Намерено е куче!

07/04/11 21:40
(http://psabev.blogspot.com/)

Намерено е куче!

Снимка: http://www.flickr.com/photos/samtheshepherd88/4107404263/

Вече сме писали подобна публикация, ама този път е по-различно и много по-забавно…

Днешната история започва с обичайната вечерна разходка из квартала на семейство Събеви. Движим се с количката, прибирайки се към вкъщи и изненадващо и за трима ни към нас тичешком се приближават две задъхани момчета:

- Извинете, да сте виждали едно голямо черно куче? – пита запъхтяно едното от тях. – Немска овчарка…

- Не, не сме, ние идваме от тази пресечка – посочвам – и не сме го виждали…

- Благодаря.

Момчетата продължават забързани и нервно се обвиняват:

- Казах ти да го вържеш, брат ми!

- Казах ти, че го вързах, бе, брат ми, скъсало си е каишката!

- Толкоз си тъп, че… не знам к’во ще те направя, ей!

…

Три минути по-късно иззад ъгъла се чува дрънченето на синджир и скоро виждаме оплезения език и влачещата се скъсана каишка на черна немска овчарка, която минава покрай нас и ни поглежда с две очи, които искат да кажат само едно:

- Да сте виждали двама ненормалници да ме търсят?

Петьо бавно се приближи, хвана синджира на кучето и го омота три пъти около китката си. Кучето обаче реши да продължи търсенето си и с цялата си сила повлече близо 100-килограмовият Петър на зиг-заг из квартала.

Аз, какво да правя, тръгвам с Вики и количката след тях… Представете си гледката: Петър тича на зиг-заг с някакво непознато куче, търсещо двамата си заблудени стопани из всички улици в квартала, а аз галопирам с бясна скорост след тях с количката, в която Вики пищи от радост от динамичните характеристики на превозното си средство и най-вече заради това, че баща й си има куче…

Постепенно нещата се успокоиха и започнахме да разпитваме хората в квартала дали някой не е питал за кучето и накъде е тръгнал…

- Извинете, да сте виждали стопаните на това куче? – пита Петър, държейки каишката и след като среща само оглупели погледи, обяснява – Две момчета минаха от тук и казаха, че си търсят кучето… ние го намерихме, ама изгубихме момчетата! Ако минават, кажете им да ни чакат на онази площадка, ще минаваме там на всеки 15 минути…

* * *

- И сега какво правим с това куче?

- Айде да си го вземем вкъщи за през нощта… утре ще ги намерим тези „братя“…

- Да! – каза Вики (винаги го прави в най-подходящите моменти)

- Не, дай да обикаляме наоколо, все някъде в квартала ще се засечем…

* * *

10 минути по-късно наистина се засякохме с момчетата и така тази забавна история приключи по скучен, но щастлив начин…

А вие ако случайно си изгубите кучето, котето или жирафа, казвайте координатите си на хората, които го търсят, за да не попаднете в ситуацията на „братята“. Или най-добре сложете телефон за връзка в нашийника му…