Тя се казваше Джулия

"Ключът на Сара" е лятна, женска и поглъщаща. Не наблягайте прекалено много на втория епитет, докато четете това ревю, защото вероятно няма да засегна точно нещата, които една дама би описала. Но мъжката гледна точка за женски книги винаги е по-интересна, нали така?

Книгата вероятно не е чак толкова потискаща, колкото са "Момчето с раираната пижама" и "Доброжелателните", но със сигурност е не по-малко впечатляваща. Защото "Ключът на Сара" говори за страховете: страхът да си спомним лошото, което сме сторили в миналото, страхът да започнем живота си отново, страхът да загубим новосъздадения живот, страхът за собствената ни свобода в най-абстрактния смисъл…

Никой в Париж не иска да си спомня за онези няколко дни в средата на 1942 г., когато един стадион в центъра на френската столица събира десетки хиляди евреи малко преди последното им пътуване - сигурна смърт, подпомагана от френската полиция. Прочитайки и последните страници, се замислих: какво ли щеше да се случи, ако България не беше "спасила" своите евреи? Как ли щяхме да берем онзи срам, поколенчески и времево натежал… Като знам как се справяме с идеята за Комунизма, направо не ми се мисли.

Но за самата книга - случката на "Велдром Д'Ивер" е почти напълно забравена (вероятно неслучайно), когато живеещата повече от 20 години във Франция журналистка Джулия Джармънд решава да отбележи годишнината от арестуването на евреите в специален материал за една англоезична медия. И отваря една кутия на Пандора, каквато рядко можем да си представим.

Първоначално разказът върви успоредно - една глава с действията на Джулия, една глава със случващото се през 1942 г. със Сара, която оставя братчето си заключено в тайното скривалище на семейния апартамент, и така първите няколко глави. Впоследствие и за двете няма връщане назад, но Джулия е достатъчно силна да продължи напред. И за двете идва време за ново начало, но жертвите съвсем не са малки.

Силата на "Ключът на Сара" не е в изненадващите обрати - дори напротив. Впечатляващото обаче е устремеността, с която и Сара и Джулия взимат своите решения да се борят за своя си живот. И да, както винаги, жертвите си струват.

P.S. Не мога да пропусна тази бележка - оригиналното заглавие на книгата в превод е "Тя се казваше Сара", което е доста силно, но в България явно е лошо заглавията да не са за "нещо-на-някого"…

Update: От издателство "Обсидиан" направиха уместна бележка, че книгата всъщност е написана първо и съответно превеждана от английски, където оригиналното заглавие е "Sarah's Key" - "Ключът на Сара".

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител