Италия на четвърта предавка – част 11 – Падуа, Триест и към София

01/26/12 07:17
(http://www.kenanoff.com/blog/)

Италия на четвърта предавка – част 11 – Падуа, Триест и към София

Към:
Част 1 – Словения
Част 2 – Тревизо, Басано дел Грапа, Тренто
Част 3 – Гарда
Част 4 – Мантуа, Парма, Модена
Част 5 – Маранело и Болоня
Част 6 – Пистоя, Лука и Пиза
Част 7 – Тоскана
Част 8 – Сиена
Част 9 – Сан Марино и Римини
Част 10 – Венеция

След един (напълно недостатъчен) ден във Венеция, отново сме в Падуа. По план трябваше да се изстреляме по магистралата (за първи път на нея откакто влязохме в Италия), да минем за обяд през Риека и да стигнем лежерно до Загреб. Вместо това решаваме да разгледаме Падуа, защото ни изглежда приятно място. Нямаме закуска в хотела (този не стига че ни е най-скъпият в Италия и имахме проблеми с паркинга, че и без закуска…), така че си намираме приятно място на една пешеходна улица. Обикаляме малко безцелно и мързеливо, за да компенсираме голямото ходене вчера, даже минаваме през няколко магазина…
На централния площад си купуваме саламчета от конско месо и попадаме (ама разбира се) на… пазарния ден. Тук е в четвъртък сутрин. За щастие заема само един площад и тъй като Падуа е по-голям град, пазарът не дразни както в Мантуа и Пистоя. Даже сядаме за по капучино в съседство. Малко преди обяд, без много да бързаме се отправяме към хотела и се измъкваме от Падуа.

Качваме се на магистралата и за първи път от хиляда и нещо километра включвам на шеста. Посоката беше уж Риека, но още преди Триест и на двамата едновременно ни се приспа и огладняхме, така че решаваме да спрем още веднъж в Италия.

Триест

А градът се оказва много хубав. Още слизането към него, гледката е страхотна и спираме на няколко пъти. В града караме по крайбрежния булевард (защото пътеводителят е дълбоко в багажа вече и не знаем много накъде да ходим) и спираме на големите паркинги на кея. Малко е жалко, че са превърнали крайбрежието в голям паркинг. Но и ние не се интересуваме точно от разходка, а от храна. Попадаме на малко заведение в една уличка до пешеходната зона. Както и в средата на нищото между Мантуа и Парма, и тук се сблъскваме с факта че сервитьорът/готвач не говори и дума английски. Нашият италиански стига просто да му кажем, че искаме каквото и да е за ядене и естествено получаваме големи купи с паста, вкусен сос, че и салата. Имам чувството, че в Италия няма нужда от менюта – само казваш ядене и те ти носят вкусни неща…
После се разхождаме малко, оказва се всъщност че сме били на 500 метра от съвсем центъра, но ние без да искаме тръгваме в обратната посока (неподготвеността ми за Триест си проличава – нямам свалена карта на телефона, а в Италия няма wi-fi по заведенията, кога ли ще ни стигнат…). Триест изобщо не изглежда италиански, по-скоро е австрийски град с големите сгради по булевардите (нищо чудно, защото когато са строени, си е бил в Австрия).

Започва леко да се стъмва, а ние имаме неколкостотин километра до Загреб. Отказваме се от Риека и потегляме по магистралата през Словения – имаме си винетка, а пътят е само магистрала. Стигаме без проблеми, макар и късно край Загреб и се настаняваме в чудно пансионче до летището. С жената се разбираме на българо-хърватско-английски чудничко и тя ни обещава да приготви закуска преди осем.
Пътят до София е не особено интересен, магистралата в Хърватска е ужасна – стотици километри през нищото прав път, на десетата минута ми се доспива, а Дани се събужда едва преди сръбската граница. Много е мъчително да се кара там.
В Сърбия обикаляме Белград по несъществуващото им „околовръстно“ (честно обикалянето е голяма грешка, независимо какво задръстване има в Белград, трябва винаги да се минава през града), защото ни дават такава листовка на излизане от магистралата. Спираме на едно ОМВ след Белград за последно зареждане и веднага си се чувстваме у дома. Сърбите са си 1 към 1 с българите, отново има намусени хора, бензиностанцията си е същата даже и кафето. От корицата на сръбския Playboy ни гледа Николета Лозанова… Преди пет следобед сме си в София.

13 дни, 26 града, 5000 километра, два пътеводителя, безценни два gps-a (един за колата, един свързан с телефона, където има карти за ходене пеша). Всичко беше доста сериозно планирано и общо взето с малки изключения си минахме по плана. Такова автомобилно пътуване ще правим пак…

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook