Данъчните преглеждат особено внимателно статуса публичните личности в социалните мрежи като Фейсбук, за да установят несъответствие между доходите им и придобивките, с които се хвалят в интернет, съобщи Би Ти Ви. Според данъчните българите обичат да се хвалят с материалните си придобивки, поради което снимките им веднага цъфват и в глобалната мрежа. източник

И после какво? Летяха с хеликоптери над къщите на хората, оглеждаха им яхтите, разкриха тайни селища в чашите на язовири... Къде са присъдите?

Не е проблем май откриването, проблем е осъждането.

В базата данни на Wikileaks има неголям брой телеграми, изпратени от Държавния департамент до посолството в София. Една от тях прави впечатление с високото ниво на класификация и подписа на самата Хилари Клинтън. Каблограмата [09STATE131728] е изпратена на 29 декември 2009 и гласи следното:

ТЕМА: АПЛОДИСМЕНТИ ЗА ДОКЛАДА ЗА ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ (C-CN9-01995)

REF: SOFIA 000508

Засекретено от Елиса Питърл, Директор INR/OPS. ПРИЧИНА: 1.4(C).

1. (S) Анализаторите във Вашингтон оценяват високо доклада за българската организирана престъпност. Това е доклад точно от този вид и от това качество, на които анализаторите се надяват. Ще сме дълбоко благодарни и за допълнителни сведения за организираните престъпници, дейностите с които се занимават и връзките им с известни бизнесмени или официални представители на правителството, доколкото ви позволяват времето, ресурсите и вашата безопасност. Още веднъж бихме искали да подчертаем благодарността си за този доклад, още повече, че е съвсем навременен. Почти приключваме с по-дълъг документ, разработен за висши законодатели в областта на организираната престъпност.

БИХМЕ ИСКАЛИ ДА ПРЕДЛОЖИМ СЛЕДНИТЕ ВЪПРОСИ, С КОИТО ДА ПОДПОМОГНЕМ И ДА НАСОЧИМ БЪДЕЩИ ДОКЛАДИ

A. (S) Моля за подробна информация за видовете производства и имената на компании, в които български (или чужди) престъпници са инвестирали, придобили или смятат да придобият.

B. (S) Моля за подробна информация за притежаваните банки и информация за техниките, използвани от престъпниците при прането на пари.

C. (S) Моля за подробна информация за връзки между престъпници и официални представители на правителството.

2. Моля цитирайте C-CN9-01995 в заглавието на доклада, съдържащ отговорите на тези въпроси.

КЛИНТЪН

Конграчулейшънс, Екселенц

Похвалите за доклад номер 508 от 2009 г. са заслужени от временно управляващия посолството на САЩ в София посланик Джон Ордуей, който пое поста от посланик Нанси Макълдауни в началото на август 2009.

Похвалената от Клинтън грама [09SOFIA508] има интересна предистория. Тя не е огласявана до момента, въпреки факта, че беше цитирана в публикация във вестник "Монд", в частта, посветена на Тодор Батков. Именно тази част е засекретена с най-висок гриф (S/NF) Секретно/Не за чужденци, което определя и цялостния гриф за грамата. Другите параграфи са с по-ниско ниво на секретност: (C) - Поверително и (SBU) - Некласифицирано, но чувствително съдържание. Такива са например параграфите за "дребните риби" - Пилето и Пръча.

Интересни са също и препратките към други грами в REF: където се появява добре известната подробна класификация на Джеймс Пардю за българската организирана престъпност [05SOFIA1207], както и една грама за взаимодействието на правителството на Тройната коалиция с американските служби, която ще бъде тема на отделна публикация [05SOFIA1882]. 

ТЕМА: Най-търсените престъпници на България: Черепа, Баретата, Пилето и Пръча

REF: A. REF A: 09 SOFIA 154

B. REF B: 05 SOFIA 1207

C. REF C: 05 SOFIA 1882

D. REF D: 08 SOFIA 192

Засекретена от CDA Джон Ордуей по причини 1.4 (b) и .

1. (C) Общ преглед: Броят и мащабите на дълбоко-окопаната организирана престъпност, действаща в България, представляват огромно предизвикателство за новото правителство, което се стреми да прилага върховенството на закона. Българските мафиотски босове, които са по-известни с прякорите си – Черепа, Големия Маргин и Баретата, се смятаха за недосегаеми при предишните правителства. Предаването им на правосъдието би било съществена победа за новото правителство и демонстрация, както пред скептичната Европейска комисия, така и пред българското общество, която би означавала, че дните на безнаказаност са минало. Следващият по-долу списък на лицата от организираната престъпност в никакъв случай не е пълен, но представя някои от най-известните фигури, при които повдигането на обвинения и осъждането им, ще означават съществена крачка напред за българското правителство и ще ни приближат до деня, когато мафиоти като Пилето няма повече да „бъдат отглеждани в естествена среда". Край на общия преглед.

ПРЕДИСТОРИЯ ----------

2. (C) Съществува широко-разпространена българска поговорка – „всички държави си имат мафия, но в България мафията си има държава". Престъпни босове или „мутри", които са по-познати с цветистите си прякори, често могат да се видят из София, каращи бясно черните си БМВ-та и джипове - Мерцедеси, следвани от група телохранители. Българската организирана престъпност е особено активна в международното пране на пари, в трафика на наркотици и трафика на хора, във фалшификациите и поръчковите убийства. От 134 такива убийства, които посолството следи от 1993 г. насам, 73% не стигнаха по-далеч от полицейското разследване. Има само няколко ареста и още по-малко осъдителни присъди. (Ref A).

ЧЕРЕПА ---------

3. (C) Най-печално известният гангстер на България е Васил Крумов Божков с прякор Черепа. Божков основа първата си компания през 1990 г., преди да създаде настоящия си бизнес NOVE HOLDING, който включва над 30 компании и филиали. Богатството на Божков се изчислява на 1.5 милиарда щатски долара – той е един от най-богатите хора в България и почти успя да влезе в списъка на 50-те най-богати източно-европейци за 2008 г. В момента, той бавно напуска бизнеса с организираната престъпност и основно притежава казина, хотели и медии. Но, както се твърди, все още е активен и в прането на пари, в приватизационните измами, в заплахите, в изнудването, в рекета, и в незаконната търговия с антики. Поддържа близки отношения с много официални лица от бивши правителства. (Ref B).

БРАТЯТА МАРГИНИ -------------------

4. (C) Въпреки, че бяха арестувани през 2005 г. за планирането на три убийства и за участие в организираната престъпност, (Ref C) Красимир „Големия Маргин" Маринов и по-малкият му брат Николай „Малкия Маргин" Маринов бяха пуснати на свобода под гаранция. Братята ръководят известна престъпна групировка, позната като Интергруп (бившата СИК), чиито незаконни действия включват трафик на наркотици (особено хероин), финансови измами, кражби на коли, контрабанда, изнудване, рекет и проституция. Съдебното дело срещу Маринови е отлагано поне 4 пъти и стана символ на неспособността на българските съдилища да раздават бързо правосъдие. И, благодарение на пропуск в законодателството, изискващ физическото присъствие на всички обвиняеми и адвокати, които винаги са прекалено болни, за да се явят в съдебна зала, братята бяха пуснати под гаранция през декември 2007 г. и все още са на свобода.

БРАТЯ ГАЛЕВИ ------------------

5. (C) Пламен Галев и Ангел Христов с прякор Братя Галеви станаха център на внимание през 2008 г., след разкритията, че тогавашният министър на вътрешните работи Румен Петков се е срещнал с тях, докато те са били разследвани за дейности, свързани с организирана престъпност (Ref D). По-късно двойката беше арестувана по обвинения в измъчване, изнудване, насилствено присвояване и търговия с наркотици, но беше освободена и им беше даден временен имунитет, за да се кандидатират за депутати на парламентарните избори на 5 юли. Въпреки, че двамата загубиха и изборите и имунитета си, градският прокурор на София Николай Кокинов тихичко съобщи, че са пуснати под гаранция. В средата на юли Върховният апелативен съд на България също присъди, че делото трябва да се гледа в Кюстендилския районен съд вместо в София, което всъщност позволи те да бъдат съдени в район, където имат значително по-голяма подкрепа, район, в който те на практика царуват през последното десетилетие.

БАРЕТАТА ---------

6. (C) На 6 февруари българската полиция залови известния гангстер Златомир Иванов, с прякор Баретата, по подозрения, че е свързан с три поръчкови убийства и с два опита за убийство. Много хора считат Иванов за един от най-важните наркобарони и за „мозъка", който стои зад няколко емблематични екзекуции в българския подземен свят. Баретата беше обвинен в три убийства, включително в това на един от известните български наркобарони Никола Иванов по прякор Бобъра, който беше прострелян 9 пъти в гърдите и главата на 8-ми октомври 2006 г. в скъп софийски нощен бар. Той беше обвинен и в убийството на Радослав Великов с прякор Темерута, който беше прострелян в главата докато излизаше от 6-то полицейско управление в София, където беше на разпит за опита за убийство срещу друг водач на мафията. Също като братята Маринови (тук явно се е объркал, имал е предвид Галеви), Иванов се опита да получи имунитет като кандидат за депутат, но молбата му беше отхвърлена защото обвиненията срещу него бяха внесени преди да реши да се включи в изборната надпревара. Въпреки, че Иванов остава в затвора, не е ясно дали ще бъде осъден.

РУСКАТА ВРЪЗКА ----------------------

7. (S/NF) Тодор Батков, познат с прякора Борат, български адвокат и бизнесмен, служи за пълномощник и представител на бизнеса и интересите на прочутия руско-израелски бизнесмен Майкъл Черни или още „Михайл Чорни". Българското правителство обяви Чорни за заплаха за националната сигурност през 2000 г. и му забрани да влиза в страната. Чорни обаче поддържа влиянието си над своите компании – включително футболния клуб Левски, вестник Стандарт и хотела Банкя Палас – като прехвърли собствеността върху Батков. Батков има здрави политически връзки – през 2008 г. президентът Георги Първанов го награди с най-високото българско отличие – орден „Стара планина" за дейностите му по насърчаване на българската култура, изкуство и спорт. Батков прави сериозни дарения на благотворителни организации за деца с тежки заболявания, на сираци, на спешното отделение на „Пирогов" и на местни университети. През 2007 г. той дари 1 милион лева на кампанията „Не сте сами", за да помогне за освобождаването на българските медици, които по това време бяха в либийски затвор и 11 автомобила на Министерството на вътрешните работи. Батков е все още член на борда на българския мобилен оператор MTel и е управляващ директор на адвокатската кантора Батков, Стоев и партньори. Той беше и близък на вече починалия български банкер и бивш съветник на президента Емил Кюлев – застрелян в София през 2006 г.

ПИЛЕТО И ПРЪЧА ------------------------------

8. (SBU) Николай Методиев, с прякор Пилето, се смята за един от най-големите контрабандисти на България и е бил съден за това няколко пъти. Прякорът му е от 1998 г., когато беше арестуван (и по-късно оправдан) за незаконна контрабанда на 11 тона пилешко месо. Методиев беше отново арестуван през 2003 г. за опит да уговори със служители на митницата да му се позволи да внесе нелегални китайски стоки, оценени на 3.5 милиона щатски долара. Вместо поисканата от прокурора присъда 7 години затвор, той беше глобен със 700 лева (525 щатски долара) за заплахи срещу представители на държавата. Има и трето, висящо дело срещу него за контрабанда, което е насрочено за 5-ти октомври. По това дело съдът трябва да разпита 128 свидетели. На 18 февруари мощна експлозия разруши популярен сред мафията бар в София, който е собственост на Пилето, и е на крачки от мястото, където са настанени служители на посолството.

9. (SBU) Йордан Тонов, с прякор Пръча, беше арестуван през октомври 2008 г. с още 13 души по обвинения в организирана престъпност, трафик на наркотици, трафик на хора и изнудване. Тонов е близък съдружник на наскоро осъдения наркобарон от Бургас – Димитър Желязков с прякор Митьо Очите и се смята, че е водач на престъпна група, контролираща трафика на наркотици и проституцията в югозападна България. Десет от съучастниците на Тонов се признаха за виновни и получиха намалени присъди от по-малко от 5 години, докато Тонов избра да си пробва късмета с българския съд.

10. (C) Коментар: Управляващата, центристка партия ГЕРБ, рекламираща водача си Бойко Борисов като човек с твърда ръка и с полицейски опит, дойде на власт с убедителна победа през миналия юли заради обещанията да се справи с корупцията и да се бори с организираната престъпност. Правителството на ГЕРБ сега трябва да покаже политическа воля и да приеме предизвикателството. Осъдителната присъда на „Очите" от 25-ти август и тези на двама „бизнесмени" от Варна по обвинения в пране на пари и престъпни връзки са начало, но Европейската комисия подчерта, че годините затвор не са достатъчни и са заловени много малко от „големите риби". Проблемът на България с организираната престъпност не може да се реши за една нощ, но успешното обвинение и присъда, дори само в едно от тези дела, ще бъдат огромна победа за новото правителство, и ще изпратят много ясен и дългоочакван сигнал на българското общество. Край на коментара.

ОРДУЕЙ

Посланик Уорлик в доклада си за решителността на правителството на ГЕРБ да бори организираната престъпност се позовава именно на тази грама, пишейки за обявената "война на 200-300 най-опасни фигури на организираната престъпност, включително 20-50 босове, които са добре известни".

Но осветяването на съдържанието на този ключов документ се нуждае от допълнителна информация, даваща съответния контекст, за да бъде оценен ретроспективно и в перспектива ангажиментът на САЩ в борбата с организираната престъпност у нас.

Цветанов прочиства МВР

Действията и изказванията на посланик Уорлик често оставят впечатление, че той персонално фаворизира министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. От секретните доклади на предшествениците му обаче личи, че Уорлик просто провежда политиката на Държавния департамент, дефинирана при предишния посланик Нанси Макълдауни, която беше повишена в първи зам.-помощник държавен секретар в Бюрото по европейските и евразийските въпроси.

Очакванията на САЩ за реформи в МВР и реален напредък в борбата с организираната престъпност получават нов импулс с идването на правителството на ГЕРБ. Само седмица след като ГЕРБ печели изборите, Цветанов обсъжда с посланик Макълдауни първите ходове, които възнамерява да направи като бъдещ вътрешен министър и пита за съвети [09SOFIA389]. В отговор посланик Макълдауни му връчва доклад, изготвен година и половина по-рано от експерти в американското Министерство на правосъдието, който предишното правителство изобщо не е взело предвид.

Цветанов разкрива пред посланик Макълдауни плановете си да реформира ДАНС, като смени Петко Сертов с Цветлин Йовчев и изгони Алексей Петров, описан като "много опасен човек". Той хвали шефа си Борисов с думите "няма по-голям про-американец от него". Двамата обсъждат и мерки за подобряване на координацията между прокуратурата и МВР.

На тази среща се оформя идейната основа на бъдещия специализиран съд и прокуратура. Става ясно, че първоначално Цветанов е мислел единствено за специализирани прокурори, които да се заемат със сериозните корупционни случаи. Американското предложение, формулирано в доклада на Министерството на правосъдието на САЩ, отива по-далеч с препоръката за създаване на специализиран съд. Цветанов е проявил интерес - пише Макълдауни и също така е харесал предложението на посланика САЩ да изпратят опитен съдия като съветник в бъдещия специализиран съд.

В края на юли, Цветан Цветанов провежда вече в качеството си на министър среща със заместник посланика Сюзън Сатън и представителите на правоохранителните агенции в посолството [09SOFIA420]. На тази среща са обсъдени същите теми като на срещата с Макълдауни. Американците отбелязват уволнението на заместник главния комисар, генерал Минко Брайков, заподозрян от Цветанов за "течове на чувствителна информация и политическо вмешателство в разследванията". Министърът обещава, че новите ръководни кадри в МВР ще бъдат избрани сред млади, мислещи реформистки и имащи международен опит офицери, а не сред рециклираните стари лица на предишните администрации.

Както може да се очаква, Цветанов получава аплодисменти за устрема, както и обещания за пълна подкрепа. Той е оценен като "отлична връзка" на посолството и изглежда сериозен в намеренията си за реформи, за което заслужава подкрепа.

"Завещанието" на Макълдауни

Любопитно е, че американците не настояват пряко за неутрализирането на Алексей Петров, за когото коментират, че "известните му връзки с организираната престъпност правят присъствието му в ДАНС много спорно". Петров е известен на американците още от грамата на посланик Пардю за организираната престъпност в България от 2005 г., редовно цитирана във всички доклади на посолството за организираната престъпност у нас.

Като цяло обаче, Петров е доста по-рядко споменаван от други фигури на подземния свят. В горецитираната грама на Ордуей името му не изплува дори покрай бившия му съдружник Златомир Иванов - Баретата. Биволъ разполага с информация, че за ареста на Петров са настоявали не американските, а британските служби. Информацията не е проверена чрез втори независим източник, но може да обясни липсата на настойчив интерес у американците към особата на "Трактора" преди операцията "Октопод".

Съветът на Макълдауни към Цветанов е, да се захване сериозно с престъпниците, които вършат измами с еврофондове. Добър старт ще бъде, ако те бъдат изправени пред правосъдието след толкова години безнаказаност и такива действия ще имат широк и позитивен отзвук както в страната, така и за връзките на България с ЕС - смята Макълдауни.

Този съвет не е случаен, тъй като посланик Макълдауни е на пост в София именно по времето на най-критичните доклади и действия на ЕК и ОЛАФ срещу злоупотребите с европейски пари, които стигнаха до блокиране на еврофондовете и международно бламиране на правителството на Тройната коалиция. Година по-рано, през септември 2008 тя се среща с директора на отдела за разследвания на ОЛАФ - Тиери Кретен, който споделя, че повечето от разследванията водят към Васил Божков - Черепа, изключително богат и влиятелен бизнесмен с известни връзки с организираната престъпност и много високопоставени политици. "Ако България свали Божков, това ще е прогрес", казва в прав текст директорът на ОЛАФ [08SOFIA631].

До момента обаче "свалянето на Божков", Батков, ТИМ и други други добре свързани с високопоставени политици криминални босове, описани в грамите на Пардю и Ордуей, не изглежда да е сред приоритетите на вътрешния министър Цветанов и на правителството. Тези "престъпници" не само, че не са най-търсените, а изобщо не са търсени за нищо от правоохранителните органи. Няма и публични изявления на американския посланик по техен адрес. Въпреки подозренията на ОЛАФ, фирмите на "най-печално известният гангстер на България" - Васил Божков продължиха да получават обществени поръчки за строителство на магистрали с европейски пари и при правителството на ГЕРБ.

Две години след изготвянето на "списъка на Ордуей", последвал по-ранният и по-пълен "списък на Пардю", постиженията на България в борбата с организираната престъпност изглеждат по-скоро скромни, ако се възприемат критериите за оценка, формулирани от посланик Уорлик: "В крайна сметка правителството няма да бъде оценено върху арестите на известни фигури, а върху способността му да ускори делата за корупция, да затвори дупките в законодателството и успешно да вкара в затвора недосегаемите преди фигури на организираната престъпност".

Мария Петкова от Кайро, специално за Intidar.

Битката за площад „Тахрир“ на 28-ми януари започна малко след петъчната молитва на обяд и продължи целия ден. Огромна тълпа напираше на моста Каср ел-Нил откъм Гиза, и две по-малки откъм Рамсис и улиците „Талат Харб“ и „Тахрир“. Около шест или седем часа вечерта , полицията и силите на „Централна сигурност” (Амн ел-Маркази) се изтеглиха изведнъж. Натискът на протестиращите наистина беше голям, но беше ясно, че системното изтегляне на полицията е по нечия заповед.  В следващите няколко часа се решаваше съдбата на Египет: армията щеше или да нападне площада и да стреля на месо (както се получи в последствие в Либия и Сирия), или да реши да не стреля.

Когато първите няколко бронирани машини се появиха и прекосиха площада, блъскайки протестиращите, които се опитваха да ги спрат, очаквахме най-лошото. Един час по-късно армията обяви, че се „присъединява към народа.” Тълпата на „Тахрир“ избухна: „Народът и армията са едно!” И така започна египетската хунта, която продължава до днес.

Съществуват няколко слуха за това кой и защо взе решението армията да обърне гръб на Мубарак. Някои казват, че в последните години Мубарак, който, както Гамал Абд ел-Наср и Ануар Садат, се издигна на власт чрез армията, я е загърбил в полза на новото поколение бизнесмени около синовете му Ала и Гамал, които плячкосаха държавните и приватизираните предприятия в Египет.  На 28-ми военните просто решили да се възползват от възможността и да се отърват от него.

Друг слух твърди, че Мубарак се готвел да освободи от длъжност фелдмаршал Мохамед Тантауи, за да има пълен контрол над армията и да нападне протестиращите. Бившият президент бил изпратил оставката му на националната телевизия, за да се обяви, но от там се обадили на Тантауи и го предупредили. Той веднага решил да си го върне на Мубарак.

Каквито и да са били главните герои и решенията им за кулисите, в крайна сметка Египет в момента е под военен контрол и е доста далеч от първите стъпки по пътя на демокрацията. Известният египетски журналист Самир Фарид наскоро публикува във вестник „Ел-Масри ел-Юм” една доста кратка, но много уместна уводна статия, напомняйки ни за десетте искания на революцията преди падането на Мубарак от власт. На 10 февруари, един ден преди Мубарак да си подаде оставката, армията заяви в изявление по националната телевизия, че подкрепя всички тези искания на революцията и че те са легитимни. Ето и по-важните:

- Мубарак да се махне от власт и да бъде подведен под отговорност за престъпленията, които е извършил по времето на режима си.

- Председателят на конституционния съд да поеме длъжността на временен президент на Египет и да се сформира национален съвет за подготовката на нова конституция.

- Армията да поеме охраняването на държавна собственост.

- Военната полиция да поеме от националната полиция отговорността по поддържането на сигурността в Египет.

- Да се освободят от длъжност началствата на полицията и агенциите за национална сигурност (амн ел-даула) и централна сигурност.

- Да се ограничат длъжностни лица от предишното управление, да им се наложи забрана да напускат страната и да се подведат под отговорност в съда.

От тях, нито едно не е изпълнено или поне не напълно. Мубарак все още не е в затвора, а се излежава в 5-звездна болница в курорта Шарм ел-Шейх (по време на писането на статията, той все още беше в съзнание, но преди ден изпадна в кома). Полицията и двете агенции за сплашване и контрол над населението продължават да работят усилено (след като унищожиха повечето документи, които ги уличаваха в ежедневно мъчение, изнасилване и убиване на невинни цивилни). Освен министъра на вътрешните работи, страшният Хабиб ел-Адли, бизнесменът и бивш секретар по организационни въпроси на НДП, Ахмед Ез, и двамата сина на Мубарак, нито едно друго главно длъжностно лице от режима на Мубарак не е в затвора. Не само това, ами съдът започна да ги оправдава и освобождава. По същият начин вървят и съдебните дела срещу полицаи, участвали в убиването на протестиращи (които египтяните наричат „мъченици”).

В същото време армията вместо да охранява и поддържа реда, управлява. Въпреки че никой не им е дал мандат да поеме управлението на държавата, генералите от Висшия военен съвет са пълни господари в Египет и явно се мислят за легитимни такива. Миналата седмица в отговор на протестите срещу тях, на прес конференция те заявиха, че не искат до управляват, но народът сам ги бил помолил. Грандомания и самозабравата са заразили и генералите, но не трябва да се изненадваме, защото тези две качества (да, качества, не състояния!) гнетят Египет още от военния преврат срещу краля през 1952.

В началото египтяните имаха надеждата, че армията наистина ги подкрепя по пътя към демокрация, но единственото нещо, от което тя се интересува, е да не спре поточето пари от не толкова демократично настроеното американско правителство. Странното е, че египтяните наистина забравят, че армията им, подобно на тази в САЩ, е държава в държавата. Мубарак, Садат и Абд ел-Наср ѝ дадоха пълна автономия и бюджет, който може да нахрани цяла Африка. Официалното число е 5.8 милиарда долара, 1.3 от които са подарък от Америка. Неофициално, военният индустриален комплекс с всичките мини-индустрии в него контролира 10-15% от икономиката на Египет, според Пол Съливан, професор в Университета за национална отбрана,  САЩ. Това, според мен, е също доста консервативна оценка. Още преди революцията един колега журналист ми разказваше за огромните парцели първокласна земя, които са раздадени на висши офицери. Те са „задкулисните” милиардери в Египет, които печелят на едро не само от военната индустрия в страната, но и от големите сделки с оръжия от САЩ, Франция, Обединеното кралство, Русия и Китай.

Проблемът обаче не е само, че армията си гони интереса. Проблемът в момента е, че генералите във военния съвет се виждат като недосегаеми патриарси-богове, които със здрава ръка дисциплинират  непослушните си деца – египетския народ. Моделът на насилие, което армията упражнява над населението, е този на раздразнен агресивен татко, който отвреме-навреме понабива детето, за да си знае да не прави пакости.

Въпреки че повечето наблюдатели биха определили 9ти март като първата проява на насилие над цивилни от страна на армията, такова имаше от самото начало. След като полицията се оттегли на 28ми януари, армията и военната полиция поеха нещата.

Колкото и да не вярват египтяните, много от 800те загинали през тези 18 дни бяха убити от военните. Аз бях арестувана, като много чужденци, на 3ти февруари вечерта. Цяла нощ докарваха нови групи арестувани във военния пункт. В стаичката, където ни държаха, една от стените беше боядисана в кръв. За да покажат на чужденката колко са мъже, офицерите накараха група мъже да коленичат с лице към стената и започнаха брутално да ги бият. На сутринта ни предадоха в ръцете на държавна сигурност (ето защо никога не я разпуснаха тази агенция!).

Два месеца след оставката на Мубарак, вече беше ясно, че нещата не отиват натам, накъдето египтяните се надяваха. Активисти излязоха пак на Тахрир на протест срещу липсата на промяна. Генералите се раздразниха и пратиха военната полиция и наемници („балтагея” – любимото оръжие на ел-Адли срещу демонстрации) да разчистят площада. Над 100 души бяха арестувани, бити, изтезавани, а жените измежду тях бяха подложени на унизителни тестове за девственост. Странното е, че когато пуснаха част от тях, на международните медии им отне 2 месеца, за да съобщят за това. Най-накрая един генерал реши да обясни изтезанието и сексуалния тормоз над активистките пред чуждестранните медии и организации за правата на човека; умопомрачителните обяснения бяха 2: а) „проверихме дали са девствени, за да ги предпазим от изнасилване;” б)  „проверихме дали са девствени, за да не могат да твърдят после, че ние сме ги изнасилили.”

В момента, в който военните решиха, че не им пука дали по телевизията ги показват как бият цивилни или не, вече беше ясно, че хунтата ще прави, каквото иска. Военните дела дойдоха на мода. Не само обикновени хора, хванати на площада отиват на военен съд, а и журналисти и активисти, които критикуват армията прекалено открито. На главните медии в страната им бяха изпратени писма, в които им се забраняваше да критикуват открито армията. Временното правителство беше принудено да гласува закон, който забранява протестите, под каквато и да е форма.

След инцидента от 9ти март, последва още един такъв през април. Протестите за малко стихнаха, но преди две седмици се възобновиха след като пуснаха полицаи и министри, които бяха обвинени съответно в насилие срещу протестиращите и в корупция. Това разяри египтяните и те се върнаха обратно на Тахрир и по централните площади на Александрия, Суез, Порт Саид, Исмалия, Танта, Асют и т.н. Досега армията се сдържа да напада Тахрир, защото има прекалено много хора, но в провинцията, особено в Суез, Танта и Гарбия всеки ден по-либералните вестници съобщават, че военната полиция бие протестиращите и ги арестува.

И така, Египет се озова насред една разцъфтяваща хунта, която няма намерение да предаде властта в ръцете на народа. Въпреки че военният съвет говори за избори през есента, когото и да изберат ще трябва да се съобразява с тях. Вече се говори и за „политическата роля” на армията, която ще бъде вписана в новата конституция.

Как египтяните стигнаха до тук? „Но все пак, ако трябва да си кажем истината, ако търсим виновните, само трябва да погледнем в огледало” – любимият ми цитат от филма „В като Вендета.” Голяма част от вината за случващото се в момента е на самите египтяни. Мнозина от тях подкрепят армията и я виждат като единствената институция, която може да управлява Египет в момента. Дългите години на системно инфантилизиране на египетския народ от страна на режима на Мубарак дават резултати. Много египтяни не вярват, че сами могат да вървяат по пътя на демокрацията и след като се отърваха от един тираничен патриарх,  си търсят втори. В разговори с приятели и близки винаги давам дългия лист с примери за преходи без армия – цяла Източна Европа, Индия, Филипините, Индонезия, Аржентина, Чили, Уругвай и т.н. Отговорът винаги е един и същ – единствено армията може да ни защити от враговете ни – някаква луда комбинация от Иран, Израел, Америка, Хизбола и Хамас, продукт на системното промиване на мозъци от медиите по времето на Мубарак и след него. Всичките тези врагове искат да саботират революцията и да завземат Египет.

Но египетската революция я саботират единствено самите египтяни.

На Петка много му се пиело, ама нямал пари. Отишъл при Чапай, но що да види през прозореца - Чапай усилено чете "Капиталът" от Маркс. Върти се Петка из плаца, ама много му се пие и пак отива при Чапай. Гледа - той вече чете Енгелс. "Ах да му се не види" - вика си Петка и пак не дръзва да го безпокои. След час вече не издържа и направо нахлува при Чапаев. Той чете том N-ти от Ленин. - Чапай, стига си чел за днес. Давай да ходим да пием. - рекъл му Петка. - Какво ти четене бе, пие ми се, та две не виждам. Ама бях скрил десет рубли тука някъде и от два часа не мога да ги намеря - казал Чапай. Усмихни се, България! Според данните, изнесени от просветния министър, над 80 000 сънародници не знаят да четат и единственият вариант да докоснат книга е, ако са скътали някой лев в нея. Практиката пък показва, че не е лесно и на онези, които владеят добре кирилицата: Двама приятели си говорят: - Толкова много съм чел за вредата от алкохола и тютюнопушенето, че реших – от Нова година...

След като голяма част от членовете на хакерската група Anonymous бяха баннати от Google+ те решиха да си направят собствена социална мрежа, която ще се нарича Anonplus, информира TechSpot. Хакерите са нежелани гости в популярни сайтове като Facebook, Twitter и YouTube. Това ги е накарало да регистрират домейна urlhttp://anonplus.com//url. В момента на сайта има само съобщение, което подсказва, че скоро предстои стартът на новата социална мрежа. Работещи услуги на този етап няма. Моментната версия на проекта е 0.5 Alpha, като логването не е възможно, както и каквато и да е форма на взаимодействие. Основната цел на Anonplus ще бъде да осигури пълна анонимност на потребителите си, които ще могат да се социализират, но без да разкриват истинската си самоличност. В сайта има само един линк, който води към форум, където разработчиците обсъждат етапите от създаването на новата социална мрежа. Anonplus ще бъде място, където всеки може да прави и казва каквото си поиска. Технически е възможно да бъде създадена социална мрежа, която осигурява анонимност на своите потребители. Въпреки това, ако някой много иска да се представи с истинското си име и снимка, ще има възможност да го направи. Авторите на проекта искат да се изправят срещу правителствената и корпоративна цензура, която иска да налага определени норми на поведение в интернет и да решава вместо хората кое е редно и кое не е.

Индия е една от най-бедните държави в света, но въпреки това поддържа своя космическа програма, която е доста развита. В края на миналата седмица индийците изстреляха ракета, на която се намираше модерен комуникационен сателит, информира Space.com. С помощта на космическия кораб Polar Satellite Launch Vehicle (PSLV) в космоса беше изведен сателитът GSat-12. Самото изстрелване, както и всички подробности около него са били отразени на живо по телевизията в рамките на цяла Индия. Ракетата е излетяла от космическия център Satish Dhawan. Индийската организация за космически изследвания е съобщила, че сателитът GSat-12 притежава собствени двигатели с течно гориво, които ще помогнат комуникационното съоръжение да бъде изведено в стабилна геостационарна орбита над екватора. Там сателитът ще осъществи постоянна радиовръзка с „колегите” си Insat-2E и Insat-4A. До момента Индия е направила 19 опита за изстрелване на ракети от тип PSLV. Първият опит е бил неуспешен, но при последните 18 не е имало засечки и мисиите са били изпълнени успешно. GSat-12 е оборудван с 12 модерни транспондера. Комуникационният сателит трябва да обслужва нарастващите нужди на Индия в областта на комуникациите. Животът му, според технологичните спецификации, трябва да бъде поне 8 години. Изстрелването на поредната индийска ракета

Ирландия: Съобщението за последната мисия на ЕС, ЕЦБ и МВФ в страната обявява, че Ирландия към момента изпълнява (и преизпълнява) всички заложени цели в графика, включително намаление на бюджетния дефицит, реструктуриране на банковия сектор, структурни реформи, насочени към освобождаване на конкуренцията и пазара на труда. Страната върви към излизане от кризата и постигане на икономически растеж.

Гърция: В прегледа на споразумението се отбелязва, че изпълнението значително се забавя в последните тримесечия заради политически, административни и други пречки. Много мерки не са изпълнени, изпълнени са само частично или със закъснения. Бюджетният дефицит отново се е оказал по-висок от заложения, структурните реформи закъсняват, а икономиката продължава да потъва.

Както се казва, каквото си направиш сам, никой друг не може да ти го причини.

Обаче, и ЕС има голяма роля в лошите стимули. Ирландия, която изпълнява целите на споразумението, не получава нищо (например, по-ниските лихви по спасителния пакет за Ирландия се блокират от Франция, която иска да накара Ирландия да вдигне данъците си). Гърция, която не си изпълнява целите, бива възнаграждавана с по-ниски лихви, по-дълги срокове, ново финансиране, изключения от правилата на ЕЦБ и т.н.

В ЕС е така – който мрънка, получава. Как да не бъдеш скептичен когато същите хора искат да създадат нов 700-милиарден спасителен фонд? Как се гарантира, че парите няма да изтекат като вода в пясък към други мрънкащи страни (тип Гърция) без шансове за връщане?

Блогът за икономика 2011

Amazon.com Inc. ще започне да продава нова и по-евтина версия на четеца си на електронни книги Kindle, която ще включва безплатна безжична услуга 3G заедно с реклами, съобщи компанията през миналата седмица. Kindle 3G with Special Offers ще бъде спонсориран от AT&T Inc. и ще се продава на цена сто тридесет и девет щатски долара – с петдесет долара по-малко от регулярната цена на Kindle 3G. Потребителите ще се възползват от безплатна безжична свързаност 3G без годишни договори и месечни такси, но същевременно ще бъдат зрители на реклами и спонсорирани screensavers, съобщава Amazon. Това не е първият случай, в който Amazon предлага поддържана от реклами версия на Kindle. През май Amazon обяви, че ще продава поддържан от реклами Kindle 3G за $164, което към дадения момент бе с двадесет и пет долара по-малко от стандартния Kindle с Wi-Fi. Amazon постепенно намалява цената на Kindle от дебюта на устройство през 2007 година, когато се продаваше за четиристотин щатски долара. В началото на юни анализаторът от Citigroup Марк Махейни прогнозира, че през 2012 година бизнесът на Amazon с четците за електронни книги Kindle ще допринесе за 10% от цялостните приходи на компанията и продажбите на устройството ще достигнат 17,5 млн. броя, което се равнява на 2,1 млрд. долара приходи. В същото време той счита, че продажбите на електронни книги от компанията ще достигнат 314 млн. броя, което се равнява на 1,7 млрд. долара приходи. Двата компонента заедно ще съставят 8% от цялостните приходи на Amazon за 2011 г.

В България тютюневият дим е навсякъде. По улици, по спирки на градския транспорт, в заведения, в дискотеки и ресторанти. Наскоро Националният статистически институт оповести шокиращи данни за нивото на тютюнопушене у нас, според които 40 процента от сънародниците ни са заклети пушачи. Че българинът не щади здравето си, а и не се съобразява с това на околните, е ясно на всеки. Но най-грозното е, че точно хората, на които ние поверяваме живота и здравето си и които би трябвало да ни дават пример за здравословен начин на живот, по никакъв начин не се отличават от средностатистическия пушач на улицата. Оказва се, че лицата в белите престилки нехаят за белите си дробове също толкова, колкото ухилените в кръчмите пияници. Междинните резултати от назначените от Министерството на здравеопазването проверки показват, че в болниците масово се нарушават забраните за пушене. При направени в рамките на месец 3500 проверки инспекторите са констатирали 145 нарушения на правилата. Оказва се, че...

Крадец отнесе десет хиляди долара глоба заради това, че изтрил информацията, намираща се в откраднатия от него лаптоп. Машината била намерена и върната на собственика, но не и информацията. Данните от хард диска на лаптопа били изтрити, тъй като крадецът бил подготвил машината за продаване и не искал да оставя следи в паметта й, информира DigitalTrends. Кражбата станала през април 2008 година. Лаптопът бил отмъкнат от класна стая в американския Utah Valley University. Лаптопът принадлежал на преподавател от университета, който съхранявал вътре своите лекции, презентации, документи и друга информация, свързана с образователния процес. Машината била върната на собственика й само два дни по-късно, но файловете липсвали. Крадецът си признал всичко за да се размине със затвора. Лаптопът бил даден на фирма, занимаваща се с професионално възстановяване на изтрита информация и успешно били възстановени 27 хиляди от файловете. Част от презентациите обаче, били безвъзвратно загубени. Университетският преподавател поискал 47 500 долара, на колкото се оценява стойността на загубената информация. Крадецът възразил с твърдението, че престъплението, за което се е признал за виновен предвижда максимална глоба от 1 000 долара. В крайна сметка, с помощта на съда, двамата се споразумели да бъдат платени 10 хиляди долара за изтритата информация. Специалистите препоръчват винаги да се правят резервни копия на важните файлове, които да се съхраняват отделно от преносимите компютри. Често пъти стойността на загубената информация при кражби надвишава многократно цената на хардуера.

Най-популярната услуга за гледане на телевизия по интернет в Съединените щати планира да разшири обхвата на дейността си по посока на Европа догодина. Netflix ще навлезе първо във Великобритания и Испания, а после и в останалите европейски страни. Информацията не е официална, но DigitalTrends са се позовали на няколко независими източници, за които се смята, че са достатъчно достоверни. Netflix ще навлезе в Европа още в първите месеци на 2012 година. Компанията вече обяви планове за агресивно разширяване в международен мащаб до края на 2011 година, като в него ще бъдат включени 43 държави. Те са основно в Латинска Америка и Карибите. Повечето от експертите останаха изненадани, че Европа не е включена в мащабното навлизане в нови държави през тази година. Netflix е една от най-популярните комерсиални онлайн услуги в САЩ. Срещу месечна такса потребителите могат да гледат телевизионни и филмови програми онлайн. Поточното видео на Netflix генерира огромни количества от трафик, които надминават дори видеопортала YouTube и торент мрежите. Носят се слухове, че Netflix вече преговаря за правата върху различно мултимедийно съдържание в рамките на Европа, във връзка с навлизането си догодина. В развитите европейски държави вече има подобни услуги, които се радват на успех и на Netflix няма да е лесно да се наложи на пазара.

Една от характерните черти на социалната мрежа Google+ е, че в нея преобладава присъствието на мъжете. Според специалистите от SocialStatistics, над две трети от потребителите на услугата са мъже, информира Mashable. Налице са няколко независими проучвания, които показват различни резултати, но общото при всички е, че мъжете са повече от жените. SocialStatistics са установили, че 86.8% от потребителите на Google+ са мъже, докато според FindPeopleOnPlus процентите са 73.7. Сред интересните данни е още статистиката за професиите на потребителите. Оказва се, че 60% от тях са уеб разработчици и софтуерни инженери. Факт е, че обикновено новите технологии първо се тестват от мъже, преди да навлязат в масова употреба. Google се нуждае от женската аудитория, тъй като изследванията са установили, че тя е по-привързана към социалните мрежи. В най-голямата социална мрежа Facebook съществува равновесие между жените и мъжете. Съотношението между тях е почти еднакво. Най-прясното проучване за половото съотношение в Google+ е на Ancestry.com и сочи, че мъжете в социалната мрежа са 66.4%. Там очевидно тече процес на изравняване на силите защото три дни преди излизането на текущите резултати от Ancestry.com твърдяха, че мъжете са 77%.

Антон Кутев е роден на 13 септември 1968 година. Завършил е изкуствознание в Художествената академия. Учил е икономика на киното и телевизията в Московския киноинститут - ВГИК. Секретар на изпълнителното бюро на БСП и депутат в 41-вото НС от Коалиция за България. - Г-н Кутев, отправихте обвинения към депутат от ГЕРБ, че шантажира и изнудва кметове на БСП. На какво основание са тези ваши твърдения? - На лични наблюдения. - Доказателства за тях? - Доказателства много лесно могат да се намерят. Между другото аз не съм чул той да опровергае тези ми твърдения. Аз от Стефан Господинов не съм чул опровержение. Едва тогава ще говорим и за доказателства. - В какво се състои този шантаж? - Притискат по най-различен начин кметовете. Най-вече, използвайки информация от полицията и от ДАНС, както и от съда и прокуратурата. На едни им обещава да им спре делата, а на други да им заведе дела. Носи папки с компромати. - Защо не се обърнете към някой от специализираните органи? -...

Двадесет години в България се вършат безобразия, а, общо взето, никой не влиза в затвора. Не влязоха в затвора и тези, които вършеха безобразия преди Десети. Последното дело на Стависки подсили усещането на хората, че правосъдието у нас е несправедливо. Журналистите държат сметка за народните настроения и медиите се напълниха с материали в този смисъл. Щеше да е хубаво, ако моралът и законът съвпадаха, но за съжаление никой в света не го е постигнал. И затова си има причини. Моралът се налага от някаква общност. Например от махленските жени, които одумват някого на седянката, от мъжете в кръчмата или от анонимните коментатори по форумите. Целта е чрез психологически, паричен или даже физически натиск отделният човек да се принуди да прави това, което правят останалите. В обичайното общество силата на махалата не е за подценяване. Ако махалата се настрои срещу даден селянин, той няма да може да напоява нивите си, животните му няма да бъдат изкарвани на паша с останалите, няма да...

Всички сме чели по нещичко от Елин Пелин. В повечето случаи по задължение, заради учебната програма в училище. Класик на българската литература, описал тежкия живот на село и т.н. Все определения, които звучат неестествено, някак високопарно, изтриващи и последната капчица очарование.

Но не е важно какво хората казват, а как ние усещаме произведенията на даден автор. И ако съвсем скоро сте завършили училище, преминали сте през серията кандидат-студентски изпити и сте се зарекли, че няма да погледнете българските класици никога вече… Спрете, дайте си малко почивка и ги преоткрийте под манастирската лоза в някоя прохладна вечер след десетина години.

Днес, 18.07.2011 г. се навършват точно 134 години от рождението на Димитър Иванов Стоянов с псевдоними Чичо Благолаж, Иван Коприван или просто Елин Пелин. И ако нямам смелостта да напиша каквото и да било за сериозните му, възрастни произведения, защото се опасявам, че не мога да докарам високопарния тон, с който останалите пишат за него, с радост бих споделила с вас вижданията си за любима на поколения дечица книжка и за едно малко момче:

„Аз съм Ян Бибиян,

аз съм малък като залък,

силен като великан”.

Точно за „Ян Бибиян: невероятните приключения на едно хлапе” ви говоря. Прекалено отдавна бях чела книжката, за да си я спомням. Затова отново я прегледах наскоро и установих, че ако някои подробности бледнеят в съзнанието ми, онези морални категории като „добро” и „лошо” явно до голяма степен са били повлияни точно от постъпките и премеждията на главния герой – пакостник от висша класа.

Историята донякъде е предсказуема: малко момче с много тежък характер, причинило доста страдания на жителите на малкото селце, в което е родено и накрая превърнало се в примерен гражданин след редица перипетии. В нея обаче има една донякъде странна особеност. Изуми ме начинът, по който Ян Бибиян наистина е ужасно лош (напомни ми на Макс и Мориц), описан като напълно отвратително дете-чудовище. В повечето случаи, в които автори разказват такъв тип приказки, винаги си оставят по нещичко, което лесно може да се превърне в положителна черта. Тук такова нещо не открих!

Добре де, ако пък съвсем нищичко не си спомняте, ще ви подскажа: Ян Бибиян е ужасно гадно дете, върху което дори дрехите не искат да стоят. Цар на белите, смисълът на живота му сякаш е да вреди на околните мирни и прилежни хорица. В един прекрасен ден той се запознава с дяволчето Фют и оттук започва началото на края.

Но кой край? Да стане цар на дяволите с безобразните си лудории или да стане прилично нормален човек? За да открие призванието си, момчето-дяволче премина през опиума, безобразния тормоз над съселяните си, стигна почти до Царството на дяволите, получи глинена глава, за да забрави, и си проправи път през царството на магьосника Мирилайлай… Не ви ли напомня това поведение на някой подивял тийнейджър в днешно време, който се напива до припадък, пуши трева и се бие по автобусните спирки с футболни фенове от противникови отбори? Ако е така – спокойно! Времето спомага за преодоляването на тези временни неразположения. Проблемът е какво става с онези с дървените и глинени глави, които си остават с тях завинаги 

„Хванах златна рибка в синьото море.
Каза ми да искам три пъти подред.
Първо си поисках дървена глава,
рибката ми каза: „Умно я избра”.

Народът щом разбра за моята глава, каза:
”Ти ще бъдеш, ти бъди държавната глава…” *

А ако първата книга за „Приключенията на едно обикновено хлапе” попада в графата фентъзи, то „Ян Бибиян на Луната” си е чиста доза фантастика! Написана през 1934 г., книгата описва в страхотни подробности пътуването до Луната, повърхността й, дори обратната й страна. Добре де, не е фантастика, защото се появяват лунагите, но все пак на моменти всичко е описано толкова реалистично, много преди датата 21 юли 1969 г., когато човек стъпва за пръв път на Луната. Тази книга ми хареса повече от първата при настоящия ми прочит. Ако за едно малко дете е важно да има фантастични елементи в историята, която чете, за мен като по-голямо дете очарованието и учудването от типа: „Господи, как е успял да опише до толкова голяма степен една напълно непозната тогава част от Космоса?” бяха някак си по-важни. Дори сравнявах приключенията на Ян Бибиян и Калчо с тези на Джордж и Ани в Космоса! (Странно, имайки предвид сериозните научни факти, с които е подплатена втората история )

В заключение бих отбелязала, че Елин Пелин наистина е голям писател, не че е новина за някого. Би било жалко творчеството му да остава в съзнанието ни като нещо досадно, задължително за прочит в училище, но понякога това е проклятието на великите хора. За другите му произведения ще запазя мнението си, но Ян Бибиян според мен далеч е надхвърлил, дори изпреварил времето си. Не знам дали на днешните деца това би им било толкова интересно, колкото на нас едно време. Не защото историите не струват, напротив! Истината е, че сега децата ни до известна степен живеят във времето, описано тогава, през далечната 1934 г.!

Ако искате да видите и една детска гледна точка, предлагам ви видео-ревюто на Карин за книгата:

Adobe Flash Player not installed or older than 9.0.115!

* Част от текста на песента „Златната рибка” на Б.Т.Р.

Groupon Inc, най-голямата в света компания за онлайн групово пазаруване, добави единадесет нови поръчители на предстоящото си първично публично предлагане (Initial Public Offering – IPO). Това означава, че вече общо четиринадесет банки работят върху борсовия дебют на Groupon. През 2004 година, когато Google се превърна в публична компания, сделката бе поръчителствана от десет банки, според документите, внесени съгласно нормативните разпоредби. Groupon също така е добавил нова информация към данните за риска, съпровождащи първичното публично предлагане, като е съобщил на потенциалните инвеститори да пренебрегнат неотдавнашните коментари на съоснователя Ерик Левковски (Eric Lefkofsky) за бъдещата рентабилност на компанията. Няколко дни преди официалното внасяне на документите за първично публично предлагане Bloomberg News цитира Левковски, който е казал, че „Groupon ще бъде много рентабилен”. JPMorgan, Allen & Co, Bank of America Merrill Lynch, Barclays Capital, Citigroup Inc, Deutsche Bank Securities, William Blair & Co, Citadel Securities, Loop Capital Markets, RBC Capital Markets и Williams Capital Group са били добавени като поръчители, според актуализирани данни, внесени съгласно законовите изисквания, съобщава агенция Ройтерс. Morgan Stanley, Goldman Sachs Group Inc и Credit Suisse Ltd бяха първите обявени поръчители. Цел на Groupon е чрез първичното си публично предлагане да набере капитал от поне седемстотин и петдесет милиона щатски долара. Groupon също така съобщава, че няма да се нуждае от никаква част от привлечения капитал за финансиране на операции в следващите дванадесет месеца. Първичното публично предлагане на LinkedIn бе повече от успешно, но високата оценка, която инвеститорите дадоха на компанията, заплащайки значително висока цена за акциите, предизвикаха опасения и напомниха за .com балона от началото деветдесетте години на двадесети век. Първоначалните оценки на Groupon възлизаха на двадесет и пет милиарда щатски долара, като компанията отхвърли оферта за придобиване от страна на Google.

Нов доклад на Сиско разкрива, че нивата на традиционния масов спам са спаднали рязко, тъй като киберпрестъпниците се насочват към по-доходоносни и персонализирани атаки В сложната и постоянно променяща се обстановка на онлайн престъпността, киберпрестъпниците предприемат фундаментална промяна в стратегията си, отказвайки се от традиционните масови спам атаки за сметка на персонализирани такива с по-голямо финансово отражение върху организациите и лицата, срещу които са насочени. Това става ясно от нов доклад по сигурността на Сиско. Изследванията, проведени от компанията сочат, че тенденцията на целенасочените атаки с участието на силно персонализирани заплахи с malware, които са насочени към специфични групи потребители с цел кражба на интелектуална собственост се увеличава. Имейл атаки: този път е лично! • Приходите от масовите имейл атаки са спаднали с повече от 50%: от 1,1 милиарда щатски долара през юни 2010 до $500 милиона през юни 2011. • Обемът на масовия спам е намалял от 300 милиарда имейла дневно до само 40 милиарда между юни 2010 и юни 2011. • Има увеличение на спиърфишинга (spearphishing), както и на персонализираните измами и злонамерени атаки. Спиърфишинг атаките са се увеличили три пъти, докато измамите и злонамерените атаки са нарастнали четири пъти. • Общата вреда от целенасочените атаки върху организациите по света е $1,29 милиарда на годишна база. Както повечето видове киберпрестъпни злоупотреби, успехът на целенасочените атаки се основава на технически пропуски и на неоснователното доверие, което хората често проявяват в комуникацията си в интернет. В същото време тези атаки са най-неуловими за защита и имат потенциал за най-голяма вреда. За разлика от масовия спам, те са много по-малки по обем и се фокусират върху отделни личности или групи под прикритието на анонимността, осигурена от тясно специализирани ботнет дистрибуционни канали. Обикновено разчитат на малуер (malware) или постоянни заплахи (APTs - Advanced Persistent Threats), за да теглят/получават желаните данни за определен период от време. Пример за целенасочена атака е печално известния червей Stuxnet, който имаше потенциал да разстрои сериозно индустриалните компютърни системи и можеше да се прехвърля през несвързани системи, ставайки рисков дори за компютри, които не са свързани към мрежи или Интернет. Спиърфишинг (Spearphishing) атаките, макар и по-скъпи за употреба и по-малки по обем от масовите спам атаки, също изправят пред сериозна заплаха днешните компании. Често, голяма част от тях завършват с финансова кражба, което ги прави значително опасни за жертвите и все по-предпочитани от престъпниците. Спиърфишинг кампаниите, които са силно персонализирана еволюция на традиционната масова техника на фишинга, могат да доставят до 10 пъти по-голяма печалба от тази получена чрез масирана атака. Световното изследване на Сиско се основава на мненията на 361 ИТ професионалисти от 50 държави. Техните мнения са събрани от специално звено в Сиско - Security Intelligence Operations (SIO), което се занимава с получаване на данни в реално време за най-новите коберпрестъпления. Cisco SIO е най-голямата в света екосистема по сигурността, базирана в облака, която ползва SensorBase данни на почти 1 милион източници на данни от въведени от Сиско решения за имейл, уеб, firewall и IPS решения.

Това каза за "Дойче веле" бившият директор на АЕЦ "Козлодуй" и настоящ член на парламентарната комисия по енергетика Йордан Костадинов във връзка с обратните твърдения на ядрения експерт Георги Котев. Господин Костади...

Група учени от Университета на Северна Каролина в САЩ успяха да създадат устройство за съхранение на данни, които може да доведе до революция в разработката на биокомпютри. За разлика от конвенционалната полупроводникова памет, разработеният от американските учени продукт е мек и устойчив на външни въздействия и може да функционира отлично във влажна среда. "За разлика от съществуващите до момента памети, които са много крехки и чувствителни към външни влияния, разработеното от нас устройство прилича по-скоро на желе", разказва един от авторите на разработката Майкъл Дики, който е доцент в Катедрата по химични и биомолекулярни изследвания към университета. Принципът на работа на паметта е подобен на този на мемристора, който много изследователи считат за евентуален наследник на съвременните микросхеми с памет. Там стойностите се кодират с нули и единици, които се фиксират с помощта на електрони. В "меката" памет кодирането се извършва с помощта на йони. Всяка клетка се състои от два електрода, между които има специален гел на водна основа, в състава на който влизат индий, галий и други вещества. На този етап разработката все още е твърде тромава и груба, за да се използва дори при по-нататъшни проучвания, но учените виждат в нея огромен потенциал. Благодарение на свойствата на новата памет с нейна помощ може да се решат проблемите на взаимодействието между електрониката и живата материя на клетъчно ниво. Подобни устройства могат да дадат неоценим принос в развитието не само на изчислителната техника и биотехнологиите, но и на медицината.

Компанията Apple подаде в патентната служба на САЩ заявки за редица нови патенти, някои от които доста интересни, а други - откровено нелепи. Теоретически сега много производители на електроника трябва да започнат да треперят от страх, че, в случай на успешна регистрация на патентите, американската компания, вярна на себе си, може да реши да ги съди. Най-интересна от всички заявки за патенти е тази за незаплитащи се слушалки. Едва ли има човек, който през живота си да не е изпитвал раздразнение от това, че, веднага след като е поставил слушалките на МР3-плейъра си, например, в чантата или джоба си, техният кабел се заплита в невъобразими възли. Същността на метода за борба с този проблем е да се използват последователно редуващи се меки и твърди сегменти на на проводника. Между другото, подобно решение също вече се използва от някои производители. Най-абсурдната заявка пък е тази за "компактно устройство за въвеждане". Тук американската компания се опитва отново да открие топлата вода, тъй като това "входно устройство" не е нищо повече от средното колело, което може да се натиска и което отдавна присъства в почти всички компютърни мишки. Сред останалите заявки за патенти са тези за накланящия се дизайн, използван в iMac, за система за оптимизиране работата на графичния процесор и така нататък.

След като ми се наложи да напусна Би Ти Ви през октомври 2006 г. заради гнева на президентското семейство, обърнах внимание върху факта, че именно първата дама на републиката г-жа Зорка, е била забелязвана да посещава построените от Петър Манджуков, спонсор на президентската кампания на Първанов и продадени от него на пръв приятел на семейство [...]

Крупният доставчик на светодиоди Samsung LED - компания, създадена през април 2009 година - подаде жалба във Федералната комисия по търговия на САЩ с искане за забрана на вноса в САЩ за светодиодни продукти на компанията Osram Opto Semiconductors и Osram Sylvania, съобщава агенция "Ройтерс". Освен това, Samsung LED е подала в съда на щата Делауеър иск за нарушение на патентни права срещу Osram. Компанията твърди, че дъщерното дружество на Siemens трябва да й изплати компенсации за понесените загуби. Корейската страна заявява, че Osram е нарушила осем патента за диодна подсветка. Компанията Samsung използва тези патентовани технологии за LED ядра в много от своите продукти, включително телевизори, мобилни телефони, монитори и проектори. В свое изявление компанията Samsung LED предупреди още, че подготвя още един съдебен иск. Компанията възнамерява да привлече под отговорност и тези, които са пряко ангажирани с вноса на продукция на Osram в САЩ. Искът срещу Osram е в отговор на аналогично обвинение от страна на Siemens, подадено в съда в началото на лятото. На 6 юни Siemens заяви, че компаниите LG и Samsung са нарушили патенти, описващи технологията за промяна на цвета на диода от син на бял.

Левскар и цесекар седят в кръчма и чакат да им донесат поръчката. Идва келнерът – недодялан мъж, – спъва се и обръща целия поднос върху масата. Свинщината е ужасяваща. Цесекарят настоява масата да се почисти, а сервитьорът да бъде сменен с друг, по-сръчен. Левскарят е на същото мнение. Сервитьорът обаче, обиден и нацупен, започва да мърмори, че левскарят е станал цесекар, щом се оплаква от качеството на обслужване, и че е подлец, защото сервитьорът очаквал от него да приеме с благодарност всичко, което му сервира, независимо от начина, по който му го сервира.

Абсолютно същата беше реакцията на Бойко Борисов, когато го попитаха по националната телевизия как ще коментира факта, че Синята коалиция най-сетне възнамерява да гласува вот на недоверие срещу правителството. Премиерът изглеждаше обиден, но и много уплашен. Толкова уплашен, че падна до положението да се подмазва на Волен Сидеров. Каза, че Волен бил достоен мъж, двамата с когото са постигнали много през годините и че този мъж никога не би се наред до онези, които ще гласуват недоверие на правителството. Нещо като: „Моля ти се, бате Волене, да не вземеш сега да гласуваш против мен!”.

Освен това премиерът посочи и най-доблестните и достойни депутати. Знаете ли кои са те? Онези отцепници от различни парламентарни групи, които напоследък нашумяха с начина, по който търгуват квотите си държавна субсидия налво-надясно из парламента, подменяйки вота на хората, които са гласували за тях и наричайки себе си „независими”. И знаете ли защо именно те са най-достойните? Защото последователно подкрепят Бойко Борисов. Не политиката на кабинета му, нито резултатите от управлението, а именно ГЕРБ и персонално Бойко Борисов, защото така били обещали от самото начало. А що се отнасяло до субсидията, която върви с тях, ГЕРБ я дарявал за благотворителност, защото на ГЕРБ държавна субсидия не му трябвала, каза премиерът. Интересно тогава как се финансира една партия на власт, щом с лека ръка може да презре държавната субсидия? Хубав въпрос, с който си заслужава човек да се занимае отделно.

Какво ще се случи според премиера, ако правителството падне след вота? Щяло да има коалиция между БСП, ДПС и Сините, която щяла да излъчи правителство, неспособно да управлява. Питам се, защо именно този сценарий провижда премиерът. Защо не приеме на пръв поглед много по-логичния, според който на едни предсрочни парламентарни избори ГЕРБ ще спечели 20-25%, ще се коалира с десните партии, за каквато се представя и той, и ще състави едно доста по-експертно, по-реформаторско и по-компетентно правителство от сегашното. Отговорите са два: или Бойко Борисов знае, че на предсрочни избори ще се представи толкова зле, че няма да е в позиция да оглавява никакви коалиции, или сценарият „широка дясна коалиция” наистина е по-логичен, но само на пръв поглед.

Що за дясна партия е ГЕРБ? Тя няма нито идеология, нито философски фундамент, на който да се гради някаква идеология. Управленията на Ивайло Бърдоквата и Александър Стамболийски са имали повече идеология. ГЕРБ е креатура на олигархични интереси, дошла на власт единствено експлоатирайки вековната нагласа на българите все да чакат Дядо Иван, който ще накаже всички „маскари” и ще реши проблемите на държавата до обяд на следващия ден след изборите.

От тази гледна точка е абсолютно обяснима позицията на премиера да е сам, нацупен и обиден срещу всички – той идейни допирни точки няма с никого. Но аз се страхувам, че не е само това. Страхувам се, че простата сметка на Бойко Борисов е да стои на власт колкото може по-дълго време, за да се подготви смяната му от политическия проект на Георги Първанов. Страхувам се, че това може би вече е договорено. И тогава вече играта на леви и десни, на либерали и консерватори ще бъде обезсмислена от старата българска драма на русофилите и русофобите, защото Първанов, като откровен проводник и застъпник на руските интереси в България, ще я направи отново актуална (доколкото е спирала да бъде такава през последните повече от 130 години).

Ето затова, според мен, на Бойко Борисов и през ум не му минава да обмисля вариант за широка дясна коалиция след предсрочни избори – защото, първо, никак не е десен и, второ, си има съвсем друга визия за бъдещето. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Продукти за 4 порции:
8 по- тънки пресни наденички
4 домата
2 тиквички
4 моркова
1ч.л. сол
1/2ч.ч. мазнина

Приготвяне:
Правят се леки напречни прорези на колбасчетата. Наденичките се запичат на предварително загрята и намазана с мазнина скара.
Печените колбаси се слагат се в купа с капак. Похлупват се, за да се запазят сочнички. Зеленчуците се измиват и почистват. Тиквичките и морковите се режат на филийки. Доматите се режат на кръгове. Тиквичките и морковите се посоляват и от двете страни. Мажат се с мазнина. Пекат се на скара и от двете страни. В порция се подреждат по 2 наденички, гарнирани с печени моркови и тиквички. Накрая се подреждат в порциите кръгове пресни домати.

Това е второто участие на Диляна Стойчева в КРОКОТАК. Ето и част от нейното писмо:

“Чрез квилинг техника дъщеря ми Димана Стойчева на 10г. изработва малки животни. Те изглеждат страхотно аранжирани върху картички, но също могат да заживеят свой собствен живот в триизмерното пространство – нещо като 3D квилинг ))…

Последната й идея беше да използва отпадъчни материали за създаването на героите. Какво е нужно – цветни брошури, инструмент за квилинг /подобен е ефекта с дървено шишче, разцепено през средата/, лепило С 200, ножица за нарязване на лентичките. След това желание, въображение и търпение.”

Вижте инструменти за квилинг от магазин КРОКОТАК:

"За краткото време във властта, правителството извърши трудни реформи и персонални промени, необходими, за да се направи правоохраняването по-ефективно." Това пише посланикът на САЩ Джеймс Уорлик в доклад до Държавния департамент от 10 февруари 2010 г. [10SOFIA103], озаглавен "Борбата с организираната престъпност: първият рунд е за правителството".

Уорлик изброява подробно успехите на правителството на ГЕРБ: сменени са 26 от 28 регионални шефове на полицията, много от които некомпетентни и корумпирани; по препоръка на посолството е създадена междуинституционална работна група срещу организираната престъпност, решен е въпросът с конфликта между ДАНС и МВР. В крайна сметка координацията между МВР и прокуратурата "драматично се е подобрила". Борис Велчев, за когото е отбелязано, че е назначение на социалистите, е споделил с посланика в началото на февруари, че "има пълна подкрепа от премиера и правителството да обяви война на 200-300 най-опасни фигури на организираната престъпност, включително 20-50 босове, които са добре известни".

В същия текст Уорлик споменава като успех операцията "Октопод" (протекла през нощта на 9-ти срещу 10-ти февруари), за която още не са известни подробности.

Провалени дела и съпротива на "Старата гвардия" срещу реформите

Картината обаче не е само розова. Известно е, че "големите риби" плуват на свобода, заради сериозни пропуски във формализираната съдебна процедура - отбелязва посланикът. Уорлик дава за пример безкрайното протакане, отлагане и в крайна сметка провала на делото срещу братята Маргини. Проблемът не е само в съда, а също така и в липсата на убедителни доказателства по ключови дела, което води до освобождаване на лидери на престъпни групировки. Конкретно е цитирана операцията "Наглите" и Антон Петров "Хамстера", който е освободен под гаранция.

От разговори с главния прокурор Велчев и министъра на правосъдието Попова, посланикът на САЩ е разбрал, че "старата гвардия" от политици и съдии в съюз с наказателни адвокати и НПО, използващи езика на защитници на човешките права, яростно се противопоставят на необходимите реформи. Притеснително е също, че радикалните реформи изискват промяна на конституцията с квалифицирано мнозинство, което е трудно постижимо при баланса на силите в парламента.

Арестът на Трактора: "Исторически удар срещу организираната престъпност"

Два дни по-късно Уорлик изпраща още по-оптимистичен текст във Вашингтон, описвайки с подробности операцията "Октопод", ареста на Алексей Петров и свързаната с него престъпна група. [10SOFIA106]

Олигархът Петров дълго време е считан за недосегаем поради голямото си състояние, политическо влияние и връзки със специалните служби - отбелязва Уорлик. Вътрешният министър Цветанов на 11 февруари е изказал увереност, че полицията вече има достатъчно доказателства за осъждане на най-малко седем члена на бандата, включително и Петров. Освен това Цветанов споменал, че "най-малко четири официални лица от Министерството на вътрешните работи са разследвани за сътрудничество с Петров и групата му."

Другите откровения на Цветанов пред посланика са известни и от по-късните публични изявления на министъра. Те включват разказ за политическото влияние на Петров, което той дължи на близките си връзки с бившия главен прокурор Никола Филчев и с високопоставени кадри на БСП. Затова въпреки "протеста на международната общност", Петров е станал специален съветник на шефа на ДАНС Петко Сертов при правителството на Станишев.

Ще издържат ли обвиненията срещу Петров?

"Целият позитивен ефект породен от тези арести ще бъде изгубен моментално ако Петров и неговите съучастници не свършат в затвора" - пише посланик Уорлик в последната част на грамата, озаглавена "Ще издържат ли обвиненията?". Премиерът, главният прокурор и вътрешният министър в един глас твърдят, че има достатъчно доказателства за осъждането на седемте най-високопоставени членове на престъпната група. Цветанов е уверен, че жертвите на рекет и заплахи от страна на Петров ще предложат да свидетелстват срещу него след като новината за ареста се разпространи сред "стотиците хора и фирми изнудвани от неговата организация".

"Повечето българи са шокирани, че правителството има силата и политическата воля да тръгне срещу фигура от ранга на Петров" - пише Уорлик в заключението. Ако той бъде осъден в крайна сметка, този арест ще има историческо измерение. Има обаче опасност обвинението да се провали поради подкуп, принуда или поради "технически причини", което ще бъде сериозен удар срещу правителството и ще деморализира публиката. Реална е и опасността Петров да използва заплахи и сила срещу Цветанов и хората му, както и срещу главния прокурор Велчев, но Цветанов е уверил посолството, че всички необходими мерки са взети, за да се предотврати такъв сценарий.

"Октоподът" година и половина по-късно

Софийският апелативен съд, в който шеф беше скандалният бивш военен съдия Пенгезов, в крайна сметка освободи от ареста Алексей Петров. Така опасността за сплашване на свидетелите, изтъкната и от Цветанов в разговора с посланик Уорлик, стана съвсем реална.

Обвинителният акт по делото "Октопод" още не е влязъл в съда, като междувременно разследването премина през драматични перипетии. Преди година "Октоподът" беше "разфасован" на две отделни дела от прокурора Светлозар Костов. След като съдът постанови, че това е направено в нарушение на закона, ВКП отмени разделянето на делото. Впоследствие делото пак беше разделено, но вече съобразно със закона.

Според последните новини от прокурора Светлозар Костов, процесът трябва да стартира наесен в Софийски градски съд.

Развитието на това знаково дело потвърждава наблюденията на Уорлик за проблемите в правоохранителната и правосъдната система. От една страна делото затъна "технически" в мудната и формална процедура. От друга страна явно има проблем със събирането и предявяването на качествени доказателства в досъдебното производство, въпреки единодушния оптимизъм на най-високо ниво в държавата.

Подобни критики към прокуратурата и разследващите се съдържат и в мониторинговия доклад на ЕК в областта правосъдие и вътрешен ред, който предстои да бъде обявен.

САЩ също оценяват не по арестите, а по присъдите...

"В крайна сметка правителството няма да бъде оценено върху арестите на известни фигури, а върху способността му да ускори делата за корупция, да затвори дупките в законодателството и успешно да вкара в затвора недосегаемите преди фигури на организираната престъпност".

Тази фраза не е от Джон Байърли за правителството на Тройната коалиция, а е написана от посланик Джеймс Уорлик на 10 февруари 2010 г.

"Недосегаемите фигури на организираната престъпност" са изброени с имената им в отделна грама [09SOFIA508], към която Уорлик е дал препратка в текста. Кои са те, вкарани ли са успешно в затвора година и половина по-късно и може ли да се говори за реални успехи в следващите рундове от мача "ГЕРБ срещу Мафията"?

Продължава...

"За краткото време във властта, правителството извърши трудни реформи и персонални промени, необходими, за да се направи правоохраняването по-ефективно." Това пише посланикът на САЩ Джеймс Уорлик в доклад до Държавния департамент от 10 февруари 2010 г. [10SOFIA103], озаглавен "Борбата с организираната престъпност: първият рунд е за правителството".

Уорлик изброява подробно успехите на правителството на ГЕРБ: сменени са 26 от 28 регионални шефове на полицията, много от които некомпетентни и корумпирани; по препоръка на посолството е създадена междуинституционална работна група срещу организираната престъпност, решен е въпросът с конфликта между ДАНС и МВР. В крайна сметка координацията между МВР и прокуратурата "драматично се е подобрила". Борис Велчев, за когото е отбелязано, че е назначение на социалистите, е споделил с посланика в началото на февруари, че "има пълна подкрепа от премиера и правителството да обяви война на 200-300 най-опасни фигури на организираната престъпност, включително 20-50 босове, които са добре известни".

В същия текст Уорлик споменава като успех операцията "Октопод" (протекла през нощта на 9-ти срещу 10-ти февруари), за която още не са известни подробности.

Провалени дела и съпротива на "Старата гвардия" срещу реформите

Картината обаче не е само розова. Известно е, че "големите риби" плуват на свобода, заради сериозни пропуски във формализираната съдебна процедура - отбелязва посланикът. Уорлик дава за пример безкрайното протакане, отлагане и в крайна сметка провала на делото срещу братята Маргини. Проблемът не е само в съда, а също така и в липсата на убедителни доказателства по ключови дела, което води до освобождаване на лидери на престъпни групировки. Конкретно е цитирана операцията "Наглите" и Антон Петров "Хамстера", който е освободен под гаранция.

От разговори с главния прокурор Велчев и министъра на правосъдието Попова, посланикът на САЩ е разбрал, че "старата гвардия" от политици и съдии в съюз с наказателни адвокати и НПО, използващи езика на защитници на човешките права, яростно се противопоставят на необходимите реформи. Притеснително е също, че радикалните реформи изискват промяна на конституцията с квалифицирано мнозинство, което е трудно постижимо при баланса на силите в парламента.

Арестът на Трактора: "Исторически удар срещу организираната престъпност"

Два дни по-късно Уорлик изпраща още по-оптимистичен текст във Вашингтон, описвайки с подробности операцията "Октопод", ареста на Алексей Петров и свързаната с него престъпна група. [10SOFIA106]

Олигархът Петров дълго време е считан за недосегаем поради голямото си състояние, политическо влияние и връзки със специалните служби - отбелязва Уорлик. Вътрешният министър Цветанов на 11 февруари е изказал увереност, че полицията вече има достатъчно доказателства за осъждане на най-малко седем члена на бандата, включително и Петров. Освен това Цветанов споменал, че "най-малко четири официални лица от Министерството на вътрешните работи са разследвани за сътрудничество с Петров и групата му."

Другите откровения на Цветанов пред посланика са известни и от по-късните публични изявления на министъра. Те включват разказ за политическото влияние на Петров, което той дължи на близките си връзки с бившия главен прокурор Никола Филчев и с високопоставени кадри на БСП. Затова въпреки "протеста на международната общност", Петров е станал специален съветник на шефа на ДАНС Петко Сертов при правителството на Станишев.

Ще издържат ли обвиненията срещу Петров?

"Целият позитивен ефект породен от тези арести ще бъде изгубен моментално ако Петров и неговите съучастници не свършат в затвора" - пише посланик Уорлик в последната част на грамата, озаглавена "Ще издържат ли обвиненията?". Премиерът, главният прокурор и вътрешният министър в един глас твърдят, че има достатъчно доказателства за осъждането на седемте най-високопоставени членове на престъпната група. Цветанов е уверен, че жертвите на рекет и заплахи от страна на Петров ще предложат да свидетелстват срещу него след като новината за ареста се разпространи сред "стотиците хора и фирми изнудвани от неговата организация".

"Повечето българи са шокирани, че правителството има силата и политическата воля да тръгне срещу фигура от ранга на Петров" - пише Уорлик в заключението. Ако той бъде осъден в крайна сметка, този арест ще има историческо измерение. Има обаче опасност обвинението да се провали поради подкуп, принуда или поради "технически причини", което ще бъде сериозен удар срещу правителството и ще деморализира публиката. Реална е и опасността Петров да използва заплахи и сила срещу Цветанов и хората му, както и срещу главния прокурор Велчев, но Цветанов е уверил посолството, че всички необходими мерки са взети, за да се предотврати такъв сценарий.

"Октоподът" година и половина по-късно

Софийският апелативен съд, в който шеф беше скандалният бивш военен съдия Пенгезов, в крайна сметка освободи от ареста Алексей Петров. Така опасността за сплашване на свидетелите, изтъкната и от Цветанов в разговора с посланик Уорлик, стана съвсем реална.

Обвинителният акт по делото "Октопод" още не е влязъл в съда, като междувременно разследването премина през драматични перипетии. Преди година "Октоподът" беше "разфасован" на две отделни дела от прокурора Светлозар Костов. След като съдът постанови, че това е направено в нарушение на закона, ВКП отмени разделянето на делото. Впоследствие делото пак беше разделено, но вече съобразно със закона.

Според последните новини от прокурора Светлозар Костов, процесът трябва да стартира наесен в Софийски градски съд.

Развитието на това знаково дело потвърждава наблюденията на Уорлик за проблемите в правоохранителната и правосъдната система. От една страна делото затъна "технически" в мудната и формална процедура. От друга страна явно има проблем със събирането и предявяването на качествени доказателства в досъдебното производство, въпреки единодушния оптимизъм на най-високо ниво в държавата.

Подобни критики към прокуратурата и разследващите се съдържат и в мониторинговия доклад на ЕК в областта правосъдие и вътрешен ред, който предстои да бъде обявен.

САЩ също оценяват не по арестите, а по присъдите...

"В крайна сметка правителството няма да бъде оценено върху арестите на известни фигури, а върху способността му да ускори делата за корупция, да затвори дупките в законодателството и успешно да вкара в затвора недосегаемите преди фигури на организираната престъпност".

Тази фраза не е от Джон Байърли за правителството на Тройната коалиция, а е написана от посланик Джеймс Уорлик на 10 февруари 2010 г.

"Недосегаемите фигури на организираната престъпност" са изброени с имената им в отделна грама [09SOFIA508], към която Уорлик е дал препратка в текста. Кои са те, вкарани ли са успешно в затвора година и половина по-късно и може ли да се говори за реални успехи в следващите рундове от мача "ГЕРБ срещу Мафията"?

Продължава...

Започаваме една автомобилна обиколка на Македония. Юлиян ще ни преведе през Станке Лисичково, за да стигнем до македонския Щип. Приятно четене:

До Охрид и обратно (обиколка на Македония):

част първа

До Щип през Станке Лисичково

Това е един пътепис, който може би повтаря казано от други, но то ще е непреднамерено и случайно. Предполагам, че много от вас са ходили до Охрид и вероятно всеки е придобил своите впечатления. Това са моите. Те вероятно са едностранчиви, но човек е от едната страна, в моя случай зад волана. Пътуването беше осъществено за един ден, но не препоръчвам това като идея. Пътят е дълъг и се шофира бавно и с повишено внимание-има много стръммни и опасни участъци с много завои и стеснения. Ще видите и снимков материал заснет от нас. Това е второто ми пътуване в БЮР Македония за около два месеца. От София тръгнахме по новата магистрала "Люлин" и продължихме към Дупница. На излизане от града се минава под внушителен каменен мост, който преполагам повечето от вас знаят добре-това е моста по ЖП линията Дупница-Бобов дол. Снимката е от месец април, но мостът си е същият.

Когато наближаваме Благоевград следя за

отклонение за ГКПП Станке Лисичково.

Има една табела, която трябва да не пропуснете след първото градско отклонение за Благоевград. За ориентир може да служи магазин "Метро"-пътя за Македония минава непосредствено до него. Предстоят около 30 км третокласен път, който е в прилично състояние, като последната 1/3 е самият планински проход на чийто връх се намира граничният пункт. Тук ще предстаявя малко снимков материал, който е както от сегашното пътуване така и от април.

Накрая се вижда и македонското знаме:

По този път няма интензивен трафик и на ГКПП-то се минава обикновено бързо. По въпроса за тоалетните на граничните пунктове тази на Станке Лисичково беше заключена.

За влизане в БЮР Македония трябва да имате валидна лична карта или задграничен паспорт.

Ако пътувате с лична карта ще ви дадат да попълвате едни бележки, така че си носете химикалка. След като приключите с граничните формалности следва първата добра новина:

Пътят е широк и гладък. Е, не е все такъв но като цяло, който е бил в Македония знае, че има неравни и овехтели пътища но не и опасни дупки. След стръмно спускане, каквито има много оттук нататък следва първият

град Делчево

(около 10 хил. души население), [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] който на някои български карти е написан като Царево село-старо име на града до 1950 година.

През македонските градове трябва да се кара с повишено внимание, защото са оживени и по тротоарите и улиците се движат много хора. Пътят продължава през живописната долина на река Брегалница

покрай язовир "Калиманци".

Според някои GPS системи има пряк път(R521), който минава на юг от язовира през с. Бигла, но не съм го пробвал. Предпочетох да се придържам към М-5.

След около 25 км ще достигнете до

град Македонска Каменица

-по-малък град разположен в подножието на Осоговската планина по долините на две реки-Мощица и Косевичка река, които се вливат в язовира "Калиманци", намиращ се в непосредствена близост до града. Тук трябва да внимавате да не напуснете главния път, който прави почти обратен завой през моста на река Мощица, намиращ се в центъра на града. До следващия по-голям град-Кочани предстоят около 25 км път. Слизането надолу към равнината е покрай язовира и по речната долина на Брегалница.

След село Истибаня, през което трябва да се премине с повишено внимание поради многото пешеходци по пътното платно, навлизаме в безкрайните оризови полета около Виница и Кочани. По пътя може да се движат земеделски машини и по-рядко каруци, както и да се движат стада от добитък. Следва доста скучен пейзаж и пътя преминава южно от град Кочани-регионален център с население над 25 хил. души. Пътя продължава през Кочанската котловина на юго-запад.

Град Щип

е на около 30 км леко встрани от главния път. Там спряхме да пием кафе. Градът е много красив, но с много стръмни и сложно оплетени улици. Препоръчвам да настроите gps системата(ако имате такава) до центъра на града, иначе рискувате да не го откриете. Улиците са тесни, криви и с много завои, но обикновено се намира място за паркиране, но само с изправна ръчна спирачка и добри умения за използуването и при потегляне. Над града има стара крепост от Римско време.

Очаквайте продължението Автор: Юлиян Марков Снимки: авторът Други разкази свързани с Македония – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Импровизирано пътуване до Охрид (Македония) – първа част
2. Импровизирано пътуване до Охрид (Македония) – втора част
3. Македония, Охрид и цар Самюъл – част І
4. Охрид, Македония – съвети за пътуване и малко общи впечатления
5. Македония, Охрид и цар Самюъл(2): Охридското езеро
6. Една весела компания в Македония: Охрид
7. Една весела компания в Македония: Прибиране
8. Из Македония – църкви и манастири
9. Една весела компания в Македония (май 2003)
10. Охрид, представен от една македонка
11. Мото-обиколка „Родопи, морето и обратно”
12. Малко впечатления за Македония

"Ключът на Сара" е лятна, женска и поглъщаща. Не наблягайте прекалено много на втория епитет, докато четете това ревю, защото вероятно няма да засегна точно нещата, които една дама би описала. Но мъжката гледна точка за женски книги винаги е по-интересна, нали така?

Книгата вероятно не е чак толкова потискаща, колкото са "Момчето с раираната пижама" и "Доброжелателните", но със сигурност е не по-малко впечатляваща. Защото "Ключът на Сара" говори за страховете: страхът да си спомним лошото, което сме сторили в миналото, страхът да започнем живота си отново, страхът да загубим новосъздадения живот, страхът за собствената ни свобода в най-абстрактния смисъл…

Никой в Париж не иска да си спомня за онези няколко дни в средата на 1942 г., когато един стадион в центъра на френската столица събира десетки хиляди евреи малко преди последното им пътуване - сигурна смърт, подпомагана от френската полиция. Прочитайки и последните страници, се замислих: какво ли щеше да се случи, ако България не беше "спасила" своите евреи? Как ли щяхме да берем онзи срам, поколенчески и времево натежал… Като знам как се справяме с идеята за Комунизма, направо не ми се мисли.

Но за самата книга - случката на "Велдром Д'Ивер" е почти напълно забравена (вероятно неслучайно), когато живеещата повече от 20 години във Франция журналистка Джулия Джармънд решава да отбележи годишнината от арестуването на евреите в специален материал за една англоезична медия. И отваря една кутия на Пандора, каквато рядко можем да си представим.

Първоначално разказът върви успоредно - една глава с действията на Джулия, една глава със случващото се през 1942 г. със Сара, която оставя братчето си заключено в тайното скривалище на семейния апартамент, и така първите няколко глави. Впоследствие и за двете няма връщане назад, но Джулия е достатъчно силна да продължи напред. И за двете идва време за ново начало, но жертвите съвсем не са малки.

Силата на "Ключът на Сара" не е в изненадващите обрати - дори напротив. Впечатляващото обаче е устремеността, с която и Сара и Джулия взимат своите решения да се борят за своя си живот. И да, както винаги, жертвите си струват.

P.S. Не мога да пропусна тази бележка - оригиналното заглавие на книгата в превод е "Тя се казваше Сара", което е доста силно, но в България явно е лошо заглавията да не са за "нещо-на-някого"…

Update: От издателство "Обсидиан" направиха уместна бележка, че книгата всъщност е написана първо и съответно превеждана от английски, където оригиналното заглавие е "Sarah's Key" - "Ключът на Сара".

© Милен Радев

Символът на Берлин – Бранденбургската арка – заедно с коронясващата я четворна колесница, квадригата – има дълголетна и бурна история. Едно от силно травмиралите столичани събития в по-далечното минало е плячкосването на квадригата от корсиканеца Наполеоне Буонапарте.

След победата при Йена през 1806 г. пълководецът демонтира колесницата и я праща като трофей в Париж. Чак през 1814 г. фелдмаршал Блюхер си я прибира от победена Франция и я връща триумфално върху Бранденбургската арка в пруската столица.

За разлика от историческата драма надвисналата тези дни актуална заплаха от ново отвличане на квадригата трая много по-кратко време. Само за около седмица, обявеното решение за отличаване на руския премиер Путин с приза „Квадрига” бе отменено и опасността наситената със символика колесница да изчезне – този път в източна посока – се разсея яко дим.

Берлинчани се радват на върнатата Квадрига през 1814 г.

Връчването бе отменено, но в Берлин споровете около личността на несъстоялия се лауреат и незапомнения отдавна обществен скандал не утихват.

Трудно, на хапки започват да излизат наяве подробности около двете коренно противоположни решения на Съвета на настоятелите на сдружението Werkstatt Deutschland (Работилница Германия). От 2003 г. насам тази организация присъжда приза „Квадрига” на изтъкнати световни личности заради тяхната „далновидност, прагматизъм, пионерски дух, убедителност, ангажимент и достоверност”.

Странното сдружение е от една страна частно, но в неговото управително тяло – Съвета на настоятелите – влизат лобисти, влиятелни политконсултанти, активни политици, дори членове на правителството. Финансира се от спонсорство на германски фирми и заможни личности. Само много мнителен човек би си помислил, че списъкът на отличените световни фигури може понякога да има и нещо общо с бизнес интересите на членове на управата или на спонсорския кръг…

Преди 10-на дни, непредвидено от организаторите, в медиите се промъкна информация, че Съветът на настоятелите е решил един от четиримата носители на „Квадригата” тази година да бъде бившият разузнавач на КГБ в Източна Германия и днешен руски премиер Владимир Путин. Връчването трябваше да стане с големи салтанати при честването на деня на Обединението на Германия на 3 октомври.

Не закъсняха реакциите. В повечето големи медии и от устата и перото на известни публични фигури те варираха от критични и осъдителни до възмутени. Разбра се, че един от членовете на управителното тяло – зеленият политик Джем Йоздемир е напуснал Съвета в знак на протест срещу номинацията на Путин. Надигнаха глас някои от досегашните носители на позлатената „Квадрига” и заплашиха, че ще върнат своите призове, ако в техния кръг бъде включен руският премиер.

„Тежката артилерия” на германската публицистика „Франкфуртер алгемайне” написа: „Ако желае да затвърди у руснаците циничната им увереност, че Европа е безволева и безпринципна застаряваща дама Берлин не можеше да измисли нищо по-подходящо от това да отличи с „Квадригата” именно Владимир Путин… Същия който ликвидира свободните избори в Русия, който задуши медиите и съдебната система и назначи козлите от тайните служби за градинари на националната икономика…”

Известни интелектуалци не закъсняха да осъдят публично подигравката с човешките права и с принципите на демократичното обществено устройство, проявила се в номинацията именно на тази личност. В медийната действителност на Германия се усети дух на непримиримост и ангажирано несъгласие с наложено отгоре решение, какъвто отдавна не бях забелязвал.

Когато миналогодишният носител на „Квадригата”, реномираният световен художник Олафур Елиасон, върна своята награда преди три дни нещата започнаха да стават неудържими за организаторите. Финалният удар им бе нанесен от тежко болния чешки екс-президент Вацлав Хавел, който заплаши чрез посланика на Чехия, че също има намерение да върне „Квадригата”.

През уикенда Съветът на настоятелите оповести решението си да не връчва наградата. В хаотичната процедура около „Квадригата” дословният текст на съобщението внася нов скандален елемент и дава основание за сериозни въпроси към политическото и икономическо задкулисие, което участва в играта. Организаторите ни най-малко не си посипват главата с пепел за абсурдната номинация на руския премиер, канещ се да се върне за нови 6 години на президентското кресло.

Вместо това те стоварват вината за казуса върху „масивната критика на медиите и на част от политиците”, поради което не било оценено по достойнство тяхното решение в „неговата приемственост и в дух на сътрудничество и взаимно разбирателство”. За да избегне опасността от по-нататъшна ескалация и в невъзможност да издържи на „непоносимия натиск” дружеството решило в интерес на номинираните кандидати да се откаже от връчването на призове за тази година…

Веднага започнаха публичните увъртания и замазвания на положението: членът на управата, действащ министър на транспорта, Петер Рамзауер от баварската ХСС отрича да е присъствал на заседанието на Съвета, взело решението за номиниране на Путин. Други членове на Съвета обаче твърдят, че този близък до канцлера Меркел министър е участвал в началото на миналата седмица във видеоконференция за обсъждане на кризата и бурно е настоявал „Квадригата” да се връчи по план на Путин на националния празник 3 октомври. В противен случай, заплашвал, Рамзауер, германо-руските отношения щели да пострадат сериозно.

Сега започнаха да вземат думата лобисти и представители на бизнеса с интереси в Русия, които масирано нагнетяват впечатлението, че невръчването на приза на Путин ще доведе до големи загуби и разочарования за германските интереси. Обвиненията са към някаква „кампания”, която се била развихрила в медиите и то точно в навечерието на посещението на Путин в Германия.

Работата е там, че днес, в понеделник, в някогашната „столица” на Герхард Шрьодер Волфсбург започва масова проява на дружбата и сътрудничеството на Русия и Германия, наречена „Петербургски диалог”. Началото на тази инициатива бе положено навремето от Путин и Шрьодер, а за поредното издание на мероприятието в Германия се стичат стотици участници от бизнеса, политиката и – както допускам с определени основания – от една друга, специфична област, позната професионално на днешния руски премиер. Задълбочи ли се човек в програмата на „Диалога” не може да се отърве от впечатлението, че сценария на панелите, на дискусионните форуми и семинарите е съставян от специалисти на някогашната академия АБОП… В сряда на проявата ще участват Ангела Меркел и Дмитрий Медведев, а веднага след това започват редовните германо-руски правителствени консултации между Меркел и Путин в съседния Хановер.

Не мога да се отърва от впечатлението, че спешното решение за отменяне на „Квадригите” е взето може би на принципа „Ела зло, че без теб пò зло”. Посрещането на Путин преди две години в Дрезден след гибелта на правозащитничката Наталия Естемирова от протестиращи с викове „Убиец, убиец!” едва ли е забравено. Гласовити протести и то от влиятелни личности по време на сегашното, решително за канцлерката, посещение е трябвало да бъдат изключени на всяка цена.

С какво предстоящите правителствени консултации на висше ниво се отличават от досегашните? С това, че идват в критичен за мандата на фрау Меркел момент. Доверието в нейната коалиция е на незапомнено ниско ниво. Последните сондажи показват, че тя е далеч от правителствено мнозинство. След взетото по чисто конюнктурни, политически причини решение за „енергиен поврат”, т.е. за изключването на всички германски АЕЦ до 2022 г. Германия на практика се отдава в ръцете на основния си доставчик на изкопаеми енергоносители – Русия. Ако в момента страната зависи, благодарение усилията на ексканцлера Шрьодер, на около 35 % от нуждите си от природен газ на Газпром, то елиминирането на атомната енергия ще увеличи тази зависимост значително. Голям дял от тежестта за задоволяване на енергийните нужди в новите условия ще падне върху когенеративни или комбинирани централи на газ.

Предстои откриването на почти готовия газопровод по дъното на Балтийско море – оспорвания допреди няколко години „Северен поток”. Газпром се кани да влезе със солидни инвестиции в енергоконцерните RWE и E.on. Това би позволило на практически държавния руски концерн да участва и в производството, и в дистрибуцията на  електрическия ток в Германия – безпрецедентен пробив в досегашната общоевропейска политика в тази област.

Изпадналата във всекидневен стресов хаос управляваща немска политическа класа се мята между зейналите по южната периферия на Европа многомилиардни финансови гробници, ирационалния и истеричен електорален страх пред атомната енергия и набиращата скорост гнетяща мигрантска проблематика в големите градове.

Трудно е да се очаква при това положение от нея сериозно противопоставяне на руския натиск и защита на някакви що годе вразумително формулирани национални интереси. Дали някой ще чуе и ако чуе ще разбере предупреждението на ценения и в Германия художник Дмитрий Врубел, написано онзи ден в „Московские новости”: „С тази награда Германия се опитва да поласкае самочувствието на своя непредсказуем партньор, защото той може още утре пак да почне да затяга кранчето на газа…”.

Квадратурата на кръга не изглежда непосилна задача, сравнена с проблемите, които Берлин и Европа си надробиха…