очакват също гражданите да им близнат предано ръката или поне да завъртят опашка от радост, но и това може да се предполага. Не знам също дали въпросните съвременни циници имат тези очаквания съзнателно или не, но каква е разликата. И в двата случая става дума за психологически автопортрет, който, по скалата за социалното поведение, граничи с абсолютната нула. И съответно – с абсолютния максимум по скалата за антисоциалното поведение. Припомням – говорим за психологически автопортрет на българския премиер и председателя на българското Народно събрание, който те си изградиха в една кучешка дискусия. 

- Пламен, имам чувството, че проявяваш леко дискриминационно отношение към кучетата, а някои организации за защита на животните могат да възразят, че ги обиждаш, като не си доволен да бъдеш сравняван с това благородно животно….. 

- Може би имаш предвид, Фили, че сегашната ситуация с българите и кучетата се приближава до онази класическа история за отношенията между половия въпрос и политическата коректност, при която не е ясно какво ще се случи, ако той, въпросът, срещне нея, коректността, насаме и при особено романтични обстоятелства? Е, аз мисля, че все пак е ясно.

Но като споменах за класика, не мога да не се върна отново в древността, около двадесет века назад, към римлянина Авъл Гелий, който в своите “Атически нощи” ни припомня, че “обяд без вино се нарича кучешки обяд”. И чинно обяснява, че това е така, защото кучето е животно, което все още не е измислило виното.

Ето защо, Фили, аз не искам да бъда сравняван с куче – не заради нещо друго, а защото кучето и досега, две хилядолетия след Авъл Гелий, продължава да не е измислило виното. Това е факт, и мисля, че и най-големите фундаменталисти сред защитниците на животните няма как да не го признаят.

А иначе благодаря на българските институции за уважението и любовта. Само дето почти всеки ден си давам сметка, че ако даден австралийски гражданин се подложи, например за около месец, на подобно уважение и любов от страна на институциите в Австралия, той ще предпочете да имигрира в България. Но това е друга тема. 

- Все пак, Пламен, според премиера Борисов думите му са извадени от контекста и той изобщо не е искал да влага какъвто и да е обиден смисъл в тях, просто е водил личен разговор на кучешка тема….. 

- Да, Фили, а журналистите, които го дебнат отвсякъде заради пресъхващите летни новини, превръщат мухата в слон, защото трябва да напълнят медиите си с нещо жълто. Борисов намекна също, че това е поредната организирана от зли сили политическа кампания срещу него. Но имам чувството, че тази, всъщност наистина колкото безумна, толкова и безсмислена история, се нагнетява допълнително не толкова от външни, колкото от вътрешни за самия Борисов хора. Стана дума вече за безмозъчната защита от страна на Цецка Цачева, председател на Парламента.

Преди два дни пък зад премиера застана и Божидар Димитров, хлевоустият бивш министър, който, впрочем, отговаряше за българите в чужбина, значи и в Австралия. Преди време Димитров стана известен, като нарече българския народ “шибан”. Сега пък попита – защо нападате премиера за кучешката му реплика, а не нападахте мен, когато наскоро сравних българите с троскот. И сам си отговори – нападате го, защото е премиер, а на мен не ми обръщате внимание, защото вече не съм министър.

Ами всъщност – точно така е, Фили, едно частно лице може да си плещи каквито си иска глупости и това на никого няма да се отрази зле, само на него лично. Когато обаче един министър-председател започне да си говори публично така, сякаш е частно лице, това означава, че държавата има огромен проблем. Затова и съвсем правилно опозицията и от ляво, и от дясно реагира остро на скандала. Иван Костов от ДСБ нарече репликата на Бойко Борисов “черна духовитост и цинизъм”, а Антон Кутев от БСП напомни, че ако премиерът на някоя друга европейска страна беше сравнил по такъв начин своите граждани с кучета, нямаше да е премиер нито секунда повече.  

- Но по всичко личи, че Борисов ще продължи да си бъде премиер, поне в близко обозримото политическо бъдеще, въпреки че на практика ръководи правителство на малцинството. 

- Управляващите са в малцинство само на хартия, Фили, при това старата хартия от изборите през 2009-та година. Новата хартия, на която се водят сметките за парите по държавната субсидия, получавана от партиите, показва, че повечето тъй наречени независими депутати – а това са хора, които в рамките на този Парламент напуснаха собствените си партии – на практика се числят вече към управляващото мнозинство. Скоро даже имаше скандал по въпроса дали парите от субсидията следват отделния депутат или партията като цяло. По този повод се чуха обвинения към ГЕРБ, че като прибира независими в редиците си, взима допълнителни пари от субсидията и после ги връща на куп на самите независими, като по този начин им плаща за подкрепата – едно малко объркващо за не свикналото ухо обяснение, което обаче наистина обяснява добре една стандартна българска политическа практика.  

- Пламен, защо са им на депутатите пари от субсидията, които вероятно дори не са много, след като имат възможности да заработват допълнително в същото време, когато са призвани да коват закони, както стана ясно от декларациите пред Сметната палата? 

- Доколкото знам, парите от субсидията са около 40-50 хиляди лева на човек, Фили. Дали това е много или малко ми е трудно обаче да коментирам. Както каза онзи ден депутатът от ГЕРБ Румен Стоилов, “богатството е обширно понятие”. Самият той, оказва се, дотолкова не е притеснен финансово, че за миналата година като частно лице е раздал заеми на фирми общо за 1 600 хиляди лева. Какви ще бъдат приходите му от тази народополезна дейност ще се види вероятно догодина, но самият Стоилов твърди, че “за определени хора парите, с които разполагам, са много, за много други хора съм от нищите”.

И така си е, Фили, но за да илюстрирам докрай смисъла на това изказване, ще дам пак пример от споменатата вече дихотомия между половия въпрос и политическата коректност. Имам един приятел, който, когато го питат защо спи с комунистка, каквато е жена му, бодро отговаря – кому ниска, кому висока, но на мен ми е тамън. Та и с парите на депутата от ГЕРБ Румен Стоилов ситуацията е същата. Само дето в цитираното изказване той ле-е-еко се опитва да измести фокуса, като внуши на публиката, че всъщност парите му са много от гледна точка на малцина българи и малко – от гледна точка на мнозина. А пропорцията всъщност е съвсем обратна. 

- Пламен, но в края на краищата – не е незаконно хора, дори на отговорни държавни постове, да заработват допълнително от определен вид дейности. Какъв е проблемът в случая? 

- Като човек с демократични нагласи, изобщо не искам да гледам в паничката на другарчето до себе си, Фили, освен ако нейното съдържание не е незаконно придобито. Само че някои от най-активните и работещи депутати от различни политически сили единодушно казаха, че няма как да си вършиш съвестно работата в Парламента и в същото време да заработваш допълнително – било като адвокат, като консултант по сложни проекти или каквото и да било. Просто няма реално физическо време.

Което от моя гледна точка означава едно – че парите от нашите данъци, които отиват за съвсем не малката издръжка на един депутат или министър, се плащат за нещо, което те не заработват реално. Тоест, гражданите им плащат, за да могат те да си работят нещо друго. Е, кой нормален бизнесмен би търпял подобно положение в собствената си фирма, Фили? Но явно, че в държавната фирма, наречена “нашата обща България”, тези неща все още са напълно възможни. А после се чудим, защо и най-куцото, кьораво и сакато куче в тази държавна фирма се натиска да става политик.      

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

 

 

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: