Повишението на кредитния рейтинг на България от Moody’s от 5 години насам и постигнатото ниво е най-високо откакто България има кредитен рейтинг от тази агенция.

Библос, крайбрежието на Ливан, 21 юли 2011

Преминаваме отново по познатия път – от планинските склонове на Бархалиун към долината през Кусба до Бетрун и Библос. Изумително е колко бързо могат да карат ливанците по планинските пътища. Тук, където такситата най-често са мерцедеси, можеш да видиш абсолютно всякакъв тип коли – от нашата Kia до пъстрите стари и огромни Mercedes-Benz камиони, толкова популярни по тези ширини.

Затова в градчета, като Кусба, е пълно с магазини за авточасти, а е лесно да намериш и техник на своя модел кола. Тук също има най-вече три вида места, на които да спреш- банки, ресторанти и магазини. Последните представляват най-вече представителства на големи марки, като Benetton – да, тук, където не знаеш дори къде е това „тук“ можеш спокойно да влезеш в магазин на подобни марки и да си напазаруваш. С една дума в Кусба можеш да си намериш всичко, което ти трябва, освен духовна култура. Затова пък няколко километра по пътя към морето, там на крайбрежието, видяло толкова много епохи, се крие скъпоценният камък, наречен Библос.

Знаете от историята, че Библос е един от най-известните финикийски градове. Със значителен принос в историята и развитието на азбуката, такава, каквато я познаваме днес. Със сигурност, когато започваш да пишеши нещо и искаш да разкажеш, някой преди теб вече го е направил. Затова си мисля, че макар и егоистично, ще предложа моите емоции, които изпитах докато вървях по каменните улици на Библос. Обещавам, че няма да отегчавам.

В това градче можеш да усетиш както типичното туристическо настроение, подкрепено от ежегодния фестивал Byblos International Festival, чиито събития забавляват посетителите на града всяка вечер, също така с лекота се прехвърляш едновременно в няколко епохи. Докато седиш на пейка някъде в Стария град на Библос, можеш да видиш елегантен Mercedes с бейрутска регистрация да преминава бавно, но забележимо, пред входа на замък от 1104 година, чиито основи се губят още по-назад във времето. През това време ще премине безплатното за посетители на Библос влакче, което обикаля територията на Стария град, докато от малките ресторантчета се носи уханието на току-що приготвени морски дарове. Това, което е смайващо е, че за една година общината успява да превърне Библос в туристическа дестинация. До скоро градът е по-скоро местна забележителност, свързвана главно с ресторанта на Пепе Абед, макар и да има богато историческо минало. Само желание от страна на официалните власти, би спомогнало за осъществяването на подобен проект. А той е важен за областта и страната – от туризъм се прехранват мнозина ливанци днес.

Измежду заведенията, разположени по протежение на пристанището в Библос, задължително трябва да се посети заведението на Пепе Абед (Pepe Abed). Това е може би най-известното място в региона, пък и за Ливан – в почти всеки документален филм за страната, може да чуете повече за него. Пристигайки, по нищо няма да забележите, че това място има подобна слава. Пристъпвате в заведение с дървени маси и столове, с изглед към крайбрежието, като много други места тук. Отваряте менюто и виждате, че цените не са нещо по-различно от други ресторанти. Това, което прави Pepe толкова приятно място е самобитността, лъхаща от мястото. От всеки стол или маса, може да усетите историята на заведението, а снимките по стените ще ви върнат с повече от 50 години назад. Тук са обядвали Марлон Брандо, Бриджит Бардо, Джони Халидей, Вацлав Хавел, Жак Ширак и още, и още… И в същото време, нищо, абсолютно нищо няма да ви накарате да се чувствате неудобно, сякаш мястото ви не е тук – напротив, посрещат ви още от входа с усмивка и първото нещо, което слагат на масата, както е типично по тези ширини, е вода. От този момент вие вече може да се настаните удобно и да гледате морето и яхтите пред вас, лавиращи умело между рибарските корабчета и лодките пълни с туристи. И нито за момент, няма да се запитате: „Боже, какво правя тук?“. По-скоро ще си помислите защо да не останете повече, за да си поръчате още една порция панирани рачешки щипки.

Това, което прави Библос незабравимо място е…абсолютно персонално. Да, наистина – за всеки би било различно усещането. Дали ще изберете рибните ресторантчета, типични за района, обиколка на музеите (като музеят с восъчни фигури) или някой нощен клуб – това е ваш избор. При положение, че на ваше разположение са хиляди години история и едно стабилно настояще…мисля си, че ще намерите своето място в този финикийски град, успял да векове наред да устои на промените и капризите на владетелите.

Някои от потребителите, които използват рекламната платформа AdWords ще получат специални кредитни карти. С тяхна помощ те ще могат да пускат реклами на кредит, информира Mashable. От кредитните карти няма да могат да се теглят пари. Те ще могат да се използват само за купуване на реклами в рамките на Google. Потребителите няма да дължат такса за картите, а годишната лихва ще бъде само 8.99%. Основната цел на инициативата е да се позволи на рекламодателите да пускат реклами когато сезонът е слаб и оперативните приходи са ограничени. С помощта на кредита малките и средни компании ще могат да се подготвят по-добре за своите силни периоди. AdWords е рекламна мрежа, която може да се използва за поръчка на реклами в търсачката на Google и мрежата от партньорски сайтове, които са регистрирани като издатели в AdSense. През двете рекламни мрежи минава голяма част от финансите на информационния гигант Google. Кредитни карти няма да бъдат издавани на всички рекламодатели в AdWords, а само на някои от тях. На този етап от Google не казват по какви критерии ще избират на кого да дадат от специалните кредити. Предполага се, че такива ще получат рекламодателите, които са направили определен оборот в рамките на мрежата. Бета тестовете на новата услуга започват през следващата седмица, когато някои потребители ще получат покани от Google.

В Русия вдигат акциза на водката. Синът радостно се обръща към баща си: - Тате, нали сега по-малко ще пиеш? - Не, татковото, сега ти по-малко ще ядеш! Усмихни се, България, Русия никак не обича да бъдат накърнявани интересите й, още повече, когато става дума за енергетика. На българските управляващи въобще не им се вярваше, че това ще се случи, но Москва заведе дело срещу нас в Международния арбитражен съд в Париж заради АЕЦ "Белене" за 58 млн. евро. Сега колкото и кученца да прати българският премиер на руския си колега Владимир Путин той няма да се омилостиви и да оттегли иска си. С руснаците винаги трябва да се има едно наум.

В новинарския сайт TechCrunch бяха изнесени данни, според които информационният гигант Google и най-голямата социална мрежа Facebook са изхарчили за лобиране суми, които са рекордни. Това е станало през втората четвъртина на тази година. Лобирането е практика, която в Съединените щати е законна. Чрез него богатите корпорации имат право да плащат големи парични суми на партиите и законодателите за да прокарат удобни наредби и закони, които да улеснят дейността им. В по-голямата част от Европа, включително и в България, тази практика се счита за престъпление, а провинилите се носят съдебна отговорност. Лобистите в Съединените щати са задължени да предоставят публично информация за това колко пари са дали, на кой политик и заради какъв закон. Google за изхарчили за лобизъм 2.06 милиона долара, което е с 54% повече от даденото за същото тримесечие на миналата година. През първата четвъртина от 2011 година информационният гигант е дал на политиците 1.48 милиона долара. Общата сума на разходите за лобизъм на търсачката през 2010 година е 5.2 милиона долара. Компанията се е застъпила за закони, свързани с регулацията на рекламата, интелектуалната собственост, киберсигурността, възобновяемите енергийни източници, свободата на словото, визовите реформи и други. Социалната мрежа Facebook се е представила много по-скромно. Изхарчените за лобизъм пари са само 320 хиляди долара. За цялата 2011 година сайтът смята да изхарчи около един милион. Лобирано е за патентна реформа, мерки за сигурност онлайн, защита на личните данни, насърчаване на държавните органи да ползват социални интернет услуги, регулация на софтуерните компании и други.

Организацията Performing Rights Society for Music е представила пред широката общественост идеята си пиратските сайтове за теглене на файлове да бъдат маркирани по специален начин в резултатите, които подават интернет търсачките, информира DigitalTrends. Performing Rights Society for Music оперира във Великобритания и има за цел да защитава интелектуалната собственост на своите клиенти. Според авторите на идеята за маркиране на пиратски сайтове, по този начин потребителите ще знаят кои сайтове са безопасни като източници на легална мултимедия и кои са незаконни. Сайтовете, от които могат да се теглят нелегални филми, програми, игри и музика ще бъдат отбелязани с червена точка. Безопасните услуги като iTunes и Amazon ще имат зелен маркер, който да насърчи хората да търсят забавления там. Сред основните кандидати за червени точки са големите торент тракери от рода на The Pirate Bay и Demonoid. Британската организация е направила проучване, което показва, че ако хората бъдат подтикнати в правилната посока, повечето от тях ще поемат по законния път. Performing Rights Society for Music държи категорично да се разбере, че не се опитва да спре насила хората да теглят от тракерите и тази мярка не е нито наказателна, нито е цензура под някаква форма. Целта е единствено информационна. Организацията има наблюдения, които показват, че голяма част от хората не са наясно кои от сайтовете са законни източници на мултимедия и кои не са. Има места в мрежата, където се разпространява безплатна музика и това става напълно законно. Те обаче са малко и се губят в морето от пиратски сайтове.

Американското правителство е взело решение да затвори 800 от своите сървърни центрове. Решението е мотивирано от огромните разходи, които се правят за поддръжка на високотехнологичните съоръжения. Окончателното затваряне на центровете трябва да стане факт до 2015 година, информира TechSpot. Въпросните сървърни центрове, които са нарочени за ликвидация, съставляват 40% от всички държавни съоръжения в тази област. В момента правителството на Съединените щати разполага с най-големия бюджет за държавни IT проекти в света. Годишният му размер е около 80 милиарда долара. По мнение на Белия дом, голяма част от парите не се изразходват рационално и затова ще бъдат предприети драстични реформи. Държавните сървърни центрове са две хиляди, но те работят само с 27% от пълния си изчислителен потенциал, а наличното място за съхранение на информация се оползотворява едва на 40% от общия обем. Щатската администрация смята това за необосновано разхищение и затова ще затвори мощностите, които не са нужни. Територията, която заемат 800 сървърни центъра се равнява на 14 спортни стадиона. Консумираната електроенергия също е огромна по количество. Въпреки, че този вид съоръжения не изискват много персонал за поддръжка, мярката ще доведе до загубата на няколко хиляди работни места. Затварянето започва още тази година. До края на декември ще бъдат изключени 195 сървърни центъра.

Информационният гигант Google въвежда предупреждения за вируси, които ще бъдат показвани в рамките на неговата търсачка. Новата екстра ще достигне постепенно до потребителите в рамките на няколко седмици. Става въпрос не за заразени с вируси сайтове, а за вредоносни кодове в самите компютри на хората, които посещават търсещата машина, информира BBC. Антивирусните механизми на Google се въвеждат заради безпрецедентно откритие, което е свързано с непозволени методи за оптимизация на сайтове за търсещи машини. Инженери на Google открили необичайна активност по време на профилактика в сървърните центрове на търсачката. Оказало се, че заразени с троянски коне компютри засипват търсещата машина с фалшиви заявки, които включват сайтове за теглене на вируси, маскирани като антивирусни програми. Фалшивите заявки подлъгват алгоритмите на Google, че сайтът е популярен и следователно ценен, и автоматично го извеждат на предни позиции в резултатите при търсене на информация. По този начин прогресивно се увеличават излъганите потребители, които вместо да защитят по-добре машината си се сдобиват с още повече вируси. Новите защитни механизми на Google ще се задействат ако в компютъра ви бъде открито наличието на подобен троянски кон. Ще получите и съвет какво да направите за да се отървете от него. Google вече са успели да предупредят стотици хиляди потребители за опасността и инициативата на търсачката тепърва ще носи все повече ползи.

Интернет потребители в Гърция масово получават по електронната поща съобщения, в които като подател е посочена адвокатската фирма ACS:Law. В писмата се твърди, че потребителят е свалял незаконно пиратски мултимедийни продукти и има заплахи, че ако не плати определена сума ще понесе наказателна отговорност, информира BBC. Британската фирма ACS:Law категорично отрича да е изпращала такива писма до гръцки потребители и твърди, че съобщенията са чиста измама. В писмата до гърците пишело, че трябва веднага да платят сума, възлизаща на 1 665 британски лири. Същата адвокатска фирма стана известна преди време с факта, че изпращала подобни писма до британски потребители. Практиката обаче се оказа незаконна и на фирмата беше забранено да я прилага за в бъдеще. Аферата с гръцките писма и изнудването на потребители излезе на бял свят благодарение на сдружение на британци, които са били заплашвани от ACS:Law в страната си. До тях достигнала информация за подобни случаи в Гърция. Те разказали всичко на медиите и посъветвали жертвите в Гърция какво да предприемат за да защитят правата си. Към момента е установено, че гръцките писма не са изпратени от сървър с IP адрес от Великобритания. Това обаче, още не доказва категорично, че ACS:Law не са замесени в случая, както твърдят. Тепърва ще се уточнява каква е истината по случая и кой стои зад електронните съобщения.

• Мудис повиши кредитния рейтинг на България за първи път от 5 години насам. България вече има най-висок рейтинг на Балканите.
• Това е първа крачка към разграничаване на България от проблемните страни от региона и Европа.
• Повишението на кредитния рейтинг закъсня с година заради раздутия дефицит през пролетта на 2010; това може да се компенсира с по-бързо премахване на дефицита и реформи.
• Рейтингът на България все още е нисък, има нужда от допълнителни усилия, а не от успокоение

Повече тук.

Блогът за икономика 2011

София. До паметника "Левски" Лято в столицата. Ако температурата извън таксито е 38 градуса, то вътре в него е 83. Но няма как – сравнително младият мъж работи за лайфстайл списание и трябва спешно да вземе интервю, налага се бързо да се придвижи от своя офис на върха на булевард "Черни връх" до паметника "Левски" и затова не подбира марката на колата, както и фирмата. Нека му е! Колата е "Опел", фигуративно казано, модел WW2 (Втората световна война) от онези без ауспуси, вредните газове се изхвърлят в самото купе с цел да убият пасажерите вътре. Шофьорът може да мине за член на зондер-команда, защото членовете на зондер-команди са като масовите убийци, не се отличават с нищо по-специално и приличат на всички. Пали цигара от цигара и не спира да говори, без сравнително младият мъж да го е заговорил. Сравнително младият мъж се опитва да се концентрира върху интервюто, което трябва да вземе. Таксито пътува в задръстването. Шофьорът пали цигара от цигара и говори, без да бъде...

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=182295

Демокрацията не е кресло, в което можеш да се излегнеш. Тя е оръжие, с което можеш да се защитиш.

90% от хората живеят още на този принцип:

При Тато можеше и да се мързелува, и да се пооткрадне нещичко от общото, стига да си държиш езика зад зъбите и да не закачаш властта

Четете, моля!

Още по темата:

1. HTML 5 – миграция на блога

Тревожни, изключително тревожни енергийни информации достигнаха до нас тези дни, почитаеми. Руснаците, моля ви, най-неочаквано и вероломно са поискали 58 милиона евро компенсации за забавянето на проекта „Белене” и ни заплашват със съд. Виждате ли докъде стигнахме след цялата дружба, славянско единство и икономическо сътрудничество... От всеки друг сме очаквали такова неща, само не и от братската руска страна. И сега какво, колеги? Руските ни приятели явно са крайно разочаровани. Язък за приятелските посещения, язък за пълните концертни зали, в които Йосиф Давидович Кобзон се дра човека с цяло гърло и вложи цялата си налична загадъчност на руската душа в изпълненията, язък и за милионите неустойки по договорите. Сигурни сме обаче, уважаеми обитатели на републиката, че в случая с “Белене” генерал-лейтенант премиерът за тези две години взе най-правилното и гениално геополитическо решение, а именно... да не взима решение. Сега нека онези от тройната коалиция да се оправят с...

Цели осемнадесет години след първото издание „Дванайсет странстващи разказа“ на Маркес се завърщат при българските читатели. От издателство „Лъчезар Минчев“ постигнаха нещо, което много дълго време всички смятаха за невъзможно – да четем отново Маркес на български. При това с наистина прекрасен външен вид. Знам, че не бива да се съди за книгата по корицата, но удоволствието да държа в ръцете си толкова красива книга е наистина несравнимо.

Както подсказва заглавието й, книгата съдържа дванадесет разказа. Това, което не е подсказано е увлекателният предговор, написан от самия автор. Това харесвам на по-старите книги, които някога изравях от библиотеката на баба ми – предговор, послеслов, интервюта с автора...

По принцип обичам разкази.  Обичам и Маркес. Толкова много очаквах от тази книга, че ми е невъзможно да не я харесвам. Но трябва да ви предупредя, че е безкрайно различна от „Сто години самота“ или „Любов по време на холера“. Елементите на магическия реализъм в сюжета на разказите са много по-силни, отколкото в двата споменати романа, а и финалът на всеки отделен разказ е по своему фантастичен, изненадващ и толкова различен от това, което си очаквал. Нищо общо с безкрайните, объркани и сложни действия на героите от романите. Тук имаме кратки истории, на които можем да повярвамe, сред които можем да се загубим, само мигове от човешкия живот, но какви мигове!

Самите заглавия на разказите нашепват обещания: „Плащат ми, за да сънувам“, „Светлината е като водата“, „Самолетът на спящата красавица“...

Обещания, които се сбъдват между кориците. Обичам такива книги.

 

Google са опитали да купят Color за 200 милиона долара, но от Color са отказали офертата. След това са привлекли 41 милиона долара инвестиции от Bain, Sequoia Capital и Silicon Valley Bank. Тази инвестиция е повишила стойността на компанията на 167 милиона долара. Малко е откачено, хората от Color да откажат такава сума, но все пак след като от Google смятат, че вашата идея и екип струват 200 милиона долара, тогава определено ще сте уверени в това, което правите. Google са направили офертата към Color още преди да е стартирала официално. Явно от Интернет гиганта са разбрали скрития потенциал на екипа и компанията, но все пак предприемачите не продават компаниите си още преди да са пуснати официално. Демо видео на Color:

Аз поставих взрива пред входа на централата на РЗС. И после по най-бързия начин се изнесох към ДСБ – Илинден. Гръмнах и там. И не съжалявам – рискът си заслужаваше. Събудих не само центъра на София. Извадих от леглата елитните полицаи и цялата власт. И опозицията. И новинарите. Вдигнах на крак и тайните ченгета. Държавата се раздвижи в тежката жега с крякане и вопли до небесата. Настаних се в прохладата на моето скривалище, пуснах си телевизора, сипах си едно питие, дръпнах от любимата цигара и… дойде мигът на насладата. Обичам паниката, която умея да създавам. Обичам хората в стрес – разголени, агресивни, уязвими. Обичам хаоса, който захранва желанието на промитите мозъци да развихрят фантазията си, за да съчиняват удобни версии за необяснимите неща. Дойде време да се смея с глас, да се кикотя до насита. Спецченгетата знаели кой е поставил бомбите… Само дето нямали доказателства. А разгневени политици сипят закани, искат обяснения, поставят ултиматуми. Страхът ги притиска....

След като сам бат Бойко, каза, че знае кой съм и че ще ме хване (не знам как и за какво) в сутрешния блок на Бтв:

Бойко Борисов: Не искам да се меся на хората. Това ме изморява, защото ето, вчера пуснали в сайта на МС. Могат да ги хванат и ще ги хванат. Те даже се знае и кои са тази, които са го направили.
Водещ: Те май не се крият? Бойко Борисов подаде оставка.
Бойко Борисов: Те не се крият, а по смисъла на закона това е престъпление…

и след като сам Явор Колев, спомена, че съм престъпил авторското право на суверена, реших да дам още един повод да ме преследват с бесни кучета – призовавам към масови безредици (цък на линка за повече информация) – и то онлайн през фесйбук.

Ако ме няма 2-3 дена онлайн да знаете, че заптиетата са ме пратили в Белене.

Още по темата:

1. Ден без Бойко Борисов
2. Какво бихте питали Бойко Борисов

Днес получих писмо с такова заглавие. Съдържаше следното обяснение:

Attention :

This solicitation is to inform you that it’s time to send in your search engine registration for CHOKU-GERI.NET. Domain Registration Services is a search engine ranking and submission service firm.

Failure to complete your registration by Aug 5, 2011 may result in the cancellation of this offer.

Your registration includes search engine submission for CHOKU-GERI.NET for 1 year. You are under no obligation to pay the amount stated above unless you accept this offer by Aug 5, 2011. This notice is not an invoice. It is a courtesy reminder to register CHOKU-GERI.NET for search engine listing so that your customers can locate you on the web.

и линкове за “SUBMIT SECURE PAYMENT”, сочещи към домейн noticeregistrationrenewal.com. Цената беше “само” $75.00 .

Обаче, не на мен тия . Пиша това като пореден пример за опит за плосък опит за измама! Колкото и странно да звучи, има компютърно грамотни хора, които се връзват на подобни “шеги”.

Ако някой, подвизаващ се тук, не знае, на choku-geri.net е блогът на Гери, за който (уж) полагам грижи и съответно whois информацията е на мое име. От там са и данните, цитирани в писмото.

Нещата, които избождат очи са доста:

• Писмото не е от моя регистратор;
• Името на писмото съдържа разни заклинания от сорта на Fwd: (forward) и Attn: (attension), които нямат работа в автоматично генерирано съобщение, каквото трябва да е едно подсещане за плащане на домейн. Все пак те не са случайно там . Разчита се на психологическия момент, че писмото изглежда се е търкаляло, без да го забележиш и ще побързаш да го оправиш;
• Домейнът, на страницата за плащане е леко казано дълъг, а никоя институция не би ползвала подобен, защото никой не може да я запомни . Това, разбира се, не си личи директно от писмото, защото го има само в линковете.

Това, което по-трудно се забелязва, е, че всъщност не ти напомнят да си подновиш домейна или хостинга, а ти предлагат регистрация за търсещи машини. Подобна регистрация, дори и да не е фалшива, е пълна глупост. Времената, когато търсещите машини търсеха в регистър, отминаха адски отдавна.

Поздрави,
Ему

П.П. Ето и screenshot от писмото:

.

Съвсем скоро набиращият скорост социален проект на Google ще получи нов силен тласък в борбата за солидна позиция на пазара, съобщава dnes.bg позовавайки се на businessinsider.com. Очаква се Google+ да се сдобие с мрежа за игри, която да има две основни предимства пред останалите – повече пари за разработчиците и по-бърз геймплей. Има спекулации, че като за начало Google ще подбие цените на Facebook при разплащане с производителите. Най-вероятно за всяка качена игра в Google+ за разработчиците ще остават над 70% от печалбата от сваляне и покупки, свързани със самата игра. Така платформата на Google може да стане първи избор за гейм индустрията, тъй като делът от приходите ще е по-голям. От друга страна, новата игрова мрежа ще поддържа технологията Native Client, която позволява директно стартиране на игрите през браузъра Chrome, без необходимостта от инсталиране на допълнителни програми. Това е предимство по отношение на скоростта на зареждане и геймплей в сравнение с Flash зависимите игри във Facebook например.

Наскоро ми се наложи да подострям всичките моливи в кутията на дъщеря ми…. оказаха се много, много. Дори имаше и съвсем малки, останали от моето детство:)

В резултат на тази моя дейност, си направихме един малък таралеж – моливник, в който поставихме само малките моливчета, които и без това се губят в кутията.

Използвахме  бяла самовтвърдяваща се глина- ако е леко ронлива – я омесете  с малко вода, докато стане подходяща за моделиране. С ръце оформихме половин топка, от която изтеглихме муцунката.

С помощта на по-дебели моливи направихме дупките.

След като изсъхне, глината се свива. Затова е добре дупките да са по-големи от моливите, за които са предназначени.

Оставихме таралежа да изсъхне един ден на слънце.

След това с темперни боички боядисахме нашия моливник – таралеж.

Вижте още:

Имам отговор по повод повод ей това ми сигналче, което ми благодари и ми казва, че анкетата е само информативна и не би трябвало чак толкова да се впрягам да им давам акъл, за използване на отворени стандарти.

Още по темата:

1. МВР бие, битите му благодарят ?!?

Съобщение от печата: „11 души от кърджалийското село Велишане напуснаха ДПС и подадоха молби за членство в ГЕРБ, съобщи областният координатор на ГЕРБ-Кърджали и народен представител Цвета Караянчева. Тези хора представляват 10% от избирателите в селото, което е от 7 махали и имат право да гласуват около 100 души. На събранието хората се оплакали, че от години селото има сериозни проблеми с водата, пътищата и животновъдството, но досега не са получили подкрепа от местната власт в лицето на ДПС.” Такааа... Нещо се случва. Не във водоснабдяването на село Велишане, а в главите на жителите на Велишане. „Ние, лишените от вода от махала Подем – казва един от тези 11 отцепници, - разбрахме, че Движението за права и свободи не прави нищо по проблема ни и затова отиваме да търсим решение с помощта на ГЕРБ.” Защо ГЕРБ, не е загадка. Решението на проблемите сега зависи от ГЕРБ, затова ГЕРБ. По-важното, по-знаковото е, че след като жителите на Велишане 22 години са действали по формулата...

Тодор Чобанов е доктор по археология, няколко години е работил като експерт в регионалното министерство и Министерството на културата, а след това във Върховната касационна прокуратура. В момента е зам.-министър на културата. - Господин Чобанов, откъде се появи тази вражда между жителите на стария и новия Несебър? - Това са наистина сложни теми, когато става дума за напрежението в едно населено място като Несебър. Най-малко аз като човек, който не е родом от този град, мога да бъда съдник на подобни отношения. Във всеки град се пораждат някакви специфични местни настроения. Някъде са по-приятелски, другаде са по-напрегнати. Факт е, че няма ли правила в Несебър, няма да има просперитет. От друга страна, хората в новия град смятат с основание, че живеещите в стария град са в по-добро положение, доколкото държат обекти в наистина най-ценната територия. Поминъкът им обаче е общ. Интересите са им общи. Така че Несебър си има своите особености, но нищо чак толкова сериозно не е...

Проучване на учени от САЩ потвърди стара истина – нозете на жената са най-привлекателното за мачовците. Разбира се, мнозина харесват люлееща се походка на високи токчета, но за силния пол още по-важно е дамите да си лакират ноктите, да поддържат краката си и особено петите. Половината от анкетираните в изследването американци признали, че на първа среща отделят внимание главно на тази част от тялото, а една трета са категорични: състоянието на стъпалата е решаващо за връзката с някоя хубавица. Колкото и модните експерти да съветват жените да си правят маникюр като дъга, за господата най-атрактивно е червеното, на него се спират пламенните дами, които обичат предизвикателствата и динамиката. Изследване на шведски учени добавя и че ръстът на жената, както и пропорциите на тялото й определят начина, по-който тя възприема заобикалящата действителност. Те доказаха, че миньончетата виждат света огромен, а разстоянията – преувеличени, докато високите дами преценяват пространството...

Влязох в хотелската стая и въздъхнах. Всеки глупак е казвал по нещо за хотелските стаи, сега усетих с досада, че може би и аз ще трябва да кажа нещо за тях. Всеки драскач на измъчени и гъгниви стихове за самотата на самотниците и за опустошените сърца на странстващите артисти е казал нещо за хотелските стаи. Какъв безличен и пуст пристан за разбитите сърца са те. Але хоп. Сега и аз влязох в хотелската стая и изпитах това явно непреодолимо чувство на дълг - да кажа за хотелските стаи някаква вопиюща баналност. Аз бях български писател, по дяволите, и имах като всички български писатели дълг към баналността. В пълната ми с готови изрази глава се прокраднаха някакви „празни души”, някакви „лишени от живот стени”, някакъв „застоял въздух, пълен с безименни привидения” – всичко, което глупаците преди мене бяха измисляли. Замислих се с малко тъжна досада: Защо писателят от малък народ не е достатъчно смел и пълен с достатъчно самочувствие, за да не бъде банален? Глупости –...

Все още не мога да преодолея чувството, че романът “Разказвачът и смъртта” е като образ, излязъл из страниците на “Сянката на вятъра”. Не защото авторът й преживява злополучната съдба на Жулиан Каракс (макар и да предизвиква полюсни реакции, първата книга на Марковски - “Хитър Петър” е приета добре от читатели и критици) и не защото криминалният привкус те кара да четеш, притаил дъх, напълно забравил, че дишането е важна част от съществуването. А защото открих “Разказвачът и смъртта” като скрито съкровище в гробището на… (е, за жалост не на забравените книги) един конспект по съвременна българска литература.

Макар и на пръв поглед това вавилонско сравнение да изглежда необосновано, има още една причина за приведеното сходство между двата романа. И това е чисто субективното ми читателско мнение - те са от онези книги, които вълнуват, предизвикват, карат те да разсъждаваш.
Приликите се изчерпват дотук, но не и ефектът върху ценящия читател.

В едно интервю за романа си, който отново е приет нееднозначно, Георги Марковски сам се колебае в оценката си: "дали “Разказвачът и смъртта” е успех, или е провал - та макар и “талантлив провал” - аз самият не мога да разпозная…”.

Книгата се чете трудно - с търпение и любов. Езикът е изпълнен с повторения, циклично редуващи се фрази, структурирани огледално. Постоянно се разчита на ретардацията, разказвачът умишлено се опитва да заблуди читателя, правейки хитри уговорки, затръшвайки и отваряйки мистични врати, свършвайки и започвайки повествованието от най-различни точки.

Това е роман-игра, който чрез различни стратегии (скокове в повествованието, намесване на митологични и фолклорни елементи и любимите ми “космати облаци”, които така ми напомнят на Лорка и сюрреализъмът, иронията) се опитва да накара читателя да разисква с разказвача, фикционалния автор и Автора по наболели и по философски проблеми. Някои от големите теми - за ролята на писателя, за мястото и отговорността на човека, за социалните строеве, за живота и смъртта - са представени оригинално, полемично. Дори в края на романа разказвачът, авторът и смъртта са подложени на съд в антично-театрален маниер!

Един разказвач, за чийто литературен успех се спори, напуска уютния си дом, за да се отправи на пътешествие в търсене на книгата на живота си. И дръзва да предизвика Смъртта, белязвайки дървото на великите със своята черта. След този авто-изявяващ акт, героят е поставян в множество гранични ситуации, за да оправдае постъпката си и да я облече със смисъл. Ден след ден, опит след опит, изпитание след изпитание, разказвачът пише своята книга.

“Разказвачът и смъртта” в никой случай не е лятно четиво. Но е книга, която си заслужава да се прочете. И за да няма недоволни - последната глава на романа е предвидена като седмата врата, през която читателят да прескочи и да забрави за книгата, ако тя не му е харесала.

Три независими една от друга медийни изяви по недвусмислен начин показват престъпният характер на руската ядрена индустрия. Единственото, което ще добавя от себе си е, че трето по ред българско правителство „постила” подписва...

В търсене на нова обединителна кауза под мотото „Москва е зад нас, нито крачка назад“, на българския русолюбски хоризонт се задава нова специфична суперпатриотична кауза: шистофрения! Докато Русия заплашва България със съд заради ( и въпреки) милиони, дадени от България на Русия пари за собственото си заробване и загробване в Белене, лидерът на Атака заклеймява [...]

Продукти за 4 порции:
4 пилешки гърди
1ч.ч. бира
1с.л. кафява захар
1ч.л. сол
2- 3с.л. мазнина
няколко листа Салвия

Приготвяне:
Месото се осолява от всички страни. Поръсва се с кафява захар. Мръвките се слагат в тавичка. Поливат се с 1ч.ч. бира и се оставят за 4- 5 часа да се мариноват. Взема се оребрен тиган или скара. Съдът се маже с мазнина и се слага на включен котлон. Ако е скара се включва да загрее. Пържолите се отцеждат от маринатата. Поръсват се със ситно нарязана салвия. Пекат се по 7- 8 минути от всяка страна. Готовите пържоли се слагат в съд и се похлупват за да се запазят сочни. Консумират се с бира или студено бяло вино. По желание се гарнират с парче лимон и някакаъв вид салата.

Пътеписът днес ще ни заведе отново до един от краищата (в буквален смисъл) на България. Мира ще ни покаже Силистра, Дунав и околностите. Приятно четене:

Силистра, Сребърна и околностите

[caption id="" align="aligncenter" width="653" caption="Река Дунав край Силистра"][/caption]

Там, където Дунав напуска България

Точно 375 км преди Дунав да образува прекрасната си делта и да се влее в Черно море, той напуска България и се отправя на североизток в Румъния. И пак там, на десния бряг на реката го изпраща

Силистра - един античен и древен български град.

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Създаден е като тракийско селище, по-късно е завладян от римляните и се е развил като важна средновековна българска крепост. Антични руини, римска гробница с добре запазани стенописи,крепост и музей съхраняват историята на този край. Предлагам някои интересни места за посещение ако искате да научите повече за града: [caption id="" align="aligncenter" width="653" caption="Крепост Меджиди Табия"][/caption]

Крепост Меджиди Табия

Пристигнахме сравнително рано,към 9ч. сутринта, тъкмо отваряха. Платихме по 2лв. вход и юруш към музейната част. Има интересни експонати, както и малко история за крепостта. Оказа се, че това е най-запазаената крепост, построена по време на Османската империя в България. Била е много важна част за укрепителната система на града. Построена е между 1841-1853. През 1847 г. крепостта е посетена от султан Абул Меджит, който останал особено изненадан и впечатлен от нея и за това я нарекли на него – Меджиди Табия. Също така крепостта участва в кримската война през 1853г. [caption id="" align="aligncenter" width="653" caption="Крепостта от горе"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="653" caption="Портата на крепостта"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="653" caption="Исторически музей, Силистра"][/caption]    

Историческият музей

  До сега не съм виждала исторически град без исторически музей, нали някъде трябва да се съхрани тази история. В музея има археологическа изложба с експонати, представляващи различни епохи – от античността, през римския период, та до средновековието. Интересни са например римски часовник,накити от ранното християнство, както и колона с името на хан Омуртаг. Точно до музея има и останки от южната крепостна стена на града. [caption id="" align="aligncenter" width="653" caption="Останки от южната крепостна стена"][/caption] А зад тях може да видите част от най-новата история на града – силистренски мол. [caption id="" align="aligncenter" width="653" caption="Силистренският мол"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="653" caption="Паркът край Дунав"][/caption]

Дълга разходка покрай Дунав

  Паркът покрай реката много бързо стана любимото ми място в Силистра, някак си не можах дори да усетя горещия въздух в ранните юлски следобедни часове. След дълга разходка из парка седнахме на една пейка, загледани в тихия бял Дунав. Мислех си как ли с годините целият град се е променил, а тази величествена река все така тихо и кротко си тече... [caption id="" align="aligncenter" width="653" caption="Алея в парка"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="653" caption="Дървено влакче"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="653" caption="Румънският бряг"][/caption] След като приключихме с разходката из града се отправихме към следващата заветна точка –

Биосферният резерват Сребърна

(18км западно от Силистра, по пътя за Русе). Той обхваща езерото Сребърна, както и територията около него. Наоколо е пълно с папур и тръстика, водната лилия също е на почит тук, както и повече от 130 вида растения, някои дори на изчезване. Птичият свят също е невероятно богат – пеликани, лопатари, чапли, ибиси, диви патици и гъски.В музея има 2 телескопа, с чиято помощ може да достигнете по-близо до птиците. Хубаво е обаче уредничката да е наблизо, за да ви покаже кое какво е. [caption id="" align="aligncenter" width="653" caption="Сребърна"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="653" caption="Сребърна"][/caption] Разходихме се и из еко пътеката покрай езерото. Има множество беседки и места за наблюдение. Посъветваха ни да направим двудневен трип, за да можем да видим всичко или поне по-голяма част от резервата. Е, нямаше как да стане тогава, но си запазихме правото за друг път. [caption id="" align="aligncenter" width="653" caption="Сребърна"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="653" caption="Биосферен резерват Сребърна"][/caption] Беше време да продължим, т.к. денят си отиваше. Бяхме решили да нощуваме във

Ветрен

и не само, че не се разочаровахме, а напротив - останахме много доволни. Селото се намира само на 5км. от с.Сребърна, на самия бряг на Дунава. Настанихме се в една чудесна къща. Разходихме се до реката и хапнахме в близкото капанче прясно уловена рибка. [caption id="" align="aligncenter" width="653" caption="Ветрен"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="653" caption="Какъв голям сом..."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="653" caption="Къщата в която спахме"][/caption]   „Дунавът е отново прекрасен и по залез слънце. Всичко е тихо и спокойно,няма го шума от мръсния и прашен град. Пренасям се в този приказен свят..” – така си мислех, така се чувствах. [caption id="" align="aligncenter" width="653" caption="Идилия"][/caption]   Автор: Мира Зрънчева Снимки: авторът Други разкази свързани с Другата България – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Из Пирин и околностите (2)
2. Из Пирин и околностите (1)
3. Stadtluft macht frei (3): Хайделберг – околностите
4. Сиера Леоне, Freetown или … в околностите на едно африканско летище
5. До Бостън и назад(2): Бостън, Харвард и околностите
6. Перник – най-ужасният град в България ;)

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

/Фили/ Тази седмица два взрива пред партийни сгради в София предизвикаха поредната вълна от напрежение в българското общество.

Рано сутринта във вторник пред централата на две опозиционни партии – “Ред, законност и справедливост”, както и пред клуб на “Демократи за силна България”, бяха взривени самоделни устройства със сила около 150 грама тротилов еквивалент. Според представител на полицията, самите устройства и почеркът на извършителите имат еднакви  характеристики с взрива, който избухна преди няколко месеца пред редакцията на вестник “Галерия”. И в този случай жертви няма, но, както казват някои наблюдатели и политици – жертва на подобни престъпления е самата българска демокрация.

Както следваше да се очаква, взривовете предизвикаха коренно противоположни реакции. От засегнатите партии повече или по-малко категорично твърдят, че разглеждат случилото се като опит за сплашване от страна на управляващите заради тяхното опозиционно поведение. Управляващите пък, в лицето на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, както и на самия премиер Бойко Борисов, заявяват директно, че РЗС и ДСБ сами са инициатори на взривовете с цел най-вече да компрометират сегашното българско управление пред Брюксел. Те напомнят, че, както и в предишния случай с “Галерия”, и сега взривовете идват точно в момента, когато тук са европейски наблюдатели, подготвящи поредния важен доклад за напредъка на страната.

На този фон някак настрани от вниманието на българската публика останаха поне два важни момента от политическото всекидневие – номинацията на Ивайло Калфин за кандидат-президент от страна на БСП и появата на поредната порция документи на Уикилийкс, в които се говори за големите босове на българската организирана престъпност и начина, по който над тях има разпънат политически и институционален чадър, докато в същото време официално се издирват. 

- Пламен, известен е изразът, че ако в някои държави има мафия, то в България мафията си има държава. Как обаче се вписват в него последните развития с взривовете пред двете партийни централи? 

- Ситуацията е динамична, Фили, затова е рано за крайни изводи, но все пак има няколко ясни неща. Първото е, че взривните устройства и начина на реализацията им са дело на хора специалисти, както признава и полицията. Второто – че самите партийни лидери и от едната, и от другата страна, които сега си отправят взаимни обвинения, не са такива специалисти.

Следователно, ако в техните обвинения има нещо вярно, те би трябвало да са намерили и убедили съответните хора – било от подземния свят, било от самото МВР, да свършат работата за тях. Нали си представяш, Фили, особено в предизборната ситуация тук, какво означава това. Ами означава директно да предадеш себе си, партията си, политическото си бъдеще и още куп неща в ръцете на някакви хора – било гангстери, било ченгета – но все пак хора, които, както е известно, после твърде лесно се превръщат в политически и икономически рекетьори.

Затова на мен версията на премиера Бойко Борисов, че “ъндърграунда в България се съюзява с опозицията”, както и версията на лидера на РЗС Яне Янев, че, уплашено от силните опозиционни атаки, правителството се опитва да сплаши опонентите си, ми изглеждат еднакво неверни. И то не само защото твърде добре се балансират помежду си, а защото никоя от страните в момента няма нужда от случващото се, напротив, и за едните, и за другите то носи само политически негативи. 

- И все пак, Пламен, интересна е тази категоричност, с която управляващите говорят за политическите си опоненти като поръчители на взривовете. Откъде идва тя? 

- Тук нещата са наистина твърде интересни, Фили, още повече ако ги погледнем като реакции, развити във времето. Още сутринта във вторник, непосредствено след взривовете, реакциите на министър Цветанов и на премиера Борисов не бяха така категорични. Те говореха, че атентатите са насочени срещу цялото българско общество и демокрацията в страната, че са свързани с тъмни сили, които през последните две години постоянно търсят начин и удобен момент да изложат сегашното управление пред европейските ни партньори и така нататък.

