Опитвам се да се сетя за причина да продължавам ексхибиционистичната клоунада на това да си имам блог. И не се сещам за друга, освен страха с блога да не загубя себе си - онази част от мен, която ме съставя, не тази, която поддържам за да не разочаровам околните.

Страхът е лош съветник, но и най-гръмогласният.

Притежавам неприятното качество да разкривам твърде малко от себе си. Така другите могат да ми придават каквито качества искат - да ме правят умен или глупав, добър или зъл, безобиден или страшен, интересен, скучен или просто досаден. Най-често обаче решават, че не си струва усилията. А аз съм твърде слаб писател, така че тук мога да напиша всичко и никой да не ме разбере. Никой.

Грешките изграждат човека. Ако е така, трябва да съм много голям човек.