С Маестрото

С моя приятел и единомишленик Маестрото решихме този път да не се виждаме на обичайното място, а за разнообразие първо да обядваме. Видяхме се в един евтин, но много вкусен малък ресторант (трябва да съм луд, за да посоча адреса) и въпреки че за мен е непривично да ям в такъв час, в чест на Маестрото си поръчах дори супа. След леки разговори и тежък десерт се преместихме в "ПРИ ИЛКО" да пием кафе. Аз бях леко тъжен, защото научих, че тази година на фестивала САН ФЕРМИН хората за последен път щели да тичат пред биковете, а аз съм ходил само веднъж, не ми хареса особено, но харесвам Памплона и САН ФЕРМИН, защото ужасно много обичам ранния Ърнест Хемингуей. В „ПРИ ИЛКО” и наоколо беше фрашкано с фигури, но хора нямаше, напоследък те изчезват. С Маестрото си говорехме, а фигурите шумяха. Забелязах промени. Доскоро любимата дума на фигурите беше думата АКО. Те предполагаха, преди да се заемат с нещо. Сега новата дума бе УТРЕ. УТРЕ, винаги казват УТРЕ, ако ти дължат пари, отбеляза...

Прочети цялата новина

Свързани новини: