Високопоставен служител от Министерството на вътрешната сигурност на Съединените щати е признал, че в страната се внася хардуер и софтуер, който съдържа шпионски елементи. Джейсън Шейфър е добавил, че министерството е наясно с множество отделни случаи, когато са били разкривани подобни елементи, информира TechSpot. Разкритието е било направено от Шейфър по време на обсъждане на проект, подкрепен от президента Обама, който включва затягането на мониторинга върху вносното компютърно оборудване, използвано при критични правителствени проекти в САЩ. Ако проектът стане реалност в него ще бъдат включени и елементите, с които се изгражда американската комуникационна инфраструктура. Високопоставеният служител е отказал да уточни от кои страни се внася най-много заразено оборудване и дали става въпрос за смартфони, лаптопи или нещо друго. Лесно обаче, погледите могат да се насочат към Китай, който е голям производител на всякакви електронни части и завършени високотехнологични продукти. С оглед на започващите повсеместни кибервойни, темата за заразите във вносните електронни стоки става все по-актуална и значима за САЩ. Не е ясен мащабът, в който се разпространяват опасните хардуерни елементи, но самият факт, че човек като Джейсън Шейфър е споменал за този проблем говори, че опасността е реална и стои на дневен ред.

Влак пътува към морето. В едно купе пътуват грузинец и девойка. Девойката мълчи през цялото време. - Девойче - не издържа по едно време грузинецът, - защо мълчиш непрекъснато? - Иска ми се, мълча си! - отговаря девойката. - Иска ти се, а си мълчиш! - удивлява се грузинецът. Усмихни се, България, и на нас ни се иска, когато отидем на родното Черноморие да не получаваме стомашно-чревни разстройства от развалени кюфтета и вкиснала бира, да не плуваме във фекалиите на цяла София и половината държава, да не ни взимат по 50 лева за чадър и шезлонг и да не слушаме чалга, бръмчене на кранове и бормашини. И ако може, тръбите на басейните да не засмукват децата завинаги и също така, като дойдат у нас на лагер, да се ги приемат в болница по 30 наведнъж. Иска ни се, ама няма.

Преди няколко дни NASA изстреля в космоса своята последна останала совалка. Atlantis прекара два дни в орбита около Земята и след това се скачи с Международната космическа станция. Вчера видяхте как астронавтите бяха посрещнати от домакините си на МКС, а днес ви предлагаме поредица от уникални снимки, които NASA публикува в интернет, а Space.com събра и представи пред широката общественост. Те са от първите два дни на совалката в космоса. Снимка на совалката Atlantis, която се намира над Бахамските острови. Космическият кораб е заснет от екипажа на Международната космическа станция по време на последните си маневри преди скачването със станцията. В горния край на снимката виждате част от руския апарат Прогрес, който също е скачен с МКС. Совалката Atlantis току що е излетяла от Земята и вече е влязла в стабилна орбита около планетата. Астронавтите Рекс Валхайм (с лице към фотоапарата) и Дъг Хърли проверяват състоянието на товарите в багажното отделение на космическия кораб. Изображение, което е част от цялостна фотосесия, при която екипажът на МКС направи детайлни снимки на совалката. Целта на фотосите е инженерите на Земята да могат да проверят за повреди корпуса на космическия кораб и по-специално – неговия топлинен щит. За целта совалката извършва бавна ротация на 180 градуса, която продължава десетина минути и излага всички нейни части пред обективите на хората от МКС. Така изглеждат пилотските места на един космически кораб. На снимката се виждат астронавтите Крис Фъргюсън (отляво) и Дъг Хърли. Фотографията е направена по време на втория ден на Atlantis в космоса.

В последния доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа се казва, че достъпът до интернет трябва да стане фундаментално човешко право, по подобие на свободата да изказваш мнението си безпрепятствено. Решение с подобно съдържание беше взето неотдавна и от ООН, информира DigitalTrends. Заключенията на европейската организация могат да бъдат открити и в интернет, под формата на PDF файл. В документа се анализира законовата уредба в държавите, които попадат в обсега на Организацията за сигурност и сътрудничество. Застъпено е мнението, че блокирането на интернет връзки и филтрирането на съдържание е в разрез с принципите на свободния поток на информация. Това пречи и за упражняване на правото на свободно изразяване, което има всеки човек. В Организацията за сигурност и сътрудничество членуват общо 56 различни държави. „Всеки трябва да има право на достъп до информационното общество и държавите имат отговорност да осигурят на гражданите си гарантиран достъп до световната информационна мрежа”, се казва в документа. В доклада се отбелязва, че някои от държавите страдат от недостатъчна прозрачност по отношение на правилата, регулиращи достъпа до интернет. Установено е, че в редица държави от ОССЕ има регулационни режими, които са в разрез с принципите на свободния трансфер на информация.

В мрежата тръгнаха слухове, че китайската държава има намерение да купи акции от най-голямата социална мрежа Facebook. Ако информацията излезе вярна, това ще означава, че Китай ще стане собственик на част от сайта, информира DigitalTrends. Източникът на слуховете е анонимен, но за него се знае, че е от инвеститорски кръг, който се занимава с изкупуване на акции от служители на Facebook. Според него, намеренията на Китай са за закупуването на значителна част от социалната мрежа. Взимайки в предвид източника на слуховете, можем да предположим, че шансът в тях да се съдържа голяма доза истина е огромен. Два са големите инвестиционни фондове, които се натискат за част от Facebook. Единият от тях е китайски и иска да купи акции на стойност около 1.2 милиарда долара. Подобна връзка между Китай и Facebook би изглеждала повече от странна. Социалната мрежа е всичко, което комунистическата партия в азиатската държава иска да предотврати. Китай следи стриктно и цензурира съдържанието, до което имат достъп гражданите на народната република. Принципите на Facebook определено не съвпадат с мотивите на китайската цензура. Това повдига въпроси за мотивацията на китайския инвестиционен фонд, който иска част от социалната мрежа и как това ще окаже влияние върху работата на сайта и крайните потребители. Много е вероятно Facebook да направи компромис със сегашните свободи на потребителите си за да достигне до необятния китайски пазар.

Изпълнителният директор на Microsoft се похвали, че операционната система Windows 7 се продава повече от добре. Според Стив Балмър, вече са продадени над 400 милиона бройки от лицензите за използване на актуалната версия на Windows, информира Engadget. Стив Балмър е съобщил новината на тазгодишната конференция Worldwide Partner Conference. Информацията присъства и в прессъобщение до медиите. През месец юни 2010 година Microsoft съобщи, че продадените копия от Windows 7 вече са 150 милиона бройки. Няколко месеца по-късно стана ясно, че цифрата е скочила до 240 милиона. Windows 7 е най-бързо продаваната операционна система в историята на компютрите. Microsoft се надява този успех да разчисти пътя пред новата система, която се подготвя в момента и е известна с името Windows 8. Стана ясно и в какви мащаби се продава офис пакетът Office 2010. От пускането му на пазара, до момента продадените лицензи надвишават 100 милиона. Стив Балмър е говорил пред повече от 15 хиляди партньори на Microsoft, обяснявайки какви успехи е постигнал Windows 7 за по-малко от две години присъствие на пазара. Редмъндската компания се надява броят на хората, които се отказват от Windows XP за сметка на 7 да се увеличи заради добрите отзиви от последната операционна система. Все още, по света има около 200 милиона компютъра, които са задвижвани с легални версии на XP.

Ентусиаст днес ми е изпратил покана за Гугле плюс. Мерси, ама не си губете времето и поканите, за да ги пращате на такива като мен. Не участвам в подобни дивотии. Фейсбук, гугле плюс, фор скуаре и т.н. да си го заврът, достатъчно ми е че мъкна gsm с мен, което дава на който трябва и не трябва възможност да ме знае къде съм по всяко време, че и да се регистрирам и да пълня сайтовете на хората с допълнителна информация вече ми идва в повече.

Животът ти в книга, която не е твоята (авто)биография. Не, 71 живота в книга, която не е биография. Проектът "Родени 1971" е едно от многото красиви деца на Деси Бошнакова, с които човек си струва да се запознае.

Точно 71 успели българи, родени през 1971 г. Едно цяло поколение, което в момента е в своя разцвет и точно сега е подходящо да направи своята равносметка. И изведнъж това поколение те допуска в своя свят…

Всъщност, познавам много от хората в тази книга - и самата Деси Бошнакова, Жюстин Томс, Яна Петкова, Марин Бодаков, Ясен Атанасов - прекрасни, прекрасни, ако трябва да цитирам героя на Тома Марков - Макаронов. С други, като Милко Георгиев, Иво Сиромахов, Светльо Билярски, Александър Кашъмов, Йордан Ефтимов се познавам виртуално, но впечатленията пак са "прекрасни, прекрасни". А вътре има още десетки добри хора, за които не четете всеки ден по вестниците и списанията…

Форматът на тази книга е нож с две остриета - въпроси и отговори по стандартизирано интервю, без възможност за лирически отклонения. Но поне много ясно виждаш кой е взел проекта присърце и кой се е отнесъл с пренебрежение. Както и кой взима себе си прекалено насериозно и кой - не.

Най-хубавото е, че, прочитайки "Родени 1971", можеш да разбереш дали изобщо знаеш какво искаш да правиш с живота си. И си даваш сметка за много неща, отговаряйки на въпросите наум.

P.S. Това ревю бе написано първо на хартия. Да живее "сряда вечер - безкомпютърна вечер", която въведох миналата седмица с прочитането на книгата :)

P.S. Родители, внимавайте какво разказвате на децата си за вашето детство и не се правете на някого, който не сте били, за да не се окажете в комичната ситуация на бащата на Никола 

Членовете на хакерската група Anonymous са откраднали около 90 хиляди адреси и пароли за електронна поща от компютърна мрежа на компанията Booz Allen Hamilton - един от най-големите доставчици на Пентагона, и са публикували списък с откраднатите адреси в открит достъп, се казва в съобщение в микроблога на AnonymousIRС в Twitter. Едно от ключовите направления в дейността на Booz Allen Hamilton е разработката на софтуерни и хардуерни системи за информационна безопасност и този инцидент може да се превърне тежък удар върху репутацията на компанията. Хакерите са публикували списъка с откраднатите e-mail адреси в публичното пространство, но паролите са представени в криптиран вид, така че не могат да бъдат използвани за достъп до акаунтите на потребителите, пише агенция "Ройтерс". Въпреки това, злоумишлениците могат да използват откраднатите адреси за електронна поща, в това число и адреси на клиенти на Booz Allen Hamilton, за разпращане на спам. Представители на Booz Allen Hamilton са отказали да коментират този факт пред "Ройтерс". Това е вече втора хакерска атака срещу доставчик на Пентагона за последните два месеца. През май производителят на военно оборудване Lockheed Martin също съобщи за хакерска атака, предприета от неизвестен извършител срещу компютърната мрежа на компанията. Въпреки това, според експерти, естеството на атаката срещу Lockheed Martin свидетелства за нейната задълбочена подготовка, докато групата Anonymous обикновено използва относително прости методи при своите нападения. Групата Anonymous нашумя с миналогодишните си атаки срещу сайтовете на "противниците" на скандалния ресурс WikiLeaks, както и с неотдавнашния си алианс с хакерската група LulzSec. Мишени на последните станаха сайтовете на компаниите Sony и Nintendo, сайтът на Сената на САЩ, този на ЦРУ, сайтовете на президента и правителството на Бразилия, както и други интернет ресурси.

Явор Гечев е роден през 1978 г. Завършил е земеделски колеж, а след това и Аграрният университет в Пловдив със специалност „Растителна защита”. Председател е на Младежкото обединение в БСП, също така е член на изпълнителното бюро на соцпартията. - Г-н Гечев, като един от най-ревностните критици на земеделския министър Мирослав Найденов, доволен ли сте от изявлението на колегата му - финансовият министър Дянков, който го посъветва да говори по-малко и да работи повече? - Критикувам не човека Мирослав Найденов, а работата му като министър на земеделието и храните. Но трябва да отбележим, че в последно време Найденов не се появява толкова често по медиите като преди. Може би с течение на времето и престоят си в родината финансовият ни министър си е припомнил една наша поговорка: „Лозето иска мотика, а не молитва”. Обективността изисква обаче финансистът да си признае, че тази констатация е валидна не само за колегата му от земеделското ведомство, а и за него самият. Човек не...

Адвокатът Тодор Батков, награден от президента Георги Първанов с орден Стара Планина, често е на радара на американските дипломати като лице свързано с организираната престъпност (виж тук и тук). Името му се появява и в разсекретена от Wikileaks грама от посолството в Букурещ [06BUCHARES1694], относно приватизацията на рафинерията РАФО, към която апетит проявяват скандалните руски бизнесмени Майкъл Чорни и Яков Голдовски. Батков представлява тяхната фирма Calder-A, но от грамата излиза още, че австрийското правителство също лобира активно в полза на руския капитал, категорично определен от американците като "бандитски"...

СЕКРЕТНА СЕКЦИЯ S 01 OF 02 БУКУРЕЩ 001694

SIPDIS

SIPDIS

STATE FOR EUR/NCE - MPEKALA

USDOC FOR ITA/EUR/OEERIS/CEED/JBURGESS/JKIMBALL/KNAJDI

E.O. 12958: DECL: 11/03/2016

TAGS: ENRG ECON PREL RO

ТЕМА: Рафинерията РАФО – Троянски кон на руската мафия

¶1. (C) ОБЩ ПРЕГЛЕД: Петролната рафинерия РАФО е заплетена в мрежа от корупция, пране на пари, измами и обвинения в престъпност включващи тъмни персонажи от Румъния, Русия, Украйна и България. Смята се, че фигури от организираната престъпност от руско-израелски произход като Михаил Черной и Яков Голдовски стоят зад опита за покупка от страна на регистрираната в Холандия фирма Калдер-А (Calder-A). Румънската държава се опитва да се противопостави на трансакцията и използва като средство данъчната задлъжнялост на рафинерията. Румънското правителство е подложено на тежък лобизъм, включително от страна на австрийския кабинет, да одобри руското придобиване на РАФО. КРАЙ НА ОБЩИЯ ПРЕГЛЕД

ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА РАФО Е ПРОБЛЕМНА ОТ САМОТО НАЧАЛО

¶2. (C) Рафинерията РАФО, една от петте главни петролни рафинерии на Румъния, се намира в североизточния румънски град Онещи. На приватизацията й през 2001г. се гледа като на един от най-големите провали в историята на приватизацията след падането на комунизма. До ден днешен, РАФО е отчела нетни загуби от 448 милиона щатски долара и дължи 500 милиона щатски долара под формата на данъци на държавата и частни компании. (N.B. OMV/Petrom продаде своите 44 милиона щатски долара вземания на Calder-A, която по този начин получи място на масата на кредиторите. През октомври 2001 г. тогавашното правителство на партията PSD (социалдемократи) приватизира РАФО чрез една печално-прочута сделка с консорциум, включващ спорния румънски бизнесмен Корнелиу Лакубов и една фирма базирана в Португалия под името Каньон Серикос (Canyon Sericos). Лакубов, който в момента е разследван за организирана престъпност, укриване на данъци, незаконно присвояване и пране на пари, в миналото се свързваше с измами свързани с продажбата на облигации и инвестиционни фондове. Придобиването на РАФО от Лакубов беше подпомогнато от връзките му с високопоставени лица от PSD, включително бившия президент Йон Илиеску.

¶3. (SBU) През 2004 г. Лакубов прехвърли част от собствеността върху РАФО на VGB Oil, Faber Invest, и Tender SA, последната притежавана от бизнесмена Овидиу Тендър, който в момента е задържан и го чака съд по обвинения в пране на пари на международно равнище. Самият Лакубов по-късно отне допълнително екуити (имущество, което остава при ликвидация след удовлетворяване на кредиторите ) на рафинерията като я опразни от активи и я остави в дълбока задлъжнялост, прехвърляйки половината от дяловете в РАФО на Balkan Petroleum Ltd., компания-призрак в Лондон. Въпреки, че е регистрирана в Лондон, истинските собственици на тази компания и точното й местонахождение остават неясни. На хартия собствеността на Balkan Petroleum включва VGB Invest (за която се смята, че е контролирана от корумпирания румънски бизнесмен Мариан Ланку), Central Europe Petroleum и Acornline, офшорка на англо-нормандските острови.

¶4. (SBU) През април 2004 г., след съдебно решение, фалиралата рафинерия беше подложена на реорганизация. По това време министерство на финансите депозира молба за банкрут, но местен съд издаде присъда в полза на Balkan Petroleum, давайки възможност за отсрочка на собствениците на РАФО за да могат да продължат да лобират за държавна помощ и опрощаване на задълженията.

¶5. (SBU) През ноември 2004 г. румънският парламент одобри спешен указ, задължаващ AVAS, основният орган привеждащ в сила приватизационните договори, да проведе заменка на дълговете с екуити за задлъжнялостта на РАФО. Освен това законът удължи държавния протекционизъм над натрупаната задлъжнялост до 31 октомври, премахвайки глобите и натрупаната лихва. След заменката държавата стана мажоритарен собственик в РАФО. След промяната на управляващите партии през 2004 г. спасителният пакет беше изоставен.

РУСНАЦИТЕ СЕ ПОЯВЯВАТ В КАРТИНКАТА

¶6. (C) През 2005 г. Calder-A сключи споразумение с Balkan Petroleum за придобиване на РАФО и на всичките й активи и задължения. Но, според оригиналния приватизационен договор, прехвърлянето на собствеността трябваше да бъде одобрено от AVAS. AVAS и финансовото министерство се противопоставиха на трансфера поради това, че Calder-A не успя да предостави изисканите документи за структурата на собствеността им и за кредитоспособност. Докато AVAS продължава да твърди, че поради липса на одобрение от тяхна страна Balkan Petroleum остава основният собственик на РАФО, мениджъри от компанията казват, че Calder-A вече, и всъщност, е истинският собственик.

БАНДИТСКИ КАПИТАЛ С АВСТРИЙСКО ЛИЦЕ

¶7. (C) Calder-A е притежавана 100% от базираната във Виена, Австрия Vienna Capital Partners, която от своя страна е пряка и непряка собственост на няколко фондации и НПО-та, някои от които твърдят, че са с идеална цел. Calder-A се управлява от българския бизнесмен Тодор Батков, чийто връзки с организираната престъпност са добре известни в София. Сегашният мениджър на РАФО Марин Антон е казал, че руските бизнесмени и фигури от организираната престъпност Михаил Черной и Яков Голдовски стоят зад базираната в Австрия Petrochemical Holding, която контролира Calder-A. Твърди се, че Черной и Голдовски за оказвали натиск над доставчиците на РАФО да ограничат достъпа на рафинерията до петрол по време на спора за да има натиск и над местния пазар на петрол.

НОВИЯТ ШЕФ НА AVAS HEAD ИМА НЕЯСНА ПРОГРАМА

¶8. (C) След освобождаването на Разван Орасану от поста началник на AVAS, новоназначеният шеф и наскоро-освободен от длъжността министър на отбраната Теодор Атанасиу съобщи, че основните му приоритети за оставащите месеци от 2006 г. включват разрешаването на проблема със собствеността върху РАФО. Той обаче не даде никаква допълнителна яснота за намеренията си.

ПРЕМИЕРЪТ МИ ПОМОГНА ДА ДЕЙСТВАМ В ПРАВИЛНА ПОСОКА

¶9. (S) По време на срещата си с посланика на 2-ри ноември, премиерът Таричеану даде да се разбере, че много добре знае за нечестивите елементи, които кръжат около РАФО. „Операцията прилича на машина за пране (на пари)", каза той. Но румънското правителство е подложено на разнопосочен натиск да осигури продължаването на дейността на рафинерията и да защити работните места на 3000-те й служители. Според Таричеану главният съветник по икономическите въпроси Атанасиу „знае какво трябва да направи" за да държи настрана престъпните интереси. Въпреки това, премиерът помоли американския посланик за помощ в предотвратяването на продажбата, и особено за каквато и да е била информация, която имаме за Черной и Голдоровски.

ДА СЕ СПАЗИ ИЛИ ДА СЕ НАРУШИ КРАЙНИЯТ СРОК?

¶10. (C) Румънското правителство има срок до края на годината да постигне съгласие с кредиторите на РАФО, AVAS и финансовото министерство. Една от опциите, разбира се, е процес по обявяването на банкрут. През това време синдикатите в РАФО, представители на компанията и политици лобират в полза на руснаците. Наскоро-подалият оставка съветник на президента и бивш премиер Теодор Столожан, противник на Таричеану, също е на страната на Calder-A, факт, който хората на Таричеану не пропуснаха да споменат.

КОМЕНТАР

¶11. (S) Противоречивата история на РАФО, свързана с корупция, измами и непрозрачни сделки продължава. Съдът и кредиторите все още не са постигнали решение за съдбата на рафинерията. Същевременно натискът на синдикатите, кампании в пресата, и дори лобиране на високо ниво от австрийския канцлер Хуберт Горбач изглежда да подтикват румънското правителство към руснаците. Бившият шеф на AVAS Оресану води агресивна съпротива на опитите на Calder-A да придобие рафинерията. Атанасиу и премиерът използват РАФО като оръжие в кипящия им конфликт с президента Басеску. Постът на Атанасиу като министър на отбраната наскоро стана жертва на този сблъсък, когато президентът Басеску го премахна от там насред обвинения в използване на служебно положение и корупция (виж reftel).

¶12. (S) Като огласим притесненията си спрямо потенциалните собственици на РАФО, американското правителство ще предостави на Таричеану нужната закрила за да извърши правилните действия. Обаче, видимата липса на интерес от страна на президента Басеску към РАФО е тревожна, защото идва от човек, който се представя за шампион в борбата срещу корупцията. Друг фактор, който трябва да се вземе предвид, и е срещу участието на посолството, е вероятността РАФО да бъде използвана като още една тояга в продължаващата политическа вражда между президента и премиера. Соченето с пръст на Столожан от асистентите на премиера показва, че тази вероятност е много голяма.

Странно защо БСП реагира по толкова трескав начин, на един, може би въображаем списък с 81 въпроса, който шефа на ГЕРБ в Русе бил изпратил с цел да се правят досиета на политическите противници и да се възстанови едва ли не Държавна сигурност? Вярно е, че в списъка има и малоумни въпроси и ако е автентичен е писан от абсолютен лаик по отношение на изборните кампании. Освен това в държавата ни напоследък подслушването и милиционерщината са на достатъчно високо ниво, за да може някакъв въпросник да им съперничи. Тази част от политическата кампания отдавна е известна в целия свят и се нарича – opposition research, буквално преведено (изследване на опозицията) и наричана за по-кратко - „орро”. Това, разбира се, е мръсната страна на всяка политическа кампания, но никога не може да се мине без нея. Както казват американците - „бръкни в боклукчийското кошче на всеки политик и ще разбереш всичко за него.” "Орро” тимът обикновено работи с шефа на предизборния щаб и с шефа на...

Отхвърлянето на законопроекта за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност и административни нарушения, бе нормална реакция на вкупом съгрешили. Депутатите, между които със сигурност има и такива, които не се страхуват от действието на един подобен закон, запратиха проекта в архивите на правосъдното министерство и парламента с ясното съзнание какво вършат. И без срам. Нещо повече - някои от тях го определиха като репресивен и противоречащ на основните норми на правото. Реакцията на политиците по този законопроект беше ясна и предвидима. Поведението на мнозинството, което бламира законопроект, внесен от министър в кабинета, за пореден път срина мита за ГЕРБ като партия, дошла на власт, за да се справи с корупцията, да накаже виновните за криминалния преход и ограбването на държавата; да се противопостави на олигарсите и да върне доверието в парламентаризма и демокрацията. Един референдум с въпроса справедливо ли ще бъде отнемането на имущество, което не може да...

Какво още, щом вече имаме и това? Управляващите направили въпросници и чрез тях изготвяли досиета на политическите си опоненти. Както научихме във въпросниците фигурирали осемдесет и една точки. Въпросите касаели биографиите на опонентите дотук, освен това имало въпроси за най-личните кътчета от живота и живота на родните и близките на опонентите на управляващите, любими кръчми, любими гозби, марки автомобили, култове, дори училищни прякори... Тук дори Лаврентий Берия би кимнал одобрително. На националсоциалистическите методи на уж десните и демократически управляващи. Странно, може би това е обичайна практика. Може би в политиката това се прави навсякъде и винаги. Отвратително е, но дори и така да е, не съм чул някой да е бил хванат да го прави... Сега обаче въпросниците на управляващите май ще се окажат факт. Какво още, щом вече имаме и това? Изглежда едно е ясно – привилегията да оцеляваш на всяка цена е осъществима, само ако си самотен корабокрушенец на остров или българин.

Колко пъти ви се е случвало да имате под ръка снимката и да се чудите кой или какво е на нея? Подобно нещо е възможно отдавна, но малко хора знаят за това…

Да приемем, че имате файл с необичайното име snimka.jpg и на него е изобразен автомобил:

Интересува ви каква марка е автомобилът, но няма как да разберете по снимката… Не е вярно – просто отивате на http://images.google.com/ и буквално завлачвате файлът със снимката в браузъра си (Google се усеща и ви се появява съответната кутийка, където да го поставите):

Останалото е работа на Чичко Google, който евентуално ще открие подобни изображения в Интернет и вие ще можете да си прочетете по-подробна информация:

Яко, а?
Ако случайно пък с Google Images не постигнете резултат, TinEye (www.tineye.com) е услуга, при която принципът е същият:

Подобно търсене е и изключително удобно, ако искате да видите кой използва ваше авторско изображение неправомерно, интересувате се къде е публикувана ваша портретна снимка или пък се интересувате от конкретен автомобил, уред, място, кадър от филм, физиономия и др.

Цветя и бонбони (както обикновено) не пия!

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 01.02.2011 -- Посетителите на блога: източници на трафик (2)
• 25.10.2009 -- Познай престъпника! (5)
• 01.07.2011 -- Ghostery – лек и полезен инструмент за проследяване на тракери (1)
• 19.04.2011 -- Google като инструмент за сравняване на България със света (6)
• 17.04.2011 -- България пита, Google отговаря (или обратното) (5)
• 30.01.2011 -- Посетителите на блога: кой откъде е? (7)
• 22.10.2010 -- Малко игрички като за петък… (1)
• 01.09.2010 -- Публикация No. 1000 (13)
• 09.01.2010 -- Триизмерен портрет от паспортна снимка (3)
• 04.07.2011 -- Намерено е куче! (0)
• 17.05.2011 -- Как ще изглеждам, когато остарея? (4)
• 08.05.2011 -- Сердика vs. Активия (8)
• 05.02.2011 -- Search Terms V (8)
• 31.01.2011 -- Посетителите на блога: войната на браузърите (2)
• 28.01.2011 -- Посетителите на блога: Кой с какъв дисплей е? (2)
• 11.11.2010 -- Издаване на задграничен паспорт на бебе (21)
• 01.02.2010 -- Little Chopper 2010 (5)
• 12.01.2010 -- Сайт за луксозен апартамент под наем (11)
• 22.04.2009 -- Изображения от Рим – преди и сега (2)
• 17.07.2006 -- Шифърът на Леонардо (и подобни загадки) (2)

Знакът за равенство между двата типа реализъм е Кирил Йорданов. Кирил Йорданов е кмет на Варна. Три пъти е бил кмет на Варна, подкрепен от БСП. БСП обича реализма. Реализмът е единственото течение, при това естетическо, оставено от БКП. Там трактористката не излиза от професионалните си задължения и обиква тракторист. Понякога й се случва да легне с булдозерист, но когато той е с не повече от две ръце и не прилича на октопод. Трактористката винаги се казва Дочка дори когато я представят като късен елинистичен период някои скулптури, правени от критски мрамор. В случая трактористката обаче си носи манивелата под туниката и заради това изглежда мъжествено възбудена под нея. А може да не е манивела, а да е плуг. За дълбока оран. За дълбока оран, защото средната възраст на членовете в БСП е от елинистичния период на древна Спарта. Тука съзнателно омесвам времената, за да естетизирам старостта. Та на такава дълбока, щях да кажа възраст, та на такава древност й трябва дълбока оран за...

Знакът за равенство между двата типа реализъм е Кирил Йорданов. Кирил Йорданов е кмет на Варна. Три пъти е бил кмет на Варна, подкрепен от БСП. БСП обича реализма. Реализмът е единственото течение, при това естетическо, оставено от БКП. Там трактористката не излиза от професионалните си задължения и обиква тракторист. Понякога й се случва да легне с булдозерист, но когато той е с не повече от две ръце и не прилича на октопод. Трактористката винаги се казва Дочка дори когато я представят като късен елинистичен период някои скулптури, правени от критски мрамор. В случая трактористката обаче си носи манивелата под туниката и заради това изглежда мъжествено възбудена под нея. А може да не е манивела, а да е плуг. За дълбока оран. За дълбока оран, защото средната възраст на членовете в БСП е от елинистичния период на древна Спарта. Тука съзнателно омесвам времената, за да естетизирам старостта. Та на такава дълбока, щях да кажа възраст, та на такава древност й трябва дълбока оран за...

Днес, 12 юли 2011г., комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите на ЕП обсъжда доклад за бъдещето на ДДС в Европейския съюз. Становището, изготвено от българския евродепутат Илиана Иванова, ще бъде окончателно прието през есенната сесия на ЕП. В края на 2010 година Европейската комисия издаде Зелена книга относно бъдещето на ДДС – за [...]

Принцът и принцесата още празнували медения си месец. Те били неимоверно щастливи и само една мисъл не им давала покой: ще бъдат ли така щастливи през целия си живот. Затова започнали да мечтаят за талисман, който да ги предпази от всякакви огорчения в семейния живот. Били се наслушали за един човек. Този човек живеел в гората и всички го уважавали за неговата мъдрост. При всякаква беда и произволно затруднение той можел да даде уместен съвет. Принцът и принцесата отишли при него и му разказали всичко, което им било на душата. Изслушал ги мъдрецът и казал:
-Отправете се в странстване по белия свят и когато срещнете щастливи и във всичко доволни един от друг мъж и жена, поискайте късчета от долните им ризи. Когато ги получите, винаги носете тези късчета със себе си като талисман. Това средство е изпитано.
Качили се принцът и принцесата на конете и тръгнали на път; скоро чули от хората за един знатен рицар, който живеел със своята жена по-щастливо от всеки друг. Отишли в неговия замък и започнали да разпитват самите съпрузи наистина ли са така щастливи, каквато мълва се носи.
-Всичко е истина - отвърнали те. - Имаме само една мъка - нямаме деца!
Станало ясно, че тук няма да намерят талисмана, и принцът и принцесата продължили нататък в търсене на щастливи и от всичко доволни съпрузи.
Пристигнали в един град, където, според думите на хората, живеел един честен гражданин с жена си в мир, любов и съгласие. Те отишли при него и точно така го попитали, наистина ли е толкова щастлив в брака, както разказват.
-Което е вярно, вярно е! - казал мъжът. - Ние с жена ми душата си даваме един за друг. Но имаме твърде много деца, които ни създават грижи и тревоги!
Станало ясно, че и при него няма да намерят талисмана, и принцът и принцесата продължили нататък, разпитвайки навсякъде за щастливи и доволни съпрузи, но никои не се обявявали за такива.
Веднъж, пресичайки поля и ливади, видели недалеко от пътя пастир, който свирел игрива мелодия. Видели също и към пастира да отива жена, която държала кърмаче до гърдите си и водела за ръка още едно дете, момченце. Когато пастирът ги забелязал, станал да ги посрещне, грабнал бебето и започнал ласкаво да го прегръща и целува. А кучето на пастира с радостен лай се втурнало към момченцето и го близнало по ръката. Между другото жената на пастира отворила глиненото гърне, което донесла със себе си, и казала:
-Хапни си, татенце!
Мъжът седнал на земята и започнал да се храни. Но първата хапка подал на бебето, а вторият залък разделил на момченцето и кучето. Всичко това видели и чули принцът и принцесата. Приближили се си заговорили с мъжа и жената.
-Вие навярно сте най-щастливите и доволни съпруг и съпруга?
-Да, което е вярно, вярно е! - отговорил мъжът. - Слава Богу, на света няма нито един принц с принцеса по-щастливи от нас!
-Знаете ли какво, - казал тогава принцът - дайте ни по едно късче от долните си ризи, няма да съжалявате за това!
При тези думи пастирът и жена му някак особено се спогледали. А пастирът рекъл:
-Бог ни е свидетел, бихме се радвали да ви дадем не по парченце, а и целите си ризи, ако ги имахме. Но в момента вкъщи и парцали няма.
Принцът и принцесата си тръгнали с празни ръце. Накрая дългите, безплодни скитания им омръзнали и те решили да се завърнат у дома. Когато минали покрай колибата на мъдреца, го упрекнали, че им дал такъв лош съвет и му разказали за пътешествието си.
Мъдрецът се усмихнал и казал:
-Нима цялото това пътуване е било напразно? Не се ли връщате помъдрели от опита?
-Да, - отвърнал принцът - аз научих, че щастието и доволството от собствената съдба са рядък дар на тази земя.
-А аз - казала принцесата - разбрах, че за да бъдеш щастлив е нужно само едно - да бъдеш щастлив!
Принцът протегнал ръка на принцесата, и двамата се погледнали с такава нежна любов!
Благословил ги мъдрецът с думите:
-Вие сте открили в сърцата си истинския талисман! Пазете го грижливо и тогава злият дух на неудовлетвореността никога няма да ви овладее!

Ханс Кристиан Андерсен

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Преодолях колебанията кой от управляващите заслужава титлата „Мистър антикултура“ в изричането на глупости и простотии. Вече знам: това е министърът на културата Вежди Рашидов, направо „Културист“ в дисциплината на пехливанското перчене с незнание. Намазал се е повърхностно с някакви представи за неразбираемия за него шарен свят и дуе мозъчни гънки на телевизионния тепих. Няма да [...]

Съобщение на издателство „Ентусиаст“: Иво Инджев гостува на „Хеликон – Бургас“ Срещнете се с автора на „Президент на РъБъ“ и „Течна дружба“ Иво Инджев 14 юли, четвъртък, 18:00 ч. Книжарница „Хеликон – Бургас“ Площад „Тройката“ №4 Share on Facebook

Риболовът е хоби, развлечение, отмора, възможност за допир до природата. За някои дори начин на живот. Повече от 200 хиляди българи са подвластни на тази страст. Само че, оказва се, да си риболовец в страната на абсурдите не е лесно. Натискат се да ти вземат 25 лева за билет, а после какво ти дават? Тотално обезрибени язовири, застроени и недостъпни брегови ивици, преградени реки от множество частни ВЕЦ. Години наред риболовците гледат тази тъжна картина и промяна към по-добро не се вижда. А иначе промени в закона правят често. Уж все за добро. При последните корекции най-после светна лъч на надежда за организираните риболовци, членуващи в сдружения и клубове. Според приетите тогава разпоредби ще има възможност водоеми да бъдат отдавани на сдружения за стопанисване на рибните ресурси в тях. Процент от средствата, събрани от риболовните билети, трябва да се заделят за тази дейност – най-вече за охрана и зарибяване. Кандидати веднага се намериха. От Съюза на ловците и...

Съдия Владимира Янева е постъпила в Александровска болница с диагноза "биполярно афективно разстройство", известно още като "циклофрения", съобщиха агенциите "Блиц" и "Крос". Вероятно от уважение към медицинската тайна нито една друга медия не публикува потвърждение за това събитие. Не е ясно нито колко дълго шефът на най-важния съд в страната ще бъде в болнични, нито дали изобщо ще може да изпълнява задълженията си ако диагнозата се потвърди.

Всъщност, ако се опрем на практиката на Върховна касационна прокуратура, маниакално-депресивните епизоди на болен от циклофрения магистрат не са причина той да не може да си изпълнява служебните задължения.

Въоръжен, с имунитет и много опасен

През 2003 г, когато главният прокурор Филчев е превърнал прокуратурата в "терористична организация", неговият заместник Христо Манчев трябва да реши казус с негов колега от Несебър - прокурор Мариян Чернаев. След поредица вербални и физически нападения от страна на Чернаев над органите на реда се стига до преписка за дисциплинарно производство, а на Чернаев е назначена съдебно-психиатрична експертиза. Заключението на вещото лице е, че Чернаев страда от "Биполарно (sic) афективно разстройство маниен епизод гневно маниен синдром". Болният "може да извърши престъпление от значителна обществена опасност", "представлява опасност за близките си и околните" и е необходимо да се проведе стационарно лечение в затворено психиатрично заведение.

Парадоксално, но факт: до 2007 г. в Закона за съдебната власт няма изискване за психично здраве на магистратите, каквото има например за получаване на шофьорска книжка. Христо Манчев преценява, че "служебното положение на Чернаев, запазването на личния му авторитет и авторитета на институцията правят крайно нежелателно настаняването му в болнично заведение да стане по реда на чл. 36, ал. 6 от Закона за народното здраве - с решение на съда, предшествено от съответна законова процедура." Върховният прокурор смята, че "много по-естествено и безболезнено" е Чернаев да се лекува въз основа на собственото му съгласие, доброволно.

Здравословното състояние на прокурора предполага и един вид имунитет срещу дисциплинарно производство, за каквото "не може да се говори", пише още в писмото на Манчев до окръжния прокурор в Бургас Емил Христов.

Така остават ненаказани публичните екцесии на прокурор Чернаев, който в "гневно маниен" момент на 14 август 2003 е втрещил туристите в Несебър с лют скандал, по време на който нарекъл дошлите полицаи "кирове" и "смотаняци", обещал им гръмко, че ще им "спука задника", а за капак ударил с глава единия от тях и му скъсал пагона на ризата. Това е само едно от събитията с Чернаев отразени в полицейските протоколи. Подробният разказ за безумията на прокурора и абсурдните реакции на държавните институции заслужава отделен материал.

И до ден днешен, след лечението в болницата и проявеното колегиално разбиране от ВКП, прокурор Чернаев си е прокурор и има право на служебно оръжие. Ако по време на пристъп го използва неправомерно, рани или убие, прокурорът ще остане безнаказан, тъй като е освидетелстван психично болен. На гражданите им остава надеждата, че Чернаев си взима редовно хапчетата и няма "да опорочи лечението и да се дискредитира допълнително пред обществеността", каквито опасения изказва доктор Бонева в съдебно-психиатричната експертиза.

Психичното заболяване на Чернаев явно е било добре укрито от съдебната власт, тъй като през 2008 г. той е атестиран от ВСС с комплексна оценка "Много добра" и повишен в ранг "прокурор в ОП", нo остава на работа в РП Несебър поради липса на място в ОП Бургас.

Янева - втори Филчев?

Добре известни са публичните обвинения за психическото състояние на главния прокурор Никола Филчев, както и мнението, че избралите го членове на ВСС са знаели за болестта му, но целта е била на този пост да бъде сложен зависим човек. Поразиите направени от Филчев трайно дискредитираха поверената му институция, която мъчително възстановяваше публичното доверие през първите години от мандата на Борис Велчев. Отделен въпрос е, че на Филчев не беше потърсена никаква отговорност и няма изгледи да му бъде потърсена такава.

Биволъ разбра от свои източници, че членове на ВСС гласували за Владимира Янева са знаели за заболяването на семейната приятелка на Цветан Цветанов. Заболяване, което не е от вчера, но явно е влязло в остра форма след напрежението покрай скандала от разкритите имотни сделки на Янева и конфликта на интереси по делото "Софийски имоти". Дали медийните разкрития са възпрепятствали избирането на един "втори Филчев" е рано да се каже, но няма как да се отрече, че индивидуалната човешка драма със заболяването на съдия Янева може да повлияе по непредвидим начин на чужди съдби, ако при изпълнение на служебните си задължения тя се намира в активна фаза на заболяването.

Впрочем, от 2007 г. ЗСВ вече е категоричен, че лице, което страда от психическо заболяване не може да бъде съдия, прокурор или следовател (Чл. 162 ал. 6). Както Чернаев, така и Янева, но и други магистрати с психични отклонения, за които медиите (все още) не знаят, би трябвало да бъдат освободени от същия този ВСС, който ги избира, атестира и повишава. Но тъй като в България все още няма единен регистър на психично болните, изваждането на лудите от съдебната власт ще почака...

{gallery}luditogi{/gallery}

Продукти за 4 порции:
1 пакет макарони
2 тиквички
200г сварено пилешко месо
4 яйца
1ч.ч настъргано сирене
1/2ч.л. сол
няколко листа салвия
масло за намазване
мазнина за готвене

Приготвяне:
Тиквичките се измиват почистват и режат на колелца. Запичат се от двете страни на грил– тиган или скара. Предварително съдът се намазва с мазнина. Изпечените колелца тиквички се подреждат в чиния. Пилешкото се реже на дребно. Макароните се варят според указанието на опаковката, в подсолена вода. Взема се тавичка. Намазва се дъното и околния ръб с краве масло. Разпределят се половината макарони. Върху тях се подреждат тиквичките и парченцата месо. Поръсва се със ситно нарязана салвия. Отгоре се слагат останалата част макарони. Поливат се с разбитите яйца и настъргано сирене. Пекат се на умерена фурна 20 минути. Аламинутът се оставя за 30 минути да изстине. Реже се на парчета. Може да се гарнира с домати.

Продължаваме с пътешествието по време на потоп из Тасмания. Започнахме с градчето Лонсестън, преживяхме големите дъждове , гонихме духовете на умрелите в каторгата Порт Артър, бяхме в столицата Хобарт., а последно ходихме из Дивия Запад на Тасмания Днес ще видим Короната :) Приятно четене:

Тасмания

част шеста:

Короната

Дивата южна принцеса Тасмания си има разбира се и корона. Подобаваща. Нащърбена, непристъпна, дива, изгризана от ледници в гранита, деликатно и стилно посипана с бял снежец (вместо безвкусни рубини и диаманти). Най-известната местност в Тасмания, най-често публикуваната снимка, превърната в символ на целия щат е

Крейдъл маунтин

сърповидно назъбена древна вулканична скала, отразена в кристалното огледало на езерото Дав. На залез. С трогателна стогодишна дървена хижичка в предния план. Най-известният туристически маршрут в цяла Австралия е 85-километровият преход от Крейдъл маунтин до езерото Сейнт Клер - Овърландър. Няма австралиец, който да не си е обещал някой (за предпочитане летен)ден да го извърви от край до край. Е, аз не съм австралийка и това оправдава липсата му в моя списък с лични предизвикателства. Което, разбира се не пречи на хиляди чуждестранни туристи годишно да идват из тия забравени от Бога пущинаци специално, за да извървят прочутия Овърландър. По необясними за мен причини явно се предполага всеки надомъкнал се от близо и далеч турист още като зърне кротналото се езерце в скута на назъбения връх и неудържимо да му се прииска да тръгне да го обикаля. Надлъж, нашир, околовръст, нагоре и надолу, и по всички останали траектории и допирателни. Поради което има множество маркирани маршрути и даже дървени платформи и пътечки с толкова много варианти и разклонения, че указателните им табелки мязат на някои от умопомрачителните знаци привидно обясняващи пътно-транспортните възли в Бризбън. Температурата на въздуха е 6 градуса. Скоростта на вятъра - достойна за класиране в първата тройка на Формула 1. Ако съдя по болезнения ефект върху кожата ми, от сивото надвиснало небе вали не дъжд, а ситно натрошено стъкло. Последното, което ми се приисква на мен в момента е да се мотам на открито като безпомощна мишена за издевателствата на свирепия вятър. Много повече предпочитам да си се гушкам на седалката в микорбуса и да си общувам задушевно с плоската бутилка (онази с френския етикет). Обаче не може. Всички други слизат и отиват да се разхождат (разхождат!!!??) включително Грег, който е бил тук един милион пъти, но все така не може да устои на привлекателните гледки, свежия въздух и всичките други стандартни туристически лиготии, които ми пробутват също и от рекламните брошурки. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] И всички са абсолютно убедени, че и на мен много ще ми хареса, просто няма начин да не се влюбя в

езерото Дав

и туристическите му пътечки, просто е немислимо да не се поразтъпча с тях. Добре де, щом това ще ги ощастливи - поразтъпквам се. Знам че ще съжалявам.

Езеро Dove, назъбеният връх се крие в облаците

Едва сме прекосили паркинга, още дори не сме почнали истинската езерна обиколка и аз вече съм загубила окончателно зрението си, всякаква чувствителност на допир, сдобила съм се с адски изгарящи болки вместо уши и ръце, и се задъхвам неистово, понеже дробовете ми отказват да преработват стъклени кристали вместо кислород. От там нататък нещата само се влошават. Опитвам всячески да се крия на завет зад кльощавия гръб на Грег, но със затворени очи не е никак лесно. Усещам вятъра да прониква през черепа ми и да създава локални въздушни течения в няколкото все още функциониращи гънки на мозъка. Те също скоро излизат от строя. Краката крачат сами, задвижвани от някакъв древен импулс, кодиран нейде дълбоко в гръбнака. Вече съм изгубила всякаква представа за време и реалност, когато спираме за кратка почивка под нависнала над водното огледало скала. На завет! Отварям несмело едно око, после невярващо и двете - слънчев лъч се е промъкнал през ръсещите стъклени игли облаци и рисува приказна картина по езерната повърхност. Сякаш някой горе в небето е открехнал завесата, за да хвърли любопитен поглед към земните ни неволи. Явно не успяваме да го заинтригуваме (не че сме се опитвали, де) и завесата се спуска скоро - все така плътна и непрогледна. После пътеката извива плавно и вече се движим в подножието на върха. Стръмната му извисена величесвеност ни пази от бурята. Дъждът е все така смразяващо мокър и студен, но загубва диамантените си режещи свойства. Голите скали се сменят с прогизнали, нападнати от мъх гори. На повечето места по планетата човек очаква мъхът по дървесната кора да му подскаже къде е север (или юг евентуално), но според тукашната растителност трябва да сме на полюса - дебел зелен килим покрива всяко дърво, скала и клонче от всички възможни страни. Север е във всички посоки. Добре че Бояна има приложение компас на ай-фона, иначе не знам как щяхме да се ориентираме в тасманийските умерени дъждовни гори. Щяхме да се лутаме вовеки вероятно, загубени из туристическия пътечков лабиринт и шантавите му табели. Ако някой ви каже, че болезнената безчувственост е оксиморон и следователно невъзможна, не му вярвайте. Цялото ми тяло е доказателство за съществуването й. Също и леден огън, в какъвто изгарят дробовете ми. Зрението е комай единственото ми все още функциониращо възприятие и то компенсира като се отдава на безсрамни излишества и разгул. Красотите край нас са толкова много, разнообразни, менливи, вдъхновяващи, екзалтиращи, умиротворяващи, предизвикателни, деликатни, величествени, девствени, приказни, райски, неповторими. На практика - неописуеми. Май започвам да разбирам защо Грег не пропуска случай да пообиколи около езерото дори в отвратителен ден като днешния. Тъкмо съм посвикнала с ритъма на ходенето и вече успявам да дишам почти нормално (в стил ковашки мях), и ето че съм поставена пред ново изпитание на интелекта и волята - разклонение в маршрута. Едната стрелка сочи към паркинга, предлагайки да позъзна като куче сред стройни редици заключени превозни средства, докато чакам останалите да се завърнат от покоряването на върха. М-м-м, колко изкусително! Другата табелка сочи нейде нагоре, килната под тревожно остър ъгъл спрямо вертикалната ос, който ме хвърля в известно недоумение - на върха, или на луната ще ни води стръмната пътечка. Целокупно посядваме да размислим над житейския си избор. Пушачите (забележително мнозинство - нали са чужденци) запалват цигари, за да гарантират мъдри решения в края на дискусията. (Завиждам им, че си топлят ръцете на огънчето.) Дискусия няма - лицевите ни мускули са твърде замръзнали и неподатливи за целите на вербалната комуникация. Изобщо нямам нужда от Ботокс - и без инжекции лицето ми ще си остане вовеки замръзнало в ледената маска на смъртник. Грег успява да пусне още малко демагогия в стил фантастични гледки от другата страна на хребета, приказни езерца там горе, великолепно усещане за свобода и могъщество на духа и други разни, които не дочувам поради тотално замръзване на слуховите мембрани, наковални и чукчета. Чета по устните му. Криво-ляво. Може всъщност да е говорил за прелестите на бумтящата камина, горещият шоколад и червеното вино в хижата, където ще ходим да се сгреем, ако се откажем от покоряване на върхове. Хм, едва ли, защото тогава все някой щеше да се изкуши и нямаше всички единодушно да решат да катерим канарата. Попъпляме по вертикалния склон. На четири крака. С подхлъзвания, посурвания, болезнени удряния, ожулвания и спъвания. Мигом ме връхлита основният философски въпрос на нашето време - доколко мъдро е да следвам решенията на хора, които ежедневно избират да дишат токсичен дим, с гарантиран животоскъсяващ ефект. На баснословна цена при това. Но не успявам да се задълбоча в анализи, поради все същия натрапващ се напоследък проблем с кислородната недостатъчност. Пухтя като локомотив на баир и се чувствам като Змей Горянин - вдишвам лед, издишвам огън. В редките моменти, когато осъществявам някакъв мисловен процес се чудя възможно ли е свръх-интензивните окислителните процеси в белите дробове (горене?) да причинят самозапалване. Или изгаряне втора степен да речем. Мисля си такива работи, защото пътеката е твърде тясна за разминаване - десетината души зад мен са отрязали пътя ми за връщане. Пък и не мога да давам лош пример на отцепничество, отказване и лузърство на младото поколение. Работата е малко:"Тасмания цяла сега нази гледа. Този връх висок е, тя ще ни съзре. Ако би бегали да мрем по-добре." Доброназорен героизъм, с други думи. В мирно време (ако библейските потопи и божи възмездия се броят за времена на мир разбира се) Излишно е да споменавам, че съм загубила всякаква представа за време и смисъл и се концентрирам основно върху това, да намеря сравнително хоризонтално местенце, където да стъпя, после да впия отново безчувствени издрани пръсти в цепнатина в гранита и да потърся друго миниатюрно стъпалце за върха на обувката на другия си крак. Правя само това с векове. Пораства ми брада. Зъбите ми изпадват. Разбирам че съм стигнала върха по изчезването на отвесната каменна стена пред лицето ми. И по свирепата резачка на вятъра нападнала отново уши, нос, ръце и каквито там други крайници са ми останали. Прав е бил Висоцки:"Здесь вам не равнина - здесь климат иной." Грег се провиква ухилено нещо, но никой не го чува. Кръвта бумти в огнените ни уши и вятърът надува фанфари край лицата ни.

Гледката е потресаваща. Ненагледна. Величествена.

Езерото Дав се сивее далече долу някъде под нас, Усуканото езеро се суче току пред краката ни, планински хребети и хълмове, и сколонове, и бърда, и връхчета, и върхове се надигат и раздиплят, и сбутват, и загърбват, и надничат, и синеят чак до хоризонта. До всеки хоризонт. До края на света. Не знам какво точно се вижда от Олимп, но се басирам, че не може да е по-божествено от това. Долу в ниското, сред неописуемите природни красоти се чувствахме малки, дребни и безсилни пред стихиите, могъществото и вечността на вселената. Тук горе сме титани. Богоравни. Свободни и непобедими. Декоративни камъчета в диадемата на Тасмания. Естествено покрещяваме и поскачваме известно време в първобитен първосигнален израз на радостта и повишения си адреналин. Ок. Признавам си, че преживяването е неповторимо и си заслужаваше зъзненето и синините. Грег печели. Обаче, това не значи, че сега пък ще тръгна да обикалям по цялата гранитна периферия на обезобразения неразпознаваем бивш вулкан ча-а-ак от другата страна на зерото по все същите брулени кози пътечки и чукари. Не. Аз съм жена на средна възраст, която си знае възможностите и ограниченията. Е, то бива личен пример за младите и безпримерен делничен героизъм, ама всичко си има граници. На мен ми стигат толкова славни преживявания за един ден. Аз се връщам. Грег повежда екзалтираната младеж нататък - по дъ-ъ-ългия обиколен преход по билото. Аз си изяждам сандвича под пилона на връх Хенсън(с малки загуби - вятърът успява да ми отмъкне две парченца шунка и една хартиена салфетка (добре че е биологично разграждаща се, инак щях да нося срам по челото до края на дните си за замърсяване на национални природни резервати) и поемам по обратния път. Сама. Не разбирам защо винаги всички се прехласват по покоряването на върховете и никой никога не споменава слизането. Това е то истинското изпитание на воля и мишци. Истинският героизъм. Съпротивата на неистовото изкушение да се сурнеш по стръмния каменен сипей като по пързалка, непоносимите болки в коленете, коварните спъващи устрема ти коренища, хлъзгавите мокри камънаци, вътрешната война с егото, което не иска да се раздели с придобивката си - новопокореният връх, душевната драма, истинският джихад. Агонията на всяка стъпка към низините, отдалечаваща те от владенията на Зевс, ограбваща божествената ти власт и свобода. Титаничното усилие на волята, за да слезеш. Да се върнеш съзнателно и доброволно при човешките си болки, страдания и нищожност. ¨И спускаемся вниз с покоренных вершин, Что же делать - и боги спускались на землю.¨ М-да. Е, трябва да призная - трудно е само началото. После набирам инерция и вече съм готова да се спусна чак до пъкъла. Огънят му не ме плаши. Както съм измръзнала всъщност си мечтая за пъклени приключения. Грег все пак ни завежда в хижата с бумтящата камина и горещия шоколад (може би наистина за това е говорел там под върха и просто на спътниците ми не им се удава четенето по устни, затова избраха катеренето и студа). Много по-трудно му е да ни отведе от там. Налага се да ни обещае уомбат-сафари. А после и да удържи на думата си.

Уомбат-сафари

За разлика от цялото ни тасманийско пътуване досега вомбат-сафарито се случва сред изобилие от слънце, птичи песни и блажена лятна топлина. Разбира се, че не! Природният резерват Крейдъл Маунтин не е място за любители на слънцето - за тях Австралия си има Голд Кост, Бондай Бийч, Сейнт Хелън и още много десетки хиляди километри приказни слънчеви плажове. Тасманийските свирепи планини са за туристите, които обичат да им е студено, мокро, неприятно, некомфортно; които обожават звука от тракането на зъби, еуфорията на неконтролираните спазми на бясно съкращаващи се от студа мускули, екзалтацията на изгарящите вледенени уши, тъпата постоянна болка в мръзнещите стави, режещата сила на вятъра, безчувствеността на пръстите. Както е обещал, Грег ни осигурява точно това - едночасова незабравима туристическа емоция сред вилнеещите природни стихии. Надхвърляща въображението. Отвъд най-страшните ми страхове.

Уомбатите

(или вомбати*, за всички, които са убедени, че съратникът на Шерлок Холмс/Голмз се казва Ватсон) са кротки тревопасни торбести, разпространени в почти цяла Австралия и основно известни още от първата си среща с белите хора като живеещи под земята и прекарващи по-голямата част от живота си в ровене. Дори в зоопарковете е трудно да се види вомбат наживо, защото той е все скрит в някой тъмен кух дънер. И спи. Тъй като дневното работно време на туристическите атракциони съвпада с дългата му сиеста - той е активен нощем. Тасманийските уомбати обаче са различни. Имат си пак подземни жилища и цели комплекси от тунели и дупки, изравяни и обитавани с поколения, много подобни на хобитско село, но прекарват много време навън и даже не се плашат от хората. Ама изобщо. Има много случаи на мъжки уомбати отправили предизвикателства и нападнали преминаващи по пътя автомобили. (предимно посред размножителния сезон - любовта и ревността както знаем са слепи) И като напада коли, че и често става причина за тежки автомобилни катастрофи да не си помислите сега, че уомбатът има дори бегли шансове да се класира в същата категория като четириколесните. Той е пухкав тромав хамстер с наднормено тегло - обичайните му размери са от 50-130 сантиметра и от 20 до 40 килограма. Компактен и закръглен, има силуета и моториката на добре тапицирана табуретка. С мила муцунка. Според Грег разликата в поведението на континенталните и тасманийските уомбати се дължала на дивото куче динго. Така-а-а, тука сега да обясним, че макар навсякъде да пише, че дингото е австралийски хищник, то не е чак толкова австралийско като кенгурото, коалата или уомбата, да речем. Кучето динго е пришълец от Азия. Дали е придружавало хора при тяхната миграция из южните морета или е прекосило само при ниско ниво на световния океан е малко неясно, но има доказателства, че кучета динго обитават Австралия от близо 4000 години. Тасмания по това време била отда-а-авна отплувала от австралийските брегове и съответно останала недостъпна за пешеходни мигриращи хищници. Не знам дали в днешно време е прието да се твърди, че някои видове са еволюционно по-висши от други (политическа коректност, движения за защита на животните, демократични и либерални ценности, анти-еволюционистични движения и прочие), но в стародавни времена, когато аз ходех още на училище, учебниците по биология твърдяха, че плацентните бозайници са по-адаптируеми и по-успешни в населването на планетата, следователно по-висши от двуутробните (торбестите). Кучетата динго са едно от доказателствата за превъзходството им(дори да не е идеологически уместно да го подчетаваме). С тяхното пристигане на Южния континент се свързват и обясняват множество аномалии в животинския му свят. Изчезването на двуутробните хищници - тасманийски дявол и тасманийски тигър (казват се така, защото белите хора ги заварили само в Тасмания, не и на континента), които явно не са могли да се конкурират дълго с интелигентния, светкавично бърз, ловък пришълец; изчезването на много тревопасни торбести от всякакви размери и дори промяната в поведението на уомбатите (а може би и на други видове). Континенталните уомбати са пословични с вечното си ровене, ритане и криене. Тасманийските не са. За да се убедим с очите си Грег ни е довел в един истински

приказен подводен свят.

Нещо като Големият бариерен риф, но не в океана, а на връх тасманийските чукари. На сушата. Което не значи, че е на сухо. Небето много се старае да превърне и тези надморски височини в океанско дъно. Засега неуспешно. Но пък не се отказва. И явно работи по въпроса отдавна, ако съдим по количествата мъх наоколо. И качеството им! Всеки японски градинар ще ви каже, че отглеждането на мъхове е много деликатна работа. Мъховете са чувствителни, капризни и взискателни. Искат много вода, разсеяна слънчева светлина, невисоки температури, постоянна влажност, органични вещества, шарена сянка и т.н и т.н. да не се правя и аз на голям експерт, ама едно се знае със сигурност - на слънце и без вода мъхове не стават. А откритата гола местност, на която сме се разтоварили в момента е застлана с хектари дебел, пухкав, просмукан с влага най-висококачествен мъх от световна класа, сред чиито туфи, каньони, хълмчета и рифове припкат беззвучно бистри дъждовни поточета. Всичко тук намеква за дългогодишни дъждове и влага. Вятърът, макар и без доказателства за продължително присъствие е антарктиден. Леден, свиреп и летален като масов убиец с моторна резачка от американски касов трилър. Теренът не предлага никакъв заслон. Отникъде взорът надежда не види. За да не нарушим уникалната екосреда с мъсните си туристически подметки(да не си помислите случайно, че някой се е загрижил да опази обувките ни сухи), за нас има издигната на пилони дървена пътечка. От нея като се обърна с гръб към вятъра (и заема подходящ остър ъгъл спрямо земната повърхност, за да не отлетя) и си открехна лекичко очите, колкото да виждам през мигли мога да се дивя бездиханно на красотата на мъховото царство. В послeдните перлени отблясъци на дневния светлик емералди, сапфири, рубини и диаманти се търкалят в краката ни сред дебел до глезени килим от коприна и фин памук. Приказна ювелирна джунгла. Невиждан свят на девствени гори-джуджета, реки, островчета, градини и гъсталаци. Цяла водна зелена планета. В миниатюра. Луксозен релефен персийски килим. Прогизнал. В неперсийска разцветка.

Вомбатска дупка

Небето бързо се смрачава. Вятърът (ако изобщо е възможно) става по-свиреп, дишането - по-трудно. Уомбати не се виждат никъде. Затова пък има много уомбатски дупки (неинтересни) и забележително количество уомбатски...м-м-м как е правилно да ги наречем - барабонки? Да кажем тухлички. И веднага ще обясня защо.

Голямата уомбатска загадка на природата

Богатите на целулоза изпражнения на тромавия тревопасен уомбат от години хвърлят в дълбоки професионални съмнения, спорове и дискусии де що има биолог на планетата с необичайната си форма. Грег прикляка край една спретната купчинка загадки на природата, за да ни демонстрира. Всичките са еднакви по размер, компактни, плътни и добре оформени...паралелепипеди. Малко по-големи от домино. Същински тухлички. Въпросът, който гони съня от клепките на биолозите е как (и защо!) кръглото дупе на уомбата произвежда тухлички с правоъгълно сечение. Еднозначен отговор все още не е намерен. Другият световно-известен уомбатски куриоз е, че от същите тези правоъгълни брикети се прозвежда изключително скъпа, но затова пък много търсена еко-хартия. Тъй де, тя нали и хартията също е преработена целулоза. А пък уомбатите даже дървета на секат. Значи производството им е много по-екологично. И съдейки по количествата прото-хартия край пътеката - вископродуктивно. Вятърът ме хапе, дави, лигави, ръмжи и ръфа по глезените и китките като глутница бесни кучета по целия безкраен обратен път до микробуса и тъкмо си казвам, че освен антибиотиците, които вече приключвам (те са ми сувенир от коледната ни екскурзия до тропическите плажове на северен Куинсланд насред декемврийските наводнения) ще трябва май да си направя и тетанус и ваксина против бяс, когато виждам уомбат. Истински. Не че е особено впечатляваща гледка - тъмно неподвижно петно в притъмняващия пейзаж, ама все пак е някаква награда за всичкия преживян студ. Фотоапаратът ме е изставил предателски още в ранните часове на деня - като чу че ще обикаляме езерото Дав и веднага загуби образ и картина, демек нямам ток, не ме закачай, освен ако не носиш резервни батерии (гадникът знае прекрасно, че не нося и няма откъде да купя из тия пущинаци), така че запечатвам кафявото петно и мъгливата дъждовна мрачевина край него нейде из неорганизираните дипли на дългосрочната си памет с вялата надежда, че един ден като ме налегне склероза и започна да си спомням в най-големи подробности само миналото уомбатската снимка ще изплува с всички детайли и цветове, които японското дигитално чудо в джоба ми отказва да съхрани. Очаквайте продължението Автор: Изабела Шопова Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="377"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="4" map_content="global" map_cat="377" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="377"] *Вомбат е приетото име на добичето. А Уотсън си е Уотсън. Той никога не се е казвал Ватсон. Едно време Барцелона стана Барселона, но изглежда все пак си е Барцелона (чуйте как го произнасят местните. Или поне гледайте филма „Вики, Кристина, Барцелона". Добре, че поне Венецуела не стана Венесуела, както имаше стремежи – бел.Ст. Още пътеписи от близки места:

1. Тасмания (4): Хобарт – перла в короната
2. Тасмания (5): Дивият запад на Тасмания
3. Тасмания (1): По деликатните места на географията
4. Тасмания (2): Време за дъжд
5. Тасмания(3): В каторгата на Порт Артър

Каквото и да кажа за “Полет над кукувиче гнездо” ще е малко. Книга, която разбунва духовете? Да. Книга, която не се страхува да обърне поглед към лудите и отношението към тях? Да. Книга, която разкрива жестокостите на Системата, която разрушава тялото, убива духа и отнема мъжествеността? Да. Книга за полета на свободния човек, който се престрашава да се изправи срещу нормите, срещу забраните, срещу откровения терор и да защити правото си да бъде различен? Твърдо да.

Самият Кен Кеси прекарва дълго време в клиника за психичноболни, разговаря с тях, разпитва ги, взима от техните лекарства и наблюдава болничния персонал. Авторът започва да изпитва симпатия към тези отвъргнати и изоставени хора, които обществото е заклеймило като “опасно различни”. В “Полет над кукувиче гнездо” американецът смело поставя своята позиция и я защитава – отношението към тези болни е безумно; те са подлагани на електрошокова терапия, лоботомия и силни лекарства, които притъпяват емоциите, разрушават тялото и убиват духа. Тези хора не влизат в лудницата, за да оздравеят, а за да бъдат превърнати в бездушни болтчета в машината на Системата. Тяхната различност плаши. Тя е неудобна. Затова и трябва да бъде променена. А ако не е възможно, те завинаги остават изолирани и отделени от обществото, живеейки в своя малък ограничен свят, където нормални човешки нужди и удоволствия са им отказани.

В този несправедлив и безнадежден свят влиза бунтарът Рандъл Макмърфи. За да избяга от непосилния физически труд на полето, той се преструва на луд и избира болницата като по-малкото зло. Тук обаче той се натъква на Системата в най-жестокия и вид – сестра Рачед. Старшата, както със страхопочитание я нарича самият разказвач, индианецът Бромдън, е установила своя собствена диктатура. Тя контролира пациентите посредством заплахи, забрани и наказания. От време на време използва и “изпитани” методи от типа на електрошокова терапия. На пръв поглед тя лекува “Острите” (хората, които биха могли да се впишат в обществото), но изглежда сякаш с поведението си ги придвижва по-скоро към “Хрониците” (обречените да изживеят живота си в болницата). Всичко се променя, когато на бойното поле излиза Макмърфи. Със своята енергичност, буйност и чувство за хумор той променя атмосферата в лудницата. Показва на пациентите жестокостта на сестра Рачед, провокира ги да се борят срещу несправедливостта, да защитават правата си и да повярват, че различен не означава болен или виновен.

Това е и полетът на Макмърфи и останалите “луди”. Те правят смела крачка напред, срещу Системата, срещу обществото, срещу самите себе си. Те съзнателно избират да се впуснат в опасна борба, чийто изход е неясен. Кой побеждава, системата в лицето на сестра Рачед или справедливостта? На този въпрос всеки трябва да си отговори сам. По-важното е че в “Полет над кукувиче гнездо” Киси защитава правото да бъдем различни, особени, непривични, странни, провокиращи, дори и малко луди. Това е единствения начин да победим Системата, която със всички сили се стреми да ни превърне в “зайци”.

Вижте и ревюто на Катерина Жечева за "Полет над кукувиче гнездо"