Малко по-късно през деня обаче те и двамата излязоха вече с категоричната версия за това, че част от опозицията сама, чрез връзките си с подземния свят, инспирира напрежение. 

- Какво се случи междувременно, за да се стигне до такава промяна? 

- Случи се нещо наистина интересно, Фили. Пред медиите излезе Станимир Флоров, шеф на дирекцията за борба с организираната престъпност в МВР, който каза, че подчинените му разполагат с категорична информация за самоличността както на поръчителите, така и на преките изпълнители на тези терористични актове. 

- Но те не са арестувани, нали, или аз нещо бъркам? 

- Съвсем не бъркаш, Фили. Може да се чувстваш объркана, както мнозина в България, но не бъркаш по отношение на това, че не само няма арестувани, ами в същото време самите служби казват, че все още градят работни хипотези по случая и с половин уста признават, че най-вероятно извършителите никога няма и да бъдат арестувани. 

- Защо, след като знаят кой го е извършил – наистина е объркващо….. 

- Проблемът, според Станимир Флоров, е, че неговите антимафиоти знаят всичко по неофициални канали, но знанието им не е подкрепено с никакви реални доказателства и затова не може да се пристъпи към арести и обвинения. 

- Това започва да прилича малко на “Параграф 22”….. 

- Не малко, Фили, а напълно. Знаем кои са, казваме публично кои са, но дори ние да излъжем в публичното си говорене, те не могат да се защитят, защото всъщност официално не сме им предявили нищо. Тази манипулация мирише от толкова далеч на начина, по който уж бившата Държавна сигурност си вършеше работата, че по този повод чак в Пловдив въздухът вони на развалено сирене. Или може би на умряло детенце, както смяташе хумористът Джером Джером.

Но освен тази публична манипулация, в цялата история има и нещо друго, Фили, което засега сякаш никой тук не забелязва. Или се прави, че не забелязва. Това е логиката, че ако антимафиотите нямат никакви годни дори за започване на едно разследване, да не говорим за пред съда, доказателства, то значи сведенията им са придобити по абсолютно незаконен начин. Означава, че те най-вероятно незаконно са подслушвали, а може би и следили политици, че са внедрили тук и там, но пак напълно незаконно, агенти под прикритие…..В края на краищата означава, че българските антимафиоти харчат нашите пари от данъци, за да извършват незаконни и публично неефективни действия, вместо да работят в рамките на закона и да ловят престъпници с годни за пред съда доказателства.

И сега идва сакралният въпрос – в чия полза всъщност тези антимафиоти загърбват реалните си служебни задължения и събират тази информация. В частна полза? В групова полза някаква? В полза на някоя партия или институция? Отговор на тези въпроси, Фили, очевидно българското общество никога няма да получи, защото хората, призвани да дадат тези отговори, са самите извършители на действията, които трябва да се разследват, за да бъдат получени отговорите.

Та като спомена “Параграф 22”, мисля си, че Джоузеф Хелър трябва да си изяде шапката от яд, че не се е родил в България. Ако беше се родил тук, кой знае какви по-велики книги щеше да напише. 

- Пламен, ти спомена, че според теб нито управляващите, нито двете пряко засегнати от взривовете опозиционни партии имат интерес от случващото се. Да се върнем към класическия въпрос кой тогава има интерес? 

- Трудно е в момента да се каже категорично, Фили. Може би трябва да се изчакат още някои развития, за да се прецени. При всички случаи обаче интригата няма една единствена цел. Вероятно донякъде имат основания твърденията, че се нагнетява напрежение, за да се саботират оценките на Европейската комисия в поредния доклад за напредъка на страната. Предизборно задълбочаване на и без това зейналата пропаст между партия ГЕРБ и нейните бивши политически партньори от РЗС и ДСБ също е възможна цел. Така окончателно ще се предотврати възможността на втори тур на президентските избори те все пак, макар и с отвращение, да подкрепят кандидата на ГЕРБ срещу кандидата на БСП. И още подобни цели могат да се изброят.

За мен е много съществен обаче ефектът, която вече реално се получи и за който ти, Фили, спомена в началото – отклоняването на общественото внимание. На фона на два взрива, сякаш всички в страната, включително водещите медии, веднага забравиха да коментират например поредната разсекретена от Уикилийкс грама на американското посолство, в която се говори за големите български мафиотски босове. И за техните странни отношения както с българската правораздавателна система, така и с водещи политици.

На втори план останаха също коментарите, повечето от които доста негативни, по отношение на обявения избор на БСП за кандидат-президент. Ивайло Калфин, бившият външен министър в кабинета Станишев, а преди това икономически съветник на президента Първанов, се смята за компромисна фигура между различните – и твърде противоречиви – интереси в левицата, но в същото време всички са наясно, че по този начин БСП се оттегля от директната борба за президентския пост и си отваря широко вратата за подкрепа на уж независимата, но и все пак много по-обществено приемлива, Меглена Кунева.

При всички случаи обаче това са събития, които ние с теб няма да забравим, Фили, и вероятно ще коментираме през другата седмица. Освен ако не гръмне пак някоя бомба или не се случи нещо друго с голям потенциал за отклоняване на общественото внимание от наистина важните неща.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Късен летен следобед. Вятърът полюшва леко листата на дърветата и ме обгръща с приятна хладина. Беше горещ ден, макар и през по-голямата си част слънцето да се бе скрило зад облаци. Приготвих и последните поръчки. Време е да се отпусна. С приятели или познати? Може и с непознати. Важното е, че имаме една тема – Изисканост по италиански.

Приемам поканата за дегустация на вино Enira Roze на изба Bessa Valley. Срещам съмишленици. Дискутираме всякакви теми и се наслаждаваме на виното. Научавам интересни неща за него от Ивайло Антонов и придобивам огромно любопитство да се срещна с граф Стефан фон Найперг. Историята около графа и винарната звучи като приказка. Хубаво ми е. Оформям в главата си един пост за мен и виното, започнат около преди година. Има време, има какво още да взема. Отпивам още една глътка вино. Харесва ми. Споменах ли, че ми е хубаво…

Изисканост по италиански от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